Средата на януари 2002
Анджелика попадна в задръстване и докато колоната бавно се придвижваше тя използва момента да прегледа списанието, в което бяха поместили няколко от снимките й. Тя поклати одобрително глава и се усмихна. Не беше загубила усета си и беше доволна, защото дълго се беше притеснявала, че няма да успее да се справи.
Погледът й беше привлечен от Escalade, който беше в дясната лента и няколко коли по- напред. Тя поклати глава, отказвайки да повярва, че в него може да е той и отново се зачете в списанието. Вниманието й не можа да се задържи за дълго, защото съмнението не спираше да я преследва и затова остави броя на седалката до себе си и вгледа в джипа. Искаше ли Майкъл да е вътре или не? По- скоро не. Колоната се раздвижи и тя се изравни с обекта, който я привличаше. Погледна към шофьора и усети как цялата изтръпва, а в стомаха й нещо се преобръща бързо и предизвиква силно вълнение. Тя рязко извърна очи и стисна здраво волана. Нямаше как да избяга. Нямаше как да се скрие. Беше на няколко метра от една от колите на Майкъл и дори и да не знаеше, дали той беше вътре усещаше, че иска да избяга бързо, защото не желаеше да разбира там ли е той или не. Колоната от дясната й страна се придвижи на метър напред и сега тя се изравни с местата на пътниците, които може би бяха в джипа. Анджелика извърна глава на другата старана и се опита да прикрие колкото може повече от себе си, но разбираше, че, ако Майкъл беше вътре щеше да я познае още в мига, в който я забележеше. Тя се молеше, ако бе там, той да седи от другата страна и да е зает с нещо, за да няма време да оглежда хората в колите около себе си.
____________________________
- Тати, виж! Джи! Виж, тати!
Майкъл погледна към Принс, който залепен за стъклото и извърнат към него сочеше навън.
- Какво?
- Джи. В колата до нас е Джи.
- Какво?! Къде?- Бързо се приближи до стъклото Майкъл.
Очите му се плъзнаха по силуета в познатата му кола до тях и Майкъл усети чувството на трепет, което винаги го обземаше, когато видеше Анджелика. Красивата й коса блестеше от прокрадващото се между високите сгради следобедно слънце, а когато ръката й нервно премина по тях той разбра, че тя знае, че той е близо до нея.
Дланта на Ванеса докосна рамото му:
- Коя е Джи, Принс?
- Никоя- отговори Майкъл и се извърна към нея, даряващ я с най- омайната си усмивка.
- Тати, искам да кажа „Здравей” на Джи. Моля те, тати! Може ли да я поздравя?
- Не може, Принс, защото тя няма да те чуе. Не виждаш, че вече я няма?
Майкъл бързо взе Принс в скута си и се зае да отвлича вниманието му от Анджелика.
- Видял е Анджелика ли, Майкъл?- Попита Ванеса.
- Сигурно се е припознал.
- Не се преструвай. Толкова си развълнуван, че няма смисъл да ме лъжеш.
- Да, Ванеса. Тя е в колата до нас.
- Какво чакаш тогава? Действай, Майкъл!
Той я погледа известно време и след това пак бързо се плъзна до прозореца и натисна бутона. Стъклото бавно се спусна и това се случи точно навреме, защото Анджелика в същият момент се обърна към него. Първоначалната й реакция беше да извърне поглед, но след това явно осъзнавайки, че това е глупаво отново се обърна към него. Беше безумно красива!
По устните на Майкъл Анджелика прочете, че й казва „Здравей!” и тя му кимна, опитвайки се да увладее всички емоции, които я застигнаха за секунда. След това и двамата не знаеха какво да правят и затова се гледаха без да откъсват очи един от друг, без да премигват дори, за да не пропуснат нито миг от случайната си среща.
Изведнъж джипа на Майкъл започна да се движи и Анджелика го загуби от погледа си. В същият момент телефона й позвъни. Не искаше да го чува. Нямаше да вдигне. Нямаше!!! Майкъл беше само все още болящо я минало, но минало и тя не трябваше да забравя това, въпреки лудешкото препускане на сърцето й.
_____________________________
- Е, благодаря ти, че ме докара, Майкъл. Пожелавам ти всичко хубаво. Беше ми приятно да се видим. Много ми помогна.
Ванеса слезе от джипа и Майкъл си помисли, че тя беше добра жена. Радваше се, че беше успял да й уреди срещата, за която го беше помолила и й беше помогнал да спечели един прекрасен клиент. Ванеса въпреки всичко беше искрен човек и някога наистина беше бил влюбен в нея.
Скоро те стигнаха пред сградата и Майкъл каза:
- Е, Принс, сега ще трябва да се прибереш с Грейс, а аз ще дойда по- късно.
- ОК. Може ли да гледам анимация?
- Да, но само едно филмче. Едно, Принс! Дай целувка!
Принс целуна Майкъл и след това двамата с Грейс слязоха, за да се приберат в апартамента, в който бяха отседнали за няколко дни. Майкъл закратко се поколеба, но след това насочи шофьора си до мястото, на което трябваше да е още преди 30 минути, но заради задръстването беше закъснял.
______________________________
След около час Майкъл излезе напълно разочарован от срещата. Албумът му беше провален. Провален и оставен на забрава без никаква промоция. Цялата упорита работа, борбата с всички малки детайли, времето, което прекара далече от децата си, загубата на Анджелика, разтрогването на брака им... всичко бе било за нищо.
Майкъл се прибра и след като вечеря и приспа Принс и Парис седна самотен в големия си хол, опитвайки се да измисли някаква концепция, която поне малко да успее да вдигне албума му от зоната на изпадащ от класациите. Изглеждаше, че всички радиостанции бяха готови да пускат музиката му, защото тя беше добра, тя беше много добра, но лейбъла му го избутваше настрани и се опитваше да го остави на самотек. Това го нараняваше дълбоко, защото след толкова години на лоялност те го захвърляха като ненужна играчка. В Майкъл постепенно се надигаше спящият от няколко месеца гняв и той се опитваше да се пребори с него и да остане неподвластен на нерационалността.
Другата мисъл, с която се опитваше да се пребори беше тази за Анджелика. Случайната им среща днес го беше оставила безсловесен и тъжен за дълго време. Сега, когато беше напълно обезверен и самотен имаше нужда от нея повече от всякога. Бленуваше да положи глава на бедрата й, а тя тихо да го успокоява със сладкият си глас, докато нежно гали косите му.
__________________________________
- Раул, кажи му, че ще се прибера с
такси. Не е чак толкова далече. Не виждам защо трябва да се ангажира с мен?
- Защото е в твоята посока и защото
е видимо заинтригуван от теб.
- Раул!- Усмихна се Анджелика.-
Погледни ме! Аз съм като... В осмия месец съм, Раул.
- И пак си красива, сис. Помисли,
Анджи. Не пренебрегвай ухажорите си. Не можеш, не
трябва да бъдеш сама!
- Боже, ти да не би да си го планирал?
Тази среща не е случайна, нали?
Раул й се усмихна съзаклятнически и я остави без думи. Колегата му беше
симпатичен мъж с много приятни обноски и подчертано галантен, но Анджелика все
още се отърсваше от връзката си с Майкъл и считаше, че е прекалено рано да
приема други мъже около себе си.
- Не съм готова, Раул.
- Ти никога няма да бъдеш, ако
продължаваш да се обграждаш със стени. Събуди се от розовия си сън, Анджелика.
Време е да започнеш да подреждаш живота си отново и колкото по- бързо го
направиш, толкова по- добре. Майкъл...
- Не споменавай името му, Раул! За
Бога, не желая да чувам името му!
- Добре. Съжалявам! Но позволи на Кори
поне да те изпрати до вас. Така ще съм по- спокоен. Не искам да се прибираш
толкова късно сама.
________________________________
Не можеше да се отърси от мисълта за нея и затова се изправи, взе ключовете от джипа и още преди охраната му да разбере, Майкъл излезе от гаража и подкара Escalade по булевардите на LA и скоро се качи на магистралата, която водеше към Бевърли Хилс. Усещането за свобода го обзе с набивала сила и той натисна газта, наслаждавайки се на момента. Не знаеше защо го прави, но имаше чувството, че това е най- правилното му решение от много време насам. Надяваше се да я види и може би да успее да разговаря с нея и да съумеят да разсеят облаците след онзи неприятен разговор, който бяха провели, когато той беше получил документите за развода им. Надяваше се тя да му прости за несправедливите думи, за студенината му и болката, която й беше причинил. Искаше да може отново да разчисти пътя си към нея и въпреки че предполагаше, че това е почти невъзможно не можеше да удържи порива си да я види и да й каже, че няма да я преследва, че няма да я наранява, че няма да я кара да страда, защото я обича, обича я така както я обичаше, когато я видя за първи път да стои във всекидневната на Бриджит, озарена от светлината, която само тя притежаваше.
Когато стигна на нейната улица той отдалече забеляза фаровете на непознатата кола, осветяващи алеята на Анджелика и приближавайки се бавно отби, неспирайки да впива поглед в силуетите вътре. Майкъл видя как мъжът слезе и после, заобикаляйки отваря вратата и подава ръката си на Анджелика да излезе. Скоро двамата стигнаха до верандата и двойката озарена от светлината накара Майкъл силно да стисне бутилката със сок. Не му беше трудно да разчете езикът на телата им, а когато мъжът посегна и взе лицето й в дланта си и се наведе да я целуне на Майкъл му се стори, че я целува цяла вечност.
Виждайки Анджелика в такава близост с друг мъж накара Майкъл да усети как нещо в него експлодира и той без да мисли за действието си, блъсна бутилката във вратата на колата, а тя се счупи от силата на удара и го поряза.
- Оххх... По дяволите... ПО ДЯВОЛИТЕ! – Не се въздържа да извика той.
Кръвта не спираше и затова Майкъл беше принуден да потърси нещо, с което да увие ръката си. Започна да се оглежда и за щастие видя на задната седалка една от тениските на Принс и докато се извърташе обратно зает да я обвива около ръката си без да иска натисна клаксона на джипа. Из тихата улица звука се разнесе пронизително и Майкъл бързо се снижи, опитвайки се да се скрие от вероятните любопитни погледи на съседите на Анджелика. Това обаче се оказа по- малкият проблем, защото след като той чу шума на отдалечаваща се кола Майкъл чу и почукване по стъклото на джипа и до него стигна приглушен гласът на Анджелика:
- Какво правиш тук, Майкъл? Преследваш ли ме?
Тя посегна, видимо ядосана, към дръжката на вратата и я отвори, а секунда след това в краката й се изтърколи счупената бутилка и я накара да отстъпи назад.
- Порязах се, Анджи.
- Какво си направил?- Майкъл вдигна дланта си, която изглеждаше още по- голяма, заради тенската, с която я беше обвил и Анджежелика въздъхна.- Боже, Майкъл! Ела вътре!... Почакай... Премести се, за да паркирам поне джипа ти на алеята. Боже!!!
Анджелика паркира и те бързо влезнаха в къщата й и се отправиха към банята, където тя започна да търси в шкафа необходимите неща, за да го превърже. В този момент на вратата се почука.
- Г- це Мендес? Вие ли сте?
- Да, Ана, аз съм- Анджелика погледна към Майкъл и тихо каза – Изчакай ме секунда!
Тя изпрати детегледачката на Айзая, мина покрай стаята му, бързо го целуна и се върна в банята.
- Дай да видя- каза тя и започна да развива тениската на Принс.- Как се случи, Майкъл?
- Бутилката се счупи.
- Аха- поклати недоверчиво глава Анджелика.- Моля те, ще можеш ли сам да измиеш ръката си... Знаеш, че ми е трудно да гледам кръв.
Майкъл се изправи и след като обля дланта си с вода на светлината забеляза, че раната не е чак толкова страшна и дълбока, но беше на място, което предизвикваше непрекъснатото й кървене и трябваше да се направи всичко необходимо то да се спре.
- Анджи, не си длъжна да се грижиш за мен. Аз ей сега ще се прибера и ще се обадя на някой да ми погледне китката.
- Замълчи, Майкъл! Дай да видя.
Тя взе ръката му и взирайки се в китката му посегна за кислородната вода, напои един тампон и внимателно започна да попива кръвта.
Майкъл се чувстваше и смутен, заради начина, по който тя го беше видяла сякаш беше някой стаяващ се в тъмното, преследващ я маняк, а и заслепен от ревност и затова констатира:
- Изглеждаш добре. Явно не си губиш времето.
- Какво? Бях на гости у брат ми, Майкъл.
Майкъл не можеше да спре да гледа в линията, която се образуваше между пълните й гърди, докато тя наведена почистваше раната му.
- Онзи с мерцедеса не беше брат ти.
Анджелика вдигна поглед, в очите й проблеснаха студени искри и тя каза:
- Това не те засяга вече, Майкъл.
Сякаш, за да го накаже за наглостта му, Анджелика изля от другото шишенце въглеродния пероксид и Майкъл изсъска, а по раната му се появиха балончета.
- Внимавай, Анджи! Щипе!... И, знаеш ли, мисля, че ме засяга, защото носиш моето дете.
- Не мърдай!
Анджелика излезе, за да отиде до кухнята, от където да вземе хартиени кърпи, с които да попие капчиците кръв по пода в банята й, а и за да може да си поеме въздух. Знаеше, че точно сега не е момента да чисти, но имаше нужда да остане за малко далече от него, защото усещаше как й се иска да плаче, а не искаше да го прави. Защо винаги се получаваше така и около Майкъл се превръщаше в малко, безпомощно момиченце? В този миг тя осъзнаваше, че единственото, на което може да се надява е спокоен живот, в който е сама, защото по никакъв начин не можеше да се измъкне от неговото влияние върху себе си. Той не й позволяваше. Дори и да не беше с него той не разрешаваше да бъде и с някой друг. Що за егоизъм беше това? До кога щеше да я преследва- в мислите й, в сънищата й, в дните й?
Анджелика откъсна необходимите й салфетки и се върна при него, заварвайки го да седи на същото място пред огледало и да се взира в раната си, която беше спряла да кърви.
- Не съм специалист, но мисля, че няма да имаш нужда от шевове и след като те превържа ще можеш спокойно да се прибереш.
- Благодаря ти, Анджи! За човек, който не може да понася кръв ти се справяш отлично!
Опита му да пошегува с нея беше неуспешен и затова той остана мълчалив, докато тя внимателно се грижеше за раната му.
Близостта й, парфюмът й започнаха да му въздействат и той усещаше как започва да потръпва и как Анджелика за пореден път го влудява с неописуема сила. Майкъл затвори очи, за да се опита да игнорира нарастващото напрежение между тях, но скоро се оказа, че това е напълно загубена битка. Нейният неповторим аромат, златният цвят на гладката й, нежна кожа, сочността на наедрелите й гърди, близостта на малиновите й устни, които тя неволно прехапваше, докато го превързваше... Искаше я, имаше нужда от нея и трябваше да я има. Беше луда и напълно неустоима жажда по нея.
Ръцете на Анджелика довършваха превръзката, а Майкъл усещаше как треперят. Тя чувстваше топлината на дъха му върху кожата си, който я караше да настръхва някъде по горната част на ръцете й и от това зърната на гърдите й се свиваха от разгарящото се в нея желание.
- Ще бъде добре утре някой да огледа раната ти. Някой, който е специалист. Аз само ти оказах първа помощ- усмихна се тя.
Той не казваше нищо, не се движеше и когато тя погледна към и него видя в очите му пожара, в който гореше, докато я наблюдаваше. Анджелика потъна в необятността на онази красива кадифена мекота и помоли:
- Майкъл, моля те, не го прави!
- Да не правя какво?
- Не ме карай да те обичам.
Той посегна и прокара нежно палецът си по челюстта й, после го плъзна съблазнително по врата й и накрая леко издърпа надолу деколтето на блузата й, разкривайки гърдите й.
- Обичаш ли ме още, момиче?
Устните му изгаряха врата й без дори да го докосват, а пръстите му нежно масажираха зърната на гърдите й, а тя нямаше сили да противодейства.
- Кажи ми, момиче!
Анджелика простена, когато устните му намериха зърното й и тя безпомощно и безразсъдно призна:
- Да... аххххх, Майкъл... Да, обичам те!
Ръцете му погалиха нежно корема й, целунаха го, очите му блестяха в диво желание и той отново вдигна ръце и взе гърдите на Анджелика в тях, събра ги заедно, а Анджелика се облегна на плота, гледайки в огледалото тяхното безсрамно отражение.
Майкъл я постави да седне в скута му, а тя бързо го възседна и той започна да я целува. Устните му докоснаха с нежност нейните преди езикът му да ги накара да се разтворят и да започне да се движи съблазнително, като с всяко движение й напомняше как го прокарва и на други места по тялото й.
- Липсваш ми, Анджи... Не мога да лъжа... Искам да бъда с теб.
Бременността беше помагала на Анджелика да не усеща толкова силно липсата на секс в живота си, но сега в ръцете на Майкъл всичко беше различно.
- Не искам повече болка, Майкъл... Толкова съм уморена от това да ме нараняваш.
Той плъзна ръцете по гърба й и след това я притегли към себе си.
- Мислиш ли, че този с мерцедеса ще те накара да се чувстваш по- добре, момиче... По- добре, отколкото аз те карам да се чувстваш?
- Не си справедлив.
Майкъл стисна дупето й, захапа долната й устна и прошепна:
- Не се бори с онова, което желаеш, Анджи! Недей! Заведи ме в леглото си, мъничка!
Един кратък стон се изплъзна от устните на Анджелика, когато Майкъл изрече тези думи. Нима това не беше било всичко, което тя бе искала да й се случи, всичко, за което беше мислила напоследък, но бе отричала дори и в най- самотните си нощи? Дори факта, че той толкова я беше наранил с действията си, с думите си и заплахите си тя разбираше, че телата им отново ги предаваха и те никога не биха могли да им се противопоставят.
Главата й се замая и тя чу пулса си, бучащ в ушите й сякаш е прииждаща река в мига, в който започна да го целува. Всяка рационална мисъл беше изчезнала, когато го поведе към мястото, което не беше помисляла, че ще сподели отново с него- нейното легло, леглото, което помнеше сълзите й, но и безсрамните им стонове и потни отпечатъци.
Анджелика отвори вратата на спалнята, пристъпи и се спря. За миг тя се поколеба и се запита защо отново се поддава на слабостта си и защо отново се връща към него и повтаря грешката, която си беше обещала никога повече да не прави. Тя усети Майкъл зад себе си и устните му по врата й.
- Притеснява ли те нещо, Анджи?
- Това не е правилно! Това не трябва да се случва!
Майкъл я прегърна, погали отново корема й и прошепна, наелектризиращо:
- Ако пожелаеш аз веднага ще си тръгна. Просто го кажи.
Ръцете му бяха толкова топли и я галеха така нежно и съблазнително, че Анджелика се опитваше да се фокусира, но не успяваше.
- Аз... Майкъл... Аххх... Просто аз искам да постъпим правилно.
Разтворената му длан започна да потърква зърното на гърдата й и тя въздъхна, отпускайки глава на рамото му.
- Шшшт, момиче. Ще бъде по- лесно, ако спрем да се борим. Не разбираш ли, Анджи? Ние не можем да бъдем разделени.
Анджелика разбра, че няма да успее да му се възпротиви. Не и сега, когато онзи негов неповторим аромат я главозамайваше, а нуждата да бъде обичана бе по- силна от всякога. Тя се обърна и се отпусна в обятията му, позволявайки му безмълвно да я води до всички места, за които той шептейки й обещаваше.
- Донесох ти нещо- каза Майкъл.
Телата им, прегърнати бавно да се люлееха в бавен танц, а той не спираше да я докосва нежно.
- Какво?
- Нещо, което не ми принадлежи и искам да задържиш.
Анджелика спря да се движи и Майкъл усети, че трябва много да внимава как ще се държи, за да не загуби магията, която ги обгръщаше отново. Той бръкна в джоба на панталона си и тя проследи движението му, очаквайки какво ще извади той от там. В тъмнината диамантите пробляснаха и Майкъл взе ръката й и плъзна пръстените по безименният й пръст. Анджелика бързо дръпна ръката си.
- Не, Анджи! Не ги сваляй! Не ми ги връщай! Искам да ги задържиш. Искам да знаеш, че с тях ти казвам, че никога повече няма да има жена, на която да дам такива пръстени... Ти си моята жена... Няма значение, дали ще бъдем заедно... Не ги искам. Те винаги са били твои.
Той видя несигурността в очите й, гледайки в неговите, а след това бавно отправи поглед към пръстените и Майкъл забеляза как очите й се пълнят със сълзи. Той осъзна вината си и след като с тръпнещи пръсти отмести косата й назад, опря чело в нейното, погледа я закратко, а след това зарови лице във врата й. Ръцете му я обвиха през кръста и той тихо промълви:
- Съжалявам, скъпа! Толкова много съжалявам, Анджи!
Поведението му, спомените й... накараха сълзите да се спуснат по лицето й, а заглъхващият глас на Майкъл в косите й я караше да разбира, че и той плаче. След минута- две, в които те се губеха в емоциите си, Майкъл вдигна глава и видя сълзите на Анджелика да се спускат по красивото й лице.
- Аз... Съжалявам, Анджи. Не бях на себе си, когато ти наговорих всички онези неща... Ти... Аз бях толкова ядосан... Не можех да повярвам, че ще те загубя. Прости ми, мила! Прости ми!
Тя сякаш отново видя изкривеното му от гняв лице, чу смразяващо студеният му глас, заплахите... и потръпна.
- Нищо от, това което ти казах не е вярно, Анджи. Ти ме познаваш.... Но да виждам тези документи за втори път пред очите си, твоят подпис там... Боже!!! Толкова предаден се почувствах... Не мога да си простя за всички думи и болка, която ти причиних точно сега... Не мога да...
Гласът му отново се загуби и той се отдалечи от нея и седна на леглото. Анджелика не можеше да не види как той продължава да трепери, затова се приближи и седна до него, а ръката й започна успокояващо да гали гърба му.
- Успокой се, Майкъл.
- Трябва да ти кажа това, Анджи, защото ме преследва непрекъснато. Нямах право да се държа така, когато вината е моя... Държах те на разстояние, не те допусках до толкова неща, които се случваха в живота и кариерата ми. Неща, които ме нараняваха дълбоко и заради, които бягах от теб, за да не предам болката си.
Анджелика отмести косата му, която скриваше лицето му от погледът й и му каза:
- Ти знаеш, че можеше да ми се доверяваш за всичко... Знаеше, че можеш да ми вярваш, защото аз за нищо на света не бих те предала.
- Да... Исках да те предпазвам, а ти си толкова силна. Понякога си прекалено емоционална, но можеш да понесеш толкова много, че, когато накрая започна постепенно да се разпадаш под натиска на всичко, което преживя... Аз бях лош съпруг, Анджи! Аз не ти помогнах, аз те наранявах... Не знам, дали някога ще мога да поправя тези свои грешки... Не знам.
Анджелика стисна закратко ръката му и усещайки как кръста й натежава легна на леглото и каза:
- Аз също не знам, Майкъл. Но, когато си спомня за разговорът ни ме побиват тръпки и ми се плаче.
Майкъл също легна, поставяйки глава на рамото й и след като въздъхна дълбоко и взе ръката й в своята прошепна:
- Толкова се страхувах за теб. Мислех си и за бебето ни, затова, че не си справедлива да ме лишаваш от това да бъда близо до вас... От това, че искаш да заминеш... Аз не бях прав, Анджи, знам.
- Наистина ли смяташ да накараш Дилън да потърси отново правата си в съда, Майкъл?
Майкъл се обърна по корем, погледа я, а след това зарови отново лице във врата й и Анджелика едва чу тихото му признание, потъващо в къдриците й:
-
Не, Анджи, аз те обожавам. Не мога да те карам да страдаш повече. Как
бих живял със себе си след това?
- Не можех да те позная тогава. Как можа да ме накараш да страдам толкова? Заспивах и се събуждах примирайки от страх, че всеки момент може да се появи някой и да ми връчи призовка и аз да се лиша от възможността да отглеждам сина си.
Проследявайки линията на сочните й устни с палеца си, Майкъл се усмихна виновно и каза:
- Предполагам, че исках да те нараня, защото и ти ме нарани, искайки развод. Желаех да ти покажа, че не можеш да постъпваш така с мен. Но, знай, Анджи, знай, че не мога да го направя...
Анджелика се обърна по гръб и се загледа в тавана.
- Стоях и премислях как и къде да отида, за да не ме откриеш, за да отнемеш детето ни. Все още го премислям... Как ще се справим с това, Майкъл. Как? Може ли изобщо да го направим?
- Не знам, Анджи, но искам да успеем. Трябва! Затова и дойдох тази вечер, за да ти го кажа, за да те уверя, че няма защо да се страхуваш от мен... Аз... Не мога да го направя, скъпа, защото те обичам все още и искам да си щастлива. Вярвам, че няма да ми попречиш и аз да съм щастлив.
- Няма да ти преча, Майкъл, защото и аз все още те обичам, но...
Пръста му върху устните й и погледът му я накараха да не продължава повече. Когато Майкъл се увери, че тя няма да го направи ръката му продължи да се спуска по шията й, да я кара да настръхне отново, когато премина по ключицата й, а след това между гърдите й и накрая, когато започна гали корема й.
- Искам да бъда с теб тази нощ, Анджи!
- Знам.
- Ще ми позволиш ли, мъничка?
Майкъл плъзна ръката си между бедрата й, но не прекали с докосването си, а Анджелика затвори очи и съвсем леко разтвори крака, показвайки му одобрението си. Той се надвеси над нея и прошепна изкусително в ухото й:
- Позволи ми да бъда пак с теб, Анджи!... Твоята близост както винаги ме влудява и... Боже... Опитвам се да се боря и да не съм такъв, но не мога да се въздържам около теб.
Ръката му стигна до бельото й и средният му пръст попи цялата изненадваща влага, с която Анджелика му даде отговор чрез тялото си. После той извади ръката си, устните му бавно вкусиха от мокротата на пръста му и той го приближи към устните на Анджелика и двамата затворили очи продължаха да изпиват желанието на Анджелика. Майкъл се надвеси над нея и езиците им се преплетоха в бавен и сластен танц.
Замаян от близостта й той вдигна глава и се загледа в нея, а тя изгледаше отново напълно негова и копнееща за повече.
- Искаш ли да си тръгна, Анджи?
- Да... Не... Остани. По дяволите, Майкъл, остани!
Майкъл изобщо не беше очаквал нощта му да му завърши по този начин, но вътрешно ликуваше и устните му се спуснаха по врата на Анджелика и след това дланите му отново разголиха гърдите й и той започна да ги засмуква, докато не усети как тя започва да се повдига срещу него.
Той се плъзна и застана на колене и свали бързо ризата си, насочвайки отново вниманието си към Анджелика, защото се страхуваше, че нещо може да я разколебае и тя да размисли. Майкъл започна да я разсъблича, а когато видя погледът му да обхожда корема й тя се повдигна на лакти и безмълвно зачака той да привърши огледа си.
- Това е изумително красиво, Анджи... Искам да кажа, че ти си изумително красива.
Ръцете му не можеха да се отделят от корема й и Майкъл не спираше да се обвинява за как бе пропуснал няколко месеца, в които новият живота в Анджелика бе растял. Анджелика хвана здравата му китка и го погледна без да казва нищо. Майкъл я разбра и се усмихна, а след това дланите му се спуснаха по бедрата й и повдигнаха полата й.
Скоро Анджелика лежеше напълно гола пред него и той я чу да казва:
- Моля те, Майкъл, накарай ме да се почувствам секси отново. Не съм се усещала така от месеци.
- Какво? О, Анджи! О, какво направих, красавице!
- Недей, Майкъл! Просто ме направи безпаметна отново!
Ръката му отново се плъзна между бедрата й и тя затвори очи. В този момент си помисли, че не би позволила на никой друг мъж да я докосва, докато е бременна. Помисли си, че вече не би могла да позволи да я докосва който и да е друг мъж освен Майкъл.
Анджелика беше толкова мокра, толкова зовяща го, че адреналина му беше покачен до небивали висини. Скоро той вкуси от нея и тя потръпна под устните му, които обсебващо поемаха от нея, всмукваха я, а езикът му рисуваше изкусителни кръгове по кадифената й плът.
Анджелика усещаше цялото му желание да я накара да се почувства отново едно цяло с нея и скоро спря да мисли за хилядите неща, които препускаха в съзнанието й и за пореден път се отдаде на любовта му, която й даваше отдавна неусещани тръпки.
Когато пръстите на Майкъл потънаха в нея, звукът, който съпровождаше движението им сякаш я възбуждаше толкова колкото и самото им проникване в нея. После той отново я всмука бавно и дълго и леко като с камшик удари езика си по втвърдената й перличка, Анджелика усети как тялото й се предава и тя е неспособна да се контролира. Пръстите й потърсиха раменете на Майкъл, а таза й се стегна и тя го повдигна, очакваща спускащият се вече по гърба й и пъплещ към слабините й взрив. Тя простена силно и продължително и Майкъл погледна към нея и веднага завъртя пръстите си, достигайки до специалното й място.
- Ох, Майкъл!
- Хайде, Анджи, позволи ми да гледам как свършваш. Хайде, направи го!
Анджелика затвори очи и се отдаде на кулминацията си, която сякаш продължаваше безкрайно, защото Майкъл не спираше да гали правилните й места и спираше само, за да я вкусва съвсем нежно отново. Когато той се увери, че Анджелика не може да поеме повече и е изтръгнал всичко от нея той я прегърна и я дари с продължителна и завладяваща целувка, от която тя имаше най- голяма нужда в момента и с която й показа силната си неутихнала любов към нея.
Прегръщайки я, докато тя леко потрепваше все още Майкъл попита:
- Добре ли си, скъпа?
- Ммммм...- измърка Анджелика и нежно го погали по бузата.- Това, което направи преди малко беше невероятно, Майкъл.
- Знаеш, че обичам да го правя за теб, Анджи.
- Знам ли?!... Бях свикнала с това, Майкъл. С това да... Разбираш ме, а сега...
Той усети как сърцето му се свива, защото осъзна колко много я е наранил.
- Обещавам, че ще ти се реванширам, Анджи.
Тя се усмихна вяло и се обърна настрани с лице към него. Майкъл се изправи и бързо съблече останалите дрехи от себе си и след това също бързо се върна в леглото при Анджелика.
Продължавайки да има онази усмивка на лицето си тя сложи длани на гърдите му, целуна врата му и ръцете й започнаха да се спускат надолу. Майкъл поклати глава, спирайки ръката й.
- Не, скъпа. Не и тази вечер.
Тя го погледна изненадано, а Майкъл коленичил пред нея разтвори бедрата й с коляно, докато ръката му бавно се движеше по члена му. Анджелика притвори очи, когато той много нежно проникна в нея, призовавайки я да се подчини на темпото му.
- О, Майкъл, толкова е хубаво! Ах, искам те толкова силно!
- Аз също те желая, скъпа.
Майкъл се опитваше да бъде максимално внимателен с нея и да не се поддава на изяждащото го желание да се впусне диво препускане сред нежната, копринена плът, но знаеше, че не бива и не може и затова премерено водеше Анджелика към кулминацията й. Скоро двамата смесиха стоновете си и не спираха да викат имената си, споделяйки искрено блаженство.
- Ахх, Анджи, кажи ми… Моля те, кажи ми, че ми вярваш.
Анджелика впи в Майкъл потъмнели, влажни очи и бързо се претърколи, заставайки върху него. Устните й се впиха в неговите, а ръцете на Майкъл бяха навсякъде по тялото й.
- Ау, Майкъл… Ахх… Да. Вярвам ти!
Той сграбчи бедрата й и потъна целия в нея, дълбоко. В очите му пробляснаха искри и той прошепна:
- Моя си, Анджи… Винаги ще бъдеш моя, независимо от всичко!
Анджелика потръпна и се отпусна върху него, изживяваща оргазма си, а в ушите й отекваха последните му думи.
_________________________________
Майкъл се унасяше, когато усети ръката на Анджелика да пробягва по гърба му, къдриците погъделичкаха кожата му и после устните й целунаха тила му.
- Трябва да тръгваш, Майкъл. Утре ще ставам рано, а и не искам Айзая да те вижда, защото… Не искам… Той тъкмо спря да пита за теб.
Той се обърна по гръб погледа я, галейки ръката й над лакътя и след това седна.
- Да… Извинявай!
Майкъл се изправи и започна да се облича, а избягващият му Андежелика поглед я накара да каже:
- Беше красива нощ, Майкъл, но това не решава нищо между нас.
- Знам- кимна той.- Може ли да ти се обаждам, за да се информирам как си?
Тя също кимна.
- Искам някой ден да дойдеш до Невърленд. Стаята е готова. Мисля, че е точно такава каквото ти я искаше.
- Не мисля…- тя преглътна сълзите си.- Не мисля, че това е добра идея.
- Знам… Просто се опитвам да намеря повод да те видя отново.
- Аз…
Анджелика не успя да довърши, защото Майкъл я издърпа и тя се изправи. Очите им се срещнаха закратко, защото тя не издържа на унищожаващият я с молбата си Майкълов поглед. Той сложи ръце на корема й, а след миг и двамата усетиха движението на детето им и Майкъл, възкликвайки коленичи пред Анджелика и долепи устни върху появилата се издутинка.
- Здравей! Тук съм…- гласа му се задави- Да, тук съм. Тати е тук.
Анджелика отпусна глава назад и тихо помоли:
- Майкъл, трябва да тръгваш.
Когато звука от отдалечаващият се джип на Майкъл се изгуби и улицата отново стана тиха, Анджелика пусна завесата, но остана дълго опряла чело в стъклото.
