Исках да разтворя душата си и да я излея, за да споделя всичко, което се таи в нея, но не мога. Осъзнавам колко е парадоксално и глупаво да го правя.
Ти, Майкъл, вече знаеш всичко, което искам да ти кажа и всичко, което усещам. Божествената енергия е предала мислите и чувствата ми. Няма нужда да ги изписвам по страниците на блогове и сайтове. Така те няма да станат по- важни или по- силни. Няма нужда да се надвикваме в доказване на обичта си, защото това е нищо повече, а суета.
И, докато пишех тези думи си спомних за едно от любимите си стихотворения. Вярвам, че ще ме разбереш - и ти и онези, които го четат.
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без крaсиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото стардание
в сподавения порив на кръвта.
Очи в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава,
тя вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?...
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Давид Овадия
doodoo, казала си всичко. Аз само ще допълня "Обичам те, Майкъл!"
ОтговорИзтриване