Повече от чувство 37

- Ще ми кажеш ли най- сетне?! – настояваше Майкъл – Аз как ти разказах преди малко.
- Добре, добре ще ти кажа.
Анджелика го погледна палаво, а той очакваше отговора й с любопитство, което тя съзираше в очите му.
- На 15 – отговори тя, свеждайки поглед.
- Аууу... Ти си била дете – изуми се той.
- Когато съм си мислела след това, да, наистина бях дете, но тогава разсъждавах по друг начин. Всички мои приятелки вече бяха развити, а аз не исках да изоставам. Исках да се почувствам жена. Луис беше приятел на Енрике... И се случи.
- И? Как беше? – Любопитстваше Майкъл.
- Ужасно! Не спирах да треперя от страх, а после плаках от болка. Сега знам какво е да не си готов за тази стъпка и един ден, ако имам дъщеря ще й обясня, че не бива да го прави, ако истински не го желае.
- Това се отнася за всичко в живота ни, нали?
- Да, така е... Майкъл, а ти бил ли си някога с девствено момиче? – Попита го тя.
- Да. Случвало ми се е.
- Ще ми разкажеш ли?
- Да, щом искаш. – Майкъл се замисли за кратко и заразказва - Бяхме на турне. Турнето се казваше „Victory”. Тя беше от онези момичета, които следват групите на всеки концерт. Познавахме я, защото тя винаги успяваше да се приближи до нас. Всички знаеха, че харесва мен. Една вечер бяхме вече в хотела след концерта и с Марлон – това е един от братята ми - стояхме на терасата. Долу бяха феновете ни и той каза, че тя отново е там и ме попита, дали не искам да прекарам известно време с нея насаме. Измрънках нещо, че всъщност тя ми харесва, а малко по- късно след като бяхме поръчали да я доведат горе, Марлон ми бутна няколко презерватива в ръката и каза, че ще ме убие собственоръчно, ако не ги използвам. Когато тя дойде поговорихме, мисля, че дори гледахме и филм и в един момент тя седеше в мен и се целувахме. Анджи и за миг не съм си помислил, че може да е девствена. Ако знаех никога нямаше да позволя да се стигне до момента да правим секс. Мисля, че първия път трябва да е с любим човек, а не с някоя рок – звезда, например. Тя през цялото време беше леко притеснена, а когато почти я бях съблякъл тя трепереше. Мислех си, че от възбуда. И когато после ...Анджи, аз почти ... аз ... бях готов да се слея с нея и тя ми каза, че е девствена. Беше все едно ме зашлеви много силно през лицето. Спрях, попитах я защо не ми е казала ... и такива неща, но тя ме увери, че трябва, че иска да е с мен, че не иска никой друг да е първият мъж в живота й. – той се усмихна – Девствените момичета никак не са лесни, знай го! Но е толкова хубаво с тях..!
- Така ли? – Отговори на усмивката му с усмивка тя – И после?
- После... После правихме секс, Анджи.
- Нееее... Разкажи ми!
Той отново се усмихна:
- Хмм ... Объркващо е, защото усещането е невероятно. Да чувстваш цялата тази непорочност, обгръщащата те плътно теснота ... Мммм.... Като в Рая е. От друга се опитваш да си внимателен и възможно най- нежен, защото не бива да я нараниш допълнително и ...
- О, с теб вероятно е изпитание  – прекъсна го Анджелика.
- Защо го казваш? В какъв смисъл? – учуди се Майкъл.
- Ти си ... огромен – каза тя и запуши устата си с длан.
- Аз ли? – Усмихна се игриво и някак самодоволно той.  – Не съм, момиче!
- Ооо... ОК – също се усмихна тя.
- Оплакваш ли се?
- Кой? Аз? Неее, аз не съм девствена отдавна. И после?
- После, после тя се държа невероятно. Аз примирах от страх, че й причинявам болка и след това тя си тръгна като ми каза, че не може да ми обясни какво означава тази нощ за нея. Благодари ми и това е. Повече никога не я видях.
Анджелика го наблюдаваше за известно време без да говори и после каза:
- Знаеш ли, докато те слушах се замислих затова как се забавляваш? Как релаксираш?
- С хубава книга, музика, с децата, които идват в Невърленд... Аз почти нямам време за почивка, Анджи. Непрекъснато съм в движение. Мисля, че когато пиша музика си почивам най- добре.
- Какво е, Майкъл? Да пишеш музика имам предвид.
- О, аз не мога да го обясня. То се случва и ме завладява и обсебва. Чувствам се щастлив, когато го правя. Има нещо неземно в целият този творчески процес. Няма как да се опише с думи. Просто музиката идва, зазвучава в съзнанието ми и аз й се подчинявам. Вероятно е нещо като транс, като връзка с Вселената ... Не знам как да го обясня?! Наистина не мога.
- Ти си щастлив, че Бог те е дарил с този талант.
- Мисля, че и ти участваш в подобен процес, Анджи. Обичам добрата фотография, а твоята е много добра.
Тя го погледана изненадано:
- А ти от къде знаеш дали е добра?
- Знам – усмихна се Майкъл. – Ще ти призная нещо. Четири фотографии от последната ти изложба са вече мои.
- Какво?! Как? Кои? – изуми се тя.
- На кой въпрос да отговоря най – напред? – смееше се Майкъл на реакцията й.
Анджелика беше седнала на леглото срещу него и го гледаше изненадана с прекрасните си лешникови очи. Косата и се спускаше по раменете й и падаше по гърба й. Ефирната нощничка, която той и беше подарил не скриваше почти нищо от красивото й тяло и тя изглеждаше като фино изваяна статуя изпод ръцете на на изкусен творец.
- Кажи ми, Майкъл! – Настоя тя.
- По обичайният начин, скъпа. Разгледах каталога ти, реших какво искам, поръчах да ги купят и това е. – отговори й той и повдигайки възглавницата седна, облягайки се на нея.
- Аха ... И защо не си ми казал досега? Кои са?
Майкъл с усмивка се впусна да обяснява кои фотографии е купил и да се аргументира защо. Анджелика поклащаше изумена глава и каза:
- Я признай, дали наистина ти харесват или ги купи само защото са мои?
Майкъл я погледна палаво, повдигна вежди и престорено виновно каза:
- Защото са твои, разбира се. В противен случай...
Той не успя да довърши, защото Анджелика бързо беше взела една възглавница и го замери с нея.
- Не!!! – извика, разсмивайки се Майкъл и успя да я изтласка преди тя да се приземи върху него – Ооо, не си познала, госпожице! Никой не ме е побеждавал на бой с възглавници.
Възглавницата, с която тя го замери веднага полетя към Анджелика. Тя я улови, погледна го изпод вежди и давайки си вид, че се отказва от предизвикателството, което сама беше отправила я постави върху коленете си.
- Ах, колко бързо се отказа! – подигра й се Майкъл.
Тя не му отговори, а се загледа през прозорците в нощта.
- Майкъл, виж колко е тъмно. Сякаш няма Луна.
Той погледна също навън и тогава Анджелика реши да нанесе удара си и сграбчвайки възглавницата я запрати към него. Тя едва не улучи лицето му и тупна върху гърдите му. Майкъл не успя да реагира съвсем навреме и се разсмя на разсейващият й го трик:
- Ооо, вече си го изпроси!

Тя също се разсмя и бързо скочи от леглото, за да избегне летящата обратно към нея възглавница. Майкъл видя, че няма да улучи и издърпа онази, на която се беше облегнал и също я запрати към Анджелика. Тя успя само да я близне и Анджелика се оказа с две възглавници около себе си.
- Ха, падна ми! – каза тя доволна.
Майкъл също стана от леглото, за да се измъкне от очаквания обстрел на летящи към него възглавници. Анджелика беше взела и двете в ръцете си, а той бавно вървейки назад се измъкваше към вратата на спалнята. Майкъл вдигна ръка и сочейки с показалец, заплашително и опитвайки се сякаш да я вразуми каза:
- Недей, Анджи! Не знаеш с кого се захващаш.
- И ти не знаеш – каза тя и едната възглавница бързо полетя към него и го удари в краката. Той се наведе да я вземе и тя виждайки уязвимостта му в момента, приземи втората върху гърба му. След това осъзнавайки, че сега той е „въоръжен до зъби” мина бързо покрай него и излезе тичайки от спалнята. Анджелика чу Майкъл да се смее след нея и заканително да казва със задоволство в гласа си:
- Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш!
Ожесточената им безкомпромисна игра, придружена с много смях протичаше с променлив успех и за двамата. Хотелският апартамент за кратко се превърна в арена за прелитащи във всички посоки възглавници. Никой от двамата не желаеше да прекрати битката и да се признае за надигран. Детското в тях отново беше взело тотален превес и те му се отдаваха с наслада. Те и двамата бяха успели да опазят детето в себе си и то често имаше необходимост да се прояви. Майкъл си позволяваше да го прави при всяка възможност. За него беше невероятно удоволствие да се почувства отново малко, непослушно момче и да се впусне в детски игри.
Анджелика също обичаше да лудува, но рядко можеше да го прави. В нейното ежедневие нямаше много поводи да се държи като малко момиченце и в момента шанса да се забавлява, който и позволяваше Майкъл я караше да се отдава на напълно на цялата си стаявана палавост.
Смеха им кънтеше в апартамента и те не спираха да си разменят удари да се дебнат скрити зад мебелите като малки котки и изчаквайки удобния момент да се атакуват безпощадно.
В един момент Майкъл се прицели в Анджелика, но тя ловко се отдръпна и възглавницата силно се блъсна във висящата на стената картина. И двамата застинаха на местата си и се загледаха в нея как се поклаща и след това неиздържайки на силата на гравитацията, пада на пода.
- Опааа! – Възкликна Майкъл и прихна да се смее.
- Видя ли какво направи? – Попита Анджелика.
- Аз?! Ти се отдръпна.
- А да чакам да ме улучиш ли? – Разсмя се също тя.
- Ти си виновна – каза Майкъл и заплашително тръгна към нея с възглавница в ръка.
- Хайде, Майкъл, стига! Ще изпотрошим апартамента! Майкъл! – Смееше се Анджелика, докато се опитваше да избяга от него.
Тя отново тичешком влезе в спалнята, но Майкъл я последва и й нанесе унищожаващ удар. После се приближи, за да вземе отново възглавницата. И двамата посегнаха към нея, но Анджелика се оказа по- бърза от него и го изпревари, а след това плътно я прегърна пред гърдите си. Майкъл се опитваше да я измъкне от нея, но тя се извърташе с гръб и не му позволяваше. Тогава той хващайки я през кръста и придърпвайки я към себе си започна да я гъделичка, а тя неможейки да се измъкне от ръцете му се заливаше в смях.
- Майкъл, спри! Моля те! Гъдел ме е! Моля тя!
Звънкият й чист смях огласяше апартамент, а той не спираше да търси уязвимите й места и когато ги улучеше, тя се превиваше и извиваше в опитите си да се отскубне от ръцете му.
- Дай ми я и ще спра – каза Майкъл.
- Няма. Не играеш честно.
- В тази игра няма правила, скъпа – каза Майкъл и я извърна към себа си.
Анджелика продължаваше да притиска възглавницата, но когато Майкъл прибра разпиляната й коса назад и взе лицето й в дланите си тя я пусна и го прегърна. Устните им се намериха, за да сътворят сладка и нежна целувка.
- Хайде да излезем – каза изненадващо Майкъл – Кажи ми как обичаш да се забавляваш?
Анджелика изобщо не съобрази, че Майкъл не би могъл да я заведе на такова място и каза:
- Обичам клубовете със силна музика и много танцуващи хора.
- Хммм... Клуб?!...ОК, нека бъде клуб. – съгласи се той.
Точно тогава тя се досети, че всъщност Майкъл не може да отиде в клуб.
- Майкъл, не! Съжалявам, че не съобразих. Ти не можеш да ходиш по клубове.
- Мога. Ще видиш. Хайде, приготвяй се.
- Не, Майкъл. Недей! – Помоли го Анджелика.
- Искам го. Наистина.
Тя го погледна сериозно :
- Моля те! Как ще влезеш в клуб? Ще настане лудница.
- Не, няма. Приготвяй се, скъпа!
- Сигурен ли си? – с недоверие попита тя.
- Анджи, повярвай ми! – каза той и я целуна.
Тя все още не беше убедена в увереността му, но реши, че няма как да спори с него и щом той е сигурен в думите си няма как да го спре вече.
След дълги колебания тя избра една червена къса рокля от трико, чийто единствен ефект беше голият гръб и когато се гримира и оправи косата си като я остави да пада свободно, влезе при Майкъл в хола.
Той се втренчи в нея и усмихвайки се каза:
- Изглеждаш зашеметяващо! Мисля, че вече сме готови да се впуснем в малкото си приключение. Ти тръгвай. Ще се обадиш за такси, докато аз се измъкна от охраната. Чакай ме в лобито на хотела.
- Майкъл, сигурен ли си?
- Разбира се. Не искам да прекарваш времето си между четири стени. Ти сама каза, че обичаш да се забавляваш по клубове.
- Да, но ти... Не е ли опасно?
- Отивай, Анджи! – каза й той като леко я побутна към врата.
Анджелика слезе долу и забеляза, че пред хотела има достатъчно таксита и няма нужда да се обажда. Тя нямаше ни най малка представа защо Майкъл реагира така на нейните думи. На нея й беше толкова хубаво с него и нямаше нужда от развлечения. Поне не в момента. Стигаше й просто да го прегръща и да го усеща до себе си.