Повече от чувство 5

Майкъл на спираше да се смее докато тя му разказваше на какво изпитание е била подложена от децата си, докато са били на екскурзия до Европа.
-  О, на теб ти е смешно, но беше наистина опасно. Аз мислех, че са се загубили. А те просто си играеха в другата стая.
-  Знаеш ли, вярвам ти, че си била много изплашена. Аз също бих се побъркал от притеснение. Но определено недоумявам защо не си проверила по стаите?
-  Не знам. Бих искала да ти отговоря, но не мога. Тичахме със Саманта из целия хотел като обезумели. Обадих се и в полицията, за да съобщя за евентуално отвличане.
-  Направи ли го?- той пак се разсмя
-  О, да...Беше кошмарно. Не искам да го изживявам никога повече. Никога.
Майкъл отново потъна в мислите си затова колко бе искал да има деца от Лиса. Беше приел Дани и Бен като свои и много ги обичаше, но беше мечтал за техни собствени.
Чу я да казва:
-  Ще ти открадна Дина. Тази жена готви превъзходно.
-  О, да, наистина е перфектна.- и наля още шампанско в чашата й.
Лиса го наблюдаваше и си мислеше, че не е справедливо да постъпва така с него. Той не го заслужаваше. Не биваше повече да го вижда. Трябваше да го накара да разбере, че въпреки желанието им нищо няма да се получи и не е нужно да удължава агонията си.  
Той я погледна и зададе въпроса, на който определено не искаше да чува отговора:
-  Лиса как е личния ти живот? Излизаш ли с някого?
-  Нищо сериозно. Но нали разбираш? Човек не бива да остава сам.
Нещо се сви в него и заболя. Обвини се, че попита. Не му трябваше да знае. Мисълта, че някой я докосва, прегръща и целува го караше да страда. Майкъл все още не беше готов да я пусне от себе си и не знаеше дали някога ще го направи. Въпреки това той продължи да пита:
-  Познавам ли го?
Тя го погледана в очите и видя, че той не иска да знае отговора на въпроса си.
-  Нека говорим за нещо друго.

Бавно тя поведе разговора в друга посока, за да избяга от това да вижда болката, която толкова отчетливо се бе появила в красивите му очи. Говореха за какво ли не- за книги, кино, музика, за фондацията му, за последните новини около общите им приятели. Времето се изнизваше неусетно, а те не спираха да разговарят и да се смеят.
-  Видях я, Майкъл. Ако искаш ми вярвай, но стоеше пред портите по халат и махаше след него за „сбогом” докато той й крещеше нещо от прозореца на колата. Беше гледка за милиони. Учудена съм, че никой папарак не улучи този момент.
-  Не е било и нужно. Милия. Тя наистина си го просеше, но не вярвах, че има смелостта да я напусне.
 -  И аз. След толкова преживявания в брака им си мислех, че нищо не може да го накара да си отиде. Но ме изненада.
Майкъл посегна отново към шампанското, но Лиса го спря:
-  Мисля, че пих достатъчно.
-  Има съвсем малко. Нека свършим бутилката.
-  Ще ме напиеш, Майкъл.
-  Няма. Съвсем мъничко е. Виж. - и той наля до половината на чашата й, след което изпразни остатъка от бутилката в своята.
Лиса усещаше, че наистина шампанското оказа влиянието си върху нея. Прииска й се да докосне Майкъл. Точно в този момент той потапяше една ягода в сметана и я поднесе към устата й като не спираше да я гледа, докато тя отхапваше от нея. Очите й отново блестяха палаво и той почувства как у него се надигна една топлина която го остави за секунди бездиханен. По устната на Лиса остана сметана и той каза:
-  Имаш сметана на устната си.
Тя посегна и се опита да я попие с пръсти, но не успя. Майкъл се усмихна:
-  Нека ти помогна.
Той стана и с език облиза остатъка от сметаната. Тя го прегърна през врата и каза:
-  Благодаря ти!



После тя чу музиката. В момента започваше „ Always On My Mind” на баща й, която много обичаше. Майкъл разбра, че тя се заслуша в песента и попита:
-  Да я спра ли, ако те притеснява?
-  Не, за Бога! Обичам тази песен. Ще танцуваш ли с мен, Майкъл?
-  Разбира се, мила. Ела.
Тя го прегъна изпод раменете и сложи глава на гърдите му, а от него се откъсна въздишка. Лиса се остави на безупречното усещане на Майкъл за ритъм да я води и тя потъна в неповторимостта на този момент. Гласа на баща й огласяше стаята, а Майкъл сякаш я караше да лети в прегръдката му. Усещаше се толкова закриляна в този миг, толкова обичана. Сякаш имаше нещо вълшебно и тя не можеше да спре появилите се отново сълзи в очите й. Но това не бяха сълзи на болка. Баща й й беше липсвал през целият й живот, а този миг с Майкъл щеше да запомни завинаги. Тази красота я отнасяше далече и тя беше благодарна, че я споделяше точно с него.
Майкъл държеше Лиса в ръцете си и не можеше да спре да слуша текста на песента и да усеща отново надигащата се в него болка от осъзнаването, че вече я няма в живота му. Беше сигурен, че това е последната им нощ заедно и искаше да успее да изживее с нея всичко, което би могъл, за да го съхрани в съзнанието си и да пази този спомен жив. Да я усеща така нежна в прегръдката си, подчинена и покорна беше като награда за него, но наистина болезненa награда. 
Песента свърши и започна друга, а Лиса вдигна поглед и помоли:
-  Майкъл, бихме ли могли да я чуем отново?
-  Разбира се.
Песента отново се разнесе, те двамата отново се прегърнаха, но този път не танцуваха. Майкъл прошепна в ухото й:
-  Искам да правя любов с теб, скъпа, такава каквато не съм правил никога до сега.

Тя го целуна. Той й отговори така, че тя усети нежността във върховете на пръстите си. Не знаеше кой Майкъл харесва повече- този с каращата я да изтръпва нежност или другия, който я изпепеляваше в страстта си? Разтапяше се от докосванията му, които бяха като допира на пеперудени крила по кожата й.

Когато той отвори вратата на спалнята Лиса онемя. Майкъл беше най- романтичния мъж, който бе имала в живота си и този път отново го доказваше. Стаята беше огряна от пламъчетата на свещи. Аромата им бе завладяващ и опияняващ. Тя се обърна  и го погледна, но не можа да каже нищо. Просто го прегърна силно, а той й отговори по същия начин.
Майкъл отново не бързаше. Искаше да превърне тази нощ в нещо, което не бе изживявал. Искаше да се докосне до вратите на Небето. Искаше и тя да се почувства така. Целуна очите й, а тя през това време с една ръка галеше гърба му, а другата бе заровила в косата му ниско до тила. Целуна страните й, целуна устните й. Искаше да целуне всяка частица от нея.
Лиса обви ръце около врата му и се остави на неговата обич. Знаеше, че той ще успее да направи тази нощ незабравимо красива. Виждаше го в погледа му, усещаше го с всяка фибра на тялото си, помирисваше го във въздуха- наоколо витаеше само любов. Пламъчетата на свещите играеха по стените и мебелите и създавах уюта на нещо споделено и съкровено. На нещо толкова тяхно и неописуемо.
Майкъл изпадаше в състояние на абсолютно опиянение. Под въздействието на шампанското и близостта на любимата жена до себе си той не можеше да контролира цялата сила на обичта, която го изпълваше. Искаше да плаче и да се смее, да крещи и да танцува. Сякаш всичко се случваше на забавен кадър и той пропадаше в аромата й, в синьото на очите й. Искаше я цялата, искаше я завинаги.
Лиса летеше. Майкъл рисуваше по нея любовта. Мисълта й се върна към вината, но тя бързо я отпъди, за да преживее с него тези мигове на единение и да успее да има се отдаде без никакво усещане за останалото. Искаше да затвори очите на действителността и да живее само в този споделен миг на нежност, докосване и опиянение.
Майкъл нежно я постави на леглото и обсипа всяко кътче на тялото й с милувки и целувки. Твореше върху нея картини на страст и болка, на раздяла и сълзи, на любов, но картини пропити с най- чистите и съкровенни чувства на този свят.
Тя го гледаше задъхана и разпиляна, недоумяваща как той успява с всяко свое докосване да я накара да изтръпва от желанието да го има.
Майкъл ненаситно галеше и целуваше гърдите й, спускаше се по стомаха й, корема й, бедрата й...Тя посегана за ръката му и сложи пръстите му в устата си й ги засмука. Той продължи да се спуска надолу и сложи устни между краката й. Лиса се изопна усещайки ги там и ръцете й се вплетоха в косите му. Майкъл бавно прокара език по цялата й влажност после се върна бавно обратно, за да отпие още веднъж от нея. Погледна я. Тя беше затворила очи и тихо стенеше. С върха на езика си подразни клитора й и по променилите й се стонове разбра за ефекта на действието си. После нежно го обхвана с устни и го засмука като не спираше да го стимулира и с езика си. Продължи да я изпепелява и скоро тя свърши.
Лиса не успя да подчини насладата, в която той я бе подчинил и когато тя намери своето логично проявление тя закрещя от удоволствието. Усети как Майкъл отново я обсипва с милувките си, как тя го целува ненаситно и как се притиска неистово към тялото му. Имаше чувството, че сърцето й няма да издържи на лудешкия си ритъм. А той не спираше да я докосва. Не спираше да извиква у нея желанието за още и много. Сякаш стените се бяха слели. Сякаш всички малки пламъчета на свещите се бяха превърнали в един огромен огън, който изгаряше вътрешностите й и се разливаше по цялото й тяло. Чу го да казва:
-  Съвършенна си...Прекрасна си...
А тя можеше само да повтаря:
-  Майкъл...О, Майкъл!
Малко по-късно той бавно влезе в нея и танца не пълното им единение започна да се сътворява.Усещането да е в нея отново тази вечер го накара да изпита нещо, което не си спомняше да е изпитвал някога. Той не си спомняше никога през живота да бе достигал такава връхна точка на отдаването. Движенията им сякаш бяха ръководени от нещо извън тях. От нещо голямо и силно, което нямаше име. Майкъл много пъти успя да за задържи края си и да я накара да изживее няколко пъти нейния. Наблюдаваше я как се загубва и после как отново се връща, за да го чувства в себе си. Усещаше ритъма на сърцето й , отпиваше от дъха й, възбуждаше се още по- силно от стоновете й.
Лиса не знаеше колко време е минало. Дали минути или часове, но разбираше, че това е времето, което ще пази в себе си завинаги. Усещаше дъха на Майкъл в ухото си, докосването му, гореше я с изкусните си движения.
Постепенно пламъчетата на свещите започнаха да угасват. Играта им се замени от играта на първите лъчи на слънцето, които бавно се прокрадваха в спалнята и галеха ласкаво и нежно.
Майкъл се отдели сякаш от себе си се остави на върховната наслада на оргазма си. Лиса отново го притискаше към себе си, свършвайки едновременно с него. Стоновете им се сляха създавайки красивият дует от звука на преживяното щастие да намериш себе си в другия. Тя хапеше врата му, а той стенеше и я притискаше към себе си изпаднал сякаш в транс. Усещаше как сърцата им препускат в бесен ритъм, как експлозията се разстила по всяка частица от телата им и как ги оставя безпомощни да се отделят един от друг.
Той се опря на лакът, а със свободната си ръка  погали лицето й и прибра един кичур от косите й. После целуна пулсиращото й слепоочие и една сълза, която се спускаше по бузата й.
Лиса не успя да спре сълзите си. Сякаш те появиха в пълен синхрон със силата, с която изживя единението си с Майкъл. Усети как той се отпусна върху нея като нежно притискаше лицето си в косите й, целувайки я зад ухото. Дишането му беше тежко и забързано. Тя го целуна. Отново се разтопи от нежното докосване до неговите устни. Целуваха се дълго. Сякаш търсеха отново перфектното сливане на телата си, но този  път чрез целувката си. Той понечи да се отдели от нея, но тя го задържа с прегръдката си:
-  Искам да те чувствам още в себе си.
И те останаха дълго така като тя нежно галеше косите му, а той целуваше лицето й.
Когато най- после той се отдели от нея, а тя се вкопчи в прегръдката му, Майкъл бе завладян от неописуема болка. Искаше да й каже колко му липсва, колко много иска да върне времето назад и да промени нещата, но знаеше, че е по-добре да не говори. Всичко беше вече минало и трябваше да си остане там. Той трябваше да се пребори с действителността, да закъта болката дълбоко в себе си и да продължи напред.
Лиса го целуна по врата и каза:
-  Никога няма да забравя тази нощ, Майкъл. Благодаря ти!
Той не й отговори, а просто я притисна плътно до себе си.