Повече от чувство 95

- Майкъл, спри! Нараняваш ме.

Той изненадан спря и се вгледа в лицето й. Анджелика премести, впиващите се в раменете му до преди секунди, длани и ги вплете в косата му, а след това го предизвика да я целуне.

- Извинявай! – Каза той.

- Всичко е наред, скъпи! Дай ми само няколко секунди.

- Сигурна ли си? Не е задължително да продължаваме.

- Добре съм, Майкъл. Просто беше се позабравил повече, отколкото мога да понеса, съобразно размера ти.

- Стига с този размер, Анджи! – Сконфузен я погледна Майкъл.

Тя се усмихна и погали с палци челото му, докато все още държеше главата му в ръцете си.

- Огромен си и това дяволски ми харесва, но понякога боли, когато все още не съм готова. Но да ме изпълваш цялата... Струва си!

- Боли те?! Винаги?

- Не, скъпи. Казах ти, че е само понякога, когато ти ме изпревариш много с възбудата си… Ооо, забрави, че го казах. Наистина се случва много рядко, Майкъл и винаги съм ти казвала.

Той се взираше в очите й, за да разбере, дали не го лъже, но беше прекалено тъмно и затова предпочете да й се довери.

- Искам да ми казваш когато те карам да се чувстваш некомфортно. ОК?

- Разбира се, че го правя. Бихме ли могли да продължим вече?

- Теб чакам – усмихна се Майкъл.

                                               ---------------------------------------------------------

Два дни на острова бяха останали зад тях и те ги бяха запълнили с всевъзможни забавления. Анджелика беше карала сърф, но бързо й бе доскучало, защото морето беше твърде спокойно за нейните предпочитания. Бяха карали джетове и Майкъл не бе спирал да се смее, а гласа му огласявал заобикалящата ги морска шир и се беше пръскал из въздуха – силен и трептящ.

Вечерта, когато се бяха скарали тя бе излязла да се разходи сама и бе попаднала на малка конюшня, а служител й бе казал, че могат да ползват конете, ако имат желание да яздят. Имаше един сив, не бял за какъвто тя си бе мечтала като дете, но тя хареса кобилата от мига, в който я видя. Големите й очи я бяха погледнали така, че тя реши, независимо, дали Майкъл ще иска да язди с нея на сутринта да стане много рано и още по изгрев слънце да препуска с това красиво животно. Но Майкъл веднага се беше съгласил. Всяко предложение за нещо екстремно извикваше у него невероятна силна доза адреналин и той изгаряше от желание да го изпробва или да го преживее отново и отново.

След като бяха яздили под първите лъчи на слънцето бяха решили да плуват, но бързо бяха се отказали, защото водата все още не ставаше за къпане в края на месец май.

Острова предлагаше както всякакви удобства, с които една знаменитост бе свикнала, така и много възможности за забавление. След като се уморяваха да се забавляват те сядаха в някое красиво кътче на градината и под приятните слънчеви лъчи се опитваха да възстановят предишното равновесие, което бе царяло в отношенията им.

Анджелика наблюдаваше Майкъл, но той не се опитваше да бъде различен и да сервилничи. Беше напълно естествен и откровен с нея и не я караше да усеща фалш в поведението му само, за да я предразположи.

Тази вечер след като бяха вечеряли на открито и тя отново го беше разсмяла да сълзи след като се бе опитвала да пее една позната й испанска песен, Анджелика бе решила, че е време да спре да измъчва и двамата. Бяха сами. Напълно сами в огромната къща, която бе пригодена поне за 10 – 15 души. Бяха сключили брак преди 4 дни и тя знаеше, че Майкъл желае да бъде с нея. За времето, през което бяха били заедно тя се беше научила да разпознава онзи поглед, с който той я обгръщаше, когато хормоните му надделяваха. Тогава сякаш спираше да я слуша и очите му се втренчваха в нея, а в тях блестяха хиляди искрици, издаващи мислите му. Знаеше, че в тези мигове я разсъблича и понякога, засрамена от силата на посланието му, свеждаше глава. Все още не можеше да устои на този поглед и предполагаше, че никога няма да успее. Беше толкова предизвикателен и някак безсрамен, а в същото време и молещ и болезнен. Точно така я бе гледал, когато тя се бе изправила, за да му покаже как трябва според нея да изглежда осанката на жена, решила да завладее мъжа под звуците на фламенкото.

Разговора им беше породен от музиката, която слушаха и понеже Анджелика си спомни колко обсебена беше баба й от този танц и колко често й беше разказвала за неговата история, се опита да я обясни на Майкъл, който с лека усмивка изслуша разпаления й разказ. От тонколоните се беше носила неразбираема като език за Майкъл музика, но толкова мощна и изпълнена със заряд и емоции, че когато Анджелика се бе изправила, огъня в очите му наистина я бе унищожил.








Прибоя на морските вълни, приглушената светлина на верандата, подетата от вятъра завеса, която се вееше като изпънато платно на кораб, всичко в този миг се бе подчинило на тази изпълнена със страст музика. А Анджелика сякаш се бе свързала с корените си, с кръвта на дедите си и опитвайки се да му покаже онова, за което бе говорила, танцувайки, превеждаше и текста на песента.

Дори и на разстояние от нея Майкъл бе усещал взривяващата се в нея топлина, която можеше да владее и да съжителства само в една страстна натура, каквато безспорно беше Анджелика. А тя, знаейки как я гледа, дори и да не срещаше очите му, засрамена от желанието, в което бяха окъпани, бе протегнала ръка към него и бе казала:

- Ела. Този танц е за двама. Самотно е.

Майкъл бе поклатил глава, защото не се бе съгласил с нея, оставяйки я да го довърши сама. Когато тя бе седнала, разгорещена от емоцията, която я бе завладяла, от погледа на Майкъл и го бе попитала: „Защо не пожела да танцуваш с мен?”, той се беше усмихнал й бе казал:

- Няма нищо по- красиво от това да оставиш някой да ти покаже същността си чрез танц. Не исках да преча.

За нея това бе бил един от напълно осъзнатите моменти, в които флиртува с Майкъл. Беше го търсила и се беше надявала, че той ще откликне на призива й, но не бе успяла да го предизвика и не знаеше как да му покаже, че вече не му се сърди толкова много и че тялото говори на душата й, че има нужда и то да почувства любовта отново.

Очите на Майкъл бяха продължали да я гледат предизвикателно и тя беше попитала:

- Какво още чакаш?

Той бе останал сериозен за миг, но след това силния му смях бе заглушил музиката. Анджелика беше сложила ръка пред устата си, изненадана от себе си и дори малко възмутена, че отново думите бяха изпреварили разума й.

- Съжалявам, Майкъл! Не знам защо развалих мига, а беше толкова хубаво това... дебнене.

- Да. Наистина го провали. И на мен ми харесваше.

- Не можем да го върнем, нали? – Беше попитала тя

- Няма начин.

- Жалко. Знаеш ли какво осъзнах? Че е лесно и не се налага да се съблазняваме вече. Не ми харесва.

- Не трябва да губим очарованието на флирта, Kite, но за тази вечер, на този етап ти го опропасти.

- По дяволите! – Беше се усмихнала тя.

След това беше станала и без нищо да казва се беше прибрала вътре в къщата. Майкъл, знаейки че тя ще го извика, когато реши, че той прекалява с отсъствието си, бе останал навън. Бе бил щастлив точно в този миг, защото тя да го предизвиква по нейния неподражаем начин, а той да й отговаря, но въпреки това да не откликва с действия, беше една от най – любимите му части от играта им на съблазняване. Нищо, че нетърпеливостта й я бе провалила този път. Тя продължаваше да носи своето очарование и той отпуснат си припомняше начина, по който Анджелика бе танцувала под звуците на музиката.

- Ако си мислиш, че ще чакам благоволението ти цяла нощ, никак не си познал, Майкъл – бе долетял гласа на Анджелика от вътре.

Той бе влязъл усмихнат и събличайки се бе казал:

- 10 минути.

- Не знам. Ако заспя сам ще си си виновен.

- Не заспивай, скъпа – я беше помолил той, отваряйки вратата на банята.

Майкъл беше знаел, че няма тя няма да заспи, защото също като нея разпознаваше пламъка в очите й, когато желанието да го прегърне и да му даде цялата си мекота, сочност, нежност и страст се разпалеше в тялото й. През изминалите дни той не беше спирал да следи как тя го следи и бе оставал изумен от това, че нито веднъж не бе влязла в спор с него. Бе била жизнерадостна и искрено се наслаждаваше на всяка минута от времето, което си подаряваха. Беше се натъжила само веднъж и това се бе случило, когато се беше обадила, за да пожелае „Лека нощ” на Айзая, а той неочаквано за нея се бе разплакал. Тя се бе опитала да го успокои, но така и не бе успяла и майка й беше прекратила бързо разговора, за да не се травмират и двамата допълнително. Тогава Майкъл бе почувствал силна нужда да я утеши, като я прегърне и да й каже, че е нормално сина й да изпитва нужда майка му да е близо до него, но тя бързо бе излязла от стаята и не се бе върнала повече от час.

                                        ----------------------------------------------------------------

Майкъл затвори очи и се опита да спре отново обзелото го желание да я чувства изцяло, напълно, до краен предел и дъно, а тя, усещайки, че той се съобразява с нея и не успява да направи, онова, което иска, взе лицето му в ръцете си и каза:

- Направи го!

- Не.

- Послушай ме, Майкъл. Просто го направи.

- Ще те заболи.

- Няма.

Той се поколеба за миг, но, когато усети подканващото й движение и краткия й стон по гръбначния му стълб се плъзна сякаш куршум и разкъса плътността и цялостта му, заби се в слабините му и завибрира. Майкъл тихо изхриптя и след няколко не много дълбоки тласъка, той потъна в нея целия, а тя проплака силно и го стисна здраво за косата.

- Майкъл!!! О, Боже, Майкъл!

- Боли ли те?

- Не, дявол да те вземе! Не спирай. Направи го пак!

Начина, по който инстинктивно го беше стиснала с топлите си, деликатни стени, го накара да не успее да издържи на завърналото се с невероятна скорост желание да я завладява бясно и страстно.

Анджелика отново се беше разтворила и набъбнала като цвете под лъчите на слънцето и също под влияние на дошлата по – късно от тази на Майкъл силна възбуда вече не усещаше никакъв дискомфорт, а само необходимост да се подчинява на лудешкия му бяг.

                                        --------------------------------------------------------------

Майкъл беше искал да разговарят за Алекс, но тя още в мига, в който той беше споменал името му го беше погледнала с такава молба, че той се отказа, но не се бе предал, казвайки й:

- Този разговор трябва да бъде проведен и ако не желаеш да споделиш с мен ще трябва да го направиш със специалист. Не искам това да оставя по никакъв начин отпечатък на психиката ти.

- Добре съм, Майкъл – бе отговорила тя. – Спри да се притесняваш и да ми припомняш този неприятен епизод.

- Анджи, ти припадна. Това не е признак на „добре”. Все още отказваш да разговаряш и се затваряш за случката. Не искам да го правиш.

- Остави ме на мира, Майкъл! Не искам да си спомням. Беше страшно.

После тя бе станала и отново го бе оставила сам за известно време, а след като се беше върнала с букет от цветя той я беше гледал изумен, колебаейки се кога му се беше случвало такова изживяване. Бе му изглеждало нереално и толкова красиво, почти кристално чисто – жена се връща от разходка, а в ръцете си държи цветя набрани от полето. Анджелика усмихнато му беше съобщила, че иска да плува и не след дълго те бяха край басейна и той я наблюдаваше, отпуснат на шезлонга и под сянката на чадъра как искрено се наслаждава на съприкосновението си с водата.

Два дни, в които бяха изпълнили времето си в забавления, разходки из не малкия остров, улисани в разговори, които понякога бяха ставали много сериозни. Майкъл бе бил изненадан да научи, че тя изпитва неистов страх за неговата сигурност и се беше опитал да я увери, че за него се грижат невероятни професионалисти, които никога няма да позволят нещо да се случи. После беше й разказал за случки, които я бяха потресли.

- И ти си го позволил?! – Изумено бе попитала тя.

- Нямам избор, скъпа. Виж, нека ти го обясня така... Хммм... Била си на концерти, нали, и знаеш какво е да си сред тълпата?

- Само на твоя съм била на терен, но, да опознах усещането.

- ОК, тогава си представи всички тези хора около теб, а те са 100, 200, а понякога и много, много повече, ти си ги виждала пред хотела, решат, че искат да се докоснат до теб, да те прегърнат... Този беше такъв и този случай. Почти паднах на земята. Разбирам защо го правят, но и аз съм човек, и аз също като останалите мога да бъда наранен. Просто се отдалечих бързо и когато погледнах видях как Дан го държи за гърлото. Направих му знак да прекрати, защото изглеждаше истински болезнено за момчето. Няма как иначе, мила. Ако охраната ми не реагира адекватно аз за секунди ще спра да дишам задушен от любовта на феновете си.

- Ето, затова ти казах, че се страхувам за теб, защото сред тях може да бъде всеки. Знаеш какво се случи с Джон Ленън.

- Да... Предполагам, че просто не трябва да мисля за тези неща и да се надявам, че никога няма да ми се случат. Това е моята съдба. Може би точно затова не желая все още да те излагам на този кошмар.

Беше го погледнала с благодарност, но той знаеше, че рано или късно ще му се наложи да я представи на света и да спре да крие и тази мисъл истински не му даваше мира.

- Нали нямаш нищо против, Анджи?

- Говорихме за това, Майкъл. Не, нямам. Когато се сърдя не ми обръщай внимание, защото го правя в моменти на гняв. Знаеш, че напълно добре осъзнавам колко важни неща имаш да свършиш и не искам да се налага да ги прекъсваш, защото аз те притеснявам.

- Защо да ме притесняваш? – Бе попитал той.

- Нали не си мислиш, че, когато започнат да ограничават свободата ми, аз няма да излея цялото си възмущение върху теб.

Майкъл се бе разсмял и много добре си бе спомнил един разговор между него и Деби, която беше казала, че е кошмарно да се живее под властта на обективите.

На втория ден от пристигането им на острова, привечер Майкъл и Анджелика бяха гледали телевизия и тя бе започнала да търси нещо интересно, когато вниманието й бе било привлечено и тя бе възкликнала:

- Филма на Грег!

Майкъл бе потръпнал от споменаването на името му, но не бе реагирал и когато тя се бе извърнала, за да го попита: „Искаш ли да го изгледаме?”, той за миг се бе колебал, а след това бе казал, че няма нищо против. Анджелика почти през цялото време не бе спряла да бърбори, разказвайки как са заснети кадрите и той, въпреки непоносимостта си към Грег отново се бе възхитил на умението му да работи с камерата, да внушава и води зрителя с интелигентност към замисъла си.

- Какво се случи с него? Раздели ли се с жена си?

- Не знам. Предполагам. Защо питаш? Не съм го виждала след онази вечер.

Майкъл бе кимнал и те бяха прекратили темата „Грег”. Фимът бе свършил, но Анджелика не спираше да споделя за Кения и за това как бе искала именно с него да бъде там и колко силно й бе липсвал.

- Боже, Майкъл, беше страшно. Аз току- що бях открила зависимостта си по теб. Точно тогава и сексуалната ни връзка беше станала почти идеална, защото се бяхме поопознали и... заминах за Кения. Имаше нощи, в които съм стискала толкова силно юмруци, че, ако бях с дълги нокти неминуемо щях да си направя рани. Толкова ми липсваше... И после Япония...

Очите й бяха потъмнели, а Майкъл я беше прегърнал бързо, казвайки:

- Мисля, че е време да погледаме малко анимация.

В добро настроение и след много смях те бяха поръчали вечерята си. Майкъл усетил как Анджелика постепенно си беше възвърнала вярата, че за него е много повече от красива жена, с която има невероятно силна сексуална връзка, бе станал много по- дързък и бе започнал да разпалва въображението си и да я гледа с предизвикателство.

Той беше излязъл много бързо от банята и се беше изненадал да открие, че я няма в леглото.

- Анджи? – Беше я потърсил той.

Тя бе влязла откъм верандата, а в ръката си държеше купата с ягоди и сметана.

- Доядоха ми се.

Майкъл бе останал безмълвен след като тя, сядайки на спалнята беше взела една ягода и бе отхапала от нея. Плътните й устни, докосващи плода го бяха накарали да си представи как обгръщат с мекотата си част от него и той бе поел шумно въздух.

- Искаш ли? – Бе попитала тя. – Много са вкусни и ароматни.

Той се бе приближил до нея и отново без да говори й бе позволил да постави сочния и ароматен плод в устата му и беше оставил очите й да го предизвикват, докато отхапваше от ягодата. Предполагаше, че тя се беше изненадала, когато той след като беше изял ягодата бе станал и намирайки телефона си се бе престорил, че се свързва с Америка и започва да води сериозен разговор с менажера си. След това Майкъл беше видял как изненадата се бе превърнала в разочарование и как Анджелика беше оставила купата с ягоди на шкафа, който стоеше близо до леглото и отправяйки му поглед, в който беше прочел обида, разочарование и гняв бе легнала подчертано демонстративно. Тогава Майкъл се бе приближил до нея и поставяйки ръка на телефона си бе казал:

- Извини ме, но разговора не търпи отлагане.

- Разбира се. Както и да е – беше отговорила тя и се бе завила през глава.

Бе я съжалил, защото Анджелика може би можеше да заблуждава околните и да успява да прикрива пред тях истинските си настроения, но на него му стигаше само един кратък поглед, за да разбере как се чувства. Сега беше разбрал, че, ако продължи да се преструва, че разговаря по телефона, докато слуша един монотонен и повтарящ се глас да му обяснява какво трябва да набере, за да се свърже с оператор, рискува да предизвика яростта на Анджелика отново.

Продължавайки да повтаря: „Да... Аха...” Майкъл се беше приближил до шкафа и беше взел купата с ягодите и поставяйки я внимателно зад себе си, бе седнал на спалнята до Анджелика. Ръката му се бе плъзнала по бедрото й през тънката завивка и той мигновено бе усетил как Анджелика се отдръпва и се премества по- далече от него и обсега му.

- Не помниш ли: ”Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш”? – Беше казал той.

Тя след кратко колебание, през което вероятно бе преценяла на нея или на събеседника си по телефона говори той, се беше извърнала и срещайки погледа му бе казала:

- Не се занимавай с мен, Майкъл, а говори. Аз ще изчакам... Както обикновено.

- Никога не се научи, нали?

Тя не му беше отговорила, защото не бе не знаела към кого са отправени думите му, но щом отново му беше обърнала гръб, а той, започнал да издърпва бавно завивката, която я покриваше, Анджелика гневно бе седнала и погледът й го беше накарал да хвърли настрани телефона и бързо да вземе лицето й в ръцете си.

Беше я целувал като обезумял. Ръцете му бяха търсили да докоснат тялото й навсякъде. Бе издавал гърлено – носови звуци, докато я беше обсебвал и разсъбличал бързо, а тя все още неочаквала рязката промяна, бе оставала в ръцете му подвластна и неспособна да реагира.

                                           -------------------------------------------------------------

Анджелика отвори очи и го погледна. Обичаше да го вижда такъв самозабравил се и концентриран. Обичаше да го докосва по лицето в тези мигове, за да попива малките капчици пот, които започваха да блестят по деликатната му кожа и с този си жест да го кара да отваря очи и в тях да открива молба, страст и жажда. Но точно сега искаше много повече време, през което и двамата да се наслаждават на акта си на единение и да го продължат възможно най – дълго.

Майкъл леко извъртя лицето си и взе показалеца й между устните си, понечвайки да го засмуче, но тя го издърпа и бавно зарисува по контура им.

- Защо ми го причиняваш? – Попита той.

- Кое, Майкъл? – Изненада се тя.

- Ти не... Не разбирам какво искаш?

Анджелика сложи показалец върху устните му.

- Млъкни, Майкъл и не спирай!

- Не мога, когато ти не участваш.

- Какво?! – Повдигна тя таза си и продължи да се плъзга по тръпнещият му пенис. – Не те чух добре какво каза?

След това тя се раздвижи, показвайки му, че иска да сменят позата и той се отпусна по гръб. Анджелика го погледа известно време без да се движи и след това се наведе, за да го целуне.

- Майкъл, обичам те!

- Аз също те обичам, скъпа! – Отговори й той.

Мислите му бяха разпокъсани и той все още оставаше под влиянието на силната възбуда, която Анджелика видимо не одобряваше и с действията си му показваше, че желае да го измъкне от нея.

- Кажи ми какво искаш, Анджи и аз ще го направя.

- Аз... Нека ти покажа.

Той се усмихна и я остави да продължи, както тя намери за добре. Искаше да освободи болезнено натрупалото се желание да я има, което го беше спохождало няколко дни наред, но осъзна, че Анджелика не се чувстваше по същия начин. Между нежните й ласки и целувки той разбираше изненадан, че тяхната сексуална връзка може би се нуждае от нещо различно, от нещо, което той не бе очаквал, че тя някога ще пожелае. Анджелика винаги бе била прекалено страстна и отхвърляща опитите му да я накара да почувства сладостта на бавното и постепенно единение на телата. Вероятно това беше така, защото тя нямаше нужда от дълго стимулиране, от което се нуждаеха повечето от сексуалните партньорки, които Майкъл бе имал. Сега се случваше нещо изключително рядко за тяхната връзка и той, въпреки необходимостта да продължи лудешкия си ритъм, я остави да вкусва от новото за нея преживяване.

                                       ------------------------------------------------------------
 

„ She came at me in sections with the eyes of desire…”  бе прошепнал той, докато ръцете му се спускаха между гърдите й и продължаваха по стегнатия й корем. „ I fell trapped into her web of sin”, а пръстите му бяха рисували спирала около пъпа й. „ A touch, a kiss, a whisper of love…” “Гласа ти звучи много по- различно, отколкото в песента ти.”, беше казала Анджелика. “Ахххх…”, бе простенaла тя, когато устните му почти докосващи ухото й бяха продължили да шепнат: „ ... was at the point of no return…”, а ръката му бе намирала своя път между разтворилите й се бедра. Майкъл бавно бе започнал да смъква, пречещото му да усети плътта между тях бельо, а Анджелика повдигайки ханша си го бе улеснила. Бикините й бяха останали около сгъвката на коленете й и в мига, в който Майкъл бе прокарал пръсти там, където бе концентрирано цялото й желание и тя бе разтворила още по – широко бедрата си, а бикините бяха издали онзи пукащ звук, който се чува при разкъсване на шевовете. Тя бързо се бе освободила от тях, за да усеща без пречки докосването на дрезгаво шепнещия мъж. ”Deep in the darkness of passion's insanity…” , а пръстите му бяха напуснали изненадващо лоното й и тя бе отворила очи, а ръката й беше взела тази на Майкъл, за да я върнат там, където бе била преди секунди. „I felt taken by lust's strange inhumanity.”  

Изричайки последното Майкъл бе накарал Анджелика да почувства в действителност обзелата го нечовешка страст по нея. За кратко време стаята се беше изпълнила със стоновете й, а когато той неочаквано бе излял купата със сметаната и ягодите върху нея, тя се беше усмихнала и скоро се беше превърнала във вкусен десерт за Майкъл, а след това, когато тялото му беше покрило нейното по кожата и на двамата бе останала сладка лепкавост и силен аромат на ягоди бе наситил ноздрите им.

После ги беше обзела дива страст, от която сякаш нямаше измъкване. Бяха се изяждали и изпивали, а телата им се бяха отдавали едно на друго и безумно бяха търсели съприкосновение. И Майкъл и Анджелика бяха разбирали, че независимо от това какво си бяха повтаряли през изминалите дни, независимо от силната необходимост да доказват на обичта си, че не е породена само и единствено от зова на желанието им, сега бяха осъзнавали, че няма по – голяма награда за тях да вкусват един от друг. Анджелика беше бленувала за устните му, за върховете на пръстите му, които я винаги я докосваха с изуменост сякаш за първи път. Майкъл бе потръпвал от съприкосновенията си с нея, беше се опивал от вкуса и аромата й и мислите и на двамата бяха отстъпвали преклонени пред мощта на усещанията, които за секунди ги бяха завладели.

- Вкусвай ме, Майкъл...Изяж ме! – Бе простенвала тя.

Майкъл не бе знаел, дали тя е възбудена достатъчно, но неиздържайки на обзелата го страст се бе плъзнал в жадуваната й топлина, а секунди след това, изолирал напълно всичко около себе си бе започнал да се движи толкова бързо и да потъва в нея все по- дълбоко и по- дълбоко, че когато стона й „Майкъл, спри! Нараняваш ме!”, бе достигнал до него той бе разбрал, че беше прекалил.

                                             --------------------------------------------------


Анджелика попиваше сладката и лепкава ароматност на кожата му и бавно следваше линията на ключицата му, а след това завърташе език в ямката на врата му и продължаваше по другата ключица. Пръстите й нежно масажираха зърната на гърдите му, а Майкъл се опитваше да не я прекъсва, въпреки че искаше да върне обратно по гръб и да й забрани да издевателства над него. Езика й се плъзна по стомаха му, засмука пъпа му и той целият се изопна, а ръката му се вплете в косата й.

- По- надолу, Анджи! Знаеш какво искам!

Тя го погледна и му се усмихна, дланта й се плъзна по бедрото му, а скоро след това беше последвана от парещите й устни. Анджелика нежно захващаше между зъбите си кожа му, отриваше буза във вътрешната страна на бедрата му, а върховете на пръстите й го галеха по хълбоците и от време на време тя като котка си позволяваше да използва и ноктите си.

- Моля те, Анджи! Не ме измъчвай повече! – Каза Майкъл.

Тя отново му се усмихна и секунди след това той я видя как застава над него и после усети как се отрива в пениса му. Майкъл почувства как парещото й лоно го обгръща с устните си и се опита да потъне отново в него, но тя поклати глава и продължи да се движи по втвърденият му член, който сякаш се беше превърнал в скала и стоеше плътно прилепнал за корема му. Анджелика продължаваше да се плъзга по него и той извика:

- Анджи! Имай милост! Моля те!

- Не е ли хубаво, Майкъл? – Прошепна му тя.

- Ще свърша, а ти не искаш това, нали?

Тя застана над него изправяйки се на колене и Майкъл, възползвайки се от моментната й разсеяност, я хвана за кръста и секунди след това Анджелика отново остана по гръб и Майкъл започна да й доказва, че добре е разбрал посланието й. Скоро тя подвластна на темперамента си и неуспяваща да понася повече от ласките му, простена:

- Готова съм, Майкъл... Моля те, люби ме! Искам да те почувствам дълбоко в себе си.

Той не чака повече да го подканва и отново потъна в нея. Скоро след това и двамата забравиха да мислят и се отдадоха на сладкия си перфектно синхронизиран ритъм, който ги доведе до експлозивен финал.

                                     -----------------------------------------------------------

- В такива моменти се питам колко ли е хубаво след толкова удовлетворяващ край да се запали една цигара?! – Изненадващо каза Анджелика.

Майкъл се разсмя и заставайки на лакът я целуна.

- Защо не пробваш?

- Нееее... Но ми е интересно.

- Пушила ли си някога?

- Не. Веднъж пробвах, но така се задавих, че не посмях да повторя. Може би е за добро. Не е за мен.

- Сега се опитах да си те представя пушеща... Облечена си с черен корсет и черни мрежести чорапи, с жартиери – той пак се разсмя – Имаш и воалетка... Устните ти са яркочервени и... пушиш с цигаре... Гледаш предизвикателно, обвита сред цигарения дим... и...

- Това ми прилича на твой клип.

- Неее... Различно е... Много е секси, Анджи... Но аз определено не толерирам този вреден навик.

- А кой вреден навик толерираш, г- н Светец?

- Не толерирам нищо, което вреди.

- Ще го запомня, защото определено ще имам поводи, в които да ти го напомням.

- Ти заплашваш ли ме? – попита Майкъл.

Още преди Анджелика да му отговори той я прегърна през кръста и я притегли към себе си.

- Кажи ми, Анджи, заплашваш ли ме?

- Да – смеейки се му отговори тя. – Считай го за заплаха.

- О, това е грешка, скъпа. Голяма грешка.

- Наистина? И?

Той се разсмя и знаейки как да я „накаже” започна да търси най- уязвимото място на кръста й и намирайки го започна да я гъделичка.

- Не! – Изви се в ръцете му тя. – Не го прави пак, Майкъл! Моля те!

Смеха й звънеше, докато се опитваше да се измъкне от него и докато търсеше как да стигне до неговите уязвими точки. Майкъл предусещаше добре нейното желание и успяваше да се отдръпне и да застане така, че тя да не може да му противодейства. Сълзи започнаха да се спускат по лицето й, а той за кратко спираше, колкото тя да успее да си поеме въздух и след това отново пръстите му започваха дразненето си, а тя оставаше без дъх.

- Майкъл, кълна се, че ще съжаляваш. Спри! Моля те! Сприии!

- Заплашваш ме, а? Отново?

- Неее! Връщам си думите назад.

Майкъл спря и секунда след това започна да целува останалата почти без дъх Анджелика. Тя първоначално сякаш се отдръпна, но след това сякаш олекна в обятията му.

- Спри! – Разсмя се той все още, целуващ я.

- Няма – отговори му тя и продължи да го кара на свой ред да потръпва от гъделичкащите й го пръсти.

Майкъл все пак успя да се освободи от нея и да я положи по гръб, вдигайки ръцете й над главата й.

- Кажи ми как да те накажа? Имаш право да избереш сама.

- Какви са опциите?

- Две са. Да правиш любов с мен до сутринта и да правиш любов с мен до... сутринта.

- Хммм... Ще избера втората. Изглежда ми по- приемлива. Но не прекаляваш ли?

- Какво имаш предвид? – Попита той.

- Че вече си на възраст и се съмнявам, че ще издържиш.

Майкъл направи една от най- любимите й физиономии, казвайки:

- Аууу, от това заболя.

- От истината понякога боли, скъпи. Аз съм млада, в разцвета на силите си, а ти си на 43 години. Старец!

Майкъл се разсмя, възкликвайки:

- Аз? Старец!? Не те ли е срам, жено, да ми говориш така? Нараняваш ме жестоко и затова ще удължа наказанието ти и те превръщам в моя робиня, докато... Докато аз реша.

Анджелика спря да се усмихва и се вгледа в очите му. Беше тъмно, за да може да ги види така както желае, но въпреки тъмнината тя усещаше магията, която струеше от тях.

- Майкъл...

- Хм?

- Защо все още съм влюбена в теб? Защо винаги, когато влизаш в стаята в стомаха ми политат хиляди пеперуди и пулса ми се покачва? - Ръката й го погали по лицето. - Кажи ми защо?

- Не знам, Анджи. Вероятно защото съм неотразим – каза той и се разсмя.

- Не, Майкъл, аз говоря сериозно.

- Не си влюбена, мъничка.

- О, не ми казвай как се чувствам. Недей! Това е влюбеност. Аз се чувствам оглупяваща около теб. Понякога искам да избягам от тази зависимост, но трябва само да ме погледнеш и аз съм загубена.

- Да и затова ме караш да постъпвам както никога и да се гневя така както никога не съм го правил.

- Това няма нищо общо... Ти какво изпитваш към мен?

Майкъл се усмихна на зададения за пореден път един и същ въпрос и се отпусна лягайки до нея. Опитваше се да намери точните думи, за да може да обясни чувствата си, но не успяваше.

- Анджи, обичам те. Не знам, дали съм влюбен все още в теб. Може би не съм, но не знам. Не съм сигурен. Онзи ден те наблюдавах, докато закусваше. Толкова обикновен момент, а аз стоях захласнат и не можех да откъсна очи от теб. Беше... прекрасна. Точно като цвят покрит с капчици роса. Свежа, спокойна, нежна... Гледах те и мислех, че сърцето ми би спряло, ако те загубя. Не знам какво е, но ти си най – важния човек в живота ми след децата ми. И, дори обичта ми към тях да е различна, тази към теб не е по – слаба по силата си.

- Дали това е щастието? – Обърна се тя, лягайки по корем, оставайки повдигната на лакти. - Да намериш човека, който е твоето логично продължение? Онзи човек, който открива всяко колебание, радост или болка в очите ти или продължава мислите ти още преди да си ги формулирал дори? Спомням си как една моя приятелка твърдеше, че няма пълно единение на двама души, че всичко това е илюзия измислена от поетите и романтиците. Аз никога не й повярвах и винаги търсех своята половинка. Намерих ли я, Майкъл?

- Не мога да ти отговоря, Анджи. Ти знаеш, сърцето и разума ти занаят най- добре.

- Майкъл, в теб са влюбени хиляди момичета, а дори не те познават. Даваш ли си сметка колко силно можеш да въздействаш на женската част от човечеството?

- И да и не. Но те са влюбени в образа, който имам пред света, а ти познаваш истинския човек. Аз стоя пред теб без маски и грим. Не позирам, не играя, не казвам неща, които искаш да чуеш... И защо изобщо ти хрумна да водим този разговор?

- Защото ... Просто се питам как може да съм влюбена в теб след 5 години?!

- Не е ли хубаво да си влюбен?

- Хубаво е, но е заслепяващо.

Майкъл гледаше силуета й в тъмнината и пожела да я почувства възможно най- близо до себе си, затова прокара ръка по рамото й и изненадващо тихо й каза:

- Ела, искам да те прегърна.

Анджелика се намести в топлината на прегръдката му и изведнъж я облъхна миризма на ягоди и попита:

- Знаеш ли, че си като градина от ягоди? Така ухаеш.

- Ти също – усмихна се той. - Хареса ми да изяждам десерта си от тялото ти.

Тя също се усмихна и неочаквано помоли:

- Майкъл, би ли ми разказал за работата си? Никога няма да се наситя да слушам как твориш, защото ти си гений. Нали го знаеш?

Майкъл я погледна изненадан и за кратко остана мълчалив, защото тя го беше върнала към работата, която му предстоеше и го очакваше недовършена.

- Не мога да ти го разкажа, скъпа. Това не е нещо с начало, среда и край. Тук просто усещаш. То е като любовта. Връхлита те безметежно и няма измъкване от нея, докато не я реализираш. Аз тогава се загубвам и дни наред живея с онова, което ме е споходило... После идва работата. Аз никога, никога не се задоволявам с „добре е”. Това не ми стига. Нещата трябва да са идеални и всеки тон, всичко да е в перфектен синхрон. Нищо излишно не бива да остава, нищо да не е в повече... Не мога да го обяснявам, а още по – малко на човек като теб.

- Човек като мен?! – Изненада се тя.

- Да. Нямащ нищо общо с музиката. Имам предвид ... кухнята на музиката и човек, който пее така фалшиво, както никога не съм чувал през живота си.

- Стига, Майкъл. Не може да е чак толкова фалшиво.

- Може. Повярвай ми.

- А аз толкова обичам да пея.

- Пей, но знай, че е фалшиво.

Тя се разсмя и изненадващо се измъкна от прегръдката му и се изправи върху леглото. Погледа й го закова предизвикателно и след това тя каза:

- Позволи ми да ти попея тогава.

Майкъл се разсмя и сядайки се облегна назад и разтваряйки ръце й отговори:

- Как бих могъл да те спра? Искам да кажа „да ти откажа”.

- Ще ти изпея част една твоя песен, която ми е много любима.

- О! Интересно. Давай.

За кратко настъпи тишина и след това силният й глас изпълни стаята:

„Hey pretty baby with the

high heels on

you give me fever

like I've never, ever known

you're just a poduct of loveliness”

Майкъл първоначално я гледаше сериозен, после цялата му физиономия се изкриви в мъчителна гримаса и той сложи ръка пред устата си и само очите му все повече и повече се разширяваха. А Анджелика продължаваше и дори започна да танцува увлечена в изпълнението си.

„I like the groove of

your walk,

your talk, your dress

I feel your fever

from miles around

I'll pick you up in my car

and we'll paint the town

Just kiss me baby

and tell me twice

that you're the one for me”

-  И сегааа – извика тя.

„The way you make me feel

you really turn me on

You knock me off of my feet

my lonely days are gone”

-  Защо?! – Възкликна Майкъл. – Защо точно тази песен, за Бога?!

-  Хайде, скъпи, не бъди срамежлив. Дай ми жегата си! – Предизвика го Анджелика.

-  Какво?

Тя го повика с жест и след това протегна ръце към него и той също се изправи.

-  Хайде, Майкъл. Пей с мен.

Той се разсмя, а тя без да му обръща внимание и напълно наясно, че звучи ужасно, но за сметка на това забавляваща се прекрасно, продължи с песента. Майкъл продължаваше да я гледа изумен на сантиметри от нея и в един момент ръцете му я хванаха за кръста, очите му пробляснаха и тя почувства как настръхва, защото видя пред себе си онзи Майкъл, заради който момичета прекосяваха океани, заради който припадаха или не спяха с едничката мисъл и надежда – да го видят и да го докоснат. Единият му хълбок се повдигна и веднага след това и другият и тя най – сетне чу гласа му.

„I like the feelin' you're

givin' me

Just hold me baby and I'm

in ecstasy

Oh, I'll be workin' from nine

to five

to buy you things to keep

you by my side

I never felt so in love before

just promise baby, you'll

love me forevermore.

I swear I'm keepin' you

satisfied

'cause you're the one for me”

Неочаквано и Майкъл се увлече и след като беше пял с нея държейки я близо да себе, а тя бе откликвала на движенията му, той скочи от леглото и продължиха да си партнират отделени един от друг.

- Хайде, скъпи! Направи го! Дай ми едно хубаво хващане за чатала! Хайдеее! – Извика Анджелика.

Майкъл я погледна, а тя продължи да пее и той свивайки рамене реши да изпълни желанието й, а тя изпадна във възторг, издавайки силен възглас на задоволство.

-  Това е. Това е, Майкъл! Да, скъпи, да! – Викаше тя подскачаща на леглото. – Искам още.

Майкъл се приближи и качвайки се отново при нея сложи длан върху устата й.

-  Анджи, спри! Стига!

-  Защо, Майкъл? Аз се забавлявам. Искам да пея, лоши човеко! – Изпротестира тя и продължи да пее, въпреки че той не сваляше дланта си. – Пей с мен, танцувай. Хайде!

-  Обичам те, Анджи!

-  И аз те обичам! „Ain't nobody's business, ain't nobody's business but mine and my baby. Hee Hee! Ooh!”

-  О, Боже, нека горя в Ада, - погледна Майкъл нагоре - но обожавам тази жена и все пак, моля те, моля те, накарай я да спре да пее песента ми!

-  Оооо, ти си толкова скучен! – Възкликна Анджелика, сядайки рязко върху леглото.

-  Шегувам се, мила. Пей колкото искаш.

-  А може ли в дует с теб? - Смени тя разочарованата си физиономия.

-  Може. Какво следва?

-  Друга твоя песен, която ми е любима.

Майкъл се отпусна, лягайки безпомощен върху леглото и покривайки лицето си длани се разсмя и после разтваряйки пръсти я погледна през пролуките и попита:

-  А коя е тя?

Анджелика, подвластна на обзелото я настроение слезе от леглото и каза:

-  „Billie Jean”

-  Господи! – Възкликна Майкъл и продължи да се смее с пълно гърло.

-  Дай ми началото и спри да се смееш.

Майкъл седна отново на леглото и очарован от ентусиазма на Анджелика й зададе началните акорди на песента с бийтбокс. Той не спираше да я наблюдава, защото тя за първи път беше така освободена що се отнася за пеене и танцуване. Винаги бе била притеснена да му покаже как се движи под ритъма на музиката, защото казваше, че той е зверски добър и не иска да се излага пред него. В момента тя се опитваше да го имитира, а той едва се удържаше да не се разсмее и не защото не успяваше да улови същественото, а от умиление и удоволствие. Когато започна да пее Майкъл не изпълни обещанието си, което й бе дал да пее с нея и продължи да й поддава само ритъма.

Изведнъж тя спря и остана на мястото си, гледайки към него. По тялото й играеха лунните отблясъци, но то оставаше само един силует, от който той не можеше да отличи много.

-  Майкъл, аз се държа като хлапачка.

-  Какво?! – Изненада се той. – Обичам, когато се държиш така.

Тя седна на спалнята с гръб към него и тъжно му каза:

-  Липсва ми да снимам. Искам да съм увлечена в някакъв проект. Работи ми се, Майкъл.

Той се приближи до нея и я прегърна.

-  Кажи ми как да ти помогна?

-  Не можеш. Аз трябва да заявя присъствието си отново и ще му дам да разбере на Кенет. Майкъл, ами, ако е продал студиото на някой друг?

-  Анджи, спри да мислиш за нещо, което вече е миналото. Искаш ли да ти уредя фотосесия?

-  Знам, че можеш, но не искам. Аз мога и сама. Не забравяй, че аз съм човека, който е професионалиста в тази област.

-  Да, но не искаш ли да снимаш мен?

Анджелика рязко се обърна към него и се вгледа в очите му. Помисли си, че той се шегува, но Майкъл изглеждаше напълно сериозен. Тя вече не знаеше, дали иска да снима професионално Майкъл. Беше й станал прекалено скъп и сякаш предпочиташе да го запази за себе си. Знаеше, че, ако направи една – единствена фотосесия с него ще напълни банковата си сметка както никога до сега, но това да печели от съпруга си и човека, който обича й се струваше нередно и цинично.

-  Винаги съм искала и ти го знаеш, но не и за да печеля от теб. Не мога, Майкъл. Можеш да ми позираш и ще бъде истинска наслада за мен да те снимам в студио с подходяща светлина и костюми, но не мога след това да използвам снимките ти.

-  Не виждам причина да не го направиш.

-  Не. След като стане ясно, че сме сключили брак ще ме заклеймят. Не. Аз вярвам, че все още името ми означава нещо в нашата гилдия и ако пожелая бързо ще възстановя позициите си.

Тя се плъзна назад по спалнята, а Майкъл остана с гръб към нея и след като мълча известно време гласа му я накара да вдигне очи и да се вгледа в силуета му. Той седеше леко приведен напред и беше започнал да обяснява, че тя може би е права, но първото и единствено нещо, за което трябва да помисли е нейното възстановяване след случката с Алекс. Той не преставаше да говори и тя спря да го слуша, защото нещата, които й казваше ги повтаряше за пореден път. Неочаквано тя сграбчи Майкъл за раменете, събори го на леглото и захвана устните му със своите.

-  Млъкни и ме целуни – изпъшка тя върху устните му, а след това плъзна езика си, преминавайки покрай зъбите му и потъвайки дълбоко в устата му.

Анджелика затвори очи, усещайки как езика й намери неговия и те започнаха своя бавен еротичен танц, който в крайна сметка завърши когато тя съблазнително засмука долната му устна.

Майкъл си пое дълбоко въздух и след това прошепна:

-  Не си спомням някога да съм те целувал с главата надолу, но ми хареса.

През цялото време, докато беше продължавала целувката им той бе усещал извивката на гърдите на Анджелика да се трие във върха на главата му. Майкъл посегна и ги погали нежно и тя неволно изви гръб, а палците му намериха зърната й започнаха да очертават около тях нежни кръгове.

Тих стон, се изплъзна между устните му, когато тя се премести напред, за да му позволи да смуче гърдите й и както винаги този звук й подейства като силен афродизиак. Тя спря да се движи, докато се наслаждаваше на момента, в който така интимно покриваше сякаш с воал лицето на Майкъл, а ръцете му бавно галеха тялото й. Косата й остана като щит, предпазващ ги от околния свят, а единствения звук бе от удоволствието, което я караше да диша тежко и този, който идваше от устните на Майкъл, жадно вкусващ гърдите й.

Когато Анджелика най – накрая реши да се премести по- надолу, целувайки и лижейки тялото му, съблазнявайки и дразнейки го с кратки охапвания и ласки, Майкъл най- сетне почувства как неговото мълчаливо желание се осъществява, защото бедрата й се оказаха точно над главата му, а тя изкусително доближи ханша си до устните и езика му. Оставайки в тази поза тя описа над лицето му една малка фигура, която наподобяваше числото осем, продължавайки да държи плътта си на достатъчно разстояние от него, но той чувстваше топлината й, подушваше аромата й, а тя усети как горещият му дъх я изгаря и затова и двамата простенаха сластно, увлечени в играта си на съблазняване.

Анджелика най- сетне му позволи да вкуси от нея и устните му започнаха да сътворяват магическото си въздействие върху нея и тя усети как пареща светлина преминава по цялото й тяло и проблясва пред очите й всеки път, когато Майкъл умело прокарваше устни по набъбналата й вагина.

Тя отри тялото си в това на Майкъл и жадно пое члена му между устните си. Докато продължаваше Анджелика усещаше как тялото му откликва и се стяга всеки път в очакване на следващото дръпване на устните й. Колкото повече се приближаваше до края си, толкова агресивен ставаше и Майкъл в действията си. Езикът му описваше малки кръгове и тя усещаше как той я смуче все по- жадно, доставяйки и неимоверна слабост и запалвайки я я караше да продължава да диша тежко и тихо да стене. Майкъл не спираше и бедрата на Анджелика започнаха да потрепват от първоначалните вълни, предвестници на оргазма й. Той, почувствал, че след секунди тя ще се загуби, обвита в пелената на сладостта на екстаза си я хвана за кръста и я придърпа плътно към себе си, неспирайки да движи езика си, докато тя не достигна своя връх.

Дори и да искаше да се отдаде на изцяло на усещанията си, Анджелика и за секунда не бе спряла да задоволява Майкъл. Устините й не бяха преставали да се движат по тръпнещата му твърдост, да го поемат дълбоко, усещайки как докосва с него чак задната част на гърлото си, докато той тласкаше бедрата и ханша си в пълен сихрон с устата й.

Вълна след вълна нейния оргазъм бавно отшумя и тя още по- страстно продължи да води Майкъл към неговия, докато той най – сетне достигна връхната си точка. Анджелика почувства как той застива за кратко, преди да освободи натрупалата се възбуда и след това чу как шумно простенва и пропада в дълбините на собствения си край, а тя не спря да го гали и изпива с устни, докато той не я помоли да спре.

Анджелика се отпусна встрани, дишаща все още тежко. Очите и на двамата се срещнаха в тъмнината и пробляснаха сакрално свързани и останаха така, взирайки се един в друг, а между тях протичаше неможеща да се изрече емоция.

Майкъл постави ръка на корема й и продължи да я гали, докато и двамата не успокоиха дишането си.

Неочаквано за Анджелика той се плъзна назад и се пъхна под завивките и й обърна гръб.

-  Няма ли да кажеш поне „лека нощ”, Майкъл? – Изненадано го попита тя.

-  Ти успя отново да ме изненадаш така, че ми отне способността да говоря, момиче. Аз съм свършен. До тук съм. Ти ме изчерпа.

След това той посегна към нощната лампа, включи светлината, погледна към Анджелика, която, въпреки че бе изненадана от поведението му, все още лежеше на леглото, красива в голотата си и каза:

-  Обичам те безумно, Kite. Лека нощ!

-  И аз те обичам, Майкъл. Лека нощ!

Той продължи да я гледа още няколко секунди и след това отново загаси светлината и напълно необяснимо и невероятно за Анджелика заспа след няколко минути.

Тя го погледа очарована от красотата, която излъчваше, спокоен в съня си и внимателно се сгуши в него, възхитена от това да го чува тихо похъркващ.