Повече от чувство 58

- Обичам те! – Прошепна Анджелика.

- Обичам те! – Отговори й Майкъл.

След това устните му отново се сляха с нейните и той бавно притвори очи преживявайки за пореден път неописуемата сладост от съприкосновението си нея. Тя му се отдаваше покорно и следваше с невероятен синхрон всяко негово движение. Откликваше на нежността му с двойно по- голяма нежност и пред затворените му очи танцуваха слънчеви петна, които сякаш топлеха цялото му тяло и душа. Искаше да я абсорбира, да я превърне в неделима част от себе си, да я притиска с небивала сила към гърдите си и да се опива от аромата й на пролет до пълна лудост. Не се усещаше как издава типичните за това състояние стонове, а чуваше нейните и това го караше да се стреми да я обсебва още повече. Искаше да извлече от нея най – красивата музика, която беше чувал през живота си. Ръката й бавно галеше гърба му и той усещаше как целият настръхва от докосването й.

Тя спря да го целува и седна в леглото. Майкъл я проследи с изненадан поглед, а се тя обърна по корем и посегна към вграденото в спалнята радио. В стаята се разнесе глас, който говореше нещо на японски и Майкъл я чу как се смее. Той се усмихна и също седна и навеждайки се над нея започна да целува гърба й, докато тя упорито се опитваше да открие станция, която да й харесва. Анджелика измърмори нещо и се наведе, за да разгледа по – добре малката уредба.

- Оооо, добре! – Каза тя и се изправи.

- Анджи?!

- Само секунда, Майкъл.

Той проследи как тя отвори гардероба и клекна пред него.

- Какво искаш да слушаш? – Попита тя.

- Няма значение. Теб.

- Не ми помагаш особено и затова ще избера сама.

- Ти не ми каза между кого трябва да избирам.

- Да, наистина – разсмя се тя. – Но все пак аз ще избера, нали може?

Майкъл не й отговори, а подпрял се на лакти я гледаше с огнен пламък в очите.

- Ела тук, принцесо – каза той.

- Секунда... – каза Анджелика, докато разглеждаше няколкото диска, които носеше винаги със себе си, когато пътуваше. – Ето.

Тя се приближи и сложи диска и седна на леглото, а след секунди в стаята се разнесе нежна музика придружена от женски глас, който пееше на испански.

- Ооо – възкликна Майкъл.

- Харесва ли ти? – Попита тя.

Той не й отговори, а я придърпа към себе си и тя се облегна с гръб на гърдите му, седнала между свитите му в колене крака.

- Обичам тези песни, винаги са с мен. Някои са тъжни като тази, други не, но много ги обичам.

Майкъл отмести косата й и целуна рамото й а тя се извърна към него и в приглушената светлина, в която се къпеше стаята Анджелика му отправи такъв поглед, че той застина.

- Майкъл, аз се страхувам.

- Недей, прекрасна, недей.

- Аз...

- Шшшш ... Спри, Анджи. Погледни ме! Няма защо да се страхуваш. За теб съм готова да направя всичко.

- И аз за теб. Токова те обичам, че изтръпвам от страх да не те загубя.

- Хей, спри или ще те накарам да спреш.

Тя се усмихна, а той отново целуна рамото й. Анджелика вдигна ръка и тя се вплете в къдриците на Майкъл и бавно започна да го гали. Можеше да остане така с него завинаги. Топлината му й действаше успокояващо и я караше да бъде отпусната и щастлива. Музиката се разтваряше тихо из стаята и създаваше атмосфера, която и двамата споделяха с мълчание. Майкъл я държеше в обятията си и тя се чувстваше защитена и обичана. Беше щастлива в тази споделеност.

Анджелика взе ръката на Майкъл, която спокойно лежеше обвита около кръста й и я придвижи надолу между бедрата си. Той се усмихна и не се възпротиви на желанието й. Тя пусна ръката му, но той не продължи пътя, който Анджелика му беше посочила. Тя извърна лице към него и му отправи неразбиращ поглед. Майкъл също я гледаше без да издава напушващия го смях. Тя пак сложи дланта си върху неговата и леко повдигна таза си, а пръстите на другата й ръка плътно се вкопчиха в къдриците му. Майкъл видя как тя затвори очи и дълбоко и тихо въздъхна.

- Докосни ме, Майкъл! – Помоли тя.

Другата му ръка обхвана една от гърдите й тя отпусна глава на рамото му. После, усетила, че Майкъл изпълнява желанието й и пръстите му бавно и наелектризиращо я галеха между бедрата, отново въздъхна.

- Отново бързаш – прошепна в ухото й Майкъл.

- Близостта ти ме омагьосва. Ти си виновен – каза тя и таза й започна да се движи под пръстите му.

- Спокойно, миличка. Искам да докосна всяко кътче от тялото ти, искам да те разтопя под пръстите и устните си. Не бързай. Недей!

- Защо ми го причиняваш непрекъснато? – Простена тя.

Майкъл не каза нищо, защото тя знаеше отговора и нямаше нужда да й се припомня точно сега каква е разликата, когато я води до блаженството й бавно и плавно и когато всичко се случва като на високоскоростен влак. За него също беше повече от мъчително, но я обичаше толкова силно, че игнорираше своите желания само, за да се наслади на всеки миг, в който тя се разпалваше, докато изригне в заслепяващо зарево.

Анджелика се извърна и после рязко седна на колене с лице към него. Ръцете й се заключиха около тила му и очите й се втренчиха в неговите.

- Обичам те! – Каза тя. – Обичам те повече от себе си!

Майкъл почувства как сякаш нещо бързо се преобърна в стомаха му и после усети онова толкова обсебващо го болезнено желание да я притежава цялата.

- Обичам те повече от всичко на този свят – отговори и той.

В този миг за него не съществуваше нищо друго. Нямаше я кариерата му, бизнеса, турнето, нямаше нищо. Не си спомняше да някога да беше изпитвал толкова силно любовта. Жените, които беше обичал винаги го бяха наранявали. Всяка от тях по своя начин и повод, но винаги беше излизал от тези любови опустошен и обезверен. Сега пред него стоеше една млада и красива жена, която не искаше нищо друго освен едно – да я обича. Не поставяше условия, преглъщаше без да се оплаква всяка атака. Той знаеше, че тя запазва горчивината дълбоко в себе си и се опитва да я загърби, за да му даде най- красивите мигове, с които го беше дарявала жена. Те не се състояха в лъскави партита, на които тя да блести, не бяха облечени в изисквания и безпочвени протести. Тя знаеше как да го владее без да дори да осъзнава, че го прави.

Майкъл погали лицето й, а тя затвори очи. Устните му привлечени от нейните сякаш като от магнит ги докоснаха и той бавно и изкусително ги разтвори със своите и почувства горещия й дъх да се смесва с неговия. Ръцете му нежно започнаха да галят гърба й, тила й, косите й... Постепенно телата им сякаш олекваха и те спряха да мислят, а само да усещат. Тя го обвиваше с длани и бедра като млада лоза и се прилепваше плътно, за да чувства всяко негово трепване.

Майкъл посегна и повдигна нощничката й и пръстите му погалиха коремчето й. Тя въздъхна измежду целувката им, а той продължи пътя на ръката си по стомаха й, придвижвайки длани към гърдите й. Анджелика свали нощницата си и бавно, неспирайки да го го прегръща се отпусна по гръб върху леглото. Къдриците му я докоснаха по лицето и леко я погъделичкаха, но след това той прилепи устни към шията й тя ги усети разпилени по рамото си. Усети пулса й целуна всеки сантиметър от лебедовия й врат.

- Колко си твърд – каза тя. – Искам да те почувствам в себе си.

От думите й му причерня, защото си представи усещането да се слива с нея и издаде хриптящ звук. Анджелика се отри в него и това засили усещането му за безпомощност. За миг той се запита защо подлага и двамата на това изпитание след като искат да се имат веднага?! После си даде отговор на въпроса и продължи да целува нежната й като на бебе кожа и да се замайва от аромата й.

Тя пак взе ръката му и я постави между бедрата си, докато с другата си галеше гърба му. Майкъл искаше да й каже, че го влудява по начина, по който дори си поема въздух. Собственото му обожание го караше да възприема сексуалността й с небивала сила. Искаше да вика, но успяваше само да изпъшква тихо и да я обсебва с пръсти и устни.

Когато Анджелика усети пръстите му в себе си тя се отпусна и затвори очи, притихвайки. Той потъваше с тях в нея, а тя потрепваше и тихите й стонове започнаха да изпълват стаята.

- Майкъл... Моля те! – Прошепна тя и стисна силно китката му, която лежеше върху корема й.

Той прехапа долната си устна, за да скрие изгряващата широка усмивка по лицето си и попита:

- Моля – какво?

Тя сякаш още по – силно се вкопчи в китката му и простена:

- Ох, Боже, имай милост!

- Толкова си сладка в отчаяната си главозамаяност – каза Майкъл и палецът му започна да масажира клитора й.

- Моля тя! – Извика тя.

Таза й се повдигна и след това тя безпомощно се отпусна, а Майкъл не спираше да прониква в нея с пръстите си. Усещаше как тя се овлажнява все повече и повече с всяка изминала секунда. Чуваше звука, който се създаваше от съприкосновението му с нея и желанието да изпие всичките й сокове до последната капчица достигна крайният си предел, затова той се наведе и езика му премина по тръпнещата й женственост, докато пръстите не спираха да потъват в нея.

- Майкъл!!! ... Боже мой, Майкъл! – Простена тя, отмятайки силно глава назад.

Ръката й се вплете в къдриците му, а той я погледна и леко се усмихна. След това засмука клитора й така, че тя издаде звук подобен на скимтене на малко пале, а Майкъл усети как мускулите на таза й се стягат и как секунди след това цялата започва да трепери неудържимо.

- Искам те веднага, Майкъл! Моля те, искам те в себе си! Искам да те усещам пулсиращ в себе си, докато не мога да чувствам нищо повече!

Майкъл не й отговори, а се отдръпна от нея и сядайки се отпусна назад върху облегалката на леглото. След това проследи как тя се изправя и ръцете й погалват бедрата му и свалят пижамата и боксерките му, докато той се освобождаваше от тениската си. Тя наведе глава и косите й се разпиляха по бедрата и слабините му, а после целуна нежно пениса му като леко го засмука, а той почувства как по тялото му премина силна вълна на удоволствие.

- Ела, скъпа. Искам те! – Изхриптя той.

Тя застана на колене точно над члена му, а той усещайки топлината й тихо въздъхна. Майкъл сложи длани върху дупето й леко я повдигна, а след това бавно я отпусна надолу и почувства тръпнещата й вагина да го поема. Ръцете й се вкопчиха силно в раменете му и тя издаде дълга въздишка, предизвикана от споходилият я прилив на адреналин. Той продължаваше да я държи в ръцете си като по този начин сам определяше дълбочината и скоростта на проникването. Не искаше да бърза, а да почувства всяка частица от нея, но тя усетила желанието му за доминиране, отстрани ръцете му като ги премести върху кръста си. Погледна го и поклати глава сякаш искаше да му каже: “ Недей, Майкъл. Нека бъде както аз го искам.” Той я обгърна с длани, а тя протегна ръка и опирайки се на рамката на леглото започна сама да определя ритъма, който с всяка изминала секунда ставаше все по- бърз.

Майкъл усещаше колко по- тясна е тя в тази поза и това усещане го караше да се чувства почти на ръба на екстаза и той прошепна възхитен колко тясна е тя. Анджелика го погледна и отново поклати глава:

- Не, скъпи. Ти си огромен. Но усещането е невероятно – със секси глас каза тя и го накара да се усмихне.

Той отпусна глава назад и въздъхна, защото гледката, която се разкриваше пред него беше непосилна за очите му. Члена му се къпеше във влага и малка част от нея се стичаше по бедрата й а това отново го накара да пожелае да изпие сладостта й. За миг се запита дали това негово желание не е извратено, но после си каза, че няма нищо от нея което да не желае да опита и почувства и отново въздъхна, а ръцете му пак стиснаха дупето й и единият му пръст започна да масажира ануса й.

Анджелика усети прилив на още по- силна възбуда от това действие на Майкъл. Чу как той тихо и хриптящо простенва и смесва своите стонове с нейните, как едва чуто прошепва и по някое проклятие. Изведнъж тя се почувства замяна и ръцете й инстинктивно отново се впиха в раменете на Майкъл. Потресаващ със силата си оргазъм я връхлетя и тя сякаш за секунда спря да диша, но това не спря силните й стенания, които изпълниха стаята. Тя тръпнеше в скута му безпомощна и силно стискаше раменете му, забравила за кратко къде е и коя е. Когато отвори очи видя как Майкъл й се усмихва, а после приближава лицето си към нейното и измежду целувката им, прошепва възхитено:

- Красивото ми огнено момиче!

Пръстите му обходиха примамливата й покрита със ситни капчици пот фигура и после смени позата без да излиза от нея. Покрил тялото й със своето той целуна шията й и прошепна:

- Приготви се, момиче, да те отнеса!

Тя му се усмихна, а Майкъл разтвори бедрата й широко. След това изтегли члена си почти до края и тя за миг си помисли, че той ще излезе от нея, но той спря точно на мястото на най – уязвимата и възбудима точка в нея, погледна я, леко я подразни с почти неуловимо движение напред – назад и после с дълбок и бърз тласък потъна цял в нея. Тя застина и след това един стон се изплъзна дълбоко от гърдите й.

Скоро тласъците на Майкъл станаха бързи и лудешки. Нямаше интервал между тях и време, през което да й позволи да се опомни и да си поеме дъх. Тя дишаше само през устата си, защото имаше чувството, че ако го прави през носа няма да има достатъчно въздух и ще се задуши. Майкъл беше дивашки доминиращ и караше стенанията й да стигат до писъци. Тя се извиваше под него като животно уловено в капан и не можеше да се освободи. Но този плен й харесваше много.

Майкъл се наведе и я целуна трескаво. Целувката им беше пълно отражение на глада, който изпитваха един към друг, че те почти се изяждаха в нея. Въпреки че, Анджелика се чувстваше на предела на силите си и тялото й отказваше тя успя да обгърне с ръце Майкъл и да ги впие в гърба му. Всеки път, когато той безмилостно потъваше до дъно в нея тя забиваше пръсти в кожата му и той усещаше как тя чертае кървави следи по нея и това му носи болка. Той се отдръпна от устните й, взе ръцете й в своите и ги вдигна над главата й, за да спре неосъзнатото издевателство над него, а тласъците му станаха още по- силни. Анджелика не хареса това негово решение и се опита да се освободи, но той я държеше здраво и единственото, което й остана да направи е да простене в знак за милост, но той сякаш не я чу.

- Ах... – изхриптя той. – Не мога да спра да те желая ден и нощ. Да мечтая за топлото ти тяло, за меките ти устни, за чувството да ме поемаш в себе си влажна и гореща.

Докато казваше всичко това той не спираше лудешките си тласъци и почти не успя да се чуе измежду нейните стонове. В стаята сякаш нямаше друга музика освен онази, която те създаваха с любовните си стонове. Из въздуха се носеше сладникавата миризма на аромата, който отделяха телата им, на соковете, които сякаш извираха и се стичаха по тях.

- Молеше ме за това, Анджи. Не протестирай сега!

Тя прокле няколко пъти едва чуто, защото дишането й бе още по- затруднено. Гърдите й се повдигаха бясно, тъй като в опитите си да се освободи и от възбудата почти не можеше да успява да си поеме дъх. Не обичаше да бъде в това положение на безпомощност, но осъзнала, че няма повече сили да се бори се предаде на неговата изгаряща власт, която тя обожаваше.

Майкъл искаше да докосва тялото й и затова хвана китките й с едната си ръка, а с другата започна да проследява меките и чувствени извивки на тръпнещата й задъхана плът.

- Толкова си перфектна, скъпа. Искам да целуна всяка мъничка гънка на това съвършенство и да те задоволя така както заслужаваш.

- Кой би могъл да предположи какъв си когато останеш в леглото с жена?! – Каза Анджелика.

Майкъл се усмихна отново и я накара да замълчи със силен тласък, който извика нейния стон. Той също въздъхна. После я освободи от плена на ръката си и надвесвайки се над нея я прегърна изпод раменете и започна да целува врата й като не спираше да й шепне неприлични думи в ухото, а тя само поемаше неистовата му сила, с която я владееше напълно.

Анджелика отново почувства блажен световъртеж и този път главозамайването й беше още по- силно. Стенанията й станаха още по- силни и тя пак впи пръсти в гърба на Майкъл, усещайки, че кулминацията й е съвсем близо.

- Хайде, скъпа, свърши. Нека да чуя стоновете ти! Залей ме, Анджи, хайде! – Прошепна Майкъл в ухото й.

Въпреки молбите му тя се опита да задържи още малко, но при следващият му тласък тя усети оргазма, който я превзе и облада цялото й тяло – от върховете на пръстите й до скалпа й. Тя остана зашеметена от блаженото удоволствие и изкрещя името на Майкъл, а сълзи се спуснаха по страните й и тя разтърсена продължи да стене.

Секунди след като тя изкрещя усети как Майкъл потръпва и как я изпълва неговата топлина. Той простена дълго и също прошепна името й.

Те дълго останаха така, дарявайки се с нежни целувки и докосвания.

- Обичам те толкова много, Анджи! – Каза Майкъл и целуна челото й.

- Обичам те повече! – Отговори му тя.

Майкъл се усмихна и притискайки я плътно към себе си каза:

- Винаги ще те обичам повече!

Снегът навън продължаваше да се сипе, а небето започваше да просветлява, но те не спираха да си даряват най – сладките мигове на споделената любов, която ги оставяше понякога бездиханни и неспособни да я изразят с думи. Телата им се преплитаха едно в друго и устните им се търсеха нежни и ненаситни. Около тях не спираше да витае магията на щастието и гребяха неутолими от него и се обливаха с живителната му ласка.