Повече от чувство 3

Когато Майкъл се събуди вече беше 11 часа. Прозя се и се протегна. После стана и влезе в банята. Докато си вземаше душ си спомни за разговора с Лиса. Изгаряше да я види отново. Усети как мисълта за нея и за онова, което може би щеше да се случи предизвика ерекцията му. Не се бяха виждали от края на месец май и за тези три месеца той не беше правил секс. Вероятността да му се случи тази вечер караше тялото му да реагира.
Докато се бръснеше си тананикаше някаква мелодия, която така го завладя, че повтаряйки си я и развивайки я той се облече бързо и отиде в студиото, за да я запише. Там доста поработи върху нея, защото му се стори много интересно хрумване. В един момент осъзна, че не се беше обадил, за да каже, че няма да ходи на репетицията. Позвъни на Кени, но телефона му беше изключен и набра Франк. Той само попита:
- Някакъв проблем?
- Не.
- ОК. Тогава ще се видим утре.
- Да. До утре, Франки и внимавай с пурите- каза Майкъл смеейки се.
Обичаше да се задява с него заради тях, а Франк се разсмя и каза:
- Обичам ги, приятелките ми!
- Знам, Франки, знам. Чао. Ще се видим.
- Чао. Приятен ден, Майк.
- Благодаря ти! Наистина ще е. Приятен ден и на теб!
Майкъл затвори и слезе долу в трапезарията. Беше много гладен и обядва. Поръча на Дина да приготви вечеря за двама и добави, усмихвайки се:
- Лиса ще ми идва на гости. Ти знаеш предпочитанията й.
- О, да г- н Джаксън, разбира се. Ще имам приятното задължение да приготвя любимата й храна.
- Благодаря ти, Дина.
- А за Вас?
- За мен ли? Все още не знам, но много си мисля за пърженото ти пиле, Дина.
Тя се усмихна и каза сякаш на себе си:
- Все същото. Никакъв проблем г- н Джаксън. С удоволствие.
- ОК. Решено е. И, Дина, хубаво шампанско, нали?
- Разбира се - усмихна се тя.

 Майкъл погледна часовника. Беше 14: 30 часа. Седна в дневната и се зачете в книгата си. Усети как мисълта му бяга и не успява да се концентрира нито за миг. Когато установи, че препрочита един абзац за трети път без да вникне в онова, което чете той затвори книгата и я постави на мястото й. Излезе навън. Времето беше прекрасно. Слънцето грееше, а зелeнината пълнеше очите му и ги успокояваше. Майкъл обожаваше дома си. Беше дал цялото си сърце и душа, за да го превърне в място, в което може да се отпусне и наслади на свободното си време. Към него се приближи един от служителите му с телефон в ръката:
- Г-н Джаксън, г- ца Пресли е.Майкъл пое телефона:
- Ало?
- Майкъл, здравей. Ако няма проблем бих могла да дойда към 16 часа. Ангажиментите ми ме доведоха близо до Невърленд и не виждам смисъл да се връщам.
- Разбира се, Лиса. Дори ще ми бъде много приятно да те видя по- скоро. Аз и без друго нямам никаква работа.
- Това не мога да го повярвам.
- Преди малко поработих в студиото. Може би пак ще влезна докато ти дойдеш.
- Добре, Майкъл. Скоро ще се видим.
- Нямам търпение. До скоро.
- До скоро.
Майкъл мина през гостната, за да се увери, че всичко е наред. Качи се и до спалнята, за да провери и там и влезе в студиото. Работата така го увлече, че остана много изненадан, когато му се обадиха, за да му кажат, че Лиса е пристигнала. Погледна часовника си. Беше 16:13 часа.
Когато влезе в гостната се спря безмълвно, за да се наслади на Лиса. Тя стоеше в гръб и разглеждаше една статуетка, която беше купил скоро. Беше облечена в бяла рокля, която прилепваше плътно по тялото й и следваше всяка негова извивка. Имаше красива бяла шапка и изглеждаше много добре. Майкъл се приближи и тихо попита:
- Харесва ли ти?
Тя реагира на гласа му, извърна се, а той каза:
- Здравей, мила!- и я прегърна, а парфюма му я обгърна отново.
- Здравей, Майкъл.
Той се отдръпна от нея.
- Нека те погледна... Изглеждаш невероятно!
- Благодаря ти!- каза тя, усмихвайки му се и синьото на очите й го заля като нежна вълна.
Той я хвана за ръката и я поведе към дивана:
- Ела, седни... Не мога да ти опиша колко се радвам , че те виждам.
- И аз също се радвам, въпреки че знам, че не бива да се виждаме.
Той я погледна с онзи поглед, с който я беше омагьосал преди години и попита:
- Защо да не бива, Лиса? Какво толкова лошо има в това да се виждаме понякога?
- Не знам.
Всъщност тя знаеше. Винаги усещаше болката му и това я караше да се чувства виновна. Тя обичаше Майкъл много, но по много различен начин. Харесваше приятелството му,възхищаваше се на таланта му, обичаше да прави секс с него, но не можеше да живее с него. Той не живееше само за нея, а това я караше да го ревнува от целия свят. Майкъл имаше и една тъмна страна, която я плашеше много и тя реши да прекрати брака им преди да е станало прекалено болезнено и за двамата.
Той я гледаше с прекрасните си очи и каза:
- Лиса, обичам да съм с теб!

- Знам. И аз също, но това не ни води до никъде, нали?
Майкъл в този момент осъзнаваше, че все още не я преживял. Погледът му я обгръщаше и той не спираше да си задава въпроса защо на него му се случи да разбие така сърцето си? Без да го планира импулсивно я прегърна и я притисна плътно към себе си. Усети първоначалната й изненада, но миг след това тя се отпусна в прегръдката му и той усети бузата й до своята. Останаха така осъзнавайки абсолютната необходимост да споделят този миг напълно безмълвно. Имаше нещо толкова тъжно в прегръдката им. Те бяха двама души, които се обичат, но не могат да бъдат заедно. Усещайки, че се задушават от тази безпомощност предречена им от съдбата се отелиха един от друг. Майкъл взе ръката й:
- Е, разказвай ми! Как си? Какво ново има около теб?
Тя се усмихна:
- Все едно и също - ангажименти... Понякога се забавлявам с приятели.
- Как са децата? Вероятно много са пораснали от последния път когато ги видях.
- О, да. Те са моята гордост. Добре са. Изпращат ти поздрави.
- Благодаря! Поздрави ги от мен и им кажи, че много ми липсват и винаги са добре дошли в Невърленд.
- И аз ти благодаря. Ще им предам... А ти как си? Вълнуваш ли се?
- Защо?
- За турнето, Майкъл - и тя се усмихна.
- О, турнето. Ами, да, вълнувам се. Искам да е много добре изпипано всичко преди да тръгнем. Вчера един от танцьорите си е счупил глезена и това ми създава малко неприятности. Имаме резерви, но първото шоу е след 15 дни и не знам дали ще успее с цялата хореография... Но такива неща се случват. Не желая да те занимавам с това. Турнето идва и се вълнувам. Стомаха ми се свива като си помисля, но това ми е работата.
Майкъл се усмихна и през мислите му бързо премина като на лента цялото изживяване. Не си спомняше от кога не бе чувствал притеснение да излезе на сцената, но определено се тревожеше от това дали всичко ще мине по план.
Лиса го гледаше и си мислеше за това как е възможно той да се преобразява така на сцената. В следващия момент спомените с него я заляха и тя си даде отговор на въпроса. Беше усетила по време на брака им как сякаш в него живеят двама души. Майкъл наистина имаше моменти, в които беше извън контрол. Затова и толкова обичаше да прави секс с него. Тогава той се превръщаше в някой друг мъж и я обсебваше тотално. Когато си спомняше за това я обля топла вълна на възбуда и усети пеперудите ниско в корема си. Запита се дали тази нощ той ще поиска да бъдат заедно? Онова, което виждаше в очите му и начина, по който се държеше й даваха повод да си мисли, че той би бил веднага с нея, но тя попита:
- Как е Деби?
Майкъл й отправи бърз поглед изпълнен с обвинение, но отговори спокойно:
- Добре е.
Лиса не искаше да спира атаката си, защото все още не му бе простила:
- В кой месец е?
- Във втория... Може ли да сменим темата?- помоли той
- Надявам се, че вече си щастлив.
- Лиса, моля те да спреш. Знаеш истината и не ми харесва да се държиш все едно аз съм виновният.
- А нима съм само аз?
- Моля те! - каза Майкъл – Нека не започваме този разговор отново. Отговорите на всички въпроси ги имаш и знаеш, че тя не е нищо повече за мен освен средство да имам онова, което ти не пожела да ми дадеш.
Изведнъж между тях падна необичайно за общуването им мълчание. Лиса стана и отново се приближи към статуетката. Майкъл я наблюдаваше оставайки безмълвен. Тя се извърна към него:
- Много ми харесва. Майкъл!
Той стана и се приближи към нея:
- Всъщност е нетипична за моя вкус, но ми хареса изработката и внушението й. Сякаш дава крила. Подарявам ти я, Лиса.
Тя реагира мигновено, очите й се разшириха:
- Не! Не мога, Майкъл. Тя ти харесва. Не, не...
- Да, но повече ми харесва да те правя щастлива.
Усети погледа му и изненадващо за себе си се изчерви. Усмихна му се. Той остана сериозен, а тя в този момент пожела да вникне в мислите му. Обзе я познатото чувство за вина, което я задуши и тя излезе на верандата.