Повече от чувство 90 (продължение)

Майкъл вече чакаше повече от 10 минути, когато входната врата на къщата се отвори и от нея излезе Анджелика. Тя държеше Айзая на ръце и той отпуснато бе склонил глава на рамото й. Въпреки това, че тялото му я скриваше от части, Майкъл не можеше да не забележи, че тя бе облечена с роклята, която събуждаше в него купища приятни спомени. Те го върнаха назад във времето и той бе завладян от същите усещания, които го бяха връхлетели, когато я беше видял с нея преди почти пет години. Сякаш отново усети за първи път устните му да докосват нейните и да отпиват от медената им  сладост. Кремавата рокля я обгръщаше отново по същия предизвикателен начин и пак спиращо дъха откриваше сладостните й форми. Блестящата й гарваново черна коса отново бе прибрана на кок и само един кичур привидно случайно тежко падаше и покриваше слепоочието й, плъзгайки се надолу по бузата й като малко змийче и леко докосваше ключицата й.

Анджелика се усмихна на охранителя, който й отвори вратата и Майкъл я чу да казва:

- Моля Ви, бихте ли го поддържали, докато вляза?

Той пое Айзая и след като тя седна вътре в колата, протегна ръце и отново прегърна сина си.

- Здравей, Анджи! – Тихо каза Майкъл.

- Здравей… Майкъл, не знам, дали точно сега е най – подходящият момент да идвам в Енсино?!

- Защо? – Изненадано попита той.

- Струва ми се, че Айзая се разболява, Едва успях да го преоблека. Заспиваше в ръцете ми и непрекъснато хленчеше. Топъл е… Може би е по- добре да остана у дома и да се погрижа за него. Не искам да ви притеснявам.

Майкъл погали Айзая и докато го правеше без да откъсва очи от него, каза:

- Както прецениш, че е най- добре, Анджи, но определено няма да притесниш никого. Ще го оставим да спи и ако той се почувства по- зле ще извикаме лекар. Не искам да се тревожиш!

- Притеснена съм и… - тя въздъхна – Не, няма да разочаровам родителите ти, но ще те помоля да ме извините, ако съм… разсеяна!

Майкъл спря да гали Айзая и погледна към Анджелика. После вдигна ръка и нежно отмести кичура й и целуна слепоочието й.

- Не се тревожи, Анджи. Вероятно не е нищо повече от обикновена настинка.

- Дано си прав – отново въздъхна тя.

Анджелика прилепи устни към челото на Айзая и го притисна към себе си още по- силно. След това отправи поглед към Майкъл и каза:

- Майкъл, извинявай за снощи и за Грег! Той…

- Не искам да говорим за това сега! – Прекъсна я Майкъл. – Нека го оставим за после.

Анджелика поклати глава, съгласявайки се с него и му благодари. Тя не се чувстваше комфортно след кавгата им и изгаряше от желание да изгладят неволно създаденото напрежение между тях и затова съвсем по женски се опита да го заличи с безспирно бърборене. Докато не спираше да говори тя наблюдаваше Майкъл и това, което виждаше не й харесваше. Той беше уморен. Очите му издаваха безсънните му нощи, а лицето му беше изпито и тя най – сетне се осмели да прояви интимност, слагайки ръка върху неговата.

- Майкъл, добре ли си?

- Да. Добре съм… Разказвай ми, моля те! Наистина се опитвам да проумея защо Кенет се държи така?!

Анджелика продължи да говори, а когато достигна до случката с полицията, която беше прекъснала разговора им преди няколко часа, се усмихна и отговори на въпроса на Майкъл.

- О, да, глобиха ме. Не успях да се спася. Тя беше упорита жена, която оставаше напълно непреклонна, пред каквото и да се опитах да й пробутам за оправдание.

- А ти защо си нарушила толкова правила? – Усмихваше се Майкъл.

- Не знам. Аз съм примерен шофьор по принцип. Предполагам, че се случи така, защото говорех с теб и защото бях развълнувана, че ще се видя и с баща ти и също така заради всички рокли, които пробвах… Майкъл?

- Да?

- За първи път това да стана твоя съпруга стана факт. Стоях в магазина, облечена в тези красиви дрехи, виждах отражението си в голямото огледало и осъзнавах, че съвсем скоро ще бъдем семейство.

- Какво беше чувството, което изпита?

- То не беше само едно, но сякаш едно единствено бе най – силно. Нямам търпение този ден да се случи по – скоро.

- Аз също.

Двамата се отпуснаха в комфортната зона на мечтите си за бъдещето и неусетно пристигнаха в Енсино.

Колата спря на алеята пред входа на къщата и Анджелика усети как стомаха й се сви и всяка увереност и смелост изчезнаха сякаш под командата на вълшебник, размахал магическата си пръчица.

- Анджи?

Гласа на Майкъл й се стори, че идва от много далече и тя погледна към него, а той видя паниката, изписана на лицето й.

- О!!! Скъпа, всичко ще бъде наред. Успокой се!

- Страхувам се… Можеш ли да повярваш, че сърцето ми пърха като птиче и имам чувството, че ще изхвръкне от гърдите ми.

Докато той се опитваше да я успокои на входа на къщата се появи Джоузеф. Майкъл не знаеше, дали той беше излязъл случайно или бе видял, че са пристигнали, но не му беше приятно, че Анджелика ще трябва да се запознае с него, преди да се е запознала с Катрин.

- Нека ти помогна с Айзая.

Майкъл пое от ръцете й, продължаващият да спи Айзая и се обърна към баща си, който му се усмихваше. В мига, в който Анджелика излезе от колата усмивката на баща му изчезна и очите му се впиха в нея. Тя посегна да вземе сина си от Майкъл, но той не й позволи и тя, изложена на проницателния поглед на Джоузеф инстинктивно се опита да се скрие зад гърба на Майкъл.

Джозузеф видимо доволен от това, което вижда се приближи към тях и се усмихна широко.

- Добре дошли! – Каза той и подаде дланта си към Анджелика. – Аз съм Джо Джаксън, баща му – кимна той към Майкъл и намигна.

- Анджелика Мендес. Радвам се, че най – после мога да се запозная с вас г- н Джаксън – пое ръката му тя.

- О, просто, Джо, скъпа! – Усмихна се отново той.

Майкъл наблюдаваше кратката сцена на запознанството им и начинът, по който Джоузеф гледаше Анджелика никак не му харесваше. Беше виждал този поглед и друг път и сега повече от всякога той го отвращаваше.

- Джоузеф!

- Да, Майкъл? – Попита баща му без да сваля очи от Анджелика.

- Къде е майка ми?

- Тя е вътре. Заповядайте! – Каза той и пропусна Анджелика да мине пред него.

Майкъл остана до баща си, който не спираше да я изпива с поглед, докато тя се отдалечаваше от тях по алеята и прошепна:

- Джоузеф, спри!

- Какво да спра?

- Да я гледаш така. Ако продължаваш ще трябва да си тръгнем.

- О, Майкъл! Не се тревожи. Тази прасковка ще я оставя на теб, но ми позволи да й се наслаждавам.

- Това е. Край! Как смееш!?!? Анджи!

Анджелика се обърна и точно, когато Майкъл щеше да я извика обратно Катрин се показа на вратата.

- Ето ви и вас – усмихна се тя.

Майкъл също й се усмихна и подминавайки Джоузеф му просъска:

- Гади ми се от теб!

Майкъл представи Анджелика на майка си и тя я въведе в дома си. Младата жена отново усети почерка на Майкъл в обзавеждането, но той не беше така натрапчив като този в Невърленд, защото и Катрин бе допринесла за интериора на красивия си дом.

- Имате красива къща, г- жо Джаксън!

- Благодаря ти, мила! Майкъл после ще те разведе, ако желаеш. Заповядай!

Катрин я въведе в стая с два дивана, чиято дамаска беше с тъмен фон, на който изпъкваха розови цветя. Завесите бяха със същия десен, а обувките на Анджелика потънаха в мекотата на кремавия килим.

Кетрин покани Анджелика да седне, но тя потърси с поглед Майкъл. Айзая беше останал с него и тя искаше да знае къде е детето й.

- Благодаря ви, но трябва да се погрижа за сина си.

Кетрин се извърна назад и тъй като стоеше още на вратата видя как Майкъл се изкачва по стълбите с Айзая в ръцете си.

- Мисля, че Майкъл го прави в момента. Не се тревожи. Той ще го остави да спи и след малко ще се върне при нас.

Анджелика искаше да й каже, че иска да целуне детето си и да се увери, че не е по- зле от преди малко, но не можеше и затова сковано седна на един от диваните. Кетрин също седна срещу нея и й се усмихна. Усещаше се напрежение и в двете. Размяната на обичайните за ново запознанство думи и споделянето на повърхностна информация не им пречеше да се изучават непрекъснато и да се преценят. Анджелика усети как може би за първи път иска да бъде харесана от някого почти отчаяно. Тя знаеше, че Майкъл едва ли би променил отношението си и чувствата си към нея, дори и майка му да не я одобреше, но държеше да й допадне. Може би и точно затова не успяваше да се отпусне и беше очевидно скована и цялата й очарователност, с която винаги успяваше да омагьоса хората около себе си, се беше изпарила.

Джоузеф влезе в стаята, усмихна се и се поколеба за кратко, но след това седна до съпругата си. Анджелика виждаше как я гледа и изненадващо за себе си не се дразнеше от наглостта му. Тя не държеше на неговото одобрение и ако не беше факта, че злепоставя Майкъл и я обижда тя би отминала вторачения му поглед с пълно безразличие и дори насмешка.

- Е, Анджи, разкажи ни! Откога се познавате с Майкъл? – Попита Джоузеф.

Анджелика започна да разказва за първата им среща и умишлено удължаваше разказа си, за да не изпадне в ситуация, в която ще падне мълчание.

Спасението се появи в лицето на Майкъл, който след като влезе, седна до нея и взе ръката й в своята.

- Как е той? – Не се поколеба да го попита веднага Анджелика.

- Спи, но… продължава да е много топъл.

- Сгреших. Трябваше да остана у дома. Ще ме заведеш ли при него?

Анджелика се извини на Катрин и Джоузеф и чувствайки се длъжна да оправдае поведението си им обясни състоянието на Айзая.

- Не се тревожи, скъпа! Можеш да останеш при него колкото време ти е нужно – усмихна й се Катрин.

Майкъл я хвана отново за ръката и двамата излязоха от стаята. Почти веднага Джоузеф каза:

- Те няма да са дълго заедно. Помни думите ми, Кати. Това момиче не е за него.

- Джо! Не говори така. На мен ми изглеждат много влюбени. Видя ли как се гледат?

- Видях, но това е друго.

- Не бъди зъл орисник! Трябва да се радваме за него. Той има нужда от любов, Джо!

- Знам, но защо ми се струва, че той просто е омагьосан от красотата й и че е привлечен от сексапила й.

- Не я съди предварително. Не я познаваш. Възможно е да допълва Майкъл перфектно.

- Не знам. Надявам се.




Анджелика беше легнала на една страна и бе подпряла главата си върху едната си ръка, а с дугата внимателно галеше Айзая. Очите й с тревога обгръщаха лицето му и следяха за сигнали, които да й подскажат повече за състоянието му.

- Майкъл, мисля, че е температурата му сега е по- висока.

- И аз така мисля. Искаш ли да се обадя за лекар?

- Няма нужда. Аз мога да го заведа сама.

- Кажи ми, дали смяташ да го направиш. Няма да го водиш никъде, а ще се обадим за лекар.

- Искам да проверя колко е тепературата му.

Майкъл кимна и излезе. Чак сега Анджелика започна да разглежда стаята. Нещо в нея носеше духа на Майкъл и тя беше сигурна, че някога това е била неговата стая. Докато тя все още се запознаваше с бившата му стая, Майкъл се върна и й подаде термометъра.

- Стискай палци.

Тя започна да слага термометъра и докато го правеше Айзая се раздвижи и отвори очи. Премреженият му поглед се спря на Анджелика и той тихо простена, викайки я и дърпайки се от термометъра.

- Всичко е наред, слънчице. Мама иска да провери нещо.

Очите му се спряха на Майкъл и чаровна усмивка озари лицето му.

- Маки!

Той протегна ръце към Майкъл, продължавайки да се радва, че го вижда.

- Как го правиш?! – За пореден път се изненада Анджелика.

- Не знам – отговори й Майкъл, поемайки Айзая в ръцете си. – Сложи ли го добре? Не намерих друг.

- Няма значение и този става. Мисля, че го поставих добре.

Двамата останаха мълчаливи, докато чакаха да минат няколкото минути, които бяха необходими, за да видят резултата от измерването на температурата на Айзая. Анджелика точно се надвесваше, за да целуне притихналия си син, когато на вратата тихо се почука и след като Майкъл отговори в стаята влезе Катрин.

- Как е той, скъпа?

Айзая стреснато отмести поглед към нея и мислейки се, че майка му отново ще го остави на непознатата жена се раздвижи и извика:

- Не! Мама! Искам мама!

- Тук съм, миличък – пое го отново в своите ръце Анджелика. – Мисля, че размести термометъра. Тук съм, Айзая и никъде няма да ходя.

Кетрин също седна до тях и започна да сътворява чудо, което остави Анджелиа безмълвна. Гласът й омагьосващо въздействаше на Айзая и той спря хленча си и не откъсваше очи от нея, докато тя нежно му говореше. Той се остави да държи малките му ръчички в своите и започна да й се усмихва дружелюбно.

- Сега ще ми позволиш ли да видя нещо, миличък? Ще извадя това, което преди малко мама ти е сложила.

Катрин сръчно взе термометъра и го подаде към Анджелика.

- Вижте я вие. Аз се страхувам.

Катрин леко сви вежди, когато видя на скалата 38.1 и после вдигна очи към Анджелика и каза:

- Няма нищо страшно, скъпа. Справяла съм се с много по- висока, така че не се плаши. Има ли друго нещо, което те притеснява освен температурата?

Докато Анджелика и майка му си говореха, Майкъл изведнъж осъзна, че от вчера не беше чувал собствените си деца и много силно му се прииска да им пожелае „Лека нощ”. В стаята странно прозвуча гласа му, когато той каза:

- Здравей, Грейс! Как са децата ми?

Анджелика и Катрин се погледнаха и едновременно се усмихнаха, разбирайки импулса на Майкъл.

- Не, не ги буди. Исках само да се уверя, че те са добре… Да, това е… Не знам все още. Може би в други ден. Ще ти се обадя преди това. Лека нощ, Грейс!

Той затвори и каза:

- Трябваше да ги взема със себе си. Липсват ми.

В създалото се суетене около Айзая всички успяха да се отпуснат и игнорирайки или по- скоро забравяйки за смущението, което предизвикват такива срещи се сплотиха около това да помогнат на малкия човек да се почувства по- добре. Катрин изпрати Майкъл да донесе плодов фреш и отново успя да накара Айзая да го изпие и той не й се противеше и беше хипнотизиран от въздействието й. След като си изпи без протести и „Панадол” – а всички освен Анджелика излязоха, а тя отново легна до него и бързо го приспа, докато му разказваше приказка.




- Майкъл, тя е много мило момиче – каза Катрин.

- Знам – отговори й той и се усмихна.

Усмивката му беше предизвикана от спомена за множеството сцени, в които тя не бе била така мила. Вътрешно се радваше за оценката на майка му и зорко следеше за реакциите на баща си, които го оставяха нащрек, за да успее да предотврати евентуални нежелани подмятания.

Анджелика плахо влезе в стаята и за кратко остана на вратата и това й поведение извика у Майкъл още един скъп спомен. Той сякаш отново я видя да влиза в стаята на Бриджит и да стои смутена и притеснена. За да изгони това усещане от нея той й се усмихна и попита:

- Заспа ли?

- Да. Искаше да те извикам, за да му пееш, но аз успях да го прилъжа.

Джоузеф също се изправи и каза:

- Е, заповядайте на масата.

Анджелика се отпускаше постепенно в присъствието на родителите на Майкъл и въпреки че погледите на Джоузеф все още я изпълваха с негодувание тя се опитваше да се преструва, че не ги забелязва. Точно, когато разговаряха за плановете на Майкъл и Анджелика и как смятат да протече сватбата им, Джоузеф се опита да промени идеите им.

- И, защо бързате толкова? Дори не сте заедно, за да я организирате.

Анджелика погледна изненадано към него и след това сведе глава, защото усещаше, че точно тя няма право на отговор на този въпрос.

- Бързаме ли?! - Попита Майкъл нервно.

- Да. Ти си в Ню Йорк, тя тук, а планирате сватбата в Маями. Откачено е.

- Джоузеф, аз не мога да се оплача в това, че съм добър да планирам събитията в живота си.

- О!!! Наистина?

Подигравателният му тон жегна Анджелика дълбоко и на нея много силно й се прииска да защити Майкъл, но успя само силно да стисне дланта си в юмрук и да стисне зъби. Очите й погледнаха към седящият срещу нея Майкъл и тя отчетливо забеляза как по страните му се появява руменина и как устните му се свиват и притиснати една в друга почти изчезват.

- Да. Наистина.

Джоузеф нямаше намерение да спре и затова се облегна назад и сините му очи се втренчиха в Майкъл и след кратко мълчание, което натежа страховито във въздуха се изсмя и този звук наподоби на кучешки лай. Той остави прибора си и сериозен попита:

- Ти си в голяма заблуда, момчето ми. Живота ти е пълна бъркотия точно, защото не можеш да го управляваш.

- Джо, спри! – Помоли го Катрин.

- Защо?! Не си ли съгласна с мен. Анджи, ти какво мислиш? – Попита Джоузеф.

- За кое?

- За това, което говорим, скъпа. Майкъл, може ли управлява живота си или е толкова затънал във величието си, че не може да го прави без дузина съветници?

- Нямам впечатления, че са му нужни съветници, за да управлява това, което му се случва.

- О, да, но защо ли те питам?! Заблудил е и теб.

- Джоузеф, спри! Моля те!

Гласа на Майкъл прозвуча повече като молба, а не като противопоставяне. Баща му го погледна отново сериозно и Анджелика почувства как Майкъл все още не е успял да се отърси от страховете си, които този мъж бе насадил у него. Сякаш той отново се беше превърнал в десет годишно хлапе, което моли за пощада и иска да спре грубите атаки, които не беше заслужило.

- Добре… Разказвайте ми още за плановете си. Интересно ми е – иронично каза Джоузеф.

- Ще си ги спестим, за да те изненадаме – отговори му Майкъл.

- О! Вие ще ме поканите?

- Джоузеф!!! – Повиши глас Катрин

Той сякаш не я чу и попита Анджелика:

- Обичаш ли сина ми, скъпа?

- Разбира се.

- Защо?

- На вас ли трябва да давам този отговор? – Тя поклати глава. - Не, не мисля, че е нужно. Аз и той знаем най – добре.

- А аз не знам нищо за теб – атакува я той.

- Анджи, нека да тръгваме. Баща ми не знае какво говори вече.

- Нека му отговоря, Майкъл. Той има право да пита.

Тя погледна предизвикателно към Джоузеф и в очите й Майкъл видя онази нейна непознаваща граници гордост и несломима вяра в качествата, които притежава. Той не искаше да остават повече, но разбираше, че тя няма да тръгне преди да защити себе си, заради начина, по който бе атакувана.

- Готова съм да отговоря на всеки ваш въпрос – каза тя. – Вие сте родители на Майкъл и трябва да ме познавате добре.

- Анджи, не е нужно да го правиш. Джо просто се шегува – опита се да овладее ситуацията Катрин.

- Не. Искам да разкажа за себе си.

- Не искам да ми разказваш за себе си. Искам да знам защо избра точно сина ми?

- В любовта не се избира или поне аз не мога.

- Защо го обичаш? – Настояваше той.

- Джоузеф, спри!!! – Извика Майкъл.

- Всичко е наред, скъпи. Аз искам да му отговоря, всъщност…. Защото без него живота ми е пуст и безсмислен. Защото… той е аз. Без него мен няма да ме има.

Джоузеф сви очи и те се превърнаха в два тънки процепа, през които синьото блестеше изпитателно и след това той отново се разсмя.

- Мила, мила .... Това са думи подходящи за някой тинейджър, но не и за жена на твоята възраст.

- Възможно е, но аз отговарям на зададения въпрос и всяка дума отговаря на чувствата ми. Сега ме извинете, но отивам да проверя как е сина ми.

Анджелика се изправи рязко и бързо излезе от трапезарията.

Майкъл почти видимо трепереше от гняв и след като се увери, че Анджелика вече не ги чува се извърна към баща си и през зъби попита:

- Наслаждаваш ли се на шоуто си?

- Много, Майкъл. Харесва ми момичето ти. Има зъби, но е много жалко, че ти скоро ще й ги изпилиш и ще я превърнеш в своя безропотна робиня, а после ще я зарежеш, защото ще те е развълнувала повече някоя кауза.

- Ти си зъл човек. Винаги си бил. Дори, когато съм на прага на толкова важно събитие в живота си ти не успяваш да се зарадваш за мен, а го правиш нещо грозно и пошло.

- Майкъл, осъзнай се!!! Тя е с теб защото си Майкъл Джаксън. Съблазняват я блясъка, лукса и удобствата, които ще й даваш. Не се залъгвай, че това момиче може да обича човек като теб. Тя е… лисица, а ти си заекът в лапите й, но не подозира всъщност, че бързо се превръщаш във вълк.

- Не всички са като теб, Джоузеф и от кога стана такъв експерт по връзките?

- Много отдавна. А ти?

Катрин, неиздържайки на словесната им престрелка, стана от масата и с неочакван леден тон каза:

- Джо, ще те помоля да заминеш за Вегас още сега. Искам, когато се върна теб да те няма в този дом.

Катрин почука на вратата и тихият глас на Анджелика й позволи да влезе. Дори и да се беше опитала да заличи сълзите си те все още оставяха следи по лицето й и Анджелика не смееше да я погледне. Кетрин попита:

- Мога ли да поседя при вас?

- Това е вашият дом, г- жо Джаксън.

- И, все пак се нуждая от разрешението ти.

Анджелика поклати глава, съгласявайки се и се извърна към Айзая, който продължаваше да спи. Мокрите му къдрици издаваха, че организмът му е започнал да се бори с температурата и това й даваше надежда, че той скоро ще бъде добре.

- Изпотил се е. Жалко, че не взех нищо, за да го преоблека. Изобщо не съобразих.

- Почакай, аз ще ти донеса. Тук имам много все още неразопаковани дрешки, които са за внуците ми. Само минутка.

Преди Анджелика да успее да реагира и да каже, че няма нужда Катрин вече излизаше от стаята. В този момент тя усети защо Майкъл толкова обича майка си, но не го разбра. Това беше само чувство. С нея тя беше спокойна, обгръщаше я сигурност и увереност, че нищо лошо не може да се случи, защото тази приветлива и усмихната, загрижена жена вдъхваше толкова силно усещане за хармония, че прогонваше всякакво съмнение за нещо нередно. Анджелика се запита какво е свързало толкова финна и деликатна жена с такъв властен мъж и не успяваше да намери отговор на въпроса си. Вероятно нямаше право да го знае, защото понякога нещата се случваха без да има особен смисъл.

Катрин скоро се върна и подаде на Анджелика няколко пакета.

- Нямаше нужда г- жо Джаксън.

- Катрин, мила, наричай ме Катрин.

Докато Анджелика преобличаше Айзая, който се събуди и недоволен, че прекъсваха съня му тихо хленчеше, Катрин каза:

- Анджи, искам да се извиня заради поведението на Джо. Не знам защо се държа така? Сигурна съм, че не е искал да те обиди.

Анджелика мълча за кратко и после се извърна към Катрин. Очите й отново бяха плувнали в сълзи и тя с тръпнещ глас каза:

- Аз наистина обичам Майкъл.

- Не съм се съмнявала нито за миг, скъпа.

- Предполагам, че имате право да се съмнявате в искреността ми – повдигна рамене тя - и да мислите, че съм от многото златотърсачки, които го преследват заради името му, но аз знам какво изпитвам и за съжаление не мога да го ви го покажа, но наистина се старая да правя Майкъл щастлив… Понякога си мисля, че го обичам повече от себе си…

Анджелика въздъхна и почуствала се много уязвима и разкрила повече отколкото е необходимо се опита да овладее прииждащите си сълзи, които преливаха от очите й.

- Знам, че е така. Виждам го – Нежно отговори Катрин, докато поставяше длан върху рамото й




След като си бяха разменили още няколко остри реплики, Джоузеф беше излязъл от трапезарията и скоро Майкъл чу как той затръшна входната врата. Изпита облекчение, но обидата и гнева му продължаваха да остават и той не знаеше как да се справи с тях. Беше знаел, че не е добра идея Анджелика да се среща с баща му, но тя непрекъснато бе казвала, че иска да я представи и на двамата. Колко беше заблудена, когато му казваше, че може да понесе една такава среща с Джоузеф! Майкъл съжаляваше, че вероятно по някакъв начин отново беше предизвикал баща си да се държи неприемливо и съжаляваше, че не бе успял да овладее ситуацията и не бе предпазил Анджелика от нападките на Джоузеф.Той знаеше, че, ако бяха останали само двамата баща му сигурно щеше да флиртува с нея, но сега както винаги се беше опитал да го нарани, за да се опита самият той да изглежда повече мъж в очите й. Толкова силно му се искаше да може да има силна връзка с баща си, за да може да разтвори душата си пред него, така както го правеше пред майка си, но дори сега, когато отдавна вече не беше зависим от него и бе възрастен човек мост между тях нямаше. Надеждата почти угасваше.

Майкъл си наливаше вино, когато Анджелика и майка му влязоха в трапезарията. Катрин остана видимо доволна, че Джоузеф го няма и се усмихна на сина си.

- Как е Айзая? – Попита Майкъл.

- Мисля, че е по- добре. Дадохме му отново лекарство и той  заспа.

Майкъл се усмихна и въздъхна.

- Анджи, съжалвам, че ти го причиних!

- Кое? – Престори се, че не го разбира тя.

- Говоря за Джоузеф.

- О, нищо. Забрави.

Катрин седеше и внимателно ги наблюдаваше без да се опитва да чува думите им. Начина, по който те звучаха беше много по- важен за нея. Тя продължаваше вечерята си без да се вмъква в безкрайния чист поток от звуци, които я обгръщаха и до нея достигаха само искреност, вреченост, много обич и топлина. Осъзнаваше колко несправедлива бе била, когато беше игнорирала съществуването на Анджелика и бе осъждала Майкъл и поставяла под съмнение любовта му към нея. Катрин се питаше, дали не беше нанесла вреди на отношенията им и връзката им със своето отношение и начинът, по който нещата между тях двамата се бяха случили не й даваше повод да бъде спокойна и да чувства, че бе прекъснала нещо, което изглеждаше толкова красиво.

Очите на Майкъл, очите на Анджелика и всеки техен жест, дори и неволен показваха силна привързаност и украсяваха помещението със светли и щастливи окраски.

- Мамо?

- Да?

Майкъл я гледаше въпросително.

- Извинявайте, но не ви слушах – оправда се тя.

- Добре ли си? – Попита Майкъл.

- Да. Напълно – усмихна се Катрин.

- Попитах те, дали имаш нещо против да останем тук тази вечер?

- Не, разбира се. Как можеш да ми задаваш този въпрос?

- Не искаме да будим отново Айзая. По- добре е да продължи да спи тук.

- Добре, Майкъл. Няма нужда да обясняваш. Анджи, ти далече ли живееш от Санта Моника?

- Не. Всъщност съм доста близо. Може би на около 15 километра от тук. Жилището ми е в югоизточен Бевърли Хилс.

- О, Бевърли Хилс! Защо избра да живееш точно там?

- Вероятно заради работата си. Много е по- различно, но аз го заобичах и след време не можех да си представя дома ми да е накъде другаде. Напомня ми за Маями.

- А жилището ти… Наела ли си го или е твое?

- О, мое е. Благодарна съм много на една моя приятелка, която е брокер на недвижими имоти. Когато ми го показа не исках да гледам други къщи. Цената ме устройваше, а къщата беше точно по моя вкус.

- Хубаво е да имаш свой дом, нали?

- Да. Не съм свикнала да живея под наем и не исках да го правя, въпреки че трябваше да помоля за помощ родителите си, защото не успях съвсем да се вместя в цената му. Радвам се, че успях да им се издължа, защото имах невероятни професионални успехи. О, съжалявам! Прекалих с говоренето.

Катрин се усмихна. Да, Анджелика й харесваше все повече и повече. В нея имаше толкова неподправена искреност и очарователност, че тя въпреки че се опитваше да ги потуши и да запазва предпазлива дистанция не успяваше и те изскачаха и гъделичкаха Катрин палаво. Тя погледна към Майкъл и го разбра и мъничко зрънце на майчина ревност се опита да покълне в нея, но тя бързо го отстрани от сърцето си. Сина й гледаше към Анджелика и в погледа му се четяха толкова силни емоции, че Катрин стана и каза:

- Ще донеса десерта и ще се оттеглям да си почивам.

- Рано е още, мамо. Остани – помоли я Майкъл.

- Не. Уморена съм вече.

- Тогава отивай да си почиваш. Аз ще се погрижа по – късно за десерта – Усмихна й се той.

- Сигурен ли си?

Майкъл кимна, а Анджелика се изправи, последвана от него.

- Лека нощ, Катрин! Благодаря за прекрасната вечер, за вкусната храна и за гостоприемството! Извинявам се, че ви притесних с Айзая!

- За нищо, мила. Беше удоволствие да се запозная с теб и сина ти най – сетне.

- За мен също.

След като останаха сами Майкъл започна да се извинява отново и отново за поведението на баща си.

- Майкъл, недей да се извиняваш за нещо, за което не носиш вина! Моля те! Нека го забравим.

- Трудно ме е всеки път да преглъщам обидите и злобните му забележки, Анджи. Понякога наистина прекалява, а ти не заслужаваш това отношение.

- Аз те разбирам, но не искам това да пречи на нас. Забрави, скъпи! Просто забрави… Сега готов ли си да поговорим за снощи?

- Не знам.

- Трябва, Майкъл, защото и двамата се държахме неадекватно.

- Права си. Анджи, аз не мога да го понасям около теб, защото мисълта, че те е имал, че може пак да те има ме влудява от ревност.

- Не може да ме има никога повече. Ти го знаеш.

- Да… Знам го, но пак ме е страх. Не искам да те губя. Не и теб. Не мога и теб да загубя. Няма да го понеса.

- Аз също не искам да те губя и няма да направя нищо, което да застраши връзката ни. Обичам те прекалено силно… Кажи ми, защо си тук все пак?

- Защото исках да те видя. Липсваше ми безумно много.

- О, Майкъл! Съжалявам! Той просто ме видя пред студиото и аз го поканих на вечеря. Разделил се е с… жена си.

- Виждаш ли, дори и името й не смееш да произнесеш.

- Аз съм й ядосана, Майкъл и винаги ще е така. Такова нещо не се прощава. Тя се вряза в живота ни, използва нестабилността във връзката ни и аз заради нея страдах дълго. Знаеш какво имам предвид.

- Искам да не ми позволяваш да го виждам, когато е около теб. Боли ме.

- Той няма да е около мен. Ти ще си.

Анджелика се изправи и седна в скута на Майкъл, прегръщайки го.

- Обичам те, Анджелика!

- И аз те обичам, Майкъл!

Целувката им, жадувана и чакана седмици, накара телата им да се разтворят като красиви цветове, огряни от слънчевите лъчи и да засияят с прекрасните багри на желанието и любовта. Скоро те се сливаха с пърхаща нежност, стелеща се по телата им с памукова мекота и стаяваха напиращите стонове на задоволството да се имат отново, докато близо до тях Айзая спеше спокойно в оздравителния си сън.


Следва продължение...


Моля, гласувайте и коментирайте главата!