Повече от чувство 97

Анджелика не спираше да се опитва да ангажира вниманието си с всичко друго, за да не мисли за резултата от теста. Чувстваше се по- изплашена от всякога и не можеше да обясни състоянието си, защото нямаше нищо логично в него. Тя и Майкъл винаги бяха искали семейство и сега всичко се подреждаше – бяха се оженили, тя нямаше съмнения, че е бременна, защото познаваше това състояние много добре, но вместо да е щастлива, Анджелика примираше от страх.

- Мамооо!

Айзая я извади от мислите й и тя продължи да му чете приказката, докато нежно галеше меката му коса.

- Айзая?

Той вдигна очи към нея и се усмихна, а Анджелика попита:

- Искаш ли да имаш братче или сестричка, Айзая?

- Бебе?

- Да, миличък, бебе. Искаш ли?

- Да, Зая, иска.

- Сигурен ли си, любов моя?

Айзая поклати глава и помоли Анджелика да продължи да му чете и скоро заспа в прегръдката й, оставяйки я отново сама с мислите й. След като се бяха върнали от острова тя бе разговаряла без Майкъл да знае с Франк и бе изказала загрижеността си, свързана със здравето на съпруга си и все по- честите му залитания в злоупотребата с медикаменти. Франк бе достатъчно верен и дискретен, за да не й каже цялата истина, на която той ставаше често безпомощен свидетел, но обеща също да поговори с Майкъл и да се опита да го накара да проумее, че е време да се замисли какво си причинява. Анджелика не знаеше кого е послушал, но Майкъл нае нов лекуващ лекар и тя бързо започна да вижда благоприятното въздействие от лечението му. Посещенията му ставаха скрити за нея, но тя вече не виждаше отнесения поглед на Майкъл, не чуваше провлачения му говор и забелязваше онзи прекрасен мъж, в който се беше влюбила. Усмивката му изгряваше чиста и неподправена и тя си спомни как една вечер я притисна плътно до себе си и тихо й прошепна: „Благодаря ти, че беше толкова настоятелна!” Тогава тя не беше проумяла думите му, защото бе била на границата между съня и реалността, но по- късно разбра какво е искал да й каже той. И, въпреки това, Анджелика се страхуваше. Дали сега беше подходящото време да бъде бременна? Дали и двамата бяха готови да посрещнат тази отговорност в живота си точно сега, когато той беше все още под огромно напрежение, което неволно предаваше и на нея? Анджелика знаеше, че Майкъл иска деца, че те са най- голямата светлина в дните му и че може да се грижи без никакъв проблем за тях, но тя не беше сигурна за себе си. Дните, в които бе тънала в престорено отричане на очевидните и така ясно проявени при нея симптоми за една бременност си беше мислила, че истинското й желание е да работи. Все по- често бе разлиствала документите за галерията и беше изпитвала желание да приеме предизвикателството, която й беше отправил Майкъл с подаръка си.



Телефона й завибрира и след малко тя чу гласа на Майкъл, който й се извиняваше за непростимата разсеяност и й казваше, че ще се прибере за съвсем кратко, а след това ще трябва да излезе, за да лети за NY.

- Какво? Защо?

- Утре имам среща в Сони. Ще им представя албума, мила.

- Кога ще се прибереш?

- Съвсем скоро. На път съм. Нали няма да заспиш?

- Не. Не още.

Тя остави телфона, осъзнавайки, че и тази вечер няма да може да сподели с Майкъл, че е бременна.

Анджелика беше във ваната, когато чу тихото му почукване по вратата и след като той влезе тя му се усмихна, а той седна и каза:

- Въпреки, че съм разсеян помня, че искаше да разговаряш с мен за нещо много важно, така че те слушам.

- О! Така ли съм казала? – Престори се тя. - Не, нищо важно няма, Майкъл. Просто ми беше много самотно без теб и исках, когато се прибереш...

Тя не довърши, а погледна Майкъл предизвикателно и усмивката й го накара да разбере какво е имала предвид.

- По дяволите! Недей така! Трябва да тръгвам съвсем скоро.

- Да, разбирам. Кога ще се върнеш?

- Още утре, предполагам или най- късно в други ден. Защо не дойдеш с мен?

- Какво? Сега?

- Да. Защо не? Ела с мен, скъпа. Хайде, Анджи! Винаги ми отказваш. Започвам да си мисля, че умишлено отбягваш компанията ми.

- Няма нищо по- далече от истината, Майкъл.

- Тогава, ела. Утре ще е важен ден за мен.

- Безсмислено е, скъпи. Ти ще се върнеш съвсем скоро и не виждам смисъл от присъствието ми. А и ще трябва да събудя Айзая, за да му обясня, че утре няма да съм тук.

- Вземи и него. Това не е проблем. Моля те! Ще излетим... Щом пристигнем ще вечеряме и след това...

Той също не довърши думите си, а само вдигна вежди, усмихвайки се.

Една от промените, които бяха непознати за Анджелика при първата й бременност беше почти непрекъснатото й желание за секс. Тя усещаше, че е готова да го прави по всяко време и на всяко място. Нямаше значение, че бе отпаднала или уморена и че понякога й се гадеше щом Майкъл беше наблизо хормоните й я отпращаха в едно съвсем различно състояние и всяко негово неволно докосване я караше да го иска неистово. Той, под влияние на лечението на д-р Форшън, който пътуваше и бе с него неотлъчно в процеса му на детоксикация, вече спеше добре, но понякога Анджелика, събуждайки се и усещайки го плътно прегърнал я, го събуждаше и той изумен от активността й задоволяваше желанието й. Сега сякаш точно този сексуален глад я накара да вземе бързо решение и бързо да се изправи, казвайки:

- Добре. Ще дойда.

Майкъл не й отговори, но тя видя жадния му поглед, който се спускаше по тялото й.

- Подай ми хавлия, Майкъл – усмихна се тя.

- Само още секунда, Анджи... Толкова си красива!

Очите му гледаха гърдите й и тя имаше чувството, че той открива разликата, защото тя вече беше осезателна. Иначе нежно - розовите й ореоли бяха потъмнели значително и сега имаха кафяв цвят, а самите й гърди, които тя усещаше сякаш не бяха нейни и почти непрекъснато я боляха, бяха двойно, или поне така изглеждаха в нейните очи, по- големи.

- Става ми неудобно да ме гледаш така, Майкъл. Хайде, дай ми хавлия!

Майкъл посегна за хавлията без да сваля очи от нея и я подаде сякаш в унес.

- Майкъл?

- Какво?

- Къде се отнесе?

- Никъде. Гледах те.

Начинът, по който той каза последното я накара бързо да се загърне и да излезе от банята. След като се облече без да се замисля, може би, за да не се откаже, Анджелика се извърна към Майкъл:

- Ти готов ли си с нещата си?

Той поклати глава и попита:

- Анджи, какво искаше да ми кажеш?

Тона му беше толкова сериозен, че тя за секунди се поколеба, дали да не му каже истината, но после се усмихна и прегръщайки го, каза:

- Нали ти го казах вече, Майкъл? Защо си мислиш, че има друго?

- ОК. За кратко си помислих нещо.

- Какво друго?

Телефона на Майкъл прекъсна разговора им и те скоро бяха в чакащата ги лимузина. Анджелика беше решила да не взема Айзая и въпреки че изпитваше угризения, че отново ще остави у сина разочарование заради отсъствието й, предполагаше, че то ще бъде за кратко, защото той нямаше да скучае и за минута с Принс и Парис.

- Майкъл, а включи ли онази песен?

- Коя, мила?

- Която слушахме онази вечер.

Майкъл се замисли, за да си спомни какво точно са слушали с Анджелика и после каза:

- О, да. Включена е. Те са доста и ще изберем най – подходящите.

- Как разбираш кое е най – подходящото?

- А ти как го правиш?

- Предполагам, че го усещам.

- Е, и при мен е така – усмихна се той.

Анджелика се отпусна в прегръдката му и си помисли, че е глупаво да го придружава само, защото не е могла да издържи на сексуалния си повик. Предположи, че целият ден ще остане сама и това не й хареса.

- Майкъл, промених решението си. Няма да дойда с теб.

- Ти шегуваш ли се с мен?

- Не. Съжалявам, скъпи, но забравих, че обещах на мама да се видим – излъга тя. – Знаеш, че откакто сме се прибрали не съм я виждала. Тя вероятно е променила графика си заради мен и... Разбираш, нали?

- Не, Анджи, не разбирам, но щом така искаш, няма да споря с теб.

- Сърдиш ми се, нали?

- Да.

- Но, Майкъл ти нямаш нужда от мен утре. Ще си на важна среща, а тя сигурно ще продължи дълго. После ще се качиш на самолета и ще след няколко часа ще си в Маями. Защо да идвам?

- Права си. Не си ми нужна – дръпнато й каза той и започна да набира някого.

След като приключи разговора си, Анджелика го погали и гледайки го с молба да й прости за промяната в решението й да пътува с него, му прошепна:

- Обещавам, че, когато се върнеш ще ти се реванширам.

- Анджи, с теб трябва да поговорим.

- Добре.

- Когато се върна.

Отдавна светлините на летището пробягваха по лицата им, а огромните машини гордо преминаваха близо до тях, затова не можеха да водят продължителен разговор. Майкъл скоро щеше да отпътува отново и странно защо Анджелика желаеше това да се случи възможно по- скоро. Имаше нужда да подреди мислите и чувствата си и по- важно от всичко да ги проумее. Докато бе лъгала, че има среща с майка си тя бе решила, че утре ще отиде на лекар, за да получи окончателното потвърждение за състоянието си.



Вятъра я блъсна в лицето на излизане от кабинета и тя побърза да влезе в колата си. След това остана вцепенена дълго време. Не знаеше защо това, че лекарката й потвърди бременността й я накара да се чувства отново така изплашена. Изпита огромна нужда от Майкъл, защото осъзна, че той е единствения човек, който можеше да прогони съмненията и страховете й и да ги превърне в слънчево щастие. Знаеше, че не може да премълчава повече и изгаряше от нетърпение той да се върне и да спре всички въпросителни, които продължаваха да я преследват.

Анджелика се стресна от звъна на телефона си и неудоволствие установи, че я търси Дилън. След като разговаря с него тя гневно запали колата, а факта, че той започва да изисква прекалено много от нея и да се опитва да я критикува събуди силното й възмущение. Думите му, че заради непрекъснатото й движение той не успява да се вижда със сина си я караха отново да изпита заплаха. Беше му обещала, че след седмица ще може да вземе Айзая, но нямаше представа, дали ще удържи на думите си. Не искаше да обърква сина си, а подозираше, че занапред ще се случва точно това.

Тя паркира колата и слезе от нея. Тишината беше успокояваща и сякаш вятърът бе утихнал и само кратък порив караше огромните дървета да зашумят. Анджелика погали мраморната плоча и постави цветята върху нея, а после се отпусна върху зеления тревен килим. За кратко помълча, а след това тихо започна да говори. Не знаеше колко дълго продължи монолога си, но изпитваше необходимост да разкаже на Енрике всичко, което се случваше в дните й. Имаше нужда да му сподели радостите и страховете си, затова не спести нищо и разкри и най- съкровените си мисли. След като спря да говори болката, че него вече го няма в дните й и осъзнаването, че бе говорила на себе си я накара да се разплаче неудържимо. Тя не знаеше, дали не идеализира брат си и дали в действителност той би могъл да бъде винаги в състояние да даде отговор на всички въпроси, които я измъчваха, но спомена, че винаги бе бил готов да й помогне не беше измислен и тя имаше нужда от подкрепата му.



Майкъл излезе от сградата и след като се отпусна в лимузината си помисли, че все пак не е можел да направи нищо повече и е трябвало да се съгласи. Беше убеден, че е грешка, бе сигурен, че неговата идея за пилотен сингъл е по- добра, но не бе успял да се пребори и се налагаше промяна в плановете му.

- Франк, толкова ми омръзна вече. Винаги е едно и също. Това е моята музика, моите идеи, а те ми казват, че аз нямам правилна визия за пазара и потребностите му. ОК. Така да бъде.

Франк не му отговори, защото знаеше, че Майкъл, дори няма да го чуе точно сега. Преговорите бяха продължили много дълго и той подозираше, че приятелят му и негов шеф е уморен и има нужда да поговори, а след това щеше да се отпусне и да освободи трупалото се така дълго напрежение.

- А аз имах толкова ясна визия за филма към песента.

Майкъл поклати глава и после каза:

- Да се връщаме в Маями, Франк. Имам нужда да прегърна децата и момичето си. О, и се обади на Брус, за да се разберем кога ще дойде, за да довършим последните неща по миксирането. Кажи му, че ще му се обадя утре следобед.

Майкъл се отпусна назад и затвори очи все още неуспявайки да се освободи от напрежението, което бе съпътствало преговорите му със Сони. Компромисът, който бе направил не му харесваше, но, знаейки, че не бе имал избор прехвърли мислите към Анджелика. Нещо се случваше с нея и той го усещаше непрекъснато, но не знаеше какво е и наистина имаше необходимост да поговори с нея. Беше решил да си почине ден – два и щеше да има време за нея и децата си. Чувстваше се длъжник и въпреки че те често го придружаваха в студиото не бе достатъчно време с тях. Анджелика не искаше да се намесва в работния му процес и през последните седмици я виждаше най – често спяща. Разговаряха по телефона и за кратко и той, свикнал комуникацията им да не е така повърхностна се чувстваше незадоволен и напълно неинформиран какво се случва с нея.

- Франк, набери Анджи. Искам да я чуя – помоли той без да отваря очите си.

Скоро Франк му подаде телефона и Майкъл се усмихна, когато чу гласа й да пита, дори без да го поздравява:

- Как мина, скъпи?

- Мина добре, Анджи. Не точно както аз исках, но да кажем, че се разбрахме.

- Това не е съвсем добра новина, нали?

- Добра е, скъпа – усмихна се Майкъл, нежелаещ да навлиза в подробности. – Ти как си?

- Аз... Ще си дойдеш ли днес?

- Аха. След час излитаме и скоро съм при теб. Защо?

- Защото искам да си тук. Липсваш ми!

- Как мина денят ти?

- Интересно. Ще ти разкажа, когато се видим.

Майкъл и Анджелика говориха още около 20 минути предимно за децата и когато той чу прозявката й, попита:

- Нали няма да заспиш преди да се върна?

- Надявам се – усмихна се тя.

- Анджелика! Ти заприличваш на „спящата красавица”. Стегни се.

- Казах ти, че имам нужда да работя.

- Ще измислим нещо. Нямам търпение да се върна. Имам нужда просто да бъда с теб и децата без да бързам непрекъснато.

- Помниш какво ми обеща, нали?

- Какво?

- Не си забравил! – Възмути се тя.

- Аз съм ти обещал милион неща, Анджи. За кое говориш?

- Че няма да работиш няколко дни.

- О, това ли? Да, няма.

- Добре – отдъхна си тя.

- Имаш планове ли?

- Не, но мога веднага да организирам нещо.

- Недей преди да се прибера.

Франк прекъсна разговорът им, давайки знак на Майкъл, че е време да слизат от колата и затова той се сбогува с Анджелика и качвайки се в самолета си пожела полетът да премине възможно най- бързо, за да може да целуне любимите си същества.



- Моля те, Грейс, нека ги целуна – смееше се Майкъл, докато тя го избутваше навън от апартамента, опряла ръце на раменете му.

- Утре. Ако ги събудиш ще настане лудница и ти ще си виновен.

- Ще бъда много нежен и внимателен.

- Не! Утре – оставаше категорична тя.

- Каква жена си ти?! Аз съм им баща. Пусни ме при тях, Грейс!

- Майкъл, не се дръж като упорито дете. Ще ги видиш утре. Лека нощ!

Тя затвори вратата пред лицето му и той чу смеха на Анджелика, която до сега бе наблюдавала мълчаливо спора им.

- Какво се смееш, Анджи? Тази жена ... Ще я уволня. Тя ми забранява да видя собствените си деца. Това е нечувано. Аз ще...

Анджелика се приближи и сложи длан върху устата му.

- Шшшшт, ела!

- Не. Искам да ги видя, Анджи.

- Майкъл, те са добре. Сега спят. Ела, искам да ти кажа нещо.

- И аз искам да поговорим – предаде се той, поемайки дланта й.

След като се върнаха в техния апартамент Майкъл взе телефона и малко преди да се свърже попита:

- Какво искаш да пием? Вино?

- Не.

- А какво?

- Нищо. Вода.

- Вода? – Изненада се той.

Анджелика поклати утвърдително глава и пред проследяващият му я с интерес, заради отказа й да му прави компания, поглед, седна на един от фотьойлите.

- Ще възразиш ли, ако аз си поръчам? Имам нужда да изпия една чаша.

- Не, разбира се.

Майкъл поръча виното и седна срещу нея.

- Е, разказвай – предизвика го тя.

Майкъл се впусна в пълни подробности за срещата си, нескривайки възмущението си, че Сони не бяха одобрили желанието му пилотния сингъл от албума да бъде „Unbreakable”.

- Аз имах визия и за филма към песента. Но нищо, аз все пак ще го заснема. Дори и със собствен бюджет.

Той започна да й разказва как си представя самия кратък филм и беше толкова разпален в това, което въображението му рисуваше, че късно забеляза как клепачите на Анджелика все по- често се затварят за по- дълго и замълча. Тя не реагира на настаналата тишина, а само леко се намести във фотьойла и накара Майкъл да се усмихне на гледката.

- Анджи? – Тихо я повика той.

Тя стреснато отвори очи, погледна го изненадано и каза:

- Да? И после?

Майкъл се разсмя и след като се приближи седна до нея и я целуна.

- Мисля, че ще ти разкажа друг път идеята си. Сега е време да спиш. Едва държиш очите си отворени.

- Не. Аз трябва да ти кажа нещо.

- Знам какво ще ми кажеш, скъпа и си права. Обещавам ти, че ще се опитам да отделям повече време за вас. Сега ще ми бъде много по- лесно и въпреки че трябва да...

- Нее... Изслушай ме. Не е това.

- А какво е?

- Нещо друго. Много по- сериозно.

- Кажи ми.

Майкъл за секунди бе станал много съсредоточен и погледът му внимателно следеше всяка мимика по лицето на Анджелика. Тя не издържа на това негово взиране и се изправи.

- Анджи? Кажи ми!

За кратко тя остана с гръб към него, мълчаливо загледана в нощта навън и след това бавно се обърна.

- Никога не съм го казвала на мъжа до мен и ми е трудно. Не знаех, че е толкова трудно да се изрекат едни от най- прекрасните думи на този свят. Аз... Майкъл, помогни ми!

- Не ме влудявай, Анджи! – изправи се той и заставайки пред нея, сложи ръце на кръста й. – Кажи ми! Каквото и да е аз... Просто ми кажи.

Анджелика взе ръката му и я плъзна по корема си, а после вдигна очи, срещна неговите и сякаш почувствала за миг цялата любов, която ги свързваше да я изпълва и да цъфти в нея с уханни цветове, се усмихна и каза:

- Майкъл, ние ще имаме бебе. Бременна съм.

Нямаше въздух. Нямаше светлина. Нямаше звуци. Нищо нямаше. Сърцето му забрави да бие и той застина и само очите му не спираха да говорят. Те бързо се изпълниха със сълзи, които преляха от тях и се спуснаха по умореното му лице. Най- сетне той шумно си пое въздух и бързо притисна Анджелика към себе си в задушаваща я прегръдка. Устните му пропуснаха стона му и той изхлипа в косите й:

- Благодаря ти! Благодаря ти, Господи! Благодаря ти, Анджи! Благодаря, че ме караш да се чувствам най – щастливия човек на тази земя!!!

Ръката й погали нежно косата му, а когато той се отдръпна, за да я погледне тя целуна сълзите му.

- Обичам те, Анджи! Обичам те!

- Аз те обичам много повече.

- Ще имаме бебе. Аз и ти. Ние.

Той отново я притисна към себе си, така силно, че тя си помисли, че може да я счупи на парченца. После дланите му взеха лицето й той го покри с безброй целувки като не спираше през сълзи да повтаря колко много я обича и да й благодари. Най – накрая коленичи пред нея и повдигайки блузата й целуна корема й, а след това положил глава върху него притихна в щастието си.

Анджелика свела глава не спираше да го гали по косата, оставяйки го отдаден на мига. Страховете й все още бяха тук и тя, въпреки че беше жадувала да преживее точно с Майкъл това невъзможно да се опише с думи щастие, в което двама души споделяха новината за най – голямото от всички чудеса на този свят, не спираше да се пита, дали сега е най- правилното време да имат дете.

Майкъл поемаше от топлината на кожата й и се опиваше от знанието, че там вътре в тялото й, в това тяло, което неведнъж бе желал да абсорбира се бе зародила частица от него самият. Най – после Бог беше дал отговор на молитвите му и той се чувстваше като на върха на света и като господар на Вселената. Беше чувал тези думи и друг път, но сега беше различно, защото детето му щеше да дойде на този свят като плод на една неописуемо силна и обезумяващо поглъщаща го любов.

- Анджи? – Вдигна очи той. – Знаеш ли, можеш ли да си представиш колко щастлив ме направи?

- Да. Предполагам.

Тона й, изражението й го накараха да се изправи и отново да вземе лицето й между дланите си.

- Какво има, скъпа?

Тя въздъхна и се отдалечи от Майкъл, сядайки отново.

- Анджи? Наред ли е всичко? – Притеснено попита той.

- Изплашена съм.

- Защо? Не искаш бебето ни ли, Анджи?

- Не! Не! Не! – Прегърна го тя. – Не знам защо се чувствам така? Не знам, Майкъл. Искам да мога да си го обясня, но се питам... Та, ние току- що се оженихме... Все още свиквам да съм ти съпруга, с новото си име и... – тя видя как очите му се разширяват изумено и го прегърна. – О, Майкъл! Ще ме разбереш погрешно, а аз не искам да става така.

- Анджи, ние се познаваме от толкова време. Нищо не се променило, скъпа. Просто вече сме семейство. Защо това те плаши? Не го ли искаш? Съжаляваш ли?

- Не! Страхувам се. Ти си Майкъл Джаксън. Не знам, дали ще успея да задържа любовта ти.

- Недей, Анджи! Не ми отнемай този миг на щастие! Не го превръщай отново в момент, в който трябва да ти повтарям колко означаваш за мен.

- Не искам и другото ми дете да страда. Дилън днес се обади. Каза, че му преча да вижда Айзая, защото непрекъснато съм далече и неустановена. Никога не знаел на кой край на страната или света ще съм. Не искам да обричам и другото си дете на това.

Майкъл рязко се отдръпна от нея. С думите си тя сякаш го заля с ледена вода.

- Ти не вярваш в нас, в бъдещето ни, в любовта ни, в чувствата ми, в своите... Ти мислиш за раздяла... Защо? С какво го заслужих?

- Това няма нищо общо с теб. Ти си просто звезда, която лесно може да бъде изкушена и...

- Не искам да те слушам повече. Това е... Ти не ме познаваш?!

Майкъл се изправи и вземайки телефона си набра Франк.

- Тайсън, обади се да приготвят лимузината. Излизам... Не те засяга... Ти също идваш с мен. Обади се на Грейс да приготви и децата.

Анджелика го гледаше изумена и в мига, в който той затвори тя понечи да каже нещо, но Майкъл я изпревари:

- Не искам да говориш. Каза достатъчно.

След това той излезе от стаята, оставяйки я да гледа пред себе си с широко отворени очи, дишаща тежко, защото едва си поемаше въздух от задушаващата я болка.

Тихо затворената врата, когато Майкъл напусна безмълвно апартамента я извади от вцепенението и тя простена, а главата й олекна и забуча, ушите й запищяха и тя едва държейки се на нозете си стана. Отваряйки вратата тя едва не се сблъска с Грейс, която държеше в ръцете си, спящия Айзая. Тя го пое от нея, а Грейс попита:

- Анджи, какво става?

- Не знам, Грейс. Аз не знам.

Оставяйки Айзая в леглото Анджелика се върна във всекидневната и неиздържайки се свлече на пода, ридаейки.