Повече от чувство 68

13 Февруари 1997



- Анджи, не може да отречеш, че това е прекрасно! Виж как всичко си идва на мястото.

Анджелика се обърна и видя как Кенет поставя една фотография на място, което тя преди ден беше отхвърлила. Не й харесваше, а той продължаваше да спори с нея и тя започваше да се дразни от упоритостта му. Тя усети, че нещо й липсва и включи радиото. В помещението зазвуча приятния хит „Макарена” и тя тананикайки си мелодията се усмихна и отговори на Кенет:

- Ако не я свалиш от там, заклевам се ще те убия с ето тези две ръце!

Песента свърши и гласа на радоводещят приповдигнато изпълни пространството:
„ И сега новината на деня, която следим с интерес. Преди няколко часа в “Cedars Sinai Medical Center” беше роден първият син на King of Pop - Майкъл Джаксън. Нашите източници съобщават, че майката – Деби Роу и нейният син са в добро здраве….”

- Спри радиото! – Извика Анджелика. – Спри проклетото радио, Кен!

Кен се опитваше да го изключи, но то продължаваше да работи и всяка дума удряше силни шамари през лицето на Анджелика.

- Спри го, по дяволите!!!

Най – сетне настана тишина. Вън от себе си, вън от всяка мисъл Анджелика се свлече на пода и ридание се изтръгна от гърдите й с небивала сила. Кенет коленичи до нея и се опита да я прегърне, но тя го изблъска и отново извика:

- Остави ме, Кен! Не ме докосвай! Махни се! Излез! Махни се!!!

Кенет се изправи и не знаеше как да постъпи. Не знаеше какво да прави и как да помогне. Стоеше като закован на мястото си и гледаше как тя ляга на пода и прегръща коленете си. Виждаше как пръстите й се впиват в ръцете й и как тя забива нокти в тях. Не можеше да види лицето й, но риданията красноречиво говореха за състоянието, в което тя беше изпаднала.

- Анджи! Недей…

- Махни се!!! – Извика тя още веднъж.

- Не мога да те оставя сега, скъпа. Хайде, Анджи, стани!

- Кълна се в Бога, Кенет… Махни се! Искам да съм сама!

Той не можеше нищо да направи, а сърцето му се късаше да я гледа така. Наведе се, посегна и я хвана за рамото, а тя отново го отблъсна. Вече не му говореше. Цялото й тяло бе разтърсвано от конвулсии и стенанията й огласяваха студиото им и го плашеха до смърт. Той се отдалечи и седна покривайки с длани главата си. Страхуваше се за нея. Тя беше абсолютно неконтролируема в страданието си и риданията й вместо да спират се засилваха. Кенет я чуваше как се дави в сълзите си и искаше да й помогне, но тя не му позволяваше да я докосне, не го чуваше и само лежеше и плачеше обзета от неочаквано разтърсилата я новина. Беше му казала, че връзката й с Майкъл е приключила и му беше забранила да споменава името му. Ако по радиото започнеше негова песен тя или го изключваше или сменяше станцията. Никога не споделяше, но той виждаше как се бори с голямата загуба в живота си и си казваше, че онова, през което тя бе преминала, когато се раздели с Грег нямаше нищо общо с болката, която изпитва сега. Той вдигна глава, за да я види отново, а тя беше в същата поза и най – после риданията й затихваха. Кенет стана и се приближи до нея.

- Хайде, Анджи, стани! – Прегърна я той.

Тя обви силно ръце около него, от гърдите й отново се изтръгна ридание и през него на пресекулки, давена от сълзите си каза:

- Най – по…сле той… има всич… ко.

Кенет я притисна към себе си и незнаейки какво да каже я залюля успокояващо в ръцете си. Една сълза се спусна и по неговото лице и той бързо я изтри.

Бриджит нахлу в студиото и ги видя на пода. Кенет я погледна, търсейки помощта й, а тя коленичи до тях и каза:

- Бях наблизо и чух в колата… Анджи, скъпа… Спри да плачеш, мила! Ела! – И тя посегна към приятелката си.

Кенет се изправи и завладян от емоцията излезе от студиото и с треперещи пръсти започна да търси цигарите си.

- Стани, скъпа. Сега ще те закарам вкъщи. Хайде, стани.

Анджелика я послуша и се изправи. Бриджит почувства как приятелката й сякаш е смазана от цялата тежест на този свят и я поведе към изхода.

Навън видя Кенет да пуши и му каза:

- Моля те, по – късно докарай колата й.

Той кимна и дръпна от цигарата си.

Бриджит помогна на Анджелика да седне на задната седалка и я видя как тя отново легна и се свива. Сълзите й не спираха, а погледа й беше плашещ.

Когато пристигнаха тя я качи в спалнята й, помогна й да се съблече и вече наистина се страхуваше за нея. Анджелика вече не плачеше, не й отговаряше и сякаш гледаше през нея и през целия свят с мъртъв, застинал поглед. После Бриджит видя как тя търси нещо с очи и я попита:

- Какво търсиш, скъпа? Нека ти помогна да го намерим!

Анджелика я отстрани от пътя си и взе от шкафа си една бутилчица, в която Бриджит не знаеше какво има и легна в леглото, притискайки я към гърдите си. Бриджит я зави, усещайки конвулсиите на тялото й и каза:

- Ще сляза до долу, за да направя чай. Идвам след малко.

Когато слезе долу тя се обади по телефона на Хенри и му каза, че тази вечер няма да се прибере и че не знае кога изобщо ще се прибере. После проведе още няколко разговора до работата си, за да си освободи няколко дни и се качи при Анджелика, която гледаше в стената и очите й бяха като зеещи ями.



- Мога ли вече да го поддържа? – Попита той.

На лицето на му грееше най – красивата усмивка на този свят. Майкъл пое сина си в ръцете си, а той тихо изскимтя и се прозя. След изпитаните часове на страх, че нещата не са така както трябва той най – сетне държеше най – скъпата си награда на този свят и не можеше да спре да го гледа и да се възхищава на прекрасното малко създание в ръцете си. Аромата му го упояваше, малките ръчички с дъги красиви пръсти го караха да изпитва чувство, което не можеше да сравни с никое друго на този свят. Беше щастлив и нещо повече. Беше истински щастлив и се чувстваше благословен. Никога през живота си не беше изпитвал толкова силно усещане на връзка с някого. Нежността сякаш се изливаше от всяка пора на тялото му и обгръщаше мъничкото телце на сина му с бляскава и кристално чиста любов, която няма равна на себе си.

- Благодаря ти, Господи! – прошепна той и целуна вече спящият Принс.

- Деби, ще го заведа у дома.

Тя се усмихна уморено и каза:

- Заведи го, Майкъл.

- Благодаря ти, Деби! Обичам те! – Каза й той и я целуна. – Ти изпълни живота ми със смисъл! Благодаря ти!

12 Септември 1997

Анджелика бе заставена от Бриджит да седне с нея пред телевизора и да гледа интервюто на Майкъл с Барбара Уолтърс.

- Трябва да го преодолееш и това няма да се случи като отричаш съществуването му. Разбираш ли?

- Не мога, Бридж! Не искам! – Понечи да стане Анджелика.

- Изправи се срещу демоните си, момиче. Това не може да продължава така! Мина повече от половин година. Трябва да го преодолееш. Не мога да те гледам такава повече. Затова стой тук и ще го изгледаме и после ще ми кажеш всичко, което си почувствала и мислиш.

Анджелика се отпусна и се предаде. Времето не лекуваше. Раната в душата й зееше и тя се преструваше пред другите, но когато останеше сама спомените се връщаха. Беше мислила толкова много. Толкова неща беше преценяла и изживявала отново и отново. Сега знаеше, че може би беше сгрешила, че може би не бе трябвало да бъде такава егоистка и да приеме реалността. Много пъти Бриджит й беше казвала, че винаги, когато се чуват с него той пита и за нея. Казваше й че никога не споменава името, а казва:„ Как е тя?” и Бриджит винаги му отговаряла: „Страхотно.”, което донякъде беше истина. Но само, ако говореше за кариерата й. Другото беше пълна бъркотия. Анджелика си спомни как случайно беше попаднала на негови снимки с Лиса в Лондон. Беше се почувствала ужасно. Беше си помислила, че след като беше ясно, че с между него и Деби няма нищо повече освен приятелство той се опитва да върне Лиса в живота си отново. Той обичаше бившата си съпруга и Анджелика знаеше това. Не искаше да го вижда, но навсякъде той я намираше и се натрапваше в дните й – песен, клип, новина… Майкъл беше навсякъде, но по- страшното беше, че той бе в сърцето й и Анджелика знаеше, че ще остане там завинаги.

- Започва – каза Бриджит и отпи от виното.

Анджелика го гледаше, и гледаше, и гледаше… Очите й го поглъщаха. Всеки толкова познат жест, всяка мимика, всяко присвиване на очите, всяка усмивка… Не го слушаше или почти не го слушаше. Тя го изпиваше. Идеше й да стане и да прегърне екрана. Искаше отново да почувства топлината му, красивите му нежни пръсти, гладките, сладки устни… Искаше да го чуе да й говори, да й я прегръща плътно, да я целува и да кара времето да спира …

- О, Боже, Бридж, той е с подръка ми за Коледа.

Бриджит я погледна неразбиращо:

- Огърлицата, Бридж, накита на врата му! Аз му го подарих… Аз!!! Той я носи! О, Боже!

Бриждит погледна към екрана и после към Анджелика и видя как тя е на път да се разплаче и спря телевизора.

- Неее!!! – Извика Анджелика. – Пусни го! За Бога, защо го спря???

Тя бързо взе дистанционното от ръката й и включи телевизора. От екрана изгря усмивката му и Анджелика прошепна сякаш само той и тя бяха в стаята:

- Обичам те, Майкъл!

Бриждит поклати глава и стисна ръката й.

Интервюто свърши и двете оставаха в пълно мълчание. Анджелика въздъхна и каза:

- Имам нужда да го видя. Бриджит. Той е наранен. Аз трябва да го видя! Къде е той сега? Кажи ми, Бридж! Аз ще отида, дори да е на края на света. Моля те! Кажи ми къде е!

- Недей, Анджи!

- Защо да не го правя? Искам да го видя! Искам, Бриджит. Моля те, обади му се! Моля те!

Бриджит я погледна и не знаеше какво да направи. Преди два дни се беше чула с Майкъл и той вече четвърти ден беше в Америка. Но имаше още нещо, което той й беше казал – Деби беше бременна отново. Бриджит добре помнеше кризaта на Анджелика, когато се роди сина на Майкъл и как тя беше минала през деветте кръга на ада, за да се измъкне от нея. Дни наред беше прегръщала бутилката с пясъка от Форментера и беше стояла безмълвна без да има желание за нищо. Не искаше това да се случи отново с нея. Не искаше той отново да се появи в живота на приятелката й и секунди след това да я накара да страда. Бриджит предполагаше, че той е затворил страницата и се опитва да я забрави и да започне живота си начисто. Тя не знаеше, дали Майкъл ще остане още дълго с Деби, но тя му даваше онова, за което той бленуваше и той беше доволен. Тя, както той твърдеше, нямаше да предявява претенции към децата им в случай на развод, а това беше нещо, което бе много важно за него.

- Добре, щом не ми казваш аз сама ще разбера. Ще разбера, Бридж! Ще намеря начин. Ще се обадя в MJJ Production и ще ги попитам къде са концертите му сега. Да, точно това ще направя - и Анджелика стана, отправяйки се към телефона.

- Недей, Анджи… Той е тук… В Невърленд е.

Анджелика се спря на мястото си и се обърна с изумени очи.

- Той е тук??? Защо не си ми казала, Бридж? Защо?

Анджелика коленичи пред Бриджит и хвана ръцете й в своите.

- Моля те, обади му се! Моля те, моля те… Моля те! Кажи му, че искам да го видя! Кажи му, че не мога да дишам без него! Моля те! Кажи му, че съжалявам, че… искам да го видя още веднъж и после може и земята да се разтвори и да ме погълне. По дяволите, ще отида до Невърленд!

- Успокой се, Анджи. Ще му се обадя. Само се успокой! Чуваш ли! Но преди това искам да ти кажа нещо и ти сама да решиш след това, дали искаш да го видиш.

- Кажи ми, но нищо на света няма да спре желанието ми да го видя.

- Анджи, Деби и Майкъл… те… отново чакат дете.

- Те какво??? – Седна на пода Анджелика. – Това истина ли е?

- Да, той ми каза сам.

Анджелика за миг се втренчи в Бриджит и след това с равен глас каза:

- Обади му се. Искам да го видя. Трябва да го видя или ще се побъркам.



Майкъл нищо не беше обещал на Бриджит, която учтиво беше предала думите на приятелката си, че иска да се види с него. Той за кратко се беше замислил, дали иска да се върне в бездната на неспасяемите си чувства към Анджелика. Той все още тръпнеше за нея. Все още я обичаше до полуда и опитите на Лиса да се върне отново в живота му бяха само начин да почувства отново жена до себе си. Така мъката му по Анджелика беше по – поносима. След като затвори телефона той сложи спящия Принс върху гърдите си и тихо попита:

- Ти какво ще кажеш, приятелче? Да отида ли?

Майкъл не знаеше защо Анджелика иска да се видят, но все още в съзнанието му кънтяха думите й, че иска да напусне дома й. Той искаше да устои на обещанието си, което й беше дал тогава, но чувствата, които изпитваше към нея бяха по – силни от всякаква воля и той знаеше, че не може да й откаже.

Майкъл извика Грейс преди да влезе в банята и й подаде Принс.

- Тази вечер ще излизам. Ще съм в L.A. и няма да се прибирам. Утре сутринта съм на мемориала на Прицеса Даяна и не знам кога ще успея да се върна в Невърленд, така че, ако има някакви проблеми или се нуждаеш от нещо веднага ми се обади.

Грейс кимна, а Майкъл влезе в банята. Един отдавна неизпитван трепет го обзе и въпреки че беше възможно отново да се конфронтира с Анджелика той нямаше търпение да види.

Анджелика не можеше да си намери място и нервите й бяха изпънати като струни. Тя непрекъснато сменяше местата на малки предмети в дома си, а след това отново ги връщаше обратно. След като реши, че започва да става истински параноична влезе в банята и си напълни ваната. Тя се отпусна в нея и благоуханните масла отнеха част от напрежението й. Обещаваше си, че когато той дойде няма да пита, няма да изисква нищо и ще бъде добра и смирена. Просто искаше една нощ с него. Една нощ, в която да му покаже, че го обича повече от себе си. Липсваше й всяко негово дихание, примигване, липсваше й любовта му и месеците, които бяха минали без него в живота й сякаш бяха вечност.   

                                    

                                    

 

(Бел. на автора: Изберете сами песента, която според Вас е по -подходяща. Аз не успях да реша:)



Анджелка бе разбрала след няколко неуспешни срещи, че никой не може да се сравнява с него. Може би, защото беше лудо влюбена или просто защото Майкъл беше необикновен, но никой не успя да я накара да се усмихне така както го правеше той. Никой не беше накарал сърцето й да промени ритъма си и тя да почувства, че желае да види някой от тези мъже още веднъж.

Анджелика излезе от банята и започна да суши косата си, усмихвайки се заради появилия се спомен колко много обичаше Майкъл да я реше и да си играе с къдриците й. След като завърши тоалета си тя слезе в дневната, увери се че шампанското е добре охладено и си пусна телевизора. Нищо не успя да привлече вниманието й тя го изключи. Стана и погледна през прозореца. Вече беше след девет часа и мисълта, че той вероятно няма да дойде я накара да изтръпне. Спомни си думите му: „ Този път е завинаги.” и се изплаши от идеята, че най – вероятно той я забравил, че е спрял да я обича и съкрушена седна на дивана търсейки начин да въведе ред в мислите си, за да направи план как да го преживее. Анджелика посегна към дистанционното на стерео-уредбата си и пусна песента на Майкъл, която й беше подарил и легна на дивана. Тя я остави да се повтаря и неусетно заспа.

Когато чукането достигна до слуха й тъмнината беше обгърнала напълно стаята. Тя отвори бавно очи и на границата между съня и реалността се огледа изненадано, опитвайки се да разбере защо спи в дневната си. После почукването се повтори, чу скимтенето на Спарки и си спомни всичко.

- Майкъл! – Възкликна тя.

Анджелика стана бързо и почти тичайки стигна до вратата и я отвори. Пред нея обгърнат от мрака на топлата септемврийска нощ с ухание на любов стоеше Майкъл. Тя стоеше прикована на мястото си и само го гледаше. Той се усмихна и каза:

- Здравей, Анджи! Би било добре да ме поканиш да вляза.

Той се огледа и тя осъзна, ча държи Майкъл Джаксън навън и бързо се отдръпна, за да може той да влезе вътре.

Анджелика! Красивата му, нежна, огнена, прекрасна любов! Как бе могъл да живее без нея?! Как бе могъл да си помисли, че ще я преживее и че времето ще излекува парещата й липса?!

Тя стоеше пред него облечена в дълга светлосиня пола и блузка, с оголеното си рамо, с красивите си лешникови очи с форма на бадем, с плътните си съблазнителни устни, с прекрасната си коса тъмна като нощта навън, с меките си невероятно сексапилни извивки на тялото й и той искаше да я прегърне силно, но можеше само да се усмихва глуповато и да чака да разбере защо тя искаше да го види.

- Бриджит ми каза, че искаш да ме видиш? Така че, ето ме.

Анджелика все още не можеше да говори. Той й изглеждаше по- хубав от всякога облечен с черно късо яке, което стигаше до кръста му и черни дънки и разбира се с неизменната си черна шапка. Всичко, което искаше в този момент я накара да забрави за правила и етикет и с риск той да я отблъсне, се приближи до него. Тя обви ръце около врата му и задъхана от вълнение, болка, желание и любов възкликна с трептящ глас:

- О, Боже, Майкъл! Липсваше ми толкова много!

Устните й се впиха в неговите и той първоначално изненадан от реакцията й не успя да й отговори, но след това разтвори устни и позволи на езика му да срещене нейният и да се вплете в пламенен танц.

- О, момиче! – Дълбоко въздъхна той.

И двете му ръце се вплетоха в косата й и той притисна лицето й още по- плътно към своето неспирайки да я целува ненаситно. Анджелика беше обезумяла от съприкосновението си с него и дишането й бе станало забързано и дълбоко и кратки стонове, приличащи повече на плач се изтръгваха от нея, докато усещаше как дълго жадуваната му близост я кара да усеща как сякаш се отделя от земята и полита.

Майкъл я отдръпна от себе си и опирайки чело в нейното каза:

- Анджи… Къде беше, красавице?

- Боже, Майкъл, целувай ме!

- Къде беше, моя любов?

Майкъл хвана ръката й, която тя му я подаде и те се качиха в спалнята й.

- О, момиче! О, колко много ми липсваше! – Каза той с нисък глас.

Анджелика разкопча якето му и внимателно го постави на фотьойла. Той я издърпа отново към себе си, а тя обви ръце около врата му и взе шапката му и също я остави на фотьойла. Устните му се впиха в нейните, а ръката му придържаше тила й, за да спре поне малко нейната страст. Когато се отделиха един от друг и двамата дишаха тежко и той се усмихна, казвайки:

- Жадувах, сънувах с отворени очи този миг толкова дълго… Месеци.

Майкъл седна на края на леглото и я хвана за бедрата, плъзгайки ръцете си по тях, а после я придърпа между неговите. Ръката му повдигна долната част на блузата й и без да да я целува само прокара устни по стомаха й, а тя настръхна от горещият му дъх върху кожата си. Майкъл вдигна очи и я погледна. На лунната светлина лицето й беше още по- красиво и той пак потривайки устни, каза:

- Искам те толкова силно, Анджи… Боже, колко безсънни нощи прекарах с мечтата да те държа в обятията си!

Анджелика разкопча копчетата на блузата си и я остави бавно да падне от раменете й, а Майкъл я дръпна още по- плътно към себе и двамата паднаха на леглото. Тя затвори очи и тихо простена, когато той намери извивката на врата й и усети как зъбите му леко захапват кожата й, следвайки пътя си към рамото й. Дъха й се ускори, а той отмести презрамката на сутиена й, докато устните и езика му рисуваха по ключицата й палецът му галеше зърното на гърдата й през дантелата на сутиена й. Той плъзна устни надолу и тя изви гръб щом усети зъбите му да дразнят зърното й и леко да го захапват през тънката материя.

Той седна и свали тениската си, а изражението на лицето му беше толкова еротично, че на Анджелика й се стори, че то я съблазнява точно толкова колкото и докосванията му. Без да спира да го гледа тя смъкна полата си, а Майкъл погълна с очи разкрилата се прелест на тялото й и нежно погали стомаха й с опакото на ръката си, преди да я обгърне с ръце и разкопча сутиена й без да го сваля.

Анджелика беше изпълнена с преливащи по цялото й тяло емоции, тя гореше и се Майкъл бавно я водеше към нейното толкова дълго чакано щастие. Пълната наслада да го усеща отново докосващ и целуващ я създаваше светли кръгове пред очите й и те се сливаха и избухваха във вулканично зарево. Майкъл пъхна длан под разхлабения й вече сутиен и дланта му нежно обходи бюста й и после той бавно го издърпа и го остави настрани. Тя имаше чувството, че той ще я накара да полудее.

- Ох, колко ми липсваше, Майкъл! Колко много ми липсваше! – Простена тя.

Той се надвеси над лицето й, а любимите й къдрици погалиха страните й с върховете си и после той я целуна дълбоко и страстно и когато я освобождаваше от устните си задържа долната й устна между своите, хапейки я леко. Майкъл сложи длан на гърдата й тя най – сетне усети устните му напълно на това толкова сензитивно и ерогенно място. Той засмука зърното й и тя простена силно и зарови длани в косите му. Той я погледна, а тя го притисна към себе си. Той леко се усмихна и езика му обходи потъмнелия й ореол, подразни върха на втвърдената плът между устните си и отново го засмука причинявайки й почти болезнена наслада. Тя отново изви гръб, а Майкъл почуства как страстта започва да пъпли по цялото му тяло и как жаждата да се слее с нея става неконтролируема.

Майкъл легна встрани на нея и опрян на лакът наблюдаваше реакциите й, докато той прокарваше пръсти по ластика на бикините й и продължаваше надолу. Той затвори очи и стисна зъби, когато усети колко мокра, хлъзгава и готова за него е тя.

- О, Анджи… Боже! – Изхриптя той.

После се спусна надолу и бързо смъкна бикините й надолу без да ги сваля напълно. Анджелика простена силно, когато езикът му се плъзна между краката й като правеше малки кръгове по изгарящата й плът. Тя повдигна неконтролируемо таза си, за да го почувства още по – плътно към себе си. Бикините й пречеха и тя с няколко движения ги изрита от себе си и разтвори широко крака за Майкъл.

- Ох, Майкъл… Да! – Извика тя, когато той пое между устните си и засмука малката перла в центъра на нейната съкровенност.

Езикът му отново я подразни с върха си и тя усети как цялата започва да гори в областта на слабините си. После той прокара пръсти по цялата й влудяваща го влажност и ги плъзна дълбоко в нея. Тя стискаше здраво чаршафа между дланите си, докато той леко и бавно движеше пръстите си в нея и не спираше да я стимулира и с устните си. Усещайки колко близо е тя до своя връх, виждайки я как лицето й добива толкова познатото му изражение, чувайки хриптящото й дишане съпроводено с кратки и стонове Майкъл завъртя пръстите си и силно натисна нагоре, а долната му устна леко триеше клитора й. Ефектът беше мигновен и той почувства оргазма й между устните си, а стоновете й изпълниха стаята.

Той се се премести до нея и я целуна нежно. Анджелика хвана ръката му и нежно засмука пръстите му, а той прошепна в ухото й:

- Хареса ли ти, момиче? Обичам да те карам да стенеш така.

Анджелика все още не можеше да успокои дишането си и само покри с ръка лицето си, а Майкъл, изчаквайки тя да преживее до край екстаза си покри тялото й с нежни целувки. След малко Анджелика го придърпа към себе си и го целуна.

Той само леко се усмихна, а тя го избута и той легна по гръб. С върховете на пръстите и леко впиваща ги в плътта му тя го погали по гърдите. Устните й преминаха по стомаха му с малки сладки целувки и после тя седна върху коленете си и започна да разкопчава панталона му. Той повдигна таза си и тя го свали. Малката й ръка погали слабините му и тя се наведе над тях и леко захапа през бельото му вече силно еректиралият му член. Намери върха му да се подава над ластика на боксерките му и езика й направи няколко кръга по него.

- Мили Боже! – Изхриптя Майкъл.

Знейки, че го влудява тя се почуства щастлива, че отново може да осъществи пълната си власт над него и устните й пак целунаха издутината между краката му. Ръцете му се вплетоха в косите й и ги отместиха, за да може да я гледа. Анджелика не искаше да прекалява и затова свали бельото му, а ръката й нежно премина по деликатната му втвърдена и пулсираща за удоволствие зона. После отново се наведе и плъзна устните си по него, обгръщайки само върха му. Мекотата на устата й го влуди, бавното, изкусително плъзгане го накара да я притисне по- плътно към себе си, защото тя не спираше да изписва огнените си спирали само по главичката му. Той не успя да се въздържи и и повдигна таза си, принуждавайки я да го поеме по – надолу. Разбирайки нуждата му тя придвижи устните си и започна да го засмуква. После го освободи и продължавайки да го гали нежно с ръка прокара език по тестисите му и връщайки се отново по дължината му вкуси от солената течност върху върха му. Майкъл отново отметна косата й която и очите им се срещнаха и Анджелика видя цялата страст, в която той изгаряше. Докато гледаше изкусителните й движения той разбра, че повече не може да понесе. Майкъл имаше нужда от нея, желаеше я и трябваше да бъде вътре в нея.

Хващайки я за ръцете той я избута деликатно от себе си и попита едва дишайки:

- Имаш ли презервативи?

Тя го погледна с изненада, но след това поклати глава и стана от леглото. След като се върна от банята тя се качи на леглото и коленичи встрани до него. Ръката й отново го погали и тя се наведе, за да премине за последен път с език по цялата му дължина. После разкъса опаковката на презерватива със зъби и го извади. Не спираше да гледа Майкъл, докато му го слагаше и въпреки че разбираше желанието му да го използват съжаляваше, че няма да успее да почувства плътта му. Майкъл седна и започна да я целува, но тя леко се отдръпна.

- Какво, скъпа? – Учуди се той.

- Мразя тази гума.

- И аз, но… трябва, момичето ми. Аз… Просто трябва.

- Аз си пия лекарствата, Майкъл. Вече не забравям.

- О, Божее! – Възкликна той и я прегърна. - Не е заради това, мила.

Тогава Анджелика осъзна истинската причина за желанието му и възкликна:

- О! Разбирам.

- Ела тук! Без повече приказки! Имам нужда от теб сега!

Той пое бедрото й в ръката си и с движението си й помогна тя да го прехвърли от едната му страна. Майкъл се отпусна на лакти, за да я вижда по – добре, а тя повдигайки се над него започна бавно да го приема в себе си. Анджелика извика от неописуемото удоволствие и щастие да го чувства отново в себе си, а стона на Майкъл отекна сливайки се с нейният. Тя сви мускулите си няколко пъти, обгръщайки го плътно с копринените си стени и той отметна глава назад и полудяваше, че не може да почувства плътта й. После тя най – сетне започна да се движи и когато завъртя ханша си той взе гърдите й в ръцете си и силно ги стисна и неможейки да им устои седна и лакомо ги зацелува.

Изведнъж той превъртя Анджелика по гръб и хващайки я за ханша я издърпа към себе си. Разбирайки идеята му тя разтвори крака и той отново облиза тръпнещата и пулсираща сочна влажност. След това я изпълни цялата с един бърз и дълбок тласък и започна да търси собственото си удоволствие. Тя го погледна и видя лудостта в погледа му, видя безкрайното му желание и затвори очи, за да се наслади на погубващата им ги страст. Никой от двамата не беше тих и пространството се запълваше със стоновете, възклицанията, въздишките и плача им от наслада. Майкъл я обгърна под раменете и придържайки я за гърба я повдигна към гърдите си. Притискайки я плътно към себе задъхан и с дълбок и пресипнал глас той й каза:

- Анджи, не мога… Искам да те разкъсам, момиче! Влудяваш ме!

Пускайки я отново да легне той завъртя ханша си и тя извика силно.

- Ох, Майкъл… О, Боже… Не спирай, моля те! Не спирай!

Секунди след това той усети цялото й напрягане, пръстите й, който се впиваха в раменете му и гърлено й прошепна:

- Хайде, Анджи, викай за мен! Нека да те чуя, скъпа!

Тя се отпусна разтърсвана от оргазма си, стенеща и прекрасна. Майкъл почувства, дори и през латекса как топлината й го обгърна и как той успява да се движи в нея още по – лесно. След няколко мощни тласъка, той усети как месеците наред, в които бе мечтал за този миг се превърнаха във фонтан от тъждество и сладост и той се взриви в нея.

След като си взеха душ и доволни и лениви лежаха прегърнати един до друг и Майкъл галеше тялото й той попита:

- Не ми каза защо искаше да ме видиш?

Тя го погледна, леко се усмихна и каза:

- Заради това, което се случи преди малко.

Майкъл се усмихна също и я притисна плътно към себе си:

- Толкова много ми липсваше, принцесо!