Повече от чувство 1

Края на месец август

1996 година

Майкъл вече говореше един час с Бриджит по телефона. Той седеше в дневната и си играеше с пискюла на една възглавничка. Усмихна се, защото Бриджит не спираше да го уверява, че е забравила Хенри.
-  Бридж, стига, момиче! Защо ме лъжеш? И аз и ти знаем, че все още го обичаш. Просто му се обади, мила. Видях го преди седмица и изглеждаше нещастен.
Бриджит му отговаряше гневно колко много е сърдита, но Майкъл знаеше, че тя ще се обади на Хенри. След това тя го попита до кога ще е в САЩ.
-  Заминавам след 2 седмици… Не знам дали ще успея, Бридж. Знаеш, че ще ми бъде приятно, но наистина съм много зает. Сега, когато съм точно пред старта на турнето е много натоварено….Разбира се, че ще се обадя, ако намеря свободно време. Можеш да разчиташ. Моля?…
Майкъл се разсмя с глас. Бриджит не за първи път се опитваше да го запознава с нейни приятелки. Никога не се беше случвало в действителност, но той искрено се забавляваше от нейната упоритост. Тя обидено реагираше на смеха му.
Бриджит настояваше да провери веднага графика си. Той се разсмя отново.
-  Добре, момиче. Добре.
Майкъл стана и се приближи до компютъра си. Знаеше, че много трудно ще намери пролука между ангажиментите си, но тя така настойчиво го умоляваше, че той не можа да устои. Не се бяха виждали повече от 2 месеца
-  Бридж, през следващите 2 седмици мога да те видя единствено и само…Днес сме вторник… Мога да те видя в събота след 18 часа, но…
Тя го прекъсна недоволно, казвайки, че не иска да чува
„ но”.
-   ОК-  каза той усмихвайки се-  Ще ти се обадя в петък.
Бриджит допълни властно, че тя ще му се обади, защото не е сигурна, че той няма да забрави да го направи. Той не оспори решението й. Говориха още дълго. Тя го разпитваше за турнето, за градовете, в които ще има концерти и със задоволство установи, че ще може да посети един от тях.
-   Кой, Бридж? Нали няма да е първия?
Тя се смееше, докато го уверяваше, че няма да е концерта откриващ
световното му турне. Майкъл не обичаше приятелите му да наблюдават първото шоу. Предпочиташе турнето да набере скорост, да отлежи и той да се почувства сигурен и уверен в онова, което върши и тогава те да имат възможността да се насладят на работата му.
-  Кажи ми кой е, Бридж!
Тя на спираше да се смее, докато му обещаваше, че няма да е първия. После допълни, че ще бъде там с момичето, с което искаше да го запознае. След това тя невинно го попита дали може да покани приятелката си да се присъедини към тяхната компания за вечерята в събота.
Майкъл замълча за кратко, мислейки си, че не изпитва желание да се запознава с
никого, но не искаше след това Бриджит обидено да натяква отказа му и каза:
-  Добре. Няма проблем. Покани я.
Тя реагира много въодушевено и започна да го уверява колко много ще я хареса.
Майкъл я прекъсна, защото се налагаше да прекрати разговора им:
-  ОК, Бридж. Добре. Ще чакам да ми се обадиш. Сега трябва да затварям, защото
отивам на репетиции.

  Майкъл си взе душ и позвъни за колата. Докато пътуваше бе забелязал една жена която му напомни за Лиса и спомена за нея се върна. Не се бяха виждали и чували отдавна, но онова парещо чувство към нея все още го завладяваше понякога и той не можеше да му се противопостави. Сега си спомняше за една от вечерите, в която и двамата прекалиха с виното. От него Майкъл се беше почувствал замаян, а Лиса беше напълно пияна. В такива моменти тя ставаше някак агресивна и неконтролируема. Майкъл не знаеше дали това му харесва или не. От една страна беше много възбуждащо, но от друга осъзнаваше, че това не е истинската й същност. Спомни си как тя се приближи към него, прегърна го и прошепна в ухото  му: „ Искам да ме чукаш!”. Майкъл се беше отдръпнал леко от нея, за да я погледне. Тя се усмихваше съблазнително и в очите й играеше палав пламък. Беше го целунала по врата…Той притвори очи и усети възбудата, която му донесе този спомен. Понякога секса с нея беше бил изпълнен с толкова похот, че той едва бе успявал да се овладява. И двамата ставаха ненаситни и оставащи без дъх продължаваха да искат още. Майкъл отвори очи и се опита да прогони спомените. Трябваше да спре да мисли за нея. Докато течеше процеса на развода им се бяха виждали и бяха правили секс, но не беше достатъчно. И двамата усещаха дистанцията и една вечер тя му каза:
-  Майкъл, не ми се обаждай повече и аз няма да го правя. Това не може да продължава повече, не е редно.
Той я беше погледнал умоляващо, а тя го бе целунала нежно, казвайки:
-  Знаеш, че не сме един за друг, нали?
Нищо не беше отговорил, а я беше притиснал плътно да себе си, защото знаеше, че тя е уверена в онова, което казва и че ще го направи. Беше усетил липсата й в мига, в който бе затворил вратата на колата, когато я изпращаше. Топлината й все още го изгаряше, но знаеше, че е права. Искаше да не е така, но нямаше как да го промени. Мислейки за Лиса той пристигна за репетицията.