Повече от чувство 102

Ванеса имаше не голям, но добре развиващ се бизнес и заради добрата й професионална биография беше търсена от много от хората в шоу- бизнеса. По този начин много знаеше и много стигаше до нея за звездния живот. Никога не беше се възползвала от възможностите си за бърза информация за лична облага, но след последния път, след който се бяха видели с Майкъл името, което той беше споменал не излизаше от съзнанието й. Тя се опитваше да се пребори със себе си и да не любопитства, но не бе успяла и по много дискретен начин беше помолила да й се достави информация за Майкъл. Беше разбрала, че той продължава да има апартамента си и знаейки, че той още е в града бе поискала да го посети, изненадвайки го. Знаеше, че няма да й бъде лесно да мине през нивата на охрана в сградата, в която той живееше, но използвайки всички сили тя все пак беше успяла да се сдобие за пропуск. Докато съвсем последователно подготвяше плана си за действие тя не си даваше сметка защо го прави и непрекъснато се усмихваше, предвкусвайки удоволствието, което може би щеше да й донесе срещата с Майкъл. Бяха минали само 3 дни от последното им виждане, а тя тръпнеше да го докосва отново и да попадне в нежната му прегръдка. Старателно подбра тоалета си и след последно вглеждане в огледалото тя излезе и скоро беше обзета от познатата тръпка, която винаги я обземаше, когато й предстоеше важна среща, но сега тя беше още по- силна.


След колко час тя премина през пропуска и влезе в прохладния паркинг. Докато търсеше място, на което да паркира колата си тя забеляза как към една от колите в дъното се приближават двама мъже, които може би, заради дългогодишната си работа с хора от шоу- бизнеса, тя веднага оприличи на телохранители. Единият от тях се обърна и Ванеса го разпозна, защото преди няколко дни той беше бил пред дома й. Тя си помисли, че не иска да изпуска Майкъл и започна да паркира на първото свободно място, за да може бързо да слезе и да го посрещне, когато се появеше.


Ванеса почти привършваше с маневрата си, когато видя как един от телохранителите на Майкъл застава до една от вратите и веднага след това от нея излезе жена с дете в ръцете, а до нея нея вървяха още две. Тя си помисли, че със сигурност това са децата на Майкъл с бавачката им и се учуди кое може да е третото дете, но познавайки характера и обичта на Майкъл към децата то можеше да е всякое. Ванеса се почувства облекчена. Никога не бе успявала да се разбира добре с децата, а и защото нямаше свои комуникацията с тях й беше още по- трудна. Сега, виждаше, че те излизат навън и си помисли, че може би Майкъл няма да ги придружава и ще остане в апартамента си.


Децата и жената се качиха в колата и Ванеса реши да изчака да потеглят или Майкъл да се появи, за да може тя да излезе от своята кола. Не трябваше да чака дълго и вратата отново се отвори и първото, което тя видя беше Майкъл, а след това картината, която се разигра пред очите й я остави без дъх. Той държеше за ръка ослепително красива брюнетка и когато тя му каза нещо той се извърна към нея, усмихна й се мило, а след това, понеже тя изоставаше и изглежда не искаше да го придружава, той я придърпа към себе си и вземайки лицето в дланта си, започна да й говори. Тя го гледаше съсредоточено, а после също му се усмихна и ръцете й го обгърнаха през кръста. Тялото й се приближи плътно към неговото, каза му нещо, Майкъл започна така силно да се смее, че и Ванеса чу смеха му и после той също я прегърна. Ръката му се вплете в тъмната й коса и той започна да я целува. След сторилата се на Ванеса, продължаваща цяла вечност, целувка, Майкъл пак се усмихна и тя прочете по устните му, че казва:”Обичам те толкова много!” Той отново целуна жената и след това и двамата бързо се качиха в колата.



- Ще ми обещаеш ли нещо?


Майкъл погледна към нея, очаквайки думите й, а тя продължаваше да го гледа въпросително. Той се разсмя и каза:


- Добре. Какво трябва да обещая?


- Че след концертите ще се свържеш отново с Форшън.


- Скъпа!


- Обеща ми!


- Анджи, всичко е под контрол. Спри да се притесняваш.


- Ще го направиш ли?

- Казах ти, че не искам да разговаряме за това. Искам да разбереш, че така много ме притесняваш и изнервяш и... Виж, Анджи, знаеш вече много неща за физическото ми състояние и мисля, че трябва да си наясно, че не го правя, защото ми харесва.


Парис повика Майкъл, сочейки му навън и той я обгърна с цялото си внимание, а Анджелика въздъхна и се облегна назад. Последните няколко дни съпругът й се беше постарал да прекарва голяма част от времето си със семейството си и тя донякъде бе приспала бдителността си. Усещането за другата жена бе заглъхнало и тя се опитваше да не му позволява да се чува отново, защото разбираше, че докато няма никакви доказателства е по- добре да не предизвиква Майкъл. Странното е, че не забелязваше никаква промяна в отношението към нея. Гледаше я, докосваше я, целуваше я по същия начин както винаги и тя беше безкрайно объркана, защото въпреки непромененото поведение, гласът в нея й шептеше да остава бдителна, защото нещо е различно. Анджелика се питаше, дали изострената й сензитивност и хормоналния хаос в нея не я карат да е прекалено подозрителна и затова дълго се беше измъчвала в борба сама със себе си. Накрая тя беше решила да спре и да изчака.


Майкъл беше истински изплашен, защото Анджелика не спираше да му подмята ссъмненията си и затова, че не му вярва. Той знаеше, че тя много лесно може да стигне до истината, ако пожелае и затова през последните няколко дни много внимаваше да не я предизвиква. Понеже нямаше много ангажименти той успя да остане и насаме със себе си в безсънните си нощи и да продължи да анализира защо искаше да е с Ванеса, въпреки че не я обича и тя не може да го кара да се чувства така както го караше да се чувства Анджелика. Когато беше със съпругата си се чувстваше като омагьосан и едно върховно усещане на силна и необяснима любов го изпълваше. Той изпиваше всяка секунда с нея с наслада, а с Ванеса беше нормално. Питаше се, дали това не му липсва и си отговаряше, че не е това. Беше объркан и щом си спомнеше тъгата в очите на Анджелика си казваше, че трябва да спре да се вижда с Ванеса, защото нещата всеки момент могат да излязат извън контрола му, но толкова се страхуваше от обсебващата власт, с която съпругата му го владееше.


Ванеса усети как нещо вътре в нея се сви и заболя жестоко. Ето кое правеше Майкъл различен и ето коя беше Анджи. Няколкото секунди, през които беше станала свидетел на тяхната интимност я накараха да разбере, че тази красива жена означава много за Майкъл. Дали някога той беше гледал по този начин и нея? Ванеса не помнеше, но усещаше завистта, която изпитва и болката, която я съпровожда. Не беше градила илюзии, но не бе предполагала, че Майкъл просто се забавлява с нея. Не го познаваше като такъв човек и мъж и това я озадачаваше. Прииска й се да разбере всичко за тази жена и знаеше, че няма да се успокои, докато не го направи. Предполагаше, че след като никъде по медиите не се бе появило нейното име тя беше много ценна за Майкъл и той прави всичко възможно да я опази от отровните им пипала, но Ванеса имаше възможностите и връзките, чрез които да се добере до истината и щеше да ги използва. Нямаше намерение да бъде използвана и лъгана и трябваше да знае всичко за тази брюнетка, която Майкъл гледаше с толкова любов.


Ванеса извади телефона от чантата си и след кратък размисъл набра. Гласа й прозвуча делово и студено:


- Оди, здравей! Мисля, че дойде времето да ми върнеш услуга.


Когато прекрати разговора си, Ванеса знаеше, че до няколко часа или най- късно до утре ще разполага с необходимата й информация. Майкъл нямаше и най- малка представа колко се беше променила тя. Работата й я беше превърнала в безкомпромисна и силна жена, с която никой не можеше да се шегува. Той помнеше една друга Ванеса – по- слаба, по- наивна и по- добра. Сега тя беше различна и никой нямаше право да си играе с нея, дори неговото име да е Майкъл Джаксън!




- Анджи, защо отказа?


- Кое?


- Фотосесията.


- Майкъл, аз не мога вече да работя. Извиних се много пъти, че заблудих всички, но не мога. Прекалено съм заета с теб.


- С мен? – Разсмя се Майкъл.


- Знаеш за какво говоря. За да работя, аз трябва да съм далече от теб, защото и ти си в непрекъснато движение. Ако работата поне на единият от нас не беше така динамична, щях да работя, но не мога. Имам си отговорности и към Айзая – тя се усмихна. – Започвам друга кариера – на съпруга и отдадена майка и знаеш ли – харесва ми. Няма да спра да снимам, когато имам възможност, но ще го правя без да се обвързвам с никого. Мога да ти направя няколко папарашки снимки и ще съм осигурена за няколко години напред.


- Оооо! – Разсмя се Майкъл.


- Да. Ще те снимам, например с любовницата ти. Колко мислиш, че ще взема за такива кадри?


- Спри, Анджи! Това е прекалено вече!


- Кажи ми, Майкъл, тя много ли е красива?


- Нямам любовница. Спри!


Анджелика се усмихна тъжно и целуна Айзая по главата, а той я погледна и се усмихна.


- Айзая, нали ти няма да предадеш любовта ми, слънчице?


- Аз не съм предал нищо, Анджи. Нараняваш ме.


- Когато един ден разбера, няма ли да се почувстваш зле, че не си си признал още в самото начало?


- Няма какво да разбираш.


Майкъл беше изпратил билети на Ванеса за двете вечери, в които щеше да има шоу. Сякаш се беше почувствал недосегаем и не можеше да осъзнае колко вреди може да причини, рискувайки да загуби завинаги доверието на Анджелика. Нещо го подтикваше да рискува, да предизвиква съдбата и тръпката, която си осигуряваше с това ходене по ръба на бездънна пропаст го караше да усеща прилива на адреналин в тялото си и да не иска да се лиши от него. Едновременно се отвращаваше от себе си и след това чувството, че има нещо, с което да държи Анджелика в напрежение, че я кара да се бори за него му вдъхваше увереност и задоволство.


Грейс ставаше безмълвен свидетел на разговора между Майкъл и съпругата му и се преструваше, че не ги чува, но след като Анджелика срещна изумения й и объркан поглед в колата останаха да се чуват само гласовете на децата.




Ванеса беше ядосана. Оди не беше открил почти нищо за жената, с която тя беше видяла Майкъл. Беше й изпратил някакви снимки на двамата от преди 5 години и един запис, но след като ги разгледа, тя си спомни за тази случка и как медиите бяха пощурели за кратко по нея, но това бяха прекалено стари новини и те не й бяха достатъчни. Тя имаше нужда от нещо ново и конкретно, защото тази целувка и цялата последвала след това информация за личността на тази красива жена не можеха да й дадат най- главното- колко сериозни са отношенията на Майкъл с нея? Тя несъзнателно изтриваше спомена от онова, на което беше станала свидетел на паркинга и сякаш се опитваше да намери нещо, което да й покаже, че тази случка е била просто един инцидент и отказваше да повярва, че е възможно те двамата да имат сериозна връзка. Ванеса изпитваше нужда да се чуе с Майкъл, но нямаше тази възможност, защото не разполагаше с телефонният му номер. Беше пропуснала и продължаваше да пропуска, много важни сигнали, които нееднозначно доказваха, че Майкъл крие нещо от нея и че неговата изненадваща я различност е заради нещо, което може да причинява само наличието на гузна съвест.




Анджелика си легна рано, защото Майкъл и Франк не спираха да обсъждат престоящите му два концерта и тя се почувства напълно ненужна в този разговор. Беше искала този път да прекара рождения ден на Майкъл само с него, беше искала да са усамотят и да той да бъде само неин, но надеждите й се бяха спукали като сапунен мехур, когато той усмихнат й беше казал, че ще са в дома на Франк. Беше изпитала желание да му каже, че вече има собствено семейство и не е нужно да бъде сред това на Касио, но нещо я беше спряло. Сега, тя се опитваше да заспи, но сънят не идваше отново и мислите й се лутаха в различни посоки. Искаше да минат тези шоута и да поговори много сериозно с Майкъл, защото беше наложително. Не можеше да издържа повече на неговия ритъм на живот и имаше нужда да поспре и да се погрижи за себе си. Бременността й го изискваше и тя усещаше как вече лесно се уморява, как жадува за внимание и нежност, за много любов и грижа и за дом.


Анджелика чу как вратата се отваря внимателно и скоро след това Майкъл легна до нея. Той се притисна до нея и леко хладното му тяло и свежото му ухание на сапун я накараха да поеме дълбоко въздух, за да насити обонянието си с аромата му до краен предел. Тъй като беше с гръб към него, тя не остана задоволена и затова се обърна и сложила глава на рамото му отново вдиша аромата му.


- Събудих ли те, мъничка? – Шепнешком попита Майкъл.


- Не. Ухаеш толкова хубаво, че ми се прииска да те вдишвам.


Майкъл се усмихна и я остави да се сгушва в него и мислите му отлетяха за нещата, за които бяха говорили с Тайсън. Всичко вървеше по график и по- голямата част от работата беше окончателно финализирана. Нямаше за какво да се притеснява, но все пак го обземаше онази позната до болка тревожност, която го застигаше винаги преди старта на някой от проектите му.


- Ооо, това е толкова хубаво!- Възкликна Анджелика.


- Кое, скъпа?


- Това, което усещам в момента. Усещам бебето, Майкъл.


Майкъл я погледна, а тя продължаваше да е със затворени очи и изглеждаше невероятно красива. Една мека и нежна усмивка се разливаше по цялото й лице и той беше виждал това изражение само когато тя гледаше Айзая, но сега му се струваше още по- хубаво. Той бързо сложи ръка на корема й, а тя се усмихна още по- широко.


- Няма да можеш да го усетиш все още. Много е слабо.


- Какво е, Анджи?


- Като бълбукане на червата, но по- различно, като крилца на пеперуда... Толкова е приятно и ... Обичам те, Майкъл!


- Аз те обичам повече! – Отговори й той.


Майкъл не искаше да се примири с думите й и с надеждата, че ще усети нещо не сваляше ръката си от корема й, а след това положи и глава върху него.


- Моля те! Нека те усетя! Позволи на тати да те почувства! Моля те!.. Усещаш ли го още, Анджи?


- Аха. Рано е още, Майкъл. Дори аз съм изненадана, че го усетих така скоро, но това усещане ми е познато и знам, че не се лъжа. Потрай още няколко седмици.


- Искам сега. С теб.


Майкъл сложи устните си на корема на Анджелика и го целуна, а след това продължи да ги плъзга по него.


- Майкъл?


- Да?


- Нищо.


- Как така нищо? Кажи ми!


- Вече спря, така че можеш да престанеш да търсиш движението му.


Майкъл не се отказа и продължи да целува и гали корема й, а Анджелика усещаше как докосванията и устните му започват да я възбуждат. Беше открила съвсем изненадващо за себе си как сексуалното й желание се покачва през последните няколко дни и времето, в което правеше секс само, за да задоволи Майкъл й се струваше нереален сън. Тя се опита да игнорира това свое състояние, защото знаеше, че на сутринта ще стават рано, за да могат да пристигнат навреме в NY, но ръката на Майкъл, която се спусна по бедрото й я накара да си поеме дълбоко въздух и да го погледне. Очите им се срещнаха и неговите сякаш я питаха, дали тя би искала той да продължи. Дланта му се плъзна под крака й тя сви бедрата си, позволявайки му да продължава да я гали. Пръстите му затанцуваха малко над сгъвката на коляното й и тя отново затвори очи.


Майкъл не знаеше как да постъпи, защото желанието също беше започнало да се разпалва и у него. Аромата й, гладката й, топла кожа го караха да иска да продължава да я докосва, но той се страхуваше, че всеки момент тя може да го отблъсне, както много често се случваше напоследък и затова не бързаше да се надява предварително. Засега тя откликваше на ласките му и с нищо не показваше, че са нежелани, затова той не спираше да я гали и да следи реакциите й. В мига, в който си беше помислил, че тя иска да продължат и да стигнат до край, Анджелика отвори очи и каза:


- Майкъл, недей. Спри.


- Добре, мила... Аз предположих, че... Извинявай!


Той се премести отново до нея и след като легна, Анджелика направи нещо, което толкова силно го изненада, че за няколко секунди той не успя да реагира на ситуацията. Тя бързо се беше изправила и беше седнала върху него, за миг копчетата на пижамата му се бяха разхвърчали в различни посоки, а след това устните на съпругата му бяха започнали да се впиват безпощадно в плътта му. Бедрата й стискаха таза му, а непрекъснатото движение на ханша й запалваше слабините му и той за много кратко време усети как тя отново го превръща в неин подчинен. Звуците й бяха като на малък звяр, който разкъсва жертвата си и се опиянява от топлата й кръв. Анджелика тихо и носово ръмжеше, докато устните й бързо обхождаха торса му, докато го оставяха напълно неспособен да реагира на завладялата я страст.


- Колко си твърд! – Възкликна тя. - Трябва да те почувствам.


Долнището на пижамата му и бельото му много бързо бяха свалени и той с трескав поглед проследи как летят и падат на пода сред тъмнината на стаята. Ръката й веднага обхвана пениса му и много бързо започна да се движи по дължината му. Анджелика се премести и коленичейки между бедрата на Майкъл се наведе и устните й нежно опънаха кожата на тестисите му, а миг след това езикът й премина по тях и той усети мократа му топлина и горещият й дъх да се разстилат по тях. Тя продължаваше да е безмилостна и пръстите на свободната й ръка намериха онова толкова възбуждащо го място между ануса и топките му и започнаха да го масажират.


- Анджи! Ох...


Майкъл се отдаде на парещото го усещане концентрирано в слабините му, на предизвикващите треперенето му действия на Анджелика и, когато тя пое члена му дълбоко в гърлото си и, а устните й и страните й го заключиха в горещината и мокротата на устата й, той простена продължително и силно и усети как в ушите му започват да бучат прииждащи реки и тътена им беше оглушаващ.


- По дяволите, момиче! Охххх... по дяволите!


Анджелика го гледаше предизвикателно и Майкъл знаеше, че тя се наслаждава безкрайно на властта си. Тя отпусна главозамайващата го хватка, но миг след това устните й се впиха под главичката му, а езикът й зарисува огнени обръчи по нея и върха й. Действията й не бяха бавни, а изпълнени с бързина и страст и докато докарваше Майкъл до състояние пълна заслепеност, Анджелика издаваше стонове на задоволство заедно с него. Той знаеше, че тя обича оралната любов и винаги му го доказваше. Често му беше казвала, че тялото му я кара да се забравя и да иска да го вкусва и задоволява и това я възбужда.


- Анджи... Спри, скъпа. Спри преди да е станало късно!


Анджелика сякаш не го чуваше и той се принуди да се отдръпне от нея. Тя недоволно простена и отново се наведе и прокара езика си по цялата дължина на пениса на Майкъл.


- Моля те, Анджи!


Тя най- после го чу и той проследи как тя бавно се съблича и пред него постепенно започна да се разкрива нейната неустоима привлекателност. Той посегна, за да я докосне, но тя се отдръпна и Майкъл не успя. Гледаше го странно – съсредоточено и някак преценящо.


- Какво, скъпа?.. Ела!


- Майкъл... Харесваш ли ме все още?


- Анджи, моля те! Не и сега.


- Отговори ми, Майкъл.


Ръката й се плъзна по прасеца му и докосването й беше нежно и толкова ласкаво.


- Ела, Анджи! Не питай за неща, на които сама можеш да си отговориш и да усетиш.


Тя присви очи. За секунди сякаш беше загубила желанието си и отново бе усетила как нещо стои между нея и Майкъл и й пречи.


- Знаеш ли? Не мога.


- Какво не можеш, Анджи?


Тя не му отговори, а започна да се облича. Виждайки я какво прави, Майкъл седна и ръката му я спря. Гледа я продължително преди да проговори.


- Какво се случва с теб, мила? Кажи ми, Kate!


Той я прегърна, а тя въздъхна дълбоко и колкото и Майкъл да чакаше отговора й той все не идваше.


- Напоследък наистина не те разбирам. Защо се държиш така с мен? Моля те, говори с мен! Обясни ми.


- Нещо се случва, Майкъл. Но иман нещо, заради което не мога да те усещам като преди. Не си същия. Просто не си.


- Проклети хормони! - Тихо каза той. – Не разбирам, какво те кара да се чувстваш по този начин. Аз наистина разбирам, че ти е трудно, но те уверявам, че няма за какво да се тревожиш, скъпа. Всичко е плод на твоята изострена чувствителност в момента.


- Може би точно тя ми помага да разбера, че нещо не е наред. Искам да съм с теб, а не мога... Желанието ми си отива и... Майкъл, страхувам се, че не мога да се преборя с това усещане за самота.


- Чувстваш се самотна? О, скъпа!.. Искаш ли утре да дойдеш с мен на отварянето на борсата?

- О, Майкъл, не! Не съм сигурна, че се чувствам така само заради твоите непрекъснати отсъствия. Би трябвало те да не ми влияят вече, нали?

- Тогава защо?

- Не знам... Може би, защото... Аз си нямам никого, освен теб и децата. Няма с кого да се виждам, да говоря... Не правя абсолютно нищо... А по отношение на теб... Не си същия. Не си. Не знам, дали е заради нея, но...

- Анджелика, спри!

- Влюбен ли с в нея, Майкъл? Сподели с мен! Коя е? Защо се появи....

- Казах ти да спреш!

Майкъл спря да я прегръща и ръката му хвана брадичката й, заставяйки я да го погледне.

- Спри! Просто спри!

Не й заповядваше, а тихо я молеше. Анджелика не знаеше защо отново мисълта за другата жена дойде и тъй като все още нямаше никакви доказателства, че тя наистина съществува, не продължи.

- Съжалявам... Искаш ли да довърша това, което преди минути започнах?

- Не вече. Искам друго.

Тя го погледна с любопитство.

- Искам да ти докажа, че все още те обичам и желая както винаги. Нищо не се е променило в отношението ми към теб. Нищо... Сега ще ми позволиш ли да ти покажа любовта си?

Тя го погледна отново с онзи изпитателен поглед и малко след това видя как на лицето й се изписа колебание, затова й се усмихна и каза:

- Не може ли да си пожелая и това за рождения ден?

Най- после тя се усмихна и тази усмивка беше напълно искрена. В този момент Майкъл за нея беше отново онзи човек и мъж, когото обичаше и уважаваше с цялото си сърце и душа. Не знаеше, дали желанието й ще се върне, така както се беше появило преди малко, но самата мисъл, че иска да му позволи да се прояви я накара да посегне и да погали Майкъл по лицето.

- Мога ли, Анджи?

Тя продължаваше да му се усмихва и той се разсмя.

- Мога ли?

Анджелика приближи лицето си към неговото и устните й докоснаха неговите. Гласа й тихо му прошепна:

- Да, можеш.

За миг той се колеба, защото нещата, които тя му беше казала го бяха разстроили, но после действията и устните й го накараха да вплете длан в косите й и да започне да я целува.

Анджелика усещаше как устните му я карат да забравя за страховете и съмненията си. Майкъл нежно масажираше скалпа й и когато пръстите му се спуснаха и започнаха да галят тила тя въздъхна от удоволствие.

- Обърни се! – Помоли я Майкъл.

Тя изпълни желанието му и почти веднага след това почувства как топлият му дъх се стели по врата и цялата настръхна. Устните му се впиха нежно точно в края на врата й, а пръстите му отново почти не я докосваха и движението им по тялото й я караше да продължава да настръхва. За нея стана съвсем ясно, че Майкъл ще я накара да се откъсне от негативните си мисли и ще й подари отново едно незабравимо пътешествие в страната на желанието, страстта, нежността и любовта. Вече се беше научила, с малки изключения, да се оставя на желанието му да я накара почти да свършва само, докато гальовно прокарва устни по кожата й и докато върховете на пръстите му я карат да изтръпва в очакване на експлозията в прииждащата талаз след талаз и натрупваща се в тялото й възбуда.

- Ти си разкошна, Анджи... Единствена и неповторима в съвършенството си... – шепнеше й той и устните му поемаха меката част на ухото й, а дъха му го пареше.

Пръстите му започнаха да я галят под гърдите и тази силно възбуждаща я ласка накара Анджелика да извие гръб като котка и да впие пръстите си в тила му.

Майкъл отдавна не беше усещал по този начин Анджелика, защото дори и да премълчаваше, той много добре усещаше кога тя му се отдава истински и знаеше, че скоро не го беше правила. Нейната ескалираща възбуда го караше с всяка изминаваща секунда да я желае по- силно и по- силно. Търсеше всеки неин стон, всяко малко движение, което му подсказваше колко още може да й даде и колко далече е стигнала тя. Ръцете му я положиха върху леглото и за секунди погледите им се срещнаха, но този на Анджелика блуждаеше и тя бързо го скри, затваряйки очите си. Косите й се къдреха върху белотата на възглавницата, а лицето й беше добило още по- чувствено изражение и той за миг застина благоговеещ пред красотата й. Знаеше, че самият той я беше превърнал в култ, знаеше, че по света има далеч по- красиви жени и той познаваше много от тях, но Анджелика за него бе онази, която докосваше по непознат начин душата и мисълта му. Тя го караше да се самозабравя и да изживява толкова силни и противоположни емоции, каквито никога не си беше помислял, че ще изпита. Да го провокира да ги изживява и да се преоткрива чрез тях за него беше извор на енергия и той искаше никога тя да не си отива.

- Анджелика...

Тя отвори очи, за да види какво го предизвиква да изрече името й, но Майкъл не й каза нищо, а само се надвеси над нея, изпиващ я с погледа си. Анджелика го погали нежно и разбрала неговото състояние поиска да му каже, че много го обича, но ласката й го направи вместо думите. Майкъл се опря на лакти и не спираше да я гледа. Скулите й, нежния, женствен овал на лицето й, дългите й, пърхащи мигли, сочните й устни... всичко в лицето й го караше да не успява да откъсне очи от нея.

- Каква е тази сила, с която ме унищожаваш, Анджи? Каква е?

- Нарича се „Любов”, Майкъл.

Тя го прегърна, притегляйки го към себе си и той усети гладката й кожа да се прилепва към неговата и усещането им за цялост го обзе още по- силно.

Анджелика остави Майкъл да извиква в нея позабравени усещания, сладостни тръпки и когато всичко приключи и той я държеше в обятията си, тя си помисли, че би направила всичко, за да го задържи до себе си точно заради миговете като този. Не казваха нищо и сякаш бяха обгърнати от една млечнобяла прозрачна нежност, която ги правеше лениви и замечтани.

Майкъл усети погледа й и се извърна към нея, целувайки челото й. Тя се притисна още по- силно към тялото му и точно в този миг той си спомни, че Ванеса съвсем скоро ще пристигне в Ню Йорк. Усещаше се все по- объркан в двойнствената си игра и се запита, дали ще успее да я играе без да нарани никого? Имаше чувството, че Анджелика съвсем скоро ще бъде сигурна в това, че й изневерява и това усещане го накара да потръпне. Не знаеше, че е било съвсем осезателно, докато до слуха му не достигна гласа й:

- Защо беше това?

- Кое?

- Потрепери така, сякаш се гнусиш от нещо или някого.

Майкъл за кратко остана безмълвен, обмисляйки отговора си, а след това се усмихна и каза:

- Не знам. Някакъв тик, предполагам.

- Майкъл, искам да дойда на някоя от репетициите.

- Това е ново за теб, но, разбира се, че ще се радвам да го направиш. Аз ще имам може би само една преди шоуто и ще ти кажа. Кога ще се виждаш с онзи твой колега?

- Не съм съвсем сигурна. В момента той е... Не е в страната. Не запомних къде ми казаха, че е точно, но след седмица е тук и ще му се обадя.

- Бяхте ли много близки?

- Хммм, какво точно ме питаш?

- Ооо, Анджи! – Възкликна Майкъл. – Не ми казвай, че си имала връзка с него!

- Защо?

- Защо?! Защото...

Тя се разсмя на онова, което той не смееше да изрече на глас и побърза да го успокои:

- Не, скъпи, не съм имала връзка с него. Бяхме близки, но не успяхме да бъдем много близки, заради Кенет. С Кенет бяхме като сиамски близнаци. Единственото време, през което не бяхме заедно беше, когато бяхме с гаджетата си. Винаги исках да съм близо до него, да снимаме заедно, да чакаме залез, да снимаме порив на вятъра, играта на вълните, птици, лица... Липсва ми!

- Кенет или времето?

- И двете. Защо така ме предаде?! Обичах го. Толкова силно го обичах!

- Съжалявам! – Целуна я отново Майкъл.

- Никой не можеше да чете така душата ми както го правеше той. Никой.

Тя не продължи и Майкъл не счете за необходимо да казва нищо повече също. Знаеше, че приятелството е нещо безценно и съжаляваше, че тя бе загубила един от хората, на които беше държала и понеже живота го беше срещал също с много предателства, той можеше само да й съчувства.

Телефона му иззвъня и двамата се погледнаха изненадано. Докато той посягаше да го вземе, Анджелика го гледаше с напрегнато, почти уплашено изражение, а когато Майкъл видя кой е, върна апарата обратно, оставяйки го да нарушава тишината.

- Кой е, Майкъл?

- Не знам и затова няма да отговоря... Знаеш ли, ще се откажа от този телефон. Имам достатъчно хора, които се грижат за връзките ми, за да ме свързват с онези, с които желая да разговарям.

Телефона спря да звъни и след кратко прекъсване започна отново да ги предизвиква за вниманието им.

- Сигурен ли си, че не знаеш кой е?

- А защо иначе да го казвам?

- Странно е да така настоятелно да се звъни след 1 часа през нощта.

- Какво имаш предвид?

- Нищо, че е странно.

- Затова ти казах, че не го искам вече.

Майкъл се изправи и Анджелика го погледна с интерес.

- Къде?

- Познай – разсмя се Майкъл.

Тя също се разсмя, а през това време той излезе. Телефонното позвъняване все още не даваше мира на Анджелика и затова тя погледна към вратата, а след това бързо взе телефона на Майкъл и започна да търси номера. Единственото, което успя да разбере от него е, че обаждането е от LA. Нещо я караше да пожелае да запази номера и докато се оглеждаше да види къде е нейният, телефона на Майкъл потрепна в ръката й и на екрана се получи информация за текстово съобщение. Анджелика без да се колебае отвори съобщението, прочете го няколко пъти и върна телефона на мястото му. След това легна и сълзите дойдоха и тя, въпреки че не ги желаеше, не можеше да ги спре.

Майкъл се върна скоро и лягайки, прегърна Анджелика, но веднага усети и чу плача й.

- Kate?! Защо плачеш, скъпа?

Анджелика стисна зъби, но не успя да се овладее и задъхано му отговори:

- Имаш съобщение в телефона си.

Майкъл дори не желаеше да го чете. По- важно за него в този момент бе да успокои Анджелика, а нямаше идея как да го направи.

- Анджи... – той постави ръка на рамото й.

- Не ме докосвай, моля те! Недей!

- Анджи, аз искам да...

- Не ми говори, Майкъл. Замълчи!... Искам да се махнеш.

- Анджи! Какво...

- Млъкни, Майкъл!

Тя рязко се изправи и от това движение усети как й причернява, но успя да се овладее и посегна към дрехите си.

- Какво правиш?

Тя се обърна и Майкъл най- сетне успя да види лицето й. Анджелика беше... Той се изплаши и побърза да стане, за да се опита да промени този луд израз, който никога не беше виждал.

Сълзите на Анджелика непрекъснато се стичаха по страните й, а ръцете на Майкъл, хванали я над китките не успяваха да я спрат бързо и трескаво да се облича. Той не упражняваше натиск, а само я държеше и не спираше да я гледа.

- Ако не бяхме на гости... Ако... Пусни ме, защото... Пусни ме!

- Защо се обличаш? Кажи ми какво искаш да направиш?

Заради начина, по който той я държеше, Анджелика успя да освободи ръцете си и секунда след това силният й шамар изгори бузата му. Майкъл прискляпна, но не реагира и тя го удари още веднъж. Когато ръката й се вдигаше, за да го зашлеви за трети път той успя да задържи ръката й и те се гледаха продължително без да говорят, а Анджелика се опитваше да се освободи от хватката му.

- Спри веднага!

- Пусни ми ръката! – Каза тя. – И си прочети съобщението.

- Не искам да чета нищо.

Гласа й започна да цитира:

- „ЧРД, скъпи! Желая те толкова силно в момента, че, ако затворя очите си почти мога да усетя вкуса ти. Нямам търпение да пристигна в NY и да усетя отново докосванията ти по тялото ми. Боже, колко съм възбудена сега!”

Анджелика безпогрешно беше запомнила всяка дума от съобщението и то я беше наранило толкова силно и дълбоко, че болката не си отиваше, а ставаше все по- силна и осезаема. Искаше да крещи, да вие от нея, но осъзнаваше, че е в дома на Франк, че, ако го направи ще събуди всички и затова стаяваше цялата си мъка и се обличаше с едничката мисъл да излезе навън и по- далече от Майкъл.

- Анджи... Това е някаква грешка, скъпа. Това е... Някой... Не знам. Вероятно е пак някоя фенка, която е загубила мярката.

- Стига, моля те! Сменяш номера си толкова често, използваш толкова различни карти... Няма как да е някой, който случайно се е добрал до него... Пусни ме!

- Повярвай ми, Анджи! НЯМАМ никаква идея кой може да е това и те уверявам, че не те лъжа. Искаш ли да се обадим и да разберем?

- До кога с този театър, по дяволите? Ако не знаеше какво може да ме е разстроило до сега да си беше прочел сам съобщението. Спри да ме лъжеш! Това е долно.

Майкъл пусна ръката й и взе телефона си, а след това й го подаде.

- Обади се! Държа да се обадиш и след като го направиш искам да ми се извиниш

- Не искам да се обаждам. Не искам да й чувам гласа.

- Направи го! Държа да го направиш!

Майкъл беше обзет от толкова силна ярост, че Ванеса беше открила по някакъв начин номера на телефона му, а гнева му замъгляваше реалната му преценка. Той се надяваше, че Ванеса все някак ще успее да се измъкне от ситуацията, от която той сам не можеше. Майкъл бързо натисна бутона за набиране и подаде телефона си на Анджелика.

- Говори!

- Защо не говориш ти? Не изпращат на мен такива съобщения.

- Говори, Анджи! Знаеш, че не мога да отговарям на всеки луд.

Тя най- сетне пое телефона и секунда след това чу един много приятен женски глас да казва:

- Ало?

Анджелика мълчеше, защото не знаеше какво да каже.

- Ало?! – Настояваше отговор гласа.

- Слушай ме, която и да си. Не си и помисляй повече да притесняваш мен и съпруга ми със среднощните си обаждания и съобщения, защото, кълна се, че ще те открия и тогава ще съжаляваш, че си се родила.

- Ало, кой е?

- Чу ли ме добре? Да не си посмяла, дори да мислиш за него повече!

- Аз не разбирам... Вероятно е станала някаква грешка. Извинявам се!

Анджелика чу как линията прекъсна и вдигна очи към Майкъл.

- По- добре е ти сам да си оправяш кашите с нея. Ясно ли ти е? Не намесвай и мен.

- Не знам коя е тази жена. Колко пъти да ти го повторя?

- Защо ме предизвикваш? Наистина ли искаш да науча коя е? Наистина ли? Аз предпочитам сам да ми кажеш.

- Скъпа, ако продължаваш по този начин да вярваш на всички, които се опитват да ме направят какъв ли не ти съвсем сериозно ще имаш проблем. Не познавам тази жена или момиче. Не я познавам. Какво искаш да направя, за да те накарам да ми повярваш?

- Не искам да правиш нищо. Само искам да ти припомня едни твои думи, които съм запомнила много добре:”Лъжата е спринтьор, а истината участва в маратон.” Знай, че един ден и той ще бъде съвсем скоро аз ще разбера и тогава... „Боже, колко съм възбудена сега!” – повтори последните думи от съобщението на Ванеса, Анджелика. – Успокой я, Майкъл. Аз излизам и няма да ви преча.

- Какви ги говориш? Никъде няма да излизаш. Глупости, Анджи! Глупости! Винаги си вгорчаваш живота, а и моя с глупости.

- Напротив. Излизам, защото, ако остана още малко с теб ще започна да викам, а не желая да притеснявам никого... Ще изясняваме нещата между нас, когато останем сами. Долен, долен лъжец си ти и страхливец! Къде са ключовете от колата?

- Няма да ти ги дам. Не можеш да излизаш така в близо 2 часа сама. Не ти разрешавам.

- Ти не ми разрешаваш? – Ококори очи Анджелика. – Не ми разрешаваш? Кога се превърнах в човек, на който си мислиш, че можеш да даваш нареждания, Майкъл? Не ме разстройвай допълнително и ми дай ключовете. Ще се върна навреме, за да те взема за NY.

- Не.

Анджелика седна на леглото и усещайки се напълно безпомощна и като в капан отново се разплака.

- Моля те, Анджи, спри да ме нараняваш. Не мога да понасям повече сълзите ти! Спри, принцесо! Не плачи!

Майкъл коленичи пред нея и устните му зацелуваха лицето й. Тя не се възпротиви на тази проява на ласкава загриженост, но го помоли:

- Моля те, Майкъл, ако поне малко те е грижа за мен, дай ми ключовете. Искам да бъда сама. Моля те!

Той взе лицето й в длани и тя го погледна.

- Анджи, обичам те! Не го прави. Много е късно и не мога да те пусна сама. Разстроена си и... Не искай да го направя. Не мога.

Анджелика затвори очи, а Майкъл изтри с палеца си една бликнала сълза, а после се приближи и целуна топлите й и гладки устни, които сега имаха солен вкус. Тази жена го привличаше във всяко едно от своите състояния и дори сега, когато се чувстваше виновен и разочарован пред себе си, когато се питаше до кога ще продължава да я наранява, той не можеше да спре да я желае. Анджелика изхлипа под устните му, но той не престана да я целува, да я предизвиква да му отговори и когато тя най- сетне го направи той усети как една тръпка на задоволство преминава по тялото му.

- Прави любов с мен, Анджи! Толкова си ми нужна! Толкова те обичам!

 Ажелика сякаш не чуваше нищо, защото съзнанието й беше заето само с това как да да го накара да страда. Да страда точно така както тя страдаше в момента. Искаше да го боли толкова много, че да не може да си поема въздух от тази болка. Концентрирана само върху тези мисли тя му позволяваше да я целува, да съблича дрехите й и ръцете му да галят нежно тялото й. Нямаше сила на света, която да я накара да му прости за унижението, на което я беше подложил, но знаеше, че вече няма и такава сила, която да я застави сама да си тръгне. Имаше нужда от Майкъл, така както от никого досега в живота си и въпреки че беше сигурна, че един ден тя ще намери как да го нарани, разбираше, че щеше да остане с него.

Пръстите на Майкъл разтвориха срамните й устни, а езикът му намери клитора й и бавно започна да го стимулира. Усещането накара Анджелика да се отпусне по гръб и да въздъхне. Ръката й легна върху очите й, а когато Майкъл засмука любовното й бутонче тя простена силно от смесеното усещане, с което той дразнеше тази част от тялото й. Той отпусна, наслади се на изпъкналата овлажнена перличка и показалецът му започна да рисува с върха си кръгове върху нея. Анджелика отново простена, докато Майкъл проникна с пръсти в нея и със завидна и познаваща я до съвършенство точност откри и другата точка, която я караше да диша все по- учестено.

-   Обичам те, скъпа! – Хриптящо й сподели той и целуна вътрешната част на бедрото й. – Обичам те до пълна лудост!

Пръстите в нея продължиха да я стимулират, но той спря да масажира клитора й и тя отвори очи и простенвайки го помоли:

-  Не спирай! Моля те, не спирай!

Тогава го видя как той сваля долнището на пижамата си и седна, за да му помогне. Ненавиждаше слабостта си, но не можеше да се противопостави на желанието, което той събуждаше в нея и затова бързаше да го слее със себе си и да го превърне в свой роб. Искаше да направи всичко по силите си, за да изтрие другата жена от съзнанието му и щеше да му даде онзи еликсир, който винаги го караше да бъде не на себе си. Ръката й обхвана пениса му и се плъзна по него и въпреки че Майкъл се опита да спре, Анджелика постави език върху главичката му и го раздвижи бързо, а след това я пое между устните си и я засмука. Това трая само секунди, след което тя отново започна да облизва целия му пенис отгоре до долу, сякаш е най- вкусният сладолед на света. Погледът й го заковаваше, а влагата в очите й все още оставаща го караше да я усеща като малко момиченце и странно защо той в този миг се чувстваше господар.

Анджелика усещаше как члена на Майкъл става все по- твърд, как малките вени по него започват да изпъкват и пулсират под езика и затова най- сетне го пое отново в устата си, езикът й го засмука и Майкъл простена, а ръката му се вплете в къдриците й.

-  Боже, Анджи, ти си богиня!

Тя не спираше дълго и когато той вече беше почти на ръба да я залее със нектара си тя се отдръпна и Майкъл остана изненадан от решението й, а пенисът му потръпваше пред нея.

-  Тя може ли да прави това, Майкъл? Или е по- добра?

-  Мълчи, Анджи! -  Изхриптя той, а ръката му я прихвана зад тила и отново я приближи към пениса му. -  Накарай ме да свърша!

Тя не се подчини, а се отдръпна и се изправи. Устните й засмукаха зърното на една от гърдите му, а скоро след това тя плъзна език по врата му.

-  Прави ли това с теб, Майкъл? Кажи ми!!! Кара ли да горят очите ти, така както горят сега? А?

Ръката й продължаваше да се спуска нагоре- надолу по пениса му и да кара цветните петна на възбудата да танцуват пред очите му. Майкъл пое дълбоко въздух и в забрава издиша, казвайки:

-  По дяволите, момиче, не. Никой не може да го направи така както го правиш ти.

Дланта й спря да се движи и Анджелика се отдръпна от него.

-  Тогава защо ми изневеряваш? Обичаш ли я?

Майкъл отвори очи и с бързо движение я придърпа към себе си.

-  Обичам теб! Само теб! Не го ли знаеш? Не го ли усещаш?

-  Защо тогава? Защо ми го причиняваш тогава? Кажи ми, pendejo!!!

-  Спри да говориш, Анджелика!

Майкъл хвана ръката й я сложи върху слабините си, а очите му я пронизаха с хиляди стрели.

-  Накарай ме да полетя в ръцете ти, Анджи! Направи го!

Тя поклати глава и отново се отдръпна от него, сядайки на леглото.

-  Направи го сам.

-  Какво? – Невярващ на онова, което бе чул попита Майкъл.

-  Направи го сам със себе си.

-  Анджи! Не си играй с мен.

-  Знам, че го правиш, така че ми покажи.

Той я гледа преценящо няколко секунди и след това каза:

-  Ако и ти го направиш.

Тя се усмихна, но това не беше щастлива усмивка, а такава каквато предпочиташ да не виждаш на ничие лице. Изразяваше такава надменност и преимущество, толкова дистанцираност, че Майкъл си пожела Анджелика да я скрие колкото може по- бързо.

-  Искаш да ме гледаш как мастурбирам ли, Майкъл?

-  По дяволите, да!

-  Тя прави ли го?

-  Няма „тя” и никога няма да има. Ще го направиш ли?

Мисълта Анджелика да се докосва сама пред очите му и той само да я наблюдава го накара да усети още по- силно собствената си възбуда. Майкъл не спираше да я гледа, а красивото й тяло го караше да си мечтае как тя разкрива своята интимност пред него.

-  Мисълта да ме гледаш как прокарвам пръсти по нея възбужда ли те?

-  Да или не, Анджи? Спри да ме измъчваш!

-  Защо да го правя? Заслужаваш ли?

-  Момиче... Аз горя... Спри да говориш и да задаваш въпроси.

-  Защо трябва да ме грижа за теб, докато на теб не ти пука за мен? Кажи ми това?

-  ОК. Разбрах те. Наказваш ме.

-  Не. Не го правя. Не още.

-  Лека нощ, Анджи! Дано си доволна от себе си.

Майкъл взе долнището си и го обу. През цялото време Анджелика наблюдаваше ерекцията му, която оставаше все още много силна и се усмихваше. Той видя усмивката й и поклати глава.

-  Когато разбереш, че си грешила как ще се чувстваш, Анджелика?

-  Не греша и ти го знаеш.

-  Не желая да разговарям с теб вече. Лека нощ.

Майкъл си легна, а след малко беше последван от Анджелика. Тя не чувстваше вина заради постъпката си и дори беше доволна, че все пак успя да накара Майкъл да изпита унижение и дори болка, но собствената й болка не можеше да бъде заличена от действията й. Тя продължаваше да иска да вика и да плаче, да счупи нещо и мисълта й не спираше да се лута във въпросителните защо Майкъл бе потърсил друга жена и не можеше да не изтръпва от страх, че скоро ще я замени с нея и тя няма да може да преживее загубата му.

Анджелика чу как Майкъл въздъхна тежко и се обърна към него.

- Няма да заспиш, нали?

-  Не.

-  Нито аз. Искаш ли да вземем децата и да си тръгваме? Сега трафика е по- спокоен и ще карам много по- бързо и няма да се налага да се притесняваме за времето на сутринта.

-  Не си ли уморена?

-  Не. Нямам търпение да мога да изясня нещата с теб, а тук не мога.

Майкъл потръпна от мисълта за предстоящите изблици на Анджелика, които вероятно много щяха да го наранят и знаейки, че няма да може да ги избегне се изправи, казвайки:

-  Нека се приготвим и ще вземем децата и тръгваме.

-  Нали Франк и семейството му няма да ни се обидят?

-  Не. Няма.

Анджелика най- сетне си отдъхна, защото искаше да каже всички неща, които я разяждаха отвътре и да го накара да й обясни защо така жестоко я наранява и да й сподели причината. Не можеше да продължава да живее в страх и съмнения. Не искаше да го прави и нуждата от спокойствие по време на бременността й беше наложителна. Ако Майкъл държеше на нея трябваше да избира и тя нямаше да прави компромиси за нищо на света.