Повече от чувство 53

Текста е неподходящ за лица под 18 години!!!



Майкъл оставаше загадъчен и непреклонен пред опитите на Анджелика да го накара да й каже къде отиват. Искаше да успее да я изненада и затова запазваше мълчание и не отговаряше на неспирните й въпроси.

- Анджелика, няма да ти кажа нищо, защото и аз знам много малко. Когато пристигнем ще разберем. Знам само, че ще бъдем настанени в къща за гости, която е пригодена за VIP посетители и е отдалечена от основни центрове. Това е.

- Но къде е това? – продължаваше да пита тя.

- Няма ли да спреш? – засмя се Майкъл. – Само едно ще ти кажа и спирам да ти издавам – ще пътуваме дълго.

- Майкъл! – възмути се тя. – Кажи ми! Моооля те!!!

- Няма начин да кажа нищо повече – каза той, слагайки пръст върху устните й и я прегърна.

Навън нощта се беше спуснала и в колата беше сумрачно. Рекламите на големия модерен град хвърляха светлините си върху нежно прегръщащата се двойка и я украсяваха с неоновия си отблясък. Анджелика отпусната в ръцете на Майкъл и завлядяна от спокойната лирична музика, която тихо се носеше в лимузината, затвори очи и се прозя.

- Спи ли ти се? – попита я Майкъл.

- Не, не мисля. Просто обстановката е така приятна, че се почувствах по – лека от перце. Обичам да пътувам нощем.

Майкъл я притисна още по – плътно до себе си тя отново притихна в прегръдката му. Не мислеше за нищо, а само наблюдаваше сменящия се бързо облик на сградите.

След около 30 минути, гласа на телохранителя на Майкъл, който Анджелика така добе познаваше вече, каза:

- Г- н Джаксън, пристигнахме.

Майкъл бързо сложи маската и очилата си, а Анджелика се разсмя.

- Ако си мислиш, че така ставаш по – неразпознаваем много се лъжеш.

- И все пак е по – трудно да са сигурни.

- Добре, така да бъде – продължаваше да се смее тя.

Анджелика проследи маневрите на лимузината и за нейно най – голямо учудване осъзна, че те са на гара.

- Майкъл? Влак?! Сигурен ли си?

- Да. Защо не?

- Ами не знам. Всъщност, да, защо не?

- Сега идва трудното. Дръж ми здраво ръката, докато не влезем във влака!

- Да, добре – вяло му отговори тя.

- Анджи, това е сериозно. Не знам, дали ще настане лудница, но бъди готова за много бързо предвижване, ОК?

- Да, Майкъл, разбрах те.

- ОК, готова ли си?

Тя кимна и той излезе и й подаде ръката си. Тя бързо я пое и те под ескорта на трима от телохранителите му бързо се отправиха към перона, на който беше тяхната композиция. Ефекта от появяването на Майкъл не закъсня, въпреки че гарата не беше от най – оживените. Някой извика името му и всички погледи се отправиха към тях.

Анджелика инстинктивно приближи тялото си плътно до неговото, стисна здраво ръката му и сведе глава. В същото време Майкъл се промени и въпреки че забърза хода си, тя усети как той се превърна в идола на милиони и сложи маската си на супер – звезда. Плътно обграждащите ги вече телохранители не позволяваха достъпа на желаещите да се приближат до тях, но Майкъл махаше на викащите и благодареше на комплиментите, които му се отправяха.

Анджелика усети как някой я докосва и се извърна рязко. В същият момент младото момче, което бе успяло да стигне до нея беше умело отстранено назад. Майкъл погледна към нея и тя го чу да пита:

- Нарани ли те?

Тя само поклати глава, показвайки му, че всичко е наред и той стисна ръката й още по – силно и дългите му пръсти обхванаха цялата й длан.

В следващият момент охраната посочи към входа на вагона и те бързо влезнаха вътре.



Почувствала се в безопасност, Анджелика се извърна към Майкъл, който беше зад нея и каза:

- Г – н Джаксън, движението с Вас на обществени места покачва адреналина до неподозирани висини. Никога не съм се чувствала така беззащитна сред хора.

Той нищо не каза, а само леко смъкна очилата си надолу и й намигна, а тя знаеше, че под маската се усмихва.

- Майкъл, а ако някой влезе случайно? Другите пътници...

Той вече смъкваше маската си и каза:

- Не се притеснявай, скъпа. Има хора, които ще пътуват с нас и те ще се погрижат за сигурността ни. Бъди спокойна.

- Кой ще пътува с нас? –попита изненадано Анджелика.

- Охраната ми, готвач... – отговори той и се усмихна. – Не мога да очаквам да готвиш, нали?

- Намекваш, че не мога да готвя ли?

- Амиии... – отново се усмихна той. – Искам да кажа, че не желая да се доближаваш до кухнята през следващите дни. Все пак идва Коледа.

- Ти не можеш да оцениш моето кулинарно изкуство, Майкъл. Разбрах го още в Испания.

Докато говореха, Дан им посочи купето, което беше за тях. Щом влезнаха вътре Анджелика се усмихна доволно и първото нещо, което видя беше двойното легло и телевизора, а след това се отправи към самостоятелната тоалетна.

- О, г – н Джаксън, това ще бъде едно от запомнените от мен пътувания с влак. Майкъл, тук имаме дори и четки за зъби! – каза тя и се появи на вратата с една от тях в ръка.

Майкъл се разсмя на детското й откровено изумление и каза:

- Имаме и пижами и пантофи дори.

Тя се приближи към него и прегръщайки го, попита:

- Дали мястото, на което ме водиш ще ми хареса?

- Надявам се – усмихна се той и я целуна.

- А къде отивахме? – опита се да се добере до информация тя.

- На... Ооо, не, хитрушо! – бързо се осъзна Майкъл. – Няма да ти кажа.

Майкъл за пореден път се упои от невероятният й аромат на свежи диви пролетни цветя, примесен с нещо загадъчно и я притисна към себе си, вдишвайки дълбоко уханието й. Тя вече беше свалила якето си и той успяваше да се наслади на облеклото й, състоящо се от дънки и бяла тениска с малко червено сърчице в ляво над гърдите й, което перфектното й тяло правеха да изглежда необикновено.

Анджелика от своя страна обичаше да вижда Майкъл облечен в черно. Напомняше им за срещата в Лос Анджелис, когато я целуна за първи път и тя знаеше, че това беше един от най – скъпите й спомени с него. Все още помнеше как сякаш всяко мускулче в тялото й трепереше от вълнение, когато го видя да се приближава към нея обгърнат от сумрака в помещението. Помнеше нежното му, омайващо докосване и меките му деликатни устни, докосващи нейните. Тогава си бе мислила, че ако трябва да се награждава идеалната първа целувка, то определно тази заслужаваше да вземе първа награда. Сега Майкъл я държеше в обятията си и бе облечен с черна риза и черни дънки, който следваха изкусително дългите му, стройни бедра и прилепваха по тях като втора кожа. Той беше свалил шапката си и сега косата му хваната на опашка беше започнала да се измъква от ластика и се спукаше на дългите си къдрици по врата му.

- Толкова обичам да те прегръщам! – каза той.

- А аз обичам да ме прегръщаш – отговори му тя и затвори очи.

Отвън се чуха гласове и двамата усетиха как започват бавно да се движат и как влака набира скорост.

- Майкъл, колко дълго ще пътуваме? Поне това можеш ли да ми кажеш?

- Не знам точно, но около 15 -16 часа.

- Толкова дълго.... и в толкова тясно помещение само с теб, без телефони и непрекъснато търсещи те за нещо хора.... Ммммм.... Хубаво ще е.

- Да, само твой съм, миличка. Само и единствено твой!

Анджелика се остави на тази мисъл и въображението й започна да рисува красиви картини на интимност с Майкъл. Тя жадуваше за време, в което да бъдат сами и той да няма постоянните си ангажименти, които непрекъснато го отделяха от нея. Мечтаеше си затова те да си говорят и да се смеят, да споделят и да се опиват от присъствието на другия без да е нужно да се съобразяват със задължения. Тя искаше отново да потъне в място, където няма време и да се остави на любовта си към Майкъл без да задръжки.

Анджелика отвори очи и занемя пред гледката, която се разкриваше пред очите й. Хипнотизирана от нея, тя се освободи от ръцете на Майкъл и бързо се наведе към багажа си.

- Какво? – изненадано я попита той.

- Виж, погледни навън.

Навън Токио блестеше с милионите си светлини и те заслепяваха сетивата на Анджелика. Майкъл се усмихна и я остави да се наслаждава на гледката, докато слушаше как фотоапарата й щрака непрекъснато.

Тя беше застанала на колене върху леглото и приближена плътно до прозореца запечатваше любимите си нощни светлини, които я омайваха с букета си от багри.

Майкъл седна на леглото и облягайки се назад се вгледа в нея. Устните й бяха леко разтворени и по лицето й грееше истинска възхита. Нежните й малки ръце държаха умело фотоапарата и тя го снемаше за кратко и после отново го вдигаше, за да последва нова серия от заснети спомени. Той проследи линиите на красивото и тяло и съвсем инстинктивно вдигна ръка и провирайки я между бедрата й започна да я плъзга нагоре - надолу.

Анджелика го погледна, но не срещна очите му. Той вече не гледаше към нея, а някъде напред и изглеждаше вглъбен в мислите си. Сякаш просто беше потърсил съприкосновение с нея, за да й покаже, че споделя възхитата й и че е тук, до нея. Профилът му, красив и обичан я накара да отпусне фотоапарата и да забрави за светлините навън, които вече бързо се отдалечаваха. Тя хвърли последен поглед на Токио, който се ширеше блещукащ пред нея и обръщайки се отново към Майкъл вдигна апарата си и засне замислено – замечтаното му лице. Той не усети, че тя снима него и Анджелика съблазнена от възможността, която й се предоставяше, каза на нищо неподозиращият мъж:

- Майкъл, обичам те!

Той все още гледайки напред отговори: „Аз те обичам много повече” и после бавно отправи поглед към нея.

В очите му проблесна светкавица и той сякаш настръхна:

- Какво правиш, Анджи?

Тя свали фотоапарата и му се усмихна:

- Снимам те. Невероятно красив си.

Той наклони глава настрани и каза:

- Ще спреш ли да ми казваш, че съм красив, защото не съм?

- Не, никога. Ще ти го повтарям, докато умра. Красив си! Ти си най – красивият мъж, който съм виждала в живота си.

Той недоволно поклати глава и сви сърдито устни, а после се усмихна:

- Никога не съм бил красив, мила.

- Добре, грозен си, но за мен си красив. Нека те снимам, Майкъл.

Той поклати глава в знак на несъгласие.

- Не искам, Анджи. Недей.

- Защо?

- Защото не желая и ти да ме снимаш. Не искам споделените ни мигове да ги има някъде другаде освен в съзнанието ни.

- Добре, но... толкова ме изкушаваш...

На вратата се почука. Майкъл вдигна недоволно вежди и каза:

- Да?

Отвори се леко и на рамката на купето се появи масивната фигура на Дан.

- Да, Дан? Има ли нещо?

- Г – н Джаксън, исках да ви предупредя, че след около 15 минути ще сервират вечерята. Предполагам, че бихте искали тя да ви бъде сервирана тук.

- Да. Не желая да се появявам сред хора.

- Добре, г – не. Приятна вечер – кимна Дан.

- На теб също, Дан – отговори му Майкъл.

Майкъл погледна към Анджелика, която вече седеше върху коленете си и гледаше нощта навън. Ръцете й лежаха върху бедрата й и той се протегна и пъхна своята в тях. Тя обгърна дланта му и продължи да следи бързо пробягващия почти невидим пейзаж.

- Анджи?

- Да? – погледна го тя.

- Знаеш ли, че може би за първи път от много време съм така нещастен от щастието си.

Очите му бяха огромни, дълбоки, откровени кладенци пълни с любов и топлина и тя вдигна ръка към лицето му погали страната му. Нежно го докосна, а после целуна тези любими врати към душата му и сподели милата му прегръдка.

- Не искам да си нещастен. Не искам – прошепна му тя.

- Искам да ти дам света, Анджи. Искам да те карам да се усмихваш. Искам да си щастлива. Не искам никога повече да виждам сълзи в очите ти. Искам на лицето ти да грее онази сладка трапчинка.... Анджи, знаеш ли притчата за трапчинките?

- Не, разкажи ми я.

- Това е една талмудска легенда, - започна Майкъл – според, която при раждането си детето все още носи познанието от своите предишни животи. Детето не може да се появи на бял свят с това знание и тогава идва ангел, който му прошепва да го запази в тайна. Ангелът докосва лицето на детето и точно в този момент бебето забравя всичко и навлиза в живота. Трапчинките са следите от това докосване и затова ги наричат „ангелско докосване”. Сега знаеш къде е докоснал и теб ангелът – каза Майкъл и пръстите му ефирно докоснаха мястото, на което се появяваше нейната трапчинка, когато се усмихне. – Тук е преминал по деликатната ти бебешка кожа с перо от крилете си и е оставил най – сладката ангелска следа на този свят.

Анджелика го гледаше широко отворила очи и занемяла пред красотата на легендата и омагьосана от гласа, с който Майкъл й я бе разказал. Тя за кратко бе почувствала или може би си беше спомнила за това познание и за ангела, който й нашепва да пази тайната, за да премине по – лесно през живота. Майкъл приближи лицето си към нейното и парещият му дъх я парна и след това той нежно целуна трапчинката й. Анджелика обви ръце около врата му и се остави на погубващото я блажено усещане, която я караше сякаш да се разтапя.

На вратата отново се почука и след като Майкъл позволи да се влезе Дан отвори вратата и въведе един усмихнат служител, който се зае да сервира вечерята им. Всичко изглеждаше толкова просто и носеше духа на Франция. Върху малката маса вместо покривка той застла салфетки за студено хранене и върху тях с бързи, но професионални движения постави салатата в дървена купа с дървени лъжици и още едно блюдо със сирена. Анджелика изпита нескрита наслада от начина, по който за кратко време масата сякаш се превърна в произведение на изкуството. Тя обожаваше сирене и нямаше търпение да опита от изобилието от видове, което стоеше пред нея. Салатата от авокадо с краставица също привличаше погледа й и тя си мислеше, че повече не й е необходимо за вечеря. Служителят се поклони и пожелавайки „Добър апетит” излезе от купето.

Майкъл погледна към Аджелика и каза:

- Надявам се, че харесваш френската кухня.

- О, да. Определено. Обичам сирене. Обожавам сирене – отговори му тя и взе едно парченце й го постави в устата си.

Майкъл я наблюдаваше с усмивка как по лицето й се изписа истинска наслада от храната и посегна към салатата.

- А аз обожавам авокадо. Обожавам плодове.

- О, не, да не си посмял да унищожиш салатата! – каза Анджелика и се разсмя.

Тя отлично знаеше как се храни Майкъл и „унищожавам” никак не се връзваше с определение за количеството храна, което той приемаше.

Майкъл също се разсмя:

- Непременно ще я „унищожа”. А ти ще ми оставиш ли сирене?

След това и двамата започнаха да говорят за храна и да се шегуват непрекъснато за предпочитанията си. Бяха прекъснати от появилият се отново служител, който внимателно и с пълна отдаденост към работата си им сервира основното ястие и десерта, който изкуши Анджелика безкрайно много. Голямата обсипана с плодове купа я накара да опита съвсем малко от вкусно приготвеното пиле и неверятно апетитно ухаещите току – що изпечени питки. Тя започна да яде с удоволствие от гроздето и после взе в ръката си една ябълка и я захапа. Чу се онзи типичен звук, който се възпроизвежда при отхапването на ябълка и тя сдъвквайки парчето, каза:

- Аз бях до тук. Имам чувството, че съм изяла цял слон.

Тя се облегна назад и понеже Майкъл й се усмихваше, попита:

- Защо се усмихваш?

- Не знам?! Вероятно, защото не мога да спра да ти се наслаждавам. Радвам се, че си близо, Анджи.

Тя отново отхапа от ябълката и също се усмихна:

- Опитай ябълките. Много са вкусни.

Майкъл се изправи и се приближи към нея. Анджелика го гледаше изненадана и очакваше какво ще направи той. Ръката му посегна и преди тя да се успее да разбере какво се случва ябълката й беше взета и Майкъл отхапваше от нея.

- Хей, това е моята ябълка! – възмути се Анджелика.

- Вече е нашата – каза той и седна до нея на леглото. – Мммм, наистина е вкусна.

- Майкъл! Върни ми я!

Той поклати глава и премрежи очи, демонстрирайки колко много му харесва вкуса на плода. Анджелика се опита да му я вземе, но той бързо реагира и издърпа ръката си встрани и тя не успя да си върне плода. Очите й се впиха в неговите и тя изимитира възмущение.

- Мммм, вкуса й наистина е превъзходен! – продължи да я дразни Майкъл, отхапвайки още веднъж. – Искаш ли да опиташ?

Тя продължаваше да го гледа по същият начин и той усмихвайки се поднесе ябълката към устните й. Анджелика свали поглед от него и го отправи към ябълката, която подразни с аромата си рецепторите на носа й. Тя посегна да я вземе, но Майкъл леко я отдръпна, казвайки:

- Просто отхапи, Анджи.

Тя пак го погледна и неочаквано бързо за него отвори уста и в нея попадна една огромна част от ябълката. Зъбите й леко одраскаха един от пръстите на Майкъл и той инстинктивно пусна плода, който остана заключен между челюстите на Анджелика. Очите й му се присмиваха победоносно и той съвзел се от изненадата започна да се смее с пълен глас. Тя взе ябълката в ръка и блажено отхапа от нея и му се усмихна изпълнена със задоволство.

Майкъл посегна да я вземе, но тя очакваше това негово действие и се отдръпна с цялото си тяло назад и опита му се оказа неуспешен. Той продължаваше да се смее и хващайки я за едно от стъпалата й я издърпа към себе си.

- Нееее! – извика тя смеейки се също.

- Дай ми я! – посегна Майкъл.

- Или какво?

Той я издърпа още веднъж и Анджелика загубила равновесие падна по гръб, оставайки с глезени заключени между големите длани на Майкъл. Тя го гледаше, той също я наблюдаваше и погледнати отстрани приличаха на дебнещи се котки, които изчакват подходящият момент за атака. Изведнъж тя повдигна таза си нагоре и се опита да се изтласка с крака назад и по този начин да предизвика Майкъл да изпусне глезените й. Усилието не донесе очаквания от нея резултат и той още по- силно я стегна в захвата си. Понеже ръцете му бяха заети тя демонстративно поднесе ябълката към устата си и отново отхапа от нея, гледайки триумфиращо Майкъл и повдигайки вежди, сякаш му казваше: „Кой е победителят?”.

Майкъл решен да не се предава хвана глезените й само с едната си ръка и се приплъзна по- близо до целта си. Тя протегна ръка и ябълката остана далече от него, над главата й. Тогава той пусна краката й и се опита да достигне до плода. Анджелика извика и се измести встрани пробвайки да възпрепятства атаката му.

Майкъл разбра, че няма да успее да надделее над нея по този начин и просто заключи тялото й между краката си и стисна колене около ханша й.

- Не, неее... – смееше се тя, докато той вдигаше ръцете й над главата й.

Той отново я заключи с длан, но този път потърпевши бяха китките й. След това посегна към ябълката, а Анджелика пак го изненада с хода си, като бързо разтвори длан и изхвърли плода, който се търколи по пода и спря до вратата на купето. Тя погледна Майкъл и физиономията й говореше за истинска наслада от развоя на събитията.

- О, това беше... Ооооо... – възкликна той, а тя се разсмя.

- Разочарован ли си, Майкъл? – от позицията на победител го попита Анджелика.

- Заслужаваш наказание. Това беше една много вкусна ябълка.

Той плъзна свободната си ръка по тялото й и стигайки малко преди кръста сви пръсти и започна да търси най – уязвимото място на Анджелика, гъделичкайки я. Коленете му се впиха още по- здраво в ханша й, а дланта му стисна плътно фините й китки.

Тя се извиваше под него, заливайки се в смях и молейки го да спре, а той не преставаше да изпълнява наказанието си.

- Недей, моля те! Спри!!! – извика тя.

- Не, непослушно момиче!

- Обещавам, че никога повече няма да правя така. Никогааа!

Майкъл беше омагьосан от играта им и се опияняваше от властта, която умело упражняваше над нея. Тялото й се виеше съблазнително под него, лицето й беше поруменяло и гърдите й се движеха забързани от неочакваното наказание, което я бе сполетяло. Той спря и се взря в нея. Дишането й продължаваше да е учестено, а лешниковите й очи с форма на бадем го гледаха предизвикателно. Майкъл сведе лицето си над нея и къдриците му погъделичкаха нейното. Устните му се долепиха до нейните, а тя изкусително ги разтвори и той усети как тя потърси езика му със своя. Майкъл се предаде на примамливо търсено предизвикателство и се отдаде на владеещо го желание да я целува до припадък. Дланта му отпусна хватката си и бавно се плъзна по вътрешната страна на една от ръцете й.

- Ммммм, имаш вкус на ябълка... – каза с променен глас той.

- Аз съм Ева... – успя да каже тя.

Целуваха се губещи дъха си един в друг, запалващи сетивата си и искащи още и още и още. Устните им се докосваха отново и отново и те потъваха в дълбоките светове скрити зад очите им. Импулсите изпращаха сигнали на телата им и те им се подчиняваха. Анджелика тихо въздишаше, а Майкъл самозабравил се търсеше това така искрено сливане с нея с безумието на изпепеляващата го лъст по гърчещото се под него горещо тяло. Ръката му се плъзна под тениската й и докосна нежната й кожа и той издаде хриптящ стон, когато тя повдигна таза си и леко се плъзна напред – назад отривайки се в слабините му. Сякаш светове се срещнаха в главата му, сякаш се раждаха планети, сякаш Вселената изригваше в милярди малки звезди и цялата му същност искаше да има тази любима жена завинаги в обятията си. Искаше да предизвиква и провокира смеха и гнева му, искаше да бъде нещастно – щастлив с нея, но я искаше с безразсъдството на лунатиците, с лудостта на всички влюбени и нямаше днес и утре, нямаше логика и страх, имаше само желание да я има всецяло и безрезервно, до дъното на душата и сърцето й, до дъното на утробата й, до дъното на цялото й същество...

На вратата се почука. Анджелика спря да го целува и той я погледна учуден.

- Какво? Целувай ме, скъпа!

- На вратата се чука, Майкъл.

- Нека. Не желая да виждам никого сега.

На вратата се почука отново и те чуха гласа на Дан:

- Г – н Джаксън, човекът от обслужващият персонал пита, дали сте приключили с вечерята си, за да отсервира.

Анджелика бързо се измъкна изпод Майкъл и седна, приглаждайки косата си. Той я погледна и видя аленеещите й устни и тежко повдигащите й се гърди и се опита да нормализира своето дишане.

- Да, Дан, приключихме – извика Майкъл, а гърлото му беше сухо и пред очите му сякаш танцуваха черни петна.

Той се изправи и погледна към Анджелика, която бързо вмъкваше тениската в дънките си и каза:

- Ще отида до... – после се усмихна – до тоалетната.

Тя само му кимна и в същият момент вратата се отвори и усмихнатият служител влезе и започна да прибира съдовете. Анджелика помоли:

- Бихте ли оставили плодовете, моля!

Молбата й беше изпълнена и след по – малко от 2 – 3 минути тя остана сама.

След като Майкъл влезе в тоалетната, подпря глава на вратата и остана така за кратко. Чувстваше се така сякаш всички сили са си отишли от него. Имаше усещане, че слабините му ще се взривят и сладко – парещата болка не си отиваше. „Хайде, съвземи се!” повтаряше си той наум и се опитваше да не мисли за случилото се преди малко. Осъзнаваше колко е сляпа страстта му към Анджелика и как тя го превръща в безпомощна играчка в ръцете й. Тя го владееше изцяло и той все още не можеше да изгони от себе си спомена за топлото й тяло и за меките й устни, които го привличаха и превръщаха в техен безропотен роб. Бавно той успя да прогони от себе си мощната възбуда и да нормализира дишането си.

Майкъл пусна водата и наплиска лицето си. След това погледна отражението си в огледалото и приглади косата си, която беше в пълен безпорядък. От другата страна на вратата той чу тих шум и изведнъж до слуха му достигна музика. Тя беше позната и нежна и го връщаше отново към красивата му неописуема с прости думи буря от чувства, която предизвикваше Анджелика в него. Той отвори вратата и я видя застанала с гръб към него. Тя се извърна глава, чула шума от отварящата се врата и се усмихна:

- Майкъл, открих радио. Не знам каква музика пускат, но ако не ти харесва ще го спра.

- Не, недей. Музиката е хубава – каза той и се приближи до нея.

Ръцете му я обгърнаха през кръста и тя постави дланите си върху неговите.

- И на мен ми харесва.

- Предполагам, че знаеш коя е песента?

Тя поклати глава в знак на отрицание.

- Анджи! Ти наистина не се интересуваш от музика.

- Казах ти го и преди – отговори му тя. – Наистина не познавам изпълнителите. Знам тази песен, но не знам как се казва и кой я изпълнява.

Майкъл се усмихна и целуна слепоочието й.

- Всъщност защо ти е да знаеш?! Достатъчно е да ти харесва. Ще танцуваш ли с мен, принцесо?

- Кой пее, Майкъл?

- Лутър Вандрос. Танцувай с мен, мила! – помоли я той.

Майкъл сложи ръце от двете страни на кръста й и я извърна към себе си. Тя не се възпротиви и той я обгърна плътно слагайки едната си длан на гърба й а другата на тила й. Познатият й аромат го заля като приливна вълна и той вдиша от него дълбоко и с неутолима наслада.



...And I know tomorrow

Will still be the same

Cuz we got a life of love

That won't ever change and



Анджелика се сгуши в него и се остави на красивата музика и на изпълващата я любов към Майкъл да движи тялото й.



Everyday love me your own special way

Melt all my heart away with a smile

Take time to tell me you really care

And we'll share tomorrow together

Ooh baby, I'll always love you forever

Ever, ever, ever



Думите сякаш се опитваха да направят отново признанието им в любов още по – силно и се втъкваха в съзнанието и душите им. Майкъл изпитваше силна нужда да притиска към себе си милата и сякаш станала малко дете Анджелика, а тя искаше песента никога да не свършва, защото изпълваше сърцето й и го караше да прелива от нежност.



There'll always be sunshine

When I look at you

It's something I can't explain

Just the things that you do

If you get lonely

Call me and take

A second to give to me

That magic you make and


„ Не е възможно да я обичам така!” си мислеше Майкъл и я притискаше още по – плътно към тялото си сякаш искаше да я запази само и единствено за себе си и да не позволи никога повече тя да страда. Мислено той си обещаваше, че още щом се върне в Америка ще се свърже с адвокатите си и ще задейства процедура по развода си с Деби. Представяше си Анджелика сред красотата на Невърленд и се опияняваше от тази своя така съкровена мечта.



Everyday love me your own special way

Melt all my heart away with a smile

Take time to tell me you really care

And we'll share tomorrow together

Ooh baby, I'll always love you forever

..........


- Обичам те! – каза Майкъл.

- Обичам те! – каза Анджелика.


Песента свърши, а те стояха прегърнати и не смееха да нарушат мълчанието и оставяха само сетивата им да говорят безгласно, но в тяхната мълчаливост се криеше най – големия шум и вик. Всяка тяхна клетка сякаш бълбукаше с неописуемото чувство на споделената любов и те продължаваха беззвучно да си споделят за нея и само биенето на сърцата им и ритмичното потракване на колелата на влака кънтеше в кратката тишина.


Когато се чуха първите акорди на следващата песен, Майкъл си пое дълбоко въздух и каза:

- Това е специално за теб, моя прекрасна любов!

I've been so many places in my life and time

I've sung a lot of songs, I've made some bad rhymes

I've acted out my life in stages

With ten thousand people watching

But we're alone now and I'm singin' this song to you



Майкъл отново въздъхна и устните му целунаха Анджелика зад ухото, а тя обви още по – плътно ръцете си около врата му.


I know your image of me is what I hope to be, baby

I've treated you unkindly but girl can't you see

There's no one more important to me

So darling can't you please see through me

'cause we're alone now and I'm singin' my song for you


You taught me precious secrets of the truth, withholdin' nothin'

You came out in front and I was hiding

But now I'm so much better so if my words don't come together

Listen to the melody cause my love's in there hiding



През мислите на Майкъл сякаш преминаваше целият му живот на бърз кадър и спираше на момента, в който съдбата пресече живота му с Анджелика. Сякаш от този миг той бе започнал да диша по друг начин и да усеща как едно така дълго търсено щастие го изпълва. После бе дошло и нещастието, и сълзите и мъката да вижда как неговото „прераждане” се превръща в нещо неправилно и грешно в очите на всички негови любими хора.



I love you in a place where there's no space or time

I love you for my life, 'cause you're a friend of mine

And when my life is over, remember when we were together

We were alone and I was singin' my song for you



Анджелика се притискаше в Майкъл и осъзнаваше, че няма някой по – близък за нея на този свят. Той беше единственият. И тя чу как Майкъл тихо тананика песента в ухото й. Той пропускаше думи, но следваше мелодията безпогрешно и тялото му я водеше в изпълнения с интимност танц.



I love you in a place where there's no space or time

I've loved you for my life, yes, you're a friend of mine

And when my life is over, remember when we were together

We were alone and I was singin' my song for you, yes

We were alone and I was singin' this song for you, baby

We were alone and I was singin' my song,

Singin' my song, singin' my song, singin' my song

Singin' my song

.......



Тя усети как сълзите отново дойдоха и с неимоверни усилия успя да ги задържи да не се търколят по лицето й. Не знаеше защо те се появиха?! Вероятно бе заради силата на чувствата й и защото не можеше да ги изживее свободно и без задръжки. Искаше да хване Майкъл за ръка и да излязат навън, да се разхождат по паркове, да тичат заедно след Спарки, да сядат в любимите й уютни италиански кафета, да разглеждат изложби и да не се оглеждат като преследван дивеч. Искаше да изживее прелестта на чувствата си като нормален човек. Тя знаеше, че той я обича. Нямаше нужда от повече доказателства, защото щом погледнеше в очите му откриваше най – чистата любов на този свят. Щом го докоснеше усещаше трепета на лудото му желание по нея. Искаше да заличи всички бариери. Искаше да го беше срещнала няколко месеца по – рано. И въпреки всички препятствия, забрани и обиди тя беше щастлива. Никога не се беше чувствала по този начин и вярваше, че бе срещнала човека на живота си. На този свят милиони търсеха своите половинки, а тя я беше срещнала нейната. Знаеше го.

Майкъл отпусна прегръдката си и хвана ръката й.

- Мисля си, че няма нищо по – хубаво на този свят от това да си влюбен – каза той.

- Напълно съм съгласна с теб.

Той пусна ръката й спря радиото. През това време Анджелика се зае да измие и почисти лицето си. Докато миеше зъбите си, Майкъл се загледа в нея и тя с четка в устата му каза:

- Не ме гледай така! Притесняваш ме.

- Защо?

- Не знам...

- Ти си невероятно противоречие. Разкриваш ми толкова по – съкровени неща, – той повдигна вежди – но не ми разрешаваш да те гледам как си миеш зъбите. Няма да ти преча щом не желаеш.

Той се скри и тя чу как въвежда кода на врата на купето.

- Анджи, каква е тази книга?

- Коя книга?

- Виждам я да се подава от плика ти.

- Ооо, - досети се тя – купих я от летището, за да чета, докато пътувам със самолета, но така и не съм я започнала, защото почти през целият път спах.

- Може ли да я видя?

- Да – отговори му тя.

Майкъл разгърна страниците на книгата и след малко Анджелика чу как той тихо се смее.

- Такива неща ли четеш, перверзнице?

Анджелика бързо избърса лицето си с хавлията и влезе в купето. Майкъл седеше на леглото и по лицето му играеше усмивка.

- Не знам каква е, Майкъл.

- А как я купи без да знаеш? Да не би да е заради филма?

- Стана бързо. Дори не я отворих. Кой филм? „Горчива луна” ли? Купила съм книгата, по която е правен?! Дори не направих връзката тогава.

Майкъл отново се усмихна широко и започна да чете:



„ Бях прихванал пороците на Ребека, както се прихваща болест, чрез заразяване с любов, до такава степен другият, когато започнете да го обожествявате, ви заразява дори с най – интимните си вкусове. Тя насаждаше върху кожата ми тези наклонности, които дори и не подозирах, освобождаваше непознати импулси....”



Анджелика седна до Майкъл и сложи глава на рамото и продължи да слуша.



„... у мене. Да беше некрофил или фетишистка, Ребека щеше да ме зарази по същият начин като принцеса изкусителка, идваща да събуди сили, които без нея щяха да тънат във вечна дрямка. Тя вече бе възбудила въображението ми с други безумия, които внушаваше неусетно и само намекът за които бе достатъчен да ме извади от равновесие. Самата тя, силно разтърсена от този експеримент, чиято интензивност бе надхвърлила разките на фантазията й, изгаряше от желание да отиде още по – далече. Увлечени в царството на чистата измислица, логично избихме на крайности.”


Майкъл спря да чете и погледна Анджелика. Тя вдигна глава и срещна неговите очи.

- Защо спря да четеш? Стана ми интересно.

- Искам да те питам нещо – каза той сериозно.

- Какво?

- Би ли стигнала до крайности с мен? В секса?

Въпросът му я свари неподготвена и тя опита да се измъкне:

- Чети, Майкъл.

Той се усмихна и я прегърна през рамото, а тя положи глава на гърдите му.

- Знаех си, че отговорът ти ще е „Не”.

- Не съм казала нищо.

- А ще кажеш ли?

- Защо питаш, Майкъл?

- Искам да знам.

- Добре. Ще ти отговоря, – каза тя и се освободи от прегръдката му, за да го гледа, докато говорят. – но трябва да ми кажеш кое е крайност за теб.

- Хммм... Ами всичко, което излиза от рамките на традиционния секс.

- И то е?

- Е, сякаш не знаеш – укори я той. – Всякави форми на доставяне на удоволствие по нетрадиционен начин, например садо – мазо, анален секс... и такива.

- Ти за коя крайност питаш по – точно? – Скри усмивката си Анджелика, предугадила желанието му. – До коя, кои крайности искаш да стигна с теб?

- Не, забрави какво те питах – каза Майкъл и вдигна книгата отново.

Той вече бе събудил любопитството й тя искаше да й каже какво имаше предвид, когато й беше задал този въпрос, но Майкъл бе започнал отново да чете:



„ Не без причина: имахме твърде възвишено схващане за любовта, за да се задоволим с такива банални пози като обикновеното съвкупление, содомията или оралното сношение. Перверзията не е животинска форма на еротиката, а цивилизованата му страна; съвкуплението е достойно за животните, само отклоненията са човешки, те налагат мярка на необузданите органи и градят цяло едно сложно изкуство, присадено върху простата природна даденост. У перверзника живее човекът на изкуството, който споделя жребия си със свещеника в еднаквия стремеж към изкусна измама.”



Майкъл отново спря и каза:

- Е, тук е споделено, че е банално, но в общия смисъл на содомия аз не мисля, че е така, обаче всяко градиране и влизане в разширения смисъл на определението е прекалено за мен. Анджи, би ли приела анален секс?

Тя се усмихна:

- Защо всички мъже сте така еднакви в желанията си? – Попита тя. – Ти искаш ли го или просто питаш?

- Просто питам – каза той.

Анджелика знаеше, че я лъже, но разбираше, че той беше достатъчно деликатен и не би могъл в свободен разговор да сподели желанието си. Често тя го беше предугаждала, докато правеха любов, но той никога не бе споменавал за него. Досега.

Тя замълча и той попита:

- Правила ли си някога?

- Не, не съм. А ти?

Майкъл я погледана изпод вежди и каза:

- Да, правил съм го.

- На нея, тях харесваше ли им?

- Мисля, че да – отговори й той.

Изведнъж Анджелика усети как бе споходена от безпричинна ревност. Някоя жена, без значение коя беше била тя, бе давала нещо по – различно на Майкъл от нея. Беше му доставяла друго удоволствие, което тя не му бе предлагала досега. Изненадващата завист я накара да го погледне и да попита:

- А на теб харесваше ли ти?

- О, даа! – каза Майкъл, неуспявайки да задържи емоцията си.

- Какво е по – различното? – Не спираше да пита тя.

- Амиии... Различно е. В хубавия смисъл – усмихна се той. – Нека не говорим за това повече.

- А защо не? Аз искам да знам – настоя Анджелика.

Майкъл я погали по бузата и каза:

- Няма как да разбереш, ако не пробваш. Знаеш го, нали?

После хвана брадичката й и целуна устните й. Тя запалена от любопитство по неизвестното, за което говореха го целуна вяло и пак попита:

- Моля те, сподели ми повече!

- Как се споделя усещане, мила? Ако ти кажа: ... „ Студено ми е” ще ме разбереш, защото знаеш какво е. Как да обясня нещо, което не си изпитвала? А и жените и мъжете се различават в тези възприятия. За секса като цяло говоря.

- Еххх, че си!!! – Възмути се тя. – А жените, с които си го правил, те какво казваха?

Майкъл се разсмя и прегърна Анджелика, а тя в прегръдката му продължаваше да протестира:

- Кажи ми! Искам да знам!

- Нищо не казваха, Анджи – продължаваше да се смее той.

- С колко жени си го правил?

- Спри! Караш ме да съжалявам, че те попитах.

- Няма да спра, защото искам да знам! – Категорично заяви тя и се измъкна от ръцете му.

Майкъл беше влезнал в една деликатна материя и не знаеше как да се спаси от нея. Не искаше да говори за минали връзки и интимните си контакти с други жени. Той много добре помнеше какво се бе случило, когато й сподели за Лиса и не желаеше да разказва за усещането на пълна отдаденост, която бяха почувствали и двамата, когато бяха правили любов по този начин. Сякаш връзката им се беше превърнала в много по – различна. Не искаше да й казва, че удоволствието беше голямо и наистина различно. Искаше тя сама да пожелае да бъде с него по този начин. Не можеше да я предизвиква с разкази. Решението беше много лично и тя задължително трябваше да го вземе без той да й казва колко би бил доволен, ако тя му позволи да я има и така.

- Анджелика! Прекрати тази тема, моля те! Няма какво повече да добавя – каза той сериозен.

- Аз съм чувала, че боли много – продължи тя.

Майкъл поклати глава възмутен от нейната настоятелност.

- Да и на мен така ми казваха след това – съгласи се той с нея само, за да я накара да спре.

- А как им е харесвало тогава?

- Не знам, Анджи. Питай някоя от приятелките си. Не питай мен.

- Сега питам теб, Майкъл. Нямам приятелки наоколо, а и не всяка би говорила открито за тези неща. Много е лично.

Анджелика сякаш искаше да бъде убедена, че си струва да опита и упорстваше. Нямаше мъж в живота й който да не бе поискал това от нея, но тя никога не се бе замисляла над отрицателният си отговор. За нея това беше било прекалено и ненужно. Никога не бе разсъждавала, дали и колко харесва на мъжете аналния секс и защо така силно се стремят към него. Не беше консервативна, а мислеше, че всяки орган в човешкото тяло си има предназначение. Сега Майкъл я караше да се чуди дали не беше грешила.

- Да, лично е. Затова и аз не мога да ти отговоря.

- Можеш. Въпроса е защо не желаеш?

Майкъл замълча и отново разтвори книгата. Гласа му – мек и спокоен изпълни купето и поведе Анджелика по страниците на взривоопасния текст.

Тя постепенно се заслуша и отново се отпусна в прегръдката му. Прозренията на Паскал Брюкнер я караха да осъзнава колко малко е дала на Майкъл и как той има какво още да получи от нея. Тя внезапно започна да се страхува от навлизането в еднообразието и рутината на връзката им. Искаше й се да прогледне в бъдещето и да разбере дали той ще продължава да полудява по начина, по който полудяваше сега и след няколко месеца. Анджелика знаеше, че не би могла да се примири с утихнала негова страст и желание. Тя изпитваше френетична нужда Майкъл да я желае заслепено и да предава същото чувство и на нея.

Тя погледна към него, а той усещайки, че тя го наблюдава каза:

- Нищо не ме питай повече.

Тя се усмихна и спря да го гледа. Беше искала да го пита дали приема идеите за излизане от конвенционалното само защото нормалното убива връзките. Пак се заслуша в гласа му:



„Нямаше нищо по – малко развратно от нашите игри с Ребека; ние се впускахме в тях само заради предизвикателството: всеки се перчеше, а ужасно се страхуваше другият да не го приеме на сериозно и да прекрачи прага; а когато другият захапеше въдицата, залогът отново се слагаше на масата с надеждата, че няма да има наддаване. Мерехме си силите чрез чувствени състезания, както други си отправят физически или поетически предизвикателства. Тази мисъл смилаема ли е за вашият педагогически стомах? Ако обичате, не ме прекъсвайте повече, защото доста скоро ще приключа.”


Анджелика се изправи и под зоркия поглед на Майкъл прехвърли крак през таза му и седна в скута му. Взе книгата от ръцете му и я постави на леглото. Той не спираше да я гледа и да проследява действията й.

- Не искам да слушам повече затова как измислени герои изразяват любовта си. Искам да изживявам нашата – каза тя.

Устните й се сляха с неговите и тя постави длани на страните му. Пръстите й леко се впиваха в зад ушите му и го караха да изпитва приятно чувство, а след това тя ги плъзна и те се преплетоха в косата му. Езикът му раздели устните й тя издаде тих стон, когато затанцува преплетен с нейният. Тя се притисна към него, а той погали меката й гъста коса и съзнанието му нарисува картина как Анджелика разтила целият този разкош като пухкаво одеяло върху гърдите и стомаха му.

- Анджи, толкова си красива! - Каза той и спря да я целува.

- Не, не спирай – помоли го тя.

Устните му се спуснаха по врата й и той прошепна:

- Прекрасна си. Желая те толкова силно.

- Аз също те желая – каза тя.

Прочетеното ги беше развълнувало и ги бе накарало да се почувстват на ръба на възбудата си, която сега започваше да ги връхлита отново с опустошаващата си сила. Майкъл сякаш отприщи стаената и градираща цялата вечер изгаряща го страст по нея и той я избута от себе си и тя легна по гръб, докато той се застана над нея. За кратко я погледа, а след това отново устните му ненаситни се впиха във врата й. След това той се отпусна върху нея и започна да движи таза си, отривайки го в нейният ханш. Тя усети ерекцията му през панталоните му и дълбоко пое въздух, завладяна от пъплещите по тялото й горещи вълни. Устните му отново срещнаха нейните и тя прие търсещият му език и се наслади на съприкосновението му с нейният. Майкъл усети уханието й на диви цветя и слънце и продължи да се опиянява в главозамайването си. Ръцете му палещо бродеха по изкусителното й тяло и той започна да изважда тениската от дънките й. После усещайки отново тънката й талия, която можеше да обгърне с двете си ръце, гладката й нежна кожа, той спря да целува устните й и отново намери път към ухото й и хриптящо прошепна:

- Анджи, възбуждаш ме много. Сложи ръката си върху мен – помоли се той.

Майкъл взе вече треперещата й ръка от гърдите си и я постави върху слабините си.

- Виждаш ли какво направи пак? – изпъшка той в ухото й.

Очите му се притвориха, подчинени на екстаза, който изпита, усещайки нежно масажиращата пениса му малка длан. Анджелика затаи дъх пред разкриващата се пред очите й гледка на секси лицето му изпълнено с лъст и наслада. След това тя постави ръката си на колана на дънките му, а той отвори очи, присви ги леко и прехапа долната си устна.

- По дяволите, момиче! – сякаш изръмжа той. - Побъркваш ме!

Той плъзна ръката си и заключи гърдите й в нея, дръпна едното й зърно и то изпъкна през тениската й. Той бързо изтегли тениската на Анджелика нагоре и оголвайки бюста й взе една от гърдите й в устата си. Докато го правеше той съблече тениската й. След това продължи да засмуква и лиже зърната й, отделяйки достатъчно време, за да вкусва ненаситно от тях. Анджелика тихо простена, а той взе ръцете й ги постави върху гърдите й. Тя започна да се докосва и Майкъл прошепна наелектризиращо в ухото й:

- Анджи, ти си най – сексапилната жена, която съм виждал в живота си.

Майкъл продължи да я гледа как се докосва, докато целуваше стомаха и пъпчето й и си проправяше път към колана на дънките й. Той разкопча първото копче и въздъхна от удоволствие, защото приемаше всяко от тях като подарък. Той сложи устните си върху оголената й деликатна кожа и я целуна и облиза. Анджелика леко повдигна таза си и изпъшка. Той откопча и другото копче и отново остави мокра следа върху нея с езика и устните си. След като разкопча и третото Майкъл вече можеше да помирише аромата й. Той пъхна длан под дънките и бельото й почувства колко мокра е тя. „Господи, колко хубаво мирише и колко много я желая”, мислеше си той, докато тя приемаше лакомата ласка на ръката му и масажираше гърдите си. Той започна да смъква бавно дънките й, които бяха последната пречка, за да почувства нежното й голо тяло и устните му обсипваха бедрата й с целувки. Когато свали дънките, чу гласа на Анджелика:

- Майкъл, не мислиш ли, че имаш много дрехи върху себе си?

Той се усмихна и заставайки на колене пред горящият й поглед свали бързо черната си риза.

- Доволна ли си сега?

Гладките му гърди я предизвикаха да седне и да сложи длани върху тях и след това устните й се впиха в кожата му. Аромата на парфюма му, смесен с естественият му я накара да си поеме дълбоко въздух и рецепторите й поеха уханието на перфектно сливащите се нотки на орхидея, плодове, сандалово дърво, тамян, шоколад, ванилия и още нюанси, които я караха безпогрешно да разпознава миризмата на любимият си. Анджелика се почувства като търсещо половинката си животно, което дълго обдушва, оставените аромати по случайни места в полета, гори и планини. Тя знаеше, че този мирис й разкрива светове, за които само двамата с Майкъл знаеха. Промяната на аромата му й говореше сякаш с думи.

Анджелика се отдръпна от него и го погледна, а Майкъл посегна към нея. Тя не позволи на ръцете му да я достигнат и с една от своите хвана колана на дънките му и продължавайки да го гледа ги разкопча. След това сведе очи и погледна към мощната изпъкналост под бельото на Майкъл и затаявайки дъх, прехапа устни, а ръката й съблазняващо премина по дължината на доставящата й наслада издадтина.

Лицето му отново доби онзи побъркващо изкусителен изглед, устните му се разтвориха и оголиха част от горните му зъби и той затвори очи, леко отмятайки глава назад.

- Аххх... – откъсна се сподавен стон от гърдите му. – Искам те! Много те желая, Анджи!

После той отвори очи и навеждайки се, целуна корема й, а тя се почувства така сякаш е горещ въздух, сякаш се превръща в парата, замъглила прозореца. Майкъл слезе от леглото и хващайки я за ханша я обърна, така че да може да коленичи пред нея. Той хвана коленете й и разтвори бедрата й и пред него се разкри входа за търсеният му дълго тази вечер Рай. Анджелика се подпря на лакти, погледна надолу и изглеждаше като царствена котка, дебнеща плячката си. Майкъл разтвори устните й с език и тя силно потръпна, докато той сваляше краката й на пода. После устните и езика му забродиха по нейната сладост и тя потънала отново в забрава повдигаше ханша си, оставила се на парещото усещане. Тя го гледаше, а Майкъл стенеше и звука идваше някъде дълбоко от гърлото му и излизаше през носа му. Анджелика, неиздържайки на ескалиращото напрежение, хвана главата му с ръце и вплете пръсти в къдриците му.

- Ох, Майкъл, да, ох, точно там! – изпъшка тя.

Той бавно потъна с пръст в нея, неспирайки да го движи заедно с езика си. След малко той пъхна още един пръст, за да увеличи удоволствието й и тя отново тихо въздъхна. Майкъл погледна нагоре и видя лицето й, видя притворените очи, блестящи сякаш са стъклени и пълни с екстаз, заради онова, което той й причиняваше с ръцете и устните си. Тя дишаше дълбоко, а повдигащите й се гърди с изпъкналите и потъмнели зърна му разкриваха за силата на възбудата й. Той изръмжа, подвластен на изпълнилото цялата му същност вилнеещо в съзнанието му знание, че в този миг Анджелика му принадлежи напълно. Майкъл засмука тръпнещата й съкровенност и тя изви гърба си и ръцете й натиснаха главата му силно към слабините й.

- О, Майкъл... Ще свърша – простена тя, а пръстите й опънаха косата му.

Майкъл не спираше да я лиже и смуче, а тя трепереше безпомощна между устните му, докато не се отпусна на леглото с обсипали тялото й ситни капчици пот. Тя все още дишаше тежко, а Майкъл се изправи и заставайки прав пред нея избърса устните си с опакото на дланта си.

Анджелика го погледна с премрежен поглед и седна. Силната му ерекция трепваше пред нея и тя не чуваше нищо друго освен тежкото му дишане и ритмичният шум на колелата на влака.

Майкъл плъзна пръсти по бузата й ги вплете в къдриците й. След това обхвана цялата й коса и я нави около дланта си. Тя вдигна очи и срещна неговите, които бяха изпълнени с очакване. Приближи устните си и след секунди Майкъл беше между тях. Анджелика умело го засмука и след това използвайки езика си премина към върха му. Майкъл изпъшка и сведе тъмните си проникващи очи, за да я гледа. Той леко избута таза си напред, а тя наклони глава на една страна и галещо премина с език нагоре – надолу, наляво и надясно и отдолу по члена му. Ръката й помилва тестисите му започна да го обгръща с устните си все по- надолу, а след това нежно засмука плътта му.

Ръцете на Майкъл се опитаха да я отстранят от себе си, защото усещането беше погубващо и той усещаше, че не бил могъл да понесе повече от него. Анджелика отказа да се подчини и разтваряйки широко уста го накра да почувства как го поема целият в гърлото си. Той простена и изпъшка, а тя вдигна очи, за да види отново изпълненото му с лъст лице.

- Ох, Боже, спри! Спри! – помоли я той

Най –сетене ръцете му успяха да се преборят с нейната настойчивост и той я отстрани от себе си малко преди да свърши.

Избутвайки тялото й назад той легна върху нея и прошепна срещу устните й:

- Искам те веднага, момиче! Трябва да те почувствам!

Той засмука гърдите й, докато се притискаше плътно в нея. Анджелика дишаше на пресекулки от чувството на зашеметявата тежест на претоварените й от очакване сетива. Тя усети как той започна да прониква в нея, а той бе обгърнат от кадифето на стените й, които го посрещнаха хлъзгави и горещи. Тя потръпна под него, а Майкъл вдигна ръцете й над главата й и приплете своите в тях. Бавно и въртеливо той започна да потъва в нея и след това със силен тласък се загуби в утробата й. Тя съвпадна движенията си с неговите и скоро те започнха да се движат заедно и сякаш ритъма на влака споделяше техният.

Той целуна устните й, разтваряйки ги и търсейки езика й. Когато влака, сякаш започна да се движи по – бързо те увеличиха скоростта си заедно с него. Освобождавайки ръцете й, Майкъл сложи длани от двете страни на лицето й и продължи да я дарява със страстна и дълбока целувка. Тялото му се блъсваше в нейното и движейки се напред – назад той сякаш се състезаваше с ритъма на локомотива и не спираше да увелчва темпото си. Мокрите му къриците му покриваха лицето й и тя гледаше как той отчяано е концентран в плен на страстният си танц.

Влакът сякъш достигна предела на скоростта си и Майкъл продължи да се подчинаява на неговто движение и потъванията му в нея станаха все по – силни. Телата им хлъзгави от пот се сливаха безпощадно и Анджелика обви бедрата си около кръста на Майкъл и го почувства още по – дълбоко в себе си. Една сладка контракция ниско долу в слабините й я застигна силно и бързо и нейните стени се свиха и стегнаха Майкъл.

Дочувайки рева на влака, той отметна глава назад и увлечен в търсенето на жадуваното спасение продължи да се движи с бесния си ритъм, докато най – сетне и двамата не достигнаха заедно до края си, който ги изгори и те му се отдадоха със страсни стенания и викове.

Шумът на влака сякаш избледня и се превърна в тихо бръмчене, докато те бавно нормализираха дишането си. Чак сега Майкъл забеляза издигналата се и надничаща измежду клоните на пробягващите бързо дървета пълна луна и целуна Анджелика, която все още го обгръщаше с бедрта си и се притискаше в него.