Телефона звънеше. Майкъл се запъти към него, правейки знак на един от служителите си, че той ще поеме разговора.
- Ало?
Отсреща прозвуча гласа на Кени:
- Майкъл? Здравей. Кени е.
- Здравей, Кени.
- Извинявай, ако те притеснявам, но искам да питам дали днес ще идваш, защото е време да започваме. Просто да знам дали да правим репетицията без теб?
- Да, ще идвам , но започвайте без мен.
- ОК. Отново се извинявам, ако съм се обадил в неподходящо време.
- Не. Всичко е наред. Скоро ще се видим. Довиждане, Кени - каза Майкъл.
Не искаше да ходи никъде и искаше да се скрие от хората. Защо не можеше да остане сам с емоцията си от предишния ден и последвалата го нощ, за да има време да я осмисли и да я изживее отново в съзнанието си? Качи се горе и се преоблече, позвъни за лимузината и по пътя отново попадна в плен на мислите си за Лиса. Обеща си, че ще я забрави, но в същия момент осъзна, че това е невъзможно. Как да забрави любовта? Пак се върна да на признанието й че се вижда с някого. Кой ли беше?! Тръсна глава, за да отпъди мислите си, които рисуваха в съзнанието му картини на Лиса в обятията на друг мъж . Той нямаше право да изпитва ревност. Бяха разделени от много време и бе съвсем логично тя да не остава сама. Той също беше поел по своя път. Скоро щеше да стане баща. Запита се защо тя има все още такава власт над него? Защо не успяваше да я превъзмогне и да остави само усещането за благодарност, че я е имал в дните си.
По време на репетицията Майкъл успя да забрави за Лиса. Вложи отново цялата си енергия в работата и се раздаваше до краен предел.
Кени наблюдаваше как репетира Майкъл и усещаше абсолютно задоволство, че нещата се получават невероятно добре. Сега виждаше реализацията на целия им труд и се чувстваше напълно удовлетворен. Имаше нещо зверско в Майкъл и в начина му, по който владееше сцената. Пръскаше такава енергия, че заслепяваше всички с нея и не спираше с идеите си. Кени даде почивка, за да обсъдят някои последни неща и Майкъл го попита за един момент от „ The way you make me feel”:
- А не е ли по-добре аз просто да се спусна по рампата и да потанцувам около момичето? Така близостта ми до зрителите ще ги взриви още повече.
Кени го погледна и каза:
- Идеята ти е добра. Нека пробваме.
Разбира се оказа се, че Майкъл отново е прав. Кени не спираше да се възхищава на кретивността му и познаването на нуждите на публика.
Трябваше да репетират “You are not alone” и Майкъл отказа да прави тази песен днес.
Кени го извика встрани и го попита:
- Добре ли си, Майкъл? Ако искаш да починем.
- Добре съм, но днес не съм в състояние да изпълнявам тази песен. Утре, Кени.
- Майкъл, утре нямаме репетиция. Забрави ли?
- О!..Бях забравил - замисли се и добави. - Добре, нека я направим тогава.
Кени понечи да допълни още нещо, но Майкъл го спря с жест:
- Ще я направим, Кени.
Кени спря всички и попита:
- Майкъл, добре ли си?
Той отговори:
- Добре съм. Нека да продължаваме.
- Сигурен ли си?
- Да. Продължаваме.
Отново репетираха до късно и в мига, в който Майкъл положи глава на възглавницата, заспа.
Телефона му позвъни. Беше готов да игнорира обаждането, но видя, че е Бриджит и си спомни за обещанието си. Как му се искаше да не го беше правил.
- Майкъл? Здравей. Бриджит е.
- Здравей, Бридж. Как си, скъпа?
- Добре съм. А ти как си? Обаждам ти се, за да ти напомня в случай, че си забравил какво се уговорихме за утре.
- Не съм забравил- излъга той.
- ОК, тогава дали ще имаш нещо против да се видим у дома. Знам, че не би искал да излизаме навън.
- Да, така ще е най- добре.
- 20:00 часа дали ще ти бъде удобно?
- Звучи добре.
- О, Майкъл, послушах те и се обадих на Хенри.
- Направи ли го? Казах ти, че не е сложно, момиче. И той какво?
Тя се разсмя:
- Как какво? Дотича при мен веднага.
- Страхотно. Радвам се, че нещата са се наредили!
- И аз. Благодаря ти, че ме накара да го направя. Имаш ли нещо против и той да дойде утре?
Майкъл въздъхна:
- Бих ли могъл да откажа? А и все пак ти си домакина.
Тя се разсмя:
- Би могъл да ми откажеш. А ще го направиш ли?
- Не, няма. Нямам нищо против компанията му. Ще ми бъде приятно да го видя.
Поговориха още малко и затвориха.
Майкъл приключи с ангажиментите си и се прибра у дома. Там репетира хореографията си около 3 часа- нещо, което правеше всеки ден, когато не беше на репетиции. Чувстваше се толкова уморен, когато приключи, че дори не вечеря и не усети как заспа по средата на филма, който си беше пуснал да гледа.
Сутринта се събуди отново с мисълта за Лиса, но успя да прогони спомена за нея казвайки си, че не иска да изпада в самосъжаление и днес. Закуси на верандата наслаждавайки се на прекрасното утро, на жуженето на пчелите и песента на птичките. В него се разливаше приятното усещане за единение с природата. Загледа се в градинаря, който старателно подрязваше храстите и после затвори очи оставяйки се на приятното усещане. След малко стана и се качи до горе, за да се приготви за репетицията.
Репетицията мина перфектно. Щяха да имат още една в понеделник и екипа му и цялата техника заминаваха. Шоуто приближаваше и Майкъл нямаше търпение да застане отново на сцената. Усещаше как с приближаването на този ден адреналина му се покачва и как иска час по- скоро да се срещне с публиката и феновете си. Щеше да бъде уморително, но той въпреки всичко обичаше тази умора.
Майкъл се прибра от репетиция към 17: 30 часа. Влезе под душа и се замисли как не иска да ходи никъде. Искаше да си остане вкъщи и да си почине. Щеше да почете и да изгледа филма, на който снощи заспа. Имаше нужда от почивка след натоварванията и преди старта на турнето. Имаше огромно желание да остане сам със себе си и да не прави нищо. Дори в него се прокрадна мисълта да се обади на Бриджит и да откаже вечерята, но осъзна, че приятелите не постъпват по този начин и трябва да изпълни обещанието си. Знаеше, че с тях ще му бъде приятно. Изпитваше известни резерви към приятелката на Бриджит, защото не я познаваше, но се успокояваше с това, че Бриджит го познава добре и не би си позволила да покани неподходящ човек.
Излезе от банята с хавлия около таза си и се замисли какво да облече? Всъщност Мйакъл беше много близък с тях и щом вечерята нямаше да е на публично място той можеше да си позволи съвсем нормално облекло, с което се чувстваше комфортно. След малко решението беше взето. Усмихна се сам на себе си- червена риза, черен панталон...”Колко обичайно за мен,” – си каза.
Малко след това се обади за лимузината. Бриджит не живееше съвсем близо и трябваше да пътува дълго, за да стигне до дома й. Докато пътуваше се зачете в книгата си. Четеше много интересен исторически роман и времето мина неусетно за него. В дома на Бриджит пристигна в 20: 30 часа.
Щом тя се появи на вратата, усмивката веднага огря лицето му. Наистина се радваше да я види. Тя както винаги бе изключително усмихната и приветлива. Прегърнаха се.
- Здравей, Майкъл! Толкова се радвам, че успя да отделиш от времето си, за да се видим!
- Здравей, Бридж! И аз се радвам да те видя! Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря ти! Заповядай, влез!
Бриджит беше дългогодишна приятелка на Майкъл. Спомените му се губеха кога точно се запознаха с нея, но помнеше, че беше на някакво парти, което Даяна бе организирала. Още при първия им разговор през тях протече нишката на сродните души. Тя работеше за малко независимо звуозаписно студио и списваше тук- там музикални страници. С нея винаги се чувстваше приятно, защото тя имаше невероятно чувство за хумор, мислеше оригинално и не на последно място - разбираше от музика.
Бриджит не можеше да скрие по никакъв начин радостта си, че вижда Майкъл. Той й беше много скъп и бе един от малкото хора, които се разбираше без да са нужни думи.
Когато го въведе в стаята за гости, Майкъл видя само Хенри. Той грееше в усмивка и изглеждаше много различно от последния път, когато го бе видял.
- Здравей, Майкъл! Как си?
- Здравей, Хенри! Благодаря, добре съм. А ти как си?
- Перфектно- усмихна се Хенри- Искам да ти благодаря.
Майкъл го погледна учудено.
- Бриджит ми каза, че ти си я подтикнал да ми се обади. Благодаря ти!
Майкъл се усмихна:
- За нищо, Хенри. Тя имаше нужда от малка насока. Нали, Бридж?
Той не виждаше никой друг в стаята и това му донесе абсолютно спокойствие. Нямаше да е нужно да търпи изучаващия го поглед на непознати хора, които следят всеки негов жест.
Бриджит му посочи към едно кресло:
- Заповядай, Майкъл!
Майкъл седна, тя го заля с въпросите си. Той искрено се разсмя:
- Забави малко, момиче! Забравих кой беше първият ти въпрос.
И тогава вратата се отвори и в стаята плахо пристъпи едно прекрасно създание. Усмивката на Майкъл застина, а очите му се втренчиха в момичето, което неловко застана в стаята и сякаш не знаеше какво да направи и как да се държи.
Майкъл стана. Бриджит реагира:
- Майки, нека ти представя моята приятелка, г- ца Анджелика Мендес.
Тя пристъпи неуверено и не смееше да погледне Майкъл в очите.
Той протегна длан към нея:
- Приятно ми е да се запозная с Вас, г- це Мендес!
Тя тихо каза:
- За мен е чест г-н Джаксън!
Майкъл усети напрежението в гласа й, видя все още несмеещите да го погледнат очи и си каза, че не обича такива ситуации. Усети, че все още държи ръката й и точно това сякаш я накара да го погледна. Той й се усмихна:
- Мисля, че можеш да ме наричаш Майкъл.
Бриджит наблюдаваше запознанството им със задоволство. Бе проследила реакцията и на двамата и усети как Майкъл изобщо не беше подготвен да срещне момиче като Анджелика. Предполагаше, че навярно си е мислел, че ще го запознае с момиче, което ще го накара да се чувства некомфортно. Усмихвайки се тя си мислеше колко е доволна от това, което видя в очите му.
Анджелика имаше усещане, че сърцето й ще изскочи от гърдите. Не бе предполагала, че така ще се почувства от срещата си с Майкъл Джаксън. Много пъти бе слушала разказите на Бриджит за Майкъл и понякога на шега й бе подмятала, че иска да я запознае с него. Бе водена единствено от любопитството си да се срещне с тази икона на съвременният свят. Тя дори не го харесваше особено. Но, когато за миг срещна погледа му сякаш застина. Сякаш точно тогава осъзна кой стои пред нея и държи ръката
й. В живота си не бе срещала много знаменитости. Работеше като фотограф и водеше съвсем обикновен живот. Сега той стоеше пред нея и тя се чувстваше толкова малка и толкова развълнувана.
Бриджит каза:
- Анджелика е много добра моя приятелка, Майкъл.
Майкъл само се усмихна, оставайки прав, докато Анджелика седне на мястото си.
В настъпилото след това бърборене на Бриджит с всички Майкъл успя да разгледа Анджелика. Осъзнаваше, че я гледа в захлас, но не можеше да контролира желанието си да я изучава. Тя беше истинска красавица. Косите й с цвят на абанос тежко се спускаха на едри къдрици около малкото й лице с перфектен овал. Имаше високи скули, които сияеха в прасковен отенък. Устните й бяха сочни и съблазнителни с цвят на малини, а очите й с бадемовата си форма и лешников цвят бяха обримчени с красиви дълги мигли. Беше облечена в бяла рокля на червени цветя, която идеално контрастираше с тена на матовата й кожа. Не носеше почти никакви бижута. Имаше само малък медальон на изящната си шия.
Майкъл се запита защо Бриджит го подлагаше на това? Тя добре познаваше вкусовете му и отлично знаеше, че бе невъзможно той да не хареса Анджелика. Обвини и себе си, защото бе останал дискретен за това, че Деби е бременна. Тя не играеше никаква роля в живота му и изпитваше към нея само приятелски чувства, но все пак щеше да бъде майка на детето му. Той чу Бридж да го пита:
- Майкъл, кога заминаваш?
- Следващата събота.
- След една седмица? Вълнуваш ли се?
- Да, нямам търпение- отговори й той.
Говорейки за турнето му Бриджит каза:
- Ще се радвам да съм на концерта ти.
Майкъл я погледна и попита:
- Най- после ще ми кажеш ли на кой ще бъдеш, момиче? Спри да ме държиш в напрежение.
- Всъщност ще бъдем двете с Анджелика. Снощи тя поръча на нейни роднини да ни купят билети. - продължи тя без да му казва на кой концерт ще бъде.
Майкъл се обърна за помощ към Анджелика:
- Моля те, Анджелика, би ли ми казала къде ще бъдете?
Тя не устоя на молбата му и каза:
- Сарагоса, Испания.
Майкъл се отпусна с въздишка назад в креслото си:
- Но това е, ако не се лъжа, още септември месец или октомври? Не помня всички дати.
- Да, септември е - отговори му Анджелика. - На 24 септември.
- О, това е толкова скоро след началото. Бридж, момиче, знаеш, че не обичам така.
- Да, знам, но ние тогава ще бъдем в Испания. Не мога да се лиша от удоволствието да те наблюдавам на сцената.
- А защо ще сте там? - попита той.
- Екскурзия съчетана с гостуване. Анджелика има роднини в Испания и ме покани да я придружа.
- О, ти си от Испания?- обърна се Майкъл към Анджелика.
- Не съвсем. Родителите са ми от там, а аз съм родена тук.
Тогава тя и Майкъл се впуснаха в много интересен разговор за историята на Испания, а Бриджит и Хенри ги слушаха прегърнати. Майкъл усети как говорейки с него за корените си Анджелика се отпусна и как тя красиво и с любов говори за родината на родителите си. А той любопитен да научи колкото може повече и нови неща не спираше да я залива с въпросите си.
Вечерта преминаваше изключително приятно и Майкъл осъзна, че точно от това бе имал нужда. Да бъде сред приятели, които да го откъснат от напрегнатото му до краен предел ежедневие.
По време на десерта Бриджит изстреля въпрос, за който веднага съжали, че е задала. Беше попитала Майкъл дали се е чувал или виждал с Лиса.
Сякаш нещо го прободе в сърцето и болката го накара да изтръпне. Защо му я припомни?
- Не, не съм- излъга той.
- Така и трябва. Тя не те заслужаваше, Майкъл. Не разбирам...
Майкъл я прекъсна с повелителен тон:
- Бриджит, спри!
Бриджит само каза:
- Извинявай!
Майкъл остави прибора си и каза:
- Е, благодаря за прекрасната вечер, но е време да си тръгвам!
Бриджит го погледна:
- Майкъл, извинявай!
Той се усмихна тъжно:
- Недей, Бриджит, не е нужно да се извиняваш, но нека аз преценям сам кой
ме заслужава и кой не.
- Не исках да те засегна. Знаеш, нали?
- Да, знам. Ще тръгвам вече. - и се обърна към Анджелика - Наистина ми беше много приятно да се запозная с теб Анджелика!
Стисна ръката й, а тя му отправи поглед пълен с разбиране.
Сбогува се и с Хенри, който му пожела успешно и безпроблемно турне.
Когато Бриджит го изпращаше на вратата импулсивно го прегърна и го замоли
да й прости за неуместната забележка.
- Стига, момиче, стегни се! Не ти се сърдя, но искам една услуга от теб.
Тя го погледна въпросително.
- Би ли могла да ми дадеш телефона на Анджелика?
Бриджит се усмихна палаво и доволно:
- Изчакай ме секунда.
След малко тя се върна с държейки визитна картичка и усмихвайки се му я
подаде:
- Казах ти, че ще ти хареса.
Той се усмихна и каза:
- Бриджит, моля те не й казвай, че съм й взел номера. Не зная дали изобщо
ще й се обадя.
- Обещавам, но ти го направи. Тя е прекрасно момиче.
Майкъл само кимна. Казаха си довиждане и той се качи в лимузината.
ах....ах...тази Лиса ...наистина му взе акъла....а той и тя се обичаха....айде да видя и следващата...супер преживяване...:)
ОтговорИзтриване