Повече от чувство 9

В сряда Анджелика току- що бе излязла от банята, когато телефона й
позвъни. Чу гласа на Майкъл и след стандартните поздрави той й
каза:
-  Съжалявам много, но ще трябва да отложим виждането си днес.
Анджелика усети разочарованието, което изпита, но каза:
-  Няма проблем, Майкъл.
-  Чувствам се много глупаво, защото бях забравил, че имам ангажимент, но
ти обещавам, че ще се реванширам.
-  О, не е нужно.
-  Напротив. Държа да го направя. Ще ти се обадя скоро. Съжалявам, че се
получи така, но се надявам да ми простиш.
-  Майкъл, няма какво да прощавам.
-  И въпреки всичко - той замълча, но после добави - много съжалявам, че не
успях да те видя днес. Сега трябва да тръгвам. До скоро.
- До скоро.
Анджелика усети как Майкъл бързаше да приключи разговора им. Имаше някакво напрежение в него, което тя долови, но не му отдаде голямо значение. Насочи цялото си внимание върху своето състояние след този разговор. Беше разочарована, дори повече от това - усети и някаква болка. Не се питаше защо я изпита. Нямаше отговор на въпросите и тя го знаеше. За тези дни тя си беше дала сметка, че Майкъл е изключителен човек, че може да прекарва часове с него и да слуша разказите му за всичко, което бе преживял, видял или научил за живота. Беше разбрала, че има някаква връзка между тях двамата, която тя не можеше да назове, но я караше да се стреми към присъствието му.
След като Майкъл затвори се почувства още по- зле отколкото преди да
проведе разговора си с Анджелика. Беше се събудил с невероятни колебания,
които продължаваха да растат с всяка изминала секунда и той реши, че има
нужда да остане сам с мислите си, за да разбере какво се случва. Усещаше, че
всичко става много бързо и имаше необходимост да забави ход. Трябваше го
направи, защото си даде сметка, че той не е съвсем наясно какво всъщност
търси в Анджелика. Беше видял как тя го гледа онази вечер. По- късно беше
успял да разшифрова всеки неин поглед и разбра, че тя неволно се поддаваше
на сигналите, които той й изпращаше. Майкъл искаше да бъде абсолютно
откровен с нея и не искаше да я накара да се почувства излъгана по някакъв
начин. Тя много го привличаше. Определено той искаше да я има, но
трябваше да си забрани да мисли за нея само по този начин. Изпитваше
нужда да я предпази от надигналия се в него силен сексуален глад, който го
правеше наистина неконтролируем. Беше сигурен, че ако днес не бе отложил
срещата им нямаше да успее да удържи желанието си. Разбираше, че няма да
е справедливо спрямо нея да я въвлече в задоволяване на нагона му и да
замине. Тя трябваше да научи и затова, че чака дете, че вероятно скоро ще се
ожени за Деби. Усещаше се така сякаш се блъска в стени. Не можеше да се
понася такъв. Вече бе успял да направи много остра забележка на един от
служителите си и то почти без повод. Знаеше, че е нетърпим в момента.
Влезе в студиото, но не успя да се задържи дълго в него. Говори с екипа си-
всичко вървеше по план, но нищо не успяваше да го накара да спре да мисли
за Анджелика. Искаше да я види, но знаеше, че не трябва. Деня му минаваше
отвратително. Не знаеше какво да прави с времето си? Отново репетира дълго и след като си взе дълга вана, той излезе от от банята твърдо решил какво ще прави с това момиче, което бе завладяло мислите му с пагубна сила. Не си спомняше да се бе чувствал така объркан никога. С Лиса всичко беше подредено и бе следвало естествения си ход. Нямаше объркване или лутане. С Анджелика не бе така. Тук имаше нещо много пагубно. С тези мисли той набра номера й. Чу гласа й след доста дълъг период на звънене:
-  Ало?
-  Анджелика? Майкъл е. Събудих те, нали? Извинявай!
-  Нищо, Майкъл. Не спях. Здравей.
-  Още веднъж извинявай за днес. Утре свободна ли си, за да се видим?
Последва мълчание от нейна страна, след което тя го попита:
-  Няма да се появи пак неотложен ангажимент, нали?
-  Не. Няма. Имам работа през деня, но след 18 часа съм свободен.
Уговориха се отново да се видят в апартамента му в Лос Анджелис, защото
целия ден на Майкъл бе свързан с работа и той нямаше намерение да се връща в Невърленд вечерта.
След като приключиха разговора си Анджелика осъзна каква разлика в
поведението на Майкъл бе усетила. Не усещаше вече неговата плахост. Той
говореше с нея като мъж с жена. През целия ден се бе опитвала да накара
себе си да повярва, че не я е грижа, че той бе отложил срещата им, но
разбираше, че не може. Сега когато знаеше, че утре ще се видят не спираше да
се усмихва.
На сутринта Анджелика излезе на пазар с единствената цел да намери нещо
подходящо за срещата си с Майкъл. Когато видя една рокля , която бе
решена изцяло в джипси стил, с прекрасен гол гръб тя веднага я купи. Беше
доволна от избора си и роклята много й отиваше.
Майкъл беше изпратил отново кола и когато тя видя възхищението в очите
на бодигарда му, който бе дошъл да я придружи, се увери, че не сбъркала с
избора си. Отново се качиха в познатия й вече асансьор, а тя се чувстваше
сякаш той я води към Рая.
Когато вратите се отвориха и Майкъл застана пред нея и й се усмихна. Беше облечен в черни джинси, бяла тениска и черна риза, която бе разкопчана и падаше свободно. Тя го погледна в очите, видя пламъците, но този път не сведе очи, а отговори на предизвикателството, което той нескрито й отправи.
В мига, в който Майкъл я видя разбра, че се чувства още по- загубен
отколкото беше. Тя беше дяволски красива и гореща. Имаше нещо много
предизвикателно в облеклото й, в красиво падащата й на едрите си, гъсти къдрици блестяща коса, в начина, по който го погледна още с влизането си в апартамента.
Този път разговорът им вървеше трудно. И двамата сякаш усещаха хиляди
волтове електричество да протичат между тях и те оставаха разпилени за
думите. Фразите им бяха хаотични и само очите им говореха ясно и без
объркване. Този път вечеряха вътре. Майкъл констатира:
-  Значи ще ме гледаш в Сарагоса?
-  Надявам се. Ако успеят да ни вземат билети.
-  О, нямайте грижа за това. Може да ме гледате зад кулисите.
Тя се усмихна:
-  Не, аз не искам. Ако Бриджит иска нека се възползва от предложението ти.
Аз желая да съм долу в публиката.
-  Но там е кошмарно.
-  Нищо. Искам да усетя тази тръпка. Никога не съм била фен. Никога не съм
крещяла по концерти. Аз съм била винаги нормален зрител. Поне веднъж
искам да усетя тази еуфория.
Майкъл се усмихна:
- Щом така искаш, но определено е много претъпкано. Не зная как изобщо
дишат?!
-  И това е заради теб... Майкъл, може ли да те питам нещо?
-  Кажи?
-  Не ти ли е мъчно да виждаш цялата тази любов, която изпитват към теб?
Всички тези плачещи момичета полудели от желание да се докоснат до теб?
Майкъл се замисли за кратко и каза:
-  Не знам дали „мъчно” е точната дума?! Аз не разбирам как се случва това,
но определено понякога се чувствам виновен, когато видя сълзите им. Те са
толкова всеотдайни. Готови са да бъдат навсякъде с мен при всички
обстоятелства, но всъщност те не ме познават. Как биха могли да ме обичат
истински тогава?!
-  Не знам. Никога не съм била фен, но си мисля, че много страдат.
Милите...
Майкъл нищо не отговори и тя разбра, че темата не му е особено приятна за
дискусия. След малко той я попита:
-  Анджи? Нали мога да те наричам така?
Тя му кимна в знак на съгласие.
-  Имаш ли някой специален човек в живота си?
Анджелика се смути от въпроса му.
-  Специални хора са семейството ми, приятелите ми...
Майкъл я прекъсна, усмихвайки се и отново онези пламъци танцуваха  в
очите му:
-  Не. Мисля, че знаеш какво те попитах?
-  Защо ми задаваш този въпрос, Майкъл?
Той не отговаряше, а я гледаше с предизвикателен поглед, който сякаш я
заставяше да му отговори. Анджелика реши да не го прави и го погледна със
същото предизвикателство. Той пак се усмихна:
-  Не! Кажи ми!
-  Защо?
-  Искам да знам.
-  Ти вече знаеш. Нали така?
Той замълча. Да, знаеше. И това сякаш го наелектризираше още повече.
Разбираше, че е свободна, че няма мъж в живота й и това го караше да
изтръпва от желание. Искаше да я докосне, а не смееше да я приближи. Този
парадокс го влудяваше.
Анджелика виждаше какво се случва с него. Не знаеше дали е защото от
работата си се бе научила да разпознава идеално емоциите, които владеят
хората или защото сега Майкъл просто не можеше да скрие своите. Точно сега единственото нещо, което искаше бе той да я докосне. Жадуваше да усети дланите му. Едва
сподави един надигнал се в нея стон породен от това желание. Усмихна му
се:
-  Вече е прекалено късно, Майкъл. Трябва да си тръгвам.
Боже, как я погледна!
-  Остани още малко. Все още е рано - помоли се той.
-  Утре имам да свърша куп неща и искам да си почина добре. Съжалявам,
Майкъл!
Майкъл се чувстваше загубен за думите. Не искаше тя да си отива. Едва ли
щеше да я види отново преди да замине и не искаше тя да си тръгва така
бързо. Но не можеше да я спре.
-  В такъв случай няма да настоявам - каза той.
Анджелика не разбираше какво й става?! Нямаше никаква работа до обяд.
Почти всичко по изложбата беше готово.  Но не можеше повече да се остави
на това мъчение, на което бе подложена. Когато той я изпращаше тя го
попита:
-  Ще те видя ли пак?
Той тъжно се усмихна и каза:
-  Да. В Сарагоса.
-  Е, тогава искам да ти пожелая успешен старт на турнето и...какво се казва в
такива случаи? Бог да е с теб!
-  Благодаря ти, мила!
Тя му подаде ръка, но той не я пое, а каза:
-  Тръгвай!
Докато асансьора се спускаше Анджелика си мислеше: „ Влюбена съм в
Майкъл Джаксън. Господ да ми е на помощ!”
В този момент бодигарда до нея се раздвижи, сложи ръка на ухото си и спря
асансьора. Тя го погледна въпросително, а той й се усмихна:
-  Г-н Джаксън иска да се върнем горе.
Когато остана пред затварящите се врати на асансьора и невиждаща Майкъл
в помещението се почувства странно. Стоеше там и не смееше да пристъпи,
чакайки той да се появи. После осветлението бавно започна да намаля силата
си и настана сумрак. Усети го да се приближава и се извърна към него. Той
застана опасно близо пред нея. Не казваше нищо, но тя виждаше какво
говорят очите му. Майкъл посегна към лицето й и тя усети нежното му
докосване. Пръстите му сътвориха феерична ласка и тя затвори очи, за да я
изживее. С другата си ръка той я прегърна през кръста. Усети дъха му върху
кожата си. Той бавно приближи лицето си към нейното, а устните му почти докоснаха нейните. Пръстите му продължаваха да галят лицето й и тя тихо въздъхна. След това Майкъл нежно пое долната й устна със своите. Анджелика не смееше да помръдне, за да не развали съвършенството на мига, в който той изучаваше устните й и рисуваше сладко с неговите по тях.   Почувства се сякаш се разтапя в целувката им. Майкъл я целуваше бавно и нежно като изкусно играеше с езика си и сластно засмукваше нейният. Тя усещаше цялата красота на целувката им и й се отдаваше се на блажената наслада. Целува я дълго, а тя оставаше сякаш без дъх. Беше го прегърнала под раменете и не искаше този миг да свършва. Когато той отдели устните си от нейните, отново я погали, усмихна й се и каза:
-  Сега може да си тръгваш. Ще се видим в Сарагоса - и натисна копчето на
асансьора.
Анджелика оставаше безмълвна, защото все още плуваше в забравата, в
която Майкъл я бе отвел. Докосна с пръсти устните си и го погледна. Понечи
да се приближи към него, но той се отдръпна и каза:
-  По дяволите, момиче, тръгвай преди да е станало късно!  
И двамата изгаряха от желанието, което ги бе завладяло. И двамата бяха
сблъскващи се метеори, изригващи звезди, зарева нажежени до кърваво
червено.
Тя пътуваше към дома си и й идеше да крещи от желание той да я докосва.
Той крачеше из апартамента и му идеше да чупи, защото желаеше да я
докосва. Майкъл усещаше, че полудява от желание. Имаше чувството, че е
звяр, който е затворен в клетка и се блъска в решетките й и не може да
излезе. Взе телефона и когато чу гласа й каза:
-  Лиса, трябва да те видя веднага!
-  Майкъл? Случило ли се е нещо?
-  Ела. В апартамента съм. Ще предупредя охраната, че идваш.
-  Кажи ми случило ли се е нещо?
-  Идваш ли? - настояваше той.
-  Ще ми отговориш ли, Майкъл?
-  Лиса! Ще дойдеш ли?
Тя замълча за миг и после каза:
-  Добре, ще дойда.
Майкъл разбираше, че това, което прави е лудост, но не можеше да издържа
повече на това напрежение. Беше тотално и пагубно завладян от
първосигналния повик на нагона си и трябваше да го удовлетвори. Не се
интересуваше на каква цена. Трябваше да угаси този огън, защото изгаряше в
него. Обади се на охраната, че очаква Лиса и продължи да крачи из
апартамента. Не можеше да извади Анджелика от мислите си. Беше тотално
обсебен и не на себе си.
След около час му се обадиха, че Лиса е пристигнала.
Когато тя влезе в апартамента и видя Майкъл застанал до прозореца на фона
на светлините на големия град попита:
-  Майкъл, какво се е случило?
Той се приближи до нея и я прегърна, започвайки жадно и ненаситно да я
целува. Тя се отдръпна от него:
-  Майкъл?!
-  Искам те, Лиса! Много те искам! - каза той с дрезгав глас и отново
продължи да я целува.
Лиса постепенно се предаде на желанието му, но този път Майкъл бързаше и нехаеше за нея. Тялото й му бе нужно само, за да утоли страстта, която го
погубваше и от която искаше да се освободи веднага. Бе егоист, беше груб,
беше лош.
Разсъблече я бързо и я постави на едно от канапетата. Усещаше колко силно
я хапе, че навярно й причинява болка, но не можеше да спре. Беше разгневен
на себе си, на нея и на глупавия си шанс да срещне Анджелика в най-
неподходящия момент.
Лиса се опитваше да го укроти, но той не й позволяваше и потъваше в нея с
бързи и бесни тласъци. Свърши бързо и се отпусна до нея целият плувнал в
пот. Не я целуна. Не го целуна.
След малко тя стана и се отправи към банята. Майкъл я проследи с поглед, но
нищо не каза.
Когато тя излезе започна мълчаливо да прибира дрехите си от пода и да се
облича.
-  Лиса...
-  Не казвай нищо. Чуваш ли? Не желая да ми говориш!
-  Лиса, съжалявам!
Майкъл стана и се приближи до нея. Опита се да я прегърне, но тя го
отблъсна, казвайки:
-  Да не си посмял! Върви по дяволите, Майкъл Джаксън!
Той видя сълзите на обида в очите й и се почувства виновен, защото знаеше,
че я бе наранил много. Не знаеше какво да направи. Разбираше, че нищо не е
в състояние да промени случилото се преди минути и се обвиняваше за
слабостта си.
Лиса повика асансьора и когато вратите се отвориха тя се обърна към
Майкъл и каза:
-  Не искам повече да чувам гласа ти или да те виждам. Забрави, че
съществувам.
-  Лиса...
Тя спря думите му с жест и вратите се затвориха.