Повече от чувство 8

Анджелика беше в студиото и с Кенет обсъждаха предстоящата им изложба,
когато дойде Бриджит.
-  Здравей, Анджи! Имаш ли време да за обяд? Минавах наблизо и реших, че
може би би могла да ми правиш компания?
-  С удоволствие ще обядвам с теб.
Анджелика изпитваше нужда да говори с някого за Майкъл. Знаеше, че не би
могла да го направи с никой друг освен с Бриджит. Предишната вечер тя не
бе спряла да мисли за него. Очите му я преследваха навсякъде и спомена за
усмивката му я омайваше. Дори си бе пуснала един негов диск, който изобщо
не си спомняше от къде има и заслушана в гласа му бе заспала. Сега
трябваше да говори, защото онова, което изпитваше беше изненадващо и
плашещо. Усещаше, че мисълта за него я кара да лети, а не бе изпитвала това
чувство от много време.
Бриджит отново бе в прекрасно настроение. Докато обядваха Анджи й каза:
-  Бридж, искам да споделя нещо с теб.
-  Кажи, миличка?
-  Вчера вечерях с Майкъл.
Бриджит я погледна учудено:
-  Знам, скъпа. Нали бях там.
Анджелика се усмихна:
-  Не, мила. Снощи вечерях с него отново.
Бриджит възкликна:
-  Ах, този Майкъл! И какво? Разказвай! Ах, колко се радвам!
-  Защо се радваш?
-  Защото вие двамата толкова си подхождате! Разказвай бързо!
Анджелика разказа за вечерта обсипвана от въпросите на Бриджит, която
искаше да знае всичко. Питаше я за поведението му, за точните му думи и
накрая заключи:
-  Анджи, от всичко, което ми разказа аз мога да заключа, че Майкъл
сериозно си е паднал по теб. За него е много трудно да покани някого на
среща. Много рядко му се случва и щом го е направил това означава, че
много те харесва. А ти? Ти харесваш ли го всъщност?
-  Не знам, Бридж. Много е приятен, мил, любезен...Ти го познаваш много по-
добре от мен. Аз съм изненадана как за два дни и при положение, че той не е
обикновена личност, успях да го почувствам толкова близък. С него се
чувствам...Коя е точната дума?!...Комфортно. Да, това е думата.
Бриджит се усмихна:
-  Е, пожелавам ти нещата да се случат!
-  О, не, скъпа. Не казвам такова нещо. Дори не съм си го и помисляла. Та коя
съм аз? Не!
-  Защо не? Той е като теб и мен.
-  Не, не е и ти го знаеш. За Бога, той е Майкъл Джаксън!
-  Е, и?
-  Бриджит, не знам дали ми харесва така. Много съм объркана.
-  Не го харесваш ли?! О, хайде, мила! Та той е прекрасен мъж. Мечта на
милиони жени. Как може да не го харесваш?
-  Не знам. Не гледам на него по този начин - каза Анджелика, а на ум се попита: „Кого залъгваш?” - Въпреки че, снощи имаше няколко момента, в които ме накара да се почувствам много...от една страна неловко, а от друга поласкана.
-  Какво ти каза?
-  Нищо, но погледа му...- и Анджи направи възхитена физиономия.
-  Ето, виждаш ли?...Ах, как се радвам!
Телефона на Анджелика иззвъня.
-  Ало?
-  Анджелика?- чу в ухото си гласа на Майкъл.
-  Да?
-  Здравей, Майкъл е.
-  Извини ме - каза Анджелика на Бриджит и стана от масата.
-  Здравей, Майкъл. Как си?
-  Добре, а ти?
-  И аз съм добре. Обядвам.
-  О, извинявай, че прекъсвам обяда ти! – после добави - Не е полуфабрикати,
надявам се?
-  О, не - отговори тя с усмивка.
-  Аз в момента имам малка почивка на репетицията и ми се прииска да те чуя
и да ти благодаря още веднъж за снощи!
-  Аз също ти благодаря. Беше прекрасна вечер.
-  Знаеш ли, днес е последната ми репетиция. Утре целият ми екип и
сценична техника заминават и аз ще бъда значително по- свободен. Дали би
искала да се видим отново?
Анджелика усети, че това й идва в повече:
-  Майкъл, сега съм малко заета, защото подготвям една много важна
изложба. Откриването й е другата седмица и...
Той я прекъсна:
-  О, извинявай! Не искам да преча по никакъв начин на работата ти. Аз
просто си помислих...Извинявай!
Гласа му звучеше толкова искрено, толкова мило. Сякаш на малко дете,
което дълго се е срамувало да си поиска нещо, а след като се е престрашило
са му го отказали.
-  Майкъл, аз искам да се видим, но работата жестоко ме притиска… - идеше
й да си прехапе езика.
-  Разбирам те. Няма да ти преча повече. Извинявай!
Тя осъзна какво прави. Разбра, че ако сега Майкъл затвори телефона никога
повече няма да я потърси, а тя имаше нужда да вижда онзи поглед и очи.
-  Майкъл?
-  Да, Анджелика?
-  Ще намеря време да се видя с теб.
-  Не, Анджелика. Ти каза, че сроковете те притискат. Аз отлично разбирам
какво означава това и определено не желая да отнемам от времето ти.
-  Майкъл, това не означава, че нямам време за почивка. С удоволствие ще се
видя с теб отново.
Майкъл мълчеше.
-  Майкъл?
-  Тук съм.
-  Нека започнем разговора си отначало? Ало?
Майкъл се смееше:
-  Кога можеш да ми отделиш от времето си?
-  Сряда?
-  Сряда? ОК. Кога?- попита той.
-  Сряда.
Той пак се смееше:
-  Добре. Сряда. Утре ще ти се обадя, за се разберем за часа. Благодаря ти!
-  За какво?
-  Затова, че ще отделиш от времето си за мен.
-  Ще го направя с голямо удоволствие.
-  ОК. Утре ще се чуем отново. Трябва да затварям, защото е време да
продължавам с репетицията. Приятен ден!
-  Благодаря ти! На теб също приятен ден!
Майкъл затвори, а не спираше да се усмихва. Мислеше си, че тя бе истинско
съкровище и че трябва да благодари на Бриджит, че я срещна с него. Беше
толкова женствена и нежна, а в същото време в нея имаше толкова интелект. 
Запита се дали не мисли за нея прекалено много и какво всъщност го кара да
го прави, но все още нямаше отговор. Имаше нужда да види отново лицето й,
усмивката й и онази трапчинка, която се появяваше на дясната й буза, когато
се усмихваше.
Анджелика се върна при Бриджит и мълчаливо продължи да се храни.
Мисълта й препускаше. Задаваше си хиляди въпроси, на които нямаше
отговор. Не разбираше как това може да й се случва. Не знаеше какво караше
Майкъл да я търси така настойчиво. Та тя беше съвсем обикновена.
Бриджит попита:
-  Скъпа, добре ли си?
-  Да. Защо?
-  Изглеждаш...Изглеждаш уплашена.
-  Аз съм уплашена, Бридж.
-  Защо? Какво се е случило? Нещо лошо ли?
Анджелика не издържа и й сподели:
-  Беше пак Майкъл, Бриджит.
Бриджит я гледаше неразбиращо:
-  Току- що, по телефона. Майкъл беше.
Бриджит попита:
-  Защо си уплашена?
-  Не разбирам какво се случва? Той се обажда всеки ден!
-  Иска да те вижда, мила. Какво в това те плаши?
-  Бридж, той може да ме накара да се влюбя в него. Не искам да се влюбвам
в Майкъл Джаксън!
Бриджит разбираше отчасти страховете на приятелката си и каза:
-  Анджи, погледни ме, мила. Майкъл няма да те нарани. Знам го. Не би
постъпил с теб неуместно. Не е такъв мъж. Ако се интересува от теб
означава, че наистина има нужда да е с теб. Не е човек, който го прави заради
прищявка или забавление. Той е истински мъж. От онези, по които въздишат
жените в розовите романчета.
-  Разбирам, но все пак съм изплашена. Ами, ако тълкувам погрешно
поведението му? Ако започна да изпитвам чувства, а съм се заблудила за
неговите. Ако той иска да сме само приятели? Страх ме е, Бридж?
Бриджит не знаеше какво да й отговори, защото разбираше, че може би е
права да се чувства по този начин. Анджелика продължаваше:
-  С него е толкова спокойно. Така омагьосващо...Боже, аз май се влюбвам.
Как е възможно? Бриджит, влюбвам ли се?
-  Не знам, скъпа. Само ти можеш да си отговориш на този въпрос. Но страха
и объркването ти говорят затова, че нещо се случва в душата и сърцето ти.
Анджелика закри очите си с длан.
-  Анджи, моля те, не се измъчвай с въпроси. Остави времето да подреди
нещата. То ще ти даде отговорите.
Скоро след това те си тръгнаха.
Анджелика остана до много късно в студиото. Опитваше се с работата си да
забрави за Майкъл и на моменти успяваше. Когато се прибра у дома
тревогата отново я обзе, но тя усещаше, че въпреки нея изпитва и някакво
приятно чувство на еуфория. Отново си пусна диска на Майкъл и се загледа в
обложката му. От нея я гледаха едни невероятни очи. Искаше да даде
отговори на въпросите си, но знаеше, че за тях са нужни двама. Телефона й
позвъни и тя се стресна. Спря музиката и се обади:
-  Ало?
-  Майкъл е, Анджелика.
Тя погледна часовника. Беше 23: 20 часа.
-  Здравей, Майкъл.
-  Надявам се, че не те притеснявам. Понякога забравям колко е часа. Нали не
спеше?
-  Не. Не ме притесняваш.
-  Аз реших, че можем да уточним часа за сряда и сега. Видях си графика и
предполагам, че целият ми следобед е свободен. Какво ще кажеш за 14 часа?
-  Добре е, но, Майкъл, този път не забравяй да ми кажеш къде ще се видим.
-  Би ли искала да дойдеш до Невърленд?
Невърленд?! Идеше й да изкрещи. Това беше неговия дом!
-  Да, разбира се. Нямам нищо против.
-  Чудесно. Аз отново ще ти изпратя кола.
-  Не е нужно. Нека този път дойда с моята.
Майкъл замълча за кратко и после каза:
-  Всъщност предпочитам да си с моя кола отново.
Тя се отказа да спори. Вероятно той имаше своите съображения и тя
предопочиташе да се съобрази с тях. Поговориха още малко и Майкъл й
пожела „ Лека нощ”.
Анджелика застана до прозореца и се вгледа навън с невиждащи очи.
Вълнението отново се бе върнало. Майкъл я канеше в дома си. Майкъл я
търсеше всекидневно. Тя се отказа да анализира. Реши просто да се
наслаждава на времето прекарано с него и да послуша Бриджит. Каза си, че,
ако нещо ще се случва, ще се случи и не е нужно да се бои от това.
Майкъл си мислеше, че върши нещо, което никога не бе вършил и това го
караше да се чувства много странно. От една страна му бе изключително
приятно, но от друга се притесняваше, че върши нещо безмислено.
Познаваше своя свят, беше чул и за света на Анджелика и разбираше, че са
несъвместими. Той не се вписваше в нейния и предполагаше, че и тя трудно
би се вписала в неговия. Но не успяваше да се противопостави на желанието
си. И не спираше да се досеща за Деби. Толкова объркан не се бе чувствал
скоро. За да прогони всички свои мисли той репетира до пълно изтощение.