Повече от чувство 57

Анджелика заспа бързо, слушайки Майкъл да й говори, но при него съня не идваше. Въпреки че тук той си почиваше мисълта му не спираше да работи. Турнето вече вземаше своето и Майкъл усещаше силната умора, която неумолимо го обсебваше. От друга страна всички неприятности, които го преследваха заради връзката му с Анджелика не можеха да дадат на ума му покой и той не спираше да мисли как да ги преодолее. Знаеше, че ако не им обръща внимание и се стреми да поема само от положителното и щастието, с което го даряваше Анджелика силата на неприятностите нямаше да е така обсебваща го, но той не можеше да игнорира всички въпросителни. Мислеше и за Деби. Трябваше да й се обади и затова тихо и внимателно се освободи от прегръдката на Анджелика и слезе долу.

Облечен с плюшения си черен халат той си наля чаша мляко и взе слушалката на телефона в ръка. За кратко се поколеба, но след това набра телефонния номер и чувайки свободния сигнал стомаха му се сви. След секунди чу гласа на Деби:

- Ало?

- Деби, здравей! Майкъл е – смутено и виновно каза той.

- Здравей, Майкъл.

Гласът й беше равен и все още не издаваше никаква емоция или отношения. Тя просто го поздрави.

- Извинявай, ако те притеснявам! Не знам колко часа е сега при теб.

- Няма проблем, не ме притесняваш. Случило ли се е нещо?

- Не, нищо. Исках да те чуя. Как си, Деб?

- Добре съм. А ти как си? – Тя продължаваше да води разговора без да влага никаква емоция.

- Аз съм добре... Деби... Ние трябва да поговорим – престраши се да каже Майкъл.

- Слушам те.

Точно сега Майкъл усети как тя най – сетне даде някаква индикация за отношение, но той не успя да различи окраската й.

- Не знам как да започна?!

- Не се притеснявай, Майкъл. Давай директно. Аз съм голямо момиче.

- Не ми е лесно, мила... Деби, ти ме познаваш и знаеш, че никога не бих наранил някого умишлено, а за хората, които обичам това е недопустимо.

- Да, знам го – потвърди тя.

- Точно затова не спирам да се измъчвам, защото знам, че ти причиних болка. Не съм искал, Деб!

- Майкъл, защо искаш да говориш с мен? Не ти се сърдя вече. Имах време да помисля и да анализирам нещата и разбрах, че няма да е справедливо да заставам на пътя ти към щастието. Аз наистина искам да не се тревожиш за мен. Добре съм. Наясно съм, а и на теб ти е ясно защо стигнахме до брак.

- Деби! – Възкликна Майкъл. – Знаеш ли, ти си невероятен човек! Наистина те обичам много. Вярваш ли ми?

- И аз те обичам, Майкъл и точно затова се моля да си щастлив. Щастлив ли си с нея? Истински щастлив?

- Да, Деби. Тя е отговора на всички мои молитви. Страхувам се, ужасявам се от мисълта, че нещо може да ми попречи да спра да усещам дъха и до себе си.

- Не мисли такива неща. Забранявам ти, чуваш ли! Щом си открил в нея щастието не бива нищо да те тревожи. Изживявай всяка секунда с нея и й давай цялата прекрасна любов, на която само ти на тази земя си способен да дадеш.

- Не мога да повярвам, че реагираш така! – отново се удиви Майкъл. – Очаквах да продължаваш да се сърдиш.

- Защо се учудваш, Майкъл? Ние се обичаме по един много по – различен начин. Нямам право да ти преча. Всичко, което сме говорили за детето остава. Чувствай се свободен да обичаш без да се тревожиш, че аз ще предявявам някакви претенции или че ще страдам – каза тя. - Майкъл? Кога се връщаш в Америка?

- На 5 януари. Защо?

- Мисля си, че когато се върнеш няма да е зле тихо и безпроблемно да се разведем.

- О! – изненадано възкликна Майкъл. – Деби, нека изчакаме да мине раждането, Искам да обмисля нещата, да се консултирам... Не го мисли и се грижи за себе си. Когато се върна непременно ще намеря време да се видим преди да замина за Швейцария.

- Кога заминаваш? – попита Деби.

- Не знам точно, но не се тревожи. До края на януари ще се върна.

Майкъл и Деби поговориха още малко и след като той затвори телефона чувстваше как сякаш огромен товар е свален от раменете му. Усещаше как се усмихва и искаше да каже веднага на Анджелика, че я обича. Той почти тичешком изкачи стъпалата като прескачаше по две – три наведнъж и нахълта в спалнята.

Анджелика се раздвижи от шума и се обърна по корем. Майкъл се приближи и сядайки на леглото плъзна длан по голият й гръб и след това се наведе и смъквайки завивката надолу целуна кръста й и после продължи по линията на гръбначният й стълб. Тя усети устните му и с премрежени и полуотворени очи го погледна.

- Анджи, обичам те! – Каза той и устните му докоснаха нейните.

Тя не реагира и затвори отново очи, но Майкъл подчинен на силния импулс, който го бе завладял не спираше да търси съприкосновение с плътта й. Нетипичното му поведение накара Анджелика отново да отвори очи и да го погледне въпросително.

- Обичам те, мъничка! Обичам те!

- И аз те обичам, Майкъл – каза тя сънено. – Сега заспивай.

Почувствал топлината й, гладката й кожа и упояващият й го аромат той осъзнаваше, че не може да й позволи да заспи отново. Имаше нужда да я прегръща, да я докосва и целува...

- Кажи ми, че ще бъдеш до мен! Кажи ми го, Анджи!

- Да, Майкъл.

- Независимо от всичко. Кажи го!

- Да, Майкъл. Заспивай вече.

- Не, не... Не мога. Обичам те! Не мога да губя времето си с теб в сън. Трябва да остана буден, за да не те губя от погледа си – шептеше той бързо и продължаваше хаотично да я целува.

- Не, Майкъл, недей! Хайде, легни и да поспим. – помоли го тя.

Анджелика усещаше как цялото й тяло трепти от желание да заспи и от неочакваното събуждане, което я беше извадило от дълбините на спокойният й сън. Майкъл много рядко си позволяваше да я буди, въпреки че тя знаеше и беше виждала как той дълго не заспива. Сега обаче поривът му беше неудържим и тя недоумяваше какво го беше провокирало.

- О, скъпа! Боже, прости ми за тази слабост! Прости ми!

Анджелика се измъкна от ръцете и устните му, седна в леглото и се облегна назад, впивайки изненадан поглед в Майкъл. Той седна върху коленете си и сред леката неоново – синкава светлина, която обгръщаше спалнята тя видя как блестят очите му.

- Анджи, миличка, говорих с Деби!

- О! – възкликна тя и си помисли, че Деби е родила.

- Да. И тя... Знаеш ли... Тя е прекрасен човек. Обичам я!... Тя каза, че иска да съм щастлив и че няма нужда да се тревожа за нея. Дори иска да се разведем.

Анджелика изслуша цялата задъхана и разпокъсана изповед на Майкъл и каза:

- Това е много хубаво, но какво мисли майка ти по този въпрос?

- Майка ми? – изненадано възкликна Майкъл и заприлича на малко дете – Какво за нея? Стига, Анджи! Аз съм мъж на 38 години. Тя не може да решава вместо мен.

- Не може ли? – Попита тя – Аз си мисля, че точно това прави непрекъснато. Не знам как го успява, но го прави.

- Не говори така за нея! – сериозно каза Майкъл. – Тя се стреми да...

- Да управлява живота ти – прекъсна го Анджелика.

Майкъл стана още по- сериозен и каза:

- Не може да обвиняваш майка ми за моите решения или грешки!

- Никого не обвинявам. Аз съм страничен наблюдател.

- Анджи, ти нищо не знаеш. Дори не я познаваш. Не си обективна. Спри, защото не обичам някой да изказва мнение за друг, докато не прекарал достатъчно време с човека, за когото говори. А ти и една секунда не си – каза с вледеняващ тон Майкъл.

- Добре. Извинявай. Никога повече няма да изказвам мнението си за неща, които засягат и мен. Все пак никой не е виновен, че се влюбих в мъж, който е мегазвезда и който не може да бъде с мен така както аз си мечтая.

- О! – възкликна Майкъл. - Нима не си доволна? Какво ти липсва?

- Свобода. Това ми липсва. Свобода да отида някъде с теб без да е нужно да се крия и без целият свят да научава къде съм била.

- Винаги можеш да си върнеш тази свобода, нали знаеш?

- Не мога. Вече не мога, защото ако го направя ще бъда нещастна.

- А сега щастлива ли си? – попита Майкъл.

- Щастието е относително понятие и не е константа.

- С мен достатъчно щастлива ли си? – настояваше той.

- Стига, Майкъл!

- Не, не, отговори ми!

- Защо искаш да отговарям на въпрос, на който знаеш отговора? – попита тя.

- Може би греша. Ти ми кажи!

- Виж... Аз рискувах и загубих много заради теб. Ето ти моя отговор.

- Това не е отговор на въпроса ми. Искам, Анджи, да ми кажеш аз карам ли те да си щастлива?

Тя се вгледа в красивите му очи, които сега искряха в отблясъците на обида и каза:

- Разбира се. Аз те обичам, Майкъл. А любовта трябва да те прави щастлив, нали? И защо водим този разговор по това време?!

Майкъл се усмихна тъжно и каза:

- Защото исках да ти кажа, че съм щастлив. Хайде да спим. Извинявай, че те събудих! Постъпих неразумно и импулсивно.

Той свали халата си и легна, докато Анджелика го наблюдаваше безмълвно. Той я погледна през рамо и каза:

- Хайде, Анджи, лягай! Късно е.

Тя искаше да му каже, че съжалява, но не успяваше. Усещаше колко неправилно беше постъпила и не разбираше защо не беше споделила радостта и усмивката му. Беше се държала така сякаш тази новина, от която Майкъл беше така екзалтиран не засягаше и нея. Сякаш вече се страхуваше да се зарадва. Винаги нещо й пречеше да стигне до пълната радост и да си припомни, че няма нищо по – важно от това, че са щастливци само защото са се открили, че са заедно и че споделят дъха си. Не можеше да забрави думите на баща си, които често кънтяха в главата й. Той я беше обидил и наранил и не желаеше да я вижда. Майката на Майкъл по всякакъв начин се опитваше да запази брака му и непрекъснато омаловажаваше чувствата му.

За първи път откакто бяха заедно Майкъл не я прегърна и целуна преди да заспят. Дори й беше беше обърнал гръб. Тя легна с лице към него и погали рамото му. Майкъл отново се извърна и тихо каза:

- Уморен съм, Анджи... Мнгого съм уморен. Не мога да понасям и ти да не ме разбираш.

- Майкъл, аз...

- Недей – прекъсна я той. – Не говори. Късно е. Нека да поспим.

- Майкъл...

- Не! Лека нощ!

Анджелика също му обърна гръб и понеже мисълта, че е наранила Майкъл точно в мига, когато грееше от щастие, не й даваше покой тихо каза:

- Обичам те!

- Знам – отговори той. - Аз те обичам повече!

И при двамата съня не идваше, колкото и упорито да го искаха. Майкъл се терзаеше и искаше да проумее поведението на Анджелика, а тя не спираше да се разкайва за думите си.

Нощта ставаше мъчителна и първият, който не издържа на смазващото безсъние беше Майкъл. Той стана и погледна към Анджелика, която обърната с гръб към него се опитваше да се преструва, че спи, но той знаеше, че и тя е будна. Той мина от нейната страна и клекна пред нея.

- Хей, спиш ли?

Тя го погледна и се усмихна виновно:

- Не.

- Аз слизам долу за чаша мляко. Ти искаш ли?

- Може ли да дойда с теб? – плахо попита тя.

Майкъл не й отговори, а просто й подаде ръката си.

След като слязоха долу, Анджелика се запъти към хладилника и извади от него тубата с мляко.

- Майкъл, искам да те питам нещо.

- Да? – каза той, докато търсеше ключа за осветлението.

- Не, недей! – помоли го тя.

Майкъл спря неразбиращ молбата й и я погледна.

- Не е нужно осветление. Обичам светлините на елхата.

- Добре – съгласи се с нея Майкъл.

- С какво се различава от другите млека? – попита тя. - Аз не откривам особена разлика.

Майкъл се усмихна и се приближи към нея. Той облегна лакти на плота и опря глава върху дланите си. Анджелика беше с гръб към него и той наблюдаваше нейните движения, повдигането й на пръсти, за да вземе чаши от рафта... Тя беше с невероятно оскъдната си нощничка с огромен гол гръб, чийто краища бяха обточени с къдрчки. Една от тъничките презрамки непрекъснато се спускаше по рамото й и тя неуспешно я вдигаше, докато не се отказа и я остави да пада свободно. Ако се обърнеше Майкъл почти щеше види гърдите й през красивата дантела, от която беше изработена шоколадово кафявата й нощница. Майкъл плъзна очи от на сантиметри по- надолу от кръста й и погледът му с наслада започна да обхожда съблазнително оголеното от прашката й дупе. Тя се обърна и той се опита да види гърдите й, но не успя.

- Ето, заповядай! – каза тя и му подаде чашата.

- Благодаря! Анджи, не ти ли е студено? Ако искаш мога...

- Не, добре ми е – прекъсна го тя.

Тя също облегна лакти на плота и Майкъл несъзнателно проследи образувалата се линия между гърдите й, докато тя отпиваше от млякото. Анджелика се разсмя.

- Какво? – Изненадано попита Майкъл.

- Не знам колко е часа, но ми стана смешно как стоим в тъмнината, не заспиваме и пием мляко.

Майкъл също се усмихна.

- Анджи, щеше да ме питаш нещо?

- Да, щях.

Той я гледаше въпросително, а тя мина покрай бар плота и с омагьосващата си походка се отправи към коледното дърво. По абаносовите й коси заблестяха играещите светлини на многобройните лампички, с които беше украсена елхата и тя му изглеждаше отново като най – красивото създание на този свят. След това тя се обърна и на фона на голямото блестящо дърво попита:

- Майкъл, сигурен ли си, че можеш да се справиш с моето желание да си непрекъснато до мен? С моята нужда да ми доказваш всяка секунда колко съм важна за теб? Сигурен ли си, че можеш? Защото, Майкъл, аз никога през живота си не съм обичала толкова силно, никога не съм чувствала така любовта. Никога. Тя ме разкъсва, разпилява, изумява. Оставя ме без дъх и после ме кара да изпитвам неистова нужда да я укротиш в обятията си. Искам я. Без нея аз вече ще съм като просякиня... Можеш ли да се справиш с тази зависимост, Майкъл? Няма ли да ти бъде в тежест? Кажи ми, можеш ли?

Майкъл вдигна длан и каза:

- Стой там. Не помръдвай! Чуваш ли, Анджи, не мърдай! Сега се връщам.

- Майкъл?! Къде отиваш?

- Не помръдвай, моля те!

Тя изненадано проследи как той бързо изкачи стъпалата и влезе в свободната спалня, недоумявайки какво ще прави там. Той много бързо излезе и също така бързо слезе по стълбите и се приближи към нея. Очите му я гледаха омаяни и той сякаш беше хипнотизиран от красотата й. Майкъл хвана ръката й, а тя продължаваше да го гледа неразбираща.

- Майкъл?!

- Анджи, не съм и предполагал, че е възможно това да ми се случи. Откакто те срещнах аз не съм същият човек като преди. Пропаднах така красиво, но в това пропадане ти си моите криле. Няма нищо по- важно на този свят от теб за мен. Ти си слънцето, въздуха и водата. Ти си началото и края. Ти си тихата сълза в очите ми, ти си звънкия смях. Всичко си. Обичам, когато се сгушваш топла и уханна в мен, търсеща закрила и обич. Обичам да виждам трапчинката ти, когато се усмихваш. Изгарям за огъня на тялото ти. Имам нужда от разговорите ни. Имам нужда да те има до мен. Дали мога да се справя? Обичам те, а с любовта не е нужно да се справям. Мога само да ти я дарявам. Обичам те!

Майкъл бавно коленичи пред нея, а тя изумено разтвори очи. Той извади от джоба си малка червена кутийка и отваряйки я погледна към Анджелика:

- Ще се омъжиш ли за мен, Анджи?

Анджелика дори не погледна пръстена в кутийката. Тя потъваше в очите на Майкъл. Те я поглъщаха и приковаваха, тя я превръщаха за сетен път в тяхна робиня и тя омагьосана от тихата им власт, коленичи, обви ръце около врата му и притискайки се тръпнеща към гърдите му, тихо каза:

- Да, Майкъл, да, ще се омъжа за теб.

Майкъл усети как дишането й стана учестено и разбра, че тя плаче.

- Хей, - отдръпна се той назад – не плачи, мъничка!

- Това е ... от щастие.

Майкъл се усмихна, взе ръката й, извади пръстена от кутийката и под мокрия й поглед го постави на пръста й.

- Обичам те, принцесо!

- Обичам те, Майкъл!

По миглите й блестяха капчици сълзи, а на устните й изгряваше красива усмивка. Този контраст я правеше неустоимо прелестна и Майкъл запленен я целуна нежно, докато върховете на пръстите му изтриваха мокрите следи от лицето й.

Нямаше помпозност и официалност, нямаше необикновено място, нямаше пръстен поднесен по необичаен начин в чаша шампанско или сред нежните листенца на червена роза. Нямаше жена облечена и гримирана безупречно и мъж в най – представителният си костюм. Имаше тъмна стая осветена само от блещукащите светлини на малки лампички украсяващи коледно дърво. Имаше пръстен изваден от джоба на обикновен халат. Имаше жена облечена в дантелена нощничка и мъж с бяла тениска и долнище на пижама. Имаше любов. Тя се сипеше на красив прашец съставен от вълшебство и обгръщаше телата на прегръщащата се нежно двойка. Валеше красота и споделеност, валеше нужда и желание. Валеше трепет и щастие. Валеше любов и превръщаше мрака в зарево от цветове и светлина.

- Не трябваше да се случва сега. Това беше коледният ти подарък, но не издържах. Ти беше съвършена, прекрасна, неземна... Не исках да изпускам мига.

Анджелика не можеше да му отговори и дори не знаеше какво би могла да каже. Състоянието, в което се намираше беше неописуемо и тя се опитваше да спре поне една от мислите си и да я подчини. Беше изумена, беше щастлива, беше недоумяваща и все още трудно можеше да повярва, че случилото се преди минута бе истина. Никога през живота си не беше получавала предложение за брак. Докато бяха задно с Грег въпроса за брака не стоеше пред тях. Тя искаше да бъде с него и нищо повече не я интересуваше. И двамата говореха за това как ще остареят заедно, но до въпроса за брак никога не бяха стигали. Сега тя беше преизпълнена с една невероятна светлина и благодат, която я караше сякаш да лети. Майкъл искаше да свърже живота си с нейният и това вече не бяха само думи. Искаше да бъде негова пред Бог и пред света. Той искаше да я превърне в своя спътница и тя осъзнаваше, че няма по- голямо доказателство за тези негови желания от пръстена, който блестеше на ръката й.

Емоциите й бяха взели връх и тя чувствайки мощната доза адреналин, с която се бе изпълнила трепереше от вълнение и неизпитвано щастие. Ръцете й не спираха да го прегръщат и тя се очароваше от магията, която цареше около тях.

- Майкъл, защо аз? Сигурен ли си? – Най – сетне попита тя.

- Повече от всякога. Аз те обичам – каза той и я целуна отново.

- Извинявай, но аз не знам какво се казва в такава ситуация. Накара ме да изпитам толкова силни емоции, че ми е трудно да ги облека в думи.

Майкъл се усмихна и я притисна още по- плътно към себе си. Топлината й се сля с неговата и се превърна в една пулсираща огнена цялост. Любовта нямаше нужда от повече думи и намираше израз само в силната и сплотяваща ги прегръдка.

- Как ще заспим сега? – попита изумено Анджелика и накара Майкъл да се разсмее. - Не е смешно, Майкъл! Прави ли се предложение за брак в 3 часа сутринта?

- О, ти пак си недоволна!

- Нее... Шегувам се – разсмя се и тя. – Боже, още не мога да спра да треперя. Знаеш ли, усещането ми се доближава до онова, когато те видях за първи път у Бридижит.

- Наистина?! Защо? – Изненада се Майкъл.

- Не знам. Тогава имах чувството, че сърцето ми ще изхвръкне от вълнение. Мислех, че си... звезда. Всъщност ти си, но имам предвид, че ще се държиш надменно и ... Ами като звезда. Чувствах се малка и незначителна.

- И сега се чувстваш така?!

- Нее... Силата на усещането е подобна и всъщност като се замисля с теб винаги е имало моменти, в които съм била така... Първата ни целувка... Помниш ли я, Майкъл?

- Бих ли могъл да я забравя? Боже, колко силно те желаех тогава! Имах чувството, че ще се взривя. И в същото време знаех, че не мога да те имам. Беше влудяващо. А първия път, когато те видях се ядосах на Бридижит.

- Защо? – Попита тя . – Никога не си ми го казвал.

- Защото тя много добре ме познава. Знае какви жени харесвам, а този път беше улучила перфектно, а аз знаех, че не мога да влизам в отношения с жена заради Деби. В мига, в който ти влезе сякаш стаята стана по – светла и голяма. Не можех да спра да те гледам. Стоеше на вратата притеснена и незнаеща какво да правиш и беше самата невинност и съвършенство. Сигурно съм се влюбил в теб още в този миг.

- Разкажи ми още – помоли го тя и се отпусна на пода, полагайки глава в скута му.

- Помня, че изпитвах желание да сме само двамата. Тогава явно не съм го осъзнавал, но после, когато съм се връщал на този момент съм си давал сметка, че Бриджит и Хенри сякаш изчезнаха и аз виждах само теб. Мога да опиша всеки малък детайл от теб тогава с поразителна точност. Исках да знам колкото може повече за теб. Вероятно съм изглеждал глупаво в очите ви, но аз бях истински възхитен. Не съм ти го казвал никога и не знам, дали трябва да го направя и сега, но ще рискувам. Няколко дни преди това се бях виждал с Лиса...

- Вие...

- Да – прекъсна я той. – Бяхме заедно и беше хубаво, но беше края и го знаехме. Окончателния край. Затова тогава бях в едно диво състояние, което търсеше обект върху който да се реализира. Пожелах те, Анджи. Беше по- силно от мен. Когато те поканих на вечеря за първи път исках да бъда с теб, но разбрах, че не мога... Боже, колко дълго продължи тази агония!

- Помниш ли какво ми каза тогава?

- Кога?

- Когато се срещнахме за първи път. Среща беше, нали?

- Определено – усмихна се Майкъл.

- Каза ми, че много малко хора те познават истински и предпочиташ да бъде така. Дълго след това се питах защо имаш такова желание да се скриеш. Вече знам. Извинявай, прекъснах те. Говори ми още. Кога разбра, че си влюбен в мен?

- Вероятно съм бил от първия миг, в който те видях, но го осъзнах може би, когато не успях да ти кажа “Сбогом” след като ти разказах за Деби. Знаех, че не мога да те заблуждавам и трябва да спра нещата в зародиш, за да не бъдеш наранена, когато разбереш за нея. Мислех да замина за турнето и да те забравя както съм забравял всяка жена, появявала се за кратко в живота ми. Не можах. Сигурно тогава съм разбрал, че ти си нещо много повече от страст и желание за мен, въпреки че, ако трябва да съм честен с теб това беше водещото дълго време. Всеки твой жест, усмивка, отмятане на косата, извивка на горещото ти тяло... се бяха запечатали в съзнанието ми и ме караха да се влудявам и да искам да те имам. Испания сбъдна мечтите ми.

- Хммм... Коя е Испания? – Засмя се Анджелика.

- Хей! – Усмихна се Майкъл и целият засия. – Знаеш какво имам предвид.

- Да. И?

- И те обичах все повече и повече с всяка изминала секунда, за да се стигне до мига, в който реших, че трябва да купя този пръстен.

- Майкъл? Какво хареса у мен най – много, когато ме видя за първи път?

- Оооо, какъв е този въпрос сега? Не ти трябва да знаеш – усмихна се той.

- Не! Кажи ми! – Помоли го тя.

- Анджи, недей така! Ще те разочаровам.

- Няма. Аз веднага мога да кажа какво харесах – очите ти. Няма такива очи като твоите! Сега е твой ред.

- Цялото ти излъчване, начина, по който ме гледаше, устните ти... Не, недей! Притеснявам се.

- Настоявам да ми кажеш г- н Джаксън!

- Добре... Трудно ми е да отделя едно от друго, мила. Ти си едно от съвършените произведения на Бог.

- Благодаря ти, но все пак?

- От всичко, което ти казах до тук не можеш ли да предположиш какво е било?

- Не. Искам да ми кажеш ти.

- ОК. Беше тялото ти. Не част от него. Цялото. Бленувах да го имам и докосвам, целувам... Виждаш ли колко е неромантично и лишено от чувство?

- Дааа, така е. Мислех си, че си харесал очите ми, например.

- Аз ги харесах. Ти ме пита кое най – много.

- Боже, колко е ... мъжко. Мислех те за по- различен, а ти си като всички останали мъже.

- Вероятно си права. Но не мога да забравя например как исках да събуя красивата ти червена обувка на висок ток с цвете като онези по роклята ти и да целуна глезена ти. Не ме карай да те разочаровам повече.

- И това си го мислел, докато си говорехме за историята на Испания? Перверзник!

Майкъл се разсмя отново и каза:

- Аз съм срамежлив, но това не ми пречи да имам своите желания и въображение, нали?

- Сигурно... Чудя се сега какво си представяш?!

- Не искаш да знаеш.

- Сигурен ли си? – каза тя и постави ръка на стомаха му.

Пръстена заблестя от отразяващите се в него светлини на коледните лампички и Анджелика за първи път се вгледа обстойно в него.

- Красив е! – каза тя.

- Кой? – Изненада се Майкъл

- Пръстена.

- Радвам се, че ти харесва! – усмихна се той.

Майкъл галеше косата й и не спираше да споделя погледа й. Искаше му се да й каже, че се чувства уплашен, защото всички онези, които бяха се опитали да ги отделят един от друг сега щяха да са много недоволни. Знаеше, че ще им бъде трудно да приемат решението им, но в същото време осъзнаваше, че любовта му е по- силна от всичко останало и не може да я отмине. Можеше, разбира се, да остави всичко така както беше, но за него бе важно да покаже на Анджелика, че тя не е жена, която се е появила в живота му, за да запълни празнотата и след време, когато той се почуства уверен ще я пусне да си отиде.

- Имаш ли представа колко много означаваш за мен, Майкъл? – Попита Анджелика, сякаш прочела мислите му.

- Не. Кажи ми.

- Винаги съм била упорита и съм преследвала онова, което мисля, че си заслужава да имам. Ти ме научи, че е важно да правя реалистична преценка на нещата. Да ги анализирам и да разбера, дали си струва да хвърлям цялата си енергия за нещо, което не ми е чак толкова необходимо. Караш ме да не съм толкова импулсивна. Всъщност искам да кажа, че ти съвсем тихо ме караш да съм разумна. Знаеш колко пъти съм избухвала и постъпвала неправилно подвластна на емоциите си. Аз мисля, че вече започнах да се уча да не мисля само за себе си, а и за човека, който стои пред мен.

- Анджи, защо казваш това? Ти си толкова грижовна и всеотдайна. Аз знам, че понякога си импулсивна, но това толкова ми харесва, че не искам да го губиш.

- Няма ли да ти пречи? Понякога знаеш, че съм ... ужасна.

- Не, няма. Всичко, което е подтиснато е неправилно. В никакъв случай не бива да се бягаш от онова, което си. А аз те харесвам такава каквато си. Обожавам неизвестността в теб. Не искам да знам как ще реагираш, искам да ме изненадваш.

- Мислех, че моята импулсивност ти идва в повече, че ти пречи.

- Не, мъниче. Не – каза Майкъл и се наведе и я целуна.

След целувката Анджелика остана затворила очи и преживяваща ласката му. Майкъл я докосваше само с върховете на пръстите си, които бавно се движеха по лицето и врата й.

- Анджи, подозирам, че ще настинеш. Така си се отпуснала, а тук, въпреки че е топло, не е съвсем уместно да стоиш така съблечена, оп, облечена – засмя се той.

- На мен не ми е студено. Мислиш, че трябва да се облека ли?

- Мисля, че трябва да се качим горе.

- Искаш да спим вече?

- Ще видим – каза той и в очите му проблесна игрив пламък.

- Добре – съгласи се тя и се изправи.

Майкъл отново не издържа на притегателна й сила, която го караше непрекъснато да желае съприкосновение с тялото й и ръката му започна да гали крака й, бавно придвижвайки се нагоре. Тя го гледаше без да издава никаква емоция, но когато дългите му деликатни пръсти се плъзнаха между бедрата й, тя тихо въздъхна и затвори очи. Майкъл проследи реакцията й и се усмихна. Обичаше тази огнена и лесно запалима жена. Обожаваше сладките й въздишки, които красноречиво му говореха колко й харесва онова, което той правеше.

- Хайде, ела – подаде му ръка тя.

Той, продължавайки да се усмихва също се изправи и пое подадената му длан. Пръстите му докоснаха диаманта на пръстена, който й подари и той я придърпа към себе си. Притискайки я плътно Майкъл я прегърна и каза:

- Обичам те безумно, принцесо!

- И аз те обичам.

Майкъл пусна ръката й и прибра къдриците зад ушите й, а после плъзна пръсти по врата й и целуна устните й. Усети нейната отмала и как тя бързо го прегърна и сплита пръстите си около кръста му. Той се отдръпна, погали бузата й и каза:

- Анджелика Джаксън... Звучи добре, нали?

Очите й се окъпаха от красива светлина и тя широко се усмихна.

- Аз и ти... Завинаги. Боли ме от толкова много щастие. Сърцето ще изскочи от гърдите ми. Подаряваш ми толкова много красота, че едва я понасям, Майкъл.

- Трябва да можеш, скъпа, защото аз дори не съм започнал.

Време да сведем глава !

 

Ще бъде тежко време. Ще ни боли. Ще чуваме лъжи. Ще виждаме онова, което и в кошмарите си не сме виждали. Ще ни разкъсват въпросителни. Ще плачем. Ще искаме да върнем времето назад. Ще искаме да си тук. Ще искаме прекрасните ти очи да ни облъчват с добрината си. Ще искаме да заличим отпечатъците на нечистоплътни ръце, които те мърсят. Ще искаме да се усмихваш. Ще искаме да разкъсаме убиеца. Ще искаме сърцето ти да бие. Ще искаме всичко да приключи. Ще искаме...

 

Повече от чувство 56

Текста е ЗАБРАНЕН за лица под 18 години!!!


След като бяха свършили с вечерята Майкъл и Анджелика бяха седнали на пода пред камината и неусетно бяха започнали да водят един от сериозните си разговори, които понякога завършваха с ожесточени спорове. Засега те говореха съвсем спокойно и не влизаха в конфронтация.

- Според последните изнесени проучвания ние сме превишили лимита, който би могъл да ни осигурява необходимите ресурси и затова търсим алтернативни варианти, за да си ги набавим. Този неестествен начин обаче води до абсолютното замърсяване на околната среда - говореше Майкъл. - Знаеш ли, че тук, в Япония, например, защото тя е една от най - гъсто населените страни в света, на квадратен километър живеят около 300 души?

- Да, но има толкова територии, които не са населени - прекъсна го Анджелика.

- Така е, но те са или неплодоносни или труднодостъпни и непроходими, което автоматично ги прави непривлекателни за обитаване. Някои от тях са и с неблагоприятни климатични условия. Виж какво е тук. Зимата е много студена и дълга, местността е високопланинска и точно затова не предполага и гъстота на населението. Няма и ресурси.

- Съгласна съм, но ти отиваш в друга посока.

- В какъв смисъл? - Попита Майкъл.

- Говорим затова, че земята изчерпва ресурсите си т.е. че ние ги изчерпваме.

- Да, точно затова говорим. След като една част от нея е неплодоносна ние пренаселваме районите, които са плодоносни и ги замърсяваме, а от това страда цялата околна среда. Озоновата дупка се разширява и започва да вреди както на флората така и на фауната. Гледал съм и съм чел за такива безумни замърсявания, които продължават с години и превръщат иначе привлекателни райони в пустини.

- Според теб какъв е изходът? - Попита тя.

- Мисля, че ако не приемем това място като свой дом и не се отнасяме към него с грижа и разум, нищо добро не ни чака. Изсичат се гори, изтребват се застрашени от изчезване животински видове и това е само заради нашата алчност или суетност.

- Противоречиш си - каза Анджелика.

- Хайде пак - въздъхна Майкъл. - И защо да си противореча?

- Защото сам казваш, че ресурсите са ни изчерпани, а в същото време си против това да си ги набавяме от местата, където ги има в изобилие. Теорията ти издиша.

- Не, не ме разбра. Всичко трябва да е добре премерено, а не да се превръща в безумие. Виж какво се случва. Не забелязваш ли колко е гъст смога стелещ се над L.A. и всички големи градове? Това ни убива, Анджи. Толкова ме боли да виждам как цялата красота, която ни заобикаля се съсипва. Боли ме от заливащите ни киселинни дъждове, от това как, когато докосна някое листо то е лепкаво и покрито с отрови и катрани и ми се плаче, защото то е третия ми бял дроб, а ние безумците го унищожаваме. Слънцето се крие зад отровни газове... Едва дишаме, задъхваме се и боледуваме все по - често.

Анджелика го погледна и стана.

- Не знам, Майкъл. Все още има места, които са недокоснати от човешка ръка. Докато бях в Кения... - тя поклати глава. - Това е изключителна красота. Поемаш я на големи порции и пак не ти е достатъчна и се зашеметяваш от нея. Всичко е толкова девствено - горите, саваната, високите планински райони. Там се чувствах както никъде не съм се чувствала, защото бях в пълен синхрон с природата.

- Ето, виждаш ли. А сега си представи как тази красота скоро ще бъде заличена. Не те ли побиват тръпки? И това е необратимо, Анджи. Завинаги е. Превръщаме Земята в пустиня. Когато се върнем в Америка ще ти пусна документални филми, за да видиш колко е страшно.

- Гледала съм, Майк, но какво бих могла аз да променя? Мога да карам колата си с безоловно гориво, да се грижа да не замърсявам, но глобално не мога да помогна с нищо. Аз не съм правителство.

- Можеш. Всеки може. Точно ти можеш.

- Как?

- Ти имаш начин как да отвориш очите на хората за случващото се, можеш да го покажеш. Само си представи поредица от снимки на красиви места като в Кения, например. Красива и успокояваща сетивата зеленина и до тази снимка ... умиращ делфин, птица... целите им тела покрити с нефт, с катран. Как да не можеш?! Ти имаш тази сила. Ние човеците сме егоисти и ако нещо видимо не ни застрашава си мислим, че всичко е наред, но не е. Погубваме се с всяка изминала секунда и завещаваме на поколенията след нас пустиня.

Анджелика го слушаше застанала до прозореца и се опитваше да види, дали навън продължава да вали. Срещите й със зимата в истинският й вид се брояха на пръстите на ръцете й и тя искаше да вземе колкото може повече от предоставеният й шанс за съприкосновение. Тя се обърна към Майкъл, който вече беше спрял да говори и подпрял се на дланите със свити колене се вглеждаше в играта на огъня в камината.

- Майкъл, аз излизам навън - каза Анджелика.

- Добре - тихо й каза той.

После, разбрал какво му казва тя се извърна бързо към нея и попита:

- Какво?! Къде отиваш?

- Навън.

- Защо? Вече е тъмно и много студено.

- Знам, но въпреки това искам.

- Ще дойда с теб - каза той и се изправи.

- Не е нужно, Майкъл. Аз ще съм пред вилата. Просто искам да вдишам зимата.

- Ще дойда - повтори той.

- Недей, Майкъл. Аз ще бъда навън за съвсем малко. Искам да остана сама. Може ли? - погледна го виновно тя.

- О! Разбирам. Добре тогава, но не се отдалечавай.

- Няма - усмихна се тя.

Анджелика излезе навън и я посрещна смразяващ вятър, но тя решена да поеме от този миг остана на верандата и мислите й пропътуваха хиляди километри, за да я заведат на една от екскурзиите, които си бяха организирали със семейството им. Бяха ходили до Скалистите планини в Монтана. Беше зима и не беше така студено както тук, но тя тогава за първи път докосна сняг. Беше на 10 години. Струваше й се нереално и неземно и беше щастлива. Спомни си, че през цялото време досаждаше на Енрике, защото Раул не понасяше добре пътуването и постояно спеше. Енрике тогава беше много сърдит, защото родителите им не му бяха позволили да остане в Маями и да присъства на рождения ден на тогавашната си приятелка. Анджелика непрекъснато го следваше като послушно кученце и му задаваше въпрос след въпрос: ”Защо в Маями няма сняг? Как се образува снега? Защо се топи? Не могат ли да си занесат в Маями сняг?”. Тя се усмихна при спомена колко досадна е била и как Енрике се опитваше тактично да й покаже, че иска да бъде сам.

Анджелика въздъхна и протегна длан, а върху нея кацнаха няколко снежинки. Тя се вгледа в тях и захласната от перфектния им рисунък и форма се опита да разбере коя й харесва най - много. Обеща си, че още щом се събуди ще излезе да снима, защото не можеше да устои на прекрасната белота, която ги обграждаше.

След това извърна глава встрани и погледна към големият панорамен прозорец на вилата. Майкъл отново седеше пред камината и на нея й се стори, че среща погледа му, но знаеше, че той не би могъл да я вижда в тъмното. Очите му бяха търсещи и той бързо премигваше, което й даваше да разбере, че той е завладян от нещо негово и го обмисля. Внезапно той стана и тя видя как облича якето си. Анджелика поклати недоволно глава и след малко чу как вратата се отваря и обръщайки се назад видя Майкъл да излиза.

Той първоначално потръпна и се загърна, докато се приближаваше към нея.

- Анджи, искам да те питам нещо? Ти докога ще си в New York?

- О, изложбата е две седмици. Предполагам, че около 20 януари ще се прибера в L.A. Защо питаш?

- Това е добре - каза той сякаш на себе си.

- Кое е добре?

- Нищо. Мислех си за някои неща. Нищо важно.

Тя го погледна с недоверие, а той се усмихна.

- Не, наистина не важно... Няма ли да влизаш вътре вече? Много е студено, мила.

- След малко - отговори му тя.

- Добре.

Той й обърна гръб и отново влезе вътре, оставяйки я да недоумява защо беше толкова важно за него да разбере кога ще се прибере от изложбата си.

След като беше излязла навън Майкъл отново беше започнал да си мисли за Деби. Това му се случваше все по - често и той знаеше, че много скоро трябва да се свърже с нея и да си поговорят съвсем открито и честно за бъдещо си. Предполагаше, че тя бе разбрала, че ще трябва да се разделят и въпреки, че нещата между тях бяха съвсем ясни от самото начало Майкъл се чувстваше виновен. Знаеше, че няма повод да усеща тази вина, но гризящата го съвест не му даваше спокойствие. Не си представяше, че може да пропусне Анджелика да мине през живота му за кратко и да остане само красив спомен. Той не беше влюбчива натура и такова чувство, което го владееше сега бе изпитвал твърде рядко в живота си. Силата му го караше да постъпва неразумно и той го знаеше, но не успяваше да му противостои. Всичко, което имаше значение за него се беше изтеглило назад и Анджелика бе завладяала с пълна сила сърцето му. Музиката, децата, танците... го вълнуваха и той не спираше да им е отдаден, но в мига, в който започваше да мисли за Анджелика всичко биваше изместено и той в самозабрава я търсеше, за да попие от аромата и топлината й. Едно единствено нещо можеше да се мери с тази сила, с която го владееше тя и това беше предстоящото му бащинство. Искаше го безумно и знаейки, че то предстои съвсем скоро трябваше да уреди нещата си с Деби и Анджелика по най - деликатният и разумен начин без да предизвиква скандал. Това означаваше, че въпреки че щеше да се разведе с Деби не можеше да заживее веднага с Анджелика и да обяви бъдещите си планове свързани с нея.

Майкъл предполагаше, че това ще я нарани отново. Познаваше вече твърде добре нейният характер и тя пак щеше да се почувства длъжница на неговата известност и слава. Не искаше да я вижда отново обидена и гневна и не знаеше как да постъпи. Трябваше му време, за да го обмисли и затова излезе, за да я попита за изложбата.

Когато влезе вътре той се почуства ограбен. Даде си сметка, че след по - малко от 10 дни ще трябва отново да се раздели с нея. Беше й казал, че ще посети изложбата й, но не бе сигурен, че ще успее да го направи. Трябваше да работи по предстоящият си албум и да го завърши през времето, когато беше паузата между двете части на турнето му и това трябваше да се случи точно през януари. Записите щяха да бъдат в L.A. и Монтрьо в Швейцария. Графикът му беше ясен за месеци наред и той се страхуваше, че ще има съвсем малко време за Анджелика, нещото, заради което тя страдаше най - много. Майкъл си помисли, че всичко е толкова несправедливо и че не може да очаква от нея да го следва навсякъде. Разкъсван между ангажиментите си и желанието си да я с нея той предусещаше, че може да я загуби и изтръпваше при тази мисъл. Тя обичаше да е близо до нея, да я обгръща с вниманието и времето си, а той не разполагаше с такова. Как щеше да се пребори с всичко това? Можеше ли да я накара да му повярва, че я обича, а да бъде непрекъснато далече от нея?

Анджелика влезе и прекъсна мислите му.

- Майкъл, зимата е невероятно нещо. Смразяващо, но красиво. Замислям се, дали да не се преместя да живея някъде, където четирите сезона съществуват?!

Майкъл се усмихна и наблюдавайки я как сваля якето си и се приближава към камината, се изправи, защото му се прииска да я прегърне. Тя протегна почервенели длани към огъня, а той я обгърна с ръце през талията и попита:

- И къде мислиш да се преместиш?

- Не знам. Но ще е хубаво да виждам и сняг. Не мислиш ли?

- Мисля. Аз обичам зимата. Тя е любимия ми сезон. Не питай защо. Не знам. Просто я обичам. Студено ли ти е? - попита той, защото тя потръпна.

- Да, но скоро ще се стопля. Ще ми налееш ли още вино?

- Хмм, не пи ли достатъчно?

- Не знам, но много ми хареса и искам още една чаша.

- Ще се напиеш, Анджи.

- Само една, Майкъл - помоли го тя. - Аз не съм пила много. Ти пи повече от мен.

Майкъл не й отговори, а я пусна и изпразни бутилката в чашата й. След това й я подаде:

- Заповядай!

Тя му се усмихна, благодари и отпи малка глътка, а след това попита:

- Ще ми кажеш ли защо се интересуваш за изложбата и кога се връщам в L.A.?

- Не - кратко й отговори той.

Анджелика се отдръпна от него и седна на дивана, а Майкъл я последва.

- Миличка, казах ти, че не е важно.

- След като не е важно защо ме питаш?

- Не мога ли да знам колко дълго няма да те видя?

- Нали каза, че ще я посетиш? - попита тя и отново отпи от виното.

- Казах, че може би ще успея да я посетя, но...

- Но ще си твърде зает, за да го направиш - довърши думите му тя, прекъсвайки го.

- Анджи, аз...

- Не, не казвай нищо. Разбирам.

- Сърдиш се, нали? - попита той

Анджелика го погледна и разбра, че не би могла да му се разсърди. Тя го обичаше. Той беше Майкъл Джаксън. Как можеше да му се сърди, че е една от най - известните личности в света и е прекалено зает, за да отделя внимание на изложбата на един не много известен фотограф?

- Не, не се сърдя - отговори му тя и отново поднесе чашата с вино към устните си.

- Съжалявам, мила!

- Няма за какво. Ти си върши твоята работа, а аз ще си върша моята. Когато ни остане време ще се виждаме. Това е.

- Не говори така. Няма да бъде по този начин.

- А по кой ще е? Защото, Майкъл, аз не виждам друг.

- Ела, скъпа - посегна той към нея и тя попадна в прегръдката му. - Няма да е така. Обещавам ти - прошепна той в ухото й.

Гласа му изпрати топлите вълни, които се спуснаха по тялото на Анджелика и тя остави чашата на пода и обви длани около врата на Майкъл. Гледайки го в очите тя попита:

- Обещаваш?

- Да - отново прошепна той и я целуна.

И двамата искаха разговора им да спре до тук и да се оставят единствено и само на настоящият момент, в който той не беше звездата, а просто мъжа, който Анджелика обичаше, а тя жената, която караше Майкъл да го боли от любов. Устните им се намираха и се изпиваха и те отново пътуваха към обземащото ги силно желание да се чувстват вплетени един в друг.

Анджелика въздъхна и спря да целува Майкъл.

- Майкъл, аз ще си взема душ - каза тя.

- След малко - отговори той и устните му целунаха врата й.

- Не, спри. Искам сега.




Анджелика излезе от банята и не видя Майкъл в спалнята и погледа й спря на шкафа, в който беше оставила лубриканта и презервативите. Знаеше, че ако иска да пробва тази вечер този секс трябваше да каже на Майкъл за намерението си. Това я караше да се изчервява и да се пита кой е най - удобния момент, за да го сподели.

Докато си задаваше тези въпроси в стаята влезе Майкъл.

- Уау! - Възкликна той. - Изгледаш... секси.

Анджелика се усмихна, защото той изглеждаше наистина очарован от нея, а в същото време бе безкрайно сладък и обикновен облечен в долнище на пижама и бяла тениска.

- Уау! - Възкликна тя. - Изглеждаш... като готов за сън.

Той се разсмя и приближавайки се към нея я прегърна.

- Ще спя, но не съм убеден кога ще заспя точно. Ти, ако искаш лягай.

- О, и аз не съм в точното настроение за сън - каза тя.

- И в какво настроение си?

- Не мога да ти обясня, но определено мога да те накарам да го почувстваш... Майкъл, трябва да ти кажа нещо.

- Мммм... Да? - Каза той, докато целуваше врата й.

- Ще отвориш ли най - долното чекмедже на шкафа?

Той спря да я целува и й отправи престорено неразбиращ поглед.

- Кое? Това ли? - питаше той, докато сочеше към шкафа.

- Да - отговори му тя и седна на спалнята.

Майкъл извади тубата с лубриканта и презервативите от чекмеджето и изненадано погледна към Анджелика.

- Какво е това? Презервативи. И?

- Прочети описанието - каза тя.

Майкъл обърна тубата и прочете познатият му вече надпис. След това отправи поглед към Анджелика и се приближи към нея.

- Какво се опитваш да ми кажеш, Анджи?

- Аз... Аз бих искала да опитам... това.

- Кое? - седна до нея Майкъл.

- Знаеш кое.

- Анджи, сигурна ли си?

- Да. Мисля, че да.

- Кажи ми защо го искаш? - Попита Майкъл.

- Не знам. Любопитно ми е и искам да пробвам - отговори му тя.

- Това не е достатъчно, миличка. Трябва да го желаеш, да усещаш, че имаш нужда от него. Само любопитството не стига.

- Но, Майкъл ти сам каза, че няма как да знам какво е, ако не го пробвам. Ето, реших, че искам да разбера.

- И не е свързано с мен и думите ми, че го харесвам?

- Разбира се, че е свързано. Аз те обичам и искам да ти е хубаво с мен.

- Анджи, на мен ми е хубаво с теб. Защо си помисли, че имам нужда от повече?

- Не съм си го помисляла. Искам да знам, че съм ти дала всичко, което мога да ти дам.

- Не е нужно, скъпа - погали бузата й той. - На мен ми е хубаво да те докосвам само. Не искам да правиш нещо само заради мен.

- Не е само заради теб, a заради мен. Искам да го изпитам. Мисълта за това ме възбужда.

- Наистина? Погледни ме и ми кажи, че си го решила със сигурност. Вероятно ще те боли. Аз не искам да правиш нещо, което ще ти донесе болка без да си убедена, че искаш да го изпробваш - каза Майкъл.

- Много ли боли? - Попита тя разколебано.

- Боли. Не знам колко. Няма как да знам.

- Майкъл, когато си го правил бил ли си с жена, на която й е за първи път?

- Това какво общо има с нас?

- Няма, но искам да знам какво се случи.

- Не, не съм бил и не знам, но те уверявам, че ако кажеш, че наистина, но наистина - каза той като наблегна на думата - го желаеш аз ще бъда много нежен и внимателен с теб... Анджи, ти всъщност кога взе това решение?

- Амии вчера или днес?! Не знам точно кога.

- А от къде тогава имаш този гел?

- Купих го - усмихна се тя.

- Купи го? - Учуди се той. - Кога?

- Днес.

Майкъл я погледна с палави пламъчета в очите и попита:

- И как успя? Кога?

- Докато ти спеше отидохме с Мануел до курортното селище и го купих.

- С Мануел значи? - Усмихна се Майкъл. - Ти си луда, момиче и аз те обичам безкрайно много!

- Майкъл, искам да пробвам. Страхувам се от неизвестното и болката, но трябва да пробвам. Не съм предполагала, че някога ще пожелая точно това, но знаеш ли, когато ме докосваш там ми е хубаво.

- Наистина? - Попита той с игрива интонация в гласа си, усмихвайки се. - Нормално е, скъпа. Там е една от силно ерогенните зони.

- Майкъл, те са ти казвали какво е усещането - присви очи тя. - Сигурна съм. Разкажи ми, моля тя!

- Не са ми разказвали. Виж, аз не бях първият, така че... Анджи, не искам да говоря за минали преживявания. Искам само настоящето и теб. Сега ми кажи, дали си сигурна?

- Да, сигурна съм, въпреки че ме е страх.

- Не се тревожи, Анджи. Ще бъда много внимателен. Искам само едно от теб.

- Какво? – Погледна го тя, а в очите й се четеше уплаха.

- В мига, в който почувстваш болка и дискомфорт да ми кажеш. Дори и съвсем малка да е, ми кажи и аз веднага ще спра.

- Добре, Майкъл.

Той я гушна и я целуна нежно по тила.

- О, и още нещо – искам да ми говориш. ОК?

Тя поклати глава, съгласявайки се с него, а цялото й тяло се беше стегнало и двамата усещаха напрежението й. Анджелика се страхуваше от неизвестното, но в същото време беше твърдо решена да получи онова, което никога не беше си помисляла, че ще поиска да изпита.

Майкъл я изгори с погледа си и устните му бавно и изкусително разтвориха нейните и езика му потърси нейния. Тя затвори очи и се остави на любимото си усещане - Майкъл да я завладява. Той плъзна пръсти по гръбначния й стълб и тя го прегърна още по – силно. Устните му се преместиха на врата й и след това продължиха пътя си по ключицата й. Майкъл дръпна презрамката на нощницата й и оголи рамото й, дарявайки го с целувки, а след това дланите му обгърнаха гърдите й.

Анджелика отпусна глава назад, усещайки как тялото й започва да се подчинява на докосванията на Майкъл. Той развърза една от връзките на нощницата й и устните му се впиха между гърдите й. Майкъл леко всмукваше нежната плът, а след това се вгледа в прекрасният й добре оформен и стегнат бюст, който се откриваше пред него и пръстите му отново зарисуваха наелектризиращо по гърдите й. После се спускаха по стомаха й, преминаваха по вътрешната страна на ластика на бикините й и пак се връщаха обратно.

- Ела – каза той. – Седни в мен.

Анджелика седна в него, а нощницата и се набра, вдигна се нагоре и оголи бедрата й, които тя обгърна около таза му. Майкъл сви колене и отново впи устни в гърдите й. Едната му ръка продължи да гали гърба й, а другата се плъзна по едно от бедрата й. Тя тихо измърка, а той я погледна, неспирайки да всмуква и дразни със зъби и език зърната на гърдите й. После взе ръката й и тя разбирайки желанието му я сложи върху слабините му. Твърдата му изпъкналост я накара да усети пърхащи пеперуди в корема си и да въздъхне, искайки да я усети възможно най – скоро в себе си.

- Да, скъпа, не спирай – задъхано каза той.

След това устните му се впиха в нейните и езиците им се вплетоха в страстна целувка. Майкъл пъхна длан между бедрата на Анджелика и пръстите му я погалиха през сатененото бельо. Тя издаде тих стон, а той намери горещото място на тила й и това я накара да вплете длани в косите му и по толкова издайнически начин да ги опъне, че без думи да му покаже, че я е завел близо до мига, в който очите й щяха да потънат във влага, а дишането й да стане все по – бързо.

- Ще ми помогнеш ли, Анджи?

- Да – тежко дишайки му каза тя.

- Ще свалиш ли това? – и той дръпна леко бикините й.

Тя се усмихна и изправяйки се смъкна бельото си, докато Майкъл галеше и целуваше бедрата й. Той повдигна нощницата й, обхвана в длани сексапилното й дупе и целуна корема й и после се спусна с устни към венериния й хълм, усещайки как тя отново вплита длани в косата му.

- Ела, Анджи. Седни отново.

- Целуни ме там, Майк.

- Не сега, скъпа – усмихна се той. – Хайде, ела!

Той целуна още веднъж коремчето й и й помогна да седне в него. Взел я отново в обятията си той пожела да усеща нежната й плът и свали V – образната си бяла тениска, а след това и нейната нощница. Гърдите й се отриха в него и тя започна да целува врата му. Ръката й отново се върна на слабините му и тя нежно обхвана пениса му през пижамата му. Майкъл затвори очи и въздъхна, когато тя пъхна ръка в процепа на пижамата.

- По дяволите, момиче! – Изпъшка той.

Анджелика усети как Майкъл спира да контролира възбудата си и гледайки го в очите не спираше да го гали. Погледите им се срещаха и се изпиваха разгорещени и подвластни на завладялата телата им стрелкаща се с неумолима скорост страст и желание да се имат.

- Искам те, Анджи! – С хриптящ глас каза Майкъл.

След това той отново пъхна своята длан между бедрата й и пръстите му преминаха бавно по овлажнената й съкровеност.

- Исусе! – Простена тя.

Майкъл не спираше да увеличава дразненето си и скоро тя усети един от пръстите му да потъва в нея. Той безпогрешно улучи мястото, което я караше да потръпва в обятията му и продължи да го стимулира, извиквайки сладките й въздишки и тихи стонове. Скоро след това той пъхна и другия си пръст и тогава тя отново се притисна безпомощна и омаломощена към него и трепереща потърси устните му.

През цялото време тя не беше спирала да движи ръката върху слабините на Майкъл и да чувства как той тръпне в дланта й.

Анджелика беше толкова отдадена на момента, в който той я караше да изгаря от желание, че не видя как той посегна към оставената близо до него туба с лубриканта. Майкъл се опита да я отвори със свободната си ръка, но не успя и затова извади пръстите си от Анджелика и бързо скри тубата зад гърба й.

- Не! Защо?! – Простена тя.

- Шшшш... Само секунда, мъничка.

Той бързо отвори тубата и изцеди гел върху една от дланите си, докато устните му срещнаха нейните.

- Обичам те! – Шептеше той. – Много те обичам!

Майкъл имаше чувството, че слабините му скоро ще се взривят и искаше да усети как Анджелика го поема сладка и гореща в себе си. Пръстите му отново потънаха в нея и тя въздъхна тихичко.

Майкъл се колебаеше. Усещаше, че тя вече е много възбудена, но въпреки това не се решаваше да предприеме необходимото действие.

- Не спирай! – Притисна лицето си към рамото му тя. – Ахххх, Боже! Майкъл... По дяволите!

Точно тогава той реши, че няма смисъл да губи повече време, защото след малко щеше да бъде твърде късно. Ръката му се плъзна по дупето й и тя усещайки влагата по нея сякаш изтръпна. Той не спираше да й носи наслада с пръстите си, с които умело потъваше в нея и тя искаш да остане подвластна на това усещане и да не мисли за това, което предстои.

- Скъпа, погледни ме!

Анджелика бавно вдигна глава от рамото му й го погледна.

- Искаш ли да продължа? Кажи ми, миличка.

Тя само кимна, но той видя и паника в очите й. Майкъл погали лицето й и я целуна.

- Запомни, че не искам и няма да ти причиня болка. Ти определяш до къде да стигнем. ОК?

- Да – съгласи се тя.

- Сега само се отпусни и ми се довери.

- Страх ме е, Майкъл.

Очите й продължаваха да го гледат, издаващи уплахата й и той каза:

- Не, ти не си готова за това.

- Не! Аз... Просто ме е страх, но искам.

Майкъл отново я погали.

- Не, мила. Щом те е страх ти няма да се отпуснеш достатъчно. Виждам го в очите ти. Няма смисъл. Ще опитаме друг път.

- Аз искам, Майкъл. Нека го направим сега.

- Сигурна ли си? – попита той отново.

- Да, ако не мога ще ти кажа.

Майкъл нищо не й отговори, а отново пъхна ръка между бедрата й. Искаше да я върне към състоянието, в което беше преди са започнат да говорят. Това се случи много бързо и той разчел сигналите на умопомрачилата я възбуда внимателно докосна дупето й оставяйки дланта му да се плъзга по него, за да може гела, който беше върху нея да се поеме от кожата й. Мястото стана много хлъзгаво и той, неспирайки да я гали с другата си ръка започна да масажира ануса й.

Първоначалната реакция на Анджелика беше да се стегне, но после тя почуства как това негово докосване не беше застрашително и смесено с другото й донесе приятно усещане и тя въздъхна.

- Говори ми – погледна я Майкъл.

- Не мога. Хубаво е. Но това и преди се е случвало.

Майкъл се усмихна и в същият момент докосването му стана малко по – силно, но тя все още не изпитваше болка, а възбуждащо дразнене. Той умело я водеше към момента, в който трябваше да проникне в нея с пръст. Майкъл знаеше, че не трябва да бърза, за да я накара да се отпусне напълно и затова постепенно и едва доловимо усилваше натиска си. В един момент той прецени, че вече може да пробва и бавно и внимателно започна да опитва да пъхне пръста си в нея. Веднага усети мигновената реакция на Анджелика, която впи пръсти в гърба му и изпъшка и почувства противодействието на мускула й, който се сви.

- Говори ми, мила! – Помоли я той. - Трябва да знам как се чувстваш.

Тя отново остана безмълвна, но не спираше да се притиска в него и да диша забързано, а тялото й започна леко да потръпва.

- Анджи? Искаш ли да спра?

Тя поклати глава върху рамото му и с този жест му даде да разбере, че иска той да продължи.

- Боли ли те?

- Продължавай, Майкъл. Аз съм подготвена за болката.

Майкъл се опита да я погледне, но тя се беше притиснала така плътно в него, че той не успя. Пръста му отново продължи натиска си, а той не спираше да шепти в ухото й нежни думи. Взе пак тубата с лубриканта и изцеди още от него върху пръстите си. Проникването стана малко по – лесно и той усети как тя сякаш започна да свиква и да се отпуска, Майкъл отново натисна, а мускулът й пак се стегна и Анджелика простена.

- По дяволите! – Изруга тя.

- Какво? – Мигновено спря Майкъл. - Моля те, говори ми!

- Боли.

- Тогава спираме – каза той.

- Не, продължаваме. Болката не е непоносима. Ако стане нетърпимо ще ти кажа да спреш.

- Но ще ми говориш.

- Не, не мога. Не искай това от мен.

Той си помисли за болката й и я целуна по рамото. След малко Майкъл успя да проникне с почти целият си пръст в нея и бавно започна да го движи. Когато усети, че мускулът й се отпуска той пъхна и другият и продължи внимателно да движи пръстите си в нея, неспирайки да следи за реакциите й. Анджелика продължаваше да е склонила глава на рамото му и тихо да простенва.

- Добре ли си, мила? – Попита Майкъл.

- Да. Добре съм.

Той спря и извади пръсти от нея. Отдръпна се назад, за да види лицето й и въпреки че над горната й устна бяха избили ситни капчици пот очите й вече го гледаха уверено и непоколебимо. Той я погали и започна да я целува.

Познатото усещане на стабилност и сигурност накараха Анджелика да се отрие в Майкъл, а той бавно я сложи да легне и след малко потъна в захарната сладост на утробата й, която го завеждаше в друг свят, изпълнен с разкъсващи сетивата му усещания. Скоро и двамата чувстваха, че моментът на замайващата наслада идва и затова Майкъл помоли Анджелика да се обърне с гръб и да коленичи.

Тя сякаш бе извадена от приказен свят и недоволно простена, защото знаеше, че точно сега е моментът да разбере, дали другият вид сливане ще й хареса или не. Анджелика усети как Майкъл плъзна пръсти и започна отново да масажира изпъкналата влажна перла между бедрата й. После почувства как те се преместват и той повтаря действията си от преди малко. Този път Анджелика не усети толкова силна болка и дори за миг си помисли, че може би аналният секс ще й допадне.

Майкъл беше спрял да я докосва и тя се извърна, за да го погледне и видя как той разопакова презерватива. Когато очите им се срещнаха той попита:

- Кажи ми, ако искаш да спра. Не искам да правиш нищо против волята си.

- Вече е късно да спираме. Аз трябва да знам.

Майкъл бързаше, защото не искаше да пропуска момента, в който усещаше, че Анджелика е много възбудена. Надвеси се над нея и започна изгарящо да я целува, а пръстите му отново започнаха да плъзгат в ануса й. Той я обгърна през кръста и прошепна задъхано в ухото й:

- Готова ли си, миличка?

- Не знам. Да. Направи го, по дяволите!

Анджелика не беше подготвена за усещането и силно простена, когато почувства как сякаш Майкъл запалва вътрешностите й. Бели петна бързо запулсираха пред стиснатите й плътно очи и силната болка я остави почти без дъх. Тя сграбчи ръката на Майкъл, който бе изпаднал в състояние на пълна заслепеност и въпреки че внимаваше за действията си почти не успяваше да контролира желанието си да се загуби целият в тази плътно обгръщаща го теснота. Но въпреки това усети как Анджелика почти прималява в обятията му и малко след това чу гласа й:

- Спри! Майкъл, моля те, спри!

Майкъл бързо прекрати и я притисна плътно към себе си.

- Край. Свърши. Край. Съжалявам, мъничка! Много ли те боли?

- Да – тихо прошепна тя. – И аз съжалявам, Майкъл.

- О, скъпа, недей!

- Аз не мога... Исках, но не мога. Съжалявам!

- Всичко е наред, скъпа.

Той я целуна по рамото и усети солеността на избилите ситни капчици пот по кожата й.

- Миличкото ми бебе. Успокой се и се отпусни.

Той целуна прекрасните й устни, докато тя все още не спираше да се притиска потръпваща в него.

Анджелика през цялото време се бе опитвала да се бори с прорязващата я болка. Беше си мислила, че се глези и че щом толкова много жени го правят и тя би могла да я преодолее. Точно, когато се беше надявала, че всичко скоро ще отмине и тя ще свикне бе усетила силна и нетърпима болка, която преминаваше прага на поносимостта й и я беше накарала да спре Майкъл.

- Майкъл, аз мисля, че бях до тук. Няма да мога. Не ми хареса усещането. Съжалявам, ако ти дадох напразни надежди!

- Не си. Изобщо не си. Не си мисли, че за мен това е важно. Даваш ми напълно достатъчно. Обичам те!

- И аз те обичам! Благодаря ти, че беше така внимателен!



Майкъл беше в банята и докато се опитваше да успокои силната си възбуда мислеше, че не трябваше да се съгласява с Анджелика и че това негово поведение бе било крайно егоистично. Мисълта за собственото му задоволяване беше надделяла и той заслепен от нея и от уверенията на Анджелика не беше помислил, че тя никак не е готова за тази стъпка и го прави само заради него. В момента същата мисъл продължаваше да го владее с пълна сила и той не успяваше да спре да се лута в желанието си да я прогони и физическата нужда да я осъществи.

На вратата се почука и той чу гласа на Анджелика:

- Майкъл?

- Да?

- Може ли да вляза? – попита плахо тя.

Той й отговори утвърдително и Анджелика отвори вратата на банята. Дъха му отново спря за секунди, когато я видя красива и неустоимо привлекателна пред себе си. Тя отново беше облечена с нощницата си и Майкъл добре разбираше, че ласките им бяха останали някъде далече и тази вечер нямаше да продължат.

- Добре ли си, Майкъл? – Попита тя, гледайки го въпросително.

- Да, добре съм. Да.

Тя плъзна поглед по тялото му и го спря върху слабините му. Мощната му ерекция я накара бързо да отмести очи и да се взре в неговите. Майкъл се почувства някак разголен и виновно й се усмихна, а тя каза:

- Съжалявам! Подведох те.

- Спри да се извиняваш, Анджи. Аз... аз ще се оправя след малко. Просто… просто ми трябва време и искам да те помоля да ме оставиш сам. Не мога да те гледам и да не мисля за... Действаш ми. Ще ми дадеш ли малко време, за да се успокоя? – Помоли я той.

Анджелика за кратко не реагира на думите му, но след това поклати глава в отрицание. Майкъл изненадано повдигна вежди, докато я наблюдаваше да се приближава към него.

- Имам по- добра идея – каза тя.

Анджелика се притисна в него, а ръката й се пъхна в процепа на пижамата му и обхвана пениса му. Майкъл въздъхна от споходилото го сякаш забиващо хиляди малки иглички по тялото му усещане на удоволствие и затвори очи, но след това бързо ги отвори и слагайки ръце върху раменете й леко я отблъсна от себе си.

- Недей, мила. Не искам така.

- Замълчи, Майкъл! – Каза тя и сложи пръст върху устните му. – Позволи ми да ти помогна.

- Недей… Аз…

Той пак въздъхна и не успя да продължи, защото усещането, което му носеше плъзгащата се по слабините му длан на Анджелика го влудяваше и той не можеше да се съпротивява. Майкъл леко захапа пръста й, който все още оставаше върху устните му, а ръцете му се плъзнаха по раменете й, преминаха по шията й и се заровиха в косите й.

- Боже, Анджи! Ще полудея! – Възкликна той и засмука пръстите й.

Анджелика не спираше да го гали и Майкъл изпадайки в главозамайващия плен на страстта, потърси пленителните й устни и впи своите в тях. Тя чуваше тежкото му му дишане, усещаше бързо повдигащите му се гърди, които докосваха нейните и се чувстваше нереално и в същото време много щастлива. После се отдръпна, прекратявайки целувката им и прокарвайки устни по гладките му гърди започна да коленичи.

Майкъл я наблюдаваше в захлас, а дланите му не спираха да се вплитат в къдриците й. Анджелика застана на колене пред него и повдигайки глава го погледна. Очите му сякаш хвърляха огнени искри и бяха не с топлия си кафяв цвят, а блестяха демонски и черни. Тя му се усмихна, а след това леко захапа пениса му през пижамата. Пръстите на Майкъл се впиха в хищно в косите й и ги вдигнаха нагоре.

Анджелика сложи ръце на таза му и отново го погледна. В неговите очи не прочете нищо друго освен трескаво очакване и тя премести пръсти и бавно развърза връзката на пижамата му и я смъкна надолу. Ръцете й погалиха бедрата му и след това устните й отново се впиха между тях.

- Анджи! … Ох! … - Простена Майкъл.

Тя отново го погледна изкусително, облиза устни и попита:

- Харесва ли ти, Майкъл?

- О, да, скъпа! Не спирай, моля те, не спирай! - Бързо и хриптящо каза той и притисна главата й към слабините си.

Анджелика усещаше нежната плът, която топла и пулсираща също като Майкъл я призоваваше да я докосва и тя запленена от собственото си откритие, че обича съприкосновението си с тази част от тялото му, се подчини на молбата. Устните и езика й започнаха да оставят мокрите си отпечатъци и да причиняват сладкия трепет у Майкъл, който усещаше как съвсем скоро ще достигне до кулминацията и ще се освободи от парещото желание да изпита необяснимо опустошаващият го край на пътя му към върхова наслада. Анджелика сякаш го караше всеки път да е като за първи и последен и въпреки че вече се познаваха достатъчно добре той не съумяваше да контролира страстта, на която ставаше пленник в нейните ръце. Тя го завладяваше със силата на всички стихии и той неспособен да я контролира й се отдаваше подчинен и победен. Химията, която ги свързваше с Анджелика бе невероятна и той знаеше, че никога не е и няма да изпита друга подобна.

Анджелика усети как Майкъл се опитва да я отстрани от себе си, но тя се притисна плътно към него и чувствайки как след секунди ще чуе тихите му стонове и ще усети как устата й се изпълва с вкуса на изядените от Майкъл на вечеря плодове, смесен с онази неповторима негова сладост, забърза движенията на устните си, а засмукванията й станаха все по- плътни и продължителни.

Миг след като Майкъл разбра, че тя няма да го освободи от устните си, усети как цялото напрежение от изминалите минути се освобождава и го кара да изкрещи от силата му.

Анджелика чу стона на Майкъл, усети топлината на разливащата се в устата и гърлото й течност и погледна към него. Той леко беше отметнал глава назад и беше затворил очи. Гърдите му се повдигаха забързано и тя протегна длан, за да ги погали. Майкъл отвори очи и срещна нейните и проследи как тя бавно попива с устни и облизва с език всяка капчица течност по пениса му, гледайки го победоносно и изкусително. Дланите му я хванаха под мишниците и я накараха да се изправи. Все още потръпващ от преживяното преди секунди, Майкъл я взе в прегръдката си.

- Анджи, Анджи... – шептеше й той. – Знаеш ли какво ми причиняваш, момиче?!

Повече от чувство 55

Минивана спря пред две дървени вили, които бяха изолирани от курортното селище и сред падащият вече на големи пухкави снежинки сняг изглеждаха като появили се от приказките. Te не бяха близо една до друга и щяха да предложат жадуваното от Майкъл и Анджелика усамотение. Вилите бяха разделени и от деликатна бариера високи окичени в бяло борове и охраната поведе Анджелика и Майкъл към по- голямата от двете.

Майкъл усети, че Анджелика не върви до него и се обърна назад. Тя беше спряла и съзерцаваше прекрасният снежен пейзаж, който се разкриваше пред очите й. Далечните върхове на планината, които едва се виждаха бяха облени в слънце и контраста със снежната пленена, която се сипеше беше изумяващ сетивата. Майкъл се приближи до нея и също се вгледа в заслепяващата красота. Тя се обърна към него и очите й блестяха от щастие. Страните й бяха порозовели от щипещият ги вятър, но тя сякаш не обръщаше внимание на студа.

- Красиво е, Майк. Не мога да се наситя на пейзажа. Виж колко е красиво! – Не спираше да се изумява тя.

Майкъл я прегърна през кръста и те останаха за кратко мълчаливи и приковаващи погледи в зимната картина, която разстилаше пред тях пленяващата си и хипнотизираща прелест.

- Г – н Джаксън, – чу се гласа на Дан – багажът ви е вътре във вилата.

- Добре, Дан. Благодаря! Свободен си вече. Ако имаме нужда от нещо, ще те уведомя.

- Разбира се, г – не.

- О! Дан! – Извика след него Майкъл. – Погрижи се никой да не ни безпокои.

- Да, г – не.

- Благодаря! Това е.

След малко двамата се отправиха към вилата, която затрупана, заради падащият силен сняг изглеждаше много примамлива и уютна.

Когато влезнаха в коридора Анджелика пое дълбоко въздух, за да подуши специфичната миризма на дърво и сякаш ноздрите й и дробовете й се изпълниха със смола. Вилата беше с високи стени и центъра на голямата дневна имаше стълби, които водеха до спалните. Цялата й облицовка беше от дърво, а огромните панорамни прозорци откриваха красива гледка към върховете на планината и сипещата от небето белота.

В единият край на помещението гореше огън в уютна камина, а до нея стоеше голяма елха окичена с красиви играчки гирлянди и лампички, които закачливо намигаха с цветовете си. Навсякъде из стаята се носеше коледният дух, заради богатата украса.

Анджелика се обърна и на лицето й беше изписана истинска благодарност и щастие.

- Майкъл, благодаря ти!

- За теб мога мога да направя много повече, принцесо. Само поискай.

Тя се приближи към него, обгърна го с ръце през кръста и гледайки го в големите топли очи с цвят на шоколад, каза:

- Това, което искам е да си до мен. Не желая да правиш нищо друго.

- Сигурна ли си? Защото мога да направя това...

Майкъл също я прегърна и започна да пее. Тя го погледна изненадано, но след това завладяна от гласа му отпусна глава на гърдите му и се заслуша, усещайки всяко негово поемане на въздух.

Майкъл пееше нещо непознато за нея и вероятно дори не беше негова песен. Мелодията бе бавна и красива и думите й бяха обяснение в любов – искрено и силно. Той пееше тихо, но влагаше толкова сила и заряд в изпълнението си, че караше Анджелика да изтръпва пред красотата на любовта, която той й споделяше чрез песента. Майкъл изглеждаше като славей, който главозамаян в търсене на любимата си не спира цяла вечер да извива зовящ глас и да завладява с изкусните си трели.

Той пя кратко, но Анджелика беше така пленена от неочакваното му решение, че не искаше да спира.

- Попей ми още, Майкъл! – помоли го тя.

Той се усмихна и каза:

- Ще трябва да си платиш.

- Добре – съгласи се тя. – Ти само пей.

Майкъл замълча за кратко, а след това устните му почти докоснаха ухото й и тя чу гласа му:

- I just want to lay next to you for awhile. You look so beautiful today, your eyes are so lovely your mouth is so sweet. A lot of people misunderstand me that's because they don't know me at all. I just want to touch you and hold you. I need you! God I need you! I love you so much!

След това той започна да пее. Анджелика позна тази песен, защото я имаше в единствения диск на Майкъл, който притежаваше.

- Как се казваше тази песен, Майкъл?

- „Не мога да спра да те обичам” – каза той бързо и продължи да пее.

Майкъл бавно започна да танцува подчинен на песента, а докато я пееше променяше на места текста и мелодията и сякаш по този начин я правеше специална и единствена, посветена само на Анджелика.

Когато свърши тя го помоли отново:

- Не спирай, Майкъл. Пей!

Той се усмихна и целуна челото й:

- Стига за днес, мила. Не си ли уморена от пътуването? Не си ли гладна?

- След онази закуска? Не. Никак.

- Какво искаш да правим сега? – попита той.

- Нека да разгледаме вилата, а после, ако не си изморен може да се разходим навън.

- Съгласен съм – отговори й той и пое подадената му от нея ръка.

Изкачиха по стълбите и влезнаха в първата стая, която се оказа малка уютна спалня. Анджелика само надникна и каза:

- Не, това не е нашето място.

Следващата беше голямата спалня, която ги накара да се спрат на вратата и да не смеят да прекрачат вътре. Те останаха вцепенени от изненада, защото не бяха очаквали, че зад дървената врата ги очаква толкова различен интериор от онзи, в който беше решена останалата част на вилата. Двамата се погледнаха и щом срещна очите на Анджелика, Майкъл се усмихна доволно и предизвикателно.

- Ти знаеше ли за това, Майк? – попита тя.

- Не. От къде да знам?!

Тя отново се обърна отправи поглед към спалнята и бавно влезе в стаята. Неновата светлина я превърна в силует и тя се приближи към кръглото леглото и седна в края му. Ръката й се плъзна по хладната завивка и тя започна да оглежда стаята. Под спалнята в кръг малко по – голям от нейната обиколка, пода блестеше в приглушена светлина от неонови лампи, които бяха вградени под дебело матово стъкло. Анджелика се обърна и видя как в краищата на спалнята има вградени тонколони и едва видимо се усмихна. По средата на всички стени в стаята преминаваше същата не много широка неонова лента и сред тази синкава сякаш лунна светлина тя успяваше да различи вратите на вграден гаредероб, а встрани от него голямо кръгло огледало с черна метална стойка. По - голямата част от другата стена беше заета от прозореца, който беше покрит с плътна тъмна завеса. След това идваше ред на бял кожен диван върху който имаше две декоративни възглавници и висока лампа до него. Тя се обърна и пред себе си почти в края на стената видя врата, която предположи, че води към банята, а малко след нея имаше 3 абстрактни картини, разположени над неголям шкаф. Погледа й се отправи към Майкъл, който продължаваше да стои на вратата и да проследява как тя разглежда стаята.

- Харесва ли ти? – попита той.

- Да, много. А на теб?

- Не е моят стил, но въпреки това ми харесва.

Анджелика не му отговори и отпускайки се назад легна върху спалнята. Веднага след като го направи видя отражението си, което я наблюдаваше над нея. Огромната кръгла лампа, която беше разположена над спалнята със спускащите се тънки дълги ресни, които докосваха големите възглавници, изправени на рамката на леглото, завършваше с огледало. По цялата му обиколка бяха разположени малки лампички, които спомагаха спалнята да остава меко осветена.

- Оооо! – изуми се тя.

- Какво? – полюбопитства Майкъл.

- Ела! Това ще ти хареса.

- Не искам да идвам – отказа той.

Анджелика отново седна и го погледна изненадано.

- Защо?! Ако не ти харесва тук ще отидем в другата спалня. Аз просто казах, че тук много ми харесва, но другата също не е лоша.

Майкъл се усмихна.

- Не ме разбра. Не искам да идвам, защото, ако го направя няма да излезнем от тази стая много дълго време.

- О, Майкъл! Стига! Ела да видиш. Няма цял ден да стоиш на вратата, нали?

- Казвам ти, момиче – не искам да идвам!

Анджелика отново легна и протегна ръце над главата си. Чувстваше се различно. Много по – различно от престоя си в хотелските стаи. Тук беше спокойно, усамотено, винаги когато поискаше щеше да може да излиза и на първо място Майкъл беше изцяло за нея. Нямаше ги вечните му ангажименти, срещи, приемания на награди и грамоти. Тук щяха да са само един за друг сред зимата и снега.

Изведнъж се досети, че утре е Бъдни вечер и й стана мъчно. Нямаше да види майка си и баща си, брат си и жена му, прекрасните си слънчеви племенници и да си говорят до сутринта, тайно надявайки се да успеят да видят кой и кога слага подаръците под елхата. На Коледа нямаше да отидат с Раул до любимото място на Енрике на South Beach и да поседят мълчаливо върху големите заоблени от вълните камъни, всеки потънал в мислите за брат им. Тя се опита да прогони обзелата я носталгия по слънчевия й красив роден град и погледна към Майкъл, а той я все още стоейки на вратата я наблюдаваше сериозен.

- Хайде, Майкъл! Спри да стоиш там. Ела при мен. Искам да те гушна!

Той отново поклати глава:

- Не, Анджи, няма да дойда.

Тя се учуди на упоритостта му, но спря да настоява.

- Добре, както искаш. Тогава аз ще влезна в банята. Жадувам да се изкъпя.

- Добре – съгласи се той.

Анджелика стана подозрителна. Тя не разбираше защо Майкъл се държи така странно сякаш беше далече от нея и на хиляди километри.

- Майкъл какво ти е?

- На мен? Защо? Нищо.

- Струва ми се... Нищо. Отивам в банята. Къде е багажа ни?

Майкъл се извърна и видя куфарите оставени до вратата на спалнята и каза:

- Тук са. До мен.

Анджелика стана и излезе в коридора за да прибере багажа си в стаята. Майкъл се отдръпна, за да й направи място, докато минава покрай него, а тя все още недоумявайки обзелото го мълчаливо – вглъбено настроение сложи куфара пред гардероба и го отвори. След това започна да изважда нещата от него и да ги подежда вътре.

- Донеси и твоите неща, Майкъл, за да прибера и тях.

- После – кратко й отговори той.

- Кажи ми – каза тя без да го поглежда – защо си такъв? Какво се случи през последните пет минути.

- Какъв съм, мила? Нищо не се е случило. Просто те гледам.

- Не ме лъжи, усещам те. Далече си.

- Мислех си...

Тя спря да подрежда нещата си и го погледна.

- Мислех си - продължи той – за нас. Анджи, ти сигурна ли си, че искаш да бъдеш с мен? Сигурна ли си, че би могла да живееш с човек като мен?

- Човек като теб ли? Какво имаш предвид?

- Ами... зает, непрекъснато пътуващ, работещ, понякога нуждаещ се да остане задълго сам със себе си... Такъв... различен, странен...

- О, Майкъл! – възкликна тя и се приближи към него. – Аз те обичам. Забрави ли? Обичам те защото си такъв. Различен, странен, с огромно сърце и душа, с най – слънчевия смях на света, с най – искрените очи... Обичам те какъвто си. Защо дойдоха тези въпроси точно сега?

- Защото се страхувам да не те разочаровам. Ти заслужаваш само щастие, защото си прекрасна. Стоя и те гледам и се страхувам, че ще те нараня.

Анджелика го прегърна и гледайки го се усмихна.

- Не искам да говориш така! Искам да забравиш за този страх. Помниш ли, че още в самото начало ти ми даде право да избера? Аз избрах, Майкъл. Така че, спри и не ме карай да гледам тъжните ти очи. Нали? – каза тя и го целуна.

- Толкова си... Аз те обичам много, но...

- Моля те, Майк, моля те! Сега аз отивам в банята и искам щом се върна ти да си прогонил тези свои страхове.

Тя го целуна още веднъж и го освободи от ръцете си. Щом влезе в банята Анджелика дълго стоя неподвижна по стичащата се по тялото й вода и не спираше да мисли за думите на Майкъл и те предизвикваха страх и в нея. Наистина ли можеха да продължават да бъдат заедно? Щеше ли само любовта да им бъде достатъчна да преодолеят многото различия помежду си и да останат щастливи? Можеха ли да се преструват, че проблемите не съществуват и да разчитат те да си отидат сами? Нито семейството на Майкъл, нито нейното приемаха връзката им. Майкъл беше женен, скоро щеше да бъде баща и доколкото го познаваше тази нова за него роля в живота му щеше да го обсеби и да внесе приоритет в дните му. Щеше ли Анджелика да може да приеме детето и да го обича като свое? Нямаше ли да я обземе ревност, че то обсебва Майкъл и тя ще трябва да се бори за внимание, което се страхуваше, че щеше да й бъде все по – трудно да печели? Питаше се какво ще остане между тях, когато страстта си отиде? Знаеше, че трябва да бъде повече от негова секс богиня, но той беше така многопластов и толкова изумително различни интереси, че на нея щеше да й е трудно да успява да бъде негов съветник, приятел и сродна душа. Начинът им на живот беше различен, бяха отраснали в съвсем различни светове. Майкъл беше станал звезда още като дете, а тя познаваше само обикновеното детство, а не онова бляскаво и изпълнено с прожектори и внимание, на което той беше подложен от ранна възраст. Можеше ли тя да проумее този свят? Можеше ли да свикне с него? И не беше ли Майкъл прав в опасенията си? „Трябва да спра да мисля за тези неща!”, каза си Анджелика и опитвайки се да изгони въпросите, които Майкъл беше накрал да я застигнат, започна да мисли за настоящето и за прекрасните 3 дни, които ги очакваха тук в тази красива вила. Тя искаше му да даде и получи от него цялата любов, които поетите възпяват в изпълнените си със зов стихове. Все още не се беше наситила на неговата приласкаваща я нежност, на буреносната му страст, на звънкия му смях и безкрайните му шеги, които я караха да му вярва, а след това да й се усмихва и да я кара да се пита дали не я лъже... Не знаеше дали някога ще спре да се насища от аромата му, от дълбочината на очите му...

Анджелика излезе от банята и не видя Майкъл в спалнята или на вратата й.

- Майкъл?! – извика тя, но никой не й отговори.

Тя излезе от стаята и застана на перилата и отправи поглед надолу към помещението и го видя легнал на дивана пред камината.

- Ето къде си бил. Майкъл?!

Той отново не й отговори и Анджелика все още мокра и с отичаща се по раменете и гърба й на ситни капчици вода, слезе при него. Когато застана пред Майкъл, разбра че той спи. Тя го погледа за кратко и след това нежно погали лицето му.

- Спи, любов моя – каза тихо тя и целуна слепоочието му.

После се отдалечи и вземайки от по – малката стая една завивка тя слезе отново долу и покри Майкъл с нея. Той леко се раздвижи, но не се събуди и Анджелика отново се върна в спалнята, за да се подсуши и облече. След като го направи тя усети глад. Не беше яла много на вечеря и на закуската и затова слезе долу, за да провери какво има в кухнята. Намери само плодове и седна и започна да се храни. Мислеше си, че вероятно Майкъл ще спи още много дълго, защото предполагаше, че не е успял да си почине добре във влака и при спомена за пътуването тя се усмихна. Обичаше го и никакви страхове не можеха да променят този факт. Тя си спомни за разговора им за крайностите в секса и подвластна на импулсивната си натура излезе от кухнята, погледна към Майкъл, който продължаваше да спи, облече якето си и излезе навън. Посрещна я студен вятър, който изпрати снежинки в лицето и тя бързо присви очи и сложи ръка пред него. Сякъш от нищото пред нея застана Дан и изненадан да я види сама навън попита бързо:

- Г – це Мендес, случило ли се е нещо? Добре ли сте? Къде е г – н Джаксън?

- Всичко е наред, Дан. Майкъл спи сега, но аз имам отново молба към теб. Искам да ме закараш до аптека.

- Не ви е добре ли, г – це? – Попита той отново.

- Добре съм, Дан. Но ми трябва аптека.

Дан се вгледа в нея за кратко, а след това изражението му се промени и той каза:

- Аз не мога да ви закарам сега, защото трябва да се грижа за сигурността около вилите, но можете да отидете с някой друг.

- За мен няма значение с кого ще отида – съгласи се тя.

Той й каза да го последва и те след малко стигнаха до джипа, който вече беше почти затрупан от обилно валящия сняг. Дан отвори и Анджелика влезе вътре. След като почисти колата от снега той й каза, че ще извика някой, за да я закара до центъра на курортното селище, което беше на около 30 километра от мястото, на което те се намираха.

Анджелика търпеливо зачака и когато вече бяха на път тя си мислеше, че не иска Майкъл да се събужда преди да се върне, защото беше сигурна, че много ще се разтревожи, ако не я намери във вилата. От друга страна не искаше да разбира и къде е ходила и пътуването й трябваше да остане тайна. Поне засега.

Тя погледна как излизат от зоната, в която бяха разположени вилите им и си помисли, че дори и далече и усамотени те пак трябва да се крият зад високи огради и порти. Вероятно това място наистина, както й каза по- рано Майкъл, беше предназначено за VIP посетители и трябваше да остане скрито за любопитните погледи на останалите хора. Вилите бяха доста навътре и не се виждаха от вратите, които забраняваха достъпа към тях. Анджелика предположи, че вече много журналисти са в издирване на Майкъл, но мястото й носеше спокойствието, че те няма да успеят да го открият.

- Г – це, може ли да ви кажа нещо? – наруши тишината бодигарда.

Тя се изненада от неочакваното му решение да разговаря с нея, но отговори:

- Да, разбира се.

- Хмм, извинявайте, че ще бъда така директен, но аз истински уважавам и харесвам г – н Джаксън и затова искам да ви кажа, че никога не съм го виждал по – щастлив. Вие го правите много, много различен и щастлив. Това не е само мое наблюдение. Радвам се, че той има жена като вас до себе си. Вие го карате да ... Както и да е . Исках да ви го кажа.

Анджелика не беше свикнала да приема хората около себе си като такива, които не трябва да изразяват мнението и само да си вършат задълженията и затова беше благодарна, че той започна разговора.

- Благодаря ти за думите. Искам той да е щастлив. Аз се казвам Анджелика – каза тя и подаде ръката си към него.

- Аз съм Мануел – усмихна се той.

- Мануел, от кога работиш за Майкъл?

- Отдавна. От... от почти 6 години.

- О, тогава ти би трябвало да го познаваш много добре.

- Не, не мисля. Той е ... Ние се грижим за сигурността му. Не влизаме в близки отношения с него. Г – н Джаксън е поверил живота си в ръцете ни и ние сме готови на всяка цена да го защитим.

- Трудно ли е?

- Да – отново се усмихна той. – Г – н Джаксън е ... знаете. С него винаги трябва да сме нащрек, дори и когато е на такива места като това тук.

- Той често ли обича да ходи на такива места? С жени?

Мануел се усмихна широко и си помисли, че иска да отговори на въпроса й и да й каже, че Майкъл никога не е бил така освободен и решен на неразумни действия с друга жена, както с нея, но не можеше и затова отговори:

- Мога да кажа само това, че той рядко действа импулсивно и не обича да нарушава графика си.

- Не разбирам?

- ОК, г- це, Анджелика, не мога да говоря за тези неща. Забранено ми е.

- Ооо, съжалявам! Не съобразих. И все пак аз си мисля, че той го е правил доста често – каза тя като констатация, но се опитваше да изкопчи отговор.

Мануел се разсмя.

- Той ви обича. Това е.

Тя разбра, че няма да успее да научи нищо от него за жените в живота на Майкъл и премина в по – безопасната тема, но отново свързана с любовта и връзките.

- А Лиса? Тя каква беше?

- Тя беше ... – Мануел спря и погледна към Анджелика. – Не мисля, че е моя работа да давам оценка за нея.

Анджелика се усмихна:

- Мануел, ти си много лоялен служител. Няма да питам повече. А така ми се искаше да знам...

- Г – н Джаксън е много щастлив с вас. Аз не лъжа като го казвам.

Точно тогава пред тях се откри курортното селище и те спряха да разговарят. Малко след това Анджелика слезе от джипа, молейки Мануел да остане вътре и влезе в аптеката. Вътре имаше само двама души и когато тя остана сама се приближи плахо към фармацевтката и попита тихо:

- Бихте ли ми помогнали, моля?

- Да, разбира се.

- Аз... – Анджелика усети как се изчервява, преглътна и продължи решително – Аз и съпругът ми...

Жената я гледаше в очакване и това правеше трудността Анджелика да изрече желанието си още по- сложна.

- Имате ли лубриканти? – най – сетне се престраши тя.

- Да, разбира се. Какъв желаете?

- Аз... не знам. Те какви са и каква е разликата между тях?

- Има на маслена, водна и силиконова основа. Зависи за какво ще го използвате.

Анджелика се чувстваше сякаш след малко ще потъне в земята от срам и искаше да излезе от аптеката, но осъзнаваше, че щом бе дошла до тук, нямаше връщане назад.

- Търся най – доброто, което бихте могли да ми предложите за анален секс.

Тя усети как цялата гори от срам, но жената съвсем професионално се обърна и след малко сложи пред нея четири туби с лубриканти и започна да описва техните свойства. Оказа се, че има такъв, който е с обезболяващо действие. Анджелика посочи него. В момента, в който бе решила да плаща, я застигна въпроса:

- Желаете ли презервативи и иригатор?

- Презервативи. Да, разбира се. Да, моля.

Докато се съгласяваше Анджелика се опита да си спомни какво беше иригатор и след малко успя. Отново се почувства много неудобно, но преодоляла най – трудната част от необичайният си пазар, каза:

- Ще купя и иригатор.

Анджелика плати и бързо излезе от аптеката и се шмугна в чакащият я пред нея джип.

- Готово, Мануел. Може да тръгваме.

Сега в колата Анджелика се замисли над това колко много може да направи заради Майкъл. Никога не си беше представяла, че ще прави такъв секс и никога мисълта за него не я беше възбуждала, но сега тръпнеше от желание. Знаеше, че вероятно ще я боли и въпреки всичко това предизвикателство я караше да няма търпение да го изпита и да преодолее неизвестността, която то таеше в себе си.

Тя имаше чувството, че се движат прекалено бавно и нетърпеливо барабанеше с пръсти по кожената седалка. Искаше да изненада Майкъл и той не биваше да знае какво му е подготвила. Сега си даде сметка, че се чувства като че ли за първи път ще бъде с мъж. Беше нервна, неизвестното я караше да си задава въпроси и да се опитва да им даде отговор, знаейки че това е невъзможно. Усещаше стомаха си свит и тръпнеше от вълнение. Питаше се защо иска да го направи и трудно получаваше отговор. Дали беше само заради Майкъл или собственото й любопитство да се гмурне в непознатото надделяваше?! После си казваше, че вероятно и двете са верни. Не можеше да не го има по всякакъв възможен начин и с тази мисъл тя слезе от джипа, благодари на Мануел и влезе във вилата.

Анджелика влезе бързо в нея и първото, което направи е да потърси Майкъл с поглед. След това въздъхна с облекчение, когато го видя да продължава да спи.

Тя се качи горе и прибра лубриканта и презервативите в едно от чекмеджетата на шкафа в спалнята. Вече се беше погрижила да подреди нещата на Майкъл в гардероба и нямаше опасност той да ги види. Или поне се надяваше да не го направи. След това седна на леглото, държейки иригатора в ръце, поклати глава, стана и влезе в банята.

Докато Анджелика беше там Майкъл се събуди и първоначално не осъзна къде е. След това си спомни и стана от дивана, чувствайки се много гузен, че е заспал и е оставил Анджелика да скучае.

- Анджи? – извика той.

Тя не му отговори и той се качи в спалнята. Пред нея не видя куфара си и изтръпна, спомняйки си, че в него беше подаръкът му за нея за Коледа. Влезе в спалнята, но нея я нямаше там. След това чу шум от банята и извика:

- Анджи? Там ли си?

- Да, Майкъл. След малко излизам.

- Къде е багажа ми, мила?

- Подредих го в гардероба.

- А куфара ми къде е?

- В другата спалня.

Майкъл излезе от спалнята и влезе в другата. Отвори и куфара си и повдигна дъното му. После въздъхна с облекчение, защото подаръка за Анджелика беше на мястото си. Прииска му се да го сложи някъде, което да може да е непрекъснато под неговия поглед и затова го взе и скривайки го зад гърба си се върна в спалнята. Огледа я, питайки се къде би могъл да го скрие и отвори гардероба. След кратък оглед реши, че мястото е неподходящо и погледът му се спря на шкафа. Той се приближи до него и отвори едно от чекмеджетата му. За кратко не успя да различи какво вижда, но после взе тубата с изписани по нея японски йероглифи и започна да я разглежда. Обърна я с гръб и видя ситния надпис и на английски: „Смазващ, възбуждащ и обезболяващ анален лубрикант”. Той препрочете още веднъж надписа и една доволна усмивка заигра по лицето му. „Луда Анджи, какво си намислила?” се запита той и остави тубата, вземайки кутийката до нея. Видя, че са презервативи и продължи да се усмихва, поклащайки глава. След това остави и презервативите им на мястото им и тихо затвори чекмеджето.

Подаръкът му все още беше в ръцете му и той не можеше да реши къде да го скрие, затова разчитайки, че Анджелика едва ли ще прояви интерес към празния му куфар го върна в него и за по – сигурно използва кода и го заключи. Когато го направи отново се върна в спалнята и започна да се съблича. Имаше нужда да влезе в банята и затова след като Анджелика излезе той я целуна бързо и каза:

- Жадувам да се изкъпя. Ако искаш, докато съм вътре поръчай да ни приготвят вечерята.

- Добре – съгласи се тя. – Ти как си? Наспа ли се?

- Да. Извинявай, че те оставих сама. Какво прави през това време?

- Нищо. Подредих ти нещата, почетох... Нищо особено.

След като Майкъл влезе в банята, Анджелика слезе долу и по вътрешната телефона линия, която свързваше двете вили поръча вечерята. После седна на дивана и се загледа в елхата и празничната украса. Беше се замислила, когато чу гласа на Майкъл и погледна нагоре. Той стоеше на перилата все още с халат и сушеше косата си с хавлия.

- Аз съм готов. Ти поръча ли вечерята?

- Да, поръчах я. Казаха, че скоро ще е готова.

- О, Анджи забравила си нещо в банята.

- Какво? – попита тя.

След това веднага се досети и лицето й поруменя. Майкъл я гледаше от горе и оставайки сериозен каза:

- Амиии... Виж сама. То все още е там.

- Да, Майк, досетих се какво е. Сега ще го взема.

Тя се ядоса на себе си. Не трябваше да го забравя, защото при мисълта, че Майкъл е видял тази така интимна вещ тя се чувстваше безкрайно неудобно.

Анджелика се изкачи по стъпалата, а Майкъл през цялото време не спираше да следи реакциите й и вътрешно да се усмихва, защото се досещаше защо беше използвала иригатора. Той не знаеше, дали да се радва на решението й или да се опита да говори веднага с нея и да разбере дали тя иска да го направи заради себе си или е подтикната само от факта, че той й каза, че много му харесва. Майкъл беше длъжен да разговаря с нея и въпреки че не знаеше какъв ще бъде крайният изход от разговорът им почувства как мисълта да я има и по този начин го кара да се възбужда. С Лиса го бяха правили не много често, но достатъчно, за да знае как да постъпи и какво трябва да направи, за да накара Анджелика да преодолее страха си, да се отпусне и да му се довери.

Анджелика мина покрай него без да го поглежда и влезе в банята. След това излезе, криейки иригатора зад гърба си и после застана с гръб към Майкъл и го прибра в кутията и го сложи при нещата си.

- Анджи?

- Да? – отговори му тя все още с гръб към него.

- Често ли го използваш? Проблеми ли имаш?

- Не искам да разговарям за това, Майкъл. Искам да те уверя, че с мен всичко е наред. Казвала съм ти, че съм отговорна към себе си. Всичко е наред.

- Тогава защо?! – преструваше се той.

- Моля те, не питай! Това е прекалено лично, Майкъл! – укори го тя, за да го накара да спре.

- Добре, разбирам. Ако мога с нещо да помогна? – попита той едва сдържайки усмивката си.

- Хей! – обърна се тя към него. – Казах ти да спреш. Моля те!

Анджелика изглеждаше наистина ядосана и Майкъл за кратко замълча, но понеже не можеше да удържи желанието си да я накара да му каже истината попита:

- Какво толкова казах?! Поинтересувах се за теб и дали си добре. Толкова ли е лошо?

- Майкъл!!! – извика тя.

- Какво?!

- Спри най – после!

- Добре, спирам, но знай, че не си права.

Анджелика не му отговори, защото така глупаво не се беше чувствала отдавна. Целият й замисъл се проваляше заради нейната разсеяност. Знаеше, че Майкъл има право да й задава тези въпроси и го прави от загриженост, но тя все още не беше готова да му сподели за решението си. Желаеше да го изненада. Тя не обичаше предварително нагласените сценарии в интимните отношения и й беше достатъчно неприятно, че дори тя знае. Обичаше нещата да се случват непринудено и съвсем естествено, но разбираше, че онова което искаше да преживее тази вечер с Майкъл се нуждае от подготовка.