Повече от чувство 88

Текста не е подходящ за лица под 18 години! 

След като частния джет беше кацнал от Лондон в Инсбруг, Анджелика и Майкъл веднага се качиха в единия от чакащите ги мини- ванове и потеглиха. Част от екипа му, с които той беше казал, че има нужда да разговаря по бизнес, се качиха заедно със собственика на вилата, в която щяха да отседнат в другия ван и ги изпревариха, за да ги водят по пътя .



Майкъл погледна Анджелика и попита:


- Не съжаляваш, нали?


- Не знам. Вероятно ще ми липсва, но ти си прав. Наистина се нуждаем от пълно спокойствие след всичко преживяно.


Той не знаеше, дали тя го казва, защото го мисли или защото не желае да обсъждат нещо, което вече беше факт. Майкъл имаше нужда да бъде само с нея. Така както не бяха били от много отдавна и въпреки че никак не му беше било лесно да я убеди все пак я бе накарал да склони Айзая да остане с Грейс в Инсбруг.


Майкъл вече беше споделил на Анджелика къде отиват и тя нямаше търпение да стигнат, за да потъне отново в пълната власт на снега. Щяха да пътуват около 2-3 часа и затова той се разположи удобно и остави тя да се отпусне върху гърдите му. Той затвори очи и спокойният й глас го водеше по непознатия пейзаж. Често чуваше как фотоапарата й щрака и се питаше, дали би могъл да й даде правилния отговор, който тя вече втори ден очакваше. Анджелика му беше споделила защо я беше търсил Кенет и Майкъл първоначално бе реагирал с пълно нежелание да коментира предложението му, но този път Анджелика бе била много по- разумна и не бе влязла в ожесточен спор с него. Беше го помолила да не решава подведен от емоциите си и да помисли преди да й отговори и той се бе съгласил с нея. Сега тя сигурно чакаше отговора му, а той не знаеше кое е правилното решение. Вероятно трябваше да поговорят отново и заедно да стигнат до верния отговор.


- Майкъл, добре ли си?


Той отвори очи и я погледна.


- Да, добре съм. Просто си почивам, защото крака ме боли.


Беше направил голям гаф. Лекарствата му бяха останали в Инсбруг. Не беше съобразил, че са в друг куфар, в който бяха дрехите на децата му, а той бе останал с Грейс и сега щеше да се наложи стоически да се справя без тях.


- Как можа така да си счупиш крака, глупаче? Толкова ми е мъчно, когато те гледам как страдаш!


Анджелика го целуна, а Майкъл се усмихна тъжно.


- Случва се, мила. Дори и на мен.


- Кога ще пристигнем?


Той вдигна рамене, подсказвайки й, че не знае точно и погледа на Анджелика го накара да се изненада.


- Какво, скъпа?


- Нищо.


След това тя се приближи плътно към него и му прошепна:


- Просто искам да останем само двамата.


- О! Не мисля, че ще успея веднага да го направя след като пристигнем. Трябва да обсъдим някои неща с останалите и това ще отнеме известно време.


- Наистина?! Мислех, че няма да се занимаваш с бизнес тези дни.


- Налага се.


- Предполагам, че имаш ясна представа колко – тя пак се приближи до ухото му – много те желая?


Майкъл се усмихна на неочаквано споделената откровеност и каза:


- Нямам никаква представа.


- О! Повярвай ми, че определено ще се изненадаш.


- От какво? – Не спираше да се усмихва той.


- От мен.


- Това звучи много обещаващо.


Анджелика погледна към шофьора и телохранителя и чувайки, че те разговарят и по нейна преценка не обръщат внимание на тях двамата, премести ръката си върху слабините на Майкъл. Той реагира изненадано и се отдръпна назад, вземайки ръката й в своята.


- Анджи, какво по …


- По- тихо, скъпи! – Прошепна му тя, а дъха й в ухото му го изгори. – Само бъди по- тих!


Той също като нея погледна към спътниците им и не спираше да държи дланта на Анджелика, която продължаваше да го гледа изкусително. Въпреки че нямаше никакво желание тя да спира, Майкъл осъзнаваше, че не може да я остави да продължи и затова отмести ръката й на безопасно разстояние.


- Не може, мила!


- Напротив. Може. Просто трябва да бъдеш тих – отново му прошепна тя.


Дланта й пак обхвана вече започналия му да еректира пенис и той затвори очи и въздъхвайки каза:


- Моля те, недей!


Тя не му отговори и той усети как спира ласката си и отвори очи.


Анджелика се беше извърнала и измъкваше якето си, което бе затиснала зад себе си. След това го сложи върху бедрата му и каза:


- Така по- добре ли е?


- Недей, Анджи!


- Шшшш, не говори. Затвори очи и ме остави да го направя.


.Устните й го опиха с медената си сладост и след секунди Майкъл остана без никакво желание и сили да се съпротивлява на внезапно споходилото я решение. Той се почувства така сякаш е оплетен в мрежата на паяк и Анджелика беше този паяк, който с хирургическа прецизност вливаше в него отровата си, която караше вътрешностите му да се превръщат в хомогенна маса. Дори и да искаше да се противопостави, тя бързо го завладяваше и превръщайки го в нейната жертва изкусително пиеше от него и го подчиняваше без той да може да й противостои


- Отпусни се, скъпи – шептеше му тя, а ръката й бавно масажираше изпъкналата твърдост между бедрата му.


Анджелика нямаше никаква представа защо бе решила да действа по този начин?! Майкъл тези дни й изглеждаше толкова напрегнат и уморен, че тя вероятно търсеше начин да го накара за кратко да забрави за грижите си и да изпита удоволствие. Сега виждаше как лицето му се отпуска и как се отдава на мига и усещането, което тя предизвикваше с дланта си. Пръстите й разкопчаха копчето на панталона му и тя чу тихото му стенание и се усмихна. След това Анджелика ги върна отново върху слабините му, а устните й се плъзнаха нежно по врата му.


- О, Боже! – Възкликна Майкъл.


Анджелика видя с прериферното си зрение, че телохранителя на Майкъл се обърна, но виждайки ги да интимничат веднага зае предишната си поза. Тя знаеше, че, ако Майкъл го беше видял всичко щеше да приключи в този момент, но той вече беше в плен на пълзящата по тялото му възбуда и оставаше със затворени очи и отпусната назад глава.


Рационалното й мислене й казваше, че не трябваше да започва тази игра, но огнената и импулсивна жена надделяваше и караше ръката й вече да разкопчава ципа на панталоните на Майкъл.


В мига, в който усети как дланта на Анджелика обхвана пениса му и започна да се движи, Майкъл прехапа силно долната си устна и се опита да заглуши напиращия стон. Той я придърпа към себе си, отвори очи и видя как започва да му причернява от възбудата и впи безмилостно устни в нейните.


- Ох, скъпа! Ти си…


Майкъл не успя да продължи, защото Анджелика така изкусно движеше китката си, че той нямаше сили за думи. Желаейки да стене и не можейки да го направи той скри лицето си в косите й и устните му засмукваха врата й, а гърдите му се повдигаха двойно по – забързано.


Един стон, подобен на хрип се изтръгна от гърдите му и накара Анджелика да погледне към мъжете пред тях. Тя с задоволство установи, че те не дават външен израз на случващото се зад тях и дори шофьора увеличи музиката, което я накара да разбере, че са съвсем наясно със ситуацията.


- Ох, Анджи! – Възкликна Майкъл.


Тя премести погледа си към него и възбуденото му лице и парещият му дъх, който се стелеше зад ухото й и стигащ до тила я накара да доближи устните си до неговите и да му позволи да я целуне с огромна, тръпнеща страст.


Ръката й усети как попива влага и тя разбра, че съвсем скоро Майкъл ще стигне до кулминацията си.


- Погледни ме – прошепна й той. – Искам да те гледам!


Пръстите му се впиха в бедрото й и тя го погледна, усмихвайки му се. После Анджелика отмести един кичур, който беше паднал върху очите му, а ръката й не спираше да се движи все по- бързо по нежния, твърд до пръсване Майкълов член.


- Обичам те! – Въздъхна той.


- Аз те обичам повече! – Отговори му тя.


Майкъл отново сложи глава на рамото й и тя усети конвулсиите му и как зъбите му се забиват във врата й. Ръцете му се бяха вплели в косата й и я стискаха, опитвайки се да не я опъват или скубят. Пръстите й се покриха с животодаряващите му сокове, а тя не преставаше да ги движи, предизвиквайки в Майкъл нови спазми.


Онова, което Анджелика го беше накарала да изживее нямаше равно на себе си и той все още не можеше да повярва, че се е случило. Лицето му оставаше скрито в катранения, миришещ на пролет облак на косите й и Майкъл не знаеше, дали ще успее да го вдигне скоро, защото се страхуваше, че ще срещне очите на спътниците им и няма да може да понесе срама, че бяха станали свидетели на един толкова съкровен момент. Предпочиташе да се залъгва, че те не бяха разбрали и да продължава да се опива от близостта на любимата си жена.


Ръката на Анджелика внимателно се зае да закопчава панталона му , а той успокоил дишането си й прошепна:


- Ти си невероятна мръсница!


Тя се усмихна и попита:


- Оплакваш ли се от това свое откритие?


Майкъл поклати глава върху рамото й и каза:


- Не. Обичам да ме изненадваш… Анджи, те разбраха ли?


Тя започна да се смее.


- Ти как мислиш?


- Аууу… Ужасно!


- Не са, Майкъл. Така мисля.


Той я погледна без да отклонява очите си към шофьора и телохранителя си и поклати глава.


- Какво? – Попита тя.


- Никога не бих предположил, че би могло да ми се случи такова нещо.


- Хареса ли ти?


- А ти не разбра ли?


- Обичам те, Frou – frou!!!


Той измърка доволно като котарак пред камината и се сгуши в нея, давайки й да разбере, че иска да помълчат.


Скоро Анджелика усети, че той заспа и беше безкрайно доволна, че това се случва.


- Г- н Джаксън? - чу гласа на телохранителя си Майкъл.


- Хммм…


- Пристигнахме, г – не.


Майкъл бавно отвори очи и първото, което усети беше силната болка, която сякаш пронизваше с хиляди стрели крака му. Той сви устни в гримаса и леко се надигна, опитвайки се да не събужда Анджелика, която спеше в ръцете му, прегърнала го здраво. После се огледа и погледа му бе заслепен от крещяща белота. Той посегна за очилата си и след като ги сложи продължи да разглежда околността.


Вилата, в която щяаха да отседнат беше сякаш продължение на красивата борова гора и Майкъл неволно възкликна пред красотата й. Анджелика се раздвижи в обятията му, а той я целуна по челото.


- Анджи, събуди се, миличка! Пристигнахме.


Тя бавно отвори очи, погледна навън и също заслепена като него преди малко, присви очи.


- Ах! Колко е красиво! Виж, Майкъл! Приказно е!

Боровите иглички галеха покрива на вилата, а клоните им я прегръщаха с покритите си със снежна белота обятия. Тя изглеждаше защитена сред високите борове и високите преспи, които я обграждаха. До нея стигаше утъпкан добре, но също заснежен път и когато Анджелика насити очите си, изпита силно желание да се докосне до тази красота. Тя бързо се освободи от обятията на Майкъл и излизайки от колата го хвана за ръката, опитвайки се да го накара да слезе с нея. Поривът й беше напълно импулсивен и тя дърпайки го, каза:

- Хайде, Майкъл, ела!


Той се опита да я последва, но болката отново властно му напомни за себе си и той пусна ръката й.


- Какво?! – Изненадано се извърна Анджелика.


Изражението на лицето му я накара отново да влезе в колата. Тя седна и притеснението я завладя изцяло.


- Майкъл?! Много ли те боли, миличък?


- Не. Добре съм.


Не искаше да я тревожи и затова я излъга. В момента Анджелика беше толкова силно завладяна от пейзажа наоколо от кристалната чистота на въздуха и стелещата се бяла тишина, в която гласовете отекваха, че той не можеше да й отнеме този миг.


Майкъл внимателно слезе от колата и прегърна Анджелика, която продължаваше да го поглежда с недоверие.


.


Час след като се бяха настанили Анджелика почука на вратата на един от гардовете на Майкъл и го помоли да открие лекар за Майкъл.


Тя се върна в стаята и седна на леглото, където Майкъл се опитваше да пребори режещата го болка. Той бе очаквал, че след като си почине състоянието му ще се подобри, но това не се случваше и Анджелика силно разтревожена за него беше взела решение да потърсят лекар. Очите й го бяха погледнали в огромна вина и тя го бе прегърнала силно, казвайки му, че в момента искрено съжалява, че преди няколко дни беше изхвърлила лекарствата му.


- Те ще се обадят за лекар и след това ти ще се почувстваш по- добре.


Майкъл кимна и взе ръката й в своята.


- Мразя да се чувствам така! Трябваше да е съвсем различно. Искам да ти подаря тези дни и да ги запълня с красиви спомени, а седя тук като инвалид и хленча от болка.


- Не говори така, Майкъл! Всичко е наред и на мен ми стига, че реши да дойдем тук. Знам, че пак ще го направиш незабравимо. И, знаеш ли какво искам най – много?


- Не. Какво?


- Искам да остана в тази стая заключена с теб ден и нощ. Нищо друго не ми е нужно. Стига ми само да усещам ръцете ти и дъха ти близо до мен.


Майкъл се усмихна и я придърпа към себе си и Анджелика се отпусна върху гърдите му.


- И не искаш да лудуваш навън? Не искаш да снимаш или да правиш снежни ангели?


- Не искам. Всичко, което искам е твоята топлина. Толкова се измъчихме последните дни, че сякаш нямахме време да се усмихваме. Искам да забравя, а ти си този, който можеш да ми помогнеш да го направя.


- Тогава ще сведем излизането си до минимум. За мен няма да е трудно с този болящ ме крак.


- Скоро ще дойде лекарят – опита се да го успокои тя.


- Да, знам, но ми се иска да не се налагаше.


Анджелика подпря брадичката си върху гърдите му и го погледна. Отново нещо се случи и тя сякаш за първи път попадна в плен на топлите му очи, които я обгръщаха с ласкавата си, нежна топлина. Прииска й се да му каже, че го обича и й се стори, че това признание би било нищожно в сравнение с чувството, което я владееше в този миг. То беше толкова силно, толкова пъстро и с многобройни нюанси, че една дума не можеше нито да го побере, нито да го опише. Тя за сетен път се влюбваше в Майкъл, който беше взел между пръстите си един неин кичур и бавно си играеше с него, а очите му не спираха да й говорят с мекота, деликатност, любов и отдаденост и тя не можеше да повярва, че силата на обичта й е така голяма и всеобхватна.


- Майкъл? – Най – стене тихо го повика тя.


- Хммм?


- Знаеш ли, че, ако те загубя, ако един ден решиш да си тръгнеш от живота ми аз ще умра от мъка?


Майкъл сключи недоволно вежди и възмутено каза:


- Забранявам ти да говориш така!


- Не. Повярвай ми, че, ако спра да чувам ритъма на сърцето ти аз ще се превърна в смъртно ранена птица и загубвайки просторите, в които ме караш да се рея ще падна в прахта и сърцето ми ще спре.


- Анджелика! Недей!


Очите му станаха още по- топли, но и започнаха да искрят мистично. През тях премина тъмна сянка и за миг тя накара Анджелика да потръпне, но Майкъл успя бързо да я прогони и да премахне заплахата й. Пръстите му нежно преминаха по лицето на неочаквано олекналата в обятията му и в своята отдаденост жена и той прошепна:


- Искам да видя ангелското докосване, скъпа.


Анджелика продължаваше да е затворила очите си и потънала изцяло в плен на пърхащата нежност не променяше изражението си.


- Не спирай да ме докосваш така, Майкъл! Коприната на пръстите ти е най – голямата ми награда. Само ти и Айзая ме карате да виждам смисъл в живота си.


- Анджи, казах ти, че не искам да говориш така!
 


- Това плаши ли те, Майкъл?

- Да. Искам да не мислиш за утре, а да живееш сега и в настоящия миг. Живота ни поднася много премеждия и ние винаги си мислим, че товара им би бил непосилен за нас. След това се изненадваме колко сме силни и се справяме с трудностите и излизаме от тях помъдрели.

- Какво се опитваш да ми кажеш? Че бих могла да дишам след теб?

- Разбира се.

- И допускаш вероятността да се разделим някога? – Леко се отдръпна от него тя, отваряйки очите си.

- Казах ти, че никога не се знае, Анджи. Понякога нещата се случват, колкото и да не ги искаме и да си мислим, че не биха могли да застигнат точно нас.

- Ти ми казваш, че не живееш с мисълта, че ще бъдем завинаги заедно?!

Очите бяха станали мътни и Майкъл не успяваше да различи, дали тя е ядосана или разочарована, дали е уплашена или изумена?! Затова се опита да подходи внимателно и отново я придърпа към себе си.

- Не живея с тази мисъл, разбира се, че не, но…

- Но?

- Но не знам какво ще ми донесе утрешния ден, скъпа. Ти знаеш какво ни се случи преди години и как за дълго останахме разделени.

- Мислех, че това е останало в миналото и няма да позволим то да се повтори.

Майкъл разбра, че тя очаквала други думи от него, когато бързо се освободи от ръцете му и допълни:

- Ще отида да проверя какво става с лекаря.

- Анджи, остани! – Помоли я Майкъл, улавяйки я за ръката.

- Много се бавят. Искам да знам.

- Когато пристигне те ще ни информират. Не бягай!... Знаеш, че нещата, които ти казах не са породени от желанието ми да се случат. Аз не мога също да си помисля, че някога бих могъл да те загубя.

- Преди минута говореше друго, Майкъл.

Майкъл най- сетне се усмихна.

- Знаеш ли, че си най – прекрасното същество от женски пол, което е стъпвало по тази земя и аз те обичам повече от себе си? Как можеш да си помислиш, че бих могъл да заспивам и да се събуждам без да усещам пролетният ти аромат до себе си, без да чувам гласа и смеха ти? Не искам да живея без теб и ти обещавам, че ще направя всичко по силите си, за да не те разочаровам и да не спреш да желаеш да споделяш живота си с мен.

Анджелика го гледаше и постепенно по лицето й също заигра едва доловима усмивка.

- Изпросих ли си го?

- Да, но…

- Лъжец! Аз съм всичко за теб. Не можеш да ме заблудиш, колкото и да се опитваш.

- Кой аз ли? Дори и не съм пробвал. Повярвай ми, че съм добър.

- Винаги мога да позная кога някой се опитва да се шегува с мен, скъпи – самоуверено каза тя.

- Хммм… Предизвикваш ли ме?

- Разбирай го както искаш. Но още от сега ти казвам – обречен си на пълен провал.

- Ще видим… А сега ще се върнеш ли при мен?

Тя се поколеба и след това го послуша и седна на леглото.

- Майкъл, не искам да те притискам, но имаш ли отговор за предложението на Кен?

- А ти?

- Не съвсем, но почти.

- Ще ми хареса ли?

- Не знам.

Майкъл щеше да я пита на къде все пак клонят везните в решението й, когато на вратата се почука и след малко охраната му въведе симпатична жена на средна възраст, която с нескрито притеснение и силен италиански акцент каза: „Добър вечер!”

Анджелика понечи да излезе, но Майкъл тихо й каза:

- Моля те, остани!

Тя му кимна и се отдръпна на разстояние и започна внимателно да следи разговора на Майкъл с лекарката. След като той я запозна със състоянието си и крака му беше прегледан заключението беше, че той вероятно е натоварил крака си по нелекия път от Инсбруг до Солда. Единственото, което жената му препоръча бе да си почине добре и след като Майкъл попита, дали има нужда от болкоуспокояващи лекарката му зададе контра въпрос:

- А вие как мислите? Имате ли нужда?

Майкъл я гледа съвсем кратко и после ясно и отчетливо отговори:

- Да. Бих бил благодарен, ако по някакъв начин мога да накарам болката да отшуми.

Жената се усмихна и каза:

- Разбира се, че имате нужда от болкоуспокояващи. Крака ви е бил под напрежение, което не е препоръчително за травмата ви и е нормално да изпитвате дискомфорт. Сега ще ви дам лекарство, което да я облекчи, свеждайки я почти до минимум и ще ви изпиша рецепта, която утре бихте могли да изпълните.

Скоро след това се приготви да си тръгне и изведнъж каза:

- Г- н Джаксън, разбирам, че сте тук вероятно на почивка и не бих искала да ви се натрапвам с молбата си, но дали бихте могъл да дадете автограф за дъщеря ми. Тя е ваш голям фен.

Майкъл се усмихна и започна да се оглежда на какво би могъл да се подпише. Намери една салфетка, но Анджелика поклати глава и каза:

- Не, чакай.

Той я погледна изненадано и проследи как тя извади от нещата си диск и му го подаде. Майкъл се усмихна и постави автографа си върху него. След това се обърна към лекарката и попита:

- А до каква степен трябва да съм в покой, защото да не се движа ми идва в повече?

- Не трябва да претоварвате крака си. Това е. Не бих казала, че не трябва да се движите.

Скоро Анджелика и Майкъл останаха сами и той изненадано каза:

- Не знаех, че носиш мои дискове?

- О, исках да го чуя, защото винаги ми носеше някак тягостно настроение, когато го пусна и сега мога да кажа със сигурност, че това е най не любимият ми твой албум.

- Защо?!

- Защото е … Не ми харесва. Натъжава ме.

- Какво тъжно има в него, мила?

- Стига, Майкъл. Знаеш не по- зле от мен. Ти си толкова не себе си в него, а в същото време отчайващо себе си. Мразя агресията му.

Майкъл се усмихна. Може би този кратък и странен за много от критиците му проект беше поне наполовина едно от най – откровените му музикални прозрения.

- Дали? Не е ли тя градивна понякога?

- Не искам да споря с теб. Предполагам, че ти обичаш сътвореното от теб и ти е скъпо, но аз мога да се лиша от това да слушам как се „отнасяш”.

- О! Ти заради „Morphin”ли?

- Тръпки ме побиват от нея. Защото знам, че не е претворяване на ситуация от страничен наблюдател, а лично преживяване… Не искам да я чувам никога повече!

- Ела, мила! – Протегна ръка към нея Майкъл.

Доакто се сгушваше в топлата му прегръдка Анджелика казваше:

- Обещай ми, че никога няма да видя това!

- Кое?

- Онова, за което пееш в нея. Моля те!

- Няма никога да ме видиш така. Обещавам ти!

- Закълни се!

- Анджи!

- Аз говоря сериозно, Майкъл.

- Знам… Искаш ли да вечеряш? Не си се хранила от сутринта.

- Не съм много гладна.

Тишината падна бавно между тях и двамата не желаеха да я нарушат.

Майкъл мислеше за думите, докато болкоуспокояващото вече го караше да не чувства стягащите обръчи около крака си. Искаше да може да изпълни молбата й и никога повече да не изпада в състоянията, за които пееше, но не можеше. Никога не ги беше търсил умишлено и никога не ги бе искал, но ситуациите му ги бяха наложили. Колкото и страшно да звучеше беше му харесвало да забравя, да изпада в състоянието на бягство от болка и грижи, колкото и пагубно да се бе оказало всъщност.

Анджелика почти заспиваше в ръцете на Майкъл. Мислите й бяха разпилени и тя ги оставяше да се оплитат и не спираше на никоя от тях.

- Айзая ми липсва – провлачено каза тя.

- Трябваше да ги вземем с нас, нали? Щяха да се радват на снега.

- Да, много.

- Искаш ли да се обадя, за да ги докарат утре?

- Да. Мислех, че ще успея да се абстрахирам и да не мисля за него, но не мога.



По- късно Майкъл и Анджелика решиха, че не биха могли да не уважат настойчивите покани от страна на любезният им домакин и слязоха долу, за да вечерят. Имаше нещо интимно и много приятно в това да разговарят и да се смеят заедно с останалите. Майкъл изглеждаше много по- добре и въпреки че умората все още личеше по лицето му, той беше увлечен от разказите на домакина им за курортното селище, за живота в планината и за възможността да се почива сред красивата природа на Южен Тирол.

Някой попита какви забавления предлага курорта и понеже се оказа, че те са достатъчно всички решиха, че след вечеря ще отидат да потанцуват в препоръчаният им клуб. Майкъл се усмихна, когато го попитаха, дали не би искал да отиде в тях и отговори:

- С удоволствие бих дошъл, но предпочитам да се отдам на препоръчаната от лекаря почивка.

- Г- це Менденс, а вие ще дойдете ли с нас? – попита едно от момчетата от охраната на Майкъл.

- Не. Аз също съм уморена. Утре ще ни разкажете как сте прекарали, нали?

- Разбира се.

- Анджи, ако ти се танцува отиди с тях – каза Майкъл.

- Не. Ще остана с теб.

Начинът, по който тя го погледна и тона на гласа й накараха Майкъл да пожелае да остане насаме веднага. Напоследък нямаха никакво време да се отдадат един на друг и той знаеше, че тази липса в живота им става все по- осезаема и не искаше да я оставя да продължава. Стреса от случилото с Алекс беше накарал Анджелика за известно време да бъде непрекъснато напрегната и изнервена, а той заради нея не успяваше да бъде спокоен също. Полицията в Невърленд ги бе разделила, а в Лондон той беше непрекъснато зает. Прибираше се късно и я намираше или да спи или почти заспала. Анджелика отказваше да правят секс и заради крака му като решаваше, че трябва да съумеят да издържат, докато той се почувства по- добре. Днес в колата тя му беше дала да разбере, че вече и тя не иска да чака и че ще могат най – сетне да се вкусят и да се слеят един в друг.



Майкъл беше приятно изненадан да открие, че камината в стаята им вече гореше и огъня създаваше още по- романтично настроение в него. Анджелика беше все още в банята, а той изгаряше от нетърпение тя да излезе, за да може да я целуне.

- Анджи?

- Да? – Чу се приглушено гласът й.

- Защо се бавиш толкова?

- Идвам след малко, Майкъл.

- Колко малко?

Майкъл чу смеха й и също се усмихна. Чувстваше се добре. Не само, защото заради въздействието на лекарството болките му бяха отшумели, а защото нещо в тази вечер го караше да бъде напълно отпуснат и да не мисли за нищо друго, а само за това, че тези два дни ще трябва да си почива и да се наслаждава на възможността да остане отдаден само и единствено на любимата си жена.

Миризмата на дърво и играта на огъня го упояваха и той се унасяше затворил очите си. Топлината от камината се плъзгаше успокояващо по тялото му и всеки негов мускул се отпускаше и го правеше почти неспособен да се движи.

Вратата на банята се отвори и Майкъл без да отваря очи бавно повдигна ръката си и я протегна към Анджелика.

- Ела при мен, скъпа! Ела! Искам да те вкуся.

- Майкъл, не поглеждай за кратко.

- Какво си намислила? – Попита той, отваряйки очите си.

- Затвори ги, моля те! – Помоли го тя. – Имам малка изненада за теб.

Майкъл затвори отново очите си и усмихвайки се попита:

- Ще ми хареса ли?

- Надявам се.

Той можеше да чува само тихото й шумолене и когато в един момент стаята се изпълни със силно звучащата музика, Майкъл без дори да помисли, че все още не бе получил разрешението на Анджелика, отвори очите си.



- Какво, по …

Той не довърши фразата си, защото Анджелика стоеше пред него и изглеждаше зашеметяващо.

- Не искам да се движиш! – Заповяда му тя.

Той поклати отривисто глава и продължи да проследява с лаком поглед сексапилното й тяло, която тя безмилостно разкриваше пред него. Тя беше облечена в красив корсет и прашки с цвят на отлежало червено вино, а жартиера й придържаше черните, мрежести чорапи и така изглеждаше много предизвикателно. Андежелика прокарваше длани по бедрата си, които качени на високи обувки сякаш нямаха край. Тя бързо изпадаше в транс под влияние на музиката и увлечена в нейния ритъм предаваше тялото си в пълната й власт. Косите й се развяваха и Майкъл едва устояваше на желанието си да я накара да се приближи, защото искаше да почувства близостта й още по- силно от преди няколко минути. В очите й искреше буен огън и тя безспирно го разпалваше и го превръщаше в див, опустошителен пожар.

- Ела при мен, момиче! – Повика я Майкъл.

Тя присви очите си и без той да може да я чуе, дали пее или дали само го произнася, прочете по устните й:

- Shot through the heart, and you're to blame.

- Ела, Анджи!

Тя сякаш не чу молбата му и продължи да танцува близо, но достатъчно далече от него, за да не може да я достигне. Начинът, по който движеше тялото си, прехапваше плътните си устни и притваряше очите си караха Майкъл да потръпва от желание да обладава и да я притежава на мига.

Песента свърши и той си помисли, че сега тя най – сетне ще се дойде при него, но остана напълно изненадан, че тя няма такова намерение. Започналата следваща песен носеше същия лудешки заряд и тя отново му се отдаваше изцяло.



Когато най – малко очакваше Анджелика се качи върху леглото и забивайки тънките си токчета в завивките остави тялото на Майкъл между краката си. Той посегна и погали глезените и после плъзна дланите си по прасците й, започвайки да ги целува.

- Толкова си секси! – Каза той и усети колко е задъхан от възбуда. – “I was made for loving you, baby.”

Анджелика седна в него и продължи да танцува в скута му. Таза й се плъзгаше по слабините му като почти не ги докосваше, а гърдите по същия начин едва се опираха в неговите, но Майкъл усещаше горещината на тялото й и с всяко нейно движение дишането му ставаше все по – трудно. Ръцете му се лутаха по нея и не успяваха да се наситят на предизвикващата й го прелест и когато устните му се долепиха до нейните тя внимателно се отдръпна и го погледна така, че го накара да бързо да сложи дланта си на тила й да я застави да се подчини на желанието му да я целува изпепеляващо.

- I can’t get enough of you, baby! – каза Анджелика.

- Therе’s so much I wanna do – отговори й той.

Анджелика отметна главата си назад и прекрасният й и врат се озари от играещите в стаята отблясъци на огъня в камината. Майкъл вкуси от нея и по устните му остана солената влага на кожата й. Ръцете му я обгърнаха здраво и той усети как тя вече е готова да се подчини на него. Песента свършваше и следващата  започваше да говори сякаш неговите мисли.



- Искам те толкова силно, Kite!

- Аз също, скъпи – отговори му тя и покри устните му със своите.

Дланта на Майкъл се плъзна по гърба й и пръстите му откриха мястото на тила й, което я караше да настръхва. Тя простена тихо, докато го целуваше и притисна още по- плътно тялото си до неговото. Неспирайки да гали врата й той започна да развързва връзките на корсета й и нетърпеливо да ги разхлабва, за да може най- сетне да докосне златната й, гола кожа.

Анджелика спусна ръцете си по гърдите му и стигайки до колана на панталона му закратко спря и с дланта си започна да гали Майкъл по слабините. Движенията й извикаха неговия стон и тя спря да го целува и очите й се впиха в неговите.

- Обичам те, Анджи!

- Обичам те, Майкъл!

Той най – после я освободи от корсета и разкопча жартиерите й, а след това дланите му обхванаха гърдите й и Майкъл се наведе към тях и започна нежно да ги вкусва. Зърната им бързо се втвърдяваха в устата му, а той все по- невъздържано ги засмукваше като сменяше съвсем за кратко това свое действие с леко драскане със зъби по гърдите й. Анджелика вече дишаше по – дълбоко, а сладките й стонове ставаха все по – продължителни. Ръката й разкопча панталона на Майкъл и се пъхна под бельото му.

- Хайде, малката, нека почувствам докосването ти. Направи го, скъпа! – Прошепна хриптящо той в ухото й.

След като го каза Майкъл прокара устните си по врата й като с езика си остави по него мокра, гореща следа и целуна ключицата и рамото й. Усещайки как тя обхваща с дланта си пулсиращият му пенис той въздъхна и захапа рамото й, а зъбите му се впиха в нежната й плът. Тя леко простена от болката и той осъзнавайки, че я наранява се отдръпна сконфузено.

- Извинявай, скъпа! Но…

- Не говори. Разбирам – прекъсна го тя, слагайки пръсти върху устните му.

Той пак въздъхна и пое пръстите й между устните си, засмуквайки ги.

Дланта на Анджелика го караше да усеща как по гръбначния му стълб се спускат на талази на вибрираща възбуда и се вливат в слабините му, изпъвайки ги сякаш с цялата кръв на тялото му. Майкъл простена силно и ръката му се пъхна между бедрата на Анджелика – действие, което я накара да спре да го стимулира. Влагата й сякаш наводни пръстите му дори през бельото й и той вдигна очи, за да я погледне, докато пръстите му отместиха прашките й встрани и започнаха да се движат по втвърдената й качулчица. Тя разтвори устни, отметна глава назад и простена толкова чувствено, че той усети как нещо в корема му се сви на топка и веднага след това се взриви на сладостни искри.

- Аххх… Да!

- Ако можеше да видиш лицето си, момиче… Толкова си красива! – Прошепна й Майкъл.

Анджелика пак пъхна ръката си под бельото на Майкъл и отново захвана тръпнещият му пенис, а той изпъшка дълбоко и ниско и звука идваше чак от гърдите му.

- Искам това... Искам теб!

Анджелика продължи да движи все по- бързо дланта си, а Майкъл пъхна единия си пръст в нея. Тя за кратко спря да го стимулира и въздъхна безпомощно, слагайки глава на рамото му.

- Хубаво ли ти е, мъничка? – Попита той, докато тя обвиваше ръка около врата му и я вплиташе в косата му. – А сега как е? – Пъхна и втори пръст той.

- Аууу… Майкъл! – Простена тя.

Майкъл усещаше как пръстите му сякаш се давят във влагата й и изваждайки ги от нея отново потърка с тях разцъфтяващото й ядро.

Анджелика се повдигна малко и бързо смъкна панталона и боксерките на Майкъл надолу по бедрата му. След това застана точно над слабините му и очите й срещнаха неговите. В тях тя прочете изгарящото го желание и бавно, простенвайки го пое в себе си. Ръцете му я обхванаха плътно през кръста, а погледът му не спираше да се насища от тялото, което вече намерило ритъма си, разкриваше пред него изумителната си красота. Майкъл се я придърпа към себе си и постави челото си върху нейното. Тя спря да се движи и той каза:

- Обичам те, Анджи! Не позволявай това чувство да си отиде никога! Обещай ми!

Тя взе лицето му в дланите си, целуна очите му и прошепна:

- Обещавам ти, Майкъл, защото без него ще умра!

- Искам да ме почувстваш, скъпа! Целият!

Тя го обви ръцете си около врата му и не спирайки да се взира във очите му – горещи въглени започна да го поема бавно между копринените си стени. Гърдите й се отриваха в него и той чувствайки обгръщащата й го теснота въздъхна и прошепна:

- Да… Да… Това е, момиче!

Анджелика усети как той също започва да се движи и как всеки негов тласък ставаше все по- бърз и силен. Тя видя как той се самозабравя, останал в плен на възбудата си и си помисли, че може би ще навреди на крака си, но начинът, по който я караше да се чувства надделяваше над всяка трезва мисъл и тя опъна силно косата му, простенвайки.

- Ах, Майкъл… Толкова е хубаво! Ауу, скъпи… Да … Точно така… Не спирай! Не спирай!

Виковете на Анджелика отекваха в стаята и се попиваха от дървената й ламперия и под, потъваха в пухкавите завивки и мекия килим и лумваха още по – невъздържани с огъня в камината. Тя стягаше Майкъл в себе си и обръчите й му носеха лудост, затова той изхриптя и каза:

- Анджи? … Скъпа, трябва да спрем за малко. Не издържам повече!

- Неее! – Изтръгна се от гърдите й силен стон на протест.

- Само за минута, мъниче.

Тя най – сетне го разбра и се отпусна върху него. Устните й намериха гърдите му и тя пое малките му зърна между тях. После бавно се спусна по стомаха му и стигна до слабините му. Погледът й се отправи към лицето му и тя прочете онова, което желаеше и прокара езика си по цялата дължина на пениса му. Анджелика чу, дори и сред силната музика как Майкъл си пое шумно въздух между зъбите, когато тя го взе между устните си. Тя бавно го възбуждаше още повече и преминаваше отново с езика си по върха му, преди устните й отново да го поемат целият. Бедрата на Майкъл започнаха да треперят от начинът, по който тя го поемаше с меките си устни и когато дланта й започна да го гали между тестисите и ануса той изкрещя почти в самозабрава.

- Спри, Анджи! Спри! Няма да издържа и секунда, ако продължиш. Ела тук!

Ръката му се провря между бедрата, разтвори ги й той отново откри колко мокра е тя. Пръстите му погалиха деликатната и сърцевина и Анджелика тихо простена.

- Боже, искам да те вкуся!

Тя го погледа за кратко, преценяща, дали и как да изпълни желанието му и след това се изправи и застана точно пред него. Ръката на Майкъл се плъзна по стегнатия й корем, погали заоблените й, възбуждащи го полукълба на дупето и пръстите му отново се плъзнаха между краката й. Малко след това той пиеше от любимата й сладост, а тя го притискаше плътно към себе си. Анджелика усети топлите вълни и отдръпвайки се от Майкъл отново коленичи. Погали пениса на му и го пое в себе си, молейки го, стенейки да я накара да изпита края възможно най – скоро.

- По дяволите, момиче! – Изхриптя той.

Докато Анджелика разбере какво се случва Майкъл я превъртя по гръб и започна бясно да потъва в нея.

- Майкъл, не! Недей!

- Замълчи, Анджи!

- Но..

Тя не успя да продължи, защото той впи устните си в нейните, а после отделяйки се от тях приближи лицето си плътно до нейното и хриптенето му започна да пари ухото. До слуха й достигна гласът му – нисък и ръждив:

- Това искаш, нали, Анджи?

Забравила за всякаква предпазливост тя извика силно, заради начина, по който я караше да чувства как цялото й тяло трепери от очакването:

- Да… О, Майкъл, да!

Дишането в ухото й вече беше толкова тежко, че тя едва успяваше да чува кога той си поема въздух. Майкъл от своя страна виждаше как тя търси с дланите си чаршафа, как впива пръсти в него и знаеше, че оргазмът й е на секунди разстояние.

Той потъна дълбоко в нея веднъж, два пъти, три пъти и задържа толкова, че изглеждаше цяла вечност, преди да си поеме въздух… Когато всичко се проясни той оставаше все още неподвижен и притискаше тялото й плътно към своето. Тихичко й прошепна:

- Обичам те, Анджелика Мендес! Ти си всичко за мен.

Анджелика бе опряла челото си в рамото му и все още потрепвайки се опитваше да задържи сълзите си.

- Не, ти си всичко за мен!

Те продължиха да правят любов, докато най – накрая изпаднаха в колеблив сън, заради превъзбудените си до краен предел сетива.







Следва продължение...


Моля, гласувайте и коментирайте главата!