Повече от чувство 36

Текста не е подходящ за лица под 18 години !!!

След около час те вече бяха приключили с храненето си и Майкъл седеше на дивана, а Анджелика лежеше положила глава в скута му. Той си играеше с къдриците й и слушаше разказа й за детството й в Маями.
- Аз наистина бях много лудо дете, Майкъл. Непрекъснато играех с приятелите на брат ми. Спомням си как един ден решихме, че ще отидем до океана. Той наистина е далече от квартала ни. Пътувахме дълго и понеже решението беше взето в късният следобед, когато пристигнахме вероятно беше към 19 часа. Къпахме се, играхме, строихме пясъчни замъци, но се смрачи и плажа започна да опустява. Бяхме толкова улисани в играта си, че не забелязахме как стана тъмно. Все още се питам как никой не ни обърна внимание?! Седнахме на стълбите на една от вишките на спасителите и започнахме да кроим планове как да прекараме нощта. Никой не предложи да се прибираме. После на някой му хрумна идеята да си построим къща от пясък... Колко сме били наивни! - усмихна се тя.
- Какво стана после? - попита Майкъл.
- Точно когато започнахме да "строим" се появи полиция и ни откараха в управлението. По- късно разбрахме, че брат ни - Енрике бил кръстосал целия квартал, за да ни търси. Спомням си, че мама ни прегръщаше силно, докато Енрике ни се караше толкова много, че накрая тя му направи забележка, че ни стресира допълнително и че му забранява да ни вика така. А ние не бяхме уплашени, защото все пак имахме план за нощта - стояхме си къща!
Майкъл се смееше, съгласявайки се, че това е гениален план. Анджелика се обърна по гръб и каза:
- Знаеш ли, бях сигурна с Енрике. Той винаги ни защитаваше. Ние бяхме недосегаеми, защото брат ни измъкваше от всякакви каши, в които често се забърквахме. Когато започнах да излизам с момчета той ми каза, че иска да му кажа, ако някой по някакъв начин ме нарани. Казах му - Анджелика се усмихна тъжно. - и бившето ми вече гадже имаше синьо око.
- А какво ти беше направил?
- Всъщност нищо. Искаше нещо, което не бях готова да му дам.
- А какво беше това нещо? - с игрив тон попита Майкъл.
- Знаеш какво. Каквото искат всички момчета от момичета.
- Не, не знам. Кажи ми.
- Майкъл! - усмихна се тя. - Знаеш и то по- добре от мен вероятно.
- Честна дума, не знам - усмихваше се и той.
- О, да, разбира се. Вярвам ти. Майкъл?
- Хм?
- Разкажи ми за първия си път.
Той се усмихна отново при споходилия го спомен.
- Бях ужасно притеснен. Ужасно. Тя беше... Беше по- голяма от мен. Доста по- голяма и знаеше как да накара някой да я желае. По принцип дори не беше и нужно да ме докосва, защото аз бях много влюбен в нея. И... аз изгарях, Анджи. Треперех от срам, страх, възбуда... Почти не си спомням какво се случи. Помня само как, когато всичко свърши не знаех къде съм и как тя нежно ме прегръщаше и ми повтаряше, че е било страхотно. Представям си колко зле е било, защото продължи ... Не знам ... Минута, две може би.
- А после какво се случи с вас?
- Нищо, но аз полудявах за нея още дълго. Много дълго.
В стаята цареше интимност, в която думите добиваха различно значение и сякаш всичко, което си казваха беше свидно, мило и съкровено. Анджелика го гледаше в падналия сумрак. Легнала в скута му тя виждаше перфектните му скули, които отчетливо изпъкваха в полу- тъмнината, красивите му устни и се надигна. Целуна го нежно, а той сложи ръка на тила и с другата я прегърна през кръста. Анджелика отпусна глава на гърдите му и омагьосана от аромата, който излъчваше тялото му смесен с парфюма му се почувства така сякаш времето беше спряло.
- Обичам те! - каза тя и целуна врата му.
- Аз също те обичам! - отговори й Майкъл и я целуна по главата.
И двамата се чувстваха завладени от тайнството, което витаеше около тях. Сякаш стаята беше станала по- малка и мебелите и предметите в нея бяха загубили ъглите си. Сумрака ставаше все по- гъст и нощта започваше да се спуска над града. Майкъл и Анджелика се бяха предали на усещането за пълното единение помежду си. Те се опиваха от топлината и аромата на телата си и в тях витаеше усещането за безкрайна благодарност, че съдбата бе била безкрайно милостива и бе пресякла пътищата им, за да ги слее в един.
Анджелика почти се унасяше от ласката на Майкъл, който не спираше да си играе с косите й. Чувстваше се като котка протегната пред огъня на камината и й идеше да започне да мърка от удоволствие. Тя беше хванала ръката на му, с която я беше прегърнал и притворила очи, наблюдаваше как нощта идва, за да смени деня.
За разлика от Анджелика, Майкъл изведнъж се почувства зле. Усети как тя се отдава на момента, чувстваше цялата нежност, която я бе обзела и как сякаш пие блажено от съприкосновението си с него. Това усещане го накара да си помисли колко много иска да бъде с нея, да усеща непрекъснато топлината й, да се къпе в лъчите на слънчевата й усмивка и да докосва любимата си трапчинка на дясната й буза. Не можеше да повярва колко силно искаше Анджелика за себе си и до себе си. Тя беше като наркотик, който веднъж влезнал в кръвта бързо завладява мозъка и няма никакво спасение от него. Тя беше отговора на търсенията му и той не го знаеше, а го чувстваше. Тази прекрасна и нежна жена го караше да пропада в дълбините на страстта си и после да се въздига сякаш сред милиони звезди в тържеството си. Майкъл беше спрял да си задава въпроса защо тя се появи точно сега в живота му, но не можеше да прогони обзелата го болка, че не може да й даде онова, което желае.
Телефона позвъни. Без да я пуска от прегръдката си, Майкъл посегна за телефонната слушалка и в тишината се чу спокойният му глас:
- Ало?
След това той се раздвижи и каза на Анджелика:
- Ще ме извиниш ли?
Майкъл влезе в спалнята и заставайки до прозореца тихо каза:
- Здравей Деби! Как си?
- Благодаря, добре съм. А ти как си?
Майкъл повдигна неволно рамене:
- Аз... Деби, случи се нещо и не мога да продължавам да го премълчавам. Не е честно да го правя. Аз се влюбих, мила. Влюбих се както никога през живота си.
Деби мълчеше и Майкъл се чувстваше безкрайно виновен и объркан. Съжаляваше, че й причинява това, но не можеше и не искаше да продължава да го крие от нея.
- Деби?
- Да, тук съм. Защо ми казваш това, Майкъл? - попита тихо тя.
- Не знам. Трябваше да го знаеш. Така е честно.
- Честно? - повиши тя глас. - А честно ли е да ми го казваш сега когато всичко е безвъзвратно?
- Да. Мисля, че да. Деби, това не променя нещата между нас. Ние.. Ние не сме емоционално обвързани, скъпа, но аз съм поел ангажимент към теб и ще го изпълня.
- Тоест аз съм просто ангажимент, така ли?
- Недей. Не ме карай да се чувствам като предател.
- А не си ли?
- Деби, как се контролират чувствата? Ти можеш ли да го направиш? Ако съм слаб, че тя ме кара да се чувствам най- щастливия човек на света, нека е така. Тя и ти ме правите безкрайно щастлив. Безкрайно.
Майкъл чу щракване и линията опустя.
- Деби? - каза той, знаейки че я търси безсмислено.
Той остави телефона на спалнята и излезе на терасата. Беше си помислил, че след като сподели ще се почувства по- добре, защото не искаше да продължава да живее в лъжа. Знаеше, че за пред света всичко ще си остане както беше сега. Той нямаше да позволи медиите да стигнат до Анджелика, но държеше да има яснота между него и Деби. Защо тя не беше успяла да оцени искреността му? Беше го накарала да се почувства виновен, че е щастлив. От много дълго време бленуваше за любов и когато я имаше се усещаше като предател. Той обичаше Деби, но тази обич нямаше нищо общо с онова, което изпитваше към Анджелика. Разкъсван от вината си, една сълза се спусна и остави малка блестяща следа по красивото му лице.
Анджелика тихо отвори врата на спалнята и погледа й я обходи внимателно. Видя телефона върху леглото, а от образувалото се въздушно течение завесата към терасата бавно се повдигна и затрептя и тя разбра, че Майкъл най- вероятно е навън. Тя излезе и го видя да стои с гръб към нея.
- Майкъл?
Той не й отговори и тя не знаеше как да постъпи. Остана на мястото си, очаквайки той да реагира на присъствието й. След малко го чу да казва:
- Аз съм предател, скъпа.
- Какво се е случило Майкъл? – разтревожена от тона и думите му, попита тя.
В мига, в който той щеше да й отговори прозвучаха викове и писъци. Феновете пред хотела започнаха да скандират името му и Майкъл им помаха и им изпрати целувка.
- Ела. Нека влезем вътре – каза той, хващайки я за ръка.
- Майкъл? Какво ти е?
- Анджи, Деби се обади и аз й казах, че съм влюбен в теб.
- Защо, Майкъл? Защо го направи?
Майкъл я погледна с топлите си шоколадови очи и каза:
- Тя трябваше да знае.
- Защо? Това, че й каза ще промени ли нещата? За нас? За вас?
- Не - поклати глава Майкъл. - Няма.
- Тогава защо й каза? - продължаваше да недоумява Анджелика.
- За да не чувствам вина, когато те докосвам ето така, - каза Майкъл и пръстите му се спуснаха нежно по лицето и шията й - за да не се чувствам лъжец, когато се опивам от ягодовия ти вкус щом те целувам така.
Анджелика видя в очите му любовта, заради която бе прелетяла хиляди километри и се остави на устните му, които нежно обсебваха нейните. Ръцете му докосваха бавно и деликатно, с дланите си той обхождаше всеки сантиметър от каращото го да изтръпва тяло на Анджелика. Всяко съприкосновение с нея парваше дланите му и той поел по огнените му пътища усещаше как адреналина му се покачва и как кръвта диво пулсира във вените му.
- Нуждая се от теб, Анджи! – прошепна той наелектризиращо в ухото й. Дъха му изпрати сякаш хиляди топли вълни по цялото й тяло, които се застигаха и се разливаха ниско в корема й. По начина, по който я докосваше Анджелика разбираше, че Майкъл отново ще ги доведе до ръба на лудото желание да се слеят, за да се погубят след това в единението си. Изкусната му магия, с която твореше по тялото й с ръце не спираше и тя усещаше как сърцето й бързо препуска и вече едва се държи главозамаяна на краката си. Сякаш Майкъл усети нейната омала, защото нежно и неспирайки да я целува я положи на голямото легло, което ги очакваше, за да приеме красотата на любовта им.
Майкъл шумно въздъхна, когато тя нежно започна да целува ухото му, а горещият й дъх го накара да усети как сякаш огнени кълбета се търколиха и изгориха слабините му.
- Боже, Анджи! – пресипнал каза той.
Тя леко захапа меката част на ухото му и попита:
- Това възбужда ли те, Майкъл?
Той не отговори, а само жадно спусна длан по стомаха и корема й и я пъхна в зовящата го като пустиня дъжд скъпоценност, която вече се къпеше в росата на възбудата.
- Говори ми, прекрасна моя! – помоли той. – Опиши ми какво усещаш. Искам да го изживявам с теб.
Тя беше така зашеметена, че се подчини на молбата му и опитвайки се да намери най- точните думи, задъхана водеше Майкъл по скалата на собственото си удоволствие. Когато Майкъл с палец и показалец нежно започна да масажира набъбналата малка перла между бедрата й тя престана да говори и притисна лице плътно във врата му.
- Кажи ми сега! – предизвика я отново Майкъл.
Анджелика не можеше да говори, защото разума й заповядваше да се отдаде само на усещането за невероятната сладост, която пъплеше във вътрешността й.
- Аххххх... Майкъл! Охххх.... Искам те!!! – почти проплака тя.
Пръстите му бавно се преместиха и потънаха в нея, а тя повдигна таза си и изскимтя отново. Майкъл увеличаваше напрежението в нея и тя изпаднала напълно под неговия контрол извиваше тялото си, предала се напълно на завладяващото я чувство на пареща възбуда. После тя усети и устните му между бедрата си, горещият му език и устните му я изпиваха безпощадно и Анджелика молеше за скорошното си спасение, за експлозията на бурното торнадо, което се вихреше в нея. Талази сякаш пъплеха по гръбначния й стълб и след това с мощна сила се блъскаха в слабините й. Майкъл не спираше да я лиже и тя изтръпвайки изригна между устните му. Той за първи път усети огромното количество на соковете й и доволно усмихвайки се ги изпи до последната капчица.
- Майкъл! – запъхтяна каза тя. – Обичам те! Караш ме да забравям коя съм. Никой не ме е карал да чувствам така. Никога.
- Аз също те обичам! Толкова си сладка. Не мога да ти се наситя. Вкуса ти е невероятен. Мога да пия от теб безкрайно.
Тя го прегърна и устните им се сляха в страстна целувка. Майкъл усещаше как тя продължава да отрива сластно тялото си в неговото и това увеличаваше възбудата му, а когато ръката й обхвана втвърдената му мъжественост, той издаде тих стон и затвори очи.
Анджелика искаше да следи всяка негова реакция, искаше да знае кое му носи най- голямо удоволствие и затова не сваляше очи от него. Леко го избута от себе си и той легна по гръб, а тя неспирайки да движи ръката си по прелестната му твърдост, целувайки го по гърдите и стомаха му, се спусна надолу. След това устните й заключиха сладкия си обръч около пениса му. Тя бавно облиза главичката му и после започна да рисува спирали с езика си, докато постепенно поемаше мъжествеността му в устата си.
Той продължаваше да е със затворени очи, а дишането му ставаше все по- забързано. В един момент изкусното движение на езика на Анджелика и начина, по който плъзна устните си, го накара да издаде силен стон и повдигайки се той прибра разпилялата се по бедрата й слабините му нейна коса. Усещането, което тя му носеше го побъркваше и той хриптящо каза:
- Анджи, спри!
Тя го погледна изненадано, прокара език по дължината на пениса му, засмука само главичката му и това накара Майкъл отново да затвори очи и да прехапе устната си. После тя спря и сядайки на коленете си го загледа неразбиращо.
- Защо ме гледаш така? – усмихна се той.
- Защо пожела да спра? Не ти ли харесва? – попита тя.
Майкъл нищо не отговори, а посегна към нея и я притегли към себе си. Устните му намериха нейните и той подвластен на възбудата си отново страстно я зацелува. Докосваше я жадно и в него пулсираше само едно желание – да се слее с нея и да усети отново удоволствието тя да го приема бавно проникващ в нея. Той спря да я целува и попита:
- Мога ли...?... Ти...?
Анджелика взе ръката му и я пъхна между бедрата си. Тя не знаеше как го прави, но Майкъл я караше да се разпалва с невероятна бързина. Той сякаш драсваше клечка кибрит и тя бе тази малка клечка, която гореше от съприкосновението си с него.
Майкъл се усмихна на усещането, което изпита, когато пръстите му отново бяха на на така бленуваното от него място. Той бавно ги пъхна отново в нея, а тя веднага отреагира със сладка въздишка и смени позата си като се облегна назад на лакти и разтвори леко бедра.
- Ти си прекрасна! – каза Майкъл и се надвеси над нея, изпълвайки устата си с плътта на гърдите й.
Анджелика тихо простена и леко повдигайки таза си каза:
- Оххх... Точно там.... Оххх, Майкъл, да!!!
Той се влудяваше от възбудата си и имаше чувството, че ако не я почувства нежно обгръщаща го с разцъфналата си за желанието му съкровеност ще свърши, докато я докосва и целува. Всяко нейно движение, стон и въздишка го караха да се наелектризира все повече и повече.
- Умирам за теб! – изхриптя той в ухото й. – Позволи ми да те любя. Позволи ми!
- О, да! Да!
Анджелика също жадуваше топлината му и когато той сладко – мъчително бавно започна да я изпълва тя безпомощно се отпусна. Сякаш единението им съпроводено от фойерверки и заря на чувства, усещания и парещо удоволствие, което се разливаше безкомпромисно със силата си в тях беше танца на Сътворението. Телата им се преплитаха като лиани едно с друго и те не спираха да се опиват от насладата да се имат, да се усещат и да се погубват във властта си, с която единия владееше другия. Устните им и дланите им се търсеха безпощадно и те се увличаха в пътешествието, което си водеше към вулкани изригващи и погубващи ги с огнената си лава. Стоновете на Анджелика отразяваха пълната й забрава и Майкъл заслепен от красотата на прекрасната вкопчена в него жена не спираше да търси пътища, с които да я накара да усети колко много и силно я обича и как не може да спре онова пулсиращо в цялото му тяло сластно желание да я накара да се ражда и умира в прегръдките му. Той чуваше името си шептяно и крещяно и попиваше сладостта да е част от нея, да я кара да се чувства ходеща по ръба на дълбока пропаст и в същото време да усеща и нейната мощ с която го обгръщаше и той се къпеше омаломощен в похотта си и в топлината на приютилото й го лоно на благодатта.
Анджелика не чуваше и не виждаше, а само чувстваше и чувстваше... Затворила очи, тя приемеше всеки тласък на Майкъл с безкрайна наслада и го усещаше пулсиращ, тръпнещ в себе си, лаком и безмилостен. Тя искаше отново да дойде края и да потъне в дълбините му, където няма нищо, а само мощен взрив от екстаз. Майкъл сякаш й го даваше, а секунда след това й го отнемаше и тя стисваше раменете му и стенеше: „Моля те!!! Дай ми го! Дай ми го!”. Тя не знаеше колко пъти стигаше пред вратите на Рая и колко пъти те не се отваряха за нея. Искаше сама да предизвика насладата си, но Майкъл по никакъв начин не й позволяваше да го направи. Когато върха най- после дойде тя сякаш прималя и после цялото й тяло завибрира и се разлюля от споходилата я сила на търсената самозабрава.
Майкъл я гледаше безмълвен и възхитен как се гърчи и стене в сладострастието си и усещайки как вътрешността й го облива със соковете си и как трепти нежно стягаща и отпускаща го, тихичко въздъхна и се предаде във властта на търсещите й го жадно устни. Ритъмът на тласъците му се ускори и сякаш той вече видял как тя се разтопи се впусна в търсене на дълго чаканата си експлозия. Тя не спираше да се притиска е него и той усещаше лепнещото от влагата на потта й тяло, втвърдените все още зърна на гърдите й срещаха неговите, а дланите й нежно описваха спирали по гърба му.
Майкъл силно простена и тогава сякаш за първи път Анджелика го видя на върха на неговото блаженство. Сякаш за първи път силата на удоволствието му беше толкова огромна, че я накара да забрави за своето, което все още я държеше в плена си и изумена да разтвори очи, за да поеме цялата красота, която излъчваше Майкъл в момента. Помисли си че не би могла да иска нещо повече от любимия си мъж до себе си, освен да й показва какво му носи единението с нея. И го обичаше много повече затова, което се бе изписало по лицето, заради това как трепереше неконтролируемо и осезаемо. Лицето му беше обсипано със ситни капчици пот, очите му бяха затворени, устните му се отваряха и затваряха и тя усещаше как той наистина едва си поема дъх, а част от мокрите му кичури се спускаха над лицето и почти докосваха нейното. Когато кулминацията му стигна върха си и тя я усети топлината му в себе си той отметна глава назад, простенвайки и след това я обгърна с ръце и силно се притисна към нея.
Останаха така притиснати един в друг дълго преживявайки красотата на споделената си любов.