че след броени часове ще е в Прага и ще е на крачка от откриването на
турнето си. Обичаше тази тръпка. Обожаваше контакта си с публиката,
единението, раздаването, светлините на прожекторите...Нямаше търпение да
се качи на сцената.
Телефона му позвъни. Беше Деби. Майкъл си помисли, че има някакъв
проблем, но тя просто искаше да го чуе. Говориха доста с нея. Той я
уважаваше заради радостта, която се съгласи да внесе в живота му.
Чувстваше се странно при мисълта, че ще има дете. Толкова много го искаше
и нямаше търпение да се случи. Защо обаче радостта му трябваше да бъде
така помрачена от факта, че не успя да бъде с Анджелика? Дори и пред
старта на турнето, пред радостта за бъдещото му бащинство мисълта за нея
се появяваше и Майкъл не можеше да спре желанието си да я има в живота
си. С тези мисли набра номера й. Отсреща се включи телефонния секретар.
- Анджи, Майкъл е. Там ли си? – той изчака няколко секунди и след като тя не му отговори, продължи. - Явно не си. Може би така ще ми е по- лесно да ти кажа какво мисля и чувствам...Анджи, луд съм по теб, момиче!...Не успявам да спра да мисля за теб. Не знам, дали не сгреших?!...Аз наистина не знам...Ох, Боже, трудно е...Анджи, мисля, че съм влюбен в теб. Не знам как се случи, не знам и защо толкова бързо, но това няма значение, нали?...Анджи, какво ще правим? Не мога да спра това желание да бъда с теб. То ме изгаря, скъпа...Анджи? Там ли си? Искам да чуя гласа ти.
Анджелика гледаше секретаря, слушаше Майкъл и не можеше да се опомни.
Страхуваше се да разговаря с него, а изгаряше от желание да го направи. В
гласа му долавяше толкова различни емоции, но усещаше колко е искрен.
Той продължаваше:
- Къде ли си сега?! Моля те, обади ми се когато чуеш това съобщение. Трябва да те чуя! Разбираш ли? - и Майкъл остави телефонния си номер. - Обади ми се. Ще чакам. Приятни сънища, принцесо!
Майкъл затвори и се отпусна, въздъхвайки. Разбираше, че постъпва като
егоист. Разбираше, че ще й донесе само болка, че ще донесе болка и на себе
си. Искаше да има сили да превъзмогне чувствата си, но не успяваше. Тя бе
завладяла съзнанието му и той не можеше да се пребори със стремежа си да я
има в дните и обятията си. Знаеше, че и тя има чувства към него. Всичко бе
толкова абсурдно и се случваше не навреме и в същото време толкова красиво.
Усети колко е възбуден само от мисълта за нея. Какво ли щеше да му се
случи, ако бъде с нея? Мечтаеше си да гали нежната й кожа, да зарови лице в
разкошната й коса, да вдиша аромата й, да се опиянява от дъха й...
Анджелика едва удържаше сълзите си. Недоумяваше защо това трябваше да
й се случва. В момента тя не бе слушала Майкъл Джаксън, а един объркан
мъж, който се опитваше да се бори с чувствата си. Тя също се опитваше да се
пребори със своите, но не успяваше. Не знаеше до къде ще я доведе това, но
разбираше, че не би могла да се противопостави на съдбата.
Анджелика набра номера, който Майкъл й беше оставил. Той се обади и тя
почувства топлината, която се разля по тялото й щом чу гласа му.
- Здравей, Анджи! Как си?
- Не знам. Добре предпoлагам. А ти?
- Аз летя за Прага - отговори й той.
Попаднаха в плен на тишината за известно време, след което Майкъл я
наруши:
- Кога пристигаш в Испания?
- На 17 септември - отговори му тя.
- Аз ще пристигна на 23- ти. Ще те видя ли тогава?
- Кога?
- На 23 септември.
- Не знам, Майкъл. Може би. Ще трябва да говоря с Бриджит.
- Искам да те видя още щом пристигна. Искам да те видя по- рано дори.
Тя замълча отново.
- Анджи?
- Да?
- Сърдиш ли ми се?
- Сърдих ти се. Вече не.
Майкъл усещаше колко много иска да й каже, а как не смее да го направи,
защо държеше да я гледа в очите, когато го казва.
- Съжалявам за всичко, миличка!
- Недей, Майкъл. Не говори за това.
- Добре. Няма.
Разговора им вървеше трудно. Майкъл я попита:
- Кога е откриването на изложбата ти?
- След 3 дни...Вълнувам се и много се надявам да мине добре.
- Пожелавам ти грандиозен успех! Бих искал да можех да я посетя. Избери
ми няколко фотографии.
- Какви фотографии?- попита Анджелика неразбиращо.
- От изложбата. Бих искал да купя няколко. Нали и ще продаваш?
- Да, но...Не! Не мога така.
- ОК. Както искаш - той се усмихна, защото реши да поръча на някого от
екипа си да посети изложбата и да му купи няколко фотографии- Анджи,
знаеш ли нещо за Прага?
- В момента чета за този град. Интересно е и е красив... Знаеш ли, преди малко ми казаха, че всички билети за концерта са подадени. Анджи, 120 хиляди билета...
- 120 хиляди??? Майкъл, това е...Не мога да си представя и за секунда какво е да застанеш пред толкова много хора. Не те ли е страх?
- Страх? Не. Обожавам това усещане. Прекрасно е! Бих искал всеки човек да
може да го изживее. Зашеметяващо е.
- Искам да ти призная нещо - никога не съм гледала твой концерт - виновно
каза тя.
- Сега ще гледаш - успокоително й каза Майкъл - Ще се радвам да чуя
мнението ти след това.
След това разговора им потръгна. Той я пренасяше в един непознат свят, а тя
него в друг. Тези светове се преплитаха и образуваха една здрава връзка,
която беше пропита с много въпросителни и невъзможности, но и с толкова
чувства и желание. Между тях падаха бариери и оставаха само душите им,
които бавно се разголваха и си разкриваха неподозираните богатства.
Майкъл не спираше да се омайва от нежният й глас, от звънкият й смях.
Представяше си трапчинката й, искрите в очите, когато се усмихваше и се
чувстваше благодарен, че отново я чува да се смее. Обещаваше си да направи
всичко по силите си тя да не страда. Погледна часовника си и видя, че
говорят вече два часа. Осъзна, че тя вероятно вече е много уморена и би
искала да поспи.
- Анджи, вече ще те оставям да спиш, мила. Утре отново ще ти се обадя. Не
знам кога ще бъде точно, защото ще трябва да се пригодя към часовата
разлика, но ще ти се обадя задължително. Сега ти пожелавам лека нощ и
сладки сънища!
- Благодаря ти! А на теб лек полет и...ще се чуем.
Докато заспиваше Анджелика мислеше, че въпреки всички пречки, които
имаше между тях, тя не можеше да спре чувствата си.
Майкъл продължи да чете, но мислите му го връщаха към разговорът, който
проведе с Анджелика. Обади се, за да поръча задължително да му изпратят
каталога от изложбата й и той щеше да избере кои от фотографиите й иска да
притежава. Беше любопитен да види работите й.
топло, пристигнаха в хотела. Майкъл имаше нужда от сън. Очакваше го натоварена програма и трябваше да възстанови силите си. Някак успя да се откъсне от мислите си за Анджелика и да се съсредоточи върху графика си. На другия ден имаше срещи с високопоставени лица и в момента, в който си легна Майкъл заспа непробудно.
Интересно е и с нетърпение чакам да разбра какво ще се случи между тях двамата! Имат много препятствия, които им пречат да бъдат заедно, но аз се надявам, че те ще ги преодолеят и ще успеят да изживеят влюбването си подобаващо.
ОтговорИзтриванеИ един въпрос:
Защо не поместите всички глави, които сте написали до тук?
Усещам как с нетърпение очаквам продължението на историята. Което означава, че съм заинтригувана. Иска ми се миговете на щастие при Майкъл да са повече от тревогите му. Дори и да съществува художествената измислица, тя е много фино и деликатно поднесена. Желая ви вдъхновение и успех.
ОтговорИзтриванеИскам и аз да се присъединя към пожеланията за вдъхновение и успехи! Имате огромен талант, doodoo! Отдавна не бях чела нещо така красиво и интелигентно написано! Поздравявам Ви за финеса и усета към детайла, който притежавате! Нетърпелива съм да проследя развоя на историята!
ОтговорИзтриванеОбожавам Майкъл! Чета и си представям нещата толкова истински и реални! Улавям се, как ми се иска да са били реални! Това е защото липсва толкова много на всички, които са се докосвали до изкуството му, обичали са го и продължават да го обичат! Истории подобни на тази поддържат чувството, че е жив и е щастлив някъде.... Толкова е тежко... а и особено сега, около 25 юни..
Съжалявам, че се отклонявам! Исках с написаното, да изразя подкрепата си за интересната история! Виждам, че се чете от доста хора, а толкова малко оставят коментар или просто израз на подкрепа!
Надявам се, това да не Ви отказва и демотивира! :) Още веднъж, поздравления и успех!!
Оставам в очакване, с интерес и нетърпение!
До скоро! :)
Няма какво да се прощава, DooDoo! :)
ОтговорИзтриванеТой си е горещ мъж, а и явно на теб така ти действа, щом те вдъхновява по този начин! Всъщност, на него си му отива такъв развой на нещата и изобщо целия контекст на историята! Продължавай в същия дух!! :)