Текстът не е подходящ за лица под 18 години!
Тя се облегна на масата и отхапвайки от прасковата, поклати глава.
- Не. Не мога.
- Защо? Страх ли те е? – Предизвикателно я гледаше той.
- Не, но точно сега не мисля, че е разумно.
- Безопасно е, Анджи и плюс това аз съм дяволски добър.
- Да. Сигурно. Това да не са ти количките за голф.
- Хайде. От кога стана толкова разумна и отхвърляш малко по- екстремни предложения?
- Майкъл! Аз съм бременна.
- Е, и? Ела да ти го покажа и тогава ще решиш.
- Това е лудост и ти го знаеш, нали?
- Щом го видиш ще си промениш мнението. Такова бебче е.
Тя завъртя очи, но го последва, защото вече беше успял да събуди любопитството й. Майкъл се извърна и й подаде ръка, но след това я пусна и каза:
- Ох, без малко да забравя екипировката.
Анджелика се разсмя и той не спираше да чува кикота й, докато не се върна със сака.
- Смееш се, а? Ако знаеш колко секси костюм съм ти избрал.
Тя поклати глава и продължи да се смее, а Майкъл видял трапчинката й я придърпа към себе си и обвивайки плътно ръка около кръста й остана с лице на сантиметри от нейното.
- Ще го изпробваме, нали?
- Ще видя.
- Страхливка.
След около 30 минути “Blazer”-а спря пред хангар и Майкъл и Анджелика слязоха от колата. Веднага пред тях застана мъж на средна възраст и поздравявайки ги ги поведе навътре през полуотворените врати. Хангара беше прохладен и почти празен, а в дъното му Анджелика забеляза нещо покрито с брезент.
- Проверих всичко и го изпробвах. Невероятна машина, г- н Джаксън. Мечта.
- Благодаря много – Кимна Майкъл.
След това той пусна ръката на Анджелика и с бърз ход се отправи заедно с механика към дъното на хангара. Когато свалиха брезента тя успя да чуе ахването на Майкъл и след това видя мотора. Наистина беше забележителна машина и дори да не искаше да признае тя изпита желание да усети мощността й.
- Анджи, ела да видиш! – Чу развълнувания му глас тя. – Казах ти, че е невероятен.
След като Майкъл взе отново ръката й в своята той започна да разпитва механика за неща, които бяха напълно непонятни за нея и после, останал доволен се извърна с блеснали очи към нея.
- Ще го изпробваме, нали?
- Да не си луд, Майкъл?
- Анджи?! – Разсмя се той. - Не мога да повярвам, че си такава страхливка.
- Не ме е страх. Казах ти защо не искам.
- Ще карам много, много внимателно. Обещавам ти!
Тя не успя да устои, защото въпреки осъзнаването, че е напълно безразсъдно онова, което щяха да извършат искаше да го направи.
В малката стая Майкъл не спираше да се смее, докато се преобличаха, а тя непрекъснато мърмореше, че е луд и я измъчва с хрумванията си.
- Ооо, колко мразя да обличам кожа. Едва успявам... Какво е това?
- Ботуши.
- От къде беше сигурен, че ще се съглася.
- Познавам те, Анджи!
Тя го погледна косо, докато се беше навела, за да обуе ботушите си, а той й се усмихна.
- Какво? Бременна или не ти не можеш да устоиш на повика на адреналина си.
- Повече никога не ми прави забележки тогава.
- О, напротив. Не си познала. Това няма нищо общо с нещата, които се наемаш да вършиш, когато са ти казали да не се натоварваш.
Тя закопча последната катарама на ботушите и се изправи.
- О, Анджи! – Възкликна Майкъл.
- Какво?
- Изглеждаш много, мноого секси в кожа.
Тя му се усмихна и повдигайки вежди попита:
- Искаш ли да си моя роб?
Майкъл се разсмя и прегръщайки я прошепна в ухото й:
- Аз отдавна съм ти роб.
Тя също се разсмя, а той я пусна и се отправи към вратата. Не можеше да се отрече, че съпруга й също беше дяволски секси. Специфичната му походка в момента бе изчезнала и той с леко пружинираща и някак нахакана крачка я предизвикваше да си мечтае за нещо съвсем различно от това да се вози на мотор с него. Тесния му ханш и дългите му крака, обгърнати от плътните кожени панталони, вталеното късо яке и начина, по който се движеше я накараха да усети свиването в стомаха си и да си помисли, че вече повече от две седмици не бяха правили любов. Майкъл беше изключително зает и почти не се прибираше, а когато видеше, че тя страда от липсата му й казваше да потърпи още малко, защото миксирането на един албум е изключително важно. Беше й разказал как заради миксажа за малко е щял да се провали с „Thriller”, а тя не можеше да си представи съчетанието провал и Майкъл за възможно.
Майкъл се обърна и видя очите й. По дяволите, тази вечер трябваше да я има, независимо, че се страхуваше. Тя не знаеше, но той я отбягваше съвсем съзнателно, защото спомена за аборта й и мисълта, че може би той беше виновен за него не спираха да го карат да се притеснява да не го причини отново. Бяха правили секс няколко пъти след като тя се беше върнала при него, но той така и не беше успял да се отпусне и да се наслади на единението им, внимавайки да не я нарани.
- Хайде, Анджи, нека ти покажа колко съм добър.
- Не. Не мога.
- Защо? Страх ли те е? – Предизвикателно я гледаше той.
- Не, но точно сега не мисля, че е разумно.
- Безопасно е, Анджи и плюс това аз съм дяволски добър.
- Да. Сигурно. Това да не са ти количките за голф.
- Хайде. От кога стана толкова разумна и отхвърляш малко по- екстремни предложения?
- Майкъл! Аз съм бременна.
- Е, и? Ела да ти го покажа и тогава ще решиш.
- Това е лудост и ти го знаеш, нали?
- Щом го видиш ще си промениш мнението. Такова бебче е.
Тя завъртя очи, но го последва, защото вече беше успял да събуди любопитството й. Майкъл се извърна и й подаде ръка, но след това я пусна и каза:
- Ох, без малко да забравя екипировката.
Анджелика се разсмя и той не спираше да чува кикота й, докато не се върна със сака.
- Смееш се, а? Ако знаеш колко секси костюм съм ти избрал.
Тя поклати глава и продължи да се смее, а Майкъл видял трапчинката й я придърпа към себе си и обвивайки плътно ръка около кръста й остана с лице на сантиметри от нейното.
- Ще го изпробваме, нали?
- Ще видя.
- Страхливка.
След около 30 минути “Blazer”-а спря пред хангар и Майкъл и Анджелика слязоха от колата. Веднага пред тях застана мъж на средна възраст и поздравявайки ги ги поведе навътре през полуотворените врати. Хангара беше прохладен и почти празен, а в дъното му Анджелика забеляза нещо покрито с брезент.
- Проверих всичко и го изпробвах. Невероятна машина, г- н Джаксън. Мечта.
- Благодаря много – Кимна Майкъл.
След това той пусна ръката на Анджелика и с бърз ход се отправи заедно с механика към дъното на хангара. Когато свалиха брезента тя успя да чуе ахването на Майкъл и след това видя мотора. Наистина беше забележителна машина и дори да не искаше да признае тя изпита желание да усети мощността й.
- Анджи, ела да видиш! – Чу развълнувания му глас тя. – Казах ти, че е невероятен.
След като Майкъл взе отново ръката й в своята той започна да разпитва механика за неща, които бяха напълно непонятни за нея и после, останал доволен се извърна с блеснали очи към нея.
- Ще го изпробваме, нали?
- Да не си луд, Майкъл?
- Анджи?! – Разсмя се той. - Не мога да повярвам, че си такава страхливка.
- Не ме е страх. Казах ти защо не искам.
- Ще карам много, много внимателно. Обещавам ти!
Тя не успя да устои, защото въпреки осъзнаването, че е напълно безразсъдно онова, което щяха да извършат искаше да го направи.
В малката стая Майкъл не спираше да се смее, докато се преобличаха, а тя непрекъснато мърмореше, че е луд и я измъчва с хрумванията си.
- Ооо, колко мразя да обличам кожа. Едва успявам... Какво е това?
- Ботуши.
- От къде беше сигурен, че ще се съглася.
- Познавам те, Анджи!
Тя го погледна косо, докато се беше навела, за да обуе ботушите си, а той й се усмихна.
- Какво? Бременна или не ти не можеш да устоиш на повика на адреналина си.
- Повече никога не ми прави забележки тогава.
- О, напротив. Не си познала. Това няма нищо общо с нещата, които се наемаш да вършиш, когато са ти казали да не се натоварваш.
Тя закопча последната катарама на ботушите и се изправи.
- О, Анджи! – Възкликна Майкъл.
- Какво?
- Изглеждаш много, мноого секси в кожа.
Тя му се усмихна и повдигайки вежди попита:
- Искаш ли да си моя роб?
Майкъл се разсмя и прегръщайки я прошепна в ухото й:
- Аз отдавна съм ти роб.
Тя също се разсмя, а той я пусна и се отправи към вратата. Не можеше да се отрече, че съпруга й също беше дяволски секси. Специфичната му походка в момента бе изчезнала и той с леко пружинираща и някак нахакана крачка я предизвикваше да си мечтае за нещо съвсем различно от това да се вози на мотор с него. Тесния му ханш и дългите му крака, обгърнати от плътните кожени панталони, вталеното късо яке и начина, по който се движеше я накараха да усети свиването в стомаха си и да си помисли, че вече повече от две седмици не бяха правили любов. Майкъл беше изключително зает и почти не се прибираше, а когато видеше, че тя страда от липсата му й казваше да потърпи още малко, защото миксирането на един албум е изключително важно. Беше й разказал как заради миксажа за малко е щял да се провали с „Thriller”, а тя не можеше да си представи съчетанието провал и Майкъл за възможно.
Майкъл се обърна и видя очите й. По дяволите, тази вечер трябваше да я има, независимо, че се страхуваше. Тя не знаеше, но той я отбягваше съвсем съзнателно, защото спомена за аборта й и мисълта, че може би той беше виновен за него не спираха да го карат да се притеснява да не го причини отново. Бяха правили секс няколко пъти след като тя се беше върнала при него, но той така и не беше успял да се отпусне и да се наслади на единението им, внимавайки да не я нарани.
- Хайде, Анджи, нека ти покажа колко съм добър.
Мотора вече беше изваден навън и блестеше с цялото си величие.
- Майкъл, сигурен ли си, че можеш да го караш? - Попита несигурно тя.
- Да. Защо не ми вярваш, Анджи?
Майкъл пое каската от механика и започна да я слага, а тя продължаваше да държи своята в ръцете си, все още несигурна, дали да го последва.
- Какво? Да не се отказваш? - Попита я той.
Анджелика не искаше да я мисли за страхливка, защото екстремното винаги я бе привличало като магнит, но тази мощна машина я плашеше. Майкъл беше дал нареждания да не го следват, докато изпробва мотора и тя се опитваше да не мисли за вероятните опасности, които биха могли да ги застигнат по пътя.
- Идваш ли, Анджи? - Попита той, докато сядаше на мотора.
- Да, по дяволите, да.
- Сложи си каската и ми кажи, дали ме чуваш?
Той леко се плъзна напред, за да й направи място, а тя усещайки как покачващия се адреналин я кара да започне да трепери се намести до него и секунди след това чу гласа му в ушите си:
- Е, готова ли си?
- Да - тихо му отговори тя, след което чу смеха му.
Под нея машината започна да вибрира, а звука, който издаваше я накара да сключи още по- плътно ръцете си около кръста на Майкъл.
- Нали каза, че си се возила на мотор, Анджи?
- Да, но никога на такъв звяр. Внимавай, моля те!
Докато му го казваше в ушите й проехтя вика му и тя усети как с остър завой той потегля. Още преди да премине на втора предавка дърветата покрай пътя профучаваха край тях сякаш с писък и в моментът, когато стъпиха на магистралата тя почти непрекъснато държеше очите си затворени очи, защото сякаш всичко се превърна в петно. Майкъл се беше навел плътно, почти легнал над резервоара, а тя се притискаше силно към него и се опитваше да запазва необходимият им баланс, следвайки движението на неговото тяло. Анджелика чуваше възгласите му на задоволство и силния му смях, когато той безпрепятствено изпреварваше колите пред тях и се провираше там където ще може да натисне газта и да профучи с бясна скорост напред. Платното се плъзгаше пред очите й и тя в един миг забрави за страха си и започна да усеща как истинското удоволствие от возенето започва да я превзема. Все още прегръщаше плътно Майкъл, но скоростта я изпълваше. Рева на мотора, мощта му вибрираща между бедрата й я накараха да извика, а миг след това Майкъл започна да се смее и на нея й се стори, че увеличава скоростта.
В един момент чу гласа му:
- Познаваш ли района, Анджи?
- Майкъл, шегуваш ли се? Та аз забравих къде сме?
След като не получи желания отговор Майкъл реши да се довери на интуицията си и сви в първата отбивка. Кара дълго и доста по- спокойно и в един момент движението стана съвсем разредено и той виждайки един пуст път сви по него. Съвсем скоро Майкъл видя, че пътя води към плажна ивица и оглеждайки се и не виждайки хора наоколо спря мотора.
Анджелика слезе бързо и усети как краката й треперят от вълнението. Майкъл стабилизира мотора и също слезе, сваляйки шлема си. Тя видя как целят беше една усмивка и в мига, в който и тя свали своя шлем до нея достигна вика му на задоволство:
- Това беше велико! Велико! Хареса ли ти, Анджи!
- Не знам. Бях толкова уплашена! Ти караш... Аууу, лош човек!
Тя бързо пристъпи към него и го прегърна и веднага усети бързо повдигащите му се гърди.
- Нямам идея как удържа този звяр?
- Имам силни крака, скъпа - усмихна се той. - Съжаляваш ли?
- О, не! Беше... екстремно.
Майкъл я погледна и видя как очите й блестят окъпани в задоволство и отново се усмихна. След това се огледа и попита:
- Анджи, къде сме?
- На някакъв плаж.
Майкъл се разсмя и я прегърна плътно към себе си.
- Ти си невероятен сладур. Не познаваш ли района?
- Не. Не мисля. Аз не съм пътеводител за околностите на Маями, Майкъл. Някъде на север, предполагам. Не знам. Не съм гледала къде караш. Просто се опитвах да пазя равновесие.
Майкъл се отдръпна от нея и седна на земята.
- Ела, Анджи, седни до мен. Искам да ти кажа нещо.
Тя изпълни молбата му и когато се разположи между бедрата му и облегна гръб върху гърдите му, а той я прегърна през кръста, въпроса му я изненада:
- Анджи, щастлива ли си?
Тя се извърна бързо и без за миг да помисли отговори:
- Да.
- Знаеш ли защо те питам? Онзи ден разглеждах едно списание и попаднах на една статия. Беше интересна и се зачетох, а после отгърнах на другата страница и там имаше друга - за теб. Нямам идея, дали знаеш, че са писали за теб, но списанието не беше старо. Стана ми хубаво да чета за онова, което автора на статията споделяше за работите ти. Няма да забравя едно изречение: "Ако искате някой да види душата ви с обектива си, то, доверете се на Анджелика Мендес, защото тя ще я намери задължително" . Мисля, че списанието обръща внимание на млади таланти. Кажи ми, че си щастлива, скъпа? Аз не искам и за миг да се чувстваш лишена от призванието си.
Анджелика не беше чела тази статия, но Бридижит й беше казала за нея. След известни колебания тя бе решила да не си купува списанието, защото знаеше, че ще я натъжи.
- Майкъл, искам да съм искрена с теб и ще бъда. Работата ми липсва много, но в момента не мога да я работя, защото тя е свързана с много пътувания. Представи си, ако и аз започна да пътувам... Ние няма да можем да се виждаме, а и как ще се грижа за Айзая? Мислех си най - после да приема предложението ти и да отворя галерия, но сега и това ми се вижда трудно за изпълнение, защото е ново за мен и трябва да вложа всичко от себе си, за да го направя перфектно. Точно в настоящия момент ще ми е трудно. Ще имам много други грижи.
Майкъл опря брадичка на рамото й и загледан в играта на вълните каза:
- Искам да знаеш, че ще уважа всяко твое решение, защото имам усещането , че съм ти длъжник.
- Не, не си, Майкъл. Това е напълно съзнателен избор. Аз искам да бъда с теб. Това е. Сега ти ме правиш щастлива. Работата ще почака.
- Ще дойдеш ли с мен в Ню Йорк?
- Защо ме питаш пак? Казах ти, че ще дойда. Искам да видя изложбата и затова ще те придружа.
- Не можеше ли да кажеш, че ще дойдеш заради мен, а между другото ще посетиш и изложбата?
Анджелика се разсмя и извръщайки се към него, за да му се извини срещна устните му и потъна в мекотата им. Майкъл отдавна не я беше целувал така и затова тя почти се обърна с лице към него, за да не му позволи да спира. Дланта й погали лицето му и остана върху него, а един стон на задоволство се разпръсна във въздуха. За миг Анджелика отвори очи, за да го погледне. Нежността, с която я целуваше беше изписана и на лицето му и тя усети как няколко пеперудки запърхаха в стомаха й. Ръцете на Майкъл се вдигнаха нагоре и той взе в длани гърдите й, но плътността на якето му пречеше да ги усети и затова започна да го разкопчава.
- О, скъпа, толкова си сладка!
Начина, по който й го каза накара тялото й да потръпне и Анджелика се обърна изцяло с лице към него, обвивайки бедрата си около таза му. През това време Майкъл свали якето й дланите му се плъзнаха под блузата й, достигайки гърдите й. Той с изненада установи, че тя е без сутиен и един дълбок носов стон на задоволство, когато пръстите му докоснаха зърната й се изплъзна от него. Забравил колко са чувствителни в момента гърдите й той опъна зърната им, а въздишката на Анджелика, съпроводена с думите: "Моля те, бъди нежен!" го отрезви и той се отдръпна от нея.
- Заболя ли те, скъпа!
- Не. Не много. Не спирай, Майкъл!
Анджелика постави отново дланите му върху гърдите си и го погледна с изтръпваща молба. Майкъл я желаеше неистово и желанието му ескалираше с всяка изминала секунда, изпълваше тесните му кожени панталони и се бореше за съприкосновение с нея. Той взе лицето й в дланите си и целувайки я, прошепна:
- Не можем, Анджи. Не и тук.
А след това изправяйки се й подаде ръка, казвайки:
- Хайде да се връщаме. Не искам да губим и секунда повече.
Анджелика също се изправи и обличайки отново якето си, погледна към Майкъл, а той бързо се приближи до нея и я прегърна.
- Обичам те, Анджи! Обичам те толкова много...
Тя обви ръце около врата му и устните й го целунаха зад ухото, а нежният й глас му отговори трепетно:
- Аз също те обичам.
Анджелика имаше чувството, че на връщане Майкъл караше мотора още по- бързо, но този път и тя споделяше желанието му да превръща пейзажа около тях в размито петно, защото искаше да усети отново ръцете и устните му по кожата си възможно най- скоро.
След като оставиха мотора в хангара и седнаха в колата Майкъл кратко нареди да ги откарат възможно най - бързо в хотела. Докато пътуваха той не спираше да изкушава Анджелика, която започна да усеща как лумва в пламъци, които опожаряваха вътрешностите й. Ръцете на Майкъл бяха навсякъде по тялото й и устните му не спираха да се плъзгат по копринено гладката й кожа, която ухаеше на теменужки. Вплетени един в друг те триеха облечените си в кожа тела и тя скърцаше от съприкосновението им.
- Ау, Майкъл! - Въздъхна Анджелика.
Той беше разкопчал якето й и бе вдигнал блузата й устните му лакомо обгръщаха гърдите й, който заради бременността бяха станали още по- предизвикателни за него. За нея усещането бе възбуждащо и малко болезнено, когато той, отдаден на страстта си засмука гърдите й така сякаш иска да ги изпие. Тя протегна ръка и неволно и без да осъзнава включи интеркома, който Майкъл предвидливо беше изключил. Стоновете им се разнесоха отчетливи при шофьора и бодигарда и те се погледнаха сконфузено. В погледите им се четеше въпросителна как да се справят със възникналата ситуация. Мат предполагаше, че включването на звука е станало несъзнателно, но тъй като не беше сигурен не знаеше как да реагира и затова остана в очакване шефа му да каже нещо. Звуците, които чуваха им даваха ясна представа за случващото отзад и когато гласа на Майкъл, задъхан и крайно възбуден, каза: "По дяволите, момиче... Искам те толкова много! Искам те, Анджи!", а тя му отговори: "И аз те искам, Майкъл!", Мат реши, че няма право да чува повече и затова натисна копчето за връзка с тях и силно се изкашля и започна да говори на шофьора.
Майкъл застина и погледна Анджелика, която за миг изглеждаше така сякаш не бе разбрала какво се е случило, но след това реагира светкавично като го избута от себе си и сядайки придърпа блузата си надолу и закопча якето си. Той изключи интеркома отново и погледна към Анджелика, която цялата се бе изчервила и припряно приглаждаше косата си.
- Съжалявам, мила! Аз мисля, че го бях изключил.
- Сигурна съм, че го направи.
- Тогава как...
Майкъл не довърши, защото вече нямаше никакво значение.
Анджелика гледаше навън през прозореца, а Майкъл се плъзна до нея и я прегърна. В този миг той се питаше какво ли би било, ако можеха да излязат по улиците хванати за ръце? Чудеше се, дали е различно да седнеш на пейка в парка, а децата ти да тичат около теб с други техни връстници? Искаше да осъзнае нормалния свят, онзи свят, в който можеше да целува любимата си жена пред всички и това да не се превръща в световна новина № 1.
Майкъл прегърна Анджелика и я целуна по челото.
- Съжалявам, скъпа, съжалявам!
- Няма за какво, Майкъл! Беше хубаво. Жалко, че го прекъснаха!
- Ще го продължим, мъничка.
Тя се извърна към него и бързо взе лицето в дланите си, а устните й се впиха в неговите. Желанието, което Майкъл беше събудил все още се вихреше с небивала сила в нея и тя не можеше да му се противопоставя.
- Нужен си ми, Майкъл! Боже... Нужен си ми!
- Тук съм, скъпа. Тук съм.
Тя продължи да го целува и скоро и двамата отново се разтваряха един за друг със силна страст, докато колата не спря и не ги извади от дълбините, в който потъваха.
Майкъл излезе от колата, последван от Анджелика, която несмеейки да погледне към Мат отново се изчерви и наведе ниско глава. Не знаеше, дали някога ще успее да го погледне в очите отново, защото това, че я беше чул в най- съкровените мигове, които бе споделяла с Майкъл я караше да се чувства разголена. Докато бяха в асансьора телефона на Майкъл позвъни и той започна да разговаря като не спираше да се отрива в Анджелика, застанал плътно зад нея.
- Да, Брет... Не, не искам да звучи по този начин... Не... Намали баса... Сега ли?... Бих могъл, но няма ли да успееш без мен? Аз... Разбира се... Когато дойда ще го чуя и ще решим... Брет, прослушай пак и началото... Не съм сигурен. След около час, час и нещо... Доскоро.
Анджелика се извърна към него и попита:
- Нали каза, че днес няма да ходиш повече в студиото?
- Да, но ще се наложи да отскоча за малко.
Тя влезе в апартамента и започна да сваля якето си без да спира да се движи, а Майкъл я гледаше в гръб и се наслаждаваше на походката й и тялото й.
- Анджи, къде отиваш, скъпа?
Тя се извърна и разкопчавайки ципа на панталона си, каза:
- В банята. Защо?
Анджелика се скри от погледа му и точно когато той сваляше якето си тя го извика и той влезе е спалнята.
- Помогни ми да ги сваля. Напълняла съм вече и така са се впили в мен.
Тя се бореше с панталона си и Майкъл се усмихна, докато тя сядаше на леглото и вдигаше краката си към него.
- Глезла.
- Не съм. Наистина мразя да нося кожа.
- Но за сметка на това си неустоимо секси в нея.
Той постепенно смъкваше панталона й, а тя гледаше как той я гледа и започна да му се усмихва дяволито. Майкъл усети играта й и плъзна длан по бедрото й.
- Ако искаш сексапилното ти дупе да стигне до банята, спри да се държиш така - предупреди я той.
- Как?
- Майкъл, сигурен ли си, че можеш да го караш? - Попита несигурно тя.
- Да. Защо не ми вярваш, Анджи?
Майкъл пое каската от механика и започна да я слага, а тя продължаваше да държи своята в ръцете си, все още несигурна, дали да го последва.
- Какво? Да не се отказваш? - Попита я той.
Анджелика не искаше да я мисли за страхливка, защото екстремното винаги я бе привличало като магнит, но тази мощна машина я плашеше. Майкъл беше дал нареждания да не го следват, докато изпробва мотора и тя се опитваше да не мисли за вероятните опасности, които биха могли да ги застигнат по пътя.
- Идваш ли, Анджи? - Попита той, докато сядаше на мотора.
- Да, по дяволите, да.
- Сложи си каската и ми кажи, дали ме чуваш?
Той леко се плъзна напред, за да й направи място, а тя усещайки как покачващия се адреналин я кара да започне да трепери се намести до него и секунди след това чу гласа му в ушите си:
- Е, готова ли си?
- Да - тихо му отговори тя, след което чу смеха му.
Под нея машината започна да вибрира, а звука, който издаваше я накара да сключи още по- плътно ръцете си около кръста на Майкъл.
- Нали каза, че си се возила на мотор, Анджи?
- Да, но никога на такъв звяр. Внимавай, моля те!
Докато му го казваше в ушите й проехтя вика му и тя усети как с остър завой той потегля. Още преди да премине на втора предавка дърветата покрай пътя профучаваха край тях сякаш с писък и в моментът, когато стъпиха на магистралата тя почти непрекъснато държеше очите си затворени очи, защото сякаш всичко се превърна в петно. Майкъл се беше навел плътно, почти легнал над резервоара, а тя се притискаше силно към него и се опитваше да запазва необходимият им баланс, следвайки движението на неговото тяло. Анджелика чуваше възгласите му на задоволство и силния му смях, когато той безпрепятствено изпреварваше колите пред тях и се провираше там където ще може да натисне газта и да профучи с бясна скорост напред. Платното се плъзгаше пред очите й и тя в един миг забрави за страха си и започна да усеща как истинското удоволствие от возенето започва да я превзема. Все още прегръщаше плътно Майкъл, но скоростта я изпълваше. Рева на мотора, мощта му вибрираща между бедрата й я накараха да извика, а миг след това Майкъл започна да се смее и на нея й се стори, че увеличава скоростта.
В един момент чу гласа му:
- Познаваш ли района, Анджи?
- Майкъл, шегуваш ли се? Та аз забравих къде сме?
След като не получи желания отговор Майкъл реши да се довери на интуицията си и сви в първата отбивка. Кара дълго и доста по- спокойно и в един момент движението стана съвсем разредено и той виждайки един пуст път сви по него. Съвсем скоро Майкъл видя, че пътя води към плажна ивица и оглеждайки се и не виждайки хора наоколо спря мотора.
Анджелика слезе бързо и усети как краката й треперят от вълнението. Майкъл стабилизира мотора и също слезе, сваляйки шлема си. Тя видя как целят беше една усмивка и в мига, в който и тя свали своя шлем до нея достигна вика му на задоволство:
- Това беше велико! Велико! Хареса ли ти, Анджи!
- Не знам. Бях толкова уплашена! Ти караш... Аууу, лош човек!
Тя бързо пристъпи към него и го прегърна и веднага усети бързо повдигащите му се гърди.
- Нямам идея как удържа този звяр?
- Имам силни крака, скъпа - усмихна се той. - Съжаляваш ли?
- О, не! Беше... екстремно.
Майкъл я погледна и видя как очите й блестят окъпани в задоволство и отново се усмихна. След това се огледа и попита:
- Анджи, къде сме?
- На някакъв плаж.
Майкъл се разсмя и я прегърна плътно към себе си.
- Ти си невероятен сладур. Не познаваш ли района?
- Не. Не мисля. Аз не съм пътеводител за околностите на Маями, Майкъл. Някъде на север, предполагам. Не знам. Не съм гледала къде караш. Просто се опитвах да пазя равновесие.
Майкъл се отдръпна от нея и седна на земята.
- Ела, Анджи, седни до мен. Искам да ти кажа нещо.
Тя изпълни молбата му и когато се разположи между бедрата му и облегна гръб върху гърдите му, а той я прегърна през кръста, въпроса му я изненада:
- Анджи, щастлива ли си?
Тя се извърна бързо и без за миг да помисли отговори:
- Да.
- Знаеш ли защо те питам? Онзи ден разглеждах едно списание и попаднах на една статия. Беше интересна и се зачетох, а после отгърнах на другата страница и там имаше друга - за теб. Нямам идея, дали знаеш, че са писали за теб, но списанието не беше старо. Стана ми хубаво да чета за онова, което автора на статията споделяше за работите ти. Няма да забравя едно изречение: "Ако искате някой да види душата ви с обектива си, то, доверете се на Анджелика Мендес, защото тя ще я намери задължително" . Мисля, че списанието обръща внимание на млади таланти. Кажи ми, че си щастлива, скъпа? Аз не искам и за миг да се чувстваш лишена от призванието си.
Анджелика не беше чела тази статия, но Бридижит й беше казала за нея. След известни колебания тя бе решила да не си купува списанието, защото знаеше, че ще я натъжи.
- Майкъл, искам да съм искрена с теб и ще бъда. Работата ми липсва много, но в момента не мога да я работя, защото тя е свързана с много пътувания. Представи си, ако и аз започна да пътувам... Ние няма да можем да се виждаме, а и как ще се грижа за Айзая? Мислех си най - после да приема предложението ти и да отворя галерия, но сега и това ми се вижда трудно за изпълнение, защото е ново за мен и трябва да вложа всичко от себе си, за да го направя перфектно. Точно в настоящия момент ще ми е трудно. Ще имам много други грижи.
Майкъл опря брадичка на рамото й и загледан в играта на вълните каза:
- Искам да знаеш, че ще уважа всяко твое решение, защото имам усещането , че съм ти длъжник.
- Не, не си, Майкъл. Това е напълно съзнателен избор. Аз искам да бъда с теб. Това е. Сега ти ме правиш щастлива. Работата ще почака.
- Ще дойдеш ли с мен в Ню Йорк?
- Защо ме питаш пак? Казах ти, че ще дойда. Искам да видя изложбата и затова ще те придружа.
- Не можеше ли да кажеш, че ще дойдеш заради мен, а между другото ще посетиш и изложбата?
Анджелика се разсмя и извръщайки се към него, за да му се извини срещна устните му и потъна в мекотата им. Майкъл отдавна не я беше целувал така и затова тя почти се обърна с лице към него, за да не му позволи да спира. Дланта й погали лицето му и остана върху него, а един стон на задоволство се разпръсна във въздуха. За миг Анджелика отвори очи, за да го погледне. Нежността, с която я целуваше беше изписана и на лицето му и тя усети как няколко пеперудки запърхаха в стомаха й. Ръцете на Майкъл се вдигнаха нагоре и той взе в длани гърдите й, но плътността на якето му пречеше да ги усети и затова започна да го разкопчава.
- О, скъпа, толкова си сладка!
Начина, по който й го каза накара тялото й да потръпне и Анджелика се обърна изцяло с лице към него, обвивайки бедрата си около таза му. През това време Майкъл свали якето й дланите му се плъзнаха под блузата й, достигайки гърдите й. Той с изненада установи, че тя е без сутиен и един дълбок носов стон на задоволство, когато пръстите му докоснаха зърната й се изплъзна от него. Забравил колко са чувствителни в момента гърдите й той опъна зърната им, а въздишката на Анджелика, съпроводена с думите: "Моля те, бъди нежен!" го отрезви и той се отдръпна от нея.
- Заболя ли те, скъпа!
- Не. Не много. Не спирай, Майкъл!
Анджелика постави отново дланите му върху гърдите си и го погледна с изтръпваща молба. Майкъл я желаеше неистово и желанието му ескалираше с всяка изминала секунда, изпълваше тесните му кожени панталони и се бореше за съприкосновение с нея. Той взе лицето й в дланите си и целувайки я, прошепна:
- Не можем, Анджи. Не и тук.
А след това изправяйки се й подаде ръка, казвайки:
- Хайде да се връщаме. Не искам да губим и секунда повече.
Анджелика също се изправи и обличайки отново якето си, погледна към Майкъл, а той бързо се приближи до нея и я прегърна.
- Обичам те, Анджи! Обичам те толкова много...
Тя обви ръце около врата му и устните й го целунаха зад ухото, а нежният й глас му отговори трепетно:
- Аз също те обичам.
Анджелика имаше чувството, че на връщане Майкъл караше мотора още по- бързо, но този път и тя споделяше желанието му да превръща пейзажа около тях в размито петно, защото искаше да усети отново ръцете и устните му по кожата си възможно най- скоро.
След като оставиха мотора в хангара и седнаха в колата Майкъл кратко нареди да ги откарат възможно най - бързо в хотела. Докато пътуваха той не спираше да изкушава Анджелика, която започна да усеща как лумва в пламъци, които опожаряваха вътрешностите й. Ръцете на Майкъл бяха навсякъде по тялото й и устните му не спираха да се плъзгат по копринено гладката й кожа, която ухаеше на теменужки. Вплетени един в друг те триеха облечените си в кожа тела и тя скърцаше от съприкосновението им.
- Ау, Майкъл! - Въздъхна Анджелика.
Той беше разкопчал якето й и бе вдигнал блузата й устните му лакомо обгръщаха гърдите й, който заради бременността бяха станали още по- предизвикателни за него. За нея усещането бе възбуждащо и малко болезнено, когато той, отдаден на страстта си засмука гърдите й така сякаш иска да ги изпие. Тя протегна ръка и неволно и без да осъзнава включи интеркома, който Майкъл предвидливо беше изключил. Стоновете им се разнесоха отчетливи при шофьора и бодигарда и те се погледнаха сконфузено. В погледите им се четеше въпросителна как да се справят със възникналата ситуация. Мат предполагаше, че включването на звука е станало несъзнателно, но тъй като не беше сигурен не знаеше как да реагира и затова остана в очакване шефа му да каже нещо. Звуците, които чуваха им даваха ясна представа за случващото отзад и когато гласа на Майкъл, задъхан и крайно възбуден, каза: "По дяволите, момиче... Искам те толкова много! Искам те, Анджи!", а тя му отговори: "И аз те искам, Майкъл!", Мат реши, че няма право да чува повече и затова натисна копчето за връзка с тях и силно се изкашля и започна да говори на шофьора.
Майкъл застина и погледна Анджелика, която за миг изглеждаше така сякаш не бе разбрала какво се е случило, но след това реагира светкавично като го избута от себе си и сядайки придърпа блузата си надолу и закопча якето си. Той изключи интеркома отново и погледна към Анджелика, която цялата се бе изчервила и припряно приглаждаше косата си.
- Съжалявам, мила! Аз мисля, че го бях изключил.
- Сигурна съм, че го направи.
- Тогава как...
Майкъл не довърши, защото вече нямаше никакво значение.
Анджелика гледаше навън през прозореца, а Майкъл се плъзна до нея и я прегърна. В този миг той се питаше какво ли би било, ако можеха да излязат по улиците хванати за ръце? Чудеше се, дали е различно да седнеш на пейка в парка, а децата ти да тичат около теб с други техни връстници? Искаше да осъзнае нормалния свят, онзи свят, в който можеше да целува любимата си жена пред всички и това да не се превръща в световна новина № 1.
Майкъл прегърна Анджелика и я целуна по челото.
- Съжалявам, скъпа, съжалявам!
- Няма за какво, Майкъл! Беше хубаво. Жалко, че го прекъснаха!
- Ще го продължим, мъничка.
Тя се извърна към него и бързо взе лицето в дланите си, а устните й се впиха в неговите. Желанието, което Майкъл беше събудил все още се вихреше с небивала сила в нея и тя не можеше да му се противопоставя.
- Нужен си ми, Майкъл! Боже... Нужен си ми!
- Тук съм, скъпа. Тук съм.
Тя продължи да го целува и скоро и двамата отново се разтваряха един за друг със силна страст, докато колата не спря и не ги извади от дълбините, в който потъваха.
Майкъл излезе от колата, последван от Анджелика, която несмеейки да погледне към Мат отново се изчерви и наведе ниско глава. Не знаеше, дали някога ще успее да го погледне в очите отново, защото това, че я беше чул в най- съкровените мигове, които бе споделяла с Майкъл я караше да се чувства разголена. Докато бяха в асансьора телефона на Майкъл позвъни и той започна да разговаря като не спираше да се отрива в Анджелика, застанал плътно зад нея.
- Да, Брет... Не, не искам да звучи по този начин... Не... Намали баса... Сега ли?... Бих могъл, но няма ли да успееш без мен? Аз... Разбира се... Когато дойда ще го чуя и ще решим... Брет, прослушай пак и началото... Не съм сигурен. След около час, час и нещо... Доскоро.
Анджелика се извърна към него и попита:
- Нали каза, че днес няма да ходиш повече в студиото?
- Да, но ще се наложи да отскоча за малко.
Тя влезе в апартамента и започна да сваля якето си без да спира да се движи, а Майкъл я гледаше в гръб и се наслаждаваше на походката й и тялото й.
- Анджи, къде отиваш, скъпа?
Тя се извърна и разкопчавайки ципа на панталона си, каза:
- В банята. Защо?
Анджелика се скри от погледа му и точно когато той сваляше якето си тя го извика и той влезе е спалнята.
- Помогни ми да ги сваля. Напълняла съм вече и така са се впили в мен.
Тя се бореше с панталона си и Майкъл се усмихна, докато тя сядаше на леглото и вдигаше краката си към него.
- Глезла.
- Не съм. Наистина мразя да нося кожа.
- Но за сметка на това си неустоимо секси в нея.
Той постепенно смъкваше панталона й, а тя гледаше как той я гледа и започна да му се усмихва дяволито. Майкъл усети играта й и плъзна длан по бедрото й.
- Ако искаш сексапилното ти дупе да стигне до банята, спри да се държиш така - предупреди я той.
- Как?
Майкъл свали панталона и го хвърли на земята и след това дланта му се върна обратно по бедрото й и погали корема й. Една много красива усмивка окъпа лицето му и след това бързо се смени с изражение на замечтаност и възхита. Той не спираше да прокарва ръка по корема й и Анджелика затвори очи и отпусна глава назад. Майкъл не спираше да търси пълнотата във формите й и едва забележимото й наедряло коремче го караше да изпитва гордост и огромна радост. Той се наведе й я целуна малко под пъпа, а тя отвори очи и прокара ръка по косите му. Майкъл я погледна и качвайки се върху леглото се надвеси над нея и очите им се срещнаха, а миг след това тя се повдигна, за да го целуне, но той се отдръпна и палецът му премина по плътните й устни. Тя отвори уста и пое върха му, а миг след това Майкъл усети силното й засмукване. В същия момент тя вдигна крака си и полагайки го върху таза на Майкъл, натисна, подсказваща му, че иска да го почувства. Той се отпусна върху нея и опирайки се на предмишниците не спираше да я гледа съсредоточено. Анджелика имаше чувството, че изучава всеки милиметър от лицето й и за миг се почувства неудобно от зоркия му поглед. Това трая само секунда или две, защото Майкъл прекъсна усещанията й, като нежно започна да я целува. Тя обви ръце около врата му и се включи в бавния танц на езика му, срещайки го със своя. Очите им се затвориха и те се отдадоха на емоциите, които ги завладяха, докато се вкусваха.
Телефона на Анджелика започна да звъни и тя издавайки недоволен стон се претърколи по спалнята, за да го извади от лежащата й на пода чанта. При движението й блузата й се усука около кръста и Майкъл, неиздържащ на желанието си да продължава да я вкусва долепи устни в извивката му и зъбите му леко започнаха да драскат плътта й.
- Ало - малко недоволно каза Анджелика. - Здравей, Дилън!.. Какво? Дай да го чуя!... Здравей, слънчице! Защо си разстроен, моето момче?... О! И после?... Браво, колко добра жена! Ти каза ли й благодаря?...
След още няколко разменени реплики между нея и Айзая тя беше поискала да разговаря с Дилън отново. През това време, Майкъл, който беше чул тревогата в гласа й и беше разбрал, че се е случило нещо нередно бе спрял да я целува и внимателно следеше изражението й.
- Дилън, какво за Бога се е случило?... Как така?... Господи, Дилън, жена ти няма ли очи?.. Не ми казвай как да говоря, защото тук става въпрос за детето ми. При вас е от 4 дни и вече успяхте да го стресирате. Искам още утре да ми го върнеш... Не ме засяга, Дилън. Аз много добре чух как е. Щом не можете да се грижите за него както трябва ще се наложи да ми го върнеш... Не давам пукната пара за нейните чувства и извинения! - Извика Анджелика. - Ако беше се случило нещо...
Майкъл видя как тя започва да губи увереността си и чувайки как гласа й потрепва губещ се, я прегърна, но тя се измъкна от обятията му и продължи да говори с Дилън по същият начин, а след това отново с Айзая, докато най - накрая успя да се успокои.
- Глупаци! - Каза Анджелика и хвърли телефона на леглото.
- Какво се е случило?
- Айзая и Шийла били на някакъв парад и един кон се отскубнал. Настанала суматоха и Шийла загубила Айзая. Някаква жена го намерила и... - Анджелика не издържа и сълзите й се стекоха по лицето й. - Боже, Майкъл! Всеки можеше да го намери! Милото ми слънчице! Колко ли е бил изплашен? Как може да го загуби? Как?
- Той как е?
- Как може да е? Плакал, търсил ме и сега ми изглежда успокоен. Аз знам, че на него ще му мине, но аз се тревожа. Без друго само за него мисля, а сега ще се притеснявам още повече. Как изобщо е възможно да го пусне от ръката си???
Тя се изправи и Майкъл проследи как сваля блузата си и тръгва към банята.
- По дяволите! - Промърмори той и се отпусна на леглото.
Анджелика се наслаждаваше на топлата струя върху тялото си, но мислите й не спираха да се връщат към случилото се с Айзая, а после отскачаха на момента, който бяха споделяли с Майкъл. Много отдавна не им се беше случвало да се усещат по този начин. Тя знаеше колко много е зает Майкъл и макар понякога да протестираше срещу тази негова ангажираност се улавяше, че често има нужда да остава сама със себе си. Тези крайно диаметрални състояния я правеха хаотична в желанията й, които понякога се променяха за минути. Една вечер той я беше намерил да плаче неудържимо и притеснен, че се е станало с нея я бе прегръщал успокояващо и дълго, молейки я да му каже какво се е случило. Нищо не се беше случило. Тя просто беше гледала изявлението му от Невърленд от 1993, когато той едва сдържащ сълзите си бе призовавал за справедливост и наранен беше разказвал за унижението си. Беше истинско изпитание да се бори със стихиите, които хормоните предизвикваха в нея Почти винаги заспиваше сама и посред нощ усещаше устните му да я целуват, ръцете му да я притеглят в обятията си и тя отново се унасяше спокойна, че той е до нея. Днес и двамата искаха едно и също и го искаха така както не го бяха искали от много отдавна. Айзая... Милото й дете! Глупавата Шийла го бе загубила. Покрай него бяха минавали чужди хора, може би го бяха блъскали, а той... Той, сигурно както винаги, когато беше разстроен бе повдигал и скривал лицето си в яката на дрехата си и бе плакал неудържимо - изплашен и сам. Ами, ако го бяха отвлекли? Ако го бяха наранили? Щеше ли да има сила на света, която да я спре да не нарани и тя? Искаше той да е при нея и с тази мисъл в главата си тя излезе от банята сред облачета от пара и ухание на пролет.
Майкъл я погледна и се усмихна, но тя не отговори на усмивката му, а делово попита:
- Къде оставих телефона си?
- Не знам - сви рамене Майкъл.
- Как така не знаеш? Помогни ми да го намеря.
- Добре ли си, Анджи!
- Да. Просто се чувствам перфектно. От къде искаш да започна? Хормоните ми ме карат да се държа като лунатичка, съпруга ми е толкова зает, че го виждам за не повече от 2-3 часа на денонощието, понякога ми е толкова лошо, че предпочитам да съм мъртва, постоянно съм под стрес, защото трябва да се крия, за да не разберат медиите, че съм съпруга на съпруга си, една никаквица е загубила сина ми и аз не спирам да мисля какво още може да му причини... О, и не мога да правя секс с мъжа си. Защо? Защото него го няма или вече не ме желае. Добре ли съм, Майкъл? Подай ми телефона. До теб е.
Майкъл й подаде телефона и попита:
- На кого звъниш?
- На Дилън. Няма да им позволя да разстройват детето ми повече. Да си осиновят дете и да го губят колкото пожелаят.
Майкъл посегна и взе обратно телефона от ръцете й, а тя неочаквала това да се случи възкликна и широко разтвори очите си.
- Какво правиш, Майкъл? Върни ми го.
- Не, няма да ти го дам. Искам да седнеш и да се успокоиш.
Анджелика нямаше желание да спори и да се конфронтира с Майкъл и затова го послуша, сядайки, а той обви ръце около все още мокрото й тяло. Хавлията й леко се отвори и оголи бедрата й, а на рамото му върху тениската започна да се образува голямо влажно петно от оцеждащите се от косата й капчици.
- Чуй ме сега. Не искаш да става по- зле, нали?
- По- зле? Какво искаш да кажеш?
- Че в момента Дилън не предявява претенции и се съобразява с това кога ти имаш възможност да му изпратиш Айзая. Не протестира, заради графика ти.
- Аз нямам график. Ти имаш – апострофира го тя.
- Добре и така да е. Ако го вземаш всеки път преди да е изтекло времето му за виждане с него няма да се учудя, ако той отново потърси правата си в съда. Сега ще е още по- непреклонен, защото изглежда Шийла харесва Айзая и той чрез него й дава шанс да се почувства майка.
- Тя не може да се чувства така! Той е мой син.
- Знам, Анджи, но... Нека бъде с баща си. Толкова е важно.
- А ти тогава защо не даваш Принс и Парис на Деби?
- Тя... При нас е различно и ти го знаеш. Тя не желае да бъде майка и да се грижи за деца. Казва, че й е чуждо и непонятно. При нас е различно.
- Как ми се иска никога да не беше разбирал за него... - Недей така, Анджи. Той му е баща. Айзая има нужда от баща.
- Бих искала ти...
Сълзите я застигнаха преди да довърши изречението си и Майкъл въздъхна и знаейки какво иска да му каже я целуна по врата.
- Аз обичам Айзая, Анджи, но той трябва да познава и обича собствения си баща. Миличка, ние ще имаме своето дете. Не мога да ти опиша колко щастлив ме прави тази мисъл. Нямам търпение да го гушна.
Тя се усмихна през сълзите и си представи Майкъл, прегръщащ детето им.
- Майкъл, ще ми позволиш ли когато си заминем от Маями да обзаведа стая за бебето в Невърленд по мой вкус?
- Защо ме питаш, Анджи? Не е нужно да ми задаваш въпроси. Невърленд вече е и твой дом.
- И ти няма да ми пречиш и да ми се месиш?
- Ако това е желанието ти – няма.
- Благодаря ти! Ще я направя най- красивата бебешка стая на света, но първо искам да разбера какъв ще е пола на бебето. Майкъл, - извърна се тя към него - какво искаш да е? Момче или момиче?
- Няма значение, мъничка. Няма никакво значение. Стига ми да е здраво.
- Аз все по- често се улавям, че този път искам да е момиченце.
- Е, скоро ще разберем – усмихна се той.
Този път интимната замечтаност между двамата беше прекъсната от телефона на Майкъл. Той погледна към него и продължи да държи Анджелика в обятията си.
- Отговори, Майкъл – каза тя и се изправи.
Докато той говореше тя се обличаше и не спираше да мисли как иска да обзаведе стаята за бебето, какво и къде да сложи и в какви цветове да бъде. Майчинските й инстинкти я подтикваха все по- често да мисли за деня, в който тя и Майкъл щяха да бъдат дарени с най – голямото щастие на тази земя и тя тръпнеше в нетърпеливо очакване да види плода на любовта им. На кого ли щеше да прилича повече? Дали щеше да има дългите пръсти на баща си? Дали очите му щяха да са като черни череши или по- светли и с лешникови отенъци в тях?... Майкъл я извади от усмихната й замечтаност като я прегърна през кръста.
- Доволна ли си?
- За кое?
- Не чу ли?
- Не. Не те слушах. Аз си мислех и... Не съм те чула.
- Няма да ходя в студиото. Брус е свършил страхотна работа днес и аз ще се възползвам от това.
- Сигурен ли си? Нали не го правиш заради мен?
- Заради теб е, но и няма нужда да ходя. Те работят в момента с пълно вдъхновение, а утре аз ще реша, дали има нужда от още промени.
- Радвам се, че ще си тук. Не ни се е случвало от много време да останем за дълго заедно.
- Знам, скъпа. Знам. Искам да съм до теб, но толкова неща имам да върша... Нали ме разбираш?
- Аз ли? Ако не те разбирах щях ли да съм тук? Но толкова си мечтая за спокойствие с теб и... Дали някога ще се случи, Майкъл?
Очите
й бяха две дълбоки лешникови езера, които молеха за нежност и споделеност, за
малко време и Майкъл се почувства за сетен път длъжник на тази жена, която въпреки всички свои избухвания имаше правото да изисква топлината на любимия до
себе си.
- Отивам да взема сладолед. Ти искаш ли? - Неочаквано каза тя.
- Не - поклати глава той.
Малко по- късно и двамата седяха на дивана и гледаха привършващият вече клип на Мадона "Erotica" и Майкъл промърмори:
- Неприлична крава.
Анджелика изненадана от грубия му коментар го погледна въпросително. Майкъл не бе очаквал тя да го чуе, а в същото време не бе искал и да звучи така обидно, но думите сами се бяха изплъзнали между устните му.
- Майкъл?!
- Какво?
- Защо беше този коментар?
- Забрави... Просто...
- О! - Възкликна Анджелика. - Кажи ми!
- Няма какво да ти кажа. Просто Мадона е... Няма значение. Просто е прекалено вулгарна за моя вкус.
- И само това?
- Да кажем, че е само това - дяволито се усмихна той.
- О! Не знаех, че имаш история и с нея, Майкъл!
- Кой няма история с Мадона, Анджи? Навремето тя беше истинска мъжемелачка.
- Разкажи ми!
- Няма кой знае какво да ти разкажа. Пътищата ни се пресякоха съвсем за кратко и това е.
- Лъжеш. Кажи ми, Frou - Frou! Виж аз как споделям всичко с теб.
Майкъл въздъхна и започна да й разказва как бяха излизали с нея, колко е безпадонна и как на едно парти го е завлякла в една стая и разсъбличайки се без той да й е дал никакъв повод да си мисли, че я желае му казала по доста неприличен начин, че иска да правят секс.
- И не правихте? - Попита Анджелика.
- За Бога, не! Тя е... Не харесвам такива жени. Толкова агресивни и сигурни, че никой не може да им устои. Действат ми точно по обратния начин.
- Но, Майкъл, тя е мечта на милиони мъже сигурно. Това е Мадона! Мадона!
- Е, и? Аз съм Майкъл Джаксън.
- О! Извинявай!
- Не! Анджи, не! - Разсмя се той. - Не исках да прозвучи така.
- А как Майкъл? Защото аз го усетих като: "Аз съм Майкъл Джаксън. Кой си ти?". Какво се случи между вас после?
- Нищо. Щяхме да записваме
заедно дует, но си мисля, че точно заради тази случка и моя отказ тя се
почувства пренебрегната и все едно нараних безграничното й самочувствие на
неотразима жена и се оттегли от проекта ни.
- Дует с Мадона? Ех, бих искала да чуя това.
- Ти много я харесваш, нали? - Усмихна се Майкъл
- Да.
Майкъл изведнъж скочи от дивана, започвайки да пее и имитира Мадона.
" Like a virgin
Touched for the very first time
Like a virgin
When your heart beats
Next to mine"
После под звънливия смях на Анджелика седна отново, казвайки:
- Крава.
- Ти много я харесваш, нали? - Усмихна се Майкъл
- Да.
Майкъл изведнъж скочи от дивана, започвайки да пее и имитира Мадона.
" Like a virgin
Touched for the very first time
Like a virgin
When your heart beats
Next to mine"
После под звънливия смях на Анджелика седна отново, казвайки:
- Крава.
Анджелика не спираше да се смее, а Майкъл се опитваше да си спомни кога за последно бе чувал този така искрен смях, който я караше почти да плаче и не успяваше. Цялото й лице сияеше в искрената й наслада и трапчинката й потрепваше на бузата й. Той протегна ръка и я погали, а след това обвивайки ръце около тялото й я притегли към себе си, започвайки да я целува по врата.
Неочаквано Анджелика стана и се отправи към кухнята. Знаеше, че не й се яде, но се опитваше да избяга от назряващия интимен момент. Нямаше идея защо го прави, но точно сега нямаше желание за близост и отвори хладилника в търсене на нещо, което да привлече вниманието й и изведнъж нюха й се насити с миризма на сочна печена наденица и устата й се изпълни със слюнка.
- Майкъл?
- Да?
- Знаеш ли какво?
- Какво?
- Яде ми се печена наденица с боб.
- Шегуваш ли се? - Показа се Майкъл на вратата.
- Не. Яде ми се отчайващо много.
Майкъл поклати глава и усмихвайки се отиде да се обади, за да поръча желаното от Анджелика ястие. Тя се върна при него, а мисълта за надениците не излизаше от главата й.
- Отвратително е. Странното е, че и когато не съм бременна също ми се дояжда нещо, но сега ме преследва с безумна натрапчивост. Миризмата е навсякъде и...
Майкъл не я остави да продължи, а бързо приближи лицето си до нейното и започна да я целува. Първоначално тя не успя да реагира, но след това познатото приятно усещане я завладя и тя постави ръце върху раменете му и затваряйки очи посрещна нежността му със своята. Устните й бяха толкова гладки и меки, а плътността им го караше да ги вкусва с неутолима жажда и да се чувства как сякаш лети като хвърчило подето от вятъра. Анджелика ставаше все по- безпомощна в ръцете му и го оставяше да я води по стълбицата на неговия ритъм. Майкъл бавно я положи да легне на дивана, погледна я, изхриптя и зарови лице във врата й. Устните му преминаха по красивата му дължина и след това усещайки покачилия й се пулс целунаха вената, която туптеше под тях. Сякаш помещението стана малко и в него зажужа само тяхната дълго спотайвана нужда да се имат. Във въздуха се сблъскваха феромоните им и се смесваха в едно образувайки една толкова тяхна наситеност, която ги караше да се искат още по- силно.
- Анджи, искам те, Анджи!
- Аххх - отговори му тя.
Майкъл покриваше тялото й със своето, отриваше се в нея, а тя разтвори бедра и ги обви около таза му. Ръцете му се пъхнаха под раменете й и той продължи да я целува дълбоко и отдадено. Езика му се плъзгаше по нейния, играеше си и след това оставящо я без дъх го засмукваше. Дишането и ставаше все по- накъсано и когато той повдигна роклята й започна да целува стомаха й усети как цялата е един трепетен лист.
- Анджи, ще я сваля, скъпа. Искам да почувствам кожата ти!
Тя не чака той да го направи, а сядайки се я свали сама и Майкъл коленичил пред нея остана на сантиметри от прекрасните й гърди, които сякаш го молеха да ги вкуси. Усетила погледа му тя кръстоса ръце пред гърдите си, а той ахна учуден от неочакваната й и непозната свенливост. Анджелика извърна лицето си встрани и профилът й толкова нежен и деликатен го накара да вдигне ръка и да погали лицето й.
- Какво, скъпа? Защо се криеш от мен?
- Аз... Не знам, Майкъл...
Той я прегърна, а секунди след това тя се отпусна в обятията му и бавно свали ръцете си и също го прегърна. Твърдостта на гърдите й се опря в неговите и той шумно пое въздух, а след това бързо започна да сваля тениската си жадуващ да ги усети с кожата си. Анджелика го гледаше внимателно, прехапала долната си устна, а Майкъл посегна и прокара пръсти по ключицата й.
- Бог трябва да е прекарал много време над теб, Анджи. Ти си едно от най- красивите му творения - каза той, докато пръстите му преминаваха по перфектната извивка на рамото й.
Тя премигна срещу него и на него му изглеждаше така както му беше изглеждала преди години в Сарагоса, когато за първи път бяха правили любов. Приличаше му на перфектна малка статуетка от порцелан, която, ако бъде докосната с тромави пръсти ще се пръсне на мънички парченца.
- Майкъл?
- Да?
- Знаеш ли какво?
- Какво?
- Яде ми се печена наденица с боб.
- Шегуваш ли се? - Показа се Майкъл на вратата.
- Не. Яде ми се отчайващо много.
Майкъл поклати глава и усмихвайки се отиде да се обади, за да поръча желаното от Анджелика ястие. Тя се върна при него, а мисълта за надениците не излизаше от главата й.
- Отвратително е. Странното е, че и когато не съм бременна също ми се дояжда нещо, но сега ме преследва с безумна натрапчивост. Миризмата е навсякъде и...
Майкъл не я остави да продължи, а бързо приближи лицето си до нейното и започна да я целува. Първоначално тя не успя да реагира, но след това познатото приятно усещане я завладя и тя постави ръце върху раменете му и затваряйки очи посрещна нежността му със своята. Устните й бяха толкова гладки и меки, а плътността им го караше да ги вкусва с неутолима жажда и да се чувства как сякаш лети като хвърчило подето от вятъра. Анджелика ставаше все по- безпомощна в ръцете му и го оставяше да я води по стълбицата на неговия ритъм. Майкъл бавно я положи да легне на дивана, погледна я, изхриптя и зарови лице във врата й. Устните му преминаха по красивата му дължина и след това усещайки покачилия й се пулс целунаха вената, която туптеше под тях. Сякаш помещението стана малко и в него зажужа само тяхната дълго спотайвана нужда да се имат. Във въздуха се сблъскваха феромоните им и се смесваха в едно образувайки една толкова тяхна наситеност, която ги караше да се искат още по- силно.
- Анджи, искам те, Анджи!
- Аххх - отговори му тя.
Майкъл покриваше тялото й със своето, отриваше се в нея, а тя разтвори бедра и ги обви около таза му. Ръцете му се пъхнаха под раменете й и той продължи да я целува дълбоко и отдадено. Езика му се плъзгаше по нейния, играеше си и след това оставящо я без дъх го засмукваше. Дишането и ставаше все по- накъсано и когато той повдигна роклята й започна да целува стомаха й усети как цялата е един трепетен лист.
- Анджи, ще я сваля, скъпа. Искам да почувствам кожата ти!
- Какво, скъпа? Защо се криеш от мен?
- Аз... Не знам, Майкъл...
Той я прегърна, а секунди след това тя се отпусна в обятията му и бавно свали ръцете си и също го прегърна. Твърдостта на гърдите й се опря в неговите и той шумно пое въздух, а след това бързо започна да сваля тениската си жадуващ да ги усети с кожата си. Анджелика го гледаше внимателно, прехапала долната си устна, а Майкъл посегна и прокара пръсти по ключицата й.
- Бог трябва да е прекарал много време над теб, Анджи. Ти си едно от най- красивите му творения - каза той, докато пръстите му преминаваха по перфектната извивка на рамото й.
Тя премигна срещу него и на него му изглеждаше така както му беше изглеждала преди години в Сарагоса, когато за първи път бяха правили любов. Приличаше му на перфектна малка статуетка от порцелан, която, ако бъде докосната с тромави пръсти ще се пръсне на мънички парченца.
- Обичам те, Анджи!
- Обичам те, Майкъл!
Майкъл знаеше, че тази нейна крехкост скоро може да изчезне и пред него да се появи онази Анджелика, която влудяваше с всяко свое движение и го жигосваше с огнените езици на страстта, но сега... Сега тя беше като кошута, взираща се в него с прекрасните си очи и само малките й ноздри потрепваха и издаваха вълнението й от близостта си с него.
- Какво, скъпа?
- Нищо - тихо каза тя. - Този миг е повече от съвършен. Докосвай ме, Майкъл!
Анджелика обичаше пътеките, които той рисуваше по кожата й. Всяка от тях й говореше без думи и тя се опитваше да отгатне до къде води и какви са посланията й. Пръстите му кръстосваха тези малки пътища по чувственото й тяло и тя се отпусна, лягайки отново по гръб и оставяйки го да я завладява милиметър по милиметър. Искаше да попие цялата му нежност и обожание и след това обрисувана с най - причудливите форми на любовта да го приласкае и да го дари със своята любов, извираща от всяка нейна пора.
На вратата се почука и те двамата изненадано погледнаха към нея.
- Поръчката ви, сър - чу се глас.
- О! Надениците - усмихна се Анджелика.
- Ще ядеш ли, Анджи?
Тя поклати глава и Майкъл извика:
- Оставете ги там. Благодаря!
За секунди Анджелика отново усещаше аромата на топли, прясно изпечени наденици, с хрупкава зачервеност и издигаща се от тях пара, но когато усети устните на Майкъл внимателно и много нежно да засмукват зърното на едната й гърда, тя изви гръб и мисълта за храната изчезна. Езика му описваше спирали около него, после по него и след това с върха си го потриваше бързо и засмукваше, така че тя усещаше боцкащата възбуда чак в слабините си. Дланта му обхващаше другата й гърда и пръстите му деликатно потриваха върха й и той набъбваше и се втвърдяваше. Потъмнелите й ореоли се свиха и сякаш се превърнаха само в малки изпъкнали кулички, от които Майкъл пиеше в изтръпваща ненасита. Пръстите й се впиха в раменете му и тя отново изви гръб, тихо простенвайки.
- Харесва ли ти, скъпа? - Изхриптя гласа му.
- Да... - въздъхна тя.
И той не спираше да отпива от изумителните й твърди полукълба, които обожаваше, а тя имаше чувството, че въздуха става много горещ и кислорода в него започва да изчезва.
- Ти си толкова перфектна, Анджи... Толкова съвършена...
Ръцете й се спуснаха по гърба му и върховете на пръстите й зарисуваха по кръста му кърдици от ласки, а после се връщаха обратно нагоре. Тя усещаше как Майкъл започва да става все по- неконтролируем и агресивен в докосванията и целувките си. Звуците, които издаваше приличаха на молещ плач и тя знаеше, че скоро, много скоро той ще я накара да вие от изтръпваща страст.
- Обърни се.
Анджелика за миг се изненада от желанието му, но след това го послуша и остана с гръб към него. Миг след това той долепи горещите си устни върху тила й точно там където знаеше, че е нейната гореща точка и тя проскимтя от усещането. С обратната страна на дланта си Майкъл премина по линията на гръбначният й стълб и продължи да я спуска надолу, започвайки да гали неустоимо сексапилната изпъкналост под кръста й. Анджелика зарови лице в ъгъла на дивана и пръстите й се вкопчиха в облегалката му, а таза й инстинктивно се повдигна нагоре като на разгонена котка.
- Моля те! - Простена тя.
- Какво, момиче? - Попита той и дъха му върху тила й я накара да изтръпне цялата.
- Докосни ме!
- Не съм спрял да те докосвам, принцесо!
Тя се извърна към него, а погледът й беше толкова откровено умоляващ го, че Майкъл не издържа на безпомощността й и навеждайки се към лицето й намери устните й и започна да я целува. Миг след това той усети как ръката й се спуска между бедрата й, но той я спря навреме и вземайки я в своята, продължи да изяжда устните й.
- Моля те! - Проплака тя между целувка им.
Майкъл се отдръпна от нея и продължи да я гледа без да казва нищо. Погледът му я пронизваше като лазер и тя се почувства като под хипноза. Очите й започнаха да се разширяват в стремежа й да издържи без дори да премигва на взора му, но много скоро се почувства неспособна да се пребори със загадъчната му втренченост и бавно се обърна отново по гръб, протягайки ръце над главата си. За съвсем кратък миг тя долови как по лицето на Майкъл премина една огромна усмивка, а очите му проблеснаха, но мига се изпари и отново остана вторачения му поглед. Изведнъж ръката му се повдигна и той започна да я гали по лицето, а Анджелика затвори очи и ласката му стана още по- наситена и осезаема. Когато пръстите му вече криволичеха по врата й тя усети как косата му я гъделичка и отвори очи. Майкъл се беше надвесил над нея и само секунди след това следите, които оставяха ръцете му бяха запечатвани с горещият му дъх. Той усети погледът й и очите му отново я хипнотизираха. Тя простена молещо го и се опита да го накара да я впие устни в зовящата й го плът, но Майкъл се отдръпна и тя понечи да каже нещо, но той сложи пръст върху устните й, забраняващ й да говори.
- Майкъл, аз... - все пак успя като въздишка да каже тя.
- Шшшшшшт - заповяда й той.
Тя отново простена измъчена от стихията, която се вихреше между бедрата й и разбирайки, че Майкъл иска нещата да се случват по неговия начин затвори очи и го остави да главозамайва с пръстите и дъха си.
Коленичил до нея той не спираше да се възхищава на тялото на Анджелика и да изпитва разкъсваща необходимост да го кара да вибрира, докато го рисува с любовта си. Дланите му се бяха превърнали сякаш в пеперудени криле и пърхащо преминаваха по ухаещата й на пролет кожа, пръстите му се разтваряха като ветрило и с върховете им той оставяше следи, които отекваха в нея и събуждаха въздишките и движенията й. Искаше за пореден път да й покаже как я обича и думите в този отрязък от времето бяха ненужни и груби помощници в споделянето й. Същевременно имаше болезнена нужда да впие устните си в нея и да я вкусва, но гледката на тръпнещо тяло на Анджелика, което изнемогващо във възбудата си се гърчеше под дъха му го караше да се опиянява от властта, с която го владееше.
Ръката му най- после стигна на сантиметри от мястото, което тя отчайващо желаеше да бъде докоснато и Анджелика отвори очи. Майкъл я погледна и дланта му намери своя път между разтварящите й се бедра. Гледаше я без да издава никаква емоция, проникващ в почти разплаканите й очи, наблюдаващ всяка нейна мимика и жест. Гледаше и този поглед я караше да се усеща още по- възбудена, защото продължаваше да я подчинява и с него. Пръстите му отново не бързаха, а леко преминаваха по цялата й дължина, спираха на милиметри от набъбналата й до пръсване, втвърдена перла и бягаха от съприкосновението си нея. Анджелика изви гръб, отпусна се и след това неочаквано седна и го хвана за раменете. Майкъл имаше чувството, че в този миг тя иска да го разкъса. Устните й се сляха с неговите и двамата започнаха за пореден път да се изяждат, обзети от безумната си страст. Ръката й се пъхна в процепа на пижамата му Майкъл разбра, че, ако я остави да следва идеята си ще загуби контрола си над нея, затова се отдръпна леко и поклати глава. Анджелика за секунда го погледна неразбиращо, но той продължи да я целува толкова изпепеляващо, че тя затвори очи и измъкна ръката си, подчинявайки се на желанието му. В същият миг средният му пръст докосна клитора й и тя простена силно и притисна Майкъл още по- силно към себе си.
- Ауууу... скъпи... Не спирай, защото... Не спирай!
Майкъл продължи да движи пръста си върху гладката повърхност на окъпаното й в сокове зрънце, причиняващ силните стонове на Анджелика. Тя не можеше да го целува повече и затова отново легна, а Майкъл, знаещ, че тя е близо обгърна таза й с дланите си и го повдигна към устните си. Аромата на възбудата й достигна до нюха му и той зарови лице в изпръхналата й сякаш земя жадуваща дъжд, сърцевина.
Дишаше трудно и учестено, бързо и стоновете й подобни на плач огласяваха стаята. Сърцето й биеше лудо в гърдите й и тя го усещаше в ушите си - оглушителни бабрабани . Не успяваше да контролира и движенията си и се тласкаше към устните на Майкъл, който знаеше нуждите й и не спираше да ги задоволява. Върха на езика му сякаш бодваше център на клитора й, бързо го потриваше с него, а след това го засмукваше целия, а след това повтаряше пак.
- Свършвам, Майкъл! - Извика тя. - О, Майкъл!!!
- Обичам те, Майкъл!
Майкъл знаеше, че тази нейна крехкост скоро може да изчезне и пред него да се появи онази Анджелика, която влудяваше с всяко свое движение и го жигосваше с огнените езици на страстта, но сега... Сега тя беше като кошута, взираща се в него с прекрасните си очи и само малките й ноздри потрепваха и издаваха вълнението й от близостта си с него.
- Какво, скъпа?
- Нищо - тихо каза тя. - Този миг е повече от съвършен. Докосвай ме, Майкъл!
Анджелика обичаше пътеките, които той рисуваше по кожата й. Всяка от тях й говореше без думи и тя се опитваше да отгатне до къде води и какви са посланията й. Пръстите му кръстосваха тези малки пътища по чувственото й тяло и тя се отпусна, лягайки отново по гръб и оставяйки го да я завладява милиметър по милиметър. Искаше да попие цялата му нежност и обожание и след това обрисувана с най - причудливите форми на любовта да го приласкае и да го дари със своята любов, извираща от всяка нейна пора.
На вратата се почука и те двамата изненадано погледнаха към нея.
- Поръчката ви, сър - чу се глас.
- О! Надениците - усмихна се Анджелика.
- Ще ядеш ли, Анджи?
Тя поклати глава и Майкъл извика:
- Оставете ги там. Благодаря!
За секунди Анджелика отново усещаше аромата на топли, прясно изпечени наденици, с хрупкава зачервеност и издигаща се от тях пара, но когато усети устните на Майкъл внимателно и много нежно да засмукват зърното на едната й гърда, тя изви гръб и мисълта за храната изчезна. Езика му описваше спирали около него, после по него и след това с върха си го потриваше бързо и засмукваше, така че тя усещаше боцкащата възбуда чак в слабините си. Дланта му обхващаше другата й гърда и пръстите му деликатно потриваха върха й и той набъбваше и се втвърдяваше. Потъмнелите й ореоли се свиха и сякаш се превърнаха само в малки изпъкнали кулички, от които Майкъл пиеше в изтръпваща ненасита. Пръстите й се впиха в раменете му и тя отново изви гръб, тихо простенвайки.
- Харесва ли ти, скъпа? - Изхриптя гласа му.
- Да... - въздъхна тя.
И той не спираше да отпива от изумителните й твърди полукълба, които обожаваше, а тя имаше чувството, че въздуха става много горещ и кислорода в него започва да изчезва.
- Ти си толкова перфектна, Анджи... Толкова съвършена...
Ръцете й се спуснаха по гърба му и върховете на пръстите й зарисуваха по кръста му кърдици от ласки, а после се връщаха обратно нагоре. Тя усещаше как Майкъл започва да става все по- неконтролируем и агресивен в докосванията и целувките си. Звуците, които издаваше приличаха на молещ плач и тя знаеше, че скоро, много скоро той ще я накара да вие от изтръпваща страст.
- Обърни се.
Анджелика за миг се изненада от желанието му, но след това го послуша и остана с гръб към него. Миг след това той долепи горещите си устни върху тила й точно там където знаеше, че е нейната гореща точка и тя проскимтя от усещането. С обратната страна на дланта си Майкъл премина по линията на гръбначният й стълб и продължи да я спуска надолу, започвайки да гали неустоимо сексапилната изпъкналост под кръста й. Анджелика зарови лице в ъгъла на дивана и пръстите й се вкопчиха в облегалката му, а таза й инстинктивно се повдигна нагоре като на разгонена котка.
- Моля те! - Простена тя.
- Какво, момиче? - Попита той и дъха му върху тила й я накара да изтръпне цялата.
- Докосни ме!
- Не съм спрял да те докосвам, принцесо!
Тя се извърна към него, а погледът й беше толкова откровено умоляващ го, че Майкъл не издържа на безпомощността й и навеждайки се към лицето й намери устните й и започна да я целува. Миг след това той усети как ръката й се спуска между бедрата й, но той я спря навреме и вземайки я в своята, продължи да изяжда устните й.
- Моля те! - Проплака тя между целувка им.
Майкъл се отдръпна от нея и продължи да я гледа без да казва нищо. Погледът му я пронизваше като лазер и тя се почувства като под хипноза. Очите й започнаха да се разширяват в стремежа й да издържи без дори да премигва на взора му, но много скоро се почувства неспособна да се пребори със загадъчната му втренченост и бавно се обърна отново по гръб, протягайки ръце над главата си. За съвсем кратък миг тя долови как по лицето на Майкъл премина една огромна усмивка, а очите му проблеснаха, но мига се изпари и отново остана вторачения му поглед. Изведнъж ръката му се повдигна и той започна да я гали по лицето, а Анджелика затвори очи и ласката му стана още по- наситена и осезаема. Когато пръстите му вече криволичеха по врата й тя усети как косата му я гъделичка и отвори очи. Майкъл се беше надвесил над нея и само секунди след това следите, които оставяха ръцете му бяха запечатвани с горещият му дъх. Той усети погледът й и очите му отново я хипнотизираха. Тя простена молещо го и се опита да го накара да я впие устни в зовящата й го плът, но Майкъл се отдръпна и тя понечи да каже нещо, но той сложи пръст върху устните й, забраняващ й да говори.
- Майкъл, аз... - все пак успя като въздишка да каже тя.
- Шшшшшшт - заповяда й той.
Тя отново простена измъчена от стихията, която се вихреше между бедрата й и разбирайки, че Майкъл иска нещата да се случват по неговия начин затвори очи и го остави да главозамайва с пръстите и дъха си.
Коленичил до нея той не спираше да се възхищава на тялото на Анджелика и да изпитва разкъсваща необходимост да го кара да вибрира, докато го рисува с любовта си. Дланите му се бяха превърнали сякаш в пеперудени криле и пърхащо преминаваха по ухаещата й на пролет кожа, пръстите му се разтваряха като ветрило и с върховете им той оставяше следи, които отекваха в нея и събуждаха въздишките и движенията й. Искаше за пореден път да й покаже как я обича и думите в този отрязък от времето бяха ненужни и груби помощници в споделянето й. Същевременно имаше болезнена нужда да впие устните си в нея и да я вкусва, но гледката на тръпнещо тяло на Анджелика, което изнемогващо във възбудата си се гърчеше под дъха му го караше да се опиянява от властта, с която го владееше.
Ръката му най- после стигна на сантиметри от мястото, което тя отчайващо желаеше да бъде докоснато и Анджелика отвори очи. Майкъл я погледна и дланта му намери своя път между разтварящите й се бедра. Гледаше я без да издава никаква емоция, проникващ в почти разплаканите й очи, наблюдаващ всяка нейна мимика и жест. Гледаше и този поглед я караше да се усеща още по- възбудена, защото продължаваше да я подчинява и с него. Пръстите му отново не бързаха, а леко преминаваха по цялата й дължина, спираха на милиметри от набъбналата й до пръсване, втвърдена перла и бягаха от съприкосновението си нея. Анджелика изви гръб, отпусна се и след това неочаквано седна и го хвана за раменете. Майкъл имаше чувството, че в този миг тя иска да го разкъса. Устните й се сляха с неговите и двамата започнаха за пореден път да се изяждат, обзети от безумната си страст. Ръката й се пъхна в процепа на пижамата му Майкъл разбра, че, ако я остави да следва идеята си ще загуби контрола си над нея, затова се отдръпна леко и поклати глава. Анджелика за секунда го погледна неразбиращо, но той продължи да я целува толкова изпепеляващо, че тя затвори очи и измъкна ръката си, подчинявайки се на желанието му. В същият миг средният му пръст докосна клитора й и тя простена силно и притисна Майкъл още по- силно към себе си.
- Ауууу... скъпи... Не спирай, защото... Не спирай!
Майкъл продължи да движи пръста си върху гладката повърхност на окъпаното й в сокове зрънце, причиняващ силните стонове на Анджелика. Тя не можеше да го целува повече и затова отново легна, а Майкъл, знаещ, че тя е близо обгърна таза й с дланите си и го повдигна към устните си. Аромата на възбудата й достигна до нюха му и той зарови лице в изпръхналата й сякаш земя жадуваща дъжд, сърцевина.
Дишаше трудно и учестено, бързо и стоновете й подобни на плач огласяваха стаята. Сърцето й биеше лудо в гърдите й и тя го усещаше в ушите си - оглушителни бабрабани . Не успяваше да контролира и движенията си и се тласкаше към устните на Майкъл, който знаеше нуждите й и не спираше да ги задоволява. Върха на езика му сякаш бодваше център на клитора й, бързо го потриваше с него, а след това го засмукваше целия, а след това повтаряше пак.
- Свършвам, Майкъл! - Извика тя. - О, Майкъл!!!
Стона й се откърти, а Майкъл усети силните конвулсии на оргазма й под устните си. Беше безумно красива и той я гледаше очарован, а ръката му нежно галеше бедрото й в очакване секундите на нейното отсъствие да преминат.
Тя отвори окъпаните си в сълзи очи, една вълна на затихващият екстаз премина по тялото й и след това го потърси вдигайки ръце към него. Майкъл покри тялото й със своето и устните им отново се сляха в нежна и дълга целувка.
- Обичам те, Майкъл! Ти си всичко на този свят за мен.
- Аз те обичам повече!
- Аз просто... Просто ми дай няколко секунди...
Майкъл се усмихна и я прегърна, отпускайки се до нея. Усещането да я кара да се чувства така както преди секунди му носеше безкрайна наслада и удоволствие. Обичаше я и искаше да й го доказва непрекъснато и по всевъзможни начин - от малките изненади, до изтръпващите им моменти като този. Нямаше желаното време да го прави непрекъснато, но не знаеше, че често я довежда до сълзи с жестовете си, засвидетлстващи й любовта му. Неочаквана шега, красиви думи казани по телефона малко преди тя да заспи, огромни подаръчни кутии, в които тя намираше неща, които най - често бяха ненужни и злободневни и я караха да се смее с глас... Искаше да присъства до нея, дори, когато нямаше физическа възможност.
Анджелика се освободи от прегръдката му и седна на дивана, а Майкъл я погледна въпросително.
- О! - Разсмя се тя.
- Какво?
- Защо ме гледаш така?
- Чудя се защо стана?
- Нима?
Той не й отговори и също се разсмя. Андежелика прокара ръка по крака му и чу как смеха му спря и сериозният му поглед проследи движението на ръката й. Тя потри длан по слабините му и прехапа устна, а малко след това я пъхна в процепа на пижамата му обхвана пениса му. Докато го държеше тя усещаше как кръвта му пулсира под кожата му и как той бързо променя големината и твърдостта си. Майкъл повдигна таза си и и започна да сваля пижамата си, а Анджелика наблюдаваше разкрилата се пред очите й плът с очи, издавайки желанието й да го почувства в себе си. Тя му помогна да се освободи от дрехата и я запрати в края на дивана, а след това се премести между бедрата му и ръката й отново премина по члена му. Пръстите й го обгърнаха и тя започна да движи дланта си по копринената му кожа надолу и нагоре в чувствен ритъм и малко след това увеличи скоростта. Майкъл повдигна хълбоците си и изпъшка, затваряйки за кратко очи, а тя усети влагата на върха му и я разстели по дължината му.
- Майкъл?
- Даа... Да, скъпа? - Гласа му беше изпълнен с трепетно напрежение.
- Искаш да почувстваш устните ми около него, Майкъл? - Попита тя, докато прокарваше език по ерекцията му.
Той въздъхна и й отговори като ръката му внимателно я приближи към тръпнещата му плът. Анджелика леко се повдигна и позволи на члена му да се плъзне в сатенената мекота на устните й, а когато тя го срещна с езика си Майкъл почувства, че може да свърши веднага.
- Господи! Устата ти е толкова мека... - въздъхна той.
Анджелика го пое дълбоко в гърлото се, наслаждавайки се на ефекта, който причинява с действията и опиянена от пълния си контрол. Ръцете на Майкъл сграбчиха косата й, а бедрата и таза му започнаха да се движат, заедно с нейните движения. Когато устните на Анджелика се преместиха на върха му и се концентрираха само върху дебелината на главичката му, той се почувства напълно загубен и силно изхриптя. Тя почувства как той опъва косата й, когато тя стисна устни около нея и езика й започна леко, но бързо да го удря по върха й, точно преди да усуче устните си под гънката на вече потъмнялата от изпълващата я до до краен предел кръв, главичка. Неможейки да контролира реакциите си, той отново се тласна напред, плъзгащ се между нейните плътни устни. Анджелика простена и отново го пое дълбоко в гърлото си.
Контрола й беше пълен и тя беше възбудена не по- малко от Майкъл. Ръката й погали тестисите му и натисна под тях, а Майкъл простена и главозамаян я изблъска рязко от себе си. Докато той треперещ и дишаш тежко я повали по гръб и вдигна краката й върху раменете си, тя видя очите му, които бяха черни като въглени и отново прехапа устни. Майкъл бързаше да я почувства и се тласна в нея дълбоко, а миг след това вика му на задоволство огласи стаята. Ханша на Анджелика се повдигна срещу неговия и се завъртя, описващ осмица, а той я постави длани върху раменете й и за миг я гледа обезумял от възбуда, а след това се изтегли по цялата й копринена дължина, подразни най - сензитивните точки на влагалището й с няколко плитки движения, от които тя простена и впи пръсти в ръцете му и след това отново се тласна в нея с цялата си големина. Таза му се завъртя и Анджелика затвори очи, простенвайки отново. Майкъл премести дланите си от раменете й и опирайки се само на тях не спираше безумния си ритъм, с който я разнищваше. Погледът му се опиваше от движенията на тялото й, от виковете й слабините му сякаш изгаряха, а поклащащите й се нагоре и надолу сочни и пълни гърди го караха истински да се самозабрави. Топлите й, хлъзгави стени го обгръщаха и когато тя го стисваше с тях той изхриптяваше и увеличаваше без друго лудешкото си проникване.
- Май... Майкъл... Не мога... Охххх.... Аз.... Аууу... - изплака Анджелика.
Той усети как тя застива в очакване да я залее екстаза й и после почувства контракциите му, съпроводени от силните й стонове. Цялото й тяло трепереше неудържимо и тя го извиваше под неговото, умопомрачаващо съблазнително. Майкъл не можеше да чака повече и отново се тласна в нея с бърза скорост, а усещайки нейната заляла я мокрота, в която той плуваше, ритъмът му отново стана самозабравил се и след няколко удара в нея той отметна глава назад и сля соковете си с нейните. Неспособен на нищо повече той се отпусна тежко върху нея и откъслечните му кратки стонове потъваха в къдриците й, а таза му леко продължаваше да се плъзга в нея.
- Ти си най - сексапилната и гореща жена, Анджи. Обичам те!
- И аз те обичам, Майкъл!
След като се събудиха от дрямката, която ги беше повалила вплетени един в друг те си взеха дълга вана и докато Анджелика решеше косата си пред огледалото, Майкъл й каза, влизайки в спалнята:
- След малко излизаме.
Тя се обърна към него и попита:
- Къде ще ходим?
- Да вечеряме.
Тя наклони леко глава на една страна и продължи да разресва косата си.
- Добре. И къде ще вечеряме?
- Навън, скъпа - отговори и той и целуна врата й. - На много красиво място.
След около час двамата се наслаждаваха на прекрасния залез, къпещ вълните в пурпурни цветове и усещаха как дните като този трябва да станат повече. Майкъл искаше да й обещае, че няма да я лишава от присъствието си, но не можеше и затова се опитваше да даде всичко, от което й беше спестявал заради работата си наведнъж, а Анджелика го приемаше усмихната и щастлива, че го има до себе си в този изпълнен с емоция ден.
- Искаш ли още нещо? - Попита я Майкъл.
- Не - Поклати глава тя. - Всичко беше чудесно.
- Когато решиш можем да тръгваме. Имам още една изненада за теб тази вечер.
Тя само се усмихна и след като привършиха с вечерята си и над Маями вече властваше с мастилено синята си пелерина нощта, двамата се качиха в лимузината и загадъчния плам в очите на Майкъл спираше Анджелика да го попита каква ще е изненадата. Скоро паркираха на място, което тя познаваше, но с нищо не показа, че е отгатнала идеята на Майкъл. Винаги беше искала да го направи, но никога не се беше случило. Сега беше доволна, че ще го изживее за първи път с любимия си човек, защото вярваше, че усещането щеше да е много хубаво.
- Ела! - Подаде й ръка Майкъл. - Предполагам, че вече се досещаш? - Високо каза той, опитващ се да надвика шума от перката на хеликоптера.
Тя само му кимна и пое ръката му, усмихвайки се. Хванати за ръце те се качиха в машината и Анджелика най- сетне каза:
- Днес е денят за повишаване на адреналина. Харесва ми!
- Радвам се - целуна я той.
Маями мигаше в милионите си светлини пред очите им и когато те вече летяха над него, а Майкъл възкликна изненадано: "Не мога да си представя, че си напуснала тази красота!", Анджелика усети как една буца заседна в гърлото й и предизвика сълзи в очите й. Той я погледна и виждайки вълнението й я прегърна и целувайки я по слепоочието й прошепна:
- Обичам те! Радвам се, че мога да споделя този миг с теб!
- И аз - каза Анджелика, стисвайки дланта му, а очите й се пълнеха със светлините на родният й град.
През нощта Анджелика отново го събуди със стоновете си и Майкъл, включващ осветлението и будещ я от кошмара видя сълзите бликащи от очите й. Тя бавно се успокои в прегръдката му, а той целувайки я помоли:
- Анджи, говори с майка си. Това не може да продължава повече.
- Не мога, Майкъл. Не и с нея. Тя не може да бъде мой терапевт. А ще трябва да й кажа за Алекс, а не искам.
- Тогава ми обещай, че след като се върнем в LA веднага ще се свържеш с някого. Не мога да те гледам как почти всяка вечер плачеш в съня си!.. Какво сънуваш, скъпа?
- Не искаш да знаеш, Майкъл - отговори му тя, а спомена за обгръщащата я, зловеща мъгла, която я разделяше от всички я накара да потръпне.
