Повече от чувство 44

Анджелика вече беше на летището в Токио и сякаш имаше дежа вю. Този път не остана на него в очакване да излети за желаната дестинация, а изчака багажа си и се опита да си намери превоз, който да я отведе до хотела на Майкъл. Нямаше търпение да го види.
Анджелика имаше чувството, че последните месеци бе завладяла въздушното пространство. Полетите й бяха дълги, с прекачвания, но всички до един си заслужаваха, защото я водеха към най- хубавото нещо в живота й, водеха я към любовта.
Тя не знаеше колко и дали Майкъл й се сърди, не знаеше, дали този път не беше по- удачно да се прибере и да изчака той да й се обади, за да реши, дали да замине при него. Единственото нещо, което тя знаеше със сигурност е че няма търпение да го види и да вкуси от цялата му нежност събрана в дланите и устните му. Мъчение бе било за нея така дълго да е далече от него и да не може дори да го чува, затова още щом кацна в L.A. взе импулсивното решение веднага да замине за Токио. Беше имала не една нощи, в които лудостта от нуждата да го усеща до себе си я беше карала да заравя лице във възглавницата и да ридае без сълзи от желанието, което пагубно гореше тялото й.
На летището в L.A. тя за кратко се беше видяла с Бриджит. Трябваха й зимни дрехи и я беше помолила да й донесе. Имаше нещо в погледа на приятелката й което непрекъснато я беше смущавало, но Анджелика не успя да го разгадае. Бриджит беше казала, че много бърза и си бе тръгнала. Бяха си обещали, че когато се видят отново ще излязат на вечеря и ще говорят дълго и почти тичешком беше оставила Анджелика, недоумяващо да гледа след нея и да се опитва да разбере защо очите на приятелката й почти отказваха да срещнат нейните.
Докато Анджелика се приготвяше за срещата си с Майкъл в хотелската си стая, той си вземаше душ и се опитваше да разбере защо Деби настояваше да остава да спи при него? Нейното обяснение, че така е редно защото са съпруг и съпруга не му стигаше и той се опитваше да изтълкува желанието й. От онази злополучна вечер, когато бяха правили секс, Майкъл не беше опитвал отново да бъде интимен с нея. Знаеше, че няма смисъл да се лъжат в отношенията си и без думи се бяха разбрали да не излизат от рамките на приятелството си. Понякога улавяше погледа й който му показваше, че го желае и той се чувстваше гузен заради невъзможността си да й даде онова, от което тя има нужда, но не можеше да играе игри. Нямаше да се получи. Деби не го привличаше и не искаше да я наранява като последния път.
Майкъл спря водата и след като обви хавлия около таза си излезе и се запъти към всекидневната. Не беше очаквал Деби вече да е станала, но тя стоеше до прозореца загледана навън.
- Добро утро! – Поздрави я Майкъл.
Деби се обърна и усмихвайки му се също го поздрави.
- Станала си рано тази сутрин – каза той.
- Да, наследникът ти не ме остави да спя и предпочетох да стана вместо безуспешно да се въртя в леглото.
Майкъл отново се усмихна и се приближи до нея. Той сложи ръката си върху корема й и попита:
- Ще го усетя ли сега?
Деби не му отговори, а само взе дланта му в своята и я насочи към правилното място. Майкъл усети леко движение и по лицето му се разля красива усмивка и очите му заблестяха окъпани в нежност.
В този миг на взаимност, в който Майкъл и Деби бяха свързани от нещо велико и изумително, вратата се отвори и те двамата се извърнаха изненадани. В очертанията й стояха Анджелика и един от телохранителите на Майкъл, който се опитваше да й попречи да влезе. Майкъл застина и сякаш нещо силно и с много остър връх го прободе в сърцето.
Анджелика стоеше там от плът и кръв и беше по- красива от всякога. Тена й беше свеж и сякаш тя беше огряна от зарево. Косите й падаха на разкошните си катранени къдрици и се спускаха като водопад по раменете и гърдите й. Очите й блестяха в лешниковата си омая, скулите й грееха в мека руменина, а устните й изглеждаха съблазнителни повече от всякога.
Тя беше облечена в елегантен черен панталон и черно полуполо. На ръката й имаше голяма кървавочервена гривна с ярко жълти рисунки.
Майкъл стоеше зашеметен и не знаеше как да реагира, защото не успяваше да мисли все още. Усещаше как краката му се подкосяват и не може да се удържа на тях от споходилия го за секунди шок. Сякаш извън себе се чу да казва на охраната си:
- Остави я!!!
Анджелика също не можеше да овладее силната си емоция и успяваше само здраво да стиска дръжката на вратата. Беше й коствало много усилия, за да влезе. Телохранителят беше непознат за нея и въпреки че тя упорито му показваше баджа си той настояваше да изчака, за да предупреди за посещението й. Тя най – накрая привидно се беше съгласила с него, но когато той бе посегнал, за да се свърже с Майкъл тя бе нахълтала бързо в апартамента му. Гледката, която очите й бяха съзрели я бе оставила без дъх, а болката продължаваше да се забива безкомпромисно в сърцето й. Нямаше по- искрена и красива гледка от тази, която виждаше. Мъж и бременна жена споделяха общата си радост. Той нежно се усмихваше, а ръката му галеше корема на жената в търсене формите и движенията на растящият в нея живот. Анджелика виждаше как двамата са отдадени на този така интимен момент и цялото й същество се бореше с желанието й да крещи от споходилата я като режеща бяла светкавица болка.
Когато осъзна, че все още стои на вратата тя пусна дръжката й и излезе.
Майкъл видя как Анджелика се изгуби от погледа му и сякаш умът му заработи на бързи обороти.
- Анджи! – извика той след нея.
За части от секундата той стоеше на вратата и гледаше как тя се скрива от погледа му, тичайки. Той изпита непреодолимо желание да я последва, но не можеше да тича по хавлия из хотела. Погледна към охраната и каза бързо и с треперещ глас:
- Намери я! Веднага я намери! Тя трябва да има стая в хотела. Намери я! Не ме гледай. Тичай, човече! – викаше Майкъл след него. – Казва се Анджелика Мендес.
Той влезе в хотелския апартамент и срещна въпросителният поглед на Деби. За миг забави ход, за да й каже нещо, но после се отказа и влезе в стаята си и трескаво започна да се облича с каквото му попадне пред погледа. Не знаеше какво да мисли, но Анджелика беше тук и нищо друго нямаше значение. Той трябваше да я види пак, да говори с нея, да разбере какво се случва, да я попита толкова много неща, които не бяха спирали да го измъчват през изминалият месец. Майкъл за първи път в живота си се чувстваше по този начин – подвластен до безумие на една жена. Нямаше нещо, което не би искал да направи за нея, нямаше желание, което тя би поискала и той да не направи всичко, което може, за да го задоволи. Лошото беше, че Анджелика беше непредсказуема и непрекъснато го объркваше. Тя си играеше с всички негови емоции и той полудяваше от желание да я разбере и искаше да укроти за себе си немирният й дух. Боже колко беше била красива! Болящо, изумително и влудяващо красива. Той чувстваше как неочакваната й поява го караше да трепери от вълнение. Усещането за безнадежност си отиваше и той просто искаше отговорите на въпросите си.
Майкъл излезе и отново срещна погледа на Деби и този път тя попита:
- Какво беше това, Майкъл?
Той само вдигна длан, за да я накара да спре с въпросите си и каза:
- Не сега, Деби.
Не спираше да крачи из стаята нервно в очакване да му се обадят, че са я открили. Имаше чувството, че секундите са часове и че времето дори е спряло. Бяха минали не повече от 5 минути, когато телефонът позвъни и той бързо вдигна слушалката.
- ОК, благодаря ти! – каза той.
Майкъл излезе веднага от апартамента, а Дан му се усмихна и попита:
- Къде отиваме г- н Джаксън?
- На 4 етаж. Стая 454.
Когато застана пред вратата й Майкъл се почувства объркан. Обидата от поведението й се върна, но той вдигна ръка и почука.
- Анджи?!
Отвътре никой не отговаряше.
- Анджи, знам, че си вътре. Отвори ми, моля те! Трябва да поговорим.
Тогава той чу гласа й, който го молеше да си върви.
- Не, няма да си тръгна. Искам да говоря с теб. Дължиш ми го!
Последва мълчание и после вратата бавно се отвори и Анджелика, отдалечавайки се от нея позволи на Майкъл да влезе. Той пристъпи в стаята и я видя застанала с гръб към него. Прекрасното й жадувано тяло беше на метър от него и той отново усети колко силно го привлича тази немирна, красива и изтъкана от противоречия жена.
- Анджи, защо дойде? – Попита той без да се опитва да заобикаля въпроса.
Тя въздъхна и тихо каза:
- Сгреших, но след малко си тръгвам.
- Не. Това не ми стига. Ще се обърнеш ли, когато говориш с мен? Не искам да разговарям с гърба ти.
Тона на Майкъл беше студен и тя потръпна от усещането, че го е загубила завинаги. Анджелика се подчини на молбата му и се обърна, забивайки предизвикателният си поглед в очите му.
- Кое не ти стига?
Майкъл видя сълзите в очите й, видя цялото страдание изписано на лицето й и сърцето му се сви от болка.
- Не ми стига отговорът ти. Защо ме остави така в Индия, Анджи? Заслужавам ли такова отношение? Заслужавам ли така да прекратиш връзката ни? С кратка бележка? Заслужавам ли?
Гласът му беше пропит с обидата, в която беше изгарял дни наред.
Тя го погледна изумено:
- Не съм прекратявала връзката ни. Щях ли да съм тук, ако го бях направила? За Бога, ти това ли си помисли? Аз просто... Трябваше да си тръгна.
- За да заминеш на романтично пътешествие с бившият си приятел за Кения ли?
- Романтично пътешествие ли?! Що за извод? Аз бях там, за да работя. Работих, Майкъл. Но виждам, че ти не си губил времето си. Веднага се е появила жената, от която очакваш дете и е заела подобаващото й място.
- И сега какво? – Попита объркано Майкъл. – Искаш да кажеш, че трябва да оправдая поведението ти и да се почувствам виновен ли?
- Нищо не искам да кажа, Майкъл. Просто се случи онова, което трябваше да се случи. В някой друг живот може би ще успеем да сме заедно. Сега виждам, че не бихме могли.
- Не разбирам защо говориш така?! Това, че съм се оженил не променя чувствата ми към теб.
Анджелика усети как сякаш тонове кръв нахлуха в главата й със светкавична скорост и тя предавайки се на обзелата я абсолютна слабост и главозамаяност седна на леглото.
- Ти си се оженил!? – Тихо каза тя. – Кога, Майкъл?
Очите й го гледаха блестящи и плувнали в сълзи, които бързо започнаха да се търкулват на едри капки по прекрасното й лице. Майкъл виждаше как тя се губи в болката си и изпитваше непреодолимо желание да спре този водопад от страдание, в който се къпеха и двамата през последните минути. Той застана на колене пред нея и вземайки лицето й в дланите си започна да изтрива сълзите й.
Анджелика се отдръпна от него и хващайки ръцете му ги отстрани от себе си. Докосването му я караше сякаш да умира. Не искаше да се доближава до нея. Не искаше да усеща аромата му, не искаше да поглежда в очите му.
- Остави ме, Майкъл. Върви си. Иди при съпругата си – помоли тя.
- Не. За нищо на света. Не – и той отново взе лицето й в ръцете си.
- Недей, Майкъл. Не ме докосвай. Боли ме!
Майкъл сякаш не я чуваше. Сякаш беше попаднал отново в онова познато състояние, което го обземаше винаги, когато тя беше около него. Света изчезваше и оставаше само тя. Тя и нищо друго. Той усещаше с дланите си копринената нежност на лицето й. Ароматът й го отвеждаше някъде високо и далече от безличната хотелска стая, а забързаният й дъх пареше като юлско слънце лицето му. Тази жена го караше да обезумява и да пропада в дебрите на пълната заслепеност. Бездната й го поглъщаше и той игнорирайки всички нейни опити да се освободи от ръцете му, започна жадно да изпива сълзите й с устни и да целува блестящите им следи.
- Недей, Майкъл! – Повтаряше тя, опитвайки се да се освободи от него.
Ръцете й го отблъскваха, избутвайки раменете му, но тя не успяваше да се пребори с неговата настоятелност, с която той сигурно я превземаше.
- Безценната ми, красивата ми, милата ми, прекрасната ми... – шептеше Майкъл и не спираше да я обсебва с устни. - Обичам те, влудяващо те обичам!
Анджелика не можеше да спре сълзите си. Не можеше да избяга от горящата я мисъл, че Майкъл вече е женен и че онази жена, която е само на няколко етажа над тях притежава най- удивителното нещо в живота й. Притежава Майкъл. Притежава детето му. Притежава погледа, който беше видяла преди малко. Притежава онази усмивка, която тя никога не бе виждала на лицето му, когато беше с нея.
Едната длан на Майкъл вече беше на тила й и го пареше с докосванията си, а другата му ръка я прегръщаше през кръста и я притегляше към неговото тяло. Устните му намериха нейните и вкусиха от медената им сладост, която беше премесена със соленият вкус на сълзите й. Анджелика не можеше да се освободи от него, защото той плътно я беше заключил в плена на ръцете и устните си.
- Нужна си ми, Боже, толкова си ми нужна! – Повтаряше той.
Анджелика усещаше неговата необуздана ескалираща непрекъснато страст и осъзна, че няма да може да се пребори с нея. Имаше нещо лудо в държанието му, нещо напълно побеждаващо я и тя спря да съпротивлява. Само сълзите не спираха да мокрят лицето й, докато се отдаваше на сладострастната му целувка, която я изгаряше.
Дланите на Майкъл се спуснаха по жаркото й тяло, стихийно проследяващи любимите му форми. Съприкосновението му с нея го довеждаше до състояние близко до Нирвана и той търсеше тази благодат с цялото си измъчено същество. Възбудата създаваше цветни кръгове пред очите му, целият му порив бе насочен само към едно единствено желание, което беше да овладее това палещо тяло и да се слее с него в едно цяло. Той я побутна и тя спряла да оказва съпротива легна на леглото, докато през това време Майкъл, застанал на колене пред нея започна да разкопчава панталона й. Освободил я от него той повдигна леко блузата й и оголи корема й, впи устни в него и езика му потъна в малката ямка на пъпа й. Ръката му разтвори краката й и той я постави между тях. Пръстите му бавно и мъчително я погалиха през тънката като паяжина материя на бельото й и тя простена силно, а сълзите й продължиха да се стичат на малки бисерни вадички по лицето й.
Майкъл отново я караше да осъзнава, че той владее цялото й същество. Анджелика не можеше да спре да желае всяко негово докосване, всяка негова целувка и дори в този толкова болящ я момент, в който действителността я беше застигнала със страшна сила, той успяваше да я подчини и да я накара да няма сили да му се опълчи и да спре тази безумност, в която се бяха превърнали отношенията им. Той беше нейният господар, владетелят на мислите и тялото й, на сърцето и душата й и тя бе раздирана от мъка, че трябва да преглъща реалността и тя да я оставя в позиция, в която не искаше да бъде. Майкъл необуздано и хищно се сливаше с нея, а тя стенеше и крещеше от удоволствие и плачеше и ридаеше от мъка.
Страстта беше звладяла Майкъл напълно и той погубен от сладостта да чувства Анджелика безмилостно потъваше на бързи тласъци в нея. Беше напълно зашеметен и цялото му същество ликуваше от възможността да я има отново. Виждаше сълзите й и дори да страдаше заради болката, която тя изпитваше не можеше да спре да я притежава и извиква разтърсващите го до дълбините му, до всяка фибра на тялото му нейни стонове. Лицето й беше плувнало в сълзи, но тя похотливо движеше тялото си в пълен синхрон с неговото и той умопомрачен от тържеството да осъзнава, че те си принадлежат по един неописуем начин, изпиваше всяка нейна въздишка с устни и повтаряше колко много я обича.
Анджелика искаше този подивял мъж със стичащи се по лицето и шията му капчици пот. Искаше този мъж с палещи устни и изпепеляващи длани. Искаше да вижда тези очи, които бяха станали с цвят на въглен. Искаше да извиква всички усещания, които се изписваха на красивото му лице. Искаше да има Майкъл. Сърцето й се блъскаше лудо в гърдите й и пулсираше с болката и с любовта. Когато бе достигната от сякаш никога неизживяван така силно оргазъм тя продължи да плаче, впивайки пръсти в гърба на Майкъл и молейки Бог за малка пощада.
- Погледни ме, миличка! – Помоли я Майкъл.
Тя се взря в пагубните дълбини на очите му и скоро усети как цялото му тяло беше разтърсено от вълните на неговия оргазъм. Той се отпусна върху нея треперещ и безпомощен и я притисна плътно към себе си, неспирайки да й казва, че никога вече няма да й позволи да си тръгне от него.
- Никога, най- моя, никога! – Шептеше той и покриваше лицето й с огнените си целувки.

                                            Aerosmith - I Dont Wanna Miss A Thing ( Бг Превод )
Майкъл гледаше спящата Анджелика и нежно галеше косите й. Тя беше заспала в прегръдката му и той дълго не беше спирал да я държи в обятията си. Познатият й аромат го успокояваше и той се изпълваше с благодарност, че тя отново е до него. Нямаше значение какво се случва извън хотелската стая. Преди около половин час беше чул как Франк го умолява да излезе, защото има ангажименти, но Майкъл бе игнорирал молбите му. Осъзнаваше, че това е един от най- важните моменти в живота му и не искаше да го пропилява, като остави любимата си отново сама. Той целуна челото й, а тя се усмихна в съня си и Майкъл усети как иска да я притисне плътно до себе си. Така плътно, че да я абсорбира и тя да стане част от него.
- Обичам те! – прошепна Анджелика и с все още затворени очи целуна врата му.
- Аз те обичам много повече! – отговори й Майкъл и отново целуна челото й.
Тя го прегърна, сгушвайки се в него и горещият й дъх стопли гърдите му.
Ръката й се премести върху врата му и докосването й го накара да почувства как сякаш иглички преминаха по кожата му и после това усещане се замени с прилив на небивала нежност. Тя тихичко простена и каза:
- Спи ми се. Не съм спала в легло от дни.
- Спи, мъничката ми. – прошепна той.
- Нали ще останеш още малко?
- Никъде няма да ходя, Анджи. Тук съм.
Тя отвори бавно очи, погледна го и попита:
- А съпругата ти и ангажиментите ти?
- Заспивай, Анджи. Ще съм тук, когато спиш ще бъда и когато се събудиш.
Анджелика отново затвори очи и каза:
- Добре. Искам да спя в ръцете ти. Липсваше ми прегръдката ти.
Телефона иззвъня и ги извади от от мъркащата нежност, която ги обгръщаше. Тя посегна да го вдигне, а Майкъл я спря:
- Недей, мила. Вероятно е за мен. Не отговаряй.
Анджелика нищо не отговори и вдигна слушалката, а след това му я подаде:
- За теб е.
Майкъл поклати недоволно глава, но пое телефона от ръката й.
- Да?
После се изправи и каза:
- След малко идвам, Анджи.
Той влезе в банята, но през притворена врата до слуха на Анджелика достигаше целият му разговор. Тона му беше станал категоричен и той разговаряше безкомпромисно.
- Не желая да ме притеснявате повече днес. Не желая да ми задавате въпроси и да ме поучавате.
Той замълча за кратко и докато човекът отсреща говореше той се върна при Анджелика, целуна я и влизайки отново в банята, продължи разговора си.
- Не! Ти работиш за мен. Измисли нещо.... Стига с тези клишета! Не го приемам. Не ме засяга как ще изглежда, разбираш ли? Аз понесох достатъчно удари в живота си и един по- малко или повече няма да ме събори... Това не засяга никого...Не! Не искам да чувам подобни думи! Не ме вълнува как ще реагира Деби. Майка ми ли? Какво за нея? - Майкъл замълча и продължи – Кажи й че всичко е както тя го искаше, но не мога да й дам повече от това. И няма да й дам... Коя е тя ли? А кой се интересува? Личният ми живот не те засяга, Бранка! Нито теб нито когото и да е било. Не разбирам как е възможно дори да ми се обаждаш и да водим този разговор?! Не желая да бъда безпокоен повече. Вие сте моя екип, измислете нещо. Все едно какво, но аз няма да се появя на нито един от ангажиментите си днес... Да, сигурен съм. Категоричен съм.
Анджелика слушаше как той говори и днес чувстваше за първи сигурност, че тя означава много за него, че той наистина я обича и се отпусна доволна в леглото. Тя затвори очи и гласа на Майкъл стана само звук, от който тя не се опитваше да различи отделните думи. Сънят я застигаше неумолимо и тя скоро заспа. В просъница усети как Майкъл я прегърна и целуна и тя упоена от близостта му, заспа отново.
Когато Анджелика се събуди навън вече беше тъмно. Тя усети равномерното дишане на Майкъл до себе си и се усмихна. Той все още я държеше заключена в прегръдката му сякаш се боеше, че тя може да изчезне. Анджелика отвори очи и се вгледа в него. Майкъл й беше липсвал толкова много през изминалият месец, че тя все още имаше усещането, че това е сън и тя след малко ще събуди и той няма да е до нея. Спокойното му изражение, ритмично повдигащите му се гърди я успокояваха и тя положи глава на рамото му се загледа в нощта.
Мислите й се върнаха към силната тръпка, която я беше завладяла, когато пристъпи прага на хотела и към картината, която се разкри пред очите й щом видя Майкъл с Деби. Не искаше да го ревнува, защото чувстваше любовта му с всяка своя пора, но не успяваше да се измъкне от тягостното си усещане за обреченост. Тя въздъхна и го целуна нежно в гънката на подмишницата му. Искаше й се той да може да й даде още от времето си, да успее да усеща ръцете му притиснали я плътно в обятията си още много дълго. Всеки прекаран миг с него беше богатство и дори, когато тези моменти я нараняваха и дори, когато беше разкъсвана от противоречията и болката тя не заменяше за нищо на света щастието, че може да го има в очите си, че може да усеща как устните му я изпиват и как тя се губи в кадифето на очите му. Нямаше с какво друго да сравни това чувство. То беше неописуемо, по- голямо от целият свят и тя се страхуваше, че ако един ден трябва да се лиши от тези длани, устни и очи, от този нежен и галещ я с мекотата си глас, ще полудее от самота и пустота. Той й даваше възможността да обича така както никога не беше обичала през живота си и Анджелика понякога изпитваше нужда да плаче от щастието, че го има в сърцето й. Беше готова да обрече целият си живот на него. Беше готова да го направи независимо от всички препятствия, защото знаеше, че никога повече няма да може да обича така.
Майкъл леко се раздвижи и продължавайки да спи я притисна още по- плътно към себе си. Тя чуваше ритъма на сърцето му и този звук я караше да се чувства свързана с него по един сакрален начин. Анджелика отново го погледна и вземайки една от къдриците му между пръстите си я приближи към лицето си, за да вдиша аромата на косите му. После затвори очи и притихнала остана слята с топлината на тялото на Майкъл, искайки да остане така завинаги.