Повече от чувство 12

Анджелика вече беше в студиото и разговаряха с Кенет за изложбата. Вече
всичко беше готово и след около час трябваше да отидат до галерията, за да
подредят фотографиите. Анджелика не спираше да мисли за Майкъл. Обвиняваше се за слабостта си, но той я привличаше толкова
силно, че тя й се отдаваше без да може да се бори. Не разбираше защо й
въздейства по този начин и толкова силно, но предпочиташе да не мисли за
това. Имаше нужда да го види,  а знаеше, че няма да е скоро. Не знаеше какво
да очаква от предстоящата им среща, но искаше отново да потъне в кадифето
на погледа му и да я обгърне неговата мекота.
-  Анджи? Готова ли си? - чу гласа на Кенет.
-  Да, Кенет, готова съм. Тръгваме ли?
Анджелика винаги се вълнуваше, когато й предстоеше изложба. До сега
беше правила три самостоятелни и всички бяха с добри отзиви за работата й,
но сега сякаш предизвикателството беше по- голямо. Тя беше израснала
профисионално и очакванията за работата й бяха завишени от критици,
колеги и от ценители.
Когато пристигнаха се заеха да внасят фотографиите. Кенет беше в много
добро настроение и не спираше да се шегува с нея. Започна да разказва за
децата си и поредната им беля и вметна:
-  Анджи, не мислиш ли, че вече е време да забравиш Грег?
Тя го погледна и я връхлетя спомена за бившия й приятел. С него имаше
хубава и красива връзка, но когато разбра, че той й изневерява много я
заболя, защото го обичаше силно и прекратиха връзката си. Беше наранена
дълбоко, месеци.
-  О, аз вече го забравих, Кен.
Той се усмихна тъжно:
-  Анджи, от кога се познаваме? Виждам тъгата в очите ти, мила. Не се
измъчвай повече. Ти си толкова красива, интелигентна млада жена...Отвори
сърцето си за нова любов.
-  Аз мисля, че я срещнах, Кен. – без да осъзнае как, каза Анджелика.
Кенет я погледна изненадано и се усмихна:
-  Колко отдавна чакам да го чуя. Радвам се за теб. Много се радвам! Но защо
изглеждаш така тъжна?
Анджелика въздъхна:
-  О, Кенет... Само, ако знаеше!
-  Разкажи ми , ако искаш.
Тя поклати глава, а Кенет виждайки отново тъгата в очите й каза:
-  Анджи, ако той също ти причинява болка този път лично ще се разправям с
него. Не може да попадаш непрекъснато...
Тя се усмихна и го прекъсна:
-  Не, Кенет, не... Проблема тук е друг. Просто... нещата се случиха
светкавично бързо и за двама ни, а той... Той ще се жени, ще става баща...-
отново дълбоко въздъхна тя и очите й се напълниха със сълзи.
-  О, скъпа! Бягай бързо. Той ще ти донесе само страдание. И защо се
занимава с теб и те ухажва щом има такава ангажираща връзка? Много е
подло.
-  Иска ми да ти разкажа всичко, но не мога.
-  Защо, Анджи? Нали сме приятели?
-  Защото той не е като теб и мен, Кен. Той е невероятен.
-  Така казваше и за Грег - завъртя глава с неодобрение той.
-  Не, той е... Само, ако знаеше...
Кенет закачи една от фотографиите и попита:
-  Добре е, нали?- а след това продължи- Какво да знам? Че е поредният мъж,
който се възползва от красотата и добрината ти ли?
Анджелика реши, че повече не може да крие от Кенет. Може би не трябваше
да му казва, но му имаше пълно доверие, което бе изпитано с години
приятелство. Познаваше го още от колежа и той винаги беше бил до нея- и в
добро и лошо време. Да крие от него не беше в стила й.
-  Кен, мисля, че тази фотография трябва да е малко по- надолу... Ето...Виж
колко добре се получи... Той е звезда, Кенет.
-  Звезда? Какво имаш предвид?
-  От шоу- бизнеса е.
-  О, Анджи!!! Как можа? Те са най- противното и хищно племе. За тях
всичко е... О, мила, не се ли научи от Грег?! Осъзнай се. Звезда? В кой
бизнес?
-  Музикалния. Певец е, ако мога така да се изразя за него. Не познавам много
творчеството му.
-  О, някоя звездичка, която си е помислила, че ще може да си поиграе с теб!-
негодуваше Кенет.
-  Не! Той не е такъв. И не е звездичка. Той е голяма звезда.
Кенет я погледна и седна на един стол:
-  Анджи, седни до мен.
Тя се подчини. Имаше нужда да поговори с някого, а на Кенет вярваше
безрезервно. Той продължи:
-  Сега ще ми кажеш ли за коя „голяма” звезда говориш?- с ироничен тон
попита той.
-  Кенет, говоря ти за...
Той я гледаше въпросително, очаквайки отговора й.
-  За... За... Майкъл Джаксън.
Той се втренчи в нея и след това се усмихна:
-  Оооо, Анджи! Хайде да работим. ОК, това беше добро! Хванах се. Признах
те – и той стана смеейки се. - Майкъл Джаксън! Добре. Много добре!
Анджелика остана на мястото си. Не се учудваше, че той не й повярва. На нея
също й беше трудно да го осъзнае, но на тези няколко срещи с него тя беше
забравяла кой е той всъщност. За нея Майкъл се беше превърнал в мъжа, в
който е влюбена, когото желае и той не беше мега звездата, а човека, който я
целуна така, че все още изтръпваше при спомена за устните му.
Кенет се обърна към нея и видя, че тя още седи там, където я беше оставил, а
погледа й блуждае. Върна се при нея, седна и й каза:
-  Анджи, кажи ми истината. Няма да те съдя, но не мога да ти помогна, ако
се шегуваш с мен.
Тя каза тихо:
-  Аз не се шегувам.
Кенет остана безмълвен за известно време, наблюдавайки Анджелика. Видя
тъгата й, объркването й и каза:
-  Ти изглежда наистина не се шегуваш.
Тя го погледна:
-  Защо ще го правя, Кен? Не съм хлапачка, а и какъв е смисъла да те лъжа?
Объркана съм и в същото време не съм... Кенет?
Кенет я гледаше с разширени очи и отворена уста и ако не беше сериозният
разговор, тя би се смяла много на изражението му. Той се опитваше да
асимилира всичко, което чуваше.
-  Анджи!!!??? Майкъл Джаксън!!! Ти... Той... Чакай...Разкажи ми!
Тя му разказа всичко и после каза:
-  Сега разбираш ли защо съм тъжна? Кенет, влюбена съм в Майкъл Джаксън.
Когато го каза сълзите сякаш сами започнаха да се стичат по лицето й. Кенет
я прегърна и не знаеше какво да каже. Той недоумяваше как е възможно това
да се случва на Анджелика. Той беше отраснал с музиката на Майкъл.
Харесваше го много, възхищаваше му се и сега приятелката му казваше че е
влюбена в него и че Майкъл е влюбен в нея. Разбираше, че има пречка те да
споделят любовта си и не знаеше какво да каже и как да помогне на
плачещата в прегръдките му Анджелика. И все още не можеше да повярва, че
това е истина. Най- накрая й каза:
-  Хайде, успокой се, Анджи! Моля те!
-  Извинявай, Кен! Само секунда и продължаваме.- след това му отправи
поглед пълен с молба- Кен, нали това, което ти казах ще си остане между
нас? Разбираш, че ситуацията не е никак приятна. Моля те, не го споделяй
дори с Лора, моля те!
-  Бъди спокойна. Никога не бих предал доверието ти. Това остава само
между нас. Обещавам!
Анджелика след малко се успокои и продължиха работата си, но Кенет не
спираше да я поглежда с тревога. Той си мислеше, че ситуацията, в която тя
бе попаднала щеше да й донесе много повече болка отколкото радост, но я
разбираше напълно. Майкъл беше харизматичен. Предполагаше, че контакта
с него е омагьосващ.
Деня на Анджелика минаваше в мисли за изложбата. С Кенет повече не
говориха за Майкъл и тя отчасти му беше благодарна за мълчаливата
солидарност. Когато се прибра беше много късно и изпитваше нужда от това
да се наслади на горещата вана и да заспи. Видя, че има съобщения на
телефонния секретар и го пусна, за да ги прослуша. Приятели от Маями й
пожелаваха успех с изложбата, колеги й благодаряха за поканата за
откриването и в мига, в който чу гласа на Майкъл потръпна. Беше я изпуснал
за около час. Казваше й да му позвъни, а ако той не й отговаря щяло да
означава, че не му е възможно да говори. Молеше я непременно да му се
обади. Тя го набра и влезе във ваната. Изчака известно време, но той не
вдигаше и понечи да затвори, но в последният момент чу гласа му.
-  Ало?- каза той с мекият си приятен тембър.
-  Майкъл? Здравей, Анджи е.
-  Анджи, здравей, мила. Как си?
-  Току- що се прибирам. До сега бях в галерията. А ти?

-  Аз в момента пътувам за една официална среща. После имам и други ангажименти. Ще бъде натоварен ден.
Анджелика чуваше невъобразим шум около него и веднага си представи  картини от малкото репортажи, които беше гледала преди години за негови появявания на публични места. Представи си колата му заобиколена от тичащи фенове, плачещи и молещи го за малко внимание. И тя не грешеше. Майкъл пътуваше сред кипящо море от почитатели и журналисти, които го преследваха от мига, в който беше кацнал в Прага.
-  Кога е концерта?
-  Утре - отговори й той.
-  Сигурно изгаряш от вълнение?
-  О, да. Еуфорията вече ме е завладяла напълно. Усещам я навсякъде
около себе си. Нямам търпение да започна. Притеснено ми е, защото
шоуто винаги е малко тромаво в самото начало, но се надявам всичко да
мине по план.
-  Сигурна съм, че ще се справиш превъзходно. Убедена съм, че ще е така.
Той се разсмя:
-  Благодаря ти за доверието, но ти нямаш поглед върху работата ми. Дори не
си гледала нищо мое.
Тя също се усмихна и каза:
-  Гледала съм...
-  Ооо!- прекъсна я той. - И какво?
-  Ами... Няколко клипа.
Той не спираше да се смее, а Анджелика го попита:
-  Защо се смееш, Майкъл? Аз ти казах, че никога не съм слушала музиката
ти.
-  Да, каза ми - през смях й отговори той. – Кои няколко клипа си ми гледала?
-  Амиии... „Били Джийн” и ...на другите не им знам имената. Не ми се сърди.
-  Не, не ти се сърдя. Защо да ти се сърдя? А каква музика обичаш? Латино?
-  Не. Всъщност обичам и латино, но... аз не бих могла да кажа, че съм
увлечена по някакъв стил музика. Нещо или ми харесва или не. Това е.
-  И как така нищо мое не ти е харесало?
-  Не. Ти не разбираш. Аз харесвам твоите неща, но не ги познавам.
-  Разбирам те. Шегувам се, мила... Готови ли сте за изложбата?
-  Да. Утре ще добавим последните щрихи, зашото този път се доверяваме
изцяло на нашите виждания за начина, по който трябва да изглеждат нещата
и...чакаме откриването. Притеснена съм.
-  Всичко ще е ОК. Вярвам го без да познавам творчеството ти - каза Майкъл
и пак се разсмя.
-  О, връщаш ми го? - също смеейки се му отговори тя. – Но го приемам. Аз не съм известна като теб. Простено ти е.
Майкъл замълча и Анджелика чу, че разговаря с някого и след това й каза:
-  Анджи, трябва да затварям, мила. Пристигнахме. Сега при теб вече е нощ,
така че ти пожелавам спокойна нощ и приятни сънища. При първа
възможност ще ти се обадя отново. Лека нощ, принцесо!
-  Благодаря ти, Майкъл. На теб приятен ден!
- И аз ти благодаря. Чао - каза той бързо и затвори.
Анджи се отпусна във водата и се отдаде на мечтите си по Майкъл. Не
осъзнаваше колко пагубно потъва в плен на чувствата и как те я обсебват
изцяло. Тя беше подвластна на тях почти през цялото си ежедневие. Те я
преследваха навсякъде и тя усещаше силата на желанието си  на всяка
крачка. По- късно, когато заспиваше си обеща, че ще се опита да не мисли
повече за Майкъл, но спомена за близостта му и топлината на устните му я
връщаха отново там където си обещаваше да не се връща.
На сутринта Анджелика безпомощно стоеше пред огледалото и не успяваше
да се хареса в нищо, в което обличаше. Беше от онези дни, в които не
одобряваше външния си вид. Накрая сложи едни черни джинси и червен топ
и излезе без да продължава да измъчва себе си в опитите да се хареса.
Чувстваше се зле. Не беше спала добре. Нямаше спомени за съня си, но
усещаше, че бе сънувала нещо неприятно и чувството оставаше.
В галерията не одобряваше нищо, което бяха направили вчера.
Непрекъснато молеше Кенет да сменят местата на фотографиите, след това
отново ги връщаха на предишните места. Кенет не издържа и й каза:
-  Анджи, моля те, излез! Разходи се. Отиди в някой парк, кафе... където
искаш, но излез и се върни, когато се успокоиш.
Тя го погледна лошо.
-  Какъв ти е проблема, Кенет?
-  Моят проблем ли? Аз нямам проблем, но ти в момента ми пречиш повече,
отколкото да ми помагаш. Разходи се. Аз ще се справя сам.
Тя продължаваше да упорства:
-  Никакъв проблем нямам. Всичко изглежда ужасно. Нито една фотография
не е на мястото си. Не виждаш ли? Те се засенчват вместо да се допълват.
Ужасно е! Как не го забелязваш?!
Кенет спря работата си.
-  Анджи, моля те да се успокоиш. Всичко изглежда невероятно добре и в
пълен синхрон. Престани да нервничиш и се успокой. Излез да подишаш
чист въздух, избистри мислите си и се върни.
Тя му хвърли лош поглед, но каза:
-  Добре, но след малко се връщам, защото съм си съвсем добре.
Анджелика не се върна четири часа. Кара колата си дълго, после паркира и
ходи безцелно из улиците. Обичаше този шумен, опасен град с цялата му
пъстрота и нейните нюанси. Минавайки покрай един музикален магазин, тя
реши да влезе вътре с едничката цел да си купи нещо на Майкъл. Приближи
до едно от момчета от персонала и попита:
-  Имате ли албума на Майкъл Джаксън?
-  Кой албум?
Тя изпадна в неловко положение, но бързо се измъкна.
-  Последният.
-  Да, разбира се – и момчето я упъти къде може да го намери.
Когато Анджелика застана пред мястото, където беше диска й се прииска да
вземе по едно копие от всички негови албуми. Онзи, който тя имаше също
беше там. След като ги погледа се отказа и излезе от магазина без да купи
нищо. Стори й се несправедливо. Никога не го бе слушала. Не мислеше да се
променя само защото беше влюбена в Майкъл. Въпреки всичко осъзнаваше,
че харесва музиката му.
Върна се в галерията и остана очарована от онова, което завари. Всичко вече
беше на мястото си и не бе ужасно. Собственикът на галерията също беше
там и с Кенет обсъждаха кетъринга. Анджелика се включи в разговора им и
след като уточниха подробностите тя пое доволна и щастлива към дома си. С
нетърпение очакваше да разбере дали Майкъл й се беше обаждал. Беше
невероятно разочарована да разбере, че няма така очакваното позвъняване от
него.
След като вечеря изгледа един филм, който я върна към мислите й за Майкъл
и тя се почувства се самотна, безкрайно объркана и се разплака. Дори не
осъзнаваше защо плаче.