Повече от чувство 5

Майкъл на спираше да се смее докато тя му разказваше на какво изпитание е била подложена от децата си, докато са били на екскурзия до Европа.
-  О, на теб ти е смешно, но беше наистина опасно. Аз мислех, че са се загубили. А те просто си играеха в другата стая.
-  Знаеш ли, вярвам ти, че си била много изплашена. Аз също бих се побъркал от притеснение. Но определено недоумявам защо не си проверила по стаите?
-  Не знам. Бих искала да ти отговоря, но не мога. Тичахме със Саманта из целия хотел като обезумели. Обадих се и в полицията, за да съобщя за евентуално отвличане.
-  Направи ли го?- той пак се разсмя
-  О, да...Беше кошмарно. Не искам да го изживявам никога повече. Никога.
Майкъл отново потъна в мислите си затова колко бе искал да има деца от Лиса. Беше приел Дани и Бен като свои и много ги обичаше, но беше мечтал за техни собствени.
Чу я да казва:
-  Ще ти открадна Дина. Тази жена готви превъзходно.
-  О, да, наистина е перфектна.- и наля още шампанско в чашата й.
Лиса го наблюдаваше и си мислеше, че не е справедливо да постъпва така с него. Той не го заслужаваше. Не биваше повече да го вижда. Трябваше да го накара да разбере, че въпреки желанието им нищо няма да се получи и не е нужно да удължава агонията си.  
Той я погледна и зададе въпроса, на който определено не искаше да чува отговора:
-  Лиса как е личния ти живот? Излизаш ли с някого?
-  Нищо сериозно. Но нали разбираш? Човек не бива да остава сам.
Нещо се сви в него и заболя. Обвини се, че попита. Не му трябваше да знае. Мисълта, че някой я докосва, прегръща и целува го караше да страда. Майкъл все още не беше готов да я пусне от себе си и не знаеше дали някога ще го направи. Въпреки това той продължи да пита:
-  Познавам ли го?
Тя го погледана в очите и видя, че той не иска да знае отговора на въпроса си.
-  Нека говорим за нещо друго.

Бавно тя поведе разговора в друга посока, за да избяга от това да вижда болката, която толкова отчетливо се бе появила в красивите му очи. Говореха за какво ли не- за книги, кино, музика, за фондацията му, за последните новини около общите им приятели. Времето се изнизваше неусетно, а те не спираха да разговарят и да се смеят.
-  Видях я, Майкъл. Ако искаш ми вярвай, но стоеше пред портите по халат и махаше след него за „сбогом” докато той й крещеше нещо от прозореца на колата. Беше гледка за милиони. Учудена съм, че никой папарак не улучи този момент.
-  Не е било и нужно. Милия. Тя наистина си го просеше, но не вярвах, че има смелостта да я напусне.
 -  И аз. След толкова преживявания в брака им си мислех, че нищо не може да го накара да си отиде. Но ме изненада.
Майкъл посегна отново към шампанското, но Лиса го спря:
-  Мисля, че пих достатъчно.
-  Има съвсем малко. Нека свършим бутилката.
-  Ще ме напиеш, Майкъл.
-  Няма. Съвсем мъничко е. Виж. - и той наля до половината на чашата й, след което изпразни остатъка от бутилката в своята.
Лиса усещаше, че наистина шампанското оказа влиянието си върху нея. Прииска й се да докосне Майкъл. Точно в този момент той потапяше една ягода в сметана и я поднесе към устата й като не спираше да я гледа, докато тя отхапваше от нея. Очите й отново блестяха палаво и той почувства как у него се надигна една топлина която го остави за секунди бездиханен. По устната на Лиса остана сметана и той каза:
-  Имаш сметана на устната си.
Тя посегна и се опита да я попие с пръсти, но не успя. Майкъл се усмихна:
-  Нека ти помогна.
Той стана и с език облиза остатъка от сметаната. Тя го прегърна през врата и каза:
-  Благодаря ти!



После тя чу музиката. В момента започваше „ Always On My Mind” на баща й, която много обичаше. Майкъл разбра, че тя се заслуша в песента и попита:
-  Да я спра ли, ако те притеснява?
-  Не, за Бога! Обичам тази песен. Ще танцуваш ли с мен, Майкъл?
-  Разбира се, мила. Ела.
Тя го прегъна изпод раменете и сложи глава на гърдите му, а от него се откъсна въздишка. Лиса се остави на безупречното усещане на Майкъл за ритъм да я води и тя потъна в неповторимостта на този момент. Гласа на баща й огласяше стаята, а Майкъл сякаш я караше да лети в прегръдката му. Усещаше се толкова закриляна в този миг, толкова обичана. Сякаш имаше нещо вълшебно и тя не можеше да спре появилите се отново сълзи в очите й. Но това не бяха сълзи на болка. Баща й й беше липсвал през целият й живот, а този миг с Майкъл щеше да запомни завинаги. Тази красота я отнасяше далече и тя беше благодарна, че я споделяше точно с него.
Майкъл държеше Лиса в ръцете си и не можеше да спре да слуша текста на песента и да усеща отново надигащата се в него болка от осъзнаването, че вече я няма в живота му. Беше сигурен, че това е последната им нощ заедно и искаше да успее да изживее с нея всичко, което би могъл, за да го съхрани в съзнанието си и да пази този спомен жив. Да я усеща така нежна в прегръдката си, подчинена и покорна беше като награда за него, но наистина болезненa награда. 
Песента свърши и започна друга, а Лиса вдигна поглед и помоли:
-  Майкъл, бихме ли могли да я чуем отново?
-  Разбира се.
Песента отново се разнесе, те двамата отново се прегърнаха, но този път не танцуваха. Майкъл прошепна в ухото й:
-  Искам да правя любов с теб, скъпа, такава каквато не съм правил никога до сега.

Тя го целуна. Той й отговори така, че тя усети нежността във върховете на пръстите си. Не знаеше кой Майкъл харесва повече- този с каращата я да изтръпва нежност или другия, който я изпепеляваше в страстта си? Разтапяше се от докосванията му, които бяха като допира на пеперудени крила по кожата й.

Когато той отвори вратата на спалнята Лиса онемя. Майкъл беше най- романтичния мъж, който бе имала в живота си и този път отново го доказваше. Стаята беше огряна от пламъчетата на свещи. Аромата им бе завладяващ и опияняващ. Тя се обърна  и го погледна, но не можа да каже нищо. Просто го прегърна силно, а той й отговори по същия начин.
Майкъл отново не бързаше. Искаше да превърне тази нощ в нещо, което не бе изживявал. Искаше да се докосне до вратите на Небето. Искаше и тя да се почувства така. Целуна очите й, а тя през това време с една ръка галеше гърба му, а другата бе заровила в косата му ниско до тила. Целуна страните й, целуна устните й. Искаше да целуне всяка частица от нея.
Лиса обви ръце около врата му и се остави на неговата обич. Знаеше, че той ще успее да направи тази нощ незабравимо красива. Виждаше го в погледа му, усещаше го с всяка фибра на тялото си, помирисваше го във въздуха- наоколо витаеше само любов. Пламъчетата на свещите играеха по стените и мебелите и създавах уюта на нещо споделено и съкровено. На нещо толкова тяхно и неописуемо.
Майкъл изпадаше в състояние на абсолютно опиянение. Под въздействието на шампанското и близостта на любимата жена до себе си той не можеше да контролира цялата сила на обичта, която го изпълваше. Искаше да плаче и да се смее, да крещи и да танцува. Сякаш всичко се случваше на забавен кадър и той пропадаше в аромата й, в синьото на очите й. Искаше я цялата, искаше я завинаги.
Лиса летеше. Майкъл рисуваше по нея любовта. Мисълта й се върна към вината, но тя бързо я отпъди, за да преживее с него тези мигове на единение и да успее да има се отдаде без никакво усещане за останалото. Искаше да затвори очите на действителността и да живее само в този споделен миг на нежност, докосване и опиянение.
Майкъл нежно я постави на леглото и обсипа всяко кътче на тялото й с милувки и целувки. Твореше върху нея картини на страст и болка, на раздяла и сълзи, на любов, но картини пропити с най- чистите и съкровенни чувства на този свят.
Тя го гледаше задъхана и разпиляна, недоумяваща как той успява с всяко свое докосване да я накара да изтръпва от желанието да го има.
Майкъл ненаситно галеше и целуваше гърдите й, спускаше се по стомаха й, корема й, бедрата й...Тя посегана за ръката му и сложи пръстите му в устата си й ги засмука. Той продължи да се спуска надолу и сложи устни между краката й. Лиса се изопна усещайки ги там и ръцете й се вплетоха в косите му. Майкъл бавно прокара език по цялата й влажност после се върна бавно обратно, за да отпие още веднъж от нея. Погледна я. Тя беше затворила очи и тихо стенеше. С върха на езика си подразни клитора й и по променилите й се стонове разбра за ефекта на действието си. После нежно го обхвана с устни и го засмука като не спираше да го стимулира и с езика си. Продължи да я изпепелява и скоро тя свърши.
Лиса не успя да подчини насладата, в която той я бе подчинил и когато тя намери своето логично проявление тя закрещя от удоволствието. Усети как Майкъл отново я обсипва с милувките си, как тя го целува ненаситно и как се притиска неистово към тялото му. Имаше чувството, че сърцето й няма да издържи на лудешкия си ритъм. А той не спираше да я докосва. Не спираше да извиква у нея желанието за още и много. Сякаш стените се бяха слели. Сякаш всички малки пламъчета на свещите се бяха превърнали в един огромен огън, който изгаряше вътрешностите й и се разливаше по цялото й тяло. Чу го да казва:
-  Съвършенна си...Прекрасна си...
А тя можеше само да повтаря:
-  Майкъл...О, Майкъл!
Малко по-късно той бавно влезе в нея и танца не пълното им единение започна да се сътворява.Усещането да е в нея отново тази вечер го накара да изпита нещо, което не си спомняше да е изпитвал някога. Той не си спомняше никога през живота да бе достигал такава връхна точка на отдаването. Движенията им сякаш бяха ръководени от нещо извън тях. От нещо голямо и силно, което нямаше име. Майкъл много пъти успя да за задържи края си и да я накара да изживее няколко пъти нейния. Наблюдаваше я как се загубва и после как отново се връща, за да го чувства в себе си. Усещаше ритъма на сърцето й , отпиваше от дъха й, възбуждаше се още по- силно от стоновете й.
Лиса не знаеше колко време е минало. Дали минути или часове, но разбираше, че това е времето, което ще пази в себе си завинаги. Усещаше дъха на Майкъл в ухото си, докосването му, гореше я с изкусните си движения.
Постепенно пламъчетата на свещите започнаха да угасват. Играта им се замени от играта на първите лъчи на слънцето, които бавно се прокрадваха в спалнята и галеха ласкаво и нежно.
Майкъл се отдели сякаш от себе си се остави на върховната наслада на оргазма си. Лиса отново го притискаше към себе си, свършвайки едновременно с него. Стоновете им се сляха създавайки красивият дует от звука на преживяното щастие да намериш себе си в другия. Тя хапеше врата му, а той стенеше и я притискаше към себе си изпаднал сякаш в транс. Усещаше как сърцата им препускат в бесен ритъм, как експлозията се разстила по всяка частица от телата им и как ги оставя безпомощни да се отделят един от друг.
Той се опря на лакът, а със свободната си ръка  погали лицето й и прибра един кичур от косите й. После целуна пулсиращото й слепоочие и една сълза, която се спускаше по бузата й.
Лиса не успя да спре сълзите си. Сякаш те появиха в пълен синхрон със силата, с която изживя единението си с Майкъл. Усети как той се отпусна върху нея като нежно притискаше лицето си в косите й, целувайки я зад ухото. Дишането му беше тежко и забързано. Тя го целуна. Отново се разтопи от нежното докосване до неговите устни. Целуваха се дълго. Сякаш търсеха отново перфектното сливане на телата си, но този  път чрез целувката си. Той понечи да се отдели от нея, но тя го задържа с прегръдката си:
-  Искам да те чувствам още в себе си.
И те останаха дълго така като тя нежно галеше косите му, а той целуваше лицето й.
Когато най- после той се отдели от нея, а тя се вкопчи в прегръдката му, Майкъл бе завладян от неописуема болка. Искаше да й каже колко му липсва, колко много иска да върне времето назад и да промени нещата, но знаеше, че е по-добре да не говори. Всичко беше вече минало и трябваше да си остане там. Той трябваше да се пребори с действителността, да закъта болката дълбоко в себе си и да продължи напред.
Лиса го целуна по врата и каза:
-  Никога няма да забравя тази нощ, Майкъл. Благодаря ти!
Той не й отговори, а просто я притисна плътно до себе си.

Повече от чувство 4

Майкъл я проследи с поглед неразбирайки реакцията й, но не я последва. Отново седна на дивана продължавайки да не откъсва очи от нея. Лиса изглеждаше прекрасно на фона на градината и преливащите в розово и червено цветове на храстите. Неочакваното й поведение го озадачаваше, но той уважи желанието й за минути на уединение. Да я вижда така близо изпълваше същността му с много и противоречиви усещания, които се смесваха и изригваха на експлозии в него. Видя как тя посегна към лицето си и по движението на раменете й разбра, че плаче. Веднага стана и излезе при нея.
 Лиса усети, че той приближава и извърна глава, за да не може Майкъл да види лицето й. В нея се бе надигнала толкова силна вълна на протест срещу онова, което им се бе случило, че тя не успя да удържи сълзите си. Никога в живота си не се бе чувствала толкова виновна за свое решение и никога не бе изпадала в ситуация да се обвинява, че го в взела. Усещаше Майкъл застанал близо до нея и това предизвика нов прилив на сълзи и не успя да сдържи и риданието си. Чу го да казва тихо:
 -  Лиса, погледни ме!
Тя не можеше да се обърне, не можеше да види отново очите му, но усети как той нежно постави  дланта си встрани на брадичката й и бавно извърна лицето й към себе си.

Майкъл усети сълзите й върху пръстите си и сърцето му се сви от болка. Срещна очите й плувнали в сълзи и неговите се навлажниха също. Не обичаше любимите му хора да страдат:

-  Недей, мила... Недей.

 Нежно взе лицето й в дланите си и целуна сълзите й като между целувките повтаряше:

-  Всичко е наред... Не плачи! Моля те, не плачи!

Чувствайки нежните му целувки и чувайки думите, които Майкъл изричаше Лиса се остави на усещанията си и го прегърна.

Майкъл усети как ръцете й го обгръщат и потръпна от близостта й. Неочакваните й сълзи бяха предизвикали у него недоумение, болка и протест. Не искаше да пита защо плаче. Почти се досещаше и нямаше нужда от думи и обяснения. Постепенно тя се отпусна в прегръдката им и се успокои.

-  По- добре ли си?- попита той.

Тя не отговори на въпроса му, а се притисна още по- плътно до тялото му. Майкъл чуваше как тя въздъхва на пресекулки, възстановявайки се от сълзите си.

Лиса беше положила глава на гърдите му и близостта му я успокояваше. Чуваше ритъма на сърцето му, усещаше как с едната си ръка той придържа тила й, а с другата е обвил кръста й и как бавно я люлее в прегръдката си. Тя повдигна глава и го погледна. Майкъл срещна очите й, притисна я още по- плътно към себе, а тя го целуна по врата. За него това беше колкото неочаквано, толкова и очаквано. Допирът на устните й беше толкова приятен и не искаше тя да спира. Той нежно прокара ръка по гърба й, а тя отново го целуна, но този път не спря, а продължи. Майкъл беше обзет от онова толкова познато чувство на наслада от близостта и му се отдаде. Пое си дълбоко въздух неспирайки да гали гърба и тила й. Тя го погледна отново, а той се наведе и нежно целуна устните й.

Лиса обичаше докосванията на Майкъл. Той беше непредвидим и винаги успяваше да я изненада с реакциите си. Имаше моменти на изтръпваща нежност и такива, в които сякаш в него се събуждаше заспал звяр и тя обожаваше всички тези негови лица.

Майкъл отново я притисна към себе си и тя усети ерекцията му. Лиса зарови ръка в косите му и отново го целуна. Целувката им беше много нежна. Майкъл затвори очи, отдавайки се на сладостта на мига, а тя го погледна още веднъж и видя цялата любов, която той изпитваше изписана на лицето му и също затвори очи. Малко след това Майкъл я обърна с гръб към себе си и започна да я целува по тила, обгръщайки я отново с ръцете си през кръста.

-  О, хубаво е! - Прошепна Лиса.

Той отлично знаеше, че това място е едно от най- чувствителните й и не спираше да я целува и докосва. Целуваше я зад ухото и нежно засмукваше меката му част.

Лиса изпадаше в ръцете на насладата. Чуваше забързаното му дишане, усещаше как той се възбужда все повече от близостта им и това се предаваше и върху нея.

Майкъл започна да разкопчава ципа на роклята й но усети окото на камерата и прошепна:

-  Лиса, нека влезем вътре. Ела!

Той я прегърна през рамо, а тя се сгуши в прегръдката му слагайки глава и ръка на гърдите му, а с другата го обгърна през кръста. Майкъл я целуна по главата и попита:

-  Сигурна ли си, че го искаш?

Тя не му отговори, а спря и отново го целуна. Той взе лицето й в ръцете си и продължи целувката им. Усещаше, че се отделя от себе си, че любовта му към нея никога не си е отивала, а той се е заблуждавал. Разбираше, че е склонен да й прости цялата болка, за да я има отново в дните си. Знаеше, че е невъзможно и това правеше този споделен миг така вълшебен.

Качиха се горе целувайки се. Майкъл посегна и отвори врата на спалнята неспирайки да я целува. Леко я побутна, за да влезнат и след това затвори вратата с крак.

Лиса беше безпомощна. Когато всичко започна долу на верандата имаше един кратък миг, в който искаше да си тръгне, да избяга. Вината я бе заляла, но Майкъл успя да я подчини отново с безумно нежните си длани и устни. Боже, обичаше го! Господи, знаеше, че я обича! И тя искаше да изпита отново сливането на тази любов струяща от телата и душите им.

Майкъл вече дишаше съвсем учестено и усещаше как се предава на усещането да я има толкова покорна в обятията си. Притисна я към стената, вдигна ръцете й над главата й и ги хвана с едната си ръка. Той я целуваше, галеше тила й, гърба й. Бавно разкопча ципа на роклята й и допира до нежната й кожа го възбуди още по- силно.

Усети как тя го обви с единия си крак и как бавно го движи по неговия. Тихо и с онзи глас, който издаваше колко много е възбудена и тя, Лиса каза:

-  Какво правиш с мен, Майкъл?     

Той я целуна отново с голяма нежност.

Лиса искаше да го докосва. Опита да освободи ръцете си, Майкъл я погледна, но продължи да ги държи здраво в своята. Тя каза:

-  Моля те! Искам да те докосвам!

-  Не още, мила.

Отказа се да оспорва решението му. Той рядко й беше позволявал тя да има водеща роля в любовната игра и беше очевидно, че няма да го направи и сега.Със свободната си ръка Майкъл бавно започна да смъква роклята от раменете й. Целуна врата й, ключицата й и когато роклята се свлече в краката й, Майкъл се отдръпна от нея, за да се наслади на тялото й.

-  Красива си, Лиса!- прошепна той

-  Майкъл, позволи ми да те докосвам.

Той се усмихна и приближавайки се отново до нея целуна нежно свивката на ръката й при лакътя продължавайки надолу към подмишницата й. Със свободната си ръка я прегърна през кръста и я притегли към себе си.

Лиса се разтапяше от нежните му действия. Изгаряше от желание да го докосва. Отново обви крака си около неговия и усети ерекцията му върху корема си. Бавно се отърка в него, а той простена. Тя започна да целува врата му и прошепна в ухото му:

-  Искам да пуснеш ръцете ми, Майкъл. Моля те!

Тя усети как той отпусна пръстите си, но след това веднага стегна дланта си около китките й.

-  Не още, момиче. Не още.

Той спря да я прегръща през кръста, но тя запази близостта им притискайки го с крак си към себе си. Майкъл й се усмихна палаво, а след това разкопча сутиена й и пусна ръцете й за да сложи своите върху гърдите й.

Освободена от сладкия си плен, Лиса веднага постави ръцете си върху дупето му и почувства абсолютното удоволствие да усети сексапила на тази част от тялото на Майкъл. После бавно ги премести на гърдите му и започна да разкопчава ризата му.

Майкъл прехапа долната си устна по неговия сексапилен начин, докато наблюдаваше действията й. После отправи поглед към лицето й и целуна устните й, а тя му отговори с толкова нежност, че краката му се подкосиха. Ръцете му не спираха да гaлят гърдите й. Той се наведе и постави устните си върху едното й зърно, а след това нежно го засмука. Почувства как се втвърдява и уголемява между устните му.

Лиса спря действията си, защото отново по тялото й се разля неимоверна слабост и тя зарови ръце в косата му.

Майкъл захапа зърното й като не спираше да го дразни с език. Лиса простена. С другата си ръка той държеше с палеца и показалеца си другото й зърно и нежно го масажираше. След това той се изправи и прегръщайки я я предвижи към леглото, докато тя вече сваляше ризата му, а той разкопчаваше панталона си и го смъкна от себе си.

Тя почувства Майкъл върху себе си, разтвори крака, а той остана между тях. Той покри с целувки лицето й, шията й, а тя спусна длани по гърдите му, а след това ръката й бавно и съблазнително спря на сантиметри от пениса му. Той простена и прошепна дрезгаво в ухото й:

-  Докосни ме!

Тя се поколеба за миг, но след това реши да не си играе с него и го обхвана с ръката си и бавно и нежно започна да я движи нагоре и надолу. Обзе я онова чувство на задоволство да усеща големината и твърдостта му в малката си длан.

В това време Майкъл я целуваше като леко захапваше езика и устните й.

След малко той издаде силен стон и измежду него каза:

-  Спри, моля те! Спри!

Тя погледна красивото му лице, което бе залято от близостта на върховна

наслада и целуна рамото му, нежно галейки с ръце гърба му.

Майкъл плъзна ръце по външната страна на бедрата й, а след това по вътрешната. Приближи се толкова близко, че тя почти усети пръстите му там, но той спря. Отправи такъв поглед към нея, че в корема й отново залетяха хиляди пеперуди. Той целуна бавно гърдите, стомаха, корема й... Тя простена от очакваното докосване и разтвори крака още по- широко, за да го накара да я погали. Повдигна таза си и се отри в тялото му. Усещаше се как от нея сякаш извират тонове сок на блаженство.

Майкъл се надвеси над лицето й и я целуна. Целувайки го Лиса простена:

-  Майкъл, искам да....

Той сложи пръсти върху устните й:

-  Ш-ш-ш...Знам какво искаш?

Това я влуди още повече. Идеше й да завика от желанието да бъде докосната там и спусна ръката си, за да се докосва сама. Майкъл отмести ръката й и й каза:

-  Нека го направим по моя начин. Довери ми се!

Той стигаше няколко пъти до там, но нито веднъж не я докосваше. Целуваше бедрата, коленете й, а след това я помоли да се обърне по корем и обсипа гърба и с ласки и целувки. Нежно захапваше дупето й, покри с целувки и тила й.

Лиса стенеше, а той не спираше да я държи на ръба на лудостта. Отново я обърна по гръб и застана на колене пред нея галейки бедрата й, а тя седна, протегна ръка и погали гърдите му. Майкъл леко я бутна и тя отново легна. Видя го как я погледна между краката и как отново прехапа устната си и Лиса усети пръстите му да се плъзгат по овлажнената й съкровеност.

Майкъл едва успяваше да устои на желанието си да се слеят и да потъне в блажената забрава да прави любов с нея. Усещаше лудия ритъм на сърцето си, но не можеше да се насити на тялото й. Искаше да докосне и целуне всеки милиметър от него и да попива с устни вкуса й, да се опива от дъха й.

Лиса отново простена, защото той сложи пръсти върху клитора й и нежно го натисна. Тя се вкопчи в раменете му и с премрежени очи срещна неговите. Майкъл започна нежно да го масажира като постепенно увеличаваше скоростта.

Лиса не спираше да стене:

-   Майкъл!...О, Господи...Майкъл!

Той я целуваше и не спираше да гледа как тя пропада и губи връзка с реалността. Притворените й очи, бързо повдигащите й се гърди, изтръгващите се от нея стонове му носеха огромна наслада. Цялото й тяло беше струна и той извличаше от нея прекрасната мелодия на блаженството.

Лиса усещаше, че не би могла да издържи още дълго и хващайки го за таза, простена:

-  Искам те, Майкъл!

Самият той вече не можеше да понася напрежението, което пулсираше и се надигаше със страшна сила в него.

-  Искам те....- повтаряше тя на пресекулки.

Майкъл хвана пениса си с едната си ръка и го остави да попие от соковете, които бяха изригнали от нея. Допира до нежността й го накара да потръпне, да затвори очи и да простене.

Лиса почувства как той бавно влиза в нея и я изпълва цялата му огромност и твърдост. Той не бързаше, а действаше на ръба на лудостта. Чувстваше топлината й, пълната й готовност да го поеме и се предаде на усещането за пълното им единение.

Докато се движеше бавно, Майкъл затвори очи и простена. Заля го познатата наслада на това да е в нея. След това качи краката й на раменете си и постепенно усили ритъма.

Майкъл караше Лиса да забравя колко болка си бяха причинили и какво им се бе случило. Обичаше да го усеща в себе си. Противно на очакванията й той беше невероятен любовник и умееше да накара жената да се чувства специална и незаменима. Понякога дори забравяше за собственото си удоволствие в стремежа си да накара партньора си да изпита неповторими усещания. В този момент тя изпитваше това невероятно изживяване отново и оставаше почти без дъх. Усети как я обзема момента на оргазма и как цялата й същност полита.

Той чу как стоновете на Лиса се превърнаха във викове, как тя застина за миг и почувства как след това я заля екстаза. Усети как потръпва и как стените на влагалището й се свиват и отпускат от блажените спазми и забави ритъма на движенията си. Остави я да изживее оргазма си и когато тя малко се успокои сама намери устните му и жадно го зацелува. Майкъл отново усили тласъците си и скоро усети как всички усещания се концентрират на на едно място, простена и свърши. Лиса го притискаше към себе си и се опитваше да успокои цялата мощ на неговия оргазъм. Той трепереше от върховното удоволствие, а тя държеше лицето му в ръцете си и го целуваше нежно, а той обезумял игнорираше нежността й. След това се отпусна върху нея, прегърна я изпод раменете и я обсипа с целувки. Дишаше тежко в ухото й и шептеше:

-  Обичам те, Лиса! Обичам те, по дяволите!

Тя не му отговаряше, а нежно го галеше по гърба и го целуваше, стискаше го вътре в себе си усещайки цялата му топлина. Останаха така сляти като не спираха да да се прегръщат и обсипват с ласки и Лиса усети как Майкъл отново се възбужда в нея. Погледна го, а той й отговори с целувка и прошепна наелектризиращо в ухото й:

-  Искаш ли го пак?

Тя похотливо му отговори:

-  Мисля, че ще го понеса.

Майкъл легна по гръб, а тя мина върху него. Той протегна ръка и галейки я стигна до клитора й и започна да го масажира с палеца си. Лиса първоначално започна да се движи бавно, но постепенно усили темпото си. Започна отново да се възбужда. Много й харесваше тя да владее контрола.

Той я наблюдаваше как отново започва да се се загубва и да затъва в насладата. Достъпът до тялото й, докато тя е върху него и гледката го опияняваха. Майкъл я остави достатъчно дълго да бъде водеща, но нещо сякаш замъгли съзнанието му, дивия звяр изръмжа в него и той я претърколи по гръб. Лиса погледна в очите му и видя изпепеляващият им пламък и се усмихна. Той я пронизваше и потъваше в нея в нея до край. Сменяше бързо позите, беше необуздан и страстен. Когато беше зад нея и хапеше врата й, подчинил я на бесния си ритъм, тя усети края си и се потопи в забравата му. Майкъл свърши секунди след нея.

Легнаха вплетени един във друг. Тя сключи крака около ханша му и усети как и двамата са окъпани във влага от потта си и от соковете на насладата. Той каза:

-  Извинявай, ако съм бил много груб!

-  Не, не беше.- отговори тя и го целуна по мокрото слепоочие.

Лиса усещаше как коленете й все още треперят, каза му:

-  Имам нужда от душ, но мисля, че няма да мога да стана.

Той се усмихна:

-  Имам подобно усещане и за себе си.

След това се отпусна встрани от нея и легна по гръб. Лиса се сгуши в обятията му и се заслуша в ритъма на сърцето му, докато Майкъл я галеше по гърба и рамото.

Той каза със сънлива нотка в гласа си :

-  Лиса, ние наистина трябва да отидем до банята. В противен случай ще заспя, а никак не е гостоприемно.

Тя се разсмя:

-  Определено не бих останала с добри впечатления от домакина, ако заспи, докато съм му на гости - и го целуна по гърдите.

 Той също се разсмя и седна в леглото:

-  Идваш ли?

-  Ако успея да стана.

Той се загледа в голотата й. Беше красива и съблазнителна в обхваналата я отмала. Прокара пръсти по бузата й, целуна я и я прихвана изпод раменете:

-  Хайде, стани, мила!

След като тя седна, той се изправи и протегна ръка към нея:

-  Хайде, Лиса!

Тя легна отново:

-  Не мога, Майкъл. Коленете ми все още треперят.

-  Лиса!- каза той смеейки се.

Тя също се разсмя, а той коленичи до нея и пак я целуна. Лиса му отговори с много страст, Майкъл плъзна ръка по бедрото й. Тя го придърпа към себе си и продължи да го целува. Започна да го гали по гърба, дупето. Той я погледна изненадан, а тя попита:

-  Какво?

Майкъл се усмихна:

-  Нищо, лошо момиче.

Лиса вече нежно галеше топките  и пениса му. Той простена от усещането, което завибрира в слабините му, но каза:

-  Хайде, Лиса, нека си вземем душ.

Тя се престори на обидена и нацупи устни:

-  Насити ли ми се?

Той се разсмя:

-  Разбира се.

-  О-о-о...Толкова бързо? Добре.

-  Сериозно- нека си вземем душ. След това ще вечеряме, защото аз вече съм много гладен, а после ще разбереш дали съм ти се наситил.

Тя нищо не каза, а пак го целуна:

-  Знаеш ли, не мога да стана. Ти отиди.

-  Виж колко е близо. Само няколко крачки.

Тя мързеливо отговори:

-  А сякаш са километри...Майкъл, ела при мен! Гушни ме!- и протегна ръце към него.

-  Невероятна си. – усмихна се той.

Съблазняваше го по толкова сладък начин, че той не искаше да спира тази й игра.

Определено с нея го възбуждаше и Лиса вероятно го знаеше. Отново легна до нея и я гушна. Тя се притисна плътно до него и целуна врата му, а той галеше тила й. Ръката й се спусна по гърдите, стомаха му, погали го с върховете на пръстите си около пъпа, пое

пениса му с ръка и погледна Майкъл. Той беше сериозен. Започна да движи ръката си, докато го гледаше в очите. Той също не спираше да я гледа, прехапа устната си и от него се отдели въздишка на наслада.

Когато Лиса почувства, че е близо до оптималния си размер и как расте и се втвърдява в ръката й тя коленичи и внимателно засмука топките му. После насочи действията си към пениса му. Облиза го, после засмука само главичката му, а след това продължи да го поема целия.

Майкъл се повдигна на лакти, за да я наблюдава. Тя също го погледна, докато го обхващаше в нежния си обръч. Продължи да го поема в устата си, да го засмуква и да рисува с език по него.

Той отметна глава назад и простена. Майкъл не искаше да свършва. Искаше отново да се слее с нея, но нямаше сили за нищо освен затова да се предаде на изкусните й действия.

Тя сякаш усети колебанието и стягането му и каза:

-  Отпусни се, миличък. Нека го направя за теб.

Преди време бяха говорили за тези неща и тя бе споделила колко обича пениса му и как се възбужда от това да му прави фелацио, но никога не й бе повярвал напълно. Винаги се чувстваше малко виновен след това. Стоновете му се сляха, той зарови ръка в косата й и с дрезгав глас каза:

-  Лиса...Ще свърша.

Тя сякаш не го чу. Той се опита да се отдръпне, но Лиса не му позволи. Не можеше да издържа повече и разтърсен от мощните вълни на оргазма, свърши в устата й.

Лиса наистина обичаше пениса му. Обичаше този пълен контрол. Сякаш държеше цялата му същност между устните си. Обичаше вкуса му, всяка пулсираща изпод кожата му веничка.

Гледайки го в очите тя облиза всяка останала капчица от течността му, а той дишайки тежко и все още в плен на усещанията си, присви очи и каза:

-  Изглеждаш толкова перверзно. Харесва ми. Ела!

 Тя се плъзна по него и стоейки на длани разположени от двете му страни попита:

-  Искаш ли да вкусиш от себе си?

Той се повдигна и я целуна, а след това Лиса се отпусна върху гърдите му и каза:

-  Вече съм сигурна, че е време за душ.

Майкъл не й отговори, а я целуна по главата.

Той не спираше да я гали. Лиса усети как се отпуска, как ласката му става все по- бавна, как дишането му става все по-дълбоко и разбра, че той заспива. Сгуши се в него, той я притисна към себе си и каза:

-  Накарай ме да стана, защото този път ще заспя.

Тя целуна рамото му и стана. Майкъл отвори очи и я погледна:

-  Изглеждаш невероятно, мила!

Тя само се усмихна и попита:

-  Идваш ли?

-  Да.

Майкъл също се изправи, прегърна Лиса и я целуна отново. Тя го хвана за ръката и влезнаха в банята.

Повече от чувство 3

Когато Майкъл се събуди вече беше 11 часа. Прозя се и се протегна. После стана и влезе в банята. Докато си вземаше душ си спомни за разговора с Лиса. Изгаряше да я види отново. Усети как мисълта за нея и за онова, което може би щеше да се случи предизвика ерекцията му. Не се бяха виждали от края на месец май и за тези три месеца той не беше правил секс. Вероятността да му се случи тази вечер караше тялото му да реагира.
Докато се бръснеше си тананикаше някаква мелодия, която така го завладя, че повтаряйки си я и развивайки я той се облече бързо и отиде в студиото, за да я запише. Там доста поработи върху нея, защото му се стори много интересно хрумване. В един момент осъзна, че не се беше обадил, за да каже, че няма да ходи на репетицията. Позвъни на Кени, но телефона му беше изключен и набра Франк. Той само попита:
- Някакъв проблем?
- Не.
- ОК. Тогава ще се видим утре.
- Да. До утре, Франки и внимавай с пурите- каза Майкъл смеейки се.
Обичаше да се задява с него заради тях, а Франк се разсмя и каза:
- Обичам ги, приятелките ми!
- Знам, Франки, знам. Чао. Ще се видим.
- Чао. Приятен ден, Майк.
- Благодаря ти! Наистина ще е. Приятен ден и на теб!
Майкъл затвори и слезе долу в трапезарията. Беше много гладен и обядва. Поръча на Дина да приготви вечеря за двама и добави, усмихвайки се:
- Лиса ще ми идва на гости. Ти знаеш предпочитанията й.
- О, да г- н Джаксън, разбира се. Ще имам приятното задължение да приготвя любимата й храна.
- Благодаря ти, Дина.
- А за Вас?
- За мен ли? Все още не знам, но много си мисля за пърженото ти пиле, Дина.
Тя се усмихна и каза сякаш на себе си:
- Все същото. Никакъв проблем г- н Джаксън. С удоволствие.
- ОК. Решено е. И, Дина, хубаво шампанско, нали?
- Разбира се - усмихна се тя.

 Майкъл погледна часовника. Беше 14: 30 часа. Седна в дневната и се зачете в книгата си. Усети как мисълта му бяга и не успява да се концентрира нито за миг. Когато установи, че препрочита един абзац за трети път без да вникне в онова, което чете той затвори книгата и я постави на мястото й. Излезе навън. Времето беше прекрасно. Слънцето грееше, а зелeнината пълнеше очите му и ги успокояваше. Майкъл обожаваше дома си. Беше дал цялото си сърце и душа, за да го превърне в място, в което може да се отпусне и наслади на свободното си време. Към него се приближи един от служителите му с телефон в ръката:
- Г-н Джаксън, г- ца Пресли е.Майкъл пое телефона:
- Ало?
- Майкъл, здравей. Ако няма проблем бих могла да дойда към 16 часа. Ангажиментите ми ме доведоха близо до Невърленд и не виждам смисъл да се връщам.
- Разбира се, Лиса. Дори ще ми бъде много приятно да те видя по- скоро. Аз и без друго нямам никаква работа.
- Това не мога да го повярвам.
- Преди малко поработих в студиото. Може би пак ще влезна докато ти дойдеш.
- Добре, Майкъл. Скоро ще се видим.
- Нямам търпение. До скоро.
- До скоро.
Майкъл мина през гостната, за да се увери, че всичко е наред. Качи се и до спалнята, за да провери и там и влезе в студиото. Работата така го увлече, че остана много изненадан, когато му се обадиха, за да му кажат, че Лиса е пристигнала. Погледна часовника си. Беше 16:13 часа.
Когато влезе в гостната се спря безмълвно, за да се наслади на Лиса. Тя стоеше в гръб и разглеждаше една статуетка, която беше купил скоро. Беше облечена в бяла рокля, която прилепваше плътно по тялото й и следваше всяка негова извивка. Имаше красива бяла шапка и изглеждаше много добре. Майкъл се приближи и тихо попита:
- Харесва ли ти?
Тя реагира на гласа му, извърна се, а той каза:
- Здравей, мила!- и я прегърна, а парфюма му я обгърна отново.
- Здравей, Майкъл.
Той се отдръпна от нея.
- Нека те погледна... Изглеждаш невероятно!
- Благодаря ти!- каза тя, усмихвайки му се и синьото на очите й го заля като нежна вълна.
Той я хвана за ръката и я поведе към дивана:
- Ела, седни... Не мога да ти опиша колко се радвам , че те виждам.
- И аз също се радвам, въпреки че знам, че не бива да се виждаме.
Той я погледна с онзи поглед, с който я беше омагьосал преди години и попита:
- Защо да не бива, Лиса? Какво толкова лошо има в това да се виждаме понякога?
- Не знам.
Всъщност тя знаеше. Винаги усещаше болката му и това я караше да се чувства виновна. Тя обичаше Майкъл много, но по много различен начин. Харесваше приятелството му,възхищаваше се на таланта му, обичаше да прави секс с него, но не можеше да живее с него. Той не живееше само за нея, а това я караше да го ревнува от целия свят. Майкъл имаше и една тъмна страна, която я плашеше много и тя реши да прекрати брака им преди да е станало прекалено болезнено и за двамата.
Той я гледаше с прекрасните си очи и каза:
- Лиса, обичам да съм с теб!

- Знам. И аз също, но това не ни води до никъде, нали?
Майкъл в този момент осъзнаваше, че все още не я преживял. Погледът му я обгръщаше и той не спираше да си задава въпроса защо на него му се случи да разбие така сърцето си? Без да го планира импулсивно я прегърна и я притисна плътно към себе си. Усети първоначалната й изненада, но миг след това тя се отпусна в прегръдката му и той усети бузата й до своята. Останаха така осъзнавайки абсолютната необходимост да споделят този миг напълно безмълвно. Имаше нещо толкова тъжно в прегръдката им. Те бяха двама души, които се обичат, но не могат да бъдат заедно. Усещайки, че се задушават от тази безпомощност предречена им от съдбата се отелиха един от друг. Майкъл взе ръката й:
- Е, разказвай ми! Как си? Какво ново има около теб?
Тя се усмихна:
- Все едно и също - ангажименти... Понякога се забавлявам с приятели.
- Как са децата? Вероятно много са пораснали от последния път когато ги видях.
- О, да. Те са моята гордост. Добре са. Изпращат ти поздрави.
- Благодаря! Поздрави ги от мен и им кажи, че много ми липсват и винаги са добре дошли в Невърленд.
- И аз ти благодаря. Ще им предам... А ти как си? Вълнуваш ли се?
- Защо?
- За турнето, Майкъл - и тя се усмихна.
- О, турнето. Ами, да, вълнувам се. Искам да е много добре изпипано всичко преди да тръгнем. Вчера един от танцьорите си е счупил глезена и това ми създава малко неприятности. Имаме резерви, но първото шоу е след 15 дни и не знам дали ще успее с цялата хореография... Но такива неща се случват. Не желая да те занимавам с това. Турнето идва и се вълнувам. Стомаха ми се свива като си помисля, но това ми е работата.
Майкъл се усмихна и през мислите му бързо премина като на лента цялото изживяване. Не си спомняше от кога не бе чувствал притеснение да излезе на сцената, но определено се тревожеше от това дали всичко ще мине по план.
Лиса го гледаше и си мислеше за това как е възможно той да се преобразява така на сцената. В следващия момент спомените с него я заляха и тя си даде отговор на въпроса. Беше усетила по време на брака им как сякаш в него живеят двама души. Майкъл наистина имаше моменти, в които беше извън контрол. Затова и толкова обичаше да прави секс с него. Тогава той се превръщаше в някой друг мъж и я обсебваше тотално. Когато си спомняше за това я обля топла вълна на възбуда и усети пеперудите ниско в корема си. Запита се дали тази нощ той ще поиска да бъдат заедно? Онова, което виждаше в очите му и начина, по който се държеше й даваха повод да си мисли, че той би бил веднага с нея, но тя попита:
- Как е Деби?
Майкъл й отправи бърз поглед изпълнен с обвинение, но отговори спокойно:
- Добре е.
Лиса не искаше да спира атаката си, защото все още не му бе простила:
- В кой месец е?
- Във втория... Може ли да сменим темата?- помоли той
- Надявам се, че вече си щастлив.
- Лиса, моля те да спреш. Знаеш истината и не ми харесва да се държиш все едно аз съм виновният.
- А нима съм само аз?
- Моля те! - каза Майкъл – Нека не започваме този разговор отново. Отговорите на всички въпроси ги имаш и знаеш, че тя не е нищо повече за мен освен средство да имам онова, което ти не пожела да ми дадеш.
Изведнъж между тях падна необичайно за общуването им мълчание. Лиса стана и отново се приближи към статуетката. Майкъл я наблюдаваше оставайки безмълвен. Тя се извърна към него:
- Много ми харесва. Майкъл!
Той стана и се приближи към нея:
- Всъщност е нетипична за моя вкус, но ми хареса изработката и внушението й. Сякаш дава крила. Подарявам ти я, Лиса.
Тя реагира мигновено, очите й се разшириха:
- Не! Не мога, Майкъл. Тя ти харесва. Не, не...
- Да, но повече ми харесва да те правя щастлива.
Усети погледа му и изненадващо за себе си се изчерви. Усмихна му се. Той остана сериозен, а тя в този момент пожела да вникне в мислите му. Обзе я познатото чувство за вина, което я задуши и тя излезе на верандата.

Повече от чувство 2

Когато Майкъл влезе в залата пръв го посрещна хореографа му, а веднага след него се появи и Франк:
-  Майкъл, искам да те питам нещо по-късно.
Той му се усмихна:
-  ОК, Франки. След репетицията или сега?
-  Ако е възможно нека бъде сега, защото имам работа и трябва да изляза до 30 минути.
-  След малко идвам при теб.
ЛаВел му съобщи, че един от танцьорите се е контузил и е със счупен глезен , което автоматично означаваше, че той е вън от шоуто. Това беше много неприятна новина, защото трябваше да включат някой от резервите, а при всички случаи, той нямаше да е така добре подготвен.
ЛаВел попита:
-  На кого да се обадя? Ти решаваш.
-  Не, направи го ти. Наистина не мога да мисля и затова сега. И, моля те, натисни го на репетициите.
-  Добре, Майкъл. Не се тревожи. Всичко ще ОК.
-  Надявам се. Днес какво ще репетираме?
-  Вие с Кени решете. Готови сме за всичко защото е време.
-  Добре. Само ще проверя как се нещата със саунда и вокалите и
ще ти кажа, ОК?
Оставям те засега. Ще се видим след малко.

Майкъл влезе при Франк, който говореше по телефона . Тона му беше убийствено студен и неумолим. Майкъл се заслуша в разговора, защото беше свързан с турнето, но Франк се справяше отлично със ситуацията. Когато приключи разговора го попита:
-  Проблеми?
-  Нищо, с което си заслужава да те занимавам. Всичко е под контрол. Не се тревожи.
-  Слушам те. За какво искаше да разговаряме?
-  Така. Нека да уточним нещата с договора на новия танцьор. Реши ли кой ще е?
-  Франки! Защо ме занимаваш с това? Не знам кой ще е. Оставих на ЛаВел да прецени сам.
-  Майки, кого да занимавам, човече? Разбира се, че теб ще занимавам. Ти си шефа.
-   Извинявай! Малко ме изнерви тази новина. Нека подпише договор за първата  част преди паузата. След това ще реша. Не ме занимавай с това повече, защото имам много по- важни неща от този договор. Това ли е всичко?
-  Не, но другото може да почака.
-  Аз в момента без друго съм тук, така че, казвай.
-  Не мисля, че е необходимо да те занимавам. Привлякох още едни
спонсори. Не са огромна фирма, но все пак…
-  О, това е много добре! Благодаря ти, че вършиш такава страхотна работа, Франки! ОК, ако това е всичко, те оставям, за да се подготвя за репетицията. Мисля, че трябва да минем през цялото шоу от начало до край и ще бъде дълъг ден.
След като излезе Майкъл разговаря и с Дориан и му съобщи за промяната в графика.
Искаше да сглобят цялото шоу, а на другия ден да започнат и репетиции с костюмите.Днес той усещаш огромен прилив на енергия и искаше да се възползва максимално от нея. Старта на турнето беше толкова скоро, че нямаше никакво време.
Когато всички бяха готови и по местата си репетицията започна. Извън сцената Майкъл изглеждаше много деликатен и уязвим. Приличаше на порцеланова статуетка, която е лесно да счупиш. Но когато прожекторите паднеха върху него, той се превръщаше в друг човек. Ритъма, танцът го обсебваха и той се преобразяваше в ураган, който помита всички със силата са. Майкъл пръскаше толкова енергия около себе си, че увличаше всички да работят на предела си.
Този ден репетираха до много късно и когато си казаха „ Лека нощ!” вече бе към 2 часа сутринта
В лимузината Майкъл се отпусна и се замисли за онова, което предстоеше. Обичаше сцената, обожаваше феновете си и срещата си с тях, но турнетата го уморяваха неимоверно много. Сякаш преминаваше през ада докато продължаваха. Понякога умората и натоварването бяха толкова силни, че имаше усещането, че не би могъл да излезе още веднъж. Беше  много тежко, но си струваше. Наистина си струваше.
Докато си вземаше душ и струята се спускаше по тялото му, Майкъл усети колко е уморен всъщност. След това легна в голямото си самотно легло и сякаш навсякъде около себе си усети парфюма на Лиса. Изпълни го толкова тъга, че той въздъхна тежко и му се прииска да я чуе. Посегна към телефона , загледа се в него, реши, че е много късно и го остави. Но мисълта за нея не си отиде. Майкъл пак взе телефона и отново се загледа в него, колебаейки се. След това си каза, че иска да й се обади и набра номера й. Отсреща се чу включването на телефонния секретар, той въздъхна и когато чу сигнала
прошепна:
-  Здравей, Лиса. Майкъл е…Просто исках да чуя глас ти…Липсваш ми.
След това затвори и се обърна по гръб с ръце под тила си. Защо днес толкова много мислеше за нея? Не му се бе случвало от много време, от много дълго време. Липсваха му разговорите им, смеха й, докосванията й… После го споходи болящият спомен, когато тя му каза, че не иска да има повече деца. Майкъл беше бленувал да имат деца и отказа й го нарани много. Той разбра, че точно тогава нещата между тях приключиха.
Отказвайки да го дари с деца, той осъзна, че Лиса не го обича достатъчно,
за да бъде с него истинско семейство. Сълзи изпълниха очите му и сякаш изживя отново болката, която го бе оставила безмълвен тогава. Майкъл усети, че въпреки парещите спомени се унася в сън, но телефона иззвъня и го стресна.
-  Ало?
-  Майкъл? Лиса е.- каза тя някак плахо.
Той прочисти гърлото си и каза:
-  Здравей, Лиса. Радвам се да те чуя!
-  Как си, Майкъл? Случило ли се е нещо?
-  О, не. Днес мислих доста за теб и ми се прииска да те чуя.
-  О, добре. Защото аз се притесних.
-  Не! Съжалявам, че се обадих по това време! Събудих ли те? Много необмислена постъпка от моя страна. Извинявай!
-  Не, не си ме събудил. Току- що се прибирам. Как си, Майкъл?
-  Добре съм. Скоро започвам турнето. Ходя на репетиции. Ангажиран съм повече от всякога.
-  Да, чух ще започваш турнето. Готов ли си?
-  О, да. Всичко върви по план, но нали ме познаваш- никога не съм доволен напълно.
-  Сигурна съм, че всичко е перфектно, миличък.
-  Не знам, Лиса. Не съм сигурен. Надявам се…Лиса?
-  Да, Майкъл?
-  Дали бихме могли да се видим преди да замина?
Тя не отговаряше.
-  Лиса? Там ли си?
-  Да, тук съм.
-  Е? Искаш ли да се видим?
-  Майкъл… Аз не знам. Знаеш, че не бива.
-  Да, знам, но искам. Кажи, че ще се видим, Лиса. Моля те!
Тя отново не отговаряше.
-  Лиса? Моля те!
Тя въздъхна.
-  Майкъл, ти си много лош. Много, много лош.
-  Не, не съм.
-  Напротив. Определено си лош.
-  Лиса, моля те!
Тя се разсмя.
-  Не е никак смешно. Защо се смееш? Наистина искам да се видим.
Гласа й отново стана сериозен.
-  Знаеш ли, скоро и аз мислих за теб. Дори бях много близо да ти се обадя. Гледах CNN и направиха ревю за турнето ти. Тогава ми се прииска да те чуя, но имах работа и всичко отмина.
Докато слушаше това Майкъл мислеше, че понякога съдбата е несправедлива. Лиса продължаваше:
-  И, знаеш ли какво? Знам, че не трябва да се виждаме, но кажи ми кога си свободен?
Майкъл се усмихна:
-  Какво ще кажеш за утре?
-  Нямаш ли репетиции?
-  Мила, мога и да не отида.
-  Не, не бива така. Имаш толкова малко дни.
-  Лиса, казах ти, че всичко е готово. Мога да си позволя един ден почивка. Днес без друго работихме много здраво.
-  Не искам да го правиш заради мен.
-  Аз искам. Свободна ли си утре и кога?
-  За утре нямам никакви планове след 14 часа.
-  Това е невероятно. Какво ще кажеш за 17 часа?
-  Добре. Къде?
-  У дома, в Невърленд.
-  Добре, Майкъл. В 17 часа съм при теб.
-  Не можеш да си представиш колко щастлив ме направи тази вечер.
Тя се усмихваше и той го знаеше.
-  ОК, мисля, че и двамата е добре да поспим сега, нали?
-  Бих могъл да говоря часове с теб.
-  И аз, но ще го направим утре. Сега е много късно и се нуждая от сън.
Майкъл въздъхна:
-  Всъщност и аз мисля, че ми е нужен сън. Уморен съм много.
-  Ето, виждаш ли? Лека нощ и приятни сънища!
-  Лека нощ. Сладки сънища и на теб! До утре.
-  До утре, Майкъл.
Майкъл остави телефона на нощното шкафче и неспирайки да се усмихва заспа.

  

Повече от чувство 1

Края на месец август

1996 година

Майкъл вече говореше един час с Бриджит по телефона. Той седеше в дневната и си играеше с пискюла на една възглавничка. Усмихна се, защото Бриджит не спираше да го уверява, че е забравила Хенри.
-  Бридж, стига, момиче! Защо ме лъжеш? И аз и ти знаем, че все още го обичаш. Просто му се обади, мила. Видях го преди седмица и изглеждаше нещастен.
Бриджит му отговаряше гневно колко много е сърдита, но Майкъл знаеше, че тя ще се обади на Хенри. След това тя го попита до кога ще е в САЩ.
-  Заминавам след 2 седмици… Не знам дали ще успея, Бридж. Знаеш, че ще ми бъде приятно, но наистина съм много зает. Сега, когато съм точно пред старта на турнето е много натоварено….Разбира се, че ще се обадя, ако намеря свободно време. Можеш да разчиташ. Моля?…
Майкъл се разсмя с глас. Бриджит не за първи път се опитваше да го запознава с нейни приятелки. Никога не се беше случвало в действителност, но той искрено се забавляваше от нейната упоритост. Тя обидено реагираше на смеха му.
Бриджит настояваше да провери веднага графика си. Той се разсмя отново.
-  Добре, момиче. Добре.
Майкъл стана и се приближи до компютъра си. Знаеше, че много трудно ще намери пролука между ангажиментите си, но тя така настойчиво го умоляваше, че той не можа да устои. Не се бяха виждали повече от 2 месеца
-  Бридж, през следващите 2 седмици мога да те видя единствено и само…Днес сме вторник… Мога да те видя в събота след 18 часа, но…
Тя го прекъсна недоволно, казвайки, че не иска да чува
„ но”.
-   ОК-  каза той усмихвайки се-  Ще ти се обадя в петък.
Бриджит допълни властно, че тя ще му се обади, защото не е сигурна, че той няма да забрави да го направи. Той не оспори решението й. Говориха още дълго. Тя го разпитваше за турнето, за градовете, в които ще има концерти и със задоволство установи, че ще може да посети един от тях.
-   Кой, Бридж? Нали няма да е първия?
Тя се смееше, докато го уверяваше, че няма да е концерта откриващ
световното му турне. Майкъл не обичаше приятелите му да наблюдават първото шоу. Предпочиташе турнето да набере скорост, да отлежи и той да се почувства сигурен и уверен в онова, което върши и тогава те да имат възможността да се насладят на работата му.
-  Кажи ми кой е, Бридж!
Тя на спираше да се смее, докато му обещаваше, че няма да е първия. После допълни, че ще бъде там с момичето, с което искаше да го запознае. След това тя невинно го попита дали може да покани приятелката си да се присъедини към тяхната компания за вечерята в събота.
Майкъл замълча за кратко, мислейки си, че не изпитва желание да се запознава с
никого, но не искаше след това Бриджит обидено да натяква отказа му и каза:
-  Добре. Няма проблем. Покани я.
Тя реагира много въодушевено и започна да го уверява колко много ще я хареса.
Майкъл я прекъсна, защото се налагаше да прекрати разговора им:
-  ОК, Бридж. Добре. Ще чакам да ми се обадиш. Сега трябва да затварям, защото
отивам на репетиции.

  Майкъл си взе душ и позвъни за колата. Докато пътуваше бе забелязал една жена която му напомни за Лиса и спомена за нея се върна. Не се бяха виждали и чували отдавна, но онова парещо чувство към нея все още го завладяваше понякога и той не можеше да му се противопостави. Сега си спомняше за една от вечерите, в която и двамата прекалиха с виното. От него Майкъл се беше почувствал замаян, а Лиса беше напълно пияна. В такива моменти тя ставаше някак агресивна и неконтролируема. Майкъл не знаеше дали това му харесва или не. От една страна беше много възбуждащо, но от друга осъзнаваше, че това не е истинската й същност. Спомни си как тя се приближи към него, прегърна го и прошепна в ухото  му: „ Искам да ме чукаш!”. Майкъл се беше отдръпнал леко от нея, за да я погледне. Тя се усмихваше съблазнително и в очите й играеше палав пламък. Беше го целунала по врата…Той притвори очи и усети възбудата, която му донесе този спомен. Понякога секса с нея беше бил изпълнен с толкова похот, че той едва бе успявал да се овладява. И двамата ставаха ненаситни и оставащи без дъх продължаваха да искат още. Майкъл отвори очи и се опита да прогони спомените. Трябваше да спре да мисли за нея. Докато течеше процеса на развода им се бяха виждали и бяха правили секс, но не беше достатъчно. И двамата усещаха дистанцията и една вечер тя му каза:
-  Майкъл, не ми се обаждай повече и аз няма да го правя. Това не може да продължава повече, не е редно.
Той я беше погледнал умоляващо, а тя го бе целунала нежно, казвайки:
-  Знаеш, че не сме един за друг, нали?
Нищо не беше отговорил, а я беше притиснал плътно да себе си, защото знаеше, че тя е уверена в онова, което казва и че ще го направи. Беше усетил липсата й в мига, в който бе затворил вратата на колата, когато я изпращаше. Топлината й все още го изгаряше, но знаеше, че е права. Искаше да не е така, но нямаше как да го промени. Мислейки за Лиса той пристигна за репетицията.