Почти целия ден на Анджелика минаваше като в сън. Всичко, което се
случавше около нея бе малко и незначително. Мисълта й непрекъснато се
връщаше към онзи миг, в който усети устните на Майкъл върху своите. Не
можеше да спре чувството, което я обземаше при този спомен. Имаше
огромна нужда да го види отново и да усети топлината му.
- Анджи, чуваш ли ме?- дочу гласа на Кенет.
- Да?
- Търсят те по телефона.
Тя се запъти към офиса и вдигна слушалката с надеждата да чуе гласа на
Майкъл.
- Анджи, здравей! - каза Майкъл и спомена за устните му отново я връхлетя с пагубна сила.
- Здравей, Майкъл. Как си?
Той мълчеше.
- Майкъл, там ли си?
- Да. Всъщност исках да ти кажа, че не постъпих правилно снощи и се
извинявам.
На свой ред тя замълча, а той продължи след кратка пауза:
- Има толкова неща, които ме карат да се чувствам виновен заради
постъпката си. Съжалявам. Не биваше да го правя.
Анжелика чувстваше как света й се разпада и се сблъсква със страховете си.
Не знаеше какво да каже, нямаше сили да го направи и просто мълчеше, а
сълзите пълнеха очите й. Искаше й се безгрижно да му отговори да не се
извинява и че нищо чак толкова не се е случило, но тя знаеше, че не би могла
да го излъже.
- Анджи?
- Тук съм.
Майкъл усещаше, че я кара да се чувства въвлечена в някаква игра и че
вероятно я обижда, но си мислеше, че така е редно и така трябва. Много беше
мислил предишната вечер и осъзнаваше, че не може да й донесе нищо повече
освен разочарование. Ако я беше срещал по- рано нещата нямаше да са
такива и той щеше да се отдаде на чувствата, които тя събуди в него, но сега
беше късно. Прекалено късно.
- Съжалявам! Това няма нищо общо с теб. Ти си прекрасна, но аз ще ти
донеса само болка, а ти не я заслужаваш.
- Майкъл... защо... не ми кажеш защо мислиш така?
- Не мога да ти кажа, Анджи, но скоро ще разбереш и ще ти стане ясно колко
съм бил прав. Бих искал да мога да ти кажа сега, но е лично и... Разбираш,
нали?
Не, тя не разбираше. Не можеше да я накара да се влюби в него и след това
да й каже, че съжалява. Не беше честно и тя не можеше да проумее
причината поради която той така промени поведението си.
- Къде сгреших, Майкъл?
- О, мила...Никъде не си сгрешила. Аз сгреших и наистина те моля да ми
простиш слабостта. Ще можеш ли?
- Бих могла, ако знам какво се случи?
Майкъл не бе искал да й споделя за Деби, но разбираше, че е длъжен да го
направи. Снощи бе усетил колко далече е стигнала тя в чувствата си към
него. Беше виждал такива погледи стотици пъти и предполагаше, че не
греши. Знаеше, че и той сериозно се увлича и беше взел решение да прекрати
нещата преди да е станало безвъзвратно късно.
- Анджи, има друга жена в живота ми.
Тя не можеше да повярва на онова, което чуваше, а Майкъл продължаваше да
нанася ударите си:
- Тя е бременна и аз наистина съжалявам, ако съм те подвел по някакъв начин. Всичко между мен и теб се случи толкова бързо и аз не дори не съм предполагал, че за толкова кратко време ще успеем да стигнем толкова далече. Сега разбираш, нали?
Искаше й се да му изкрещи, че не разбира, но тихо му каза:
- Вече разбирам. Сега трябва да затварям. Имам много работа.
Чу го, че говореше нещо, но тя затвори телефона и остана с празен поглед. В
душата й бушуваше ураган от възмущение и обида. Бриджит беше казала, че
той няма да я нарани. Защо й повярва? Защо сгреши така? Защо не бе
предпазлива, а се остави на емоциите да контролират разума й? Как сега
щеше да се справи с обзелото я желание по Майкъл? Как щеше да забрави
очите му, устните му? Щеше ли да може? Защо я накара да повярва, че е
важна за него, че я уважава? Болеше я. Много я болеше и тя усещаше болката
с остротата на бръснач в сърцето си. Усети как сълзите се стичат
неконтролируемо по лицето й. Той беше влязъл с шеметна скорост в живота
й тя бе се влюбила в него вероятно още в мига, в който срещна световете
скрити зад очите му. Опитваше се да го оправдае и не успяваше. През цялото
време той е знаел, че е ангажиран и пак продължаваше да я търси и да й
изпраща недвусмислените си сигнали.
В този момент видя, че Кенет стоеше до нея и разтревожено я питаше:
- Анджи, мила, какво има?
- Нищо, Кенет...Нищо...
- Но ти плачеш?
- Дай ми само минутка.
Телефона звънеше отново и Анджелика се чудеше, дали да го вдигне, защото се страхуваше, че ще бъде Майкъл. Звъненето не спираше и тя вдигна
слушалката:
- Анджи, не затваряй, моля те!- каза Майкъл
- Наистина имам много работа, Майкъл, а и не разбирам какво още бихме
могли да си кажем.
- Аз искам да ти кажа още веднъж, че съжалявам! Ще ми се да те бях
срещнал няколко месеца по- рано. Ти си много специална, разбираш ли?
От мига, в който те срещнах не мога да спра да мисля за теб.
- Но е късно и безмислено. Ти сам го каза.
- О, Анджи, толкова неща не знаеш... Бих искал да мога да ти ги споделя, но
наистина са конфиденциални и засягат не само мен, а и други интереси и не
мога да ги коментирам.
Тя нищо не разбираше. Той чакаше дете тя не проумяваше за какви интереси й говори:
- Не искам и да знам, Майкъл. Фактите са ми достатъчни. Ти просто си имаш
своя живот и разбирам, че аз нямам място в него. Не знам защо си помислих,
че бих могла. Но трябваше да ми кажеш по- рано. Така щеше да спестиш
разочарованието ми.
- Ох, мила...Съжалявам! Постъпих като пълен егоист. Моля те да ми
простиш!
Тя мълчеше. Искаше да му каже, че му прощава, а не можеше. Болеше я.
Беше обидена. Чувстваше се толкова безпомощна на кръстопътя на
желанието да бъде с него и на невъзможността да го направи, на обидата и
болката от заблудата, в която той я въвлече.
- Майкъл, сега наистина не мога да говоря. Нека мине малко време.
Майкъл чу как тя отново затвори телефона и бе обзет от гняв и протест. Как
бе възможно толкова силни чувства да го връхлетят за една седмица?! Как
можеше да срещне момиче, което толкова много харесва и желае и да не
може да бъде с нея?
Обадиха му се за последната информация по турнето и пристигането му в
Прага. Съобщиха му, че всичко върви по план и той отново пренесе мислите
си върху турнето. Почувства адреналина и имаше желание вече да е на
сцената. Турнето му щеше да е дълго и изтощително. Отново щеше да остава
на предела на силите си, но жадуваше за усещането на единение с публиката,
за ревящите стадиони пеещи с него песните му.
Телефона позвъни. Беше Деби. Пожела му приятен път и успешен старт на
турнето. Майкъл беше делови и тя навярно усети това, защото прекрати
разговора бързо. Той държеше тя да получава абсолютно всичко, което й е
необходимо и да бъде в добро здраве, но всичко се свеждаше до абсолютно
приятелски отношения и грижа.
Деби отново върна мислите му към Анджелика. Спомни си усещането, което
изпита когато я целуна. Беше толкова гореща, толкова сладка и толкова
невинна. Беше усетил пълната й отдаденост в този момент. Устните й бяха
толкова меки и нежни като коприна. Вкуса й беше опияняващ...Въпреки
силното си сексуално желание, което изпитваше към нея тя събуждаше и
други чувства в него- по- дълбоки, по- силни. Искаше да я вижда, да чува
гласа й, смеха й, да разговаря с нея! Толкова силно се нуждаеше от нея, че
оставаше изумен от себе си. Защо не можеше дни наред да успокои
желанието си?
Телефона позвъни отново. Беше Бриджит:
- Какво си й сторил, Майкъл? - вместо поздрав каза тя.
- Здравей, Бриджит. Приятно ми е да те чуя! Сторил на кого?
- На Анджелика. Какво си й причинил?
- Нищо. Защо?
- Как нищо?! Тя не е на себе си. Нищо не казва, но не спира да плаче. Знам,
че е заради теб. Познавам, когато едно момиче плаче заради разбито сърце.
Той не знаеше какво да каже.
- Майкъл? Там ли си?
- Да, Бридж. Тук съм.
- Какво й стори, по дяволите?
- Бриджит, не ми говори по този начин!
- Извинявай, но съм извън себе си от гняв. Тя е толкова разстроена...Какво се
случи, Майкъл?
Сърцето на Майкъл се сви от болка от мисълта за Анджелика. Представи си
красивите й очи пълни със сълзи и изпита нейната мъка и разочарование. В него отново се надигна протест срещу съдбата, която ги срещна не навреме.
- Тя при теб ли е сега? - попита той.
- Да. Тук е.
- Искам да я чуя.
- Не. Не мисля, че сега е времето да я чуваш – отказа му Бриджит.
- Ох, Бриджит...в каква каша ме забърка, момиче!
- Аз?! Защо аз? – учуди се тя.
- Ти ме запозна с нея.
- Да, но ти я накара да се влюби в теб.
- И аз съм влюбен в нея!
Думите просто се изплъзнаха преди да осъзнае, че ги казва. Секунда след това той разбра, че това е самата истина. Бриджит замълча за кратко и после с недоумяващ глас попита:
- Тогава защо тя плаче така?!
Майкъл се колебаеш, дали да й каже за Деби. Разбираше, че скоро целият свят
ще научи и Бриджит много ще се обиди, че е го е запазил в тайна. Нямаше да
има нужда да споделя, ако не се бе случило това с Анджелика.
- Бриджит, аз...
- Ти какво, Майкъл? - прекъсна го тя
- Ще ставам баща...
- Какво?! - тя беше изумена
- Бриджит, така е, момиче.
- От къде дойде това, Майкъл??? Коя е?... О, Боже! Ти си невероятен!
Майкъл мълчеше, защото не искаше да изпада в подробности.
- Майкъл, не се шегуваш, нали?
- Не. Как бих могъл да се шегувам с такова нещо, Бриджит?
- Ти си...Ти си... Най- изненадващия човек на този свят!...Но защо тогава
причини това на Анджи?
- Нищо не съм й причинил, скъпа. Спрях го навреме. Защото повярвай ми
изгарям от желание да й го причиня.
- Майкъл, не разбирам нищо. Кое е другото момиче? Нищо не си споменавал
за нея.
Майкъл съвсем накратко й обясни нещата и в заключение каза:
- Аз бленувам за дете, Бридж!
Тя мълчеше. Искаше да каже толкова много неща, но го познаваше добре и
знаеше, че ще го наранят. А и не беше уверена, че не е прав.
- Но защо ще се жениш за нея? Нали не е необходимо?
- Имах доста неприятен разговор с майка ми. Тя е с такова
възпитание...Бридж, сложно е...Но ще го направя така или иначе. Рано или късно.
- О, Майкъл! А цената да си с човек, когото не обичаш струва ли си?
- Да. Аз искам дете!
- Но защо не от жена, която обичаш?
- Тя отказа. Забрави ли?
- Само, ако ми беше казал...Само, ако знаех...
- Тогава какво? - попита той
- Нямаше да те запозная с Анджелика.
Разговора им продължи известно време и Бриджит усещаше цялата
абсурдност на ситуацията и разбираше и двамата си приятели. Искаше да им
помогне, а знаеше, че не може и това я караше да я боли заедно с тях.
- Майкъл, аз ще затварям вече. Трябва да отида при Анджи. Ще се видим в
Испания, нали?
- Разбира се. Обади ми се. И, Бридж...Целуни Анджи от мен.
- Добре, Майкъл - въздъхна тя и добави - И ги разбий! Успех, миличък! До
скоро! Господ да е с теб!
- Благодаря ти, скъпа! До скоро!
Когато Бриджит влезе в стята Анджелика вече бе спряла да плаче, погледна я
с изпълнени с тъга очи и попита:
- Той какво ти каза?
- Кой? - Бриджит се престори, че не разбира въпроса й
- Стига, Бридж! Знам, че разговаря с Майкъл.
- Не...Защо така реши? Говорих със студиото за...
Анджи я прекъсна:
- Бриджит, не ме лъжи и ти!
- О, миличка! - тя седна до нея и прегърна през раменете. - Толкова
съжалявам, че съм главния виновник това да ви се случи! Не предполагах, че
толкова бързо ще си загубите ума един по друг.
- А аз почти не го бях забелязвала преди...Поп- звезда...В момента не знам,
дали ме боли повече от чувствата ми към него или от обидата да осъзнавам
защо ме е търсил? Какво ти каза той?
- Че е влюбен в теб.
Анджелика почувства как сякаш нещо прониза сърцето и стомаха й със
светкавична скорост. Прииска й се да изкрещи от болката.
- Това ли каза?
- Да.
Анджелика мълчеше. Какво трябваше да направи сега? Да му прости? Да го
разбере, че е бил безсилен пред своите чувства и също като нея не е успял да
им се противопостави? Това беше несправедливо!
- Кое е момичето, за което ще се жени, Бридж?
- О, мила, не я познавам. Не знам коя е, но мога да ти кажа със сигурност, че
сърцето му не й принадлежи.
- Бриджит - умоляващо каза Анджелика - Какво се опитваш да ми кажеш?
- Нищо. Забрави. Ако той реши да говори с теб за това ще ти го каже сам. Аз
нямам право. Искам само да те уверя, че току- що разбрах за това, което се
случва с Майкъл. Ако знаех никога нямаше да си позволя да го скрия от теб.
Анджелика беше объркана безкрайно много, не разбираше какво се случва и
дори в момента все още не успяваше да мисли трезво. В ушите и съзнанието
й не спираха да кънтят думите му, че има друга жена в живота му, че тя е
бременна и той ще се ожени за нея. Тези негови думи сякаш й откраднаха
целият простор, в който летеше. Чувстваше се излъгана, ограбена, обидена,
наранена и много я болеше. При нея непрекъснато се връщаше усещането,
което изпитваше когато се вглежда в очите му. Осъзнаваше, че го познава
толкова отскоро, че няма право да му се сърди, но болеше. Вероятно болката
беше толкова силна, защото беше влюбена, а не можеше да мечтае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар