- Майкъл, искам да те питам нещо по-късно.
Той му се усмихна:
- ОК, Франки. След репетицията или сега?
- Ако е възможно нека бъде сега, защото имам работа и трябва да изляза до 30 минути.
- След малко идвам при теб.
ЛаВел му съобщи, че един от танцьорите се е контузил и е със счупен глезен , което автоматично означаваше, че той е вън от шоуто. Това беше много неприятна новина, защото трябваше да включат някой от резервите, а при всички случаи, той нямаше да е така добре подготвен.
ЛаВел попита:
- На кого да се обадя? Ти решаваш.
- Не, направи го ти. Наистина не мога да мисля и затова сега. И, моля те, натисни го на репетициите.
- Добре, Майкъл. Не се тревожи. Всичко ще ОК.
- Надявам се. Днес какво ще репетираме?
- Вие с Кени решете. Готови сме за всичко защото е време.
- Добре. Само ще проверя как се нещата със саунда и вокалите и
ще ти кажа, ОК?
Оставям те засега. Ще се видим след малко.
Майкъл влезе при Франк, който говореше по телефона . Тона му беше убийствено студен и неумолим. Майкъл се заслуша в разговора, защото беше свързан с турнето, но Франк се справяше отлично със ситуацията. Когато приключи разговора го попита:
- Проблеми?
- Нищо, с което си заслужава да те занимавам. Всичко е под контрол. Не се тревожи.
- Слушам те. За какво искаше да разговаряме?
- Така. Нека да уточним нещата с договора на новия танцьор. Реши ли кой ще е?
- Франки! Защо ме занимаваш с това? Не знам кой ще е. Оставих на ЛаВел да прецени сам.
- Майки, кого да занимавам, човече? Разбира се, че теб ще занимавам. Ти си шефа.
- Извинявай! Малко ме изнерви тази новина. Нека подпише договор за първата част преди паузата. След това ще реша. Не ме занимавай с това повече, защото имам много по- важни неща от този договор. Това ли е всичко?
- Не, но другото може да почака.
- Аз в момента без друго съм тук, така че, казвай.
- Не мисля, че е необходимо да те занимавам. Привлякох още едни
спонсори. Не са огромна фирма, но все пак…
- О, това е много добре! Благодаря ти, че вършиш такава страхотна работа, Франки! ОК, ако това е всичко, те оставям, за да се подготвя за репетицията. Мисля, че трябва да минем през цялото шоу от начало до край и ще бъде дълъг ден.
След като излезе Майкъл разговаря и с Дориан и му съобщи за промяната в графика.
Искаше да сглобят цялото шоу, а на другия ден да започнат и репетиции с костюмите.Днес той усещаш огромен прилив на енергия и искаше да се възползва максимално от нея. Старта на турнето беше толкова скоро, че нямаше никакво време.
Когато всички бяха готови и по местата си репетицията започна. Извън сцената Майкъл изглеждаше много деликатен и уязвим. Приличаше на порцеланова статуетка, която е лесно да счупиш. Но когато прожекторите паднеха върху него, той се превръщаше в друг човек. Ритъма, танцът го обсебваха и той се преобразяваше в ураган, който помита всички със силата са. Майкъл пръскаше толкова енергия около себе си, че увличаше всички да работят на предела си.
Този ден репетираха до много късно и когато си казаха „ Лека нощ!” вече бе към 2 часа сутринта
В лимузината Майкъл се отпусна и се замисли за онова, което предстоеше. Обичаше сцената, обожаваше феновете си и срещата си с тях, но турнетата го уморяваха неимоверно много. Сякаш преминаваше през ада докато продължаваха. Понякога умората и натоварването бяха толкова силни, че имаше усещането, че не би могъл да излезе още веднъж. Беше много тежко, но си струваше. Наистина си струваше.
Докато си вземаше душ и струята се спускаше по тялото му, Майкъл усети колко е уморен всъщност. След това легна в голямото си самотно легло и сякаш навсякъде около себе си усети парфюма на Лиса. Изпълни го толкова тъга, че той въздъхна тежко и му се прииска да я чуе. Посегна към телефона , загледа се в него, реши, че е много късно и го остави. Но мисълта за нея не си отиде. Майкъл пак взе телефона и отново се загледа в него, колебаейки се. След това си каза, че иска да й се обади и набра номера й. Отсреща се чу включването на телефонния секретар, той въздъхна и когато чу сигнала
прошепна:
- Здравей, Лиса. Майкъл е…Просто исках да чуя глас ти…Липсваш ми.
След това затвори и се обърна по гръб с ръце под тила си. Защо днес толкова много мислеше за нея? Не му се бе случвало от много време, от много дълго време. Липсваха му разговорите им, смеха й, докосванията й… После го споходи болящият спомен, когато тя му каза, че не иска да има повече деца. Майкъл беше бленувал да имат деца и отказа й го нарани много. Той разбра, че точно тогава нещата между тях приключиха.
Отказвайки да го дари с деца, той осъзна, че Лиса не го обича достатъчно,
за да бъде с него истинско семейство. Сълзи изпълниха очите му и сякаш изживя отново болката, която го бе оставила безмълвен тогава. Майкъл усети, че въпреки парещите спомени се унася в сън, но телефона иззвъня и го стресна.
- Ало?
- Майкъл? Лиса е.- каза тя някак плахо.
Той прочисти гърлото си и каза:
- Здравей, Лиса. Радвам се да те чуя!
- Как си, Майкъл? Случило ли се е нещо?
- О, не. Днес мислих доста за теб и ми се прииска да те чуя.
- О, добре. Защото аз се притесних.
- Не! Съжалявам, че се обадих по това време! Събудих ли те? Много необмислена постъпка от моя страна. Извинявай!
- Не, не си ме събудил. Току- що се прибирам. Как си, Майкъл?
- Добре съм. Скоро започвам турнето. Ходя на репетиции. Ангажиран съм повече от всякога.
- Да, чух ще започваш турнето. Готов ли си?
- О, да. Всичко върви по план, но нали ме познаваш- никога не съм доволен напълно.
- Сигурна съм, че всичко е перфектно, миличък.
- Не знам, Лиса. Не съм сигурен. Надявам се…Лиса?
- Да, Майкъл?
- Дали бихме могли да се видим преди да замина?
Тя не отговаряше.
- Лиса? Там ли си?
- Да, тук съм.
- Е? Искаш ли да се видим?
- Майкъл… Аз не знам. Знаеш, че не бива.
- Да, знам, но искам. Кажи, че ще се видим, Лиса. Моля те!
Тя отново не отговаряше.
- Лиса? Моля те!
Тя въздъхна.
- Майкъл, ти си много лош. Много, много лош.
- Не, не съм.
- Напротив. Определено си лош.
- Лиса, моля те!
Тя се разсмя.
- Не е никак смешно. Защо се смееш? Наистина искам да се видим.
Гласа й отново стана сериозен.
- Знаеш ли, скоро и аз мислих за теб. Дори бях много близо да ти се обадя. Гледах CNN и направиха ревю за турнето ти. Тогава ми се прииска да те чуя, но имах работа и всичко отмина.
Докато слушаше това Майкъл мислеше, че понякога съдбата е несправедлива. Лиса продължаваше:
- И, знаеш ли какво? Знам, че не трябва да се виждаме, но кажи ми кога си свободен?
Майкъл се усмихна:
- Какво ще кажеш за утре?
- Нямаш ли репетиции?
- Мила, мога и да не отида.
- Не, не бива така. Имаш толкова малко дни.
- Лиса, казах ти, че всичко е готово. Мога да си позволя един ден почивка. Днес без друго работихме много здраво.
- Не искам да го правиш заради мен.
- Аз искам. Свободна ли си утре и кога?
- За утре нямам никакви планове след 14 часа.
- Това е невероятно. Какво ще кажеш за 17 часа?
- Добре. Къде?
- У дома, в Невърленд.
- Добре, Майкъл. В 17 часа съм при теб.
- Не можеш да си представиш колко щастлив ме направи тази вечер.
Тя се усмихваше и той го знаеше.
- ОК, мисля, че и двамата е добре да поспим сега, нали?
- Бих могъл да говоря часове с теб.
- И аз, но ще го направим утре. Сега е много късно и се нуждая от сън.
Майкъл въздъхна:
- Всъщност и аз мисля, че ми е нужен сън. Уморен съм много.
- Ето, виждаш ли? Лека нощ и приятни сънища!
- Лека нощ. Сладки сънища и на теб! До утре.
- До утре, Майкъл.
Майкъл остави телефона на нощното шкафче и неспирайки да се усмихва заспа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар