Ванеса

Ванеса работеше за MJJ Production от четири години като ръководител на отдела за PR и цялото й внимание бе концентрирано върху работата й. Тя беше много ангажирана това й пречеше да отеля време за личния си живот, а и след една тежка и изпълнена с травми връзка тя не желаеше в момента никой до себе си. Беше се посветила изцяло на работата,която й носеше огромно удоволствие. Таланта й беше признат в нейните среди и името й будеше уважение и респект. През тези четири години имаше много привлекателни предложения за работа, но тя отказа всички. Тук се чувстваше на точното място. Харесваше й динамиката и постоянното предизвикателство. Стремеше се да представя Майкъл Джаксън и продукцията му по възможно най-добрия начин, защото той самият беше перфекционист и го заслужаваше. Неведнъж бе получавала благодарности от него, но за тези четири години го бе виждала не повече от десет пъти. Въпреки всичко тя знаеше, че той разчита на нюха й и се доверява напълно на решенията й.
Днес беше ден, в който работеше на пълни обороти. Започваше промотирането на световното турне на Мистър Джаксън, а работата по него бе нова за нея. За щастие в отдела й имаше хора, които работеха тук от дълги години и тяхната помощ се оказваше безценна за нея. Усещаше умората,а наоколо цареше същинска лудница. Не беше работила токова много откакто бе тук.
Телефона иззвъня. След като приключи разговора тя постави телефонната слушалка бавно на мястото й се загледа навън през панорамния прозорец. Изглеждаше някак притеснена и учудена. Обади се на секретарката си и й каза,че излиза за обяд.
В ресторанта не спираше да мисли за обаждането. Беше се обадил... И тя не помнеше кой беше. Утре в 16 часа имаше среща с г-н Джаксън. Не знаеше дори къде. Предадоха, че ще я вземат и толкова. Питаше се какво бе объркала. Не разбираше... Какво ставаше днес? Постепенно започна да я обзема паника Винаги се беше чувствала така, когато трябваше да се вижда с него. Той се държеше много добре, но вдъхваше такъв респект в нея, че тя загубваше способността си да мисли рационално.
Вечерта работи до много късно. Трябваше да резюмира и подреди всичко както трябва, за да го изложи пред него. Нищо не й изглеждаше искаше и виждаше толкова много пропуски, но вече бе невъзможно да направи промените. Не и сега. Разбира се, щеше да му ги предложи, за да ги обсъдят и може би все още имаше възможност да бъдат включени към цялостната промоция.
На следващият ден отново работеше с цялата си всеотдайност, но мисълта й не спираше да е насочена към предстоящата среща. Взеха я в 15 часа и пристигнаха в хотел в Бевърли Хилс. Въведоха я в една малка конферентна зала и й предадоха, че г-н Джаксън всеки момент ще пристигне. Времето летеше, а него го нямаше. Тя крачеше нервно, защото чакането засилваше паниката й. В един момент се чуха гласове и вратата се отвори. Видя Бил Брей, който я поздрави, хвърли бърз поглед на помещението и въведе г-н Джаксън. Той влезе, усмихвайки се:
- Добър ден, г-це Оуен. Как сте?
- Добър ден г-н Джаксън. Добре съм. А вие?
- Благодаря, добре съм. Заповядайте, седнете.
Тя седна, а той седна точно до нея. Усети парфюма му и той я отведе някъде далече сред гори и поля, облаци и слънце, океани. Ухаеше невероятно. Той отново се усмихна и каза:
- Е, слушам Ви.
Ванеса започна някак неумело, но след това се отпусна и с негова помощ успя да му представи идеите си и процеса на реализацията им. На моменти й се струваше, че не я слуша. И беше права.Майкъл бе във възторг от нея. Много пъти бе оценял перфектна работа, която вършеше за него, но сега я гледаше с други очи. Тя беше красива, истински красива. Гримът й почти не се забелязваше, а огромните й сини очи бяха като бездънни кладенци, които го хипнотизираха.Какво ставаше? Успяваше да вникне в идеите й, съзираше потенциала и оригиналността им и всичко или почти всичко му харесваше. Имаше нужда от малки корекции, но те бяха незначителни. Не можеше да откъсне поглед от нея. Когато приключи с изложението си, тя го погледна, казвайки:
- Надявам в най-скоро време всички малки пречки да бъдат премахнати и обезателно ще направим корекциите.
Той се усмихна
- Вярвам Ви. Вършите превъзходна работа, г-це Оуен. Благодаря Ви!
- Аз Ви благодаря г-н Джаксън. Да се работи за вас е истинско предизвикателство и вдъхновение.
- О, радвам се, че работата ви носи удоволствие!
Той се изправи се, а тя след него.
- Е, това е. Няма да Ви задържам повече.Приятен ден!
И протегна ръката си за довиждане. Наистина беше отчайващо красива.
- Благодаря г-н Джаксън! Приятен ден и на Вас!
Той излезе от залата, от хотела но мислите му не спираха да се връщат към нея. Трябваше да я види отново. Скоро. Непременно!
Тя се върна в офиса, но не спираше да мисли за срещата и за Майкъл. Винаги го беше харесвала. Но днес той излъчваше нещо различно,нещо много силно и магнетично. Нещо, което я караше да се усмихва.
Майкъл влезе в залата за репетиции и веднага настана типичното при появата му оживление. Репетира до много късно, но се получаваше добре. Наистина обичаше процеса на работа и се радваше, че всичко вървеше по план. Когато се прибра беше към 1 часа сутринта, усещаше умората с всяка частица на тялото си, но това ...това бе такава сладка умора. Отново си спомни за срещата си с г-ца Оуен. Как й беше името? Опитваше се да си го припомни, но не успяваше. Защо така го бе завладяла? Защо се случи сега? Нямаше отговор, но знаеше, че ще я види отново. Трябваше.
След около две седмици Ванеса получи обаждане, с което й се съобщаваше, че г-н Джаксън би искал да се видят отново. Този път наистина се уплаши. Беше сигурна, че той не е харесал нещо и ще я уволни. Но от друга страна не можеше да е това. Тя имаше пряк началник, който би сторил това. Наистина бе крайно объркващо. Беше мислила много за Майкъл през тези седмици. Много и не професионално. Срамуваше се от себе си и мислите си, защото имаше нещо наивно в тях. Осъзнаваше колко е глупаво и нереално, но отново и отново се улавяше, че мисли за него.
Срещата им протече по същия начин като предишната - делово, но Майкъл усети промяната.У сети я и тя и това я накара да се почувства неловко, но в същото време й беше много приятно.
Когато той си тръгваше се случи нещо, което и самият той не бе очаквал от себе си. Обърна се и каза:
- Г-це Оуен,бихте ли приели да вечеряте с мен утре вечер?
- Утре вечер? Да, разбира се. С удоволствие.
Той се усмихна:
- Добре тогава, ще Ви се обадя утре, за да уточним часа. Не знам как съм с програмата си в момента.
- Няма проблем.
И той си тръгна. Сънуваше ли? Наистина ли той изпращаше тези толкова сладки сигнали или тя искаше да е така? Казваше си, че си въобразява, но в същото време знаеше какво усещаше да струи от него.
Майкъл бе изумен от себе си. Дори не го бе мислил, а никога не му се беше случвало да покани на среща момиче толкова лесно. Сега стана просто от само себе си - появи се и той го изрече. Уважаваше я. Тя бе интелигентна и много лоялна и беше толкова красива... Усещаше онова приятно и топло чувство на еуфория когато мислеше за нея и не искаше това усещане да спира.
Ванеса не успя да работи пълноценно и се прибра рано. Защо бе така екзалтирана? Какво толкова всъщност се случваше? Щеше да вечеря с Майкъл и щеше да е навярно само това. Не, не се лъжеше. Никога не бе се заблуждавала по отношение на мъжете, които изпитват интерес към нея. А неговия го усещаше много силно. На предната им среща той беше със слънчеви очила и за миг не ги свали, а днес бе без тях. Никога до сега не бе виждала очите му на живо. Винаги ги криеше зад очилата си. Сега изпитваше такава силна необходимост да види тези очи отново. Те бяха толкова красиви, изразителни, толкова проницателни... Въздъхна питайки се:”Аз влюбвам ли се или е просто увлечение?”
Майкъл от сутринта беше на репетиции. Не бе забравил и за миг Внеса. Да,научи името й. Беше поръчал да му ангажират места в любимия му ресторант за вечерта. Ресторантът бе много елитен и изискан и разполагаше с отделни помещения за ВИП гостите си. Не се опасяваше от неприятности, защото разчиташе на пълната дискретност на персонала. Обади се на Ванеса към 13 часа:
- Г-це Оуен,здравейте, г-н Джаксън е.
- Здравейте, г-н Джаксън. Как сте?
- Благодаря, добре съм. За вечерята...
Тя усети как сякаш нещо в стомаха й се преобърна. Дали щеше да я отложи?
- Да?
- Дали ще ви е удобно в 21 часа? По-рано няма да успея да се освободя. Съжалявам,ако е много късно.
- Ооо...Не. Аз също съм затрупана с много работа- усмихна тя се и добави - Понякога вечерям дори много по-късно. Случва се и да не вечерям.
- Познато ми е... Съжалявам,цче така се получава, но.....
- О, нищо. На мен ми е приятна тази динамика и ангажираност.
- Радвам се... Е, до довечера.
- Да... До довечера.
- Ще Ви взема към 20:30 часа, ОК?
- Благодаря! Адреса ми е...
Той я прекъсна ,а тя усети усмивката му.
- Имам го... До скоро.
- До скоро. Довиждане.
- Довиждане.
Ах, как се бе изчервила и се чувстваше като младо момиче пред първа среща, но в същото време това чувство беше прекрасно.
Вечерята протичаше невероятно. Майкъл не спираше да флиртува с нея по възможно най-сладкия начин. Говориха и за работа. Той й разказваше за предишното си турне, за успеха, който е пожънало, но и затова колко е уморително да прелиташ над континенти и да се будиш на чужди места. Не спираше да се интересува от нея. Задаваше й въпроси, а тя усещаше как потъва в неговия свят събран в най-красивите очи, които бе виждала. Имаше някаква магия в този мъж. Имаше нещо, което я караше да потръпва от желание и копнеж.
Майкъл също беше завладян от Ванеса така както отдавна не му се бе случвало. Искаше да я погали, да я целуне...Това желание ли беше? Тя го предизвикваше по най-невинния начин и той беше уловен в капана й, въпреки че го бе предугадил и видял. Знаеше, че го харесва. Четеше го в очите, в жестовете й, в начина, по който страните й поруменяваха, когато я гледаше. И толкова му харесваше. Искаше да я вижда така безпомощна и загубена непрекъснато.
- Г- н Джаксън...
- Майкъл, моля те- каза той и сложи ръка върху нейната.
Сякаш я прониза ток. Наистина ли така се увлече по него??? Не можеше да го проумее. Усмихна му се.
- Майкъл, благодаря ти за тази прекрасна вечер!
- Не, аз ти благодаря. Отдавна не съм се чувствал така в компанията на момиче.
Момиче? Прозвуча й толкова мило.
Приключиха с вечерята и трябваше да тръгват. Тя каза на мъжа, който ги обслужваше
- Бихте ли могли да ми извикате такси, моля?
Майкъл го спря с жест:
- Не. Няма нужда- после се обърна към нея.- Аз ще те закарам..
- Майкъл, не бива. Предполагам, че си имал напрегнат ден. Не желая да отнемам от времето ти за почивка.
- Нищо не отнемаш. С теб си почивам.
Тя не каза нищо. Не искаше да спори, защото желанието й да остане с него възможно най-дълго беше много силно. Не знаеше кога ще има шанса да го види отново. Дали след месеци или години? Докато разговаряха в колата не беше забелязала, че посоката, в която се движат беше погрешна.
- Майкъл, аз не разбирам... Движим се в погрешна посока.
- Не, посоката е правилна.
- Но аз живея на...
- Да, знам къде живееш. Не искаш ли да видиш къде е моят апартамент?
Тя бе изумена. Не го очакваше. И за секунда не бе предполагала, че той ще постъпи по този начин. Съзнанието й отказваше да го повярва.
- Аз... Аз трябва да се прибирам, Майкъл. Много мило предложение, но вече е много късно.
Докато тя казваше това той вече говореше с шофьора да кара към нейния дом. Погледна го. Изглеждаше далечен и много объркан.
- Майкъл, аз...
- Не казвай нищо. Съжалявам... Беше глупава идея.
- Не, Майкъл...
Не знаеше какво да му каже. Толкова го желаеше, но беше толкова скоро и много неочаквано. Сложи ръка върху неговата, а той се извърна към нея. Боже,колко беше красив! Кичурите покриваха част от лицето му, отблясъците на рекламите играеха върху него и той изглеждаше прекрасен. Пое ръката му в своята. Очите му я изгаряха.
- Съжалявам, Майкъл... Аз...
- Не казвай нищо.
- Не. Трябва. Аз не исках да прозвучи така. Аз... Объркана съм...
- Недей. Разбрах те. Ванеса, аз не правя така. Никога! Съжалявам! Не знам какво си помисих? Извинявай!
- Помислил си точно каквото трябва.
Той я стрелна с поглед, който я изпепели и се усмихна.
- От къде знаеш какво съм си помислил?
- Не знам. Предполагам... Защото и аз мисля същото.
Той въздъхна и облегна глава назад, казвайки сякаш на себе си:
- Не ! Това не съм аз.
Тогава тя се премести близо до него. Гледаше го. Не можеше да откъсне очи от него. Как можа да се случи толкова бързо? Как така се увлече по най-неподходящия мъж на света? Той също я погледна. Чувстваше се толкова глупаво и неловко. Какво бе направил? Нямаше никаква представа защо бе действал така. Никога през живота си не бе обиждал момиче по този начин. Защо постъпи така с нея? Заслепи го желанието му и ето какво се случи. Искаше да се скрие, искаше да може да върне времето назад. Но тя беше толкова привлекателна,толкова красива и секси... И все пак не можеше да проумее защо го направи по този начин? Гледаше прекрасния овал на лицето й, устните й... Усещаше как въпреки неудобството от постъпката си, възбудата от близостта й става нетърпима.
- Ванеса... Аз...
Защо не му помогнеше? Защо не направеше нещо? Защо го гледаше така с тези объркани очи?
Колата спря. И двамата го усетиха, но не спираха да се гледат. Пръв се окопити той.
- Е, вече пристигнахме.
Тя погледна навън.
- Да... Тук сме.
Не пускаше ръката му, той не пускаше нейната.
- Още веднъж ти благодаря за прекрасната вечер, Майкъл !
Той се усмихна.
- И аз ти благодаря!
Наведе се към нея, за да я целуне, но тя се извърна и той попадна на устните й. Целуна я бързо и се отдръпна. И миг след това осъзна, че се целуват отново и че това не беше целувка за „лека нощ”. Чу я как тихо простена.Г осподи,колко сладък стон! Сложи ръка на тила и я зарови в косите й. Усети нейната върху едната му страна. С другата си ръка я прегърна през кръста й я придърпа към себе си. Усещането от допира на тялото и до неговото го влуди. Искаше я. Сега.
Тя се отдръпна и го погледна отново. Очите му горяха, дишаше учестено. Преглътна и с дрезгав глас прошепна:
- Искам те !
Ванеса не отговори нищо. Не спираше да го гледа. Все още не разбираше как нещата стигнаха до тук и как се случваха без да може да ги контролира. Съзнанието й не искаше да отчете нищо друго освен сигналите, които тялото й му изпращаше. Виждаше, че е възбуден, усещаше желанието му, а то правеше нейното още по-силно. Той я погали по страната, спускайки нежно пръсти по врата й. Тя притвори очи, а той я целуна зад ухото като не спираше да я гали по тила. Простена:
- О,Майкъл...
Гушна го и се притисна плътно в него. Усещаше как ръката му гали бедрото й. ак се отдръпна. Той я погледна въпросително, а тя го хвана за ръката.
- Ела.
През цялото време, докато влязат в дома й той не спираше да се учудва от себе си. Беше тотално, неспасяемо заслепен и загубен. Никога не му се бе случвало нещо подобно. Никога. В живота си се бе сблъсквал с много, стотици красиви момичета и винаги бе успявал да преодолее влечението си. С какво Ванеса го беше накарала да изгуби всякаква възможност да се съпротивлява на бушуващите в него страсти? Не знаеше и разбираше, че няма да намери отговор. Влезнаха, а тя все още не пускаше ръката му. Усещаше и нейното объркване, но не можеше да й помогне. Не знаеше как на себе си да помогне дори. Качиха се горе и влезнаха в спалнята й. Тя каза:
- Изчакай ме само за минутка .
Застана до прозореца. Видя,че Мигел /шофьорът/ е навън и пуши.Ч арли вероятно беше вътре в колата. Загледа се в небето. Нощта бе ясна и носеше спокойствие. Някъде в далечината се чуваше шума на автомобилите. Мислеше си за онова, което се случи, за онова, което предстоеше да се случи. Задаваше си въпроса, дали може да го спре и дали трябва, но спомена за тялото й плътно до неговото му даваше отговора, че не би могъл.
Тя влезе в спалнята. Майкъл беше с гръб. Не беше пуснала осветлението и той бе само силует - прекрасен силует на мъж облян от светлините на нощта. Приближи се към него и го прегърна през кръста.Той почти не реагира, сякаш я беше очаквал. Обърна се към нея и първото, което видя бе очите й. Бяха загадъчни и искрящи. Искаше да разбули тайните им.Т я отмести кичур от лицето му и бавно го прибра встрани. Не спираше да го гледа. Майкъл сложи ръце на раменете й,спусна ръка по гръбначния й стълб, после се върна обратно и с плавни и нежни движения започна отново да гали тила й. А тя продължаваше да го гледа .Притисна я плътно към себе си и тя усети възбудата му. Започна да го целува по врата. Ароматът му я упояваше. Майкъл въздъхна на пресекулки и отметна глава назад, а Ванеса не спираше да го целува. Докосванията им ставаха все по-хаотични и припряни. Тя свали сакото му и го постави на креслото. Погледна го и срещна неговия поглед, който сякаш бе на диво животно. Това, което се случваше бе толкова абстрактно, толкова извън и най-смелите й фантазии...Започна да разкопчава ризата му, а той се наведе към нея и я целуна. Продължаваше да я целува с такава неподозирана страст, а тя не спираше да го разкопчава трескаво. После сложи ръце на гърдите му и бавно ги плъзна към стомаха му. Той отново въздъхна и както я беше прегърнал през кръста сложи ръце на привлекателното й стегнато дупе. Притисна я към себе и бавно започна да се движи триейки се в нея.Т ози допир й донесе нова вълна на възбуда. Усещаше желанието му и адреналина, който бушуваше в телата им и се отдаваше изцяло на тази пагубна сила.
Майкъл разбираше, че губи връзка с реалността. Искаше да има всяка частица от това нежно тяло, от тази красота. Допира на гърдите й, парещия дъх върху устните му караха нозете му да се подкосяват. Ръцете му се плъзнаха към ципа на ролята й и той бавно го свали като не спираше да я гали и целува. В същото време Ванеса разкопча панталона му, пъхна ръка в процепа и постави ръка върху възбудената му мъжественост. Сякаш мълния премина през тялото му, завибрира ,разтърси го и той я сграбчи за косата и отметна глава назад
- Ооо...Ванеса... Не спирай!
И тя не спираше. Харесваше й да го усеща в ръката си, да вижда как Майкъл изпада в бездната на страстта. С другата ръка разкопча копчето на панталона му и го свали, а той го изхлузи от себе си. Устните й се впиха в рамото му, плъзнаха се към ключицата и гърдите му. Бавно коленичи като прокара огнена следа с устните си по стомаха му. Той я проследи с пламнал поглед. Целуна областта около пъпа му шептящо сякаш полъх на вятър. Усещането на езика й върху пениса му му донесе нов и силен взрив и го главозамая. Сякаш огнени петна затанцуваха пред очите му. Майкъл се чувстваше толкова безпомощен пред тази неописуема страст, която пълзеше по тялото му, стрелваше се по гръбначния му стълб и се разливаше блажено в слабините ...
Устните й го обхващаха с нежния си обръч и го оставяха в техния плен. Ванеса не преставаше да увеличава бушуващата в тялото му сладка болка. Подчиняваха го изкусните й движения, допира на ръцете й върху таза и бедрата му. Играта на устните и езика й го водеха по пътя на забравата и сякаш оставяха по него следи от Рая. Не знаеше кой е и предаден единствено на парещото усещане той бавно се движеше, а тя поемаше цялата му сладост и разбрала тихата си власт се омайваше от нея. Сякаш усещаше как кръвта бушува във вените му, как той вече не е нищо друго, а само една пулсираща твърдост. Вкусът му беше като самия него- загадъчен, изненадващ и безкрайно сладък. Тя не искаше да прекратява това господство, с което го беше подчинила. Разбираше, че го има до безкрая му и дори отвъд него. Беше обхванала в устните си цялата му същност и затягаше обръча на сластната си мощ. Ръката му вплетена в косите й се отпускаше и след това диво се свиваше и с лек натиск й помагаше да предугади желанието му. Осъзнала, че го е завладяла напълно тя се изправи и целуна няколко капчици от влагата му, които оставиха солен вкус върху устните й.
Той я погледна, прехапа устни и притвори очи. Прокара ръка по врата й продължи надолу, премина между гърдите й, със спираловидни движения погали стомаха й и спря на линията на бикините. Чуваше забързаното й дишане, виждаше молещия поглед и пъхна ръка под тях и ги свали. Тя се притисна към него и пристъпи към леглото, седна на него и после се приплъзна назад. Той се надвеси над нея и започна да я целува. Къдриците му докосваха лицето й, сливаше дъха си с неговия, усещаше ръцете му да галят бедрата, гърдите й да се приближават към мястото, което тя жадуваше той да докосне. Когато го направи сякаш дъхът и спря, повдигна се леко и след това отново се отпусна омаломощена от сладостта, която се разливаше по цялото й тяло. Майкъл беше готов на всичко, за да достави удоволствие на Ванеса, стоновете й го караха да потръпва от възбуда. Ръката й, която не спираше нежно да го гали извикваше у него приливи на неподозирана страст. Целуна стомаха й, корема й, а тя инстинктивно разтвори бедра и той сложи устни между тях. Ванеса простена:
- Боже...ооо... Господи, Майкъл......
Той вкусваше и пиеше от нея, а тя беше безпомощна. Беше попаднала във водовъртеж от неописуема възбуда. Усещаше я с всяка фибра на тялото си, с върховете на пръстите си. Не можеше да спре стоновете си, едва поемаше дъх ,сърцето й препускаше в див ритъм. Заравяше пръсти в косите му, забиваше ги в раменете му и в нея бушуваха всички пожари на света. Сякаш усетил молбата да го почувства изцяло, Майкъл спря, придвижи се над нея, целуна я и влезе бавно в нея. Чу стона му и тя го последва със своя.......
Да бъде едно цяло с нея беше най-върховното удоволствие, което бе изпитвал в живота си. Заливаше го топлината й, усещаше как на моменти го пристяга в себе си и това извикваше неописуемо удоволствие. Възбудата му непрекъснато растеше и той не разбираше как я понася до мига, в който тя го заливаше с още по-силна вълна. Искаше да проникне в дълбините й да я разбие на парченца, да я има така подвластна завинаги.........
Ванеса не спираше да се притиска към Майкъл, обгръщайки го с бедра и ръце. Усещаше как силата му я изпълва изцяло и как страстта, която ги гореше си проправяше път към пълно удовлетворение. Той умело сменяше ритъма и сякаш я завеждаше до ръба на дълбоки пропасти, а след това я спасяваше от бездната. Веднага след това я потапяше в дълбоки водовъртежи. В ръцете му беше восък, раждаше се и умираше, проглеждаше и ослепяваше, онемяваше и проговаряше. Чувстваше се като на скоростно влакче- пропадаше и се издигаше отново. На моменти той спираше, впиваше в нея очи с поглед на дива котка и изваждаше от нея стон на протест. След това продължаваше с плавни въртеливи движения като постепенно увеличаваше скоростта и тя оставаше разпиляна от усещането. Трудно си поемаше дъх. Устните му ненаситно не спираха да търсят нейните. Той непрекъснато я държеше подвластна на собствения си ритъм, но предугаждаше желанията й със завидна точност, сякаш ги улавяше в стоновете й. Те бяха като току-що напаснати частици от пъзел, допълващи се перфектно и до съвършенство. И, когато възбудата и страстта изригна и ги изпепели със силата си, всичко за секунди загуби реалните си очертания и форми за тях. Те бяха две преплетени плътно едно в друго тела, които стенеха и не спираха да се целуват. Целият свят беше само едно тъмно петно с леки неонови отблясъци, с полъха на вятъра, с разпиляното усещане за красотата на любовта, с радостта и болката от щастието.
Майкъл се отпусна бавно и се вгледа в нея. Беше една красива картина, разкриваща щастието от пълното задоволство. Целуна я и каза:
- Никога през живота си не съм изпитвал нещо подобно.
Тя не каза нищо, а го прегърна и вдиша аромата му. Ухаеше на любовта. Не знаеше какво ще се случи от тук нататък с тях, но знаеше, че това щеше да остане един от незабравимите моменти в живота й. От онези най-съкровените, които хората пазеха дълбоко в себе си и в мигове на объркване и самота се връщат към тях, за да могат да продължат напред заради богатството, което са им донесли.
Не искаше да си отива, но трябваше. Не можеше да остане. Утрото щеше да събуди любопитни и зли очи, а той не желаеше това преживяване да бъде опорочено и принизено.
- Ванеса, аз трябва да си тръгвам.
- Трябва ли?
- Страхувам се, че да.
Гледаше го, докато се облича и си мислеше, че вече знае какво ще последва след тази нощ или по-точно какво нямаше да последва. Нямаше повече да има втора такава нощ, нямаше да усети отново това блаженство. Всичко щеше да се върне в нормалния си ритъм и тя ще трябва да се бори с неутолените си докрай страсти по този толкова неочаквано разбил света й на парченца мъж. Облече халата си и слезе с него, за да го изпрати. Понечи да отвори, а Майкъл сложи ръка върху нейната и я обърна към себе си. Прегърна я. Отново потъна в божествения му плен. Той я целуна нежно и каза галейки я с палец по долната устна.
- Ще ти се обадя.
Усмихна му се тъжно и невярващо каза:
- Ще чакам с нетърпение.
След тази нощ дните за Ванеса не бяха същите. Работеше по същия начин, но в себе си усещаше неописуем копнеж по Майкъл, по прекрасните му очи, по нежността и страстта му, по усмивката. Улавяше се как гледа проектите и търси лицето му, как безспирно очаква обаждането, което знаеше, че никога няма да получи. Опитваше се да се пребори с тази налегнала я безпомощност, но не успяваше и сякаш с всеки изминал ден усещането от тази обреченост я караше да се чувства по-зле. Не го обвиняваше, не обвиняваше и себе си, но толкова безсилна не се бе чувствала никога.
Днес работеше по-вяло от всякога, когато на вратата се почука и влезе секретарката й.
- Г- це Оуен, Г- н Хофман иска да разговаря с вас веднага.
Тя се качи на етажа на шефа си, незнаейки какво я очаква и защо я вика. Предполагаше, че ще обсъдят някои от забавянията и пропуските. Не се притесняваше, защото въпреки изоставанията на някои места всичко се движеше по план. Но Ванеса не беше никак подготвена за онова, което последва. Хофман започна с това, че оценя високо работата й и таланта й. Заля я с комплименти, но след всичко това й съобщи, че е уволнена. Тя поиска да знае причината, той неразбиращо повдигна рамене и каза:
- Съжалявам, мис Оуен, но не мога да ви отговоря. Нареждането идва директно от мистър Джаксън.
Сякъш света й се сгромоляса на хиляди парченца в нозете й. Никаква мисъл не протичаше в съзнанието й, а пулсираше само въпроса: ”Защо?” Искаше да излезе от офиса възможно най-бързо и да се опита да заличи всички спомени. Обидата и болката пронизваха цялото и същество. Как й се изсмя в лицето! Глупачка. Излезе от офиса. По-късно щеше да се върне да си събере нещата. Сега трябваше да диша, да върви, да върви... Някакъв мъж се приближи към нея.
- Мис Оуен??
- Да?
- Бихте ли дошли с мен, ако обичате?- и й показа карта на служител на MJJ Production
- Какво има? Защо?
Но той нищо не й отговори, а я поведе към спряна наблизо кола, отвори й вратата и с жест я подкани да влезе. Тя недоумяващо надникна и видя, че вътре седи Майкъл. Той й се усмихна и каза:
- Здравей, Ванеса! Влизай.
Тя се качи в колата, той взе ръката й в своята, прегърна я и каза:
- Липсваше ми! Мисля, че е време да видиш моя апартамент.....