Майкъл слезе в студиото си, а Анджелика излезе да се разходи с Айзая, Парис и Принс. Те тичаха около нея и не спираха да се смеят и прекрасното им настроение й се предаваше. Опитваше се да не мисли за нищо, а да се наслаждава на деня и на усещането, което за първи път я беше обзело от много дни насам. Усещането, че е щастлива. Бяха минали 10 дни от онази кошмарна сутрин, в която целия свят се промени, от онзи ден, в който лицето на злото се прояви в най- грозните си окраски и тя най- сетне беше получила урока си. Беше дошъл преди няколко дни, когато Майкъл бе обявил, че ще запише песен посветена на жертвите на терористичните атаки. Нямаше нищо общо с неговата работа, но тя сякаш получи провидение и осъзна, че всъщност е галеница на съдбата. Малко хора можеха да се похвалят с това, което тя беше постигнала за своите години. Анджелика знаеше, че темперамента й понякога изпреварва мисълта й, но в онзи ден тя кристално ясно разбра, че всичко това е една разглезена поза и че трябва да приеме щастието, с което съдбата я бе орисала. Да, Майкъл й беше изневерил и тази болка никога нямаше да си отиде. Тя щеше да я носи до края на дните си и всяка жена, всеки непривичен аромат по кожата му, всяко негово странно поведение, щяха да я карат да си мисли, че може би отново отдава тялото си на друга. Но Анджелика знаеше и друго и беше напълно сигурна в него- тя имаше душата на Майкъл. Спомни си как я посрещна в Ню Джърси и какво прочете в очите му. Той беше безкрайно уплашен, беше ужасен, треперещ, но дори и тогава тя видя в просълзените му очи онази любов и отдаденост, която не можеше да се обърка с нищо друго. Тя, почти истерична и в транс през последната седмица бе разчитала само и единствено на неговата топлина и разбиране. Бяха плакали заедно, когато тя най- сетне успя да си позволи да извади целия ужас, който съпровождаше всяка нейна стъпка и да му разкаже за него. Бяха се прегръщали силно, почти спиращо дъха и си бяха обещавали милиони неща, които тя вече не помнеше и бяха молили за прошка. Знаеха, че Бог ги беше запазил в този ден и че това не беше случайно.
- Джи?- Проехтя гласа на Парис.
Анджелика я погледна, а тя тичайки и донесе едно съвсем мъничко и нежно синьо цветенце и обляна в слънчева усмивка й каза:
- Заповядай!
- Благодаря ти, скъпа!
Анджелика прегърна Парис, а тя я хвана за ръката и попита:
- Защо цветята са с различни цветове?
Анджелика се усмихна и за пореден път се изуми на способността на децата да задават логични въпроси без да предполагат колко са трудни отговорите за възрастните. Очите на Парис я гледаха въпросително и тя трябваше да се опита по най- простичкия начин да й обясни едно от творенията на природата. Но как можеше да го направи?
- Нека да видим- каза тя и седна на тревата.
Парис също седна до нея и очакваше решението на тази така сложна дилема за малкото й детско познание да бъде разгадана. Анджелика въздъхна и осъзна, че не е съвсем наясно защо цветята всъщност имат различни окраски. Спомняше си, че имаше фактори, като клетъчния състав, които влияеха на това, но дори и да знаеше със сигурност нямаше да може да го обясни на достъпен за Парис език.
- Защо това е синьо- Парис посочи цветето в ръката на Анджелика- а ето това е жълто? Защо, Джи?
Можеше да й каже, че не знае, но нямаше да бъде честно, затова тя пак въздъхна и усмихвайки се започна:
- Парис, в различните цветя има и различни... Те... Вътре в себе си имат...
Анджелика се почувства напълно безпомощна. Точно в този момент ореола й на възрастния, който може и знае всичко се свличаше бавно и очите на Парис я караха да се чувства неудобно, защото не успяваше да открие начин как да й обясни, че заради различните нива на съдържание на една или друга боя в клетките на венчелистчетата им те реагират по различен начин на слънчевата светлина. Как се обясняваше това на 3 годишно дете?
- Джи, ти не знаеш ли?- Изненада се Парис.- Добре тогава. После ще попитам тати. Той знае всичко.
Парис стана и тичайки се върна при Айзая и Принс, който играеха на нещо, което оставаше пълна тайна за Анджелика. Тя продължи да седи и да се вглежда в цветето и все още се опитваше да измисли начин как да даде отговор на този така развенчал статуквото й едва ли не на божество в детските очи, въпрос. По- късно тя получи нагледен урок от Майкъл как то се запазва и дълго се възхищава на способността му да съумява и да не лъже, но и да не бъде откровен. Странно как, но Парис не беше забравила за желанието си да разбере тайната на цветята и много скоро въпроса беше поставен на дневен ред пред Майкъл. Анджелика го гледаше почти предизвикателно, очаквайки и той да се провали като нея, но нищо подобно не се случи. Той взе Парис, сложи я да седне в него и със загадъчен глас обяви, че ще й разкрие голяма тайна.
- Когато нощта падне над земята и заблестят звездите от небето слиза ангел. Това не е обикновен ангел, а е този, който се грижи за цветята, листата и всички растения. Той има една голяма палитра и започва с четката си да рисува по всички цветя. Много отдавна... когато и аз не съм бил роден всички цветя били... червени.
- Всички?- Възкликна Парис.
- Да. Всички. Един ден, когато Бог решил да се разходи по Земята видял как те са червени и не му харесало, това че са еднакви. Той извикал при себе си този ангел и му наредил да промени цветовете на цветята. Казал му, че иска да са различни и че мисли, че така ще е по- красиво. Познал е, нали? Наистина е по- красиво.
- Да. Тати?
- Да?
- Ако довечера, когато стане тъмно аз не заспя ще видя ли ангела с четката?
- Не, Парис. Никой не може да го вижда. Той не слиза на земята, докато не се увери, че всички- и малки и големи, спят.
- Тогава как знаеш, че идва?
Анджелика погледна въпросително и с интерес Майкъл, очаквайки този път наистина да се провали.
- Как да не знам? Не виждаш ли, че цветята не са червени?
Той беше така искрен и дори укорителен в изненадата си, че Анджелика не издържа и бързо изтича далече, а Майкъл едва удържаше усмивката си, докато чуваше силният й смях.
Когато Анджелика се върна при тях той видя грейналия й поглед и й се усмихна, а тя поклати глава и каза:
- Бях сигурна, че няма да успееш да се измъкнеш.
- Кой? Аз? Не съществува такава опция при мен.
- Аз бях... Опитвах се да намеря начин да й обясня истината.
- Много са малки, Анджи. Тази история е достатъчна. След време ще я забрави и ще научи защо сме дарени с толкова красота, но засега една красива приказка й стига.
- Да, но това е... Лъжа.
- От къде знаеш? Цветята не са червени.
Тя пак се разсмя и думите: ”Обичам те!”, който не беше изричала от много отдавна дойдоха напълно естествено и накараха Майкъл да стане сериозен. Погледът му я застопори и тя се почувства странно неудобно и така сякаш признанието в любов беше направено в неправилния момент. Усещането бе такова все едно никога не го е казвала и го споделя за първи път. Той продължаваше да я гледа без да реагира, а тя искаше да намери с какво да замени споходилото я неудобство, затова посегна бързо към книгата си и каза:
- Ще изляза на верандата да почета.
Майкъл кимна и тя скоро се загуби от погледа му. Заслужаваше ли любовта й?! Толкова пъти я беше карал да страда - без да иска, без да има представа, че ще я нарани жестоко. Последния път беше непростимо, но тя отново беше до него, а той не знаеше, дали заслужава прошката й. И, дали му беше простила? Едва ли. Познаваше я добре и жената, която познаваше беше с достойнство, със самочувствие, което той беше потъпкал подло и страхувайки се от собствената си слабост и зависимост, я беше наранил- дълбоко и вероятно завинаги. Заслужаваше ли тогава този грейнал поглед, изпълнен с възхищение, нежност и обич?
- Грейс? Аз... – той посочи към верандата и тя му кимна.
Дланта му легна на рамото на Анджелика и тя се извърна към него, а той й подаде ръката си и каза:
- Ела. Искам да се разходим.
Обичаше да действа, а не да говори, но знаеше, че Анджелика има нужда от този разговор и не можеше повече да го отлага. Ръката й беше вплетена в неговата, но той усещаше колко е крехка връзката им и как онова, което беше застанало между тях все още присъства. Жадуваше я и не само физически. Жадуваше за чистотата на чувствата й, за онези чувства, които само ненараненото сърце може да дарява. Не искаше укор в очите й, не искаше болка или разочарование в тях и затова се молеше от цялата си душа тя да има сили да прости и да забрави, а в същото време знаеше, че е невъзможно.
- Анджи, за какво мечтаеш?
Тя го погледна изненадана от въпроса му и след това се замисли какво да му отговори.
- Лични мечти или?
- Лични.
- Сложен въпрос.
- Нима?
- Да. Осъзнавам, че напоследък динамиката, с която е обагрен живота ми ме е лишила от възможността да помечтая. Мечтите ми са повече свързани с Айзая- усмихна се тя.
- Хайде, все трябва да имаш някаква мечта. Твоя.
- Имам, разбира се, но това са неща, които са по- скоро желания.
- Добре, кажи ми.
- Преди много време бях... Боже, не помня къде... Едва ли има значение. Беше някъде в Латинска Америка. Попаднахме в бар с много музика. Беше горещо, телата се вплитаха в сладострастни танци под звуците на горещи ритми, а аз не можех да откъсна очи от една двойка, която танцуваше сякаш никой друг нямаше около тях. Бяха сигурно над 80 годишни- допрели бузи, те бавно и със затворени очи преживяваха музиката. Около тях сякаш имаше сияние. Бяха като вълшебство, като олицетворение на истинската любов и нейно реално доказателство. Пожелах си и аз един ден, когато нозете ми са прекалено слаби да има някой, който да ме кара да искам да се притисна към гърдите му и да танцувам, забравила за годините си.
Очите й бяха дълбоки лешникови езера и в тях се къпеха отблясъците на отиващия си ден.
- Обичам те, Анджи!
Тя се извърна към него и го прегърна.
- Танцувай с мен, Майкъл.
Майкъл я притисна към себе си и я помоли:
- Прости ми, Анджи!
Тя го гледа дълго преди да каже нещо, а златните отблясъци на залязващото слънце играеха по косата й, лицето й аленееше, окъпано от лъчите им и кожата ставаше още по- бляскава.
- Обичам те, Майкъл! Нека любовта реши, дали мога да ти простя. А сега мълчи. Имам нужда от тишината ти.
Тя беше права. В мълчанието им се раждаха най- красивите усещания, най- силните емоции, най- съкровените мечти и въжделения. Усещаха как спират да мислят и оставят телата си да следват ритъма на желанията им. Изстраданото, болезнено разочарование отстъпваше пред необходимостта устните да вкусват устните на любимия, а ръцете да докосват нежно. Захвърляха обидите и позволяваха само най- красивото да се възражда, да покълнва плахо, но сигурно и се стремяха нищо да не попречи на крехкото му стъбълце да пробие под пластовете суета, неразбиране и егоизъм. Бляновете им за съвършенство се вплитаха едни в други и когато мълчаливият им танц приключи и двамата усещаха как нещо се преражда и как ги пари с крилата си на огнен феникс, отърсващ се от пепелта.
- Кажи ми за друга твоя мечта, скъпа- прошепна Майкъл.
- Да има машина на времето.
Майкъл се усмихна и сядайки й подаде ръка:
- Ела. Седни до мен.
После тя наистина загуби представа за времето, защото Майкъл спокойно с нежния си глас започна да я води по коридорите му. Връщаше я векове назад, ставаха свидетели на раждащи се видове, а после участваха в походи, превръщаха се в крале и кралици, ставаха изобретатели и велики творци. После я повеждаше към бъдещето, в което цареше само любов и разбирателство, защото някакво чудо бе изтръгнало завистта, тщеславието, гордостта, егоизма и всички останали отрицателни черти от човека и в онзи въображаем свят нямаше нищо друго освен слънчеви усмивки и щастие.
- Вярваш ли, че това е възможно, Майкъл?
- Трябва да вярваме, Анджи, иначе никога няма да се случи.
- Но ние- хората не сме устроени така.
- Напротив. Виж децата и се учи от тях. Това сме ние. Другото е придобито.
- Вероятно имаме нужда от него щом го прибавяме към другите си качества. Може би ни трябва като защитна реакция.
- От какво, Анджи? Ако останем така чисти и неподправени като деца защо ще ни е да се защитаваме един от друг?
- Знаеш, че това е невъзможно, Майкъл.
- Защо, Анджи? Кажи ми защо? Никога не осъзнах защо отказваме така упорито да останем истински като тях.
- Не знам. Предполагам, че е свързано с гените ни и изобщо с развитието ни като индивиди чисто физически.
- Пак не е оправдано. Какво пречи аз да съм на 43 години, но да не съграждам и отглеждам отрицателни качества?
- Ти ми кажи.
Майкъл въздъхна и предполагайки защо тя смени интонацията си наведе глава. Искаше да не съществуват нещата, които и той беше придобил, въпреки че се бореше свирепо срещу тях.
- Съжалявам, Анджи! Знаеш, че съм искрен.
- Знам, но това не кара болката да си отиде. Понякога си мисля, че не те заслужавам и затова се случи. Сигурно не е справедливо да искам да си само мой... Ето, виждаш ли? Това е егоизъм.
- Не, не е. Това е... Анджи, не говори така.
- Как? Аз го признавам. Сигурно е слабост, но наистина така се чувствам. Винаги съм мразела някой да ме обсебва, да се опитва да ме притежава, а сега аз се превърнах в това, което ненавиждам. Не мога да го искам. Не е правилно и съдбата ми показа, че греша. Ти не си мой и никога няма да бъдеш.
- Погледни ме, Анджи!
Тя извърна очи към него и той видя тъгата в тях.
- Ти имаш цялата ми любов. Притежаваш сърцето, душата, тялото ми... Ако понякога се държа неприемливо, то това е защото... Е, не знам защо. Имам право на своите грешки, предполагам, но никога не съм искал да те нараня... Ванеса..
- Не. Спри! Не искам да слушам за нея, не искам да знам името й, не искам да знам как изглежда... Нищо не искам да знам. Нищо. Запази я за себе си. Тя е твоя. Не я прави и за мен реална. Не и повече, отколкото е.
- Трябва.
- Не искам. Чуваш ли? Не желая!!!
- Анджи, наистина трябва да говорим за това, за да го оставим в миналото. Ако не го направим се боя, че то ще ни преследва винаги.
- Каква е ползата да ме нараняваш още?
- Няма да го правя. Просто искам да говорим и да не се страхуваме. Това е нещо, което ни се случи и...
- Не. Не ни се случи. Случи се на теб, но нарани мен.
- Знаеш какво имам предвид. Анджи... – Майкъл погали бузата й – не искам да виждам тъгата и болката в очите ти. Не искам да виждам непрекъснатото ти обвинение.
- И какво предлагаш?
Анджелика се изправи рязко и застана пред него, карайки го да се чувства малък и нищожен.
- Кажи ми, Майкъл? Аз да се гърча в обясненията ти и да се измъчвам ли искаш? Да се престоря, че никога не се е случвало? Ти беше необяснимо жесток с мен. Не мисля, че каквото и да съм сторила го заслужих.
- Ти не разбираш. Това няма нищо общо с теб.
- Нима? Наистина ли? Защото, Майкъл, това, – тя вдигна ръка, показвайки му брачната си халка- това означва много за мен. Много. Това е окръжността, която свързва теб и мен. Свързва ни, за Бога!!! В едно цяло и ако ти си мислиш, че всяко твое или мое действие не засяга нейната цялост дълбоко се лъжеш.
- Добре. Сгреших. Така е. Ти или ще съумееш да ми простиш или това ще те измъчва винаги.
- Толкова ли е просто? Само това ли е? Да простя. Как? Кажи ми как?
Майкъл прокара пръсти през косата си и сключвайки ги, остави дланите скръстени на тила си. Не знаеше какво да й каже и затова само виновно я гледаше.
- Не. Не ме гледай така!
- Как?
- Като гладно пале, жадуващо коричка хляб.
- Какво искаш, Анджи? Казах ти стотици пъти, че се извинявам, че не съм искал да те нараня... Ти не трябваше да разбираш за нея.
- Не. Това вече е... Много умно, Майкъл и удобно. Да не разбирам, за да можеш да продължаваш да бъдеш и с двете ни? Как можа да го изречеш?!
- Не искаш да ме разбереш, нали?
- А мога ли?
- Ако го пожелаеш, да. Не съм искал да продължавам да бъда с нея.
- Но щеше, ако все още не го правиш. Няма как да знам.
- Анджи, ако искаш да ме нападаш няма да стигнем до никъде. Разбери го. Аз съм съгласен, че постъпих подло и недопустимо, но трябва да се опитаме да го превъзмогнем. Аз да разбера защо се случи, а ти да го приемеш и да го оставиш зад гърба си. Само така ще можем да продължим напред. Трябва да намерим причината заради, която го направих.
- Не е ли повече от ясна?
- Не.
- Добре, Майкъл... Хайде да се прибираме. Съжалявам, че развалих приятната разходка.
Анджелика се обърна и бавно тръгна, а Майкъл остана на мястото си. Искаше да я настигне и да й каже още много пъти, че съжалява за стореното, но разбираше, че трябва да остави времето да намали болката й. Тя все още не беше готова за този разговор и той знаеше, че ще му се наложи да изчака, за да може отново да говори за това, което тровеше и неговата душа.
Анджелика не можеше да заспи. Спомените от терористичните атаки оживяваха, до слуха й стигаше шума на разбиващите се, взривяващи се в кулите самолети, изживяваше отново хаоса, дивия, животински страх, луташе се в непрогледния мрак, причинен от гъстия прах, който я задушаваше и тя оставаше будна. Точно сега присъствието на Майкъл й беше необходимо и аромата му, топлината на тялото му и нежната му прегръдка й липсваха безкрайно много. Тя не спеше при него. Беше останала само няколко дни и след това, когато един ден я облада силен гняв, че той не я беше обичал достатъчно и затова беше потърсил ласките на друга жена, тя бе заявила, че не иска да дели едно легло с него и се беше преместила в стаята на Айзая. Майкъл не беше протестирал, а само виновно я беше гледал, докато тя прибираше някои от нещата си.
Сега Анджелика се чувстваше безкрайно самотна и тази празнота я накара да стане и тихо да излезе от стаята. Не знаеше какво ще каже на Майкъл, но знаеше, че тази нощ не иска да остава сама.
Вратата беше заключена и тя въведе кода и бавно я отвори. Майкъл стоеше с гръб към нея, до прозорците и говореше по телефона.
- Не, не искам да настоявам. Процеса е ясен и няма защо да се опитваме да го променяме... Да, Селин със сигурност даде съгласието си и ще участва.
Той се обърна и изгледа Анджелика изненадано, докато тя се приближаваше към него.
- Приключи с този разговор по- бързо.
- Само момент- каза Майкъл на този, с когото разговаряше.- Добре ли си, скъпа?
- Да.
- Тогава защо...
Фразата му увисна недовършена и той бързо прекрати разговора си, а през това време Анджелика беше легнала.
- Анджи, наистина ли си добре?
- Добре съм, Майкъл. Просто...
Тя го погледна така, че нямаше нужда да продължава.
- Беше глупаво да го правиш. Осъзна ли го най- сетне?
Анджелика не му отговори нищо, но погледът й продължаваше да изисква близостта му и Майкъл легна до нея. Тя бързо се сгуши в него и той усмихвайки се я прегърна, а тя намести глава на рамото му. Устните й неочаквано потърсиха съприкосновение с кожата му и тя целуна врата му. Майкъл се отдръпна от нея и я погледна, а тя отново се приближи, но той сложи пръсти на устните й.
- Не започвай това, което няма да довършиш, Анджи. Не си готова.
- Не ми казвай на какво съм готова,Майкъл! – Отдръпна се рязко тя.- Просто кажи, че ти не ме желаеш. Какво? Прекалено съм безформена вече за твоя вкус ли?
- Какви ги говориш?! Ти изглеждаш перфектно. Защо преиначаваш всичко?
- Тогава какво? На недостъпен ли се правиш?
- Анджи, казах нещо съвсем различно. Не съм... Не сме били... знаеш... oт много време и не искам да ме съблазняваш, а после да се обърнеш и да заспиш. Просто не искам да ме караш да се чувствам зле.
Анджелика го гледа дълго преди да каже нещо и когато го направи гласът й беше уверен и почти категоричен.
- Загаси осветлението.
- Защо?
- Не ме карай да го казвам...
- Какво не искаш да кажеш?
- Майкъл, просто загаси. Моля те!
- Кажи ми от кога светлината представлява проблем за теб и съня ти? Не разбирам. Искам да почета.
- Загаси, по дяволите, Майкъл! Имам нужда от теб.
Анджелика се почувства толкова уязвима, когато изрече тези думи, че усети как цялото й лице пламва. Ето, че отново беше зависима и победена и за пореден път осъзнаваше, че не може да остава далече от присъствието на Майкъл, от неговата нежност и ласки, от усещането да го чувства слят с нея и да вижда как очите му искрят в диви блясъци.
- Няма да загася. Искам да те виждам.
Пръстите му погалиха лицето й тя за кратко затвори очи, но след това се отдръпна и помоли:
- Не желая да ме виждаш такава.
- Каква, Анджи?- Попита той и облягайки се на едната си ръка се надвеси над нея.
- Безформена.
- Глупаво момиче! Изобщо не си безформена. Това е само в твоите очи. Никога не си била по- красива и ако искаш да знаеш изобщо не ти личи все още, че си бременна.
- Спести ми ласкателствата си. Аз по- добре знам как вече доста трудно закопчавам някои от дрехите си и много добре виждам как ми стоят.
Майкъл се усмихна и отново я погали.
- Няма да загася. Не си го и помисляй и... не си играеш с мен отново, нали, Анджи?.. Защото... Усещаш ли?
Той се притисна към нея и тя почувства как неговата възбуда мигновено се предаде и върху нея. Колко отдавна не се беше чувствала по този начин и колко дълго не беше мислила за Майкъл по този начин. Ръката му рисуваше спирали по тила й и тя въздъхна дълбоко и затвори очи, а миг след това усети устните на Майкъл да докосват нейните нежно и внимателно, а мекотата им я караше да желае безкрайно силно съприкосновението им.
- Майкъл?
- Какво? – Попита той без да спира да я гали и целува.
- Моля те да загасиш!
- Нека ти се наслаждавам, скъпа! Толкова си красива...
- Не съм.
Анджелика усещаше как започва да гори и как светлината вече спира да е пречка за нея, но все пак се срамуваше от това, което Майкъл щеше да вижда. Знаеше, че не беше напълняла много, защото бременността й беше почти недоловима, но суетността й беше много по- силна. Не желеше да го отблъсква. Не и точно сега, когато незнайно защо го беше пожелала така силно.
- Напротив. Много си красива – устните му се спускаха по шията й.
Беше невероятно предизвикателство за него да се въздържа да не й се нахвърли с цялата страст, в която се давеше. Изпитваше желание да разкъса розовата й пижама на малки бели квадрати и да се окъпе в нежността на кожата й. Искаше да бъде с нея, да я усеща, но знаеше, че не може и не трябва да бърза.
- Ох, Анджи, колко си... Боже!!!
Той се премести над нея и миг след това усети как тя в пълен синхрон с неговото тяло го обгърна с бедрата си и съвсем за кратко повдигна таза си и се отри в него. Усещането беше така познато и толкова силно сякаш никога не го беше спохождало, че той бързо си пое въздух и той изсвистя между зъбите му.
Анджелика отново се повдигна, но този път, за да го прегърне и да се притисне плътно в него. Майкъл усети твърдостта на гърдите й да се блъсва в неговите и чувството за безпомощност го завладя отново.
- Анджи, моля те!
- Какво?
Тя го гледаше и той разбираше, че тя е искрена във въпроса си.
- Не мога... Аз... Господи, как го правиш?
- Кое, Майкъл?
Той не й отговори. Не можеше да говори, когато цялата страст, в която тръпнеше го караше да изпитва необходимост да я изпива и покорява до безпаметност. Ръката му отново се пъхна под тила й и устните му се впиха в нейните и нямаше нежност този път. Устните му й говореха ясно за състоянието, в което беше изпаднал и Анджелика се опитваше да увладее вихрещата се буря в него, защото имаше нужда да го има дълго в нежната им игра на покоряване.
Майкъл я погледна за момент и по лицето й видя такова задоволство каквото си беше мечтал да съзре много отдавна. Анджелика му беше липсвала. Топлината й, задъханите й тихи стонове, тялото й откликващо на неговите движения, ръцете й, който галеха нежно гърба му и се спускаха по таза му, всичко беше жадувано и търсено дълго. Знаеше, че онова, което в момента се случваше може да се разпадне за секунди, затова се опитваше да даде всичко, на което е способна любовта му, за да й докаже, че тя е най- обичаната и желана жена за него.
- Майкъл?
- Да, скъпа?
- Желаеш ме, защото…
- Недей, Анджи... Знаеш всички отговори.
Анджелика прокара език по края на ухото му и след това дъха й го запали и тя прошепна:
- Обзалагам се, че тя не те е карала да трепериш така... Ще можеш ли да се успокоиш малко, скъпи?
Майкъл не знаеше, че възбудата му е толкова осезаема и за кратко спря да я докосва, а очите му се впиха в нейните.
- Анджи, никога не съм изпитвал толкова силно желание, каквото ти ме караш да усещам. Разбираш ли? Никога. Сега, ако можеш замълчи!
- Ще ми покажеш ли как го правеше с нея? Може би ще науча нещо ново?!
- Анджи, искам да спреш, мила. Искам да спреш и да ми дадеш онова, за което си мечтая от толкова много време.
- Какво е то, Майкъл?
Анджелика пъхна дланите си под пижамата му и пръстите й зарисуваха по гърба му. Устните й се докоснаха едва- едва до врата му и шептящо преминаха по дължината му и тя пак попита:
- Кажи ми! За какво си мечтаеш?
- Да ме караш да се усещам така, както се усещам в момента. Обичам това чувство на безпомощност и зависимост.
- Лъжец.
Анджелика го накара да легне по гръб и седна върху него. Пръстите й започнаха да разкопчават пижамата му, а Майкъл галеше лицето, врата й и ключицата й, а след това се връщаше по обратния път.
Когато тя разкопча и последното копче го погледна и разтвори дрехата му, наведе се и устните й започнаха да целуват гърдите му, да ги засмукват, а езика й да оставя влажната си следа по тялото му. Вече не го гледаше, не го предизвикваше с очите си и той затвори своите и я остави да извиква в него усещанията за обреченост, желание и пълна отдаденост. Таза й се триеше по слабините му, втвърдяваше ги и той усещаше как пареща лава се разлива по тялото му, гори тила му, спуска се по гръбначния му стълб и разтапя цялото му тяло.
Ръката на Анджелика се пъхна между тях двамата и усещането за дланта й опипваща пениса му накара Майкъл да простене глухо, останал без дъх и с пресъхнала уста от бързото си, свистящо дишане. Ако в този миг беше погледнал към нея щеше да види една Анджелика, която прилича на дива амазонка, чиито очи блестят в налудничаво задоволство.
Тя знаеше, че вече Майкъл е неин, че в този миг, в който тя не беше направила и малко от всичко, което фантазията й съграждаше, той беше готов да сключи и сделка с Дявола, само да може тя да продължава да го докосва.
Анджелика се повдигна и смъкна пижамата му, а той отвори очи, които блуждаеха и тя усети как той се освобождава напълно от нея, изритвайки я някъде по огромното легло. Ръцете му я обгърнаха през кръста и той я придърпа към себе си, за да започне да я целува страстно и жадно. Стона му се сля с устните им и се разтопи в сладка трептяща симфония от желание, премесено с пареща жаркост.
- Анджи, толкова ми липсваше!
Тя, някак се измъкна от обсебващата му прегръдка и заключила го между бедрата си му отправи поглед изпълнен с колебание и недоверие.
- Колко ти липсвах?
- Много. Нека ти покажа.
- По- късно, защото сега аз искам да ти покажа някои неща.
Анджелика изненадващо стана и Майкъл я изгледа с любопитство. Тя се отдалечи от него и влезе в помещението, в което беше гардероба, а той се отпусна и затвори очи. Сред всички неприятности, които му се случваха в професионален план и за които той не желаеше да говори с нея, за да не я притеснява, Майкъл имаше силна нужда от любовта и разбирането й. Имаше необходимост да забрави за цялото напрежение, конфронтации и назряващо в него силно възмущение поне за няколко часа и да споделя само усмивки с нея и децата си.
Той я видя как се приближава и усмихвайки се попита:
- Къде ходиш, скъпа? Върни се при мен.
Пижамата все още беше върху нея и понеже й бе доста широка Майкъл не можеше да различи добре формите на тялото й, а бленуваше да го види в цялата му гола красота.
- Хайде, ела, за да сваля дрехите ти. Искам да почувствам кожата ти.
- Казах ти да не прибързваш.
Анджелика се качи на леглото при него и сядайки отново върху него се наведе, за да го целуне. Майкъл я прегърна, а тя поставяйки устните си върху ухото му прошепна:
- Спомняш ли си онази вечер преди години, когато ме накара да свърша, без да си ме докосвал по най- чувствителните ми места? Помниш ли я, Майкъл?
Той въздъхна и опитвайки си да си припомни за коя точно вечер му говори Анджелика, каза:
- Припомни ми.
- Когато ми завърза очите и рисува с лед по мен.
Спомените изплуваха в съзнанието на Майкъл и той ясно видя тръпнещата Анджелика, изригнала неочаквано под устните и пръстите му.
- О, да. Спомням си я! Беше невероятна вечер!
- Сега искам да те помоля за подобно нещо и желая ти да ми се довериш.
- Какво искаш да правиш с мен, Анджи? – Попита Майкъл, а в него се разби един огнен талаз и опърли слабините му.
- Ще ми разрешиш ли?
- Добре- преглътна той, докато тя проследяваше с устни движението на адамовата му ябълка.
- Надявам се да ти хареса.
- Кажи ми!
Анджелика целуна ямката на врата му и го погледна, усмихвайки се.
- Какво, палавнице? Доставя ти удоволствие да ме държиш в напрежение ли?
- Аха... - и зъбите й леко се впиха в шията му и езика и премина парещо по кожата му. - Знаеш ли, че истински се наслаждавам на този миг?
- Представям си.
Майкъл отново въздъхна, защото ръката й погали пениса му.
- Ще свалиш ли само пижамата си? Моля те!
Той посегна към копчетата, но Анджелика рязко се отдръпна и хвана ръката му.
- Не, не сега.
- Защо? Моля те! Искам да те гледам.
Молбата му беше изречена така искрено, че Анджелика за кратко се поколеба, дали да не я изпълни и сложи пръсти върху първото копче. Съвсем скоро се отказа и ръцете й се спуснаха надолу, плъзгайки се по гърдите на Майкъл. Тя се надвеси над него и очите й го погълнаха, а той рязко повдигна таза си и го блъсна в нея.
- Дявол да го вземе... Влудяващо е така!
Тя му се усмихна дяволито и му даде да разбере, че иска да продължава да го предизвиква. Ръката й го погали по лицето и за кратко тя си помисли, че го обича безкрайно много и че трябва да направи всичко по силите си следите от умората и грижите, които той така упорито криеше от нея, да изчезнат. Не беше просто любов, беше толкова силна необходимост да скрие всяка причинена болка, че беше готова да я поеме и да носи кръста му вместо него. Усещането беше така силно и толкова осъзнато, че Анджелика почувства как нежността прилива извън нея и тя я предава на ласката си.
- Майкъл, обичам те! Не знам колко мога да ти позволя да ме нараняваш още, но знам, че никога няма да спра да те обичам.
- Аз те обичам повече! – Каза Майкъл и на Анджелика й се стори, че иска да заплаче така както искаше и когато чу тези думи за първи път.
Устните обходиха лицето му, ноздрите й подушиха опияняващия му я аромат отново и отново и след това едва не загуби контрол над ситуацията, когато Майкъл я притисна към себе си, почти задушаващ я в целувката си. Усещането, което носеха пръстите му върху тила й и плъзгащата се негова длан по гърба й я караха да започне да вижда танцуващите цветни петна пред погледа си, да усеща как кожата й настръхва и тя бавно и с нежелание се отдръпна от него.
Майкъл бързо седна и отново я прегърна, за да усети пак южняшката й жега, която го блъсна с неповторимия си аромат на цветя и още нещо, което само нейната кожа излъчваше. Той склони чело на рамото й, а после с брадичката си отмести малко от пречещата му да почувства плътта й материя и устните му се впиха в оголената й плът. Ръката му се вкопчи в косите на тила й, опъвайки ги и краткия й, тих стон го накара да спре, за да я погледне. Затворените й очи, гъстите й, дълги мигли, леко разтворените й устни, отметната й назад глава и цялото й изражение го накараха да изпита такава нужда от нея, каквато скоро не бе изпитвал, защото тя успешно бе парирала опитите му за близост още в зародиш. Искаше да я съблече, но всеки път ръцете й го спираха и той не успяваше да я разгадае, защото виждаше и усещаше желанието й, но недоумяваше защо продължава да го отблъсква.
- Анджи, ако наистина се притесняваш толкова много от светлината, ще загася.
Тя го погледна изненадано, забравила в този момент за желанието си да споделят интимността си сред мрака на нощта и премигна неразбиращо.
- Какво?!
- Искаш ли да загася осветлението?
- О! – Досети се тя. – Не. Вече, не.
- Какво има тогава? Какво те притеснява?
- Нищо, Майкъл.
Тя го погали отново по лицето и го целуна, усмихвайки се.
- Не искам да бързаме. Искам да се насладя на теб, защото...
- И аз искам да ти се наслаждавам. Защо не ми разрешаваш, Анджи? Няма да бързам. Ти знаеш, че го умея.
- Не, аз просто те помолих да изпълняваш моите условия и ти ми позволи. Не се противи сега. Обещавам ти, че скоро няма да съжаляваш!
- Добре, скъпа, – каза той, докато устните му се плъзгаха по врата й – но не ме карай да чакам прекалено дълго. Утоли желанието ми, Анджи, защото горя!
Анджелика се усмихна от случайно или не използвания цитат от една негова любима й песен и реши да го накара да се отдръпне от нея, въпреки че близостта му й харесваше изключително много. Тя леко го побутна и го накара да легне отново и след това му прошепна:
- Затвори очи!
Майкъл се усмихна и изпълни молбата й, оставайки безкрайно любопитен какво ще направи тя от тук нататък. Ръката й се плъзна по неговата, върна се обратно и докато той се наслаждаваше на мекотата на устните й със своите, Анджелика повдигна ръката му и Майкъл усети как нещо хлъзгаво и напомнящо на сатен започва да се обвива около китката му и той отвори очи, поглеждайки към ръката си.
- Анджи?! Какво?... Не, недей!
- Ти се съгласи – каза тя, оставайки невъзмутима, докато завързваше шала.
Анджелика повдигна и другата му ръка и въпреки че Майкъл я гледаше недоумяващо и с молба тя започна да го стяга здраво в безпощадна примка.
- Защо го правиш, Анджи? Обичам да те докосвам.
- Не предпочиташ ли само аз да те докосвам?
Майкъл прехапа устната си и в мига, в който искаше да каже нещо, Анджелика рязко смени физиономията си и това спря коментара му.
- Какво?! Анджи? Какво? Говори ми, скъпа!
Тя го погледна разсеяно, опитвайки се да игнорира думите му и да остане сама с усещането си, затова бързо смени изражението си и каза:
- Какво, Майкъл? Нещо те притесни ли?
- Ти... Ти сякаш изчезна от тук. Какво се случи?
- Нищо. Сторило ти се е.
Лъжеше го и не защото не искаше да сподели какво усещаше в корема си в момента. Не искаше точно сега интимността им да се превръща в една съвсем различна и да загубят тръпнещата си възбуда един за друг. Анджелика знаеше, че, ако каже на Майкъл, че усеща бебето той ще се разсее, че ще поиска да я гали и пристиска и цялата страст по лицето му ще бъде сменена от една щастлива усмивка, разливаща се и караща го да мечтае. Точно сега имаше нужда от Майкъл само за себе си и съвсем егоистично искаше да остави усещането си скрито.
- Лъжеш ме.
- Майкъл, ако търсиш начин как да те развържа не си на прав път.
Очите на Майкъл продължаваха да се взират недоверчиво в нея и тя се разсмя, но смеха й се разстели фалшиво и той се опита да седне, но защото тя беше върху него и заради това, че беше със завързани ръцете, опита му се оказа неуспешен.
- Защо си такъв?
- Искам да си откровена с мен.
- По дяволите, Майкъл! Всичко разваляш. Искаш ли да бъдеш с мен или не?
Не знаеше защо го атакува, въпреки че осъзнаваше, че той усеща промяната в нея и няма никакъв смисъл да го обвинява.
- Анджи, развържи ме!
- Добре, Майкъл. Промених се, защото усетих бебето. Усещам го все още.
- О, Анджи, защо реши, че не бива да ми казваш?! Помогни ми да седна.
Тя го прегърна под раменете и най- сетне Майкъл седна. Той протегна завързаните си ръце над нея и след малко обръча им премина около главата й и те се отпуснаха прегръщайки раменете й, а дланите му галеха, макар и трудно тила й. Челото му се опря в нейното и тя видя щастливите отблясъци в очите му, които излъчваха и благодарност.
- Ако искаш можем да спрем. Трябва ли да спрем? – Попита той.
- Не. Защо да го правим? Майкъл имам нужда от теб точно сега. Не мога повече да се оставям на болката и разочарованието, което ми причини... Искам да съм близо до теб и защото всички тези кошмари от преди няколко дни ме плашат... Имам нужда от топлина.
- Изплашен съм за теб, Анджи. Наистина. Ти преживя толкова много тази година, че не знам как се справяш?!
Той я целуна нежно и блясъка в очите й му даде да разбере, че кошмарите и спомените са страшни. В този миг се обвини, че не бе бил категоричен и я беше оставил там- сама сред опасността, разрухата и смъртта, страха и безпомощността.
- Тук съм, мъничка... Аз съм тук и имаш цялата ми топлина и любов. Завинаги!
- О, Майкъл! – Въздъхна Анджелика и една сълза бързо се търкулна по лицето й. – Обичам те! Искам само това от теб. Нищо, нищо повече.
Майкъл пое сълзата й с устните си и усети соления вкус, а желанието му да докаже на наранената си любима колко много означава тя за него го накара да каже:
- Обичам те, Анджелика Джаксън и това ще бъде така, докато не си отида от този свят! Ти си единствената!... Моля те, отвържи ме! Нека не играем сега тази игра. Искам да...
Той не довърши, защото тя се наведе и се освободи от прегръдката му и когато ръцете му се протегнаха пред нея тя бавно започна да ги освобождава от шала.
- Исках да... – каза тя, докато се бореше с единия от стегнатите възли. – Исках да ти е хубаво, да те накарам да се почувстваш така както никога досега.
Майкъл се усмихна и вече със свободни ръце, отмести един кичур от лицето й и след това постави длан върху корема й, започвайки да го гали.
- Нищо не може да ме накара да се почувствам по- добре от това ти да си близо. Осъзнаваш ли колко сме щастливи, Анджи, дори само заради това, което усещащ в себе си?
- Да. Не знам как да бягам от теб. Нещо непрекъснато ме връща в обятията ти.
- Не искам никога повече да бягаш. Никога!
- Не ме карай да го правя.
- Няма – Майкъл я целуна. – Никога повече, принцесо! Никога! Прости ми слабостта... Направи го, когато усетиш, че можеш.
Анджелика се притисна в него и склони глава на рамото му. Шепотът й се разстели по телата им- прозрачен и се плъзна в станалата сякаш отново по- малка стая:
- Мога да остана в ръцете ти завинаги. Искам да остана завинаги.
- Аз също, аз също...
Сладкият й глас, равномерно повдигащите й се срещу неговите твърди гърди, топлината на тялото й, уханието й го накараха отново да изпита непреодолима нужда да бъде едно цяло с нея. Жадуваше я, бленуваше я и имаше желание да почувства цялата палитра на интимността, която двамата създаваха, когато останеха далече от злободневното и останалия свят скрит от погледа им зад четирите стени. Ръцете му за кратко се задържаха на кръста й и след това той леко се отдръпна и пръстите му започнаха да разкопчават последното копче на пижамата й. Майкъл погледна към нея, но тя не го спираше и затова той продължи да я съблича, докато устните му се сливаха с нейните.
- Мина толкова време, откакто не съм те чувствал така, Анджи!- Въздъхна той.
Тя също въздъхна без да му отговаря, а дланите й се вплитаха в косата му и му показваха, че усещанията й се много наситени и силни. Ръцете на Майкъл я обсебваха и съвсем скоро той успя да я подчини и я постави да легне. Обичаше да я има такава- покорна и губеща се, напомняща му за първите им срещи, когато тя тръпнеше под пръстите му и не смееше да го докосне сякаш се страхуваше, че ако го направи магията ще изчезне. Обичаше я такава- нежна до безумие и толкова топла и мека.
- Майкъл, обичам те!- Въздъхна тя, когато той се вгледа в очите й.
- Аз също те обичам. Обичам те много, скъпа!
Майкъл се питаше, дали има нещо по- хубаво от това да я има до себе си след толкова отчайващо дълго време на колебания, спорове, гневни изблици и си отговаряше, че дори и да не заслужава нежността й, няма нещо, което да го кара да се чувства по- завършен от това, когато усеща Анджелика до себе си.
Тя седна и го погледна закратко, а след това се премести встрани от него и устните й се докоснаха до гърдите му. Майкъл отново усети горещият й дъх, който се разстели по кожата му, а езика й премина надолу и когато стигна до пъпа му изрисува една спирала и после стигайки до центъра му, Анджелика го пое в устните си и го засмука. Не продължи дълго, защото целта й беше малко по- надолу и скоро Майкъл почувства цялата мощ, с която тя го пренасяше в някакви незнайни измерения на сексуалността му, където той загубваше всякакво понятие за време и място. Анджелика можеше да го притежава само заради умението си да го кара да усеща този силен прилив на адреналин, който го предизвикваше да вплита пръсти в къдриците й и тихо да стене, неспособен да се увладее дори и за секунда.
- О, Анджи, за Бога, скъпа, ти си... Боже, колко ми липсваше да бъда с теб!
Тя му се усмихна и след това бързо го накара да замълчи, защото езика и устните й продължаха да спират дъха му. Удряше го като с огнени камшици, но от тях не го болеше, а изпитваше само огромна наслада и възбудата му растеше и се превръщаше в диво желание. Майкъл седна и ръцете му издърпаха Анджелика към него.
- Имам нужда да те почувствам! Не мога повече да чакам.
Пръстите му се плъзгаха по копринената гладка влажност между бедрата й, а Анджелика бавно движеше таза си в синхрон с неговите докосвания и лицето й започваше да се променя и да му говори за необходимост от още по- силни усещания.
- Ела, скъпа! Ела!
Анджелика не чака да я вика отново и секунда след това остана над тръпнещият му член. Тя се наведе към Майкъл и започна да го целува и когато той се опита да проникне в нея тя избегна опита му и започна да се плъзга по дължината му. Срамните й устни го обгръщаха и тя не спираше да се движи нагоре- надолу и въздъхваше или простенваше все по- често.
- Мила, не искаш ли да... О, Боже!
Майкъл забрави всичко в мига, в който тя го пое в себе си. Мускулите й го стиснаха за кратко и той пое здраво дупето й в дланите си и изпъшка доволно. Анджелика му отговори по същия начин и той я погледна, за да може да се опияни отново и отново от нейната прекрасност. Не, бременността все още беше почти невидима и ако той не познаваше така добре всяка малка извивка на перфектното й тяло никога не би предположил, че тя носи дете в себе си. Ръката му се протегна, за да я погали и тя склони глава, за да поеме ласката му, но усещането за единението му с нея я накара бързо да се извърне и да захапе пръстите му и след това да ги засмуче между плътните си сочни устни. Движението на таза й започна да става все по- бързо и тя хвана ръката на Майкъл и я постави върху едната от гърдите си. Той прехапа устна и дланта му нежно започна да масажира твърдата наедряла плът. Неможещ да устои на гледката Майкъл седна и устните му се впиха в закръглените й полусфери, а зъбите му нежно задърпаха стегната им плът и по този начин извикаха един силен стон от Анджелика, която взе лицето му между дланите си и след като го гледа с поглед, изпълнен с безумна страст и още неща, който думите не могат да опишат, а само очите могат да видят тя се наклони към него и започна да го поглъща с целувката си.
Андежелика не усети кога се намери под тялото на Майкъл и не разбра кога той беше заровил лице между бедрата й. Езикът му потъваше в нея, а палецът му масажираше клитора, а тя извила гръб и повдигнала таз срещу него стенеше така както той отдавна не я беше чувал да го прави. Усещаше как бедрата й потрепват и не спираше да я възбужда, така че тя да губи връзка с реалността. Ръката й стисна косата му и тя задъхано го помоли:
- Не спирай! Толква съм близо... Ох, Боже, Майкъл! Ауу..
Той не я послуша и спря. Тя го погледна с блуждаещ и изненадан поглед и го видя как облизва устните си и след това гласа му я накара да потръпне.
- Толкова си вкусна.
Устните му поеха клитора и той нежно го засмука, а тя отново изви гръб и после изнемощяло го отпусна, предавайки се на мощната власт, с която в момента Майкъл владееше тялото й.
- О, Господи!
Той я погледна и нямаше по- красива гледка от това да вижда любимото си момиче в това състояние. В този миг Майкъл пожела да сподели това усещане с нея и да го изживее по начина, по който го чувстваше и тя и затова се плъзна над тялото й, за секунди очите им се сляха и после, когато той отново се почувства едно цяло с нея, общият им стон на задоволство изпълни стаята, поемаща аромата им на любов. Движенията на Майкъл ставаха все по- бързи, всеки тласък беше по- дълбок и когато за кратко успя да погледне с трезви очи Анджелика видя, че тя беше притихнала и не усещаше предишното й състояние. Той се наведе да я целуне и тя му отговори, но той въпреки отдадеността й не усещаше възбудата й.
- Добре ли си, Анджи?
- Да.
- Не, кажи ми истината!
Тя го погледна и той прочете в очите й молбата още преди тя да изрече:
- Можеш ли да не... Може ли да си малко по- нежен?
Това беше наистина шокиращо го желание, защото тя винаги бе обичала да бъдат необуздани и движещи се на границата с почти грубото сливане. Анджелика обичаше той да бъде истински покоряващ я и никога не се бе задоволявала само с нежността му.
- Наранявам ли те отново?
- Не, но ми е малко неприятно да го правиш точно по този начин.
Тя го погали и продължи:
- Вероятно е заради мен... Аз... О, Майкъл! Не исках да те карам да се чувстваш зле и виновен.
- Анджи, колко пъти съм ти казвал да не премълчаваш, ако нещо не е така както трябва? Караш ме да се чувствам зле, защото не искам да те боли и...
- Не ме боли, по дяволите! Спри да се изживяваш като жертва, а ме накрай да свърша, защото съм страшно възбудена.
- Ще ми кажеш, ако пак ти е некомфортно, нали?
Тя не му отговори, а впи устните си в неговите и докато го целуваше таза й се движеше бавно и тя го приемаше в себе си, показвайки му точно как го иска и той съвсем скоро се почувства отново добре, защото тя имаше способността да го кара да се сливат в перфектен синхрон. Видя отново как завесата на забравата падна пред погледа й, видя как очите й се овлажниха и бавно се притвориха, а стоновете й го накараха да иска да ги извиква отново и отново, защото те- тихи, но така красноречиви го караха да се чувства щастлив, че й дава пак онова, което тя така ясно бе заявила, че желае.
Само няколко минути след това той беше забравил за краткото им прекъсване и сега много по- внимателен, но не и лишаващ себе си, Майкъл почувства как огненото кълбо започва да се взривява в него и забави движенията си.
- Хайде, Майкъл, моля те, дай ми го! Толкова малко ми трябва... Боже! – Изпъшка тя.
- Не мога повече, Анджи... Не мога!- Простена той.
Тласъкът му беше така мощен, че я накара да отвори широко очи, да поеме дълбоко въздух и да посрещне следващият му със силен стон. Тялото й затрептя като струна и Анжелика отново зарови пръсти в косата на Майкъл и секунди след това той усети как една конвулсия я разтърсва, втора, трета, а след това тя застина и после тялото й започна да се гърчи под неговото. Ноктите й се впиваха в плътта му, а вика й разкъсваше тишината, а той не спираше много бавно да се движи в нея и да я кара да удължава оргазма си.
- О, скъпи! О, Майкъл!- Притискаше го тя към себе си, трепереща.
Усещаше цялата й влага и след като тя се успокои и го погледна с грейнал поглед той не чака повече, защото жадуваше да слее своите с нейните сокове. Тя разбираше нуждата му, изписана на изпотеното му лице и затова мускулите й пак го стиснаха силно, а таза й започна да изписва малките осмици и той затвори очи и заравяйки лице във врата й се предаде на сладкото усещане на своя край.
По- късно, докато тя го галеше по ръката изненадващо го попита:
- Майкъл, момичета в клиповете ти възбуждат ли те?
- Какво?! Как ти хрумна изобщо?
- Питам, защото онзи ден, докато те нямаше те гледах и ми стана интересно. Излъчването ви е сякаш наистина изживявате нещо специално.
- Анджи, спри да играеш играта: „Глупава съм и не разбирам.” Много добре ти е ясно какво означава да позираш.
- Но те са красиви и секси, млади, разголени... Защо да не те възбудят?
- Не е възможно, скъпа. Там работим... Ти трябва да дойдеш на някои от снимките ми и ще видиш колко е различно.
- И все пак... Никога ли не ти се е случвало?
- Не. Всъщност може би само веднъж, но тогава беше по- различно. Аз мисля, че изпитвах нещо към това момиче.
- Кое?
Анджелика се обърна по корем и го погледна с искрено любопитство.
- Беше преди много години. Снимахме „The Way You Make Me Feel” и Татяна беше... Е, привличаше ме. Дори си мислех, че съм влюбен в нея.
- Мислеше или беше?
- Изразих се правилно. Беше нещо хубаво онова, което чувствах, но не беше нито влюбване, нито нещо сериозно... Не мога да го обясня съвсем точно. Може би просто ме привличаше.
- Спа ли с нея?
- Не, за Бога, аз съм професионалист!
- Защо я уволни?
- От къде знаеш това? – усмихна се той.
- Хмм... Знам. То не е тайна. Нали говориш за момичето, което те целуна на сцената?
- Да. Уволних я, защото тя не беше професионалист, а аз не мога да работя така.
- А защо не? Не ти ли е приятно да виждаш как някой е луд по теб?
- Анджи, ти наистина си ужасна! – Разсмя се той. – Не, че не ми е приятно, но, когато работя няма място за чувства. Изключено е. Тя се увличаше с всеки изминал ден и това щеше да предизвика проблеми рано или късно.
- Защо й позволи да те целуне?
- Няма ли да спреш да ме разпитаваш?
- Ако ти е неприятно ще спра. Просто ми е интересно.
- Не, не ми е неприятно, но все си мисля, че ще започнеш да си въобразяваш неща, които не съществуват в действителност.... Защо й позволих да ме целуне? Хмм... Заради шоуто. Наистина изглеждаше добре, но веднага усетих проблема.
- Какъв проблем?- Не спираше да любопитства Анджелика.
- Целувала ли си човек, когото не харесваш?... Или, не. Не, че не го харесваш, дори напротив, но не искаш да имаш нищо с него, а той желае?
- Да.
- Усещала си чувствата му, когато те е целувал, нали?
- Разбира се. Искаш да кажеш, че тя по този начин ти ги е показала вече съвсем ясно и ти си я изритал?
- Може и така да се каже- усмихна се Майкъл на определението, което използва тя.
- А не го ли направи, защото се изплаши и от своите?
- Хммм... От части. Виж, това е огромна продукция. В нея са вложени много труд, средства и никой не може да си позволява да бъде непрофесионалист щом стъпи на сцената. За мен тя е като храм. Там е свято място и се работи здраво. Няма място за чувства и емоционални залитания, които да разконцентрират както мен така и екипа ми. Знаеш, че хората говорят. Не искам шушукания зад гърба си, укори, че толерирам някого или Бог знае още какво. Тя нямаше място на сцената повече. Това е.
- Потърси ли я след това?
- Не. Защо да го правя?
- Нали каза, че си я харесвал?
- Казах, че ме привличаше. Това е. Ако исках нещо повече, щях да я потърся. Щом не съм, означава, че не е било нищо чак толкова сериозно като чувство.
- Знаеш ли, че имаше период в живота ми, когато за мен не съществуваше понятието чувства. Бях ужасна. Знам си го. Унищожавах всяко момче по пътя си и това дори ми доставяше удоволствие. Имаше едно момче в колежа, беше малко по- голям от мен и се беше хванал на бас, че ще ме накара да се влюбя в него и след като си легне с мен ще ме зареже по най- грозен и обиден начин. От начало не се влюбих в него, защото не можех, а той се постара... Дълго време си мислех, че никога няма да изпитам трепета на влюбването... И след като правих секс с него...
- Ти си била голяма...
- Каква?- Предизвика го Анджелика.
- Не. Какво стана после?
- Каква съм била, Майкъл? Довърши изречението си!
- Ох, стига сега. Ще ми разкажеш ли какво стана с това момче?
- Не и преди да чуя какво щеше да кажеш.
- Щях да кажа, че си била от този тип момичета, които винаги съм ненавиждал.
- Защо?
- Защото са безчувствени използвачки.
Анджелика му отправи злобен поглед и понечи да каже нещо, защото тя никога не беше била с някого заради изгода, но след това осъзна, че той може би отчасти е прав и продължи разказа си.
- И след като правихме секс той не само, че не ме заряза, но се влюби жестоко в мен. Беше истински кошмар да го гледам такъв. Можех да го накарам да прави какво ли не за мен, да го унижавам, ако пожелая и той отново да се връща по- покорен от всякога. Наистина бе жалка гледка, но в един момент аз осъзнах, че започвам да изпитвам нужда от него. Много силна нужда. Не знам, дали тогава не се влюбих за първи път?! Случвало ли ти се е, Майкъл? Да се влюбиш в човек, който си съжалявал?
- Не, никога.
- Странно е, нали? Но той беше мил... Правеше какво ли не за мен. Раул ми казваше, че приятелите му непрекъснато му се подиграват, но той безропотно приема шегите им, докато не решат да кажат нещо неприятно за мен. Тогава той отново се превръщал в момчето, на което никой не може да се пресмива и започвал да ме защитава, ако се наложи и със сила. Спомням си как веднъж Раул дойде и каза: „Анджелика, кажи му, че не изпитваш нищо към него, защото това момче се погубва заради теб.” Казах му да не се меси в моите отношения, но още същата вечер разбрах защо го казал. Ейдън беше с посинена челюст. Не ми каза от какво е, но аз се досетих и се почувствах за първи път ужасно зле, заради държанието си. Исках да мога да му дам онова, от което той имаше необходимост, но не знаех как. Помня, че отидохме до океана и той за първи път ми призна за облога си. Каза, че си е помислил, че е по- силен от мен и може да ме подчини. Аз не се бях старала да го карам да се влюбва, но знам, че се държах като татковото момиченце, което трябваше да има всичко, което пожелае и не приемаше „Не” за отговор. Бях го карала да се чувства близо, а в същото време и далече и това бе разпалвало още по- силно огъня му към мен... Не знам, но много често са ми казвали, че умея да карам мъжете да се увличат много силно по мен, а аз дори не знам как се случва, защото не го правя умишлено. Поне не с всички- усмихна се тя.- Дълго, може би около 5 месеца аз не му позволих да бъде с мен и той е търпял подмятанията на приятелите си, но през цялото това напрегнато очакване аз съм го карала да затъва дълбоко в чувствата си към мен. Когато правихме секс за първи път той почти откачи. Майкъл, никога до тогава не бях усещала такова обожание. Същата тази вечер, до океана му казах, че ми е много скъп, но, че трябва да се разделим, защото не искам да го карам да страда. За първи път момче плака в нозете ми и ме моли за шанс. Не разбираше... Той нямаше нужда от шанс, защото беше прекрасен с мен, но аз не усещах онова, за което четях в романите или гледах във филмите. Не политах, сърцето ми не забавяше ритъма си в негово присъствие. Да, накара ме да се влюбя по един много странен начин в него, но аз исках повече. Исках земята и небето да се сливат щом видя любимия си. Беше ми много трудно да гледам очите му след това. Мислех си, че ще се озлоби, защото беше момче с огромно самочувствие и със славата на истински разбивач на женски сърца, но не го направи. Тихо прие загубата си и около 1- 2 месеца аз често получавах мили съобщения от него, в които той ми обещаваше, че ще ме обича завинаги. Уви, забрави клетвите си и 2 години след като завършихме се ожени за една съученичка, с която мисля, че все още имат прекрасно семейство... Сега сигурно се питаш защо ти го разказах?
Майкъл не спираше да я гледа и вместо да й отговори я погали по красивото лице и поклати глава.
- Не искаш ли да ти кажа защо го разказах?
- Не. Искам да ми кажеш кога усети чувството, че небето и земята се сливат.
- Мисля, че знаеш отговора ми. Мога съвсем откровено да го нарека първата истинска и силна любов в живота ми.
- Знаеш ли, че ненавиждам Грег?
- Да, знам, а аз ненавиждам Даяна. Някога ще я забравиш ли?
- Не. Няма.
- Искаш ли да ми разкажеш?
- Не, защото ще ревнуваш.
- Аз и без това ревнувам. Една по- малко или повече е без значение. Важно е да знам, че сега обичаш мен, а ти... Ти ме накара да се съмнявам в това, извършвайки нещо непростимо.
- Никога няма да ми простиш, нали? – Попита я Майкъл, но надеждата беше изписана върху лицето му.
Анджелика седна срещу него, кръстосвайки краката си в поза „лотос” и придърпа завивката, покривайки голото си тяло, след това го погледа известно време и попита:
- Защо го направи?
- Вече ти казах, Анджи и бях честен.
- Това не е нормално, Майкъл. Осъзнаваш ли го? Не може да рискуваш доверието и любовта ми само защото си искал да подчиняваш. Много добре знаеш, че ме владееш напълно. Защо ти беше да го правиш и с друга жена?
- Искаш ли да ти разкажа за нас?
- Нас? – Потръпна тя. - Не... Всъщност, да. Искам – каза Анджелика без да бъде сигурна, но разбираща, че един ден наистина ще трябва да чуе разказа му.
Майкъл й разказа за миналото им с Ванеса и не спести нищо. Призна, че тогава е бил привлечен много силно от нея, но в мига, в който е почувствал как тя започва да се влюбва в един от адвокатите му е прекратил взаимоотношенията им.
- Правеха ми грима, когато ми казаха, че PR на Кишия иска да ме види. Изненадах се, защото тези неща не минаваха през мен и аз не се интересувах от тях. Продукцията се движеше от други хора, а аз одобрявах или не участниците в нея. Попитах защо иска да се видим и бодигарада ми подаде визитката й. Веднага казах да я извикат. Беше ми приятно да я видя, защото, въпреки начина, по който се разделихме тя не остави дълбоки рани в мен и аз пазех хубави спомени за времето ни заедно. Тя бързаше, но предложи, ако искам и не съм зает да се видим след снимките. Казах й, че може да се видим, защото точно този ден ти ме беше ядосала за нещо, наистина не помня какво, но много добре си спомням, че нямах желание да те виждам известно време, защото ти бях обиден. След снимките отидох в нейното жилище. Беше ми интересно да разбера как се справя сега тя с кариерата си, какво се случва с живота й и... Пих доста вино... Тя беше мила, предразполагаше ме, припомняше ми времето, когато нямах усещането, че земята под мен се клати непрекъснато и постепенно бариерите започнаха да падат и...
- Не!!! Спри! – Прекъсна го Анджелика.- Това е. Повече не мога да чуя и не искам. Разбрах как се е случило. Все още не знам защо и това е най- големия проблем. Майкъл, аз познавам хората и знам, че ти ме обичаш. Усещам кога нещо е фалшиво и не мога да си представя, че човек като теб, личност с такава ценностна система ще постъпи така недостойно и обидно. Наистина не мога да го разбера. Мисля, че ти не си повърхностен, за да се усъмня, че защото аз бях и все още съм една непрекъснато взривяваща се топка от емоции и защото ти отказвах секс, ти си решил да го потърсиш на друго място. Вярвам в святостта на клетвите ни, вярвам, че бяхме искрени преди няколко месеца и не разбирам как си могъл да ги прекрачиш, да се превърнеш в това, което всъщност не си?! Не мога, Майкъл. Когато те слушах сякаш... Не искам никога повече да чувам името й и да споменаваш каквото й да е било за нея. Аз не знам как ще преживея измяната ти, но те моля да не говорим за тази жена никога повече през живота си. Можеш ли да го направиш?
- Да, скъпа. Никога повече няма да говоря за нея, но си мисля, че продължаваме да имаме проблем.
- Не знам как да спра да мисля как... Боже! Боли, Майкъл! Боли ме сърцето... Разбираш ли? Спира ми дъха понякога.
- Знаеш, че съжалявам, нали? – Погали Майкъл коляното й.
- Каква полза? Това не кара болката да изчезне и знаеш ли, по- лошото е, че не връща доверието ми в теб.
Майкъл се облегна назад и я остави да излива цялата си мъка и разочарование като почти не се намесваше в излиянието й. Подозираше, че тя има нужда да каже всичко, което достатъчно дълго беше таила в себе и затова й позволяваше то да излезе навън, но, когато видя прииждащите сълзи седна и я притисна силно към себе си, залюлявайки я.
- Недей, миличка, аз не заслужавам сълзите ти. Знам, че бях... Знам, че те предадох и няма как да ти обясня колко много съжалявам, но, уверявам те, ти си единствената за мен, а тя беше просто още едно доказателство, че никоя друга жена не е способна да ме има така както ти ме имаш. Моля те, не плачи!
Думите му, вместо да накарат да Анджелика да се успокои, имаха точно обратен ефект и тя, почувствала се още по- несправедливо наказана от него, не успя да удържи дъжда в очите си. Той се изливаше върху рамото на Майкъл, спускаше се по голите му гърди и попиваше в кожата му, а сърцето му поемаше цялата му болна соленост.
- Спри, Анджи, недей! Обещавам ти, че никога повече няма да те нараня!
- Толкова обещания, Майкъл... Толкова много! Спрях да ги броя, а ти продължаваш да прибавяш нови... Какво ли не изтърпях? Защо, слънчице, не успяхме да изградим една силна връзка? Защо винаги имаше пробойни в нея? Кажи ми, Майкъл! Възможно ли е такава любов да бъде непрекъснато толкова глупаво пропилявана и наранявана?
Тя вдигна глава от рамото му, а той взе лицето й между дланите си и палците му нежно започнаха да изтриват следите от сълзите по него, докато Анджелика продължаваше:
- Аз толкова се старая да отговарям на критериите ти. Опитвам се да бъда по- разумна, по- малко импулсивна... Опитвам се да достигна стандартите ти. Знам, че никога няма да мога. Знам си го, но, Майкъл, може още няколко живота да ме криеш от целия свят, аз пак ще те обичам по същия начин. Предполагам, че с времето тази любов ще се променя, но никога няма да стане по- слаба. Ти си моята сродна душа, колкото и парадоксално да звучи.
Още една сълза се търкулна по лицето й и Майкъл се загледа в нейната бисерна чистота, а след като достигна до устната на Анджелика я пое със своите устни. Той отново взе лицето й в ръцете си и очите му се впиха в нейните. Гледаше я с толкова умиление, а след това гласа му прозвуча нежен, но уверен:
- Анджи, на сутринта ще се обадя на екипа си, който се занимава с медиите и ще ги помоля да анонсират брака ни. Не желая повече да си мислиш, че искам да го крием, защото не съм сигурен в избора си или чувствата си.
- Те ще те спрат и ти го знаеш.
Майкъл за секунди я наблюдава, мислейки си, че тя вече много добре е започнала да познава безкомпромисната машина на шоу- бизнеса, в която съществуваха хиляди правила и ограничения. Поставяха се забрани в името на успеха и те пропиляваха животи, личността ставаше собственост на компании, на договори, на съветници, на разписания и графици и нямаше право да ги нарушава, защото, ако го направеше труда й, цялото това лишаване се сгромолясваше, пометено от следващите жадни за слава и успех, които бяха послушни и изпълнителни.
- Няма да ме спрат. Не бива да ме спират. За мен ти си по- важна от Сони, от...
- По- важна от музиката ти?
- Музиката никой не може да я вземе, Анджи. Тя, дори не е моя. Бог е решил да мога да я чувам, за да я предавам на вас.
- Не го прави, Майкъл. Недей. Няма нужда от това. Не това искам. За мен е важно ти да помниш, че си мой съпруг. Не искам привилегиите на този брак. Единственото, което искам е любовта ти и верността ти. Не искам заради мен да имаш проблеми, които не са малко, доколкото мога да разбера.
Майкъл я погледна с изненада.
- От къде знаеш, че имам проблеми?
- От никъде, но виждам теб и знам, че не си спокоен, че дори си гневен на моменти. Не питам, защото щом си решил, че не желаеш да ги споделяш с мен значи не трябва да ги знам.
- О, Анджи, не искам да те занимавам с цялата лудница, в която присъствам! Не искам и това да те тревожи. Познавам те и знам, че ще се притесняваш, но няма смисъл, скъпа. Аз ще се справя. Винаги съм го правил. Прекалено силен съм, за да се оставя на манипулациите им. Нека ме ограничават, нека ми спират проектите... Аз мога да ги реализирам и сам. По дяволите всички!
- Те много ли те нараняват, скъпи?
Майкъл въздъхна и помоли:
- Нека сменим темата. Не желая да мисля за това точно сега. И не си мисли, че е защото не мога да ти се доверя. Просто... Искам да не знаеш. По- добре е да не знаеш.
- Звучи ми много сериозно.
- Сериозно е, но аз ще се справя. Не се тревожи. Нали?
- Лесно е да го кажеш, но аз се притеснявам за теб, защото не искам да си разстроен в работата си. Та, тя е целия ти живот!
- Казах ти, че ще се изляза победител от тази битка. Анджи, може да не вярваш, но аз съм наистина много устойчив.
- Вярвам ти, разбира се. Щеше ли в противен случай да си толкова време на върха?
Майкъл се усмихна и без тя да го очаква, започна да я целува. Анджелика сложи дланите си върху раменете му сякаш с идеята да го отблъсне, но това беше само един първоначално появил се импулс, който много бързо изчезна. Той я целуваше така както тя обожаваше да го прави. Никога не можеше да се насити на нежността му, на мекотата на плътните му устни, на горещият му дъх, на начина, по който слагаше длан на тила й и нежно го галеше. За миг тя отвори очи и видя колко наслада беше изписана по лицето му и се премести напред, сядайки между краката му. Пръстите му се плъзнаха по гръбначния й стълб и тя усети как това негово докосване я накара да настръхне. Ръцете се преместиха от раменете му и тя го прегърна под тях, докато той продължаваше да я гали по гърба, рисувайки отново къдрави плетеници с върховете на пръстите си.
Целуваха се и се докосваха толкова дълго, че в един момент Анджелика започна да усеща как устните й леко изтръпват, но не можеше да устои на желанието си да продължават, защото тази нежност, с която си даряваха я караше да се чувства много щастлива. Тя усещаше, че Майкъл долавя нейното състояние и не спира да я кара да се изпълва със задоволство от съприкосновението им.
Бяха като тинейджъри, които тепърва откриват сексуалността си и се упояват от близостта на устните си, а това съприкосновение ги кара да усещат едни много силни импулси за още нещо. И двамата сега ги спираха и се обичаха нежно и красиво, пърхащо и интимно без да бързат, защото знаеха, че имат цялото време на нощта. Всеки от тях сякаш изчакваше другия да направи първата крачка, но това не се случваше и те докосваха телата си на невинни места и само случайно отриване и допиране на гърдите на Анджелика в тези на Майкъл го караха да стисва силно очи и да започва да я целува много по- настървено, защото желанието му да докосва тяхната твърдост и да ги вкусва ставаше нетърпимо.
Анджелика знаеше, че той пръв ще наруши бариерата, която си бяха поставили и очакваше това да се случи съвсем скоро, защото няколкото нейни кратки погледа към слабините му я караха да разбира, че той е на ръба на поносимостта. Искаше да го докосне там, искаше дланта й да усети твърдостта му и деликатната, топла кожа, но не можеше да спре да се наслаждава на устните му слети с нейните.
Устните й пулсираха, усещаше как брадичката й тлее, защото въпреки че той беше гладко избръснат няколкото случайно пробили или пропуснати косъмчета се триеха в нея и я палеха. Тя се пристисна силно в него и Майкъл този път простена през носа си и ръцете му обхванаха гърдите на Анджелика. Усещането я завари неподготвена, но то беше толкова силно, че тя също простена, когато той с палците си започна леко да потрива бавно втвърдяващите й се зърна.
- Исусе, толкова е хубаво да си до мен!
- Не спирай да ме целуваш, Майкъл! Не спирай!
Усещането за возене на виенско колело се засили и Анджелика си пожела то никога да не изчезва отново. Дългия период, в който тя бе отбягвала интимността беше като сън за нея и тя отпиваше като жива вода от всяка ласка, която Майкъл й даваше, с неутолима жажда. Притискаше се в него и искаше никога да не губи това въздигащо я усещане за обреченост в любовта.
- Искам само да ти кажа, че те обичам много, Анджи! Обичам те!
- Кажи го отново!- Помоли тя и сложи устни върху врата му.- Толкова е хубаво, когато го изричаш!
Майкъл я погледна, а след това се наклони и шептящо произнесе точно на ухото й:
- Обичам те! Te quiero! Je t’aime! Ti amo!
- Más, bebé, más!
- ОБИЧАМ ТЕ!
Анджелика се притисна отново към него и не искаше да го пусне, защото имаше усещането, че ако го направи той ще изчезне. Душата й в този миг беше бял гълъб издигащ във висините и къпещ се в синевата им- волен и свободен, окъпан от златни лъчи и целуван от нежни бризове. Тя взе лицето на Майкъл в ръцете си и дълго го гледа сякаш искаше да види всяка малка бръчица по него, всяка пора, но всъщност тя потъваше в дълбочината на красивите му очи и знаеше, че отново магията се беше върнала. Знаеше, че скоро ще му прости, защото не можеше да живее, давеща се в миналото. Трябваше да го направи, защото този прекрасен човек беше до нея и й даваше най- голямото щастие в живота й- любовта си и възможността да бъде майка на детето му.
- Обичам те, Майкъл! Никога няма да спра да те обичам! Никога!
- Ти ме правиш завършен, Анджи!
Телата им се познаваха, телата им се търсеха, телата им се вплитаха в безумната красота сътворена само за истинската любов и при тях тази нощ тя извираше благодатна и след като Майкъл беше загасил осветлението, тя се къпеше във виолетовата мекота на сумрака. Извираше от всички техни клетки и ядрата им пулсираха в един и същи ритъм, защото всяка частица от тях беше само и единствено любов.
Луната се криеше зад пухкави облаци смутена от цялото изящество на искреността, с която Майкъл и Анджелика споделяха най- висшето чувство, което беше дарено на човеците, за миг погалваше голите им, потни тела сякаш, за да докосне и вземе за себе си малко от тяхната обич и да я запази. Двамата бяха първични и безумни, бяха нежни и омагьосващо отдадени един на друг, искащи да си дадат всичко, което думите не бяха способни да опишат. Устните ставаха проводник на това желание, ръцете галеха с мекотата и гъделичкащата нежност на птичи пера и стоновете и въздишките им бяха искрени и влудяващо съблазнителни. Единението им беше възторг и щастие и те не спираха да потъват в очите на другия сливащи едновременно душите и телата си и когато мощната експлозия на чувствата и усещанията се превърна в трепереща споделеност, те се притискаха лепкави и мокри от потта си и не можеха да говорят, а само устните им се впиваха едни в други до безпаметност.
Анджелика галеше Майкъл по косата, докато той прегърнал я плътно и положил глава на корема й беше потънал в дебрите на дълго търсения сън. Тя плачеше и се питаше, дали е от щастие или болка?
