Повече от чувство 29

В мига, в който Майкъл кацна в Амстердам, бе подет от вълната на ангажиментите си и те го погълнаха изцяло и той нямаше никакво време да остане поне за кратко сам, а толкова много искаше да има време да преживее растящата болка от липсата на Анджелика.Навсякъде около себе си чуваше до болка познатите звуци на викащи и пронизително пищящи фенове, блясъка на десетки светкавици и очите на камери. В този момент той си мечтаеше за спокойствието и тишината на един остров, която бе нарушавана само от прибоя на вълните, за топлината на прекрасното тяло и любовта, която Анджелика му даряваше. Единственото място, на което той почти спря да мисли за нея беше в
болницата, която посети. Там той бе обграден от истинска и неподправена любов и с детски усмивки, които се къпеха в лъчи. Там той срещаше искрените погледи, в които нямаше скрити помисли, а само радост от от подаръците и еуфория от възможността сивия ден, прекарван рутинно да бъде заменен за кратко с нещо различно и вълнуващо. Майкъл се опитваше да даде на всяко малко и нежно същество необходимото внимание, да отнеме за кратко част от болката и да дари надежда на изтерзаните родители с окуражителни думи.
По- късно, когато бе на специално събиране с програма, Майкъл се срещна и с представители на фен- клуба си в Холандия. Много, хиляди пъти беше виждал лицата на феновете си, които много обичаше, но днес той се вгледа в лицето на едно от момичетата и остана изумен. Знаеше, че непрекъснато беше срещал нейното изражение, но този път то го стресна много силно, сякаш го побиха тръпки. Момичето срещу него го гледаше така сякаш го гледа Анджелика. Очите й го изпиваха и разкъсваха, изгаряха и молеха. Гърдите й се повдигаха от учестеното й дишане и той си помисли, че вероятно сърцето и бие със лудешки ритъм. В този кратък миг той се почувства виновен, изпита нужда да премахне това изражение от лицето й
и да й каже, че не й е нужно това мъчение, защото то я погубва. Дори не успя да й подаде ръката си – уплаши се, че с този негов жест на внимание повече ще й навреди, отколкото да я зарадва.Точно тогава му се прииска да чуе Анджелика и помоли за телефон. Скоро той държеше телефонната слушалка и го свързваха със Сарагоса, но от там учтиво му съобщиха, че г- ца Мендес е напуснала хотела рано сутринта. Майкъл за кратко остана изненадан, но си спомни думите й, че не желае да остава сама сред четирите стени и набра номера й в Лос Анджелис. Чу прекрасният й, сладък глас от телефонния й секретар да го уверява, че ще му позвъни и усмихвайки се, каза:
- Анджи, миличка, ти си най- любимото ми противоречие на този свят и много ми липсваш. Предполагам, че в момента пътуваш към L.A. и искам да ти кажа, че много те обичам, че те целувам и че... Ох, май е по- добре да спра до тук, но ти знаеш, нали? Обичам те, безценна! Пак ще ти се обадя.
След това съвсем по типичният за всички влюбени маниер, отново набра номера й, за да чуе гласа й.
- Казах ти, че те обичам, нали? – попита той, оставяйки й второ съобщение
и затвори.
След срещата Майкъл най- сетне отпътува за хотела и се надяваше, че ще има време да поспи поне за час, два. Попита за графика си и се оказа, че репетицията му започва след час. Беше уморен и нямаше търпение да приключи с ангажиментите си и да си почине. Успя само да си вземе душ и отпътува към стадиона.

Когато пристигна там вече течеше подготовката на саунда, а танцьорите му загряваха. Карън, неговата гримьор, стилист и добра приятелка от много години му се усмихна, той също й се усмихна и намигвайки я попита:
- Готова ли си за мен, красавице?
- За теб? Винаги.
Докато тя му оправяше косата го помоли да се наведе и Майкъл чу възклицанието й, което беше толкова първосигнално, че тя не успя да го задържи.
- Търкъл? Какво има? – попита той.
- Нищо, нищо – бързо отговори тя. 

След това застана пред него и докато продължаваше да оправя косата му и да започва да нанася грима му едва сдържаше смеха си. Майкъл отлично познаваше тази й физиономия, с която тя показваше, че упорито се бори да не прихне в смях и го караше да се чувства неловко. Погледна я предизвикателно в очакване да му каже какво я разсмива, но тя упорито продължаваше да стиска челюстта си. Срещайки неразбиращият поглед на Майкъл тя не успя да издържи повече и из гримьорната се разнесе смеха й.
- Майк, извинявай! – каза тя и се отстрани от него.
- Търкъл, караш ме да се чувствам отвратително като се смееш в лицето ми без да ми казваш защо!
- Съжалявам! – каза тя в опит да потуши смеха си. – Само минутка и ще ти кажа.
Когато тя най- после успя да се успокои каза:
- Знам, че е невероятно непрофесионално това, което ще ти кажа и не ми влиза в работата, но, Майкъл ти оглеждал ли си се добре в огледалото днес?
- Да, оглеждал съм се. Защо?
- Питам, дали си го направил добре?
- За Бога, Търкъл, не знам. Защо?
- Защо не се огледаш добре?
Майкъл се приближи към тройното огледало и вече знаеше какво трябва да види. Чувстваше се невероятно притеснен пред Карън. Той повдигна косата си, възкликна и за миг затвори очи. Не знаеше как не бе забелязал отчетливите следи от ноктите на Анджелика. Знаеше, че тя му ги бе оставила онази нощ, но не предполагаше, че има и на врата.
Карън видя как цялото му лице поруменя и се почувства виновна, че така нахално се бе смяла пред него. Тя му посочи стола и каза:
- Ела, миличък, за да се справим с тази красота. Надявам се да си е заслужавало.
Майкъл не можеше все още да погледне към Карън и каза тихо:
- Предполагам, че имам и по гърба си.
- Съблечи се, любовнико. Нека да погледна.
Майкъл се подчини и наблюдавайки реакцията й в огледалото разбра, че това, което вижда никак не й харесва.
- Мога ли да ти дам приятелски съвет, Майкъл?
- Разбира се.
- Знаеш, че кожата ти е изключително деликатна, нали?
Той кимна утвърдително, а тя продължи:
- Разбирам, че в такива моменти не се мисли много, но внимавай следващият път, защото,ако бяха малко по- дълбоки щяха да се възпалят.
- Добре ще се опитам да внимавам, но не общавам – усмихна се палаво той.
Тя остана сериозна и поклати глава:
- Мъже!
След това му се усмихна съзаклятнически и попита:
- Ще ми разкажеш ли?
- Какво?
Тя продължаваше да го гледа по същият начин и той помоли:
- Търкъл! Спри да ме гледаш така! Притесняваш ме.
- Наистина?! Хайде, момче, изгарям от любопитство. Коя е тя?
- Тя е много специална – каза Майкъл.
- Специална с име, което започва с „Л” ?
- Оооо, само толкова въображение ли имаш?
- Не е Лиса?! Майкъл!!! Спри да ме измъчваш! Познавам ли я?
Той поклати глава и с удоволствие наблюдаваше как Карън изгаря от любопитството, в което започваше да потъва с всяка изминала секунда и добави:
- Защо ти е да знаеш? Какъв е този нездрав интерес да научавате всичко за личния ми живот? Оставете ми поне мъничкото, което имам, за да му се радвам спокойно.
- Съжалявам, Майкъл! – каза тя.
- Не, недей. Търкъл, ти си добър приятел и един ден може би ще те
запозная с нея, но дотогава не ме разпитвай.
- Добре... Но все пак ...мъничко поне, а?
- Търкъл! – усмихна се Майкъл.
След като тя го приготви за репетицията той излезе на сцената и въпреки умората си я направи перфектно. Имаше проблеми със звука, но ги изчистиха и когато Майкъл се прибра в хотела имаше сили само за душ и в мига, в който легна заспа.
В това време Анджелика летеше за L.A. Изненадващо за нея беше успяла почти веднага да улови полет от Сарагоса, а в Ню Йорк връзката й беше след 40 минути. Сега тя се бе отпуснала и си мислеше как преди часове бе на едно красиво място, а скоро щеше да е в любимият си L.A. и обратно сред шума, задръстванията, но на своето си място – у дома. Нещо я парна при спомена за Майкъл и болката се усили. Беше прекарала с него само три дни, а сякаш го познаваше цял живот. Кристалната му нежност, докосването до най- съкровените кътчета на душата й я бяха накарали да го обича и желае както никого досега. Умишлено беше се опитвала да не мисли за другата жена, за майката на бъдещото му дете, защото й идеше да крещи от болка, когато осъзнаваше, че прекрасният й любим скоро щеше да бъде свързан с нея по най- красивият начин на света. Мислите й се лутаха, но тя успя да заспи и когато се събуди разбра, че е спала непробудно 3 часа. Попита се дали ще успее да спи, когато се прибере у дома и се надяваше да може, защото на следващият ден трябваше да се върне към ежедневието си. Чакаха я доста задачи, които вероятно се бяха натрупали в нейно отсъствие.
Останалото време до кацането тя прекара в разговор със седящото до нея момиче, което непрекъснато се възхищаваше на възможността си да се снима за реклами и не спираше да да предлага на Анджелика да пробва и тя. Въпреки, че беше изумена от откровението й с което разказваше за личния си живот, Анджелика се остави на разговора си с нея защото тя беше интересен събеседник и остатъка от полета мина неусетно.Когато пред очите й се простря L.A. тя отново почувства приятното гъделичкане, което я спохождаше винаги, когато се връщаше у дома.

След като се прибра си взе дълга вана и малко преди да си легне в собственото си легло реши да прослуша обажданията, с които бе изпълнен телефонният й секретар. Очакваните ангажименти не бяха закъснели. Изложбата я беше оставила отново в десетката на най- добрите фотографи - портретисти в L.A. и тя се чувстваше прекрасно.
Усмивката й замръзна, когато чу любимият нежен тембър на Майкъл и се върна отново на второто му съобщение. Пусна го няколко пъти и несъзнателно погали телефонния секретар. Майкъл много й липсваше и не знаеше как ще се справя с тази липса занапред, но трябваше да направи равносметката, за която той я бе помолил. Искаше да реши дали би могла да издържи на предизвикателството, което той й отправяше – да се обичат, но тя никога да не излезе на светло, за да изкрещи на целият свят, че го обича и той обича нея. Тя искаше да сподели щастието си с всеки срещнат човек, та дори и непознат. Обичаше най- прекрасният мъж на този свят, най- нежният и най- страстният, най- красивият и най- забавният, най-
талантливият и най- ранимият... Докато слагаше всички „най-„ тя си мислеше, че не преувеличава. Майкъл беше „Най”, нейният сбъднат сън. Искаше й се да може да го прегърне и да му каже, че света й вече никога няма да бъде същият, защото той го е преобърнал. Тя пусна още веднъж съобщенията му и след това си легна и неспирайки да мисли за него заспа.

Повече от чувство 28

В просъница Майкъл чу шума от перката на хеликоптер, стомаха му се сви и той отвори очи. Първото, което видя бяха очите на Анджелика. В тях се четеше объркване и болка. Той се усмихна:
- Добро утро, принцесо. Добре ли спа?
- Добро утро, Майкъл. Чуваш ли?
- Да, трябва да ставаме.
Тя тихо и сякаш на себе си промълви:
- Не може ли да останем?
- О, Анджи! - каза Майкъл, докато я прегръщаше. - В този миг няма нищо, което да искам повече от това, но трябва да тръгваме. Ела да си вземем душ.
На входната вратата се чу почукване. Майкъл целуна Анджелика и каза:
- Ти влизай, аз след минутка идвам.
Майкъл слезе до долу и отвори врата. Телохранителят му Дан се усмихна приветливо и каза:
- Добро утро, г-н Джаксън! Готови сме за излитане.
- Добро утро, Дан. След 30 минути сме готови. Имам 30 минути, нали?
- Да, разбира се. Ние подранихме малко за всеки случай.
- ОК, Дан.
Майкъл се качи горе и успокоен, че имат малко време влезе в банята. Анджелика не го чу и той остана за кратко на мястото си, изпивайки с очи сексапилните й форми.
Усети ефекта им върху себе си и си помисли, че трябва задължително да отпъди тази мисъл от съзнанието си. Нямаха време за нежности и той добре го разбираше. Приближи се и я прегърна през кръста. Усети как тя се стресна, но после осъзнавайки, че е той се обърна към него, усмихвайки му се, а той прилепи устни към врата й.
- Майкъл?! – възкликна тя, усещайки ерекцията му.
- Игнорирай го – каза той през целувките. – Трудно е човек да ти устои.
И на двамата им беше трудно да бъдат един до друг в този момент. Дланите им ги караха да чувстват колко много се желаят, устните им не спираха да се търсят и нежно да се откриват. Анджелика тихо простена и се отдръпна от Майкъл:
- Душа е твой – каза тя и му отстъпи мястото си.
- Остани! – помоли се Майкъл.
- Трябва да си събера багажа. Нямам много време, за да го направя.
- Добре – въздъхна той.
- Искаш ли да ти помогна с твоя? – усмихна се тя.
- О, аз мислех да оставя всичко тук.
- Защо? – учуди се тя.
- Защото голяма част от дрехите ми вече бяха намокрени от морската вода. Няма смисъл.
Тя отново му се усмихна, обви хавлията около тялото си и излезе от банята. Когато започна да прибира дрехите, усети как е на ръба и как едва сдържа сълзите си. Знаеше, че е невъзможно и за двамата да останат заедно точно сега и се чувстваше изгубена в желанието си да спре болката. Тя току- що бе отпила от любовта. Нейният аромат я беше обсебил и омагьосал и тя искаше да продължава да пие от нея и да се оглежда в кадифето на очите й. За първи път в живота си Анджелика желаеше искрено времето да спре. Искаше да продължава да живее с точно тези поглъщащи я чувства, с аромата на море по кожата на любимия си и с тихият му нежен глас, който я приласкаваше. Не желаеше промяната, която й вещаеше утрешният ден. Искаше настоящият момент.
Майкъл излезе от банята и видя Анджелика седнала на спалнята, държаща в ръцете си една от тениските му и гледаща навън с невиждащи очи. Той се приближи и клякайки пред нея хвана ръцете й.
- Анджи?
- Не искам да тръгваме! – простичко каза тя и очите й се изпълниха със сълзи.
- Анджи, погледни ме! – и той взе лицето й в дланите си. – Нека не го правим по- трудно, отколкото е. Скоро пак ще се видим, красавице.
- Кога, Майкъл? Нека го признаем – обречени сме.
- Винаги ли така лесно се предаваш? Заради някакво разстояние?!
- Знаеш, че не е само разстоянието.
- Анджи, не искам да водим този разговор непрекъснато. Каквото трябваше да ти кажа аз вече ти го казах. Ако на теб ти е по- лесно да се откажеш, не бих могъл да те спирам. Казах ти го вчера, казвам ти го и сега.
Тя го погледна изненадана:
- Така лесно ли ще ме пуснеш?!
- За Бога! Това е любов. В нея никой никого не може да задържа въпреки желанието си... Виж, какво ще направим – ще забравим за този разговор. Когато се прибереш в Лос Анджелис си помисли добре какво е решението ти и ще ми кажеш. Нали?
Анджелика поклати глава в знак на съгласие, а Майкъл я притегли към себе си, прегръщайки я.
- И запомни - обичам те! – каза той.
- Аз също те обичам! – тихо каза тя и сложи глава на рамото му.
За кратко останаха така и след това Майкъл се отдръпна от нея и започна да се облича. Анджелика привърши с багажа си и каза:
- Аз съм готова. Тръгваме ли?
Той я прегърна през кръста и каза, въздъхвайки:
- Да. Тръгваме.
Навън Дан пое багажа им и те хванати за ръце се отправиха към хеликоптера. Малко преди да се качат, Анджелика се обърна и обгърна с поглед пейзажа, който оставаше зад гърба й, за да запечата в съзнанието си красотата му. Съжали, че фотоапарата й беше останал в хотела. Майкъл се обърна също и прегръщайки я през рамо, целуна слепоочието й и каза:
- Никога няма да забравя часовете прекарани тук.
- Благодаря ти, че ми подари толкова щастие, Майкъл!
- Аз ти благодаря, принцесо!
Останаха загледани в морската шир за кратко и след това се качиха в хеликоптера.
Майкъл се обърна към Дан:
- Дан, нещо, което трябва да знам?
- Не, г-н Джаксън.
Присъствието на пилота и телохранителя караха Майкъл и Анджелика почти да не говорят. Тя се беше отпуснала върху гърдите му и се наслаждаваше на прегръдката му, а той нежно галеше рамото й. Скоро стигнаха до Ибиса и там се прехвърлиха на самолета, който щеше да откара Анджелика до Сарагоса. След като излетяха, Майкъл попита:
- Анджи, кога е твоя полет?
- Утре.
- В колко часа?
- 15:30. Защо питаш?
- За да знам приблизително кога ще си в L.A.
- О, ще бъде дълъг, дълъг полет. Надявам се да нямам голям престой в Ню Йорк.
- Аз ще ти се обадя така или иначе вероятно още преди да пристигнеш.
Тя се усмихна:
- Разчитам на това, защото ти ще си постоянно в движение и за мен ще бъде немислимо да те открия.
Майкъл замълча за кратко и после каза:
- Анджи, апартамента, който бях наел в Сарагоса е нает за още 2 денонощия – не знаех кога точно ще летиш. На рецепцията задължително трябва да е оставен един бадж, който е за теб.
- За какво ми е?
- Той ще ти осигурява достъп до мен на всякакво ниво. Никой няма да ти задава въпроси и няма да те спира. Такъв имат само няколко човека и ти си сред тях. Не искам да се случи онова, което се случи онзи ден отново. Мисля, че и документите за визите ти няма да се бавят дълго.
- Добре, Майкъл. Благодаря ти! Не знам дали ще успея да се възползвам, но ти благодаря за доверието!
- Как така няма да се възползваш? Анджи, – и той се извърна към нея – наистина те моля да направиш всичко по силите си, за да се видим възможно най- скоро! Моля те! Аз ще поема всички твои разноски.
- Майкъл, не става дума за разходите. Наистина не знам какви оферти ще са се появили за работа във времето, докато ме нямаше. Очаквам наистина няколко много важни обаждания и не бих могла да ги пропусна, ако са дошли. Понякога излизам извън страната. Но ти обещавам, че наистина ще се постарая да те видя възможно най – скоро.
- Направи го, защото в противен случай аз ще дойда.
Тя се усмихна и предизвикващо го каза:
- Не можеш.
- Дали? – също усмихнато й отговори той и после завладян от това да я усеща се наведе над нея и започна да я целува.
Анджелика първоначално се остави на приятното усещане отново да чувства устните му върху своите, но когато дланта му се спусна към гърдите й, тя се отдръпна.
- Какво? – изненадан попита Майкъл.
Анджелика не му отговори. Той проследи погледа й, който беше отправен към седящия няколко седалки вляво пред тях, Дан и каза:
- Дан, би ли оставил насаме?
- Разбира се, г-н Джаксън – каза телохранителят му и напусна пътническият салон, влизайки при пилотите.
- Така по- добре ли е?
Тя кимна утвърдително и сключи ръце около врата му. Майкъл отново се наведе към нея и започна да я целува. Ръцете му се плъзгаха по тялото й, оголваха бедрата й се провираха между тях. Когато усети как тя започва да диша все по- учестено и почувства с пръстите си влагата, която се беше пропила върху бикините й, той се отдръпна от нея въздишайки тежко:
- Ти си способна да ме побъркаш.
Погледна я, а тя беше затворила очи и гърдите й се повдигаха бързо. Той посегна и я погали по лицето, но тя улови дланта му и я отстрани:
- Недей, Майкъл! Не мога да издържам на това мъчение. Не ме докосвай повече! Моля те!
- Не мога да не те докосвам. Невъзможно е.
Тя го погледна и в очите й той прочете хиляди неща и я разбра. Може би, защото се усещаше по същият начин.
- Моля те, недей! – помоли го тя още веднъж.
Той също се облегна назад на седалката си и отново въздъхна. После усети малката й длан да взема неговата и чу нежният й глас да казва:
- Обичам те!
- Анджи, ако не спреш да ме измъчваш, изобщо няма да кацнем в Сарагоса, а директно ще продължим за Амстердам. Наистина бих могъл да го направя.
- Не би могъл. Нямам документи в себе си.
- Повярвай ми, бих могъл да го уредя. Това е най- малкият проблем. Не можеш и за миг да си представиш какво ми е в момента.
- Мога.
Той сякаш не я чу, а продължи:
- Имам много срещи днес, посещение на болница, среща с представители на фен- клуб. По- късно имам репетиция. И на фона на всичката ми тази заетост, която се нуждае от пълната ми съсредоточеност, аз ще трябва да се боря с мисълта, че ти си далече.
- Може би ще ти е по- лесно, защото ще бъдеш непрекъснато ангажиран. Аз ще остана сама между четирите хотелски стени...
- Повярвай ми бих искал да можех да съм на твоето място. Не защото не обичам тази своя ангажираност, а защото ще имам нужда да вкарам мислите си в ред.
- Майкъл, напротив – заетостта ще ти помогне да нямаш време да мислиш.
- Не, грешиш. Ще мисля въпреки това. Мога ли поне да те прегърна?
Тя не му отговори, а се сгуши в прегръдката му, а той я обгърна с двете си ръце, притискайки я силно към себе си.
- Обещай ми, че следващият път ще останеш по- дълго.
- Ще опитам.
- Не искам да опитваш, Анджи!... Не, няма да говоря повече. Ти решаваш.
- Майкъл, защо се сърдиш? Аз също имам своите ангажименти и обичам работата си.
- Знам. Извинявам се. Поставям егоистични изисквания. Но ти знаеш защо го правя, нали?
- Да и съм поласкана, но не мога да направя много, когато ни делят континенти и океани.
- Шшшш... – сложи пръст върху устните й той. – Знам.
Майкъл я целуна и въпреки първоначалната си съпротива, Анджелика не успя да се противопостави за дълго на прекрасното усещане да се целува с него. Той го правеше толкова хубаво и сладко и я караше да усеща цялата му любов. Ръката му отново се плъзна по извивките на сексапилното й тяло и точно, когато дланта му намираше своя път между бедрата й чуха гласа на пилота, който ги молеше да затегнат коланите, защото започва маневра за кацане. И двамата застинаха, стреснати от гласа, който щеше да ги свали от облаците на земята безпощадно. Очите им си казаха всичко и нямаше нужда от думи.
Анджелика си мислеше, че това вече го беше изживявала с Грег. Лутането и липсата и бяха толкова добре познати, но осъзнаваше, че с Майкъл щеше да е много по- различно. Той бе връхлетял в живота й като метеор – блестящо, изгарящо и погубващо. Беше се взривил в нея и цялата й същност бе разтърсена от съприкосновението. В предишната й връзка всичко се беше случило постепенно и неусетно. Тя се беше влюбила в Грег след като го бе опознала добре. Но сега трябваше да преминава през всичко едновременно. Към това добавяше и невероятното желание, което събуждаше в нея Майкъл, което той успяваше да запали в нея само с поглед, само с едно докосване, с изгарящите я му устни. Тя изпитваше и необходимост да бъде близо до него. Да я изумява с невероятният си интелект, с познанията си, с блестящото си чувство за хумор, с ранимата си душа. Не знаеше как ще се справя с необходимостта й да е в деня и нощта й, да разговарят, да се шегуват, да се любят... Не знаеше, дали е готова, но разбираше, че той скоро щеше да се скрие от погледа й и въпреки нежеланието й тя трябваше да се научи да живее с липсата му. Защото, колкото и необяснимо да беше дори и за самата нея Майкъл като изкусен магьосник я бе накарал да му се отдаде цялата безусловно.
Майкъл погледна за кратко Анджелика и сърцето му се сви от умиление. Тя беше много красива, но имаше онова по детски наивно излъчване с начина си, по който го поглеждаше понякога или когато свиваше красивите си устни. Досега не му се беше случвало да желае да закриля жена толкова силно. Лиса беше на почти същата възраст като Анджелика, но може би заради начина, по който бе израснала тя бе изградила онзи имунитет, който имат известните хора. Тя умееше умело да слага прегради и никога да не показва слабост. Беше го правила и с него. Много рядко се случваше да се предаде на емоциите си и да ги демонстрира, а Анджелика го правеше непрекъснато. Тя не се срамуваше да покаже болката си, нито щастието си. Понякога се свиваше, обзета от объркването си и той изпитваше нужда да я прегръща силно, толкова силно, че ако може да я слее със себе си. Тя го караше да се чувства необходим, единствен и незаменим. Усещането му носеше колкото отговорност, толкова и една съвсем по мъжки гъделичкаща егото му гордост. От друга страна тя така силно палеше страстите му, че около нея се чувстваше като хищник преследващ дивеча си. В тези моменти той преставаше да вижда света наоколо и всичко ставаше само една пулсираща необходимост да улови и разкъса.
Анджелика и Майкъл чуха отново гласа на пилота, който съобщи, че след около 30 минути ще се готови за излитане към Амстердам. Майкъл се усмихна, поглеждайки Анджелика и тя също му отвърна с усмивка.
Дан се появи в салона и попита дали Майкъл има нужда от нещо.
- Да, Дан. Искам да осигуриш превоз за г- ца Мендес. Нека, ако е възможно колата да влезе на пистата и след това да я откара до хотела.
Дан излезе, а Майкъл попита:
- Как си, мила?
- Добре съм – отговори тя, а докато изричаше думите една сълза бавно се спусна по лицето й.
Майкъл я попи с палец и прегръщайки нежното създание до себе си каза:
- О, безценната ми! Ела с мен. Все още не е късно. Ела, Анджи!
Той усети как тя поклати отрицателно глава на рамото му и въздъхна. Останаха известно време в тишината на прегръдката си, а когато Майкъл се отдръпна от нея, Анджелика изглеждаше загубена. Никога досега не я беше виждал толкова уплашена и много объркана. Тя вдигна очи и срещайки неговите тихо каза:
- Не знам как ще се справям с липсата ти?!
Откровеността й за кратко го остави неспособен да открие точните думи, но после разбирайки, че трябва да бъде силен и за двамата, отговори:
- Ще се справиш, скъпа. Виж, Анджи, аз ще ти се обаждам винаги, когато мога. Няма да ми се сърдиш, ако те събуждам нощем, нали? – усмихна й се той.
- Майкъл, аз не съм такава. Вероятно ти изглеждам лабилна и разглезена, а аз наистина не съм. Извинявай, че те подлагам на тези мои изблици! Не знам какво ми става?!
- Аз знам.
Тя го погледна въпросително, а той целувайки я по челото, продължи:
- И това ме кара да се чувствам щастлив. Представяла ли си си, че такова нещо може да ти се случи така бързо? Аз никога... Но, Анджи, толкова е хубаво. Не плачи, защото го чувстваш. Наистина е прекалено красиво, за да го давиш в сълзи. 
Дан влезе в самолета и някак виновно каза:
- Колата е тук, г- н Джаксън.
Анджеликa веднага се изправи и Майкъл проследи движението й с изненада.
- Анджи?!
- Да?
Той не й каза нищо, но поклати глава неразбиращо.
- Колата е тук – повтори думите на Дан тя.
- Знам. Чух.
Тя се наведе целуна го бързо и каза:
- Трябва да тръгвам.
После го целуна отново:
- Довиждане, Майкъл. Обичам те! Пази се и успех!
Той за миг остана поразен, виждайки я как се отправя към изхода, но след това бързо стана от мястото си, настигна я и хващайки ръката й я обърна към себе си. Устните му се впиха в нейните и той силно я притисна в обятията си. Анджелика за миг сякаш се противопостави, но след това се предаде на устните и прегръдката му. Когато той реши да я освободи от сладкият си плен, тя сложи ръка на устните си, които тлееха от съприкосновението им с неговите и каза:
- Мразя сбогуванията!
Майкъл я хвана за ръката, докато с другата си все още я прегръщаше през кръста.
- Защо си помисли, че можеш така да си тръгнеш? Как изобщо ти хрумна?!
Той взе лицето й в дланите си, целуна я и попита:
- Как ти хрумна? – целуна я отново. – Как, Анджи?
Тя го гледаше виновно и не знаеше какво да му отговори. Беше го направила импулсивно. Той ухаеше толкова хубаво, очите му я поглъщаха, тялото му я зовеше и тя бягаше, за да се спасява.
- Майкъл, пусни ме! Трябва да тръгвам вече.
Майкъл разбираше, че се налага да я остави да тръгне, а не можеше, не искаше. Точно тогава в салона влезе стюардесата, виновно прочисти гърлото си и каза:
- Добър ден, г- н Джаксън, г-це, – кимна тя на Анджелика – бих ви помолила да заемете мястото си. Имаме разрешение за излитане.
Майкъл беше отпуснал ръцете си от Анджелика и след като поздрави стюардесата я погледна отново:
- Ще ти се обадя в хотела. Нали отиваш там?
- Не знам. Не ми звъни. Може би довечера. Сега имам нужда от въздух.
Майкъл кимна в знак на съгласие и отново я хвана за ръката, тръгвайки с нея към изхода. Когато тя щеше да прекрачи, за да излезе на малката платформа към стълбите, той задържа ръката й. Тя се обърна към него, а Майкъл я прегърна и каза:
- Обичам те! Каквото и да решиш – обичам те!
Целуна я и бавно пусна ръката й.
- Обичам те, Майкъл! Пази се!
- Да, ти също. Сега тръгвай, защото... - той стисна зъби. - Върви, Анджи!
Анджелика изгаряше от желание да се обърне, но знаеше, че не бива да го прави. Не можеше да срещне очите му. Не и сега.
Майкъл проследи като на забавен кадър как тя слезе по стъпалата, как отвори вратата на колата и изчезна от погледа му. Той се върна на мястото си и сядайки се облегна назад, затвори очи и въздъхна. Нещо се събираше и уголемяваше в гърдите му и тежеше. Анджелика вече му липсваше.
Анджелика пътуваше към хотела и не виждаше нищо около себе си. Чувстваше се чужда и самотна в красивата Сарагоса. И осъзна, че не може да остане тук. Искаше да си отиде у дома. След малко беше в апартамента, в който бе споделила с Майкъл много съкровени мигове, но сега той й изглеждаше чужд и безличен. Тя прибра багажа си, отправи поглед на студената хотелска стая и след малко пътуваше по обратният път към към летището. Цялото й същество жадуваше да види светлините на Лос Анджелис. Там може би болката щеше да утихне.

Повече от чувство 27

Текста не е подходящ за лица под 18 години!!!

Анджелика се събуди от тежестта на Майкъл върху себе си. Той спеше върху нея, положил глава върху гърдите й и преплел крак между нейните. Ръцете му все още я обгръщаха. Изглеждаше като малко момче, което спи притиснато към пазвата на майка си. Тя го погали по меката коса и после бързо отдръпна ръка, защото не искаше да го събужда. Не знаеше колко часа е, но се страхуваше да разбере, защото не искаше да мисли за неумолимият ход на времето, който щеше да я раздели с Майкъл много скоро.
Тя внимателно се освободи от прегръдката му и стана. Мислите за онова, което изживя с Майкъл за тези непълни три дни я караха да не иска да заспива отново. На облегалката на дивана имаше одеяло и тя покри с него все още дълбоко спящия мъж, погледа го за кратко и излезе навън.
Вечерта беше красива и спокойна. Морето тъмнееше пред нея гладко и окъпано в светлината на луната. Само шума на прибоя нарушаваше тишината наоколо.

Анджелика седна на стъпалата пред вилата и се загледа в нощта. В нея се бореха много и противоречиви чувства и мисли и тя се отдаваше на властта им. Искаше да може да замине с Майкъл или той с нея, но осъзнаваше, че всъщност предпочита да не заминават никъде, а да останат тук – скрити от светската суета и отдадени единствено един на друг. Изпитваше силна
необходимост да бъде около него и да се остави единствено на любовта, която изгаряше тялото и душата й да господства в дните й с пагубната си сладка сила.
Изведнъж чу тихи стъпки и усети ръцете на Майкъл да я обгръщат изпод раменете. Тя повдигна глава и го видя надвесен над нея да й се усмихва.
-  Защо не спиш, красавице? –  целуна я той и седна до нея.
-  Нощта е много красива и не успях да й устоя... О, изглеждаш толкова
сладък!
-  Сладък?!
-  Да. Безобразно рошав си – засмя се тя – и си сънен. Сладък си.
Майкъл инстинктивно вдигна ръка, за да приглади къдриците си, но тя го
спря:
-  Не, недей. Прекрасен си така.
Той я прегърна, смеейки се:
-  „Прекрасен.” Как може да казваш на един мъж, че е прекрасен и сладък?
-  Ами, защото си такъв. Какво да ти кажа, че си мъжествен и суров ли?
Майкъл присви очи в опит да изиграе суров образ, а тя се разсмя и го погали по лицето.
-  Моля те спри! Така рошав нямаш шанс.
-  Защо? Не изглеждам ли на варварин, жаден за кръвта ти? – продължи да позира той.
-  Мъничко, съвсееем мъничко – отговори му през смях тя.
Той спря да играе и я притисна плътно до себе си като също се смееше.
-  О, нощта наистина е прекрасна! Ела, Анджи! Нека да се разходим.
Тя пое протегнатата му към  нея ръка и стана. След малко бяха близо до водата и хванати за ръце вървяха по плажната ивица.
-  Анджи?
-  Да?
-  Разкажи ми повече за бившият ти приятел.
-  Защо, Майкъл?
-  Не знам. Любопитен съм. Каза, че е режисьор. Може би го познавам.
-  О, не мисля. Той прави документални филми. Обича да изучава различни култури, постояно е в движение.
-  Как каза, че е името му? – попита Майкъл.
-  Грег. Грегъри Майлс.
-  Грегъри Майлс... Познато ми е. Много ми е познато...О, Анджи! Грегъри Майлс и „Залез над Сахара”?!
Анджелика беше изумена, че Майкъл беше гледал този филм.
-  Да, той е.
-  О, невероятен е. За бедуините беше, нали?
-  Майкъл, докога ще ме впечатляваш?! Има ли нещо, с което да те изненада човек?- недоумяваше тя.
-  Но, мила, това е много хубав филм. Наистина го мисля.
-  Да, хубав е. Отне му много време да го заснеме и си мисля, че точно тогава нещата между нас тръгнаха надолу.
-  Защо? – попита Майкъл и я прегърна.
-  Не знам. Заради разстоянието, заради ангажираността му. Може би беше това. Прие ме за даденост или просто му бях омръзнала.
-  Как е възможно да омръзнеш на някого?! Ти си такава прелест.
-  Благодаря ти, но не съм чак такава прелест.
-  За мен си  –  Майкъл спря, погледна я в очите и я хвана за раменете. - Анджелика Мендес, ти си прелест. Прелест. Ще го повтарям, докато ми повярваш. Прелест си.
Тя се разсмя:
-  Спри, Майкъл!
-  Прелест си.
-  Добре. Вярвам ти. Сега спри да го повтаряш.
-  Дааа.. Прелест си.
-  Ще спреш ли? – смеейки се тя посегна и закри устата му с длан.
-  Прелест – повтаряше той с глас губещ се в ръката й.
След това той бавно отмести дланта й от устните си и гледайки я в красивото лице каза:
-  Ти си моята прелест. Моята ненагледна прелест! Нали си моя, Анджи?
-  Завинаги – отговори му тя, докато той се навеждаше към нея, за да я целуне.
После обзета от прилив на щастие и еуфория Анджелика се отскубна от прегръдката му и отстъпвайки назад каза:
-  Хвани ме, Майкъл! – и затича по ситния пясък.
Той поклати глава, удивен от нейната неочаквана реакция и се спусна след нея. Тя тичаше, смеейки се и усещайки как бързо я настига сменяше посоката, за да го обърка. Отново бяха като малки деца обзети от странната си лудешка игра на причудливата лунна светлина. Той я
приближаваше, но след това я оставяше да му се изплъзне, за да може да се наслаждава по- дълго на обладалата я палавост. Косата й се развяваше и след това се оплиташе около лицето и врата й, като голям черен облак и за кратко ги скриваше от погледа му.
Анджелика навлезе с писък във водата, защото Майкъл бе на сантиметри от нея, но там той я улови, а тя се смееше задъхана от тичането, оставяйки се ръцете му да я обгърнат. Тя загреба вода и го опръска, а той през смях каза:
-  Днес много често сме мокри. Имам чувството, че по- често сме мокри, 
отколкото сухи.
Анджелика не му отговори, а продължи да го плиска с топлата морска вода. Той се включи в играта и след малко те нямаха сухо място по себе си. Дрехите и косите им прилепваха по телата, но те не спираха наивната си закачка. Чувстваха се много свободни и щастливи, защото успяваха да прекарат малкото им оставащо време заедно и да го притежават само за себе си, забравили за онзи другия свят, в който съвсем скоро трябваше да се върнат.
-  Обичам те, Анджи! – каза Майкъл.
-  Какво? – смееше се тя.
-  Обичам те!
-  Кажи го пак.
-  Обичам те! – извика той и гласът му се разпръсна в тишината на нощта.
Тя се усмихваше и спирайки да го пръска му отговори с цялата нежност, на която беше способна:
-  Обичам те, Майкъл!
Те заедно се приближиха един към друг, за да се докоснат и да изразят любовта си, която бушуваше в задъханите им тела. Майкъл прокара дланите си по цялата дължина на ръцете й и каза:
-  Ела!
Върнаха се във вилата хванати за ръце като по пътя си често бяха спирали, за да пропадат в обаянието на целувката си и господството на дланите си. Пътят до банята в спалнята беше осеян с оскъдните им мокри дрехи, които бавно бяха свалени от изгарящите им ръце.
Майкъл излезе от банята преди Анджелика и откри в шкафа под големия телевизор CD плеър. Започна да разглежда дисковете и беше приятно изненадан да разбере, че бяха подбрани с много вкус. В ръцете му попадна диск на Кени Джи. Той се усмихна спомняйки си за наградите в Монако и как на партито след това Кени се беше напил безобразно и ходеше измежду тях усмихнат и олюляващ се, повтарящ им колко много ги обича.

Зареди диска в плеъра и из стаята се разнесе прекрасния звук на саксофона на Кени Джи. Майкъл професионално одобри качеството на звука, който сякаш извираше изпод стените и се разнасяше завладяващо в помещението.
Той седна на мекия килим и се заслуша в музиката. Тя събуждаше цялата му нежност и той нямаше търпение да я сподели с Анджелика. Искаше да й открие цялото си същество и тя да пие от него. Искаше да разбули за нея и най- страшните си тайни и най- свидните си страхове. Искаше да я държи в обятията си и да не я пуска никога и за нищо на света.
Анджелика излезе от банята и разливащата се изящна музика я накара да спре на мястото си. Потърси Майкъл и го видя седнал на пода. Очите й срещнаха неговите и я покориха с чувствеността, която бликаше от тях. Той се изправи и се приближи до нея.
-  Ще танцуваш ли с мен, принцесо?
Ръцете му нежно я придърпаха към него и той я обгърна през кръста. Тя го Прегърна, прокарвайки една си ръка под рамото му, а другата обви около врата му. Почувства се толкова свободна в ръцете му. Музиката ги водеше и те прегърнати се оставяха да ги пленява с красотата си. Майкъл премести ръката си върху тила й и тя усещайки топлината на дланта му се почувства спокойна и приласкана и сложи глава на рамото му. Тялото му се отдаваше изцяло на мелодията и заживяваше в пълно единение с нея и той водеше Анджелика, за да я принесе на жертвената йклада.
-  Ухаеш прекрасно! – прошепна той наелектризиращо в ухото й.
-  Ти също – отговори му Анджелика.
Майкъл намери устните й и започна да я целува. Ръката му отново я прихвана зад тила, а с другата внимателно освободи Анджелика от хавлията, обвита около тялото й. Устните му се преместиха на врата й и нежно и възбуждащо започнаха да го хапят. От тила й ръката му се спусна по гръбначния й стълб и тя тихо простена.
-  Харесва ти, нали? – попита той с дрезгав глас.
Тя отметна глава назад и той отново прилепи жадните си за плътта й устни във врата й. Майкъл беше много възбуден. Чувстваше как зърната на гърдите й се отриват в кожата му, как горещият й дъх пали врата му и той беше благодарен, че тя не посяга да отмести хавлията от таза му. Нямаше да успее да издържи да усети директния допир до топлината на кожата й и
сластното движение на ханша й с втвърдената му като камък мъжественост.
Анджелика простена тихо, когато той отново прокара длан по гърба й, а с другата започна да гали вече добре познатото му място в основата на косата й. Майкъл усещаше колко много е възбудена и тя и как постепенно ласките й стават все по- настоятелни. Той чуваше кратките й сладки стонове и с нежен и успокояващ глас каза:
-  Шшшш, скъпа. Успокой се. Няма нужда да бързаме, нали? – и започна да я целува.
Докато й го беше казвал се бореше с противоречието на думите и желанията си, защото изгаряше да бъде в нея. Нейната влудяваща различност го палеше непрекъснато и той оставяше безпаметен и безпомощен пред силата й. Детето в нея го зовеше да я закриля и приласкава, а стихийната жена, която сластно извиваше тяло в ръцете му го караше да иска да я обладава диво и безразсъдно.
-  Охх, толкова силно те желая! – каза той с нисък, дрезгав глас.
-  Тогава ме вземи. Прави любов с мен, Майкъл!
-  Не още – отговори й той и прибра един кичур от косата й, който се беше вплел между устните им.
Ръцете му обхванаха съблазнителното й дупе. Устните му се спуснаха от врата към гърдите й и заключиха едното й зърно между тях. Много нежно той го захапа и подразни с език. Анджелика отново простена и вплете ръка в косата му като я опъна леко.
Майкъл не спираше сладкия си контрол върху нея, а тя не можеше да направи нищо, завладяна от възбуждащите я му до краен предел действия. Той леко я побутна и след малко те лежаха върху мекия килим. Майкъл отправяйки поглед върху сексапилното й тяло, продължи да всмуква нежно гърдите й като с ръката си галеше бедрата й. После бавно се спусна надолу, целувайки стомаха и корема й. Задържа се около пъпа й и след това отново я погледна – беше неземно красива. Разтвори бедрата й и пръстите му си проправиха път между тях и той
бавно ги прокара по овлажнената й съкровенност. Майкъл повтори действието си и след това отмести дланта си. Докато ръцете му продължаваха да галят гърдите й той започна да покорява всяко кътче от тялото. Езика и устните му оставяха влажна следа по плътта й, докато тя го молеше за още от тази благодат. Не остана кътче, което той да не целуна и докосна.
На Анджелика й премаляваше от допира му и стенеше все по- често, а тихите й въздишки бяха заменени от все по- високи. Майкъл отново прокара пръсти между бедрата й и намирайки клитора й започна да го стимулира с масажиращи кръгообразни движения. Тя простена отново и изви сластно гръб като котка и след това потърси устните му, дарявайки го със сладострастна целувка. Езика й се стрелваше в устата му, търсеше неговият и го смучеше ненаситно. Ръцете й се плъзгаха по гърба му, обхващаха стегнатото му дупе и след това се връщаха обратно. Майкъл се освободи от устните й. Погледна я, а тя оставаше с полуотворена уста, дишайки дълбоко. Той отново целуна гърдите й и се спусна към стомаха и пъпа й. Беше сложил пръсти върху венериния й хълм и след това леко ги придърпа нагоре, като с това движение успя да оголи малката сълзяща от удоволствието издатина между бедрата й. Езика му я докосна с върха си, след това бавно я облиза и пак я докосна по същият начин: 
- Оххх...Господи! – простена тя – Майкъл!!!
Той я погледна, а тя беше затворила очи, пръстите на ръцете се вкопчваха в нишките на килима, отпускаха се и след това отново се впиваха в него. Майкъл не спираше да я стимулира като увеличаваше скоростта, с която движеше езика си. После впи устни в клитора й, засмуквайки го и продължи да извиква виковете й, които се преплитаха един в друг, сливайки се. Малката перла между устните му набъбваше и се уголемяваше, а той не спираше да се притиска в нея, да я стимулира.
-  Вкуса ти е прелестен! – каза той и повдигна глава, за да види лицето й.
-  Боже, Майкъл, не спирай! – изохка тя и с ръка върна главата му между бедрата си – Моля те, не спирай!
Той се подчини на необходимостта й да изживее върховната си възбуда и реши да я доведе до невероятен оргазъм, затова пъхна показалеца си в нея. Тя се изопна като струна, а той умело успя да открие точката й на наслада и пъхна и средния си пръст. Устните му не спираха да я изпиват, а пръстите му ловко да стимулират така чувствителното й място. Усети как тя повдига таза си и как започва силно да трепери. След секунди вик се откъсна от гърдите й, тя за кратко застина и след това се предаде на насладата, в която се беше изгубила. Повтаряше името му, стенейки и говореше нещо на испански, което той не разбираше.

 / тук трябваше да продължава да звучи Кени Джи, но не издържах  /
 Майкъл не спираше да господства над нея и продължаваше да движи пръстите си и да смуче клитора й.
-  Аххх... Господи!!! – стенеше тя, докато я застигаше вълната на нов оргазъм.
Той покри тялото й със своето й, а тя бързо намери устните му, все още задъхана и безпаметна. Майкъл беше успял отново да я накара да се чувства сякаш всичко около нея не съществува. Ръцете и устните му бяха сътворили чудото пак и тя не можеше да си поеме дълго въздух. Тялото йтрепереше като лист подет от вятъра, а сърцето й препускаше в лудешки бяг. В момента имаше силна нужда той да я целува и да я притиска към себе си. Говореше й нещо, но тя не чуваше какво. Все още бе погълната от стихията, в която я беше изпратил и й идеше да плаче от силата, с която я беше подела и въздигнала.
Майкъл се чувстваше напълно загубен пред красотата на Анджелика в момента. Скулите й бяха покрити с руменина, малки ситни капчици покриваха челото й, а устните й бяха съблазнително полуотворени и го зовяха да ги изпива с целувките си. Тя все още потръпваше от разтърсващите конвулсии на оргазма си и тихо простенваше.
-  О, мъничката ми! – казваше той и я притискаше плътно до гърдите си, а тя целуваше врата му.
Той сякаш да чуваше как бие сърцето й, усещаше я безпомощно отпусната в обятията му и я люлееше ласкаво в прегръдката си, докато тя не започна да възвръща нормалното си дишане. Тогава той се отдръпна леко от нея, погали я по лицето и прошепна с дрезгав глас:
-  Обичам да те гледам, когато свършваш. Великолепна си! – плъзна длан по гърба й – И това ме възбужда още повече.
Анджелика свенливо скри лице върху рамото му и каза:
-  Все още се чувствам замаяна.
Той се усмихна и в отговор отново прошепна:
-  Ние тепърва започваме, безценна.
-  Майкъл! – засмя се тя.
-  Какво? Искам да правя любов с теб, докато разсъмне – и той целуна рамото й – Успокои ли се вече?
-  Аха – потвърди тя и прокарвайки длан по гърдите му, пъхна ръка в процепа на хавлията му.
Майкъл пое дълбоко въздух и прехапа устната си. Тя го гледаше право в очите и в погледа й се четеше задоволство, че контролът сега е неин. Малката й длан погали внимателно тестисите му и той поемайки отново шумно въздух се облегна назад, подпирайки се на дланите си. Анджелика освободи таза му от хавлията и отправи поглед към слабините му. После се
наведе към лицето му и го целуна кратко по устните, докато не спираше да го гали. Майкъл отметна глава назад и затвори очи. Осигурил й достъп към изкусителния си врат, тя започна да го целува. Докосването на устните й беше сякаш полъха на бриз върху кожата му. Едната му ръка се вплете в косите й и остана върху тила й. Анджелика плъзна длан по възбудения му член, като употреби много лек натиск.
-  Исусе! – възкликна Майкъл и опъна нежно косите й.
Тогава тя сключи пръсти около силно еректиралата му твърдост и започна да ги движи – първоначално бавно, а след това все по- енергично. Не спираше да го гледа и от време на време го целуваше.
Майкъл усещаше, че вече не може да издържа. Искаше я веднага. Искаше да почувства топлината й и влагата й. Той се повдигна и хващайки лицето й в дланите си започна да я целува разгорещено. След това с бърз натиск я положи да легне по гръб, разтвори широко бедрата й подвластен на обзелото го нетърпение сложи отново устните си между тях и започна да я
пие жадно. Анджелика остана изненадана от реакцията му, но това беше за съвсем кратко, защото се почувства зашеметена от нея. Тялото й отново реагира на действията му.
-  Искам те, Анджи! Боже! Не мога повече! Искам да те почувствам – каза той с дрезгав глас, дишайки тежко.
После целувайки я и не спирайки да я гледа, постави краката й върху раменете си се потопи бавно и постепенно в нея.
-  Ахххххххх... – простена тя, усещайки как той я изпълва с цялата си големина и твърдост.
Той усещаше как разума отново го напуска и как остава подвластен единствено на усещането да се слива с нея. Отначало се движеше сравнително бавно и равномерно, но нейните стонове го накараха да ускори ритъма си.
-  Обърни се по корем – помоли я той.
Тя се подчини и малко след това, поставяйки ръце на кръста й той пак потъна в нея. Майкъл видя как Анджелика започна сама да стимулира клитора си и тази гледка го главозамая още по- силно.
-  Ох, Анджи, погубваш ме! – хриптящо каза той.
В отговор тя умоляващо го простена:
-  Harder, Michael !... Deeper! / съжалявам, но така ми звучи по- добре/
Майкъл не чакаше да го подканва повече. Самият той имаше нужда се потапя в нея точно така. Със силен тласък той задоволи желанието й и продължи да я раздира надълбоко. Чу стенанията й, усети как стените на вагината й започват да потрепват и навеждайки се и целувайки меката част на ухото й каза:
-  Обърни се отново.
Когато вече виждаше лицето й и очите й потънали в шемет, той така притисна бедрата й с тялото си, повдигайки ги нагоре, че коленете й докосваха килима. Продължи с необуздания си ритъм и усещаше колко близо е тя до оргазма си.
-  Хайде, скъпа. Искам да те чуя. Дай ми сладките си стонове!
Думите му я караха да усеща още по- силно възбудата си, а той не спираше дрезгаво да шепти в ухото й:
-  Да, Анджи, да! Викай за мен, момиче!
Скоро Анджелика отново беше разтърсена от своя връх. Притискаше го към себе, а стоновете й бавно затихваха между целувката му. Майкъл за кратко беше спрял да се движи в очакване тя да се успокои и след като видя как те се отпуска продължи и след минута – две също бе
пометен от собствения си оргазъм.
Анджелика усещаше как я изпълва с горещата си течност и не спираше да гледа лицето му. Той издаваше тихи продължителни стонове, докато вече бавно се движеше в нея, а тя в желанието си да удължи насладата му, свиваше стените на вагината си и го заключваше в сладкият им плен.
- Jesus! Holy Mother of God ! – дишайки дълбоко, изпъшка той – Фантастична си!
-  Обичам те! – каза Анджелика.
-  Аз те обичам повече! – отговори й той  и устните им се прилепиха в продължителна и чувствена целувка.
По – късно Майкъл се беше отпуснал върху гърдите на Анджелика. Тя си играеше с къдриците му, а той галеше рамото и ръката й.
-  Майкъл, може ли да те попитам нещо?
-  Разбира се  – каза той.
-  Малко е неудобно...
-  Хайде, Анджи! Кое е неудобно чак толкова?
-  Майкъл...Хмм... Защо не ползваме презервативи?
Той сложи брадичка си върху гърдите й и гледайки я в очите, отговори на въпроса й с въпрос:
-  А ти искаш ли?
-  Чудех се. Не е ... Опасно е. Как би могъл да знаеш, дали аз...
Майкъл я прекъсна, слагайки пръст върху устните й:
-  Знам.
Тя го погледна учудено:
-  Няма как да знаеш.
-  А ти защо ми се довери и не пожела да ползваме? – попита той.
-  Не знам. Все още не мога да обясня безотговорността си.
-  Страхуваш ли се?
-  Не, но ... човек никога не знае.
-  И аз вярвам, че няма повод за притеснение но си права. Ще те информирам за изследванията си възможно най- скоро. Обещавам ти – увери я той. -  В такъв случай и аз ще го направя. Надявам се да не съм те заразила с
нещо.
Той я погледана сериозно:
-  Трябва ли да се притеснявам? Имаш съмнения ли?
-  Не, аз съм отговорна към здравето си и винаги следя състоянието си. Аз.., аз просто... Винаги има опасност, нали знаеш?
-  Да, знам. Извинявай, че бях толкова непредпазлив. Изобщо не помислих. Когато го направих вече беше късно. Ще ми повярваш ли?
-  Разбира се, че ти вярвам – каза тя и отново го погали по косата – Не забравяй, че и аз бях там.
Той се повдигна на лакти и започна да я целува. Усещайки как и двамата се увличат, спря да я целува и каза:
-  Искаш ли да отидем до банята и след това да продължим?
Тя му се усмихна и попита:
-  Ти нямаш ли задоволяване?
-  Ауу, колко неблагодарно прозвуча! Не съм сигурен кой няма задоволяване.
Тя се почувства смутена от констатацията му и Майкъл усети стеснението й.
-  Хей, шегувам се.
Тя продължаваше да е извърнала глава и той хващайки я от двете страни на брадичката извърна лицето й към неговото.
-  Анджи! Шегувам се. Когато си наоколо се чувствам неспособен да се въздържам. Караш ме да се чувствам толкова слаб – каза той и я целуна – Хайде, ела в банята.
В банята Анджелика продължаваше да се чувства малко засегната от думите му. Тя познаваше много добре тялото си и нуждите му и знаеше как да ги контролира. За първи път с Майкъл й се случваше да изпитва глад за още и да остава незадоволена, въпреки невероятната си задоволеност. Не знаеше той какво мнение има за този неин нагон и това я караше да се чувства неловко. Не искаше да мисли за нея като момиче, което няма насищане. Но не успяваше да се контролира по никакъв начин, когато той я докоснеше или я погледнеше с онзи палав поглед, който я караше да усеща хилядите пеперуди в корема си. С него се чувстваше напълно безпомощна да се овладее емоциите и желанията си. Гласа на Майкъл я извади от мислите й:
-  Анджи, не ме слушаш.
-  Извинявай! Какво казваше? – виновно го погледна тя.
-  Казвах, че ... О, няма значение – той обви ръце около кръста й. – Толкова си красива и секси!
Майкъл целуна врата й и прошепна наелектризиращо в ухото й:
-  Какво ще кажеш да спрем да разговаряме... засега?
-  А какво ще правим? – престорено наивно го попита тя.
-  Ще ти покажа. Искаш ли?
-  Имам ли избор?
-  Никакъв – усмихна й се той.
Малко по- късно те бяха на покрива на вилата и лежаха върху един от шезлонгите. Анджелика беше върху Майкъл и се целуваха, когато тя рязко се отдръпна:
-  Ау!
Майкъл я погледна изненадан:
-  Какво? Нараних ли те?
-  Нещо ме ухапа. Мисля, че беше комар.
Майкъл започна да се смее:
-  Къде те ухапа, апетитна хапчице?
-  По дупето.
-  Ооо... Как си позволява?!– продължи да се смее Майкъл, а после пеейки добави – „Your butt  is mine, your butt is mine… ”.
Тя също се усмихна и каза:
-  Тази песен я знам.
-  Наистина? Нима? Не мога да повярвам. И от къде? Да не би да я пускат по радиото?
-  Не се подигравай с моето невежество, Кралю на попа, защото този албум, в който е тази песен, го имам.
-  О, Анджи, ти ме изненадваш. Имаш цял един мой албум!? Сега вече започвам да се съмнявам. Признай си – ти си моя фанатизирана фенка и се опитваш да ме прелъстиш. Признай си!
Тя учудено и усмихвайки се му отговори:
-  Опитвам се?! Та аз вече те прелъстих.
-  Сигурна ли си?
-  Дали съм сигурна? Нека видим... – каза тя и провирайки длан под пижамата му, погали възбуденият пенис на Майкъл. – Да, сигурна съм. 100% сигурна. И не знам дали съм фанатизирана, но определено съм ти фенка.
-  А аз съм твой луд фен.
-  Покажи ми колко си луд! – и тя се наведе, за да го целуне.
Косите й се спускаха по раменете й и докосваха неговите, топлината на тялото й го опияняваше, а устните и дланите й го омагьосваха с гальовната си власт. Само луната ставаше свидетел как Майкъл и Анджелика започваха за

пореден път да си си даряват нежност. Романтиката на острова, шума на вълните и бриза, който ги обгръщаше ласкаво ги караха да бъдат още по- отдадени на мига и те искаха той да продължава безкрайно.
-  Господи, колко си сладка! – възкликна Майкъл и провря ръка под ефирната нощничка на Анджелика, за да почувства деликатната й кожа.

Тя го погледна в очите и си помисли, че след няколко часа ще трябва да се раздели с него. След това се наведе отново и устните й се сляха с неговите.

Пръстите й нежно се плъзгаха по врата му и тя усещаше как той започва да си поема въздух все по- дълбоко. Ръцете му се движеха бавно по гърба, стигаха до таза й и после пак се връщаха. Тя продължи да го целува и спусна устни по врата му и после покри с тях гърдите му. Той въздъхна и тя разбра, че беше открила още едно от местата, които той имаше нужда да не бъдат забравяни. Майкъл, хващайки я за дупето леко я повдигна и сластно се отри между бедрата й. Анджелика усети как нещо на това й място се запали и тя безпомощно простена и отпусна глава върху гърдите му. А той не спираше. Тя усещаше твърдостта му през пижамата му и бикините си, горещината му и навеждайки се отново над лицето му, чувствено захапа долната му устна, а след това потърси езика му. Докато пиеха един от друг, тя се включи към неговото движение и Майкъл отново въздъхна дълбоко и силно стисна дупето й. После ръцете му се преместиха върху гърдите й и той придържайки ги започна нежно да гали с палци втвърдените им зърна.
След няколко минути, в който те бяха продължили да усилват градуса на желанието си с многобройни докосвания и целувки, Майкъл я погледна и Анджелика видя как очите му бяха станали почти черни и потънали в лъст. Тя погали с треперещи пръсти врата му, а той, започвайки да сваля бикините й, задъхано й прошепна:
-  Едва дишам, Анджи. Заведи ме в Рая!
След това Майкъл я освободи и от ефирната дантелена дрешка й. Анджелика видя как той преглътна пред вида на голото й тяло и отново го целуна, а докато го правеше той свали и пижамата си. Майкъл изхриптя в невъзможността да спре силната вълна на възбуда, която се концентрира в слабините му, когато усети колко е мокра Анджелика.
Тя се повдигна и позволи на Майкъл да влезе в нея. Виждаше насладата му, в която изпадна, когато се плъзна във вътрешността й. За кратко беше затворил очи и по лицето му се изписа блаженство и той изпъшка:
-  Охх, момиче, влудяващо е да те усещам!
Тя също простена от гледката, думите му и усещането на топлият му, твърд пенис в себе си и започна да се движи, като постепенно увеличаваше скоростта си.
Майкъл жадно галеше тялото й и скоро обзет от усещането за приближаващата се с пагубна сила кулминация с бързо движение я обърна по гръб и я подчини на собствения си ритъм. Тя сключи бедра около таза му и се остави на невероятното усещане, което той й носеше. Безпогрешно
улучваше най- чувствителното място във вагината й и тя стискаше силно раменете му и стенеше почти непрекъснато. Майкъл леко натисна коленете й встрани и тя, разбирайки желанието му, разтвори бедрата си и той потъна със силен тласък дълбоко в нея. А, когато тласъците му останаха само бързи и дълбоки, тя вкопчи длани в косите му и скоро се предаде във властта на усещането, което сякаш я отдели от тялото й. Този път Майкъл не спря да се движи, а продължи. Едната му ръка се беше пъхнала между телата им малко преди Анджелика да изригне и с нея бе започнал да гали клитора й. Тя повтаряше името му в несвяст, докато той й доставяше за втори път тази нощ, два застъпващи се един с друг оргазма. След това усети трептенето в себе си и така приятната топлина, с която Майкъл я изпълни. Той стенеше, треперейки, а тя галеше гърба му и целуваше врата му, който беше обсипан със ситни капчици пот. Майкъл се отпусна изнемощял върху нея и тя намери топлите му устни, за да ги изпие съссвоите.
След около пет минути, в които не говореха, а само се целуваха и галеха, Майкъл каза:
-  Когато видиш Бриджит й кажи, че много съм й обиден?
-  На Бридж? Защо?
-  Защото те е крила така дълго от мен. Анджи, принцесо, знаеш ли, че унищожи света ми? Как ще заспивам без да те имам в обятията си?
-  Недей, Майкъл! – сложи тя пръст върху устните му – Моля те, недей!
Тя се отпусна в прегръдката му и под звука на вълните и нежността на пръстите му заспа. Майкъл усети как тя заспива в ръцете му, но не пожела да я буди. Предполагаше, че всички усещания и емоции за последните дни я бяха довели до пълно изтощение и затова, изправяйки се, внимателно я взе на ръце и я отнесе в спалнята. Покри я със завивката и погледна часовника. Вече беше 3:30 и той след като си взе душ, легна до Анджелика и успокоен от равномерното й дишане, заспа.

Повече от чувство 26

-  Не съм много добра в готвенето, – каза Анджелика -  но се надявам да ти
хареса. Все пак точно това не е толкова сложно за приготвяне мисля.
-  Аз не съм претенциозен. Обичам добре приготвената храна, което е
нормално, но тя за мен не е приоритет. Понякога дори забравям да се храня.
Анджелика беше намерила морски дарове и реши да ги приготви. Първото,
което й хрумна беше за паелята от морски дарове, която приготвяше баща
й, но после си спомни, че на обяд се бяха хранили с паеля и се отказа.
Просто задуши всякакви зеленчуци, които откри в хладилника и ги
прибави към даровете. Не знаеше точно какво прави, но се надяваше, че
ще може да се яде. Готвеше за Майкъл Джаксън и това беше повече от
предизвикателство. Той се въртеше около нея и тя го попита:
-  Майкъл, коя е любимата ти храна?
-  Хмм... Доста са. Печеното пиле на KFC, eнчилада може би във всичките й разновидности.
-  И обичаш пикантните храни – усмихна се тя.
-  Не бих казал, но нямам нищо против тях.
-  Добре, но сега би ли спрял да ми пречиш? Искам да ме оставиш да
довърша онова, което трябва да прилича на храна.
Майкъл я изгледа намръщено, преструвайки се на засегнат, но после излезе
от кухнята. След малко Анджелика го чу да пее нещо и надникна през
вратата. Разбираше малко от думите му, но онова, което пееше звучеше
красиво. Майкъл беше застанал пред рафтовете на стената и разглеждаше
какво има по тях. Докосваше малките статуетки, книгите и си тананикаше.
-  Коя песен пееш, Майкъл?
Той се обърна рязко. По израза му разбра, че не бе очаквал тя да го слуша
и наблюдава.
-  О, нищо... Не знам. Просто се появи.
-  Появи се?!
Той се усмихна и каза с леко удебелен глас:
-  Отивай в кухнята, жено! – и се разсмя. – Това е мелодия, Анджи. Тя
просто идва незнайно от къде и аз се превръщам в инструмента, който я
възпроизвежда.
Тя го погледа за секунди без да каже нищо и след това попита:
-  Кога ще ми попееш?
Той сви вежди:
-  Някой ден.
-  Какво ще кажеш за днес? – попита го тя.
-  Отивай в кухнята, Анджи. Гладен съм.
-  Оооо! – възкликна тя и му обърна гръб.
По- късно, когато вече бяха на масата тя наблюдаваше как той се храни и
изгаряше от нетърпение да чуе какво ще каже за опита й да се превърне в
готвач. Майкъл я погледна и попита:
-  Защо не се храниш?
-  Храня се. Чудех се…
-  За какво?
-  Дали ти харесва храната?!
-  Да, харесва ми – каза той и добави с усмивка. – Това са най- необичайно
приготвените морски дарове, които съм ял през живота си, но ми харесват.
-  О, не е нужно да си мил. Кажи, че не стават.
-  Добре, не стават – разсмя се той. – Анджи, наистина ми харесват.
Подправките са толкова интересни, че ги правят неповторими. Ще ми
дадеш ли рецептата, за да я предам на готвача си?
Тя го замери със салфетката си.
-  Неблагодарник. Трябваше да те оставя сам да си сготвиш.
-  Ти на това готвене ли му казваш? – смееше се той.
-  Всъщност - не. Съжалявам, че те оставих гладен. Чувствам се виновна.
-  Не, не бива да съжаляваш. Ти си фотограф, а не готвач. А и аз ядох. Дори
ще ям още. Нистина съм възхитен от творчеството ти!
-  Ти наистина си безкрайно мил човек – с усмивка каза тя.
И Майкъл наистина яде още. Разбира се това, което Анджелика беше
приготвила далеч не беше онова, с което той бе свикнал да храни, но
имаше нещо много интересно във вкуса и го привличаше. Виждаше я, че тя
почти не опитва от вечерята и съжаляваше, че не съобрази да направи
нещо по въпроса, за да се нахранят добре. Можеше да поръча да им
приготвят нещо преди да пристигнат.
-  Анджи, ти почти не си яла – отбеляза той.
-  О, аз ям толкова, Майкъл. Достатъчно ми е. Ще изям един банан и съм
ОК.
-  Добре тогава. Да ти обеля ли един?
Тя понечи да му каже, че може и сама, но после реши да му позволи да го
направи за нея.
-  Да, моля.
-  Избери си.
-  Избери ми ти – остави се на неговата преценка Анджелика.
Майкъл избра плода и внимателно го обели, после стана от мястото си, седна близо до нея и го поднесе пред устните й. Тя го погледна и усмихвайки се отхапа от банана. Той я наблюдаваше съсредоточено, а тя не можеше да разчете какво говорят очите му. А всъщност Майкъл само я гледаше. Наслаждаваше се на гладката й кожа, на прекрасните й скули и огромната красива коса. Проследяваше как отхапва от банана и устните й го омайваха. Питаше се как може да е така прелестна и нежна?! Знаеше, че има много по- красиви жени, но Анджелика носеше нещо специално, което витаеше около нея и го караше да не може да диша спокойно в присъствието й. За миг беше очаквал тя да позира с банана, но тя като малко дете отхапваше от него и после повтаряше действието си. Харесваше му, че при нея всичко беше примерно и не прекаляваше. Тя беше невероятно секси без да го търси като ефект. По лицето й в момента нямаше никакъв грим, а тя изглеждаше невероятно. Когато банана беше преполовен тя каза:
-  Не мога повече.
Майкъл не й отговори, а го остави на масата и погали лицето й. Тя затвори
очи, за да се наслади на ласката му без да помръдва. Майкъл не спираше да
я гали и да се възхищава на гладката й нежна кожа.
-  Красива си – каза той и я целуна по челото.
Анджелика отвори очи и го видя как се отдалечава от нея и сяда на
мястото си. Мига беше толкова кристален и тя не знаеше какво да каже, а и
усещаше, че не е необходимо да говори. Предполагаше, че и Майкъл се
чувства по същия начин, защото той потъна някъде и очите му бяха два
бездънни кладенеца, които излъчваха топлина. Тя се губеше в тях и не
искаше да се спаси от най- прекрасната магия, в която беше попадала в
живота си – очите на Майкъл.
После сякаш се „събуди” и посегна към съдовете и приборите на масата, за
да ги занесе в кухнята. Майкъл каза:
-  Остави ги.
Тя се изненада от гласа му и бавно сякаш под хипноза ги върна обратно на
масата и седна отново на мястото си.
- Бих искал да съм Микеланджело, за да те нарисувам  – каза той.  – Ела при мен, Анджи. Искам да те чувствам.
Тя се приближи и седна в него. Очите им се срещнаха и той посегна, за да
погали косите й, а след това лицето й. Ласката му отново беше болезнено
нежна и я накара да потръпне от усещанията, които й донесе. Той я
докосваше само с върховете на пръстите си – ефирно и бавно. Оставаше
сериозен и не спираше да я пленява с очите си. Майкъл повдигна косата й
с едната си ръка и започна да гали тила й. Тя пое дълбоко въздух на
пресекулки и прехапа устната си. Наведе се към него, за да го целуне, но
той поклати глава в знак на несъгласие и продължи да я побърква с
дланите си. Гали я дълго и умопомрачаващо, а след това целуна рамото й и
бавно намери пътя от него към устните й, заключвайки ги в най- сладката
целувка на света . Тя беше поставила ръка на гърдите му бавно я спусна надолу, но Майкъл я взе в своята и я върна отново върху гърдите си. Анджелика се подчини безгласно на желанието му. Не спираше да я целува и гали тила й. Тя простена. За кратко спря и я погледна. Устните й бяха с цвят на сочна малина, страните й се къпеха в руменина, очите й го гледаха премрежени, а гърдите й се повдигаха забързано. Той отново погали бавно лицето и след това продължи целувката си. После я прегърна през кръста и стана. Анджелика го обви с бедрата си, той усети топлината й върху слабините си и тихо простена. Постави я на дивана, неспирайки да я целува. Тя продължаваше да го обгръща с бедрата си и да се извива под него обзета от невероятна възбуда. Взе ръката му и я насочи между бедрата си, но той я отдръпна. Тя спря да го целува и го погледна:
-  Майкъл, защо?
Той не й отговори. Искаше да влуди и нея и себе си и беше на път да го
постигне. Продължи да хапе устните й, да изпива езика й, да спира дъха й.
Тя отново простена:
-  Моля те, докосни ме! Моля те!
Сякаш не можеше да се отдели от нея. Тя беше най- сладката жена, която
беше държал в обятията си. Анджелика отново посегна към слабините му, но той още веднъж я спря. Не го разбираше. Какво му ставаше?! Защо не желаеше да продължат? Защо я измъчваше така? Тя започна да го търси с тялото си като се повдигаше, отривайки се в него.
-  Анджи, отлично знам какво правя. Ще ми се довериш ли? Знам, че
изгаряш, но потърпи. Можеш ли?
-  Не! – простена тя. – Не мога повече!
-  Можеш. Повярвай ми!
-  Майкъл, моля те! – проплака тя.
Той не й отговори, а продължи да я целува. Тя се предаде и въпреки
бушуващото желание да я докосне и да го докосне се остави Майкъл да
определя действията им. Можеше само да се опитва да го усеща с тялото
си, което не спираше да се движи под неговото, търсейки близостта му.
Майкъл отново погали тила й и тя отново проплака:
-  Не честно! Моля те!
И тогава той реши да прекрати мъчението й, спускайки се надолу и
целувайки я по врата и повдигайки късата й пола прокара пръсти там
където тя жадуваше да ги усети. Тя веднага отреагира с тялото си като
изви гръб и простена. Стона й бе последван от следващ, който се преля с
предходния.
Майкъл беше омаян от сексуалността й. От начина, по който успяваше да я
изрази, да я възпламени. Едва дишаше, докато я докосваше и целуваше, но
понякога имаше нужда да го прави. Секса след това беше невероятно
изживяване. Да докара себе си и партньорката си до ръба на пропастта, да
накара всяка частица от тях да забрави заобикалящия ги свят и да
концентрира желанията им само в едно единствено за него беше като да
изкачиш Еверест и да докоснеш небето.
Той я докосваше през тънката дантела, а тя не успяваше и за миг да остане
неподвижна. Майкъл наистина не можеше да повярва на онова, което
Анджелика му даваше да разбере. Тя го погледана с очи, в които той
прочете огромната й молба за спасението. Не, нямаше повече да бъде
сластният й мъчител. Не, нямаше да причинява повече този зов за
блаженство и щеше да го освободи. Разкопча с едната си ръка ципа на
дънките си, докато с другата придържаше тила й, галейки го. Анджелика
усетила движението му бързо се изправи и с трескави длани му помогна да
смъкне дънките си. Усещаше забързаното й дишане, чуваше кратките
стонове, докато тя безмилостно впиваше устни в неговите. Ръцете й го
търсеха и ненаситно играеха по тялото му. Той отмести тънката лента на
прашките й с бърз и дълбок тласък потъна в нея. Тя за миг застина, а след
това безмилостно заби нокти в гърба му и изкрещя. Той видя сълзите в очите
й, а след това стените сякаш отново се сливаха.
Анджилика усещаше как бързо и сигурно изпада в някакъв друг свят,
който не познаваше. Усещането да се слива с нея, да я подчинява беше
неизживявано до сега. Той беше станал глътката въздух, без която тя не
можеше. След секунди всичко изчезна и тя отново впи нокти в него и изригна разтърсвана от конвулсии. Притисна се към него и усети как я
изпълва горещата му течност, как се слива с нейната и как той хапе врата й
стенейки.
Майкъл се отпусна върху нея, дишайки тежко. Усещаше как Анджелика
нежно го гали по гърба, провряла ръка под тениската му.
-  Анджи?
-  Да? – срещна очите му тя.
-  Какво ми стори, момиче? – и после потъна в мекотата на устните й.
Тя предизвикателно и без натиск прокара нокти по гръбначния му
стълб, а той усмихвайки се продължи да я целува.
Анджелика не искаше да говори. За сетен път беше осъзнала колко силно й
влияе Майкъл и как не издържа на неговата безмилостна власт. Сякаш
тялото й го познаваше от много години и сякаш то се напасваше към
неговото перфектно. Сякаш всичко останало губеше смисъла си, когато се
вгледаше в очите й, когато я залееше с бисерната си усмивка, когато я
погалеше с гласа си и когато я докоснеше с нежните си длани. Струваше й
се, че този мъж е роден само да дарява любов, че го правеше по най –
красивия начин на този свят и тя не искаше да спира да пие от тази
благодат.
Майкъл разбираше докъде бе стигнал и какво бе открил на Анджелика за
себе си. За кратко си беше помислил, че тя не би одобрила точно този тип
интимност, но когато заби нокти в него, оставяйки следите от страстта, в
която изгаряше по кожата му,  той осъзна за пореден път, че Анджелика е
като него. Да бъде слят с нея беше почти умопомрачаващо. Не знаеше как
е възможно да се чувства така след Лиса?! Не разбираше тази почти
маниакална зависимост, в която бе изпаднал толкова бързо. Той спря да я
целува и я погледна, питайки:
-  Не те нараних, нали?
Тя се усмихна виновно:
-  Не, но мисля, че аз май нараних теб. Съжалявам!
-  Нищо, мила. Ще мине – каза той, докато галеше лицето й.
-  Майкъл! – възкликна тя и го прегърна.
Анджелика изведнъж беше заляна от толкова силен прилив на нежност, че
не можеше да спре да се гушка в него и да вдишва незаменимия аромат,
който излъчваше тялото му. Усещаше как и Майкъл е завладян от същото
чувство и вече не е властният господар от преди малко, а нежно галещият я
като пролетен слънчев лъч мъж.
Той се отпусна до нея, протегна ръка и тя сложи глава върху нея,
прегръщайки го през гърдите. Майкъл я целуна по слепоочието и след това
Анджелика потръпна.

Той беше започнал да пее. Анджелика затвори очи и се остави на
прекрасния глас да й разказва за любов, красота и щастие.
Гласа му беше кристално чист, като малка снежинка танцуваща в
небесната шир. Спускаше се плавно към земята, а след това сякаш подет от
вятърът се завърташе в сложен пирует и пленително изпълваше
пространството. Майкъл я караше да иска да лети, да усеща порива на
вятъра в косите си, да мечтае за безкрайни поля от млади зелени треви,
обкичени с нежни маргарити. Мелодията се разливаше сякаш ручей и
ромолеше омайващо, проправяйки си път през сенчести дървета.
Прокрадваше се като слънчев лъч измежду къдрави облаци и завладяващо
превземаше с властта си. Сякаш я оставяше бездиханна изправена пред
бездънна пропаст и я караше да се чувства мъничка и благоговееща пред
величието й. Беше неописуемо хубаво – завладяващо и безкрайно
интимно, омагьосващо.
После той спря и не казваше нищо.
Анджелика отвори очи и се извърна към него – Майкъл се беше загледал в
ноща навън, която се бе спуснала над красивия остров и ги беше
оставила прегърнати в тъмната й власт. Отвън се чуваше прибоя на морето
и гласът на вълните, които дълбаеха спомени за себе си в скалите на брега.
-  Благодаря ти! – каза тихо Анджелика.
Той сякаш не я чу, но тя разбра, че оценя думите й, защото нежно целуна
челото й и продължи да се вглежда в мрака навън.

Повече от чувство 25

След около половин час Майкъл и Анджелика пътуваха към частна писта в
Сарагоса, от където щяха да отлетят за Ибиса. Часа беше 13:30. Майкъл се
надяваше, че най- късно до един час и нещо ще бъдат до Форментера. Нямаше търпение да се отзоват на красиво място, където няма репортери и
папараци жадни за сензация.
Анджелика го погледна и невинно попита:
-  Ще ми кажеш ли вече къде отиваме?
-  Ще видиш – каза Майкъл и я прегърна.
-  Добре, но не ме отвличаш и няма да ме продадеш някъде в Третия свят,
нали?
Майкъл започна да се смее с глас и дълго не можа да й отговори. Когато
успя, каза:
-  Разкри ме. За теб мисля да получа добра сума.
След това намери устните й и я започна да я целува. Ръцете му се вплетоха
в косите й и той започна да се самозабравя. Усещаше надигащата се в него
страст, от която се опитваше да я предпази. Все още не беше сигурен как
ще реагира тя, ако той освободи ревящия в него звяр, искащ да я остави без
дъх. Анджелика тихо простена и постави ръка върху слабините му, усещайки веднага възбудата му. Майкъл стисна здраво косите й и също простена. Знаеше, че сега не е времето да изпадат в плен на желанието си , но тя не спираше да го дразни и той не можеше да я спре, защото беше хубаво. Ръката й, разкопчала панталона му, смъкна боксерките му се и той усети нежните й пръсти деликатно да галят пениса му. Главата му забуча и той спирайки да я целува и разбирайки, че не могат да продължат, задъхано й каза:
-  Трябва да спрем. Скоро ще слизаме.
Анджелика се почуства неловко и бързо отмести ръката си. Майкъл
проследи действието й и закопчавайки панталона си и едва връщайки се
към нормалното си дишане я целуна отново.
Анджелика се сгуши в него и той прегръщайки я й каза:
-  Не забравяй до къде бяхме стигнали.
-  Няма – обеща тя.
След малко лимузината спря и след около 2-3 минути чуха гласа на
бодигарда на Майкъл:
-  Г- н Джаксън пристигнахме. Всичко е под контрол. Може да слизате.
Когато слязоха Майкъл я хвана за ръка и бързо се качиха на спрелия
наблизо малък самолет.
-  Майкъл, къде отиваме? – попита Аджелика.
-  Изненада. Почакай и ще видиш.
По време на полета Анджелика не спираше да се гушка в него. Уханието й
го опиваше и Майкъл не спираше да я гали.
-  Анджи?
-  Да, Майкъл? – сякаш унесена каза тя.
-  Не искам утре да се разделяме. Ела с мен. Моля те!
Тя се изправи и той видя колко сериозна е станала. Красивите й очи
блестяха, а лицето й отново имаше онази свежа руменина, която винаги я
правеше да изглежда невероятно красива и много секси.
-  Майкъл, ако можех бих дошла, но е важно да се върна. Имам много
работа за довършване.
-  Кога ще те видя пак?
-  Сега ме виждаш. Нека не говорим за утре.
Когато слязоха отново на частна писта и се качиха на хеликоптера
Анджелика не спря да се възхищава на откриващата се пред очите й
гледка на блесналата пред тях водна шир. Не им трябваха повече от 10
минути и те кацнаха на площадката, която беше в самия имот.
Майкъл подаде ръка на Анджелика и се отстраниха от хеликоптера.   
-  Ето я изненадата. Наистина се надявам да ти харесва. Тук ще прекраме
нощта. Без телефони, без бодигардове, само ти и аз, плажа и морето.
Очите на Анджелика сияеха окъпани от слънцето. Тя се усмихваше,
гледайки плажната ивица и вълните, които я обсебваха с палавите си бели
гребени и после се отдръпваха, за да се върнат още по- настойчиви. Тя
погледна и Майкъл, който също се усмихваше и не откъсваше очи от нея.
-  Харесва ми, Майкъл! Много ми харесва.
-  Радвам се, че успяхме да се измъкнем от хотела. Наистина имах нужда да
бъда само с теб на такова красиво място като това. Хайде да разгледаме
вилата.

Тя го хвана за ръка и след малко се отзоваха пред вилата, която сякаш
беше кацнала на самия плаж. Точно пред нея имаше малък кей, който се
врязваше в лазурната шир.
-  О, колко е красиво! – възкликна Анджелика.
Вилата не беше голяма, но изглеждаше строена с много вкус и вероятно
предлагаше всички удобства, от които можеха да имат нужда.
Щом влезнаха в предверието пред тях се откри просторна дневна, която в
дъното разполагаше с бар. Тавана беше с красиви греди и целия стил
напомняше за смес между модерно и антично, но тази комбинация беше
токова умела, че по никакъв начин не се натрапваше и не дразнеше.
Кухнята бе встрани на дневната и бе перфектно оборудвана, а
хладилника бе зареден много добре. На масата бе оставена шампаниера
пълна с лед и в нея бутилка шампанско. Майкъл погледна Анджелика:
-  Да го отворя ли?
След миг колебание тя отговори:
- Да, отвори го!
След като в чашите им се изпълниха с пенливото шампанско и те отпиха от
него, Майкъл я прегърна и тя сложи глава на рамото му. След това той
намери устните и нежно ги целуна, а тя не спираше да го гледа, докато я
целуваше. Той изглеждаше толкова отдаден, толкова чувствен и така
красив, че тя потръпна от възбуда само докато го наблюдаваше. После и тя
затвори очи, за да почувства изцяло красотата на мига. Целувката им беше
дълга и много нежна. И двамата не искаха тя да свършва. Бяха оставили
чашите на масата и сега ръцете им се плъзгаха по телата им.
Анджелика се отдръпна от Майкъл и той я погледна учуден, а тя се усмихна и каза:
-  Искаш ли да плуваме?
На Майкъл му трябваше известно време, за да премине от едното
състояние в другото и след като осъзна какво му каза тя, отговори:
-  О, да, делфинче. Искам.
Тя се освободи от прегръдката му и тичайки излезе от вилата. Спря се пред
нея и започвайки да съблича гащиризона си извика:
-  Майкъл, идваш ли?
Той нищо не й отговаряше, а тя остави дрехата в нозете си и се приближи
към водата. Отново се обърна и видя Майкъл да излиза от вилата.
- Хайде, ела. Защо се бавиш?
-  За да ти дам преднина – извика той.
Анджелика звънко се разсмя:
-  Не ми трябва преднина, Майкъл. Хайде, чакам те.
Майкъл също започна да сваля дрехите си и беше останал само по
боксерки когато се приближи до нея. Тя го прегърна, целуна го по врата и
след това със смях се спусна към водата. Той не можеше да откъсне очи от
нея и затова само стоеше на брега и вълните близваха нозете му.
Анджелика се приближи и го загребвайки вода го опръска:
-  Майкъл, ела!
Той си мислеше колко красива е тя с блестящите върху косата й капчици
вода, как в момента е като малко дете и с тези мисли влезе в морето и се
приближи до нея.
-  Е, нека те видя, делфинче. Хайде, покажи ми! – каза той и се гмурна.
С няколко замаха той се отдалечи от нея, а тя се усмихна, защото видя
много добрата му техника на плуване и също отпусна във водата, за да го
настигне.
Скоро тя го приближи, но забеляза, че той не плуваше, а я изчакваше.
Тя спря до него и му каза:
-  Това не беше честно.
-  Кое, Анджи?
-  Нямахме равен старт.
-  Да, права си... Не се брои. Нека сега е равен. Съгласна ли си?
Тя поклати утвърдително глава, а Майкъл не можа да скрие усмивката си,
виждайки колко сериозно се е отдала на задачата си, да го изпревари. Той
знаеше, че това не може да се случи. Тя беше по- ниска от него, беше жена
и не разполагаше с неговата сила. Но той реши да й достави удоволствието
и да я остави да вземе така желаната от нея победа. Успя да го направи без
тя да заподозре. През цялото време плува преди нея и едва накрая изостана
и тя се заливаше от смях, когато той застана задъхан до нея.
-  Слабак – усмихна се тя. – Когато не мамиш съм по- добра от теб.
Майкъл също се усмихна:
-  Аз? Слабак?!
Играта им във водата напомняше на играта на две деца, които се
наслаждават на прекрасното слънце, лекия средиземноморски бриз и
възможността да бъдат необезпокоявани от никого. Майкъл беше
забравил, че утре трябва да лети и да се върне към пренатоварения
график на турнето си. Анджелика беше щастлива, че той е с нея, че й подари още един ден с него и този слънчев оазис, в който тя се къпеше с
блаженство.
Изведнъж Майкъл стана сериозен и се вгледа в нея. Запита се тя наистина
ли е толкова съвършена и красива или той беше толкова влюбен, че бе
заслепен? Тънката й розова блузка, прозирайки беше прилепнала по тялото
й предизвикателно открояваше прекрасният и стегнат бюст. Прииска му се
да я прегърне и се приближи към нея, докато тя все още го пръскаше с
вода. После Анджелика видя изражението му и сякаш то я застави да спре
игрта в очакване на близостта му.
Майкъл сложи ръце на кръста й и се вгледа в очите й:
-  Спираш дъха ми, Анджи. Много си красива! – каза той с онзи нисък глас,
който гъделичкаше вътрешностите й.
Тя отмести един кичур, който бе полепнал по бузата му и го целуна.
Устните му бяха леко хладни, мокри и солени. Тя се усмихна:
-  Солен си.
-  И ти – отговори й той.
Майкъл я придърпа към себе си. Не спираше да я гледа, прехапа долната
си устна, след това я облиза, прехапвайки я отново, а Анджелика си
помисли, че няма по- красив мъж на тази земя от него и че го желае повече
от всякога. Тя прокара пръсти по носа му, премина по устните му,
брадичката му и после целуна трапчинката му, бавно прокарвайки език по
нея. После се спусна по врата му, попивайки с език солеността на морската
шир, останала по него. Ръката й, галейки гърдите му се спусна надолу и се
пъхна под боксерките му.
-  Каза да не забравям до къде съм стигнала – каза тя, поглеждайки го.
Майкъл си пое дълбоко въздух:
-  Да, припомни ми.
Анджелика вече го галеше, а той не спираше да търси устните й и да я
целува с неподозирана страст. Точно тогава тя се запита колко още страст
може да й даде той, защото усещаше, че това не е всичко. Ръцете му
обхванаха гърдите й, а после той свали блузката й.
Анджелика усещаше растящата му възбуда в ръката си и бленуваше за
мига, в който щеше да бъде отново едно цяло с него. Майкъл прокара ръка
между краката й, а тя отметна глава назад и простена. Усети как я повдига
и тя спирайки да го гали обви крака около таза му. Той повдигайки я още
малко започна да целува гърдите й. С Анджелика на ръце Майкъл бавно
излезе от водата и я положи на брега.
Застанал над нея в ореола на слънцето той изглеждаше невероятно красив.
Косата му - мокра- се изцеждаше върху нея и капчиците вода бавно
попиваха в тялото й. Устните и дланите му сътворяваха приказка, в която
се разказваше за любов, желание, нежност и страст. Тя усещаше така
сякаш той я докосва и целува за първи път. Чувстваше така все едно бе
таила в себе си желанието по този мъж цял живот и сега най- сетне то
намираше път към нея.
Вълните се разбиваха бързо в телата им, вятърът ги галеше нежно, а
слънцето ги изпиваше с огнени очи. Всичко се сливаше, всичко наоколо
беше красота.
Анджелика отново бе подвластна, отново бе омагьосана, а когато за първи
път през живота си усети устните му на най- съкровеното си място можа
само да си поеме дълбоко въздух, да извие гръб и след това бавно да се
отпусне, оставяйки се на шеметното усещане. Знаеше, че той може да й
дава още, бе чувствала как Майкъл й предлага по малко сякаш, за да я
изумява всеки път. Все едно я водеше по криволичеща пътека и след всеки
завой следваше изненада. Езика и устните му умело я обсебваха и тя
спираше да мисли, за да усеща, а когато всичко се концентрира само в
екстаз тя крещеше името му и света за секунди загуби очертанията си.
Майкъл видя погледа й. Обичаше да вижда тази лудост в очите плувнали в
сълзи, насладата, която четеше в тях. Целуна я, а тя се впи в него и не
искаше да го пусне. Той усещаше как тялото й трепери и как сърцето й
препуска в лудешки ритъм. Имаше я, той я владееше и цялото му същество
ликуваше от осъзнаването, че тази прекрасна, красива жена се разтваря
като чашката на цвете, за да приеме любовта му като слънчев лъч. Майкъл
не се нуждаеше тя да го докосва, за да търси възбудата му, защото нямаше
нищо по- възбуждащо от това да я вижда така нежно отдаваща му се.
Анджелика не можеше да повярва как е възможно той да извиква в нея
толкова силно желание. Вече го усещаше в себе си и искаше да изпитва
това невероятно чувство на единение възможно по- дълго. И Майкъл
сякаш улавяше желанието й и не бързаше.
Двамата осъзнаваха, че са сами, че няма никой наблизо, за да им попречи
да се отдават един на друг изцяло и без задръжки. Сякаш сега отново за
първи път раждаха страстта и нежността между тях. Тя не знаеше, дали малките бисерни капчици по лицето му са от морската вода или от потта, но ги пиеше с жадни устни, а той не можеше да се насити на сладките й стонове, понякога стигащи до викове.
Малкото заливче ги бе приютило, за да скрие и запази любовта им,
запечатваща се в молекулите на пясъка под телата им завинаги. Обичта им
извираше от всяка пора на тялото им. Устните им се търсеха непрекъснато, а те отпиваха един от друг омаяни и безпаметни и за тях нямаше вчера и
утре. Съществуваше само настоящия миг и усещането за любов, която не
познава граници.
Майкъл поемаше всяко нейно движение като за последно и се къпеше в
росата на блаженството им. Не спираше да й повтаря нежни слова –
омайващи, възбуждащи, въздигащи. Той я обичаше сега и завинаги и
знаеше, че тя е негова сега и завинаги.
-  Обичам те, Майкъл! - прошепна тя в ухото му.
-  Обичам те, ангелче! - прошепна той в ухото й.
Тя го целуна в ямката между ключиците му, а той целуна челото й. След
това се отпусна върху топлия пясък, оставяйки я да го покрие със
сексапилното си тяло. Изглеждаха безумно красиви, изумени от благодатта
на изживяното. Бяха като Адам и Ева, които току- що са отхапали от
забранения плод. Бяха любов.
-  Виж - каза Майкъл.
Анджелика се извърна към посоката, която сочеше той и видя как малко
навътре във водата се розовее блузката й.
-  Ще отида да я взема - и Майкъл се повдигна.
-  Недей. Тя вече не става за носене.
Той продължи да гледа как вълните си играят с дрехата на Анджелика и
каза:
-  Жалко. Много ти отиваше.
Тя се усмихна и галейки го по трапчинката на брадичката, нежно го
целуна.
-  Майкъл, кажи ми, че не сънувам.
Той също се усмихна, спускайки длани по гърба й и стигайки до дупето й.
-  Не, не сънуваш, но аз мисля, че е по- хубаво от сън.
Тя се отпусна отново на гърдите му и се заслуша в ритъма на сърцето му,
докато той продължаваше да я гали. Останаха дълго така, а когато влезнаха
във вилата ги обля успокояващата й хладнина. Анджелика попита:
-  Майкъл, къде е банята?
-  Вероятно горе.

Тя се качи горе и след като отвори първата врата се отзова в спалнята.
Беше решена изцяло в бяло. Стъпалата й потъваха в мекотата на килима, а
голямото легло беше красиво със спускащите се от всичките му страни
завеси от нежна дантела. Анджелика влезе в банята и точно когато вече
беше сложила душ гела върху тялото си усети как ръцете на Майкъл се
плъзгат по корема й. Тя се извърна и го погледна, а той хвана брадичката й
с пръсти и я целуна.
-  Майкъл?!
-  Да?
Тя се вгледа в него, а той усмихвайки се й каза:
-  ОК, ще те оставя.
Анджелика го хвана за ръката:
-  Недей, остани.
-  Ако остана рискуваме тук да стане много горещо.
Тя обви ръце около врата му:
-  Покажи ми!
-  Ще понесеш ли жегата? – попита Майкъл.
Анджелика се разсмя:
-  Твоята жега? Винаги.
Дланите му отново се спуснаха по хлъзгавото й от сапуна тяло. Майкъл
наблюдаваше пътя, по който се движеха ръцете му прехапал устна, а
Анджелика гледаше него.
-  Какво усещаш, мила? Винаги съм искал да знам.                                                             
Тя се изненада от молбата му. Никой, никога  не бе искал от нея да описва
усещанията си. Беше й трудно да говори за тях.                 
-  Не мога, Майкъл.                                                                                                     
-  Защо? - попита той, докато я целуваше зад ухото.                                                                 
-  Защото...                                                                                                                   
Тя не успя да довърши , защото усети пръстите му на тила си и простена.                                                                                                      
-  Защо, Анджи? - настояваше Майкъл шепнешком с дрезгав глас.                         
-  Хубаво е.                                                                                                              
-  Не, не, това не ми стига. Опиши ми го.                                                               
-  Усещането е ...сякаш изпращаш електрически импулси и те се стрелват по
тялото ми и... - тя впи устни във врата му, защото Майкъл галеше гърдите й.                                                                                                         
-  И?                                                                                                                            
-  Майкъл, не мога.                                                                                                        
-  Опиши ми го!                                                                                                            
-  И...и тези импулси се концентрират... там.                                                           
-  Къде?
-  Майкъл!
-  Хайде, скъпа! Къде?
Тя не можеше да му отговори. Можеше само да усеща, но й беше
безкрайно трудно да говори за това. Майкъл я молеше да се разголва, а тя
не бе беше в състояние да го направи.
-  Моля те, не мога да говоря за това.
Той я погледна и се усмихна:
-  Ооо, ти се срамуваш. Добре, мила… Всичко е наред. Ще ми кажеш друг
път. Нали?
Тя впи очи в него, за да разбере дали е сериозен. Майкъл изглеждаше така
сякаш наистина искаше да разбере и чуе за усещанията й.
-  Не знам, дали някога бих могла да говоря за тези неща, Майкъл.
Той я прегърна, а едната му ръка се спусна между бедрата й. Пръстите му я
караха да тлее, да потръпва. Устните му я търсеха отново и отново.
Анджелика започна да го гали и когато струята на водата изми сапуна и от
неговото тяло, тя обви таза му с единият си крак. После ръката й се спусна
по гърдите му, устните й ги целунаха, а дланта й продължи надолу, за да
достигне до възбудената му отново мъжественост. В същото време тя
простена, защото Майкъл бе пъхнал пръсти в нея, а с палец масажираше
клитора й. Докато ръката й се движеше по члена му тя бавно клекна и
обсипа с целувки пъпа и корема му. Същото направи с тестисите и пениса
му, оставяйки с езика си следите на желанието. Майкъл беше заровил
пръсти в косите й и я наблюдаваше. Когато усети как тя бавно поема
пениса му в устата си, той потръпна от удоволствие и отметна глава назад.
Анджелика му носеше толкова силни усещания, че след малко той усети, че
не може да понесе да не се слее с нея. Изправи я и когато я погледна тя
изглеждаше изненадващо много възбудена. Майкъл отново плъзна ръката
си между бедрата й и след като тя след малко пак обви таза му с крак, той
бавно проникна в нея. Тя простена силно, а той я целуна прошепвайки й:
-  Господи, колко си сладка!
Тя се опита да му отговори нещо, но не успя, а затвори очи, целувайки
врата му като леко го хапеше. Майкъл започна да повдига и другия й крак,
тя го погледана изненадано, но се подчини, обвивайки ръце около тила му.
Той я притисна до стената на банята и увеличи скоростта, с която се
движеше в нея.:
-  Майкъл, моля те, нека отидем в спалнята!
Той се поколеба за кратко, но после я отнесе до леглото като не спираше да
я целува.
Когато я видя на шарената светлина, която създаваха вертикалните щори и
на играещите по нея светлосенки от плетениците от завесите на леглото,
Майкъл усети, че няма да успее да задържи страстта, която го обзе. Изпита
неистово желание да прониква в нея диво и безразсъдно.
Анджелика видя очите му – те горяха.
Той успя да каже с много дълбок глас:
-  О, Анджи! – и се отдаде на чувството, което го бе завладяло.
Тя се почувства като играчка в ръцете му – малка и напълно безпомощна, но невероятно доволна от лудостта му. Той нямаше как да знае, че тя бе чакала тази дивост с огромно нетърпение. Сега той й показваше и другата си страна и тя полудяваше заедно с него. Чувстваше се невероятно, че намира себе си чрез него.
Мокротата от водата по телата им се смени от мокротата от потта им. Те не спираха да откриват нови пътища за насладата и се изпиваха с лудешкият си любовен танц, който се оказваше, че сякаш владеят до съвършенство.Отприщили виковете и стоновете си те отново се омайваха от тях.
Майкъл видя как тя от малко нежно мъркащо котенце се превърна в дива котка и доволен от откритието си, продължаваше да освобождава звяра и в себе си. Лудостта му беше подобна на тази, която го обземаше, когато бе на сцената. Той попадаше сякаш в торнадо и реалните очертания на света се губеха. Когато свършиха, изригвайки във вулкан, смесил в себе си стонове, докосвания и целувки и двамата не можеха да се движат. Те просто лежаха притиснати един в друг, дишащи тежко. След много време, в което те почти не говореха, а си разменяха нежност, Анджелика помоли:
-  Майкъл, разкажи ми за тях!
-  Кои тях? – неразбиращо попита той.
-  За другите момичета, с които си бил.
Той се обърна на една страна с лице към нея, облегна се на лакът и съблазнен от красивите й устни ги обрисува с палец и после целувайки я, каза:
-  Няма други момичета.
Тя се вгледа в прекрасното му лице, в големите му кафяви очи, в ненатрапчиво изсечените скули, в къдриците залепнали по врата му и се усмихна невярващо:
-  Хайде, моля те! Разкажи ми поне за една от тях.
-  Казах ти – няма други момичета.
-  Моля те, Майкъл!
Той също се усмихна и поклати глава.
-  Разкажи ми ти – предизвика я той.
-  О, не!
-  Защо „Не”?
-  Защото... Не мога.
-  И аз не мога.
-  Моля те! Разкажи ми за Лиса – Мари Пресли.
-  Лиса – Мари Пресли... – Майкъл се усмихна, замълчавайки за кратко. –
Хм... Обичах я.
-  Сега обичаш ли я? – продължаваше разпита си Анджелика.
-  Сега обичам теб – каза той и я целуна.
-  Нее... Отговори ми!
Майкъл стана много сериозен.
-  Скъпа, недей! Тя е в миналото.
Анджелика прочете тъгата в очите му и сякаш нещо в сърцето я прободе. Тя разбра, че Майкъл не беше забравил бившата си съпруга. Заболя я от това, което откри в кадифето на погледа му.
Въпросите на Анджелика бяха върнали Майкъл в близкото минало и той се учуди от обзелата го изведнъж носталигия по Лиса. До него лежеше прекрасна жена, която беше красива и мила, добра и нежна, умна и забавна. Не разбираше защо изпита желание да види Лиса?! Успя да се
измъкне от мислите си, когато погледна към Анджелика. Тя беше утихнала и той почувства, че беше видяла неговата изненадващо появила се меланхолия.
-  Хей? – погали я той. – Къде си?
Анджелика се бе запитала с колко хора трябва да дели любовта на Майкъл и след това се бе върнала към нейната последна връзка с Грег. Тя се усмихна на Майкъл:
-  Тук съм. До теб – и го целуна.
Майкъл я прегърна, придърпвайки я към себе си, а тя каза:
-  Разкажи ми за нея, Майкъл. Много ли я обичаше?
-  Няма да се откажеш, нали? – въздъхна той.
-  Не – поклати глава тя.
Майкъл заразказва – за първата си среща с Лиса, за случайните и неслучайните им срещи, за брака им, за проблемите им, за развода им, за болката... Анджелика беше сгушена в обятията му и слушаше като много рядко му задаваше въпроси. По трепета на гласа му, в появяващата се нежна усмивка тя разбираше колко много обича Лиса. Когато той приключи разказа си, тя попита:
-  Ще ме обичаш ли някога толкова много, Майкъл?
Въпроса й го завари неподготвен. Докато й бе разказвал спомените оживяваха пред очите му и той изживя всичко отново – радостта, любовта и болката и разбра, че Лиса не е просто минало.
-  Та, аз те обичам, принцесо.
-  Не, Майкъл - толкова много?
-  Анджи, не знам колко е „толкова много”, но аз те обичам много. За кратко време ти успя да ме обсебиш и аз съм безпомощен пред теб.
Тя се обърна по корем и се облегна на лакти.
-  Това не е любов, Майк – каза тихо Анджелика.
Той я погледна изумен:
-  А какво е?
-  Не искам да разговаряме за това, моля те!
-  Ти започна. Обясни ми!
Тя повдигна рамене:
-  Това е желание, страст и ти вероятно ги бъркаш с любов.
Майкъл беше наранен от думите й. Съжаляваше, че тя продължаваше да не
му вярва.
-  Жалко, че мислиш така. Какво трябва да направя още, за да ти докажа, че
грешиш?
-  Толкова искам да греша! – въздъхна тя. – Защото аз те обичам, но
се страхувам, че ти бъркаш невероятния секс с любов.
-  Защо аз да бъркам, а ти не? – продължаваше да се изумява Майкъл. – Не мога да повярвам, че мислиш, че съм неспособен да различа любовта от желанието!
-  Не съм казала това.
-  Нима? Анджи, аз... Няма значение.
Тя го погледна с очакване да продължи, но той само махна с ръка и стана от леглото. Взе една хавлия, обвия върху таза си и излезе от стаята.
-  Майкъл! – извика след него Анджелика, но той не й отговори.
Тя разбра, че отново бе прекосила допустимата граница. В несъзнателния
си стремеж да чуе от Майкъл колко много е обичана, тя го нарани с
недоверието си. Беше забравила от колко кратко време всъщност се
познават и не можеше да повярва, че днес за пореден път прекаляваше, а 
това не беше в стила й. Анджелика не осъзнаваше, че реагира така, защото
вече не можеше да живее без Майкъл и се страхуваше да не го загуби.
Тя също стана и взе от багажа си нощницата си. Искаше да намери Майкъл
и да се опита да му поправи стореното. Той не беше долу, нито навън.
Анджелика отново се качи горе и провери във всички стаи, но от него
нямаше и следа. Тя се изумяваше къде може да е, когато видя зад една
чупка на стената стълби. Изкачи се по тях и се отзова на покрива на
вилата. Майкъл стоеше в далечната страна, беше с гръб към нея и не усети, че го е открила. Той беше облегнал ръце на парапета. Морският бриз си играеше с къдриците му и те се развяваха подчинени на порива му. Той погледна встрани и тя се вгледа в профила му. Изглеждаше много красив в сериозността си. Майкъл сякаш усети присъствието й и се обърна към нея, усмихна се тъжно и отново се загледа в морската шир. Анджелика се приближи и го прегърна през кръста, слагайки глава на гърба му. Той постави ръце върху нейните, но все още не говореше. Тя реши да уважи желанието му да мълчи. Не се учудваше, че й се сърди и не желае да разговаря. Днес тя се бе държала както никога и с никой мъж досега. После Майкъл въздъхна и се обърна към нея.
-  Анджи, искам да те помоля нещо и искам да го запомниш. Никога не
подлагай думите ми на съмнение. Никога! Аз не мога и не желая да си
играя с чувствата. Когато казвам " Обичам те!"  е защото съм
сигурен, че го изпитвам. А за мен в тези думи се крие всичко, което един
мъж може да изпитва към любимата си. Твоите съмнения ме нараниха.
Анджелика чуваше тона на гласа му и сякаш върху нея се стоварваше
цялата вина на света. Заслепена от собствените си страхове тя бе накарала
Майкъл да се чувства обиден и не знаеше какво да му отговори.
Разбираше, че й е трудно да повярва, защото предишната й връзка, в която имаше толкова много красота се бе спукала като сапунен мехур – за
секунди. Не искаше да се измъчва отново, не искаше да сбърка, не искаше
да страда. Беше напълно достатъчно, че трябваше да се примири с това да
бъде втората, непозната, скритата жена в живота на Майкъл. Че няма да
донесе така жадуваното от него щастие – детето му. Анджелика се стресна
от мислите си. Даде си сметка, че тя вероятно е абсолютно и безвъзвратно
влюбена в него след като вече искаше да бъде майка на децата му.
-  Анджи, разбра ли ме? – попита Майкъл.
-  Да – тихо му отговори тя.
Гласа й го накра да почувства нужда да я прегърне, но той не го направи.
Тя нямаше право да се държи така с него. Не беше дал повод да си мисли,
че е с нея, за да задоволи само страстта си и после да я отпрати. Никога не
би могъл да й го причини. Вярваше, че вече й го е показал. Дори да беше
изненадан как я обикна толкова бързо, Майкъл беше спрял да търси
отговор на този въпрос. Беше се оставил на чувствата си и се къпеше в
тяхната зора. Анджелика не можеше да го превръща в такъв какъвто не
беше. Той не го заслужаваше.
Тя се беше отдалечила от него и стоеше с гръб. Майкъл отново се загледа в
морето и си помисли, че този прекрасен следобед не биваше да свършва по
този начин.
-  Анджи?
-  Да? – отговори му тя без да се обръща.
-  Защо не ми вярваш?
-  Не знам. Може би защото се страхувам да не ме боли отново – каза тя.
И тогава Майкъл осъзна, че всъщност той не беше причината за
недоверието й.
-  Разкажи ми – помоли я той.
-  Няма нищо за разказване.
-  Какво ти стори той?
Тя се обърна. Очите й бяха далече и сякаш погледа й минаваше през него.
Когато започна да говори гласа й беше тих и пропит с тъга и болка.
-  Бяхме заедно четири години. Наричах го любовта на живота си. И изведнъж разбрах, че съм се лъгала. Изневеряваше ми. Нагло. Лъжеше ме когато ме целуваше и прегръщаше, когато ми казваше „Обичам те!” и аз знаех, но се надявах, че ще спре безумното си двуличие. Не го правеше. Исках да му кажа, че знам, но си мислех, че той ще постъпи честно и се измъчвах в очакване на признанието му. Болеше ме, Майкъл. Аз... Аз мисля, че съм добър човек и не заслужавам така да се подиграват с мен. После той стана нагъл. Постоянно казваше, че отива на снимки, той е режисьор, но беше с нея. Дни наред... И, когато всичко се разкри той отричаше дълго, после каза, че ме обича, само мен, завинаги, но беше късно... Никой не знае... За първи път ще го кажа на теб... Тогава бях бременна и толкова бях ядосана, така ме болеше, толкова бях сърдита, че направих аборт. Убих бъдещото си дете, Майкъл!
В този момент Майкъл бързо се приближи до нея и я прегърна.
-  Не говори повече. Недей.
-  Той ме направи убиец. Дълго не вярвах, че съм достойна да ми се случи нещо хубаво... А сега ти си до мен и аз съм така щастлива, така влюбена, че се страхувам, че ако бъда наранена отново няма да го преживея.
-  Недей, скъпа. Аз не знаех. Съжалявам.. Искам да ми вярваш, Анджи. Моля те, вярвай ми!
-  Аз вярвах и на Грег...
-  Аз не съм Грег. Погледни ме, мила! – и Майкъл се отдръпна леко от нея.
Анджелика го погледна с прекрасните си лешникови очи с форма на бадем, а той каза:
-  Обичам те! Разбираш ли? Обичам те, когато се усмихваш, когато плачеш, когато слънцето блести в косите ти, когато се смееш... Обичам те!
Майкъл вече осъзнаваше напълно реакцията й от сутринта и съжаляваше, че бе чула разговора му с Деби. Той си беше мислил, че кризата й е породена само от факта, че тя не може да се примири с това, че той има нещо, което няма да бъде споделено с нея, но сега знаеше, че причината е много по- дълбока. Не можеше да си представи какво е изживяла, вземайки решението да направи аборт. Не знаеше как е преминала през това да убиеш плода на онова, което би трябвало да от любов, но разбираше, че не го е преживяла все още. Това го караше да я прегръща все по- силно и да желае да поеме част от болката й. Чу я да го пита:
-  Нали няма да ме намразиш?
-  Анджи, ти чу ли какво ти казах?
-  Но, Майкъл аз съм убиец!
-  Шшшш... Никога не го казвай отново! Никога! Аз те разбирам.

Светлината на деня се скриваше и те бавно започваха да се къпят в пурпурните отблясъци, с които слънцето се сбогуваше с тях. В очите им се четяха много и различни емоции, но една единствена вземаше превес  - онази на пълното им единение. Прегърнати те сякаш си прощаваха за всички грехове на миналото, за да могат да посрещнат утрото пречистени и щастливи, че са успели да се открият в свят изпълнен с враждебност и лъжа. И двамата не знаеха, че точно в този миг любовта им се превръщаше в нещо свято. Тайните таени в душите им бяха паднали. Устните ги бяха изрекли и те бяха отлетели далече, за да останат само
мъгляв спомен за времето, в което двамата са се търсили. Сега сякаш обичта им поемаше по чист път и те усещаха свободата да поемат по него без да се обръщат назад. Чувстваха се свободни.
-  Майкъл, ти си прекрасен човек, знаеш ли го? – каза Анджелика.
-  Ти също, скъпа. Ти също – отговори Майкъл, целувайки челото й.