Повече от чувство 38

Анджелика крачеше бавно из лобито и се бе замислила, когато две ръце я хванаха за кръста и тя чу гласа на Майкъл:
- Готов съм.
Тя се обърна и в първият момент очите й се разшириха, след това прихна да се смее, но Майкъл бързо сложи длан върху устата й.
- Тихо, Анджи. Не реагирай така!
- Майкъл! Изглеждаш... – изкиска се тя. - Ох...
Анджелика едва удържаше смеха си, защото Майкъл наистина изглеждаше невероятно в дегизировката си. Беше с тъмни очила, изкуствени бакенбарди, които покриваха цялата му челюст и прекрасна добре оформена брада с мустаци. Косата му беше прибрана под спортна червена шапка с козирка. Беше облечен в светло сини широки дънки и свободно падаща черна риза. На гърдите му лъскаше ланец, на който беше окачен малък компакт диск, върху който блестяха камъни. Беше обут с високи маратонки и крачолите на дънките му бяха втъкнати в тях.
- Оооо... Не мога. Имам нужда да се смея. Моля те, Майкъл! Не мога! – каза тя и стоически стисна зъби.
- Як ли съм? - попита той, усмихвайки се.
- Ох, имам нужда от фотоапарата си! Как успя? От къде намери всичко това?
- Аз имам и други неща и понякога ги ползвам. Забавно е, когато не те разпознават. Въпреки, че винаги се намира някой, който все пак разбира кой съм... Обади ли се за такси?
- Не. Навън има.
Те излязоха през главния вход на хотела и Анджелика помоли пиколото за такси. Майкъл я беше прегърнал през кръста и те търпеливо зачакаха таксито да дойде. Когато пристигна и портиера изпълни молбата им да упъти шофьора къде желаят да отидат, те се качиха и потеглиха.
Майкъл се чувстваше много странно, защото рядко през живота си си бе позволявал да рискува да излиза без охрана. Сега дори не знаеше къде отиват. Не знаеше, дали все пак някой няма да го познае, но тази неизвестност и риск го караха да чувства приятния гъдел на вълнението, което се разливаше в него. Искаше да види истинският живот без престореност и маски, защото знаеше как почти всички хора играят пред него. Беше свикнал да бъде величан, ласкан, харесван и обичан, но винаги се съмняваше в откровеността на онези, които му се усмихват. Сега двамата с Анджелика щяха да попаднат в реалния свят и Майкъл се надяваше да открие отговорите на въпросите, които имаше. Той усети как тя го гледа и малко след това, неиздържайки се разсмива.
- Анджи, спри да се смееш! – Помоли я той.
- Не мога. По- силно е от мен. Изглеждаш... Изглеждаш...Сладък си. Много си сладък. Харесваш ми с брада – повдигна вежди тя.
Майкъл също се усмихна и попита:
- Как изглеждам? – И застана сериозно.
- Харесваш ми!
- Знаеш какво питам.
- О! – Досети се тя. - Извинявай! Ами, не знам. Аз не бих те познала никога, ако някой не ми каже да те наблюдавам и не си поставя за цел да се вглеждам в чертите ти. Мисля, че не трябва да се усмихваш. Оставай по- често сериозен, защото усмивката ти е уникална.
- Добре. Друго? – попита той.
- Не. Не мисля. Убиваш ме с този ланец – изкикоти се тя отново.
- Cool съм, нали?
- О, да! – отговори му тя и се заля в смях.
Анджелика виждаше, че Майкъл е добре дегизиран, но въпреки всичко не спираше да го изучава, за да открие евентуални пробойни. Той разбира се, че можеше да бъде разпознат, но от някой, който му е близък, от нея. Не знаеше как хора, които не са го срещали отблизо биха могли да предположат, че мъжа с черната брада и лъскавият кичозен ланец би могъл да бъде самият Майкъл Джаксън.
Таксито спря и те слязоха и се запътиха, хванати за ръце към посочения им от шофьора вход на клуба. Вълнението владееше и двамата.
Анджелика почти се страхуваше за сигурността на Майкъл, защото спомена за феновете, които бяха окупирали колата в Сарагоса се завърна със страшна сила. Тогава те бяха защитени, но сега бяха съвсем сами. Ако Майкъл бъдеше разпознат тя дори не можеше да си представи какво би могло да се случи.
Майкъл от своя страна беше с приповдигнато настроение заради възможността да е свободен. Никога не беше обичал клубовете. Като малък, докато пътуваха по участия, той беше видял достатъчно неща, които го отблъснаха завинаги от тях, но сега искаше да се потопи в света на една нормална влюбена двойка. Искаше да заведе момичето си на среща, искаше да я накара да се почувства поне за кратко и доколкото е възможно в една обикновена връзка с него. Майкъл отлично разбираше, че няма да може да го прави редовно, но си обещаваше, че ще се опита да направи всичко по силите си, за да могат по- често да са навън заедно и извън рамките на четирите хотелски стени. Не можеше си позволи да излизат без охраната му, защото добре знаеше колко е опасно, но тази вечер беше решил да поеме този риск и се надяваше да не съжалява

Клуба беше голям и препълнен с хора. Имаше танцуващи почти навсякъде и на Майкъл и Анджелика им беше интересно да наблюдават обстановката с огромен интерес. Той, защото много рядко бе попадал в такава, а тя, защото й беше любопитно как изглежда клубния живот извън Америка.
Настаниха ги на голямо сепаре, което беше заето от група младежи, които за кратко огледаха странната двойка и след това продължиха разговорите и закачките си.
Майкъл постепенно се отпусна и облягайки се назад прегърна Анджелика, която понечи да го целуне, но се спря.
- Какво? – Попита изненадан той.
- Страхувам се да не ти разваля дегизировката – прошепна му тя.
- Не се притеснявай, здрава е – каза Майкъл и я целуна.
Той се заслуша в музиката, саунда и диджея и прецени, че са на много добро ниво. Диджея се справяше страхотно с миксирането и имаше наистина много добри попадения. Майкъл поклащаше глава в ритъма и наблюдаваше с интерес танцуващите, търсейки някое оригинално движение, което би могъл да използва.
Анджелика много обичаше да танцува и беше абсолютно нетипично за нея толкова дълго да седи на мястото си, когато е в клуб. Музиката я вълнуваше и тя едва удържаше желанието си да вземе ръката на Майкъл и да го поведе към танцуващата около тях тълпа от хора, но разбираше, че не може да го направи и само наблюдаваше как останалите се забавляват.
- Харесва ли ти? – Попита Майкъл.
- Да. Много. Хубаво е, а музиката, която предлагат е добра и...
Анджелика щеше да добави още нещо, но Майкъл я спря с жест, защото чуваше началните акорди на They Don't Care About Us. Тя първоначално се учуди на реакцията му, но след малко чу гласа му да ехти от мощните колони и се усмихна. Майкъл беше любопитен да чуе как диджея ще миксира песента му и затова беше прекъснал така неучтиво Анджелика. Той също се усмихна, когато песента свърши. Момчето зад пулта наистина разбираше от работата си и всичко, което беше добавил към оригинала бе направено с много вкус и слух.
- Добър е – каза Майкъл.
- Кой?
- Диджея.
Анеджелика започваше да се отегчава и сякаш Майкъл забеляза досадата в нея, защото я попита:
- Има ли ти нещо?
- Не – излъга го тя.
Майкъл поклати глава и добави:
- Кажи ми!
- Нищо. Просто...
- Скучно ли ти е? – отгатна той.
- Не, но... Аз обичам да танцувам в клубовете.
- Тогава защо не танцуваш? – Изненада се Майкъл.
- Ти се шегуваш.
- Защо да се шегувам?
- Не бих могла да танцувам пред теб.
- Защо не? – Недоумяваше Майкъл.
- И питаш?! Срамувам се.
- От кого?
- От теб.
- Моля?! Защо?
- Как защо? Защото знам кой си. Ще изглеждам смешна.
- Сега, казвайки това си смешна. Щом искаш да танцуваш – танцувай.
- Не мога. Срам ме е.
- Анджи, това съм аз – усмихна се той. - Как може да те е срам от мен?!
- Може, точно, защото си ти.
Майкъл осъзнаваше, че много рискува с постъпката си, но я хвана за ръката и се изправи.
- Хайде, ела да танцуваме.
- Не, недей. Моля те!
- Хайде, Анджелика! Нека се забавляваме!
Тя се изправи и прошепна в ухото му:
- Майкъл, не рискувай заради мен. Моля те!
- Не се тревожи – и той я поведе към центъра на дансинга, където сякаш всичко кипеше.
Анджелика се съпротивляваше, но Майкъл държеше здраво ръката й, докато си проправяше път през сгорещените от танца тела на заобикалящите ги хора. Той сякаш започна да стъпва по- леко и усещаше как музиката го обсебва. Извърна се към нея, а в този момент тя изпитваше огромно желание да види очите му, които бяха скрити зад слънчевите очила.
- Хайде, Анджи, отпусни се! – Каза той и я прегърна. – Усети музиката и не мисли за друго.
- Аз... Майкъл, не мога. Ще ми се смееш. Аз не умея да танцувам добре.
- Стига вече! Танцувай заради мен. Моля те! – И Майкъл я целуна по врата.
Изкуствената му брада я погъделичка, но тя хареса това усещане и после намери устните му, за да ги слее със своите. Майкъл я притисна по- плътно към себе си, и тя усети как той продължава да се движи и как уверено увлича и нея в неговия ритъм, подчинен на музиката.
Майкъл почувства как Анджелика бавно се отпуска и как сексапилното й тяло се предава на желанието на разума да танцува и се отдръпна от нея и все още държейки ръцете й я загледа. Тя отбягваше погледа му, но когато започна

 Песента и с превод за онези, които не знаят английски език

„Secret” на Madonna сякаш нещо се промени, очите се изпълниха с онзи блясък, който имаше в тях, когато той я любеше и тя заживя само с песента. Пристъпвайки бавно към Майкъл тя се обърна с гръб към него и обвивайки ръце около врата му сластно заизвива тялото си. Майкъл я прегърна с една ръка около кръста и се включи в предизвикателните й движения. Отстрани двамата изглеждаха така сякаш правят любов пред десетките хора около тях. Анджелика отпусна глава на рамото му и затворила очи се опитваше да забрави, че зад нея стои един перфектен танцьор и да се остави на усещането, че това е любимият й човек. Наслаждаваше се на начина, по който той я предизвикваше с движенията си и я караше да се чувства сигурна. Чу го да прошепва в ухото й:
- Кой ти каза, че не можеш да танцуваш?
След това той я извърна към себе си, а Анджелика напълно забравила за стеснението си обви единия си крак около неговия и с вълнообразните си движения на тялото си, в които се включи и той, го караше сякаш да прониква в нея и да я владее. Той не можеше да спре обзелото го под нейно влияние усещане за сливане с песента и се подчиняваше на желанието й да го има на дансинга.
Анджелика почти не отваряше очи, защото знаеше, че няма да срещне неговите. Искаше само да го чувства и да се омайва от силата, с която я владееше. Тя обичаше тази песен и сега сякаш я слушаше по друг начин. Сякаш думите придобиваха съвсем друго значение. Майкъл я бе открил в един токова самотен момент в живота й и й бе показал за кратко какво е щастие, любов и желание. Тя се притисна към него и прошепна:
- Обичам те! Толкова те обичам!
Майкъл започна да я целува и те разтапяйки се един в друг, треперещи от спохождащата ги възбуда и екстаз от осъзнаването, колко са щастливи да могат да се имат не спираха да преплитат телата и езиците си в забравата на открития Рай.
Двамата бяха толкова откровени в споделянето на чувствата си, че за кратко време бяха успели да привлекат вниманието на заобикалящите ги и да ги накарат да не могат да откъснат погледи от тях. Анджелика беше изключително чувствена във всяко едно свое движение. Мъжките погледи я следяха с копнеж и изпиваха сексапилните й форми. Тя беше съумяла бързо да разпали низките страсти в тях и почти всеки мъж наоколо я пожела и завидя на странния грозник, когото тя целуваше с неописуема страст. Анджелика предизвика особено силен интерес в три момчета, които бяха застанали много близо до тях двамата и не правеха нищо, освен да ги наблюдават. Погледите им я събличаха и в очите им се четеше много похот, която вещаеше неприятности.
Майкъл ги забеляза и спирайки да я целува каза:
- Анджи, нека да се махаме от тук.
Тя все още под въздействието на танца и онова, което си споделиха чрез него го погледна и се помоли:
- Само още една песен. Една. Моля те!
Майкъл отправи поглед към малката групичка до тях. В момента те не ги наблюдаваха и той реши, че може би се е заблудил и усмихвайки й се каза:
- Добре, но само една.
- Благодаря ти! – Отговори му тя, прегръщайки го.
Майкъл почти не танцуваше, защото знаеше, че няма как да избяга от стила си и ако се остави на ритъма щеше да стане много подозрително. А и не обичаше да става център на внимане на такива места. Сцената беше място, където той можеше да сподели с останалите уменията си. Усмихваше се на Анджелика, която вече съвсем освободена от първоначалното си стесенение се забавляваше и не искаше да прекъсва насладата й, защото много добре познаваше усещането да си обсебен от ритъма и как той може да те отнесе на неподозирани места и да те накара да се чувстваш свободен като птица. Но за секунди нещата добиха друг обрат. Момчета, които бяха наблюдавали Анджелика преди малко се приближиха и затанцуваха около нея като с телата си препречиха пътя му.
- Анджи! – Извика той. – Ела! Нека да тръгваме!
Тя вече беше усетила предизвикателството на мъжете около нея и се опита да си проправи път, но те я спряха като се приближиха плътно един до друг. Анджелика загуби Майкъл от очите си и опитвайки се да си проправи път помоли:
- Пуснете ме да мина, моля!
- За къде бързаш, красавице? – На развален английски каза единия от тях и тя усети силната миризма на алкохол.
През това време Майкъл, борейки се се опитваше да намери начин да премине през образувалата се стена пред него, но единият от натрапниците го изблъскваше при всеки негов опит.
- Пусни ме да мина! – Извика Майкъл.
- Или какво?
Майкъл пак се опита и отново беше изблъскан. Усещаше как кръвта нахлува в главата му и как го обзема непозната за неговия характер и темперамент ярост и злоба. Идеше му да разкъса на парчета нагло хилещият му се в лицето мъж. Следващият му опит отново се оказа неуспешен. За кратко той успя да види как един от другите двама се опитва да сложи ръце върху кръста на Анджелика и как тя го отблъсква и извика:
- Хей, остави я!
Онзи се обърна към него и каза:
- Разкарай се, грознико!
Майкъл се опита пак да преодолее живата преграда преграда пред себе си, но попадана в ръцете на единия от тях и той с див пламък в очите си му изсъска:
- Спри да ме дразниш! Когато свършим с нея ще ти я върнем. Или не?!
- Анджи! – Извика Майкъл, виждайки как другите две момчета започват да се отдалечават с нея и той вече трудно я вижда измежду танцуващите.
До него стигна гласа й изпълнен със страх и молба да го вика и той истински полудя. Събрал в себе си цялата ярост, на която бе способен, той най- после успя да се измъкне от наглеца и се отправи след другите двама, освирепяло проправяйки си път между нищо неподозиращите забавляващи се хора. В един момент усети как една ръка го спира и той не може да продължи. Обърна се и лицето на същия мъж му се ухили:
- Бързаш ли за някъде?
- Пусни ме! – Изкрещя Майкъл.
Момчето продължаваше да му се хили, а Майкъл се бореше със здравите му като менгеме ръце и почти полудяваше от страх, че губи ценно време и няма да може да открие Анджелика. През съзнанието му преминаваха мисли какво можеше да й сторят и самата идея някой да я докосва караше светкавици да пронизват мозъка му.
- Спокойно, друже! – Каза мъжа.
В следващият момент нещо се случи и докато Майкъл осъзнае какво става видя как Бари с едно бързо движение свали на земята натрапника и каза:
- Елате, г-н Джаксън!
- Бари?! Тя... Трябва да намерим Анджелика! Тя... Те тръгнаха натам – и Майкъл посочи накъде бяха тръгнали с нея другите две момчета.
- Елате, господине! Тя вече е с Дан, мисля!
- Мислиш или е? – Нервно попита Майкъл. – Разбери, Бари! Трябва да я намерим!!! Боже!
Бари веднага се свърза по станцията с Дан, а Майкъл припряно я издърпа от ръката му.
- Дан? Тя с теб ли е? Откри ли я, Дан?
- Да, господине. В колата сме – отговори му Дан.
- Дай ми я да я чуя!
Гласа й го накара да изпита и спокойствие и притеснение, защото в начина,по който трепереше усети ужаса, който беше изживяла.
- Майкъл? Добре ли си?
- Да, мъничката ми. Добре съм. Ти как си?
- Аз съм добре – отговори му тя, но гласа й се загуби в сълзи.
- Анджи, не плачи, прекрасна! Недей!
- Къде си, Майкъл? Искам да те прегърна.
- Всеки момент съм при теб.
Майкъл бързаше да стигне при нея, защото искаше да се увери, че е освен стреса от ситуацията, тя е добре. Щом влезе в колата, Анджелика веднага се вкопчи в прегръдката му и той разбра колко е ужасена и че все още е под влияние на изживения страх. Той я притискаше към себе си и не спираше да се обвинява, че не бе успял да предотврати събитията, въпреки че ги беше предугадил. Беше се оказал абсолютно безпомощен и осъзнаваше, че ако не се бяха появили телохранителите му последиците за Анджелика вероятно щяха да са страшни. Тази мисъл не му даваше спокойствие и го караше да изтръпва. Беше си обещал да я закриля, а не бе успял да направи нищо, за да я предпази. Майкъл разбираше колко безпомощен се оказа и си даваше сметка, че в реалния живот не би могъл да помогне на момичето си, ако някой застраши нейната сигурност.
- Извинявай, скъпа! Съжалявам, че не успях да ти помогна и да ги спра! Моля те, успокой се!
- Обичам те, Майкъл! – Притискаше се, трепереща в него тя. – Не позволявай това да се случи отново! Моля те!
- Никога, миличка! Обещавам ти! Те нараниха ли те?
- Не, но... Боже, те не се шегуваха!
Майкъл взе лицето й и целуна всяка бисерна сълза по него.
- Извинявай, моля те да ми простиш! Моля те!
- Какво можеше да направиш ти, Майкъл? Те бяха трима, а и толкова големи.
- Само при мисълта... – Майкъл затвори очи. – Ако нещо ти се беше случило...
Той не успяваше да изгони спомените от съзнанието си. Виждаше как тя се загубва от очите му и паниката се връщаше с пълна сила.
Анджелика постепенно се успокои в прегръдката на Майкъл и докато пристигнат до хотела тя спря трепери.
Те вървяха към апартамента му, а той си мислеше, че тази вечер бяха истински щастливци. Щом стигнаха, Анджелика влезе вътре, а Майкъл се обърна към телохранителите си и каза:
- Момчета, не мога да ви опиша колко съм ви благодарен! Радвам се, че не успях да ви се изплъзна! Благодаря ви! – И той им стисна здраво ръцете.
Когато влезе вътре Анджелика не беше в хола и той я намери в спалнята да се съблича. Тя му се усмихна, а Майкъл се приближи към нея и прегръщайки я попита:
- Как си, миличка?
- Добре съм. Бях уплашена много, но вече ми мина. Радвам се, че Дан ме откри! Знаеш ли, за теб работят невероятни професионалисти!
- Да, наистина, такива са – съгласи се той.
Майкъл чувстваше как мъжкото му достойнство е смазано. Искаше му се тя да благодареше на него и той да бе съумял да направи за нея онова, което Дан и Бари направиха.
Анджелика каза:
- Искам да си взема душ. Сякаш усещам отпечатъците им по тялото си. Искам да ги махна.
- Ще ме изчакаш ли само да сваля тези неща от себе си? – Попита Майкъл посочвайки към лицето си.
Тя кимна, а той започна внимателно да сваля изкуствената си брада, мустаци и бакенбарди. Анджелика наблюдаваше с интерес как той отново се превръща в любимия й мъж, а Майкъл й се усмихна вяло и тя забелязвайки, че нещо не както трябва го попита:
- Майкъл, какво ти е?
- Нищо, защо?
- Не знам. Изглеждаш...
- Нормално е, Анджи. Тази вечер трябваше да се забавляваме, а виж какво се случи.
Тя се приближи до него и го прегърна.
- Майкъл, това се случва непрекъснато по клубовете. Не се измъчвай толкова.
- Как няма да се измъчвам, скъпа?! Те можеха да те... А аз нищо не успях да направя, за да те защитя – виновно каза той.
- Миличък, толкова ми беше хубаво с теб там! – И тя отмести няколко кичура, които се бяха спуснали пред очите му и го целуна. – Не си мисли за тях. Никой не би могъл да ги спре, ако не е професионалист. Ставала съм свидетел на такива случки, дори и на престрелки заради жени. Ти направи всичко по силите си.
- Не ме успокоявай, Анджи. Нищо не направих. Нищо! Стоях и гледах безпомощен как те губя от погледа си.
Анджелика искаше да извади по възможно най- бързият начин Майкъл от състоянието, в което се намираше. Не искаше да го гледа такъв. Тя наистина знаеше какво говори и вярваше в думите си, дори те да му звучаха само успокояващо. Беше виждала как мъже, които бяха много по- силни физически от Майкъл не успяваха да се справят в такива ситуации. Спомни си как при една такава свада неин приятел беше намушкан в бедрото. Анджелика наистина беше безкрайно благодарна, че нищо подобно не се случи с тях тази вечер. Тя знаеше, че Майкъл няма как да е виждал и участвал в подобни ситуации. Света, в който живееше беше някак стерилен и изолиран и тя се радваше, че покварата и престъпността стигаха до него само чрез медиите. Той продължаваше да изглежда много сърдит на себе си и тя съвсем по женски се гушна в него и предизвикателно каза:
- Спомняш ли си какво ми обеща сутринта?
Майкъл я погледна изненадан и леко отблъсквайки я от себе си каза:
- Не мисля, че мога да изпълня обещанието си точно сега.
- Не можеш или не искаш? – по същия предизвикателен начин го попита тя, приближавайки се отново към него.
- Недей, Анджи! – помоли се Майкъл и се отдръпна от нея.
- Преиграваш! – Констатира Анджелика. – Все пак аз бях потърпевшата и застрашената. Спри да разиграваш сцени.
Майкъл за миг застина и я стрелна с погледа си, а в очите му тя прочете изненада, раздразнение и обида.
- Ще влизаш ли в банята? – Студено я попита той.
Тя нищо не му отговори. Просто рязко се обърна и усещайки как нещо я стяга за гърлото, влезе в банята.
Оставайки сам Майкъл ядосано заприбира дегизировката си, като не спираше да се увлича и да позволява на гнева в него да ескалира. Какво знаеше тя за него? Как си позволяваше да му говори така? Той беше изпитал ужас, че не може да й помогне, беше бил разкъсван от болка заради безсилието си, а тя мислеше, че преиграва. Самият той бе рискувал изключително с това излизане и сега съжаляваше, че го бе направил, защото тя очевидно не оценяше жеста му. Майкъл беше от хората, които обичат да контролират всичко, което се случва в живота им и да се чувства слаб и безпомощен беше меко казано неприятно за него. Анджелика можеше да пострада, а той нямаше власт и не можеше сам да се справи с гнусните и похотливи ръце на пияните мъже. А тя му казваше, че преиграва!?
Майкъл излезе от спалнята и влизайки в хола на хотелския апартамент взе телефона и поръча една бутилка вино. Знаеше, че е глупаво от негова страна точно сега да пие, но имаше нужда да усети как червената течност се разлива в него и да й се отдаде. Той дочу лек шум от спалнята и разбирайки, че Анджелика е излязла от банята се върна там, за да може и той да си вземе душ.
Тя видя как той премина покрай нея без да я поглежда и се ядоса на себе си. Как беше могла да остави работата си, която толкова обичаше, да прелети хиляди километри и сега Майкъл да я кара да съжалява, че го беше сторила. Не беше дошла при него, за да спорят, да се сърдят един на друг или да се разминават безмълвно. Чувстваше се глупаво. Може би не трябваше да му говори по този начин, но тя се бе опитала да го извади от състоянието му и да го накара да спре да се обвинява за нещо, което не би могъл да контролира. Ситуация като тази беше ежедневие по клубовете и вместо той да успокоява нея, защото тя беше застрашена се налагаше тя да се опитва да лекува накърненото му мъжко достойнство. Беше се опитала, а той я бе отблъснал.
След малко Майкъл излезе от банята и след като се подсуши, обу боксерки и тениска. Докато го правеше наблюдаваше Анджелика, която вече беше легнала и пред него се разкриваше прекрасния й гръб, овалните й красиви форми на ханша, които съблазнително изпъкваха изпод завивката и го обзе още по голям яд и болка, че така се бяха сдърпали. Той първосигнално взе хавлията и свивайки я на топка я запрати към срещуположния ъгъл на стаята. Тя прелетя над Анджелика и блъскайки се в стената тупна на пода. Майкъл видя как Анджелика се стресна и леко потръпна и му се прииска, да й каже, че не може да му говори така, но се отказа и излезе от стаята.
Майкъл беше изпил първата бутилка и вече започваше да пие от втората и със замъглено от алкохола съзнание започна да си мисли, че беше прекалил преди малко. Виното го беше замаяло и той усещаше невероятен прилив на енергия. Случката в клуба му се струваше малка и незначителна. Сега си представяше как Анджелика чувствено отрива красивото си и сексапилно тяло в неговото и му се прииска да я прегърне и да прави любов с нея. Майкъл стана бавно, леко се олюля и залитайки се подпря на облегалката на дивана.
- Опааа! – изкикоти се той и успявайки да запази равновесие продължи с лек порив напред и поклащайки се към спалнята.
Анджелика не спеше, когато Майкъл влезе и тежко се строполи на леглото до нея. Тя усети как той я прегръща през кръста и се притиска към нея. Лъхна я силната миризма на алкохол и тя стисна зъби, когато усети устните му да целуват врата й, а когато ръката му се плъзна по бедрото й тя се отдръпна и я премести от себе си.
- Ооо, ти не спиш? – Каза Майкъл.
Тя не му отговори, а той отново сложи ръка на крака й.
- Спри, Майкъл! Искам да спя! – Настоя тя.
- А на мен не ми се спи.
- Не спи тогава, но не пречи на моя сън !
- Ооо, вече и ти преча. Така ли?
Анджелика нищо не отговаряше, а се бореше със силното си желание да му каже да отдръпне ръката си от нея и да спре да се притиска към тялото й, защото я задушваше с неприятната миризма на алкохол, която сякаш се процеждаше през всяка пора на тялото му. Майкъл очакваше отговора й, но след като не го получи тромаво се надигна и подпирайки се на лакът, хвана лицето й и го извърна към себе си.
- Не ми отговаряш. Преча ти вече, а?
- Какво искаш, Майкъл? – Ядосано го попита тя.
- Нищо вече – отговори й той и рязко отблъсна главата й в предишната й позиция и я освободи от дланта си.
Анджелика се изненада от неподозираната му грубост и понеже едно от нещата, които ненавиждаше беше агресията, но когато тя беше съпроводена и с алкохол я караше да излиза извън кожата си. Тя бързо се извърна към него и с треперещ от гняв и обида глас попита:
- Как смееш да ме блъскаш така? За кой се мислиш?
Той й се усмихна нагло и съвсем спокойно и с удебелен от алкохола език каза:
- Аз съм Майкъл Джаксън. За никой не се мисля.
Тя присви гневно очи и се изправи от леглото. Майкъл я погледна изненадано:
- Къде, красавице?! Ела тук, ела! – Повика я той и потупа с ръка опразненото от нея място на леглото.
- Не, няма – отказа тя. – Отивам да спя.
- Аз ще дойда с теб – каза той и започна бавно да се надига, действие, което му костваше усиля. – Опаааа! Главата ми тежи. Ще ми помогнеш ли?
- Не искам да идваш.
- Аз все пак ще дойда.
Анджелика го погледана ядосано още веднъж и излезе от стаята.
Виното вече бе започнало да действа и съвсем беше замаяло Майкъл и той по никакъв начин не осъзнаваше реакциите и думите си. Почти не му се случваше да пие и такова количество алкохол оказваше своето пагубно влияние върху разума и тялото му. Натрупващата се вече умора, натоварването от турнето и пътуванията също бяха спомогнали и той беше напълно пиян.
С усилия се изправи и усещайки силно замайване му отне време, за да координира движенията си. След това бавно и отново залитайки стигна при Анджелика, която вече беше легнала на дивана в хола.
- Майкъл, моля те, върни се в леглото! – Умоляващо каза тя, когато го видя.
- Нееее... Теб те няма там... Искам при теб!
Анджелика беше ядосана на Майкъл, който така безотговорно се беше напил и искаше просто да го накара да си легне и да заспи. Тя едва се владееше да не му се развика, но тъй като осъзнаваше, че е напълно безсмислено се опитваше по всякакъв начин да отблъсне желанието му да е близо до нея.
Майкъл застана пред Анджелика и леко поклащайки се попита:
- Защо ме гледаш така, прекрасна? Знам, че съм пиян. Напих се зверски – отново се изкикоти той.
- Иди да си легнеш, миличък. Хайде, аз ще ти помогна – и Анджелика се изправи.
- Искам при теб, Анджи! Искам! – Повтаряше той, докато тя прегърнала го през кръста и поела цялата му тежест вървеше с него към спалнята. – Нали няма да ме оставиш сам? Недей, Анджи! Искам да си при мен! Ще те оставя да спиш. Обещавам!... Обещавам!
На Анджелика изведнъж й домиля за него, защото осъзна, че той просто беше пиян и нито беше искал да я обиди и нарани, нито знаеше какво върши. Обзе я силен гняв, който беше отправен срещу онези три момчета в клуба. Те бяха провалили цялата им вечер и тя се почуства ограбена. Цяла една нощ беше пропиляна. Нощ, през която двамата с Майкъл нямаше да се сърдят един на друг и той нямаше да се напие така, ако не бяха отишли в онзи клуб.
- Добре, Майкъл. Ще остана при теб.
- Благодаря! – Тихо каза Майкъл.
Когато легнаха той отново се притисна плътно в нея и постепенно Анджелика се отпусна. Тя имаше нужда след тази изпълнена с толкова отрицателни емоции, страх и ужас вечер най- сетне да затвори очи и да заспи. Въпреки силната алкохолна миризма, която вече се стелеше из цялата стая топлината на тялото на Майкъл я успокояваше и унасяше. Тя хвана ръката му, с която я обгръщаше през кръста и се остави съня да дойде. И точно, когато почти заспиваше, силният пеещ глас на Майкъл я върна отново в будно състояние.

„Angie, Angie, when will those clouds all disappear?
Angie, Angie, where will it lead us from here?...”

Той не пееше целия текст на песента и на моменти само я тананикаше с уста или с глас допълваше с „На, наa, нааа...”. После си спомни част от нея и пак запя:

„Angie, you're beautiful... na, na, na…
Angie, I still love you, remember all those nights we cried?
All the dreams we held so close seemed to all go up in smoke
Let me whisper in your ear:”

И той наистина шептеше в ухото й:

„Angie, Angie, where will it lead us from here?
Oh, Angie, don't you weep, all your kisses still taste sweet
I hate that sadness in your eyes…”

После гласа му започна да затихва и той пееше само:

“Angie, you're beautiful... na, na, na…
But Angie, I still love you, baby
Evеrywhere I look I see your eyes
There ain't a woman that comes close to you
Come on Baby, dry your eyes…
“Angie, you're beautiful... na, na, na…”

- Обичам те! – каза той и малко след това дишането му стана равномерно и дълбоко и Анджелика разбра, че беше заспал.