Повече от чувство 100

Анджелика знаеше, че Майкъл не обича да бъде сниман без да знае, но изкушението беше силно и тя му се отдаде с жажда. Беше била при Айзая, който имаше нужда от внимание и остана там повече от час, докато той най- сетне се бе отпуснал и заспал. Когато бе влязла в спалнята за миг се беше спряла, защото гледката я бе поразила. Майкъл спеше. Не знаеше от кога не го беше виждала да спи?! Тя винаги заспиваше преди него, а когато се събудеше той или вече бе излязъл, или очите му я срещаха усмихнати, или го чуваше някъде из апартамента работещ. Сега той спеше и беше толкова красив в пътуването си в дебрите на съня, че тя без да се пита, дали на него ще му хареса, започна да го снима. Може би, защото знаеше, че иска да го има такъв, но не само в съзнанието си, а и на хартия. 

 

- Боже, колко си красив! – Възхити му се тя едва чуто.

Беше предпоследния ден от снимките за клипа му и той си беше откраднал няколко часа, за да бъде с нея. Анджелика нямаше представа как го е направил, но и не бе имала желание да пита, защото това да е близо и да може да комуникира с него се беше превърнало в нещо като подарък в живота й. Имаше да му казва толкова много неща, но той развълнуван от случващото се на снимачната площадка не я оставяше да сподели. Не, защото я прекъсваше, а защото тя имаше странно желание да слуша за онзи непознат за нея свят, в който той ставаше различен, завладян от магията на прожекторите.

Анджелика беше приела да работи за едно списание в ЛА и също беше доста ангажирана, защото старателно подготвяше концепцията си и се запознаваше с личността на всеки, който трябваше да застане пред обектива й или търсеше интересни теми, които биха били от полза. Редакторката на списанието й беше стара позната и, разбирайки, че тя е в града почти я беше молила да започне работата, защото изпитваше остра нужда от свежи идеи за изданието и Анджелика с удоволствие се бе съгласила, тъй като самата тя искаше да се откъсне от бездействието си.

Погледа й се плъзна по голото тяло на Майкъл и изведнъж стомаха й се сви и тя седна на дивана, слагайки ръка пред устата си, за да спре вика, който напираше да излезе навън. На шкафа стоеше малко шишенце с лекарства и нямаше нужда да проверява какви са, защото, спящият Майкъл й даваше този отговор. Изпита желание да го събуди и да му крещи, но не го направи, а след няколко минути излезе от спалнята и уплашена не знаеше какво да прави и как да постъпи. Той беше имал трудни дни. Много трудни мигове, в които тя бе имала усещането, че, ако може би унищожила цялата сервилна паплач около него, за да спрат да нараняват душата и достойнството му. Отново потръпна от спомена за нервния му срив, когато Франк й се беше обадил с молба да дойде, за да се опитат да го успокоят двамата. Сякаш пак усети горещите му сълзи да мокрят пръстите й, а тя да се опитва да овладява своите, докато изтрива неговите от лицето му. Дали тогава не се беше провалил няколко месечния труд на д-р Форшън, който бе давал толкова добри резултати?! Искаше й се да има силата да спре този омагьосан кръг, в който беше попаднал Майкъл, защото той я плашеше със силните си водовъртежи и подводни течения.

Анджелика не знаеше колко дълго бе останала във вцепеняващата я уплаха, когато чу стъпките му зад себе си. Веднага след това го видя как застава до нея и й се усмихва виновно.

- Анджи, извинявай, че съм заспал! – Каза той, сядайки до нея.

Тя не му отговори и той продължи:

- Снимките вероятно са ме изтощили и не съм разбрал как съм се унесъл, а и ти доста допринесе за умората ми – усмихна се той.

Анджелика го погледна и въпроса й прозвуча по- скоро като молба.

- Майкъл, това ще спре ли някога?

- Кое, скъпа? – Целуна той рамото й.

- Знаеш за какво говоря. Видях ги. Дори не си се постарал да ги скриеш от мен, а знаеш колко много ще ме разстроят.

- Не разбирам за какво говориш?

- Наистина ли?

- Да. Кажи ми.

- За лекарствата говоря.

- О! – Възкликна той, а след кратка пауза добави. – Мислиш, че съм пил от тях ли?

- А какво друго да мисля? Че си ги гледал, докато заспиваш?

- Анджи, те не са за мен. И не съм пил от тях.

Лъжеше я, но предпочиташе да го направи, защото не искаше да се карат отново.

- А за кого са?

- Те са за... На снимките говорихме за стреса и едно от момчетата сподели, че от превъзбуда или умора понякога не може да спи, а не му изписват лекарства, казвайки му, че няма нужда от такива. Каза, че не иска да се дрогира и... Аз му казах, че ще проверя, дали не мога да му помогна. Просто ще му ги занеса.

Не знаеше, че така бързо може да скалъпи история, за да се измъкне от ситуацията и се надяваше тя да не се усъмни в достоверността й. Анджелика го гледаше и очите й не издаваха, дали му вярва или не, но след това думите й бяха показателни за провала му.

- Прави каквото искаш, Майкъл. Вече нямам сили да се боря с теб. Уморих се. А и ти сам знаеш, че трябва да спреш. Вероятно е трудно... Но ти не си човека, който избира лесното. Защо се унищожаваш така? Толкова ме боли... Сякаш сърцето ми се къса на хиляди малки парченца...

- Анджи, казах ти, че не съм пил и не са за мен – опита се да я убеди в лъжата си той.

- Добре – отговори тя, а той знаеше, че се беше провалил.

Настана тишина, в която и двамата се чувстваха некомфортно, но не знаеха с какво да я запълнят. Анджелика продължаваше да бъде изплашена и уплахата й беше още по- силна, заради факта, че Майкъл вече я лъжеше. Той изпитваше нужда да й обясни, че му е много трудно да не посяга към изкушението, да й каже, че това е единствения начин да се спаси от болки и да даде покой на съзнанието си, но знаеше, че тя няма да го разбере.

- Искам да ми вярваш, Анджи – каза той тихо.

- Накарай ме – помоли го тя.

- Не мога, ако ти не искаш.

- Спри, Майкъл! Не ме подценявай така. Моля те!

- Трябва да тръгвам. Чакат ме – рязко смени темата той.

- Ще те видя ли довечера?

- Не знам. Не ме чакай.

- Да. Защо ли питам?

- Искаш ли да дойдеш? Ще ми бъде приятно.

- Не. Имам работа. Искам да отида до едно място.

Майкъл я погледна въпросително.

- Да снимам – информира го тя.

- О! Непрекъснато забравям, че и ти работиш вече... Чувстваш ли се добре? – Погали корема й той.

- Да.
 
Анджелика искаше да му каже да не я целува, а да излиза, защото иска да бъде сама, но приемаше сбогуването му, което имаше силно подчертан сексуален характер.

- Мога ли да те събудя, когато се прибера? – Попита той, започвайки да гали гърдите й. - Боже, колко хубаво мирише косата ти!

- Да ме събудиш? Защо?

Той се отдръпна и я погледна изненадано.

- Как защо? Липсваш ми.

- Майкъл... Тези дни не съм в настроение за това – измъкна се тя от ръцете му.

- Преди малко не изглеждаше така.

- Да, но аз го говоря по принцип.

- Разбирам – разочаровано каза той и се изправи.

Изглеждаше сконфузен и обиден дори и затова Анджелика го последва, хващайки го за ръката.

- Майкъл, не е заради теб. Предполагам, че е от бременността.

- Казах, че разбирам, Анджи. Не е нужно да ми обясняваш – измъкна ръката си от нейната той.

- Боже, ти наистина се разсърди! – Възкликна тя. – Понякога си такова дете.

- Обичам да съм като дете. Ще тръгвам. Не искам да ги карам да ме чакат повече.

Анджелика се прибираше и нямаше търпение да види резултата от работата си, когато й се обади Бриджит с молба да се видят. Беше около 18 часа и Анджелика искаше да се прибере и да прекара време с Айзая, защото напоследък го правеше все по- малко, заради заетостта си, затова попита приятелката си, дали не би искала да дойде в апартамента на Майкъл и остана изненадана, когато Бриджит й отказа с думите:”Не искам да се виждам с него.” Сега тя паркираше пред дома на сериозно звучалата й приятелка и се чудеше какъв беше поводът, заради който тя бе искала така спешно да се видят.

Бриджит отвори врата и се усмихна, но очите й не грееха както обикновено. Усещането за нещо наистина важно и не до там приятно не спираше да преследва Анджелика и за да го разсее тя се опита се пошегува, но не се получи и Бриджит остана някак резервирана.

- Какво да ти предложа, скъпа? – Попита Бриджид, все още права. – Искаш ли да опиташ любимия ми ти десерт.

- Шегуваш ли се? Разбира се, че искам.

Бриджид беше призната от Анджелика за царица в кулинарията, защото умееше от всичко да сътвори една неповторима магия. Десертите й бяха божествени и тя никога не можеше да им се насити.

Бриджит се върна с лимоновия чийзкейк и Анджелика я погледна с възхищение.

- Ти наистина си невероятна, Бридж! Няма втора като теб.

Бриджид се усмихна и й подаде чашата с вода и чак тогава седна и се загледа в Анджелика, която с наслада ядеше от десерта. В един момент тя спря и вземайки водата се облегна назад и попита:

- Е, кажи ми какво има?

- Защо си мислиш, че има нещо? Просто исках да те видя.

- Щом предпочиташ да си губим времето и да си говорим за други неща, преди да стигнем до това, за което ме извика, добре.

Бриджид изглеждаше объркана и Анджелика се усмихна, за да я окуражи, но приятелката й не отговори на усмивката й, а си пое дълбоко въздух и попита:

- Анджи, имате ли проблеми с Майкъл? Извинявай, ако съм прекалено директна и нетактична с въпроса си, но той е свързан с това, което искам да ти кажа.

- Не. Нямаме проблеми. Сега вече съм притеснена, затова започвай веднага да говориш.

- О! Тогава вероятно е просто някаква дебелашка шега и няма да те занимавам с нея. Кажи ми как си?

- Бриджит! Говори, по дяволите! С това измъкване наистина ме изнервяш.

- Добре, Анджи, но няма да ти хареса изобщо. Майкъл си има... някоя.

- Какво?

Изражението на Анджелика показваше шока и пълната изненада, от онова, което бе чула.

- Каза ми го човек, на когото имам пълно доверие и който в момента работи в екипа по заснемането на клипа.

- Бриджит, това не е възможно. Той... Не, това е пълна измислица. Поредната. Защо и ти вярваш на тези глупости? Какво ви става, бе хора? Ако това е всичко, аз трябва да тръгвам, защото Айзая ме чака, за да му кажа „Лека нощ!”

Анджелика се изправи, а веднага след това я последва Бриджит, заставайки пред нея.

- Анджи, моля те да ме извиниш! Не исках да те засегна! Права си. Сигурно той греши, но от онова, което чух не ми изглежда грешка.

- Бриджит, спри най- сетне! Защо ми го казваш? Що за извратеняци сте всички? Защо искате да боли? Осъзнаваш ли колко вреда нанесе в момента? Кажи ми? Осъзнаваш ли?

- Анджи, почакай, скъпа! Не си тръгвай така! – Извика след нея Бриджит, но вече беше късно, защото Анджелика почти тичешком беше излязла от къщата.


Беше след 4:30 часа, когато Майкъл се прибра и с изненада установи, че Анджелика е будна и гледа телевизия. Беше с една оскъдна нощница, която накара кръвта му да кипне и той се приближи бързо до Анджелика, за да я целуне.

- Добро утро, моя любов! Защо не спиш?

Майкъл не изчака отговора й и устните му докоснаха нейните, а езикът му ги разтвори и се плъзна в устата й.

- Спри! – Извърна се рязко Анджелика, избутвайки го с ръце.

Погледа му говореше за неразбиране на реакцията й и той сконфузен се отдръпна, а след това стана.

- Ще си взема душ и лягам – информира я той.

Тя не му отговори и той излезе от стаята, но само секунди след това влетя отново с въпроса:

- Защо се държиш така? Разбрах, че не искаш да правим любов, но не знаех, че не мога и да те целувам.

- Дори не ме попита как съм. Дали не ми е лошо. Дали не съм тъжна. Нищо. Просто веднага реши, че можеш да стиснеш гърдите ми, нали?

- Какво?! – Разшириха се очите на Майкъл. – Ти мен ли наричаш нетактичен и незаинтересуван? Мен?!... Майната ти!

Майкъл излезе отново, а усещаше, че иска да счупи нещо от гняв. Настроенията й бяха непоносими, а темперамента й ги правеше още по- ужасни. Той дишаше учестено и силно стискаше зъби и юмруци, за да предотврати желанието си да руши. Закратко успя да овладее себе си, но след това докато се събличаше закачи ризата си на един от шкафовете и вбесен и от това препятствие, го събори. Шкафа се стовари на пода и силния трясък отекна из целия апартамент, но той, продължавайки да е ядосан го изрита и в мига, в който повтаряше действието си в стаята влезе Анджелика. Тя видя какво е предизвикало шума и се обърна, за да излезе, но гласа на Майкъл я спря с думите:

- Видя ли какво направи?

Тя се извърна и в очите й проблеснаха искри.

- Аз?! Овладей си нервите, скъпи. Пак няма да можеш да заспиш с дни.

В мига, в който изрече тези тежки думи тя съжали, но вече беше късно, безвъзвратно късно. Майкъл се приближи до нея и тя, нямайки на къде да отстъпва долепи гръб на стената. Учестеният му дъх се разстилаше по лицето и врата й и изведнъж тя усети миризмата на нещо непознато. Парфюма ухаеше слабо, но се усещаше, въпреки този, с който бе Майкъл. Изведнъж тя спря да подушва неговия и остана само този плашещ я аромат, който не спираше да насища обонянието й.

- Как може да ми говориш така? Защо си толкова жестока?

Думите му идваха, сякаш, от много далече и тя хвана раменете му и ги стисна здраво.

- Кажи ми, че е лъжа! Кажи ми!

- Не е лъжа, но не можеш да използваш нечие страдание, което прилича на агония и да...

- Не, не... не... Кажи ми, че е лъжа!

- Не знам за какво говориш?

- Кажи ми, че е лъжа!

Тя не спираше да стиска раменете му, а очите й го гледаха ужасени. Брадичката й потръпваше и Майкъл нямаше идея какво се случва и защо тя е толкова уплашена.

- Анджелика, спри да повтаряш едно и също и ми кажи за какво искаш да кажа, че е лъжа?!

- За нея.

- Коя „нея”? Нищо не разбирам.

- Подушвам я, pendejo! Подушвам я! Ти целия ухаеш на нея!

Майкъл се досети за какво му говори Анджелика, но продължи да се преструва на неразбиращ.

- Наистина не знам за какво говориш.

Тя отпусна ръцете си и наведе глава, а глухият й глас го помоли:

- Отдръпни се от мен от мен, Майкъл. Не мога повече да усещам тази миризма. Гади ми се от нея!

Той веднага се отдръпна и с неохота я остави да се отдалечи от него. „По дяволите!”, помисли си той, „Трябваше да си взема душ.” Не го беше направил, защото беше станало прекалено късно и се притесняваше Анджелика да не се събуди и да се усъмни защо все още не се е прибрал. Самият той усещаше аромата й и той му връщаше начина, по който я бе чувствал. Снимките бяха свършили неочаквано бързо и след като бе говорил с Анджелика и тя му беше казала, че още работи, Майкъл беше решил да отиде при Ванеса. Случайността ги беше срещнала отново и спомена за кратката им, но много наситена с емоции и силно привличане връзка го бе накарал да поиска да я вижда по- често и затова й беше предложил да работи пак за него. Тя беше казала, че не би могла, защото не е свободна, но това не им бе попречило да се виждат почти всяка вечер и да прекарват времето си изключително приятно. Сините й очи отново го бяха накарали да се чувства все едно потъва в езера и всеки така познат, но позабравен жест му беше връщал спомена за времето, когато бяха били влюбени. Не бе предполагал, че някоя жена е способна да го накара да изпита нужда да бъде с нея след появата на Анджелика в живота му, но Ванеса по един неусетен начин бе пречупила увереността му. Усещането отново да я целува и прегръща, да я има го беше карало да се връща във времето, когато пред него не съществуваха проблеми и по този начин, макар и за кратко, той се чувстваше свободен и на 33.

Майкъл влезе при Анджелика, която беше прегърнала, качените си върху дивана крака, главата й беше опряна върху коленете, а раменете и потрепваха. Майкъл се почувства толкова зле, че усети как му се гади, но пое дълбоко въздух и се приближи до нея.

- Хей, защо си разстроена, Анджи? Няма ли най- после да ми кажеш?

- Не... си иг... рай с мен... Не... дей... – накъсано, заради плача си го помоли тя.

- Не плачи, принцесо! Моля те! Каквото и да те е разстроило не трябва да го криеш от мен.

- Коя е, Майкъл? Този път коя е?

Тя го погледна, а Майкъл отново изпита онова чувство в стомаха си и стисна зъби. Какво си беше помислил? Как бе успял да прекрачи границите, които бяха свещени за него? Как се бе уплел в мрежата на собствената си заблуда? Анджелика продължаваше да го гледа, а очите й го молеха с толкова болка за отговор, че той не издържа и сложи глава на рамото й.

- Анджи, няма друга. Никога няма да има друга. Защо непрекъснато живееш в съмнения?

- Не ме лъжи, Майкъл. Само не ме лъжи. Аз... аз я подушвам... Подушвам и когато си правил секс. Тогава ухаеш различно.

- Глупости, Анджи! Сигурно подушваш парфюма на момичето, което се снима в клипа. Днес заснемахме сцената с целувката и имаше доста дубли... Как може да си помислиш, че мога да желая друга освен теб?

Главата му продължаваше да лежи на рамото й. Нямаше сили да я погледне, защото се страхуваше, че в очите му тя ще прочете измамата.

- Ти не си снимал с тези дрехи. И не е само този аромат... Миришеш на секс.

- Сигурно защото те желая.

Майкъл я обгърна през кръста и ръката му усети малката и едва доловима заобленост на корема й и сърцето му сякаш прескочи няколко удара.

- Желая те толкова силно, Анджи! – Прошепна той и целуна рамото й.

Тя се измъкна от прегръдката му и каза:

- Иди в банята. Не мога да дишам от тази миризма...

- Стига вече! Омръзна ми!

- И на мен.

Анджелика се изправи и излезе от стаята, а Майкъл остана втренчен в екрана на телевизора, от който примамливо го приканваха да изпробва невероятния продукт от пъстрата реклама. Беше странно как за толкова кратко време Анджелика бе успяла да стане по- маловажна за него, въпреки че я обичаше до полуда и той да потърси спокойствие при Ванеса. Изпитваше нужда да я види отново, защото тя не го обвиняваше, а само се наслаждаваше на предложената й топлина. Той извади телефона от джоба си и скоро сънливия глас на Ванеса, попита:

- Добре ли си, Майкъл?

- Да, но искам да дойда... Мога ли да дойда?

- Ела - съгласи се тя, а Майкъл затвори.

Анджелика не плачеше, а просто седеше до прозореца, загледана в изсветляващия  хоризонт над града покрит с гъст смог и се питаше защо мъжете винаги си отиват от нея, въпреки че я обичат, така както никога не са и няма да обичат?!

Ванеса (ретроспектива)