непринудено и все едно, че фотоапарата не бе съществувал. В ръката си държеше една негова снимка, която много харесваше. Не затова, че беше най- добрата като фотография, а защото Майкъл беше прекрасен на нея. Спомни си, че му беше казала, че е приключила със снимането и той беше с гръб към нея. Тя го бе извикала рязко и Майкъл бързо се бе извърнал. Харесваше погледа му, в който се четеше зараждаща се тревога, грижа и изненада. Част от къдриците му бяха заснети във въздуха, устните му бяха леко разтворени, тялото му беше полуобърнато към нея ... Наистина беше невероятен там.
Спарки се приближи към нея с любимата си синя топка в уста, бавно размахвайки опашка, подсказвайки й, че желае да си играе с него.
- Спарки, красавецо! - каза Анджелика и вземайки топката я хвърли, а той се втурна след нея.
В този момент на входната врата се почука силно и Анджелика стана, за да отвори, изпреварена от лаещият Спарки.
- Тихо, Спарки! - нежно му се скара тя.
На вратата стоеше куриер и тя с шестото си чувство усещаше от кого е пратката. След като подписа формуляра и пожела приятен ден, Анджелика с нетърпение започна да разопакова продълговатата кутия. В нея я чакаха отново прекрасни, ухайни червени рози и картичка с надпис: "Обичам те! М.". Тя прегърна розите, вдишвайки аромата им и се почувства много щастлива. Точно, когато подреждаше розите във вазата на вратата се почука отново и щом отвори същият куриер с усмивка й каза:
- Имате пратка и от Корея.
- Аз... Нали получих пратката си? - изненада се тя.
- Има още една - продължаваше да се усмихва той.
Анджелика не знаеше какво да очаква от втората пратка и затова още по- нетърпеливо започна да я разопакова. Почти се разсмя, когато откри, че в кутията има още една кутия.
- О, Майкъл, стига! - каза тя.
В по- малката кутия имаше още една, но тя беше много луксозна и надписа по нея и даде ясна представа за съдържанието й. Когато вече държеше в ръцете си ефирната нощничка, тя, наслаждавайки се на на качествената изработка и материя, не спираше да се усмихва. Посланието беше повече от ясно и тя отвори картичката, на която съвсем искрено беше написано:" Обичам те много повече! Искам да те докосна... там! М.". Една силна и гореща вълна премина през тялото на Анджелика и завибрира между бедрата й.
Телефона иззвъня и тя вдигайки го каза:
- Майкъл, не е честно!
- Кой е Майкъл? – попита смеейки се майка й.
- О, мамо! – изненадано каза тя. – Здравей!
- Здравей, миличка! Как си? Не съм те чувала цяла седмица и много ми домъчня за гласа ти.
- Добре съм. Наслаждавам се на един прекрасен ден и ме е обзела такава приятна отмала, че се чудя дали да не си взема свободен ден? Днес ми се мързелува.
- Ако можеш да си го позволиш го направи, скъпа.
- Мисля, че мога, но не бива да се отпускам. Мамо, как сте вие? Много ми липсвате!
- Добре сме. Анджи, кога ще се видим?
- Много съм заета, мамо и нямам никакво време – тъжно каза Анджелика. – Защо вие не ми дойдете на гости?
- Иска ми се, мила, но и ние сме затрупани с работа. Чувала ли си брат си тези дни?
- Да, обади ми се. Каза, че може би ще пътува до L.A. , защото му предлагат работа тук.
- Да, знам, но никак не ми се иска да идва там.
- Защо, мамо? – Учуди се Анджелика. – Нека дойде по – близо до мен. Липсва ми половинката ми.
Раул беше брат- близнак на Анджелика и тя винаги бе усещала онази невидима и необяснима силна връзка между тях. Сякаш го чувстваше по много по- силен начин в сравнение с останалите си близки. Сега се радваше, че би могъл да е близо със семейството си и да ги вижда често.
- Не знам – каза майка й. – Усещане.
Те поговориха още малко и майка й отново зададе въпроса:
- И кой е Майкъл? Не ми каза преди малко?
Анджелика се усмихна. Толкова искаше да й каже, но не можеше. Не сега, може би след време щеше да сподели.
- Приятел.
- Добър, надявам се! – засмя се майка й.
- Да, добър е.
След малко майка й пожела приятен ден и те затвориха. Анджелика през цялото време, докато говореха беше разглеждала подаръка от Майкъл и сега реши да изпробва нощничката. С удоволствие установи, че тя прилепна по нея перфектно. Контраста между матовата й кожа, абаносовата й коса и искрящата белота на нощницата беше изумителен. Тя покриваше тялото й като нежна паяжина и то прозираше изпод нея, разкривайки съблазнителните си изящни форми.
Анджелика все още се оглеждаше, когато телефонът отново иззвъня. Тя се усмихна, очаквайки този най - сетне да чуе гласа на Майкъл. Беше Кенет, който извинявайки й се я молеше да отиде по- рано на работа, защото имал много важна среща. Анджелика му обеща да тръгне след малко. Тя беше изпълнена с такова задоволство в днешния ден, че не усети една много специфична за Кенет нотка в гласа му, която винаги я поставяше нащрек. След около час тя беше в студиото и Кенет излезе набързо, казвайки, че ще се опита да се върне възможно най- скоро.
- Не се тревожи, Кен – усмихна се Анджелика. – Върши си работата спокойно. Аз ще се справя сама.
Анджелика потъна в задачите си. Днес нямаше много клиенти и тя се отдаде с удоволствие да подготвя нещата си за списанието. Улисана в заниманието си тя не усети как времето неусетно отлетя. Кенет се върна и след като остави нещата си каза:
- Анджи, може ли да поговорим?
- Да, Кен, разбира се – отговори му тя без да вдига очи от работата си – Слушам те.
- Би ли оставила онова, с което се занимаваш за малко? – помоли той.
Анджелика вдигна очи и срещна погледа на Кенет. Той изглеждаше много сериозен и тя каза:
- Случило ли се е нещо, Кен?
- Седни, мила.
Анджелика седна срещу него и зачака той да започне да говори.
- Мила, много ми е трудно, но искам да ти кажа, че съм много изкушен от едно предложение за работа и мисля, че ще го приема.
Нещо в стомаха на Анджелика се преобърна и тя попита:
- Добро ли е, Кен?
- Да, добро е. Анджи, моля те, не искам да се сърдиш и да го приемаш лично!
- Кен, няма такова нещо! Ние сме свободни хора и можем да вземаме правилните решения или тези, които мислим, че са правилни. – усмихна му се тя.
- Да, но ние сме приятели и ми е много неприятно да ти го причиня, защото...
- Кен, ако мислиш, че това е добро за теб, приеми го – прекъсна го Анджелика. – А ние винаги ще си останем приятели.
- Искам да се развивам, Анджи. Искам да... Не, че ти не ми предлагаш тази възможност, но аз съм по- различен от теб. Това списание ми дава шанс. Колебая се, а сега като говорим се чувствам като предател.
- Кен, Кен, чуй ме! Кога трябва да отговориш?
- До края на седмицата.
- Тогава добре премисли. Имаш време. Искам да знаеш, че решението ти по никакъв начин няма да промени отношенията ни. За мен ти си много важен и ценен приятел. Съжалявам, че навремето отказа да станем съдружници и знаеш, че все още го искам, нали?
- Да, знам, но, Анджи, но такъв съм. Предпочитам така. Характер – усмихна се той.
Те разговаряха още малко и когато нямаше какво повече да си кажат по темата се заловиха за работа. Анджелика разбираше много добре позицията на Кенет. Той не можеше да изпъкне при нея, защото определено, не беше завладян от портретната фотография така както тя. Кен обичаше обичаше невралгичните, екстремни и динамични ситуации. Тя знаеше, че би работил с удоволствие на места с конфликти, та дори и войни. В това наистина беше добър.
Остатъкът от денят й мина в мисли как ще се справя с отсъствието на му. Точно сега щеше да има много работа и ако не успееше бързо да му намери достоен заместник щеше да й е много трудно.
Когато се прибра тя имаше нужда да релаксира след деня, който й беше предложил токова противоречиви емоции. Обеща си, че ще спре да мисли за грижите си и ще се отдаде пълноценно на почивката си. Беше се научила през годините да отделя работата от времето си за отдих и успя да прогони неприятните мисли.
Анджелика запали няколко ароматни свещи в банята и напълни ваната със соли и масла, които винаги й помагаха да се възстанови напълно след ден като този. Отпусна се с чаша студено бяло вино и спря да мисли. Просто се наслаждаваше на аромата, който се носеше в банята и на тихата спокойна музика до момента, в който чу гласа на Майкъл. Тази песен беше непозната за нея. Тя затвори очи и с препускащо от вълнение сърце се остави на тембъра, който толкова много обичаше, а мислите й зарисуваха спомени за едно красиво лице и едни парещи устни:
„Do you remember
When we fell in love....
Do you remember
How it all began
It just seemed like haven…
Do you remember
How it all began do you remember
back in the fall
We'd be together
all day long
Do you remember
us holding hands
In each other's eyes
we'd stare
(Tell Me)
It just seemed like heaven”
И след това тя последва онзи въпрос, който сякаш беше отправен точно към нея и я накара изумено да отвори широко очи:
Do you. Do you, do you,
do you, do you
remember the times
in the Park, on the beach
remember the times
You and me in Spain
remember the times
What about, what about...
Remember the times
Ooh... in the park
Remember the times
after dark..., do you,
do you, do you
remember the times
Do you, do you,
do you, do you
Remember The Times
Remember The Times”
О, да, тя помнеше! Помнеше всяка секунда. Анджелика не знaеше от кога е песента, но в момента тя й звучеше пророчески. Днес Майкъл не й беше звънял и сега докато слушаше гласа му се изпълваше с неимоверна наслада, която в същото време й носеше и много болка. Искаше да е до него – отчайващо. Искаше да се качи на първият самолет и да замине там където е той. И в този момент тя си обеща, че каквото и да се случва с работата й, тя ще изпълни настоящите си ангажименти, които вероятно щеше да приключи до края на седмицата и щеше да замине при Майкъл. Липсата му я караше понякога да се задъхва от желанието да споделя всеки миг с него, да се опива от аромата му и да потъва в невероятната бездна на очите му.
Когато песента свърши тя бе взела едно от съдбовните решения в живота си. Щеше да рискува работата си и дългите години на труд и доказване само заради любовта си. Майкъл я беше омагьосал безвъзвратно.
Малко след като излезе от банята телефона позвъни. Беше Кенет.
- Анджи, здравей! Не те будя, нали?
- Не, Кен, здравей!
- Искам да ти кажа, че вече взех решението си и съм щастлив, че го направих. Оставам с теб, мила.
- Кен, сигурен ли си? – попита Анджелика.
- Да, абсолютно. Разговарях с един колега, който ми разказа как стоят нещата в това списание и че ако очаквам обещаната свобода, много се лъжа, че ще я получа.
- Вярваш ли му?
- Да, напълно. Ти го познаваш – Стюи.
- О! Той... Да, той не би излъгал. Съжалявам, Кен!
- Недей. Аз съжалявам. Анджи, до преди малко говорихме дълго с жена ми. Бих могъл, ако искаш да се включа дялово заедно с теб и да разрастнем бизнеса. Знаеш какво имам предвид.
- Кен, сега съм уморена. Нека говорим утре за тези неща, но по принцип предложението ти ме радва и мисля, че е логично и справедливо да застанем рамо до рамо. Но нека не го обсъждаме по телефона.
- Добре. И, Анджи, наистина мисля, че бях несправедлив с теб и те моля да ми простиш!
- Кен! Няма за какво да ти прощавам. А сега ме извини, но съм уморена и мисля да поспя. Лека нощ! До утре.
Малко по- късно тя приготвяйки се за сън бавно започна да нанася любимия си лосион за тяло с аромат на пролетни цветя в тялото си. Мислеше си непрекъснато за Майкъл. Не го беше чувала от миналия ден, не й беше оставял съобщения и навикът й да й звъни я караше да се чувства като наркоман в абстиненция.
Анджелика облече подаръкът от Майкъл и чувствайки се свързана с него се унесе, мислейки си, че денят й все пак завърши добре.
Вече всичко е наред с публикуването на коментар, DooDoo! Съжалявам, че се отвори излишна работа и се наложи малко промяна, но пък е чудесно, че може да се коментира прочетеното. Предполагах, че нещо се е объркало, когато смени интерфейса на страницата, но нямаше как да ти се съобщи, добре, че пусна чата.
ОтговорИзтриванеЕдин съвсем бърз коментар на предишните глави, защото там емоциите бяха .. WOW.. :))
В моментите между двамата във вилата на плажа, изключително ми хареса как пресъздаде реакциите, поведението и чувствата на нашия Човек! Винаги съм си го представяла точно такъв!! Благодаря ти, че го визуализира! :)
Ясно беше, че предстои наложителна раздяла, нямам търпение да следя развоя. Все си мисля, че ще се намесят и други хора (жени).. :)) .. знам, знам, че много я обича тази Анджи, ама пък и тази негова чаровност и сексуалност, не може да не бъде атакувана и от други!!
Надявам се, че не ми се ядосваш на откровенията, вече знам, че си романтична натура, но както ти казах толкова много го обичам Майк, че чак изпитвам ревност!! :))
Предполагам, че малкия драматичен съспенс /обира/, както и непоносимата липса между двамата, ще подтикне момичето да последва любовта си!
Хайде, поздрави и не ни мъчи с дълго очакване!
Лия
Наистина е добре, че ме предупреди, Лия! Благодаря ти! Наистина нямаше как да знам, че не могат да се поместват коментари и отдавах липсата им на отпускарския сезон :)
ОтговорИзтриванеДа се ядосвам ли? Не, разбира се! Дори предположенията и очакванията ти ме радват! Харесва ми, че историята те е завладяла, че успявам да се доближа с думите си до онази представа, която е изградена за Майкъл в нас.
Е, ще разберете, дали ще има други жени /или мъже / или ще се обичат силно и нищо няма да застава между тях.
Когато започвах да пиша историята държах Анджи да стане много обичана образ. За Майкъл нямах съмнения. Наистина ще се радвам, ако и тя Ви докосва силно, защото историята се гради около двамата и те са равнопоставени в нея:)
Ревност?! От?
Поздрави и от мен и "stay tuned" !:))
Ревност от това, колко много я обича и желае! :)))
ОтговорИзтриванеШегувам се, разбира се, най-хубавото е, че са равнопоставени! Така внушението се засилва многократно.
До скоро!
Лия, май ще си пишем само двечките с теб тук. Направо си е интимно :))
ОтговорИзтриванеРазбирам те за ревността, но понеже на мен героинята си ми е много скъпа изживявам нещата по малко по - различен начин. Да кажем, че пожелавам такова желание и любов на всеки.
И понеже днес съм "бяла и добра" ще пусна и 33 глава :))
Абе, ако щат да пишат! Аз това не мога да го разбера, личи си по брояча отстрани, че явно доста хора следят историята, но някак си тайничко минават, наготово и набързо се изконсумирва всичко и се изчезва. Еми остави някакво впечатление или размисъл поне. Някой се е постарал да ти го измисли, напише, оформи с мултимедия и т.н. Много ми е егоистично, но това си е мое мнение! Дано това да не те демотивира, DooDoo и да спреш да публикуваш, но и да го направиш, ще те разбера! :)
ОтговорИзтриванеЖелая ти прекрасни мигове на любов и вдъхновение! :)
Не, липсата на коментари не може да ме демотивира. Наистина ми беше интересно(и все още се надявам) да чуя мнението на повече хора, но щом нямат желание, срамуват се или Бог знае още какво, няма проблем. Аз от самото и начало съм получила оценка от хора, които имаха и имат смелостта и самочувствието да се определят и да заявят съвсем откровено и честно положителните и отрицателните страни на историята ми и аз вече многократно съм им благодарила.
ОтговорИзтриванеТова че за първи път излиза подобна история написана на български, от българин и споделена в толкова неблагодарното интернет пространство е повод за противоречиви усещания, предполагам. Вероятно, ако имахме подобна практика през годините това мълчание нямаше да се случва. Знам как реагират хората в чужбина и как са жадни за още и още, защото може би това ги кара да поддържат огъня по Майкъл жив. Да, вероятно някой веднага ще ме обори с реплика, че музиката е онази, която е неговия посланик през поколенията и аз веднага ще се съглася, но опитите да се надникне в света, който той пазеше така ревниво, да се даде една различна перспектива и тя да се пречупи през призмата на различни автори е нещо наистина ценно, защото може би това ни води към реалния му образ.
Станах многословна, а моето място не е в колонката за коментари, а над тях :))
Надявам се и занапред да срещам коментарите ти, Лия и ти благодаря, че си сред малкото хора, които могат открито да заявят мнението си!
И както казваше един обичан от нас човек: "God bless you!"