Повече от чувство 49

Текста не е подходящ за лица под 18 години!!!

Анджелика излезе от стаята си и щом Майкъл затвори вратата след като тя влезе в апартамента му тя попита:

- Сам ли си?

- Да, аз точно излизам от банята и щях да ти се...

Майкъл не успя да довърши, защото тя го прегърна и устните й се сляха с неговите. Той първоначално се изненада от реакцията й но след това я прегърна и ръцете му притиснаха тялото й близо до неговото.

- Прави любов с мен, Майкъл! Накрай ме да полетя. Остави ме без дъх. Моля те, люби ме както само ти можеш!

Майкъл реши, че няма да се опитва да разбере какво беше провокирало Анджелика така силно да го прегръща и да търси близостта му с всяка част от тялото си. Той започна бавно да разкопчава ципа на роклята й и внимателно да я сваля, целувайки мястото зад ухото й и продължавайки по дългият й лебедов врат, достигайки до ключицата й. Тя усети как сякаш цялото й тяло настръхна и вплете пръстите си в къдриците на Майкъл, които бяха все още влажни и тихо проскърцаха от допира й. Ръцете му се плъзнаха по тялото й и роклята остана в краката й. Пръстите му нежно преминаха от края на гръбначния й стълб и стигнаха до тила й, улучвайки отново едно от най – сензитивните й места. Анджелика не устоя на докосването му и тихо измърка и се обърна с гръб към него. Той обви едната си ръка около кръста й, а с другата повдигна косата й и усните му затанцуваха върху врата й.

Анджелика взе ръката на Майкъл, с която той я прегръщаше и бавно я насочи между бедрата си:

- Докосни ме, Майкъл! – помоли го тя.

Дланта му се поколеба за миг, но желанието да усети кадифената нежност, към която Анджелика го водеше надделя и пръстите му се пъхнаха под меката дантела на бельото й. Тя продължаваше да не отделя своята ръка от неговата и той й позволи да определя действията му. Когато интензитета на докосването му се повиши, Анджелика простена и бързо се обърна към него и устните й намериха неговите, за да се слеят в дълбока целувка, в която езиците им се запреплитаха страстно. Тя намери колана на халата на Майкъл и трепереща го развърза.

- Не спирай – с възбуден глас прошепна тя.

После малката й длан пое възбудения вече член на Майкъл и той въздъхна дълбоко, впивайки още по- страстно устните си в нейните.

- Искам те, Майкъл. Сега, веднага! Искам те!

Страстта, която бе обзела Анджелика се предаде и върху Майкъл и той остана безсилен пред тлеещата и стенеща в ръцете му жена, която оплиташе тялото си около неговото и го зовеше безпощадно. Дишането му стана все по – дълбоко и той усети как ушите му зашумяха и бързо обърна Анджелика с гръб към него и я избута към стената и тя опря дланите си на нея. Неочаквано за него тя каза:

- Чукай ме, Майкъл. Fuck me as harder as you can. – и го погледна с див поглед.

Майкъл виждаше лудостта на Анджелика и запленен, бързо и със силен и дълбок тласък влезе в нея. Тя почти изкрещя, а той я обхвана с една ръка през кръста и навеждайки се впи зъби в леко изпъкналата й лопатка. Движенията му в нея бяха властни и на моменти той се питаше, дали не й причинява болка, но реакциите й говореха съвсем еднозначно за начина, по който тя се чувства. Тя не спираше да призовава всички светии и пръстите й се опитваха да се впият в гладката стена. Майкъл безмилостно спусна длан между бедрата й и започна да масажира динамично втвърдената малка перла между тях. Усети как Анджелика започва да се отпуска и как предадена на удоволствието, което я бе завладяло не успява да се удържа, трепереща, на краката си. Тя извърна глава към него и той потърси сочните й устни, защото изпитваше лудешка необходимост да слее всяка част на тялото си с нея. Езиците им диво се вплетоха и той я прихвана по- плътно с ръка, за да не й позволи да се смъкне на пода. Тя стенеше измежду целувките им и в един момент се обърна с лице към него и явно неуспявайки да се държи повече изправна, легна по гръб на пода. Станалите черни като въглени очи на Майкъл я проследиха и той коленичи пред нея и хващайки я за кръста я придърпа към себе си. После взе пулсиращият си член и гледайки я предизвикателно в очите го отри в зовящата й го вагина. Анджелика бързо повдигна таза си и простена:

- Моля те, чукай ме!

Щом усети Майкъл отново в себе си, разбиващ вътрешностите й тя простена силно и ръцете й потърсиха тялото му, но понеже той оставаше далече и не можеше да го достигне тя седна и прегръщайки го го накара да коленичи. Притисната плътно в него, вкопчила пръсти в косата му, разрошвайки я и дърпайки я, Анджелика започна да се движи.

Майкъл усещаше как почти не успява да си поеме дъх от пъплещото с опустошителна сила умопомрачение. Твърдите зърна на гърдите й се плъзгаха по кожата му и понякога докосваха и неговите, устните й го намираха непрекъснато и тя сладко ги сливаше с неговите. Гладкият и език се стрелваше в устата му и намирайки неговия го предизвикваше на страстен танц.

Анджелика почти нямаше връзка с действителността. Усещането на големия и твърд член на Майкъл в нея, силно притискащите му я длани, докосвайки всяко възбуждащо я до безумие кътче от тялото й я караха лакомо и дълбоко да го поема в себе си и да чувства как с всяка изминала секунда експлозията й се приближава.

- Анджи,... – задъхано каза Майкъл – не мога да издържам повече.

Тя нищо не му отговори, а сякаш съвсем умишлено го стегна в себе си и ускори бясно ритъма, с който се движеше. Секунди след това тя застина и после трепереща и стенеща отпусна глава назад, затворила очи. После отпусна глава на рамото на Майкъл, който силно я прегърна и повтарящ името й я изпълни с влагата си. Тя пожела да приеме всяка молекула от него и бавно се отпусна, лягайки по гръб, а той покри мокрото й тяло със своята мокрота и устните им отново се сляха.

Малко по – късно Майкъл се отпусна до Анджелика и я прегърна, а тя сложи глава върху рамото му. Докато нежно плъзгаше пръстите си по гърба й той я попита:

- От къде дойде това, Анджи?

- Не знам – каза тя и не посмя да го погледне.

Тя се питаше, дали не е преминала границите на благоприличието и дали Майкъл не я беше помислил за прекалено цинична.

- Всъщност, няма значение... Когато си такава сякаш те виждам за първи път и сякаш правя любов с теб за първи път. Ставаш напълно примитивна и по никакъв начин не мога да ти се наситя. Не, че мога по принцип – усмихна се той. – Обичам те, обичам лицата ти, Анджи.

- И аз те обичам... – каза тя, а след кратко мълчание добави - Трябва да спим вече.

- Даааа... Но...

- Какво? – прекъсна го Анджелика. – Утре имаш концерт, Майкъл. Трябва да почиваш.

- Хмммм... – отново се усмихна той. – С теб е трудно да се почива... Обичаш ли предизвикателствата, Анджи?

- Какво имаш предвид? – погледна го тя.

- Отговори ми – настоя Майкъл.

- Да. Много.

Майкъл се изправи и протегна ръка към нея:

- Ела.

- Майкъл?!

- Ела, красавице.

Анджелика пое подадената й ръка и се изправи. Беше любопитна да разбере с какво още смяташе да я изненада Майкъл и го последва без да задава повече въпроси.

Държейки я за ръката Майкъл влезе с нея в банята и след като пусна душа й каза:

- ОК, нека да ти помогна сега.

Анджелика се усмихваше, докато той внимателно и грижливо сапунисваше тялото й и се грижеше за нея като за малко дете. Когато свърши той внимателно я обви с хавлията и хващайки я отново за ръката я поведе към спалнята.

- Седни, Анджи! – помоли я той.

Анджелика седна в края на леглото, а Майкъл коленичи пред нея. В ръцете си той държеше още една хавлия, с която внимателно започна да попива блестящите капчици вода по тялото на Анджелика, започвайки от пръстите на краката й. Когато устните му докоснаха стъпалото й тя се облегна на дланите си и затвори очи. Майкъл видя реакцията й и се усмихна и след това продължи да подсушава тялото й като не спираше да я дарява с целувките си.

- Боже, Майкъл, хубаво е! – възкликна тя.

Когато Майкъл реши, че приключил се изправи и отивайки до шкафа откри лосиона й за тяло и се върна при нея.

- Сега ще те помоля да легнеш – каза той.

Тя го погледна за кратко и после изпълни молбата му, лягайки по гръб. Той се усмихна и я коригира:

- Моля те, легни по корем. Не се опитвай да ме разконцентрираш.

- Аз?! – усмихна се тя също и изпълни молбата му.

Малко след това го чу да казва:

- Еххх, ще бъде по- трудно отколкото си го представях.

След това Анджелика усети нежните му длани да втриват лосиона в тялото й и тя отново затвори очи. Майкъл се опитваше да не влага нищо еротично в този масаж, но колкото повече продължаваше толкова по- трудна му се струваше тази задача. Тя тихичко издаваше стонове на удоволствие и това много го съблазняваше. Все пак той успя да се справи с това предизвикателство, а Анджелика се чувстваше прекрасно и почти заспиваше от невероятното усещане, което Майкъл й носеше.

- ОК, готово – каза той и се изправи отново.

- Благодаря ти, скъпи! Точно от това имах нужда.

Майкъл остави лосиона на мястото му и сред дрехите на Анджелика откри един от халатите й и връщайки се при нея я помоли да седне, за да й го облече. Тя се подчини и усмихвайки му се го попита:

- Къде е предизвикателството, скъпи?

- Не бързай, Анджи. Скоро ще разбереш. Сега просто се отпусни, а аз ще се върна след малко.

- Къде отиваш? – Разтревожено го попита тя. – Не ме оставяй сама, Майкъл!

- Няма. Тук съм. Просто легни.

Анджелика легна и проследи с любопитство как Майкъл излезе от стаята. Искаше й се да извика след него, но не го направи, защото такава беше молбата му. Щом искаше да играе по неговите правила тя щеше да го направи. Обичаше изненадите, а мисълта за предизвикателство от Майкъл караше адреналина й да се покачва и да очаква с нетърпение какво й готви.

След няколко минути Майкъл се върна и усмихвайки се на примерно очакващата го Анджелика, свита на кравайче върху спалнята, каза:

- ОК, вече съм тук и искам да ти кажа, че нямаш право да протестираш.

- Какво си намислил, Майкъл? – сви очи тя.

- Седни и затвори очи.

Тя се подчини като не спираше да го наблюдава, докато се изправяше.

- Затвори очи, Анджи – повтори Майкъл.

Анджелика бавно изпълни молбата му, а той коленичил застана зад нея на леглото и изваждайки от джоба на халата си пухкава маска за очи и я сложи на очите й се зае да я завързва.

- Не, Майкъл! Недей! – каза Анджелика и сложи дланите си върху маската.

- Нямаш право на протест, помниш ли?

Тя все още не сваляше дланите от маската, но поклати глава, изразявайки съгласие, че е приела да играе.

- Няма да направя нищо, с което да те нараня, нали знаеш?

- Да. Надявам се – каза тихо Анджелика и облиза устните си.

- Виждаш ли нещо? – попита Майкъл и застана с лице към нея.

- Не. Нищо... И сега?

- Сега ми падна в ръцете – засмя се Майкъл. – Отпусни се, мъниче, – тя усети топлия му дъх до ухото си – обещавам, че ще направя всичко по силите си да се почувстваш добре.

Анджелика посегна по посоката на гласа му и топлината, която усещаше до лицето си, но не успя да намери Майкъл, защото той се отдръпна, усмихвайки се. Тя усети как той нежно преминава с пръсти по лицето й, а стигайки до устните й започва да очертава контура им с върховете на дланите си. Анджелика нямаше представа какво ще последва и всяко докосване я караше да изтръпва и дори понякога я стряскаше, а сигналите, които достигаха до мозъка й се връщаха към тялото й с неимоверна сила. Докато Майкъл рисуваше по лицето й тя седеше мирно на леглото, свила крака под дупето си. Усещаше само как той деликатно и с истинска наслада описва всяка линия по него. Дочу го да казва:

- Вече мога да те нарисувам.

Анджелика усети как дланта му се спусна по брадичката й и се плъзна по гушката й. Тя въздъхна тихо, а Майкъл придвижи пръстите си зад ухото й. В този момент тя успя да намери раменете му и да се притисне към тялото му.

- Анджи, не, скъпа. Това е моята игра – каза той и се отдръпна от нея.

- Искам да те усещам – помоля тя.

Майкъл нищо не й отговори, но ако тя можеше да го види щеше да забележи с какво възхищение я гледа. Искаше да докосне всяка извивка от тялото й и да я накара да изживее нещо, което по реакциите й разбра, че не беше правила. Искаше да я накара да усеща всяка негова ласка по различен начин и без да я очаква. Той държеше ключа към едно от нейните сетива и сега изостряше другите. Беше опознал вече достатъчно тялото й и нуждите му и щеше да се постарае да ги задоволи по начини, по които тя бленуваше да изпита, но все още не бе осъзнала, че иска да се случат точно така. Майкъл знаеше колко страстна и огнена е тя и искаше да я научи да оценя и онази невероятно предизвикателна и влудяваща тръпка, която носи бавното достигане до момента, в който телата им да слеят в едно. Искаше да й покаже колко красота има в докосването и тя да усети чрез върховете на пръстите и устните му цялата любов, в която той изгаряше. Той можеше да следва линиите на красивото й тяло с часове и да се омайва от възможността, която му даряваше Бог – да държи в ръцете си едно от най – прекрасните му творения.

Анджелика леко потрепна, когато Майкъл отмести косата й назад и целуна пулсиращата вена на шията й. Устните му гальовно и нашепнаха за признание в любов и вреченост и тя отново потърси тялото му, но ръцете му я спряха:

- Недей, нека бъде по моя начин, момиче.

Анджелика отново облиза устните си и каза:

- Майкъл, аз не мисля, че ще издържа без да те докосвам.

- Трябва, защото, ако не успяваш ще те завържа.

Анджелика усети как тази заплаха я накара да изпита изненадваща възбуда и тя въздъхна:

- Само твоя и изцяло във властта ти...

- Дааа – чу в ухото си грапавия му шепот тя.

- Много ме възбуждаш, Майкъл!

- А аз още не съм започнал – отново дочу ръждивото му шептене Анджелика.

- Божеее... – въздхна тя и почувства как той докосна ключицата й. – Говори ми, искам да чувам гласа ти.

Майкъл отново се усмихна и продължи с възхитеното си изследване на всеки милиметър от топлата й плът. Устните му жадуваха да се впиват в тялото й и да вкусват от аромата на любимата жена, но той контролираше умело желанието си и пърхащо и бавно описваше любовни следи с пръстите си. Не знаеше до кога Анджелика ще издържи на предизвикателството и провокацията му да се остави изцяло на неговият контрол и се наслаждаваше на времето, в което тя беше притихнало – покорна. Чувстваше се за пореден път главозамаян от красивото й тяло, от деликатната и нежна кожа. Очите му попиваха с възхита нейното съвршенство и той искаше да я накара да се почувства най – обожаваната и желана жена на този свят.

Анджелика беше объркана от действията на Майкъл. Това, което усещаше беше неописуемо, като изживяване, защото беше близко до състояние на пълно и несравнимо с нищо друго щастие. Ласките му я караха да изтръпва и да желае да не спират никога. Той беше влудяващо нежен и внимателен. Тя не виждаше нищо и оставена в мрака можеше само да усеща с пълна сила всяко мъничко докосване, да усеща обгръщащата му я топлина, когато се приближеше близо до нея. Не успяваше и за миг да предугади следващото му докосване и то я изненадваше и за миг я вцепеняваше.

Когато пръстите му развързаха колана на халата й тя за миг се почувства странно разголена и на показ, но Майкъл не го свали и тя не усети той да го разтваря повече от необходимото. Тогава почувства как пръстите му се спуснаха изкушаващо бавно между гърдите й тя пожела той да ги докосне.

Гласа му – тих и дрезгав я информира:

- Изчакай ме за секунда.

Тя понечи да каже нещо, но усети дланта му върху устните си и замълча.

- Трябва да ми се довериш напълно, ангелче. Можеш ли?

Тя поклати глава положително и пръстите му се отделиха от устните й тя усети как той излезе от стаята. Мисълта й запрепуска, лутаща се в догадки какво още ще направи той и когато дочу стъпките му, се извърна по посока на шума и попита:

- Майкъл, тук ли си?

Той се беше спрял, за да я гледа и не й отговори. За миг се беше запитал какво го кара да изпитва толкова силни чувства към нея. В главата му се стрелваха вероятните отговори и той се остави на един от тях и продължи да я съзерцава.

Нощта беше спокойна и светла. Завесите в стаята не бяха спуснати и лунната светлина изпълваше помещението със сребристият си отблясък. Белите завивки изглеждаха сини и върху тях, седящата покорно жена с маска на очите изглеждаше като перфектна статуя изваяна от ръцете на гениален скулптор. Огромните й коси се спускаха на вълни и обримчваха красивото й чувствено лице. Леко разтвореният й халат предизвикателно загатваше за удивителното съвършенство на безпощадно привлекателното й тяло и Майкъл осъзнаваше, че никога до сега не беше изпитвал нещо толкова пагубно и така безмилостно заслепяващо го към друга жена.

Той се приближи и внимавайки Анджелика да не чуе какво носи, постави съда с бляскащи кубчета лед на нощното шкафче.

- Майкъл? – обърна се към него тя.

- Да, тук съм вече – отговори й той и погали лицето й, а тя леко склони глава като умилкваща се котка, за да поеме изцяло ласката му.

- Липсваше ми.

- И ти на мен – каза той и устните му много нежно докоснаха нейните.

Неочаквано бързо Анджелика го прегърна и лицето й сякаш се впи в неговото. Майкъл се опита да се освободи от ръцете й, които се бяха вкопчили в него, но не успя, защото тя здраво бе сключила длани. Устните й търсеха неговите, но той твърдо решен да не се поддава на провокациите не отговаряше на сладкото им търсене.

- Анджи... Анджи, спри! Обеща ми! Наистина ще те завържа, ако продължаваш да си така непослушна – заплаши я той.

- Само една целувка, Майкъл - помоли го с отмалял глас тя.

Майкъл знаеше, че ако не устои няма да успее да спре нейната изкусителна мощ, с която почти винаги успяваше да го заслепи и повлече в безумието на страстта и първичното лудешко отдаване.

- Не, не! – отказа той и отново се опита да се измъкне от плена й.

- По дяволите! – изруга тя и сама спусна ръце в скута си.

- Не харесваш ли предизвикателството ми, мила?

Тя замълча за кратко, а после отговори тихо:

- Харесвам го, но искам да те докосвам.

- Бъди търпелива и ще след това ще бъдеш възнаградена.

- С какво? – попита тя.

- Хммм... С мен – усмихна се той.

Анджелика също се усмихна и красиво подредените й зъби заблестяха в лукава усмивка. После тя прехапа долната си устна и каза:

- Мисля, че си заслужава да опитам да бъда покорна.

- Без повече разговори. Остави се на усещанията, ОК?

Тя примерно поклати глава в знак на съгласие и Майкъл отново коленичи пред нея и ръцете му леко смъкнаха халата, оголвайки раменете й. Дланите му пак я покриха с копринената си нежност и тя започна отново да усеща как състоянието на пълно щастие от осъзнаването, че е обичана се връща с пълна сила и изпълва сърцето й с радостен трепет.

- Легни, Анджи – прошепна той.

Тя се отпусна по гръб, а Майкъл не спираше да я гали отново между гърдите й после започваше да следва линията им, но отново без да докосва самите тях.

Анджелика имаше усещането за пълно блаженство и за влудяваща необходимост пътя на пръстите му да го отведе до истински каращите я да губи връзката с реалността места, които той вече много добре познаваше.

Майкъл чуваше как дишането на Анджелика се променя и става по- дълбоко, как тялото й започва все повече да откликва с подчертано желание на ласките му и се наслаждаваше на този ефект. Цялото плавно и бавно пътешествие, на което той я беше повел започна да дава своите плодове. Видя как тя плъзна длан между краката си и понечи да я спре, но след това се отказа, защото осъзна, че иска прекалено много от една така огнена стихия каквато беше Анджелика. Надяваше се с последващите си действия да я накара сама да се откаже.

Той посегна към съда с кубчетата лед, които бяха започнали да се топят и захапа едно от тях. Погледна към Анджелика, която видимо усещаше талазите на растящата в нея възбуда, причинена от дланта, която скрита между краката й се движеше и непрекъснато увеличаваше скоростта си. Майкъл отново понечи да я спре, но вместо това поднесе кубчето лед върху ореола на една от гърдите й и очерта пълен кръг. Анджелика за миг застина и после потръпна видимо. Той с усмивка проследи как ръката й захвана чаршафа, увивайки го около дланта си, едновременно с това извива гръб и простенва тихо. Новото усещането я беше накарало да забрави за всичко останало и тя подсъзнателно пожела да му се отдаде изцяло. Цялата й гърда настръхна, а зърното й се втвърди. Майкъл отново описа кръг, но този път с по- голям диаметър, а Анджелика още по- здраво стисна чаршафа в дланта си. Той рисуваше по нея, но не спираше да я наблюдава, защото за него всяка нейна реакция беше извор на наслада. Със задоволство проследи как й ръка пожела да потърси съприкосновение с него, но след това смени посоката си и стисна здраво рамката на леглото. Майкъл реши да потуши изострената й сетивност и поемайки кубчето лед в устата си, стопли с топлите си целувки ледената следа.

- Майкъл... – простена тя и не успя да каже нищо повече.

Той продължи да я гали с лед и да потушава заскрежената му власт с горещи целувки.

Майкъл беше разтопил остатъците от кубчето лед в ямката на пъпчето й и бе изпил цялата влага внимателно засмуквайки я между устните си. През това време не бе спирал да гали Анджелика встрани по кръста, ханша и след това беше спускал длани и пръсти по линията на бикините й.

Точно тогава, докарана до абсолютно главозамайване и неуспяваща да спре сладостта от докосванията и поглъщащите му я устни тя потрепна и Майкъл усети как конвулсиите разтърсиха тялото й и тя изненадващо потъна в дебрите на върховата си наслада, стенейки. Той се плъзна нагоре и внимателно свали маската, защото искаше да види очите й. След това омагьосан от тях намери устните й, а тя жадно впи своите в тях.

Майкъл не спираше да мисли колко чувствена е Анджелика и как непрестанно го изненадва този факт. Беше искал да й даде още много ласки. Беше желал да я накара да се разпада на малки парченца в дланите му и да я докосва омаломощаващо, но тя не бе издържала и стихийният й темперамент бе взел връх.

- Майкъл, обичам те! – шептеше тя и го прегръщаше силно.

- Аз те обичам много повече! – й отговаряше той.

Майкъл усещаше как топлината на тялото й притиснато в неговото го кара да я желае неудържимо и без да мисли взе ръката й я постави върху твърдия си член. Анджелика мигновено го разбра и прошепна:

- Съжалявам, Майкъл. Май провалих всичко, което бе запланувал.

- Нищо не си провалила. Как можа да го кажеш?! Но... Искам те! Много те желая.

Анджелика приближи лицето си към неговото и го целуна, а дланта й нежно обгърна члена му и внимателно започна да се движи по дължината му. Майкъл потръпна и въздъхна дълбоко, а ръката му се плъзна по гърба на Анджелика. Тя го погледна и седна. Майкъл изненадано я проследи и зачака следващото й действие, а тя заставайки с гръб към него продължи да го стимулира и скоро той усети как езика й бавно премина по дължината на мъжествеността му и нежно засмуква главичката му. Той тихо простена и галейки едното й бедро и леко повдигайки го я накара да разбере какво желае да направи тя. Скоро и двамата едновременно вкусваха един от друг и отново се приближаваха до момента, в който щяха да се слеят. В един момент Майкъл въздъхна дълбоко и каза:

- Анджи, не продължавай повече, защото няма да издържа...

Тя спря и отпусна глава върху бедрата му, затваряйки очи и оставяйки се на езика и устните му да предизвикват все по – честите топли вълни, които се разливаха по тялото й. След малко той спря и тя се обърна към него. В очите му прочете желание и нетърпение, усмихна се и се наведе, за да го целуне. После много бавно пое цялата му твърдост в себе си и той прехапвайки устни постави дланите си на тънката й талия.

Скоро и двамата се отдаваха един на друг в обичайната за тях ненаситност и наслада. Не можеха да разберат от къде извира тя и не искаха никога да пресъхва, защото телата им бяха съвършено допълващи се и те не желаеха да губят тази така освобождаваща ги сила, която ги оставяше за минути неспособни да разсъждават трезво.

Когато цялото им сладко отдаване приключи и те след душа заспиваха Майкъл тихо попита:

- Знаеш ли защо толкова много те обичам?

- Защо?

- Защото ти си непрекъснато предизвикателство. Колкото повече откривам за теб, толкова повече ме изумяваш. Ти си като всяка пристрастеност – искам още от теб и все по- голяма доза. Не мога да се наситя на думите ти, на смеха ти, на устните ти... Необходима си ми като въздуха. Без теб се задъхвам и ми е трудно да дишам. Никога не съм се чувствал така. Понякога си казвам, че вероятно всичко това е защото сега ни владее магията на влюбването, но въпреки че съм емоционален и романтичен аз съм и реалист и знам, че не бих могъл да се влюбя повърхностно. Не. Ти си онази, която съм търсил цял живот. Ти си изгрева и залеза. Слънцето и дъжда, дъгата... Ти си красиво цвете, окъпано в роса... Всичко си. Обичам те!

Анджелика го гледаше и немееше пред красивите му думи, а по лицето й започнаха да се стичат сълзи, които скоро я накараха да захлипа. Майкъл я прегърна силно и тя, мокреща гърдите му, каза:

- Толкова те обичам, че няма как да опиша това чувство. То е по- голямо от мен и аз оставам безмълвна пред силата му. За теб вероятно бих пожертвала всичко.

- Омъжи се за мен, Анджи! Кажи, че си съгласна, а аз знам какво да направя, за да се случи.

- Да, Майкъл, да. Искам да съм твоя... Завинаги.