Повече от чувство 41

Грег видя как Анджелика се приближава към кафето на терминала и се изправи, за да може тя да го забележи. Той се възхити за пореден път на красотата й. Беше облечена в дънки и жълта тениска. Косата й беше вързана на висока опашка и откриваше дългият й изящен врат, а една случайно пропусната къдрица небрежно се спускаше по него и го правеше още по – изкусителен.
- Анджи! – извика той и когато тя се обърна той й помаха.
Тя се усмихна и се отправи към него. Походката й на газела го накара да спусне очи и да обходи цялото й тяло и да се запита, дали е бил луд да й изневери с Кели и да си позволи да я загуби.
Анджелика не беше очаквала да изпита вълнение при срещата си с Грег, но той стоеше до масата и тя усети как нещо в нея за кратко затрептя. Въпреки неприятната им раздяла и цялата болка, която й беше донесъл, той беше част от живота й и тя имаше прекрасни спомени за времето, през което бяха заедно. Или за по – голяма част от това време. Той отново изглеждаше добре, облечен в отрупания си с външни джобове панталон с цвят на пясък и бялата си тениска. Косата му беше късо подстригана, а сините му очи я гледаха усмихнато и образуваха малки бръчици в краищата им.
- Здравей, мила! – Каза той.
- Здравей, Грег! – Отговори му Анджелика и подаде дланта си за поздрав.
- Взел съм ти мляко с какао – усмихна се той.
Тя го погледна изненадано, но нищо не отговори и седна.
- Нали все още го обичаш?
- Да, Грег, все още обичам мляко с какао. Благодаря ти! От къде беше толкова сигурен, че ще дойда? – Попита тя, опитвайки се да свали капачката от пластмасовата чаша.
- Нека ти помогна – каза Грег и взе чашата от ръцете й. – Да кажем, че те познавам. Готово, заповядай!
Той й върна чашата и проследи как тя я пое с малката си длан и я поднесе към устните. Когато отпи по лицето й се изписа наслада и тя каза:
- Имах нужда от това.
Грег и се усмихна и тя не успя да устои и също му се усмихна.
- Радвам се, че си тук, Анджи! Трябваше да заминем двамата. Нямаше да е честно, ако не сме заедно.
- Предполагам, че си прав. Това ни беше мечтата. Нашата мечта. Все още не мога да повярвам, че ще отидем в Кения, Грег! Нали отиваме там? – Попита въодушевено тя и очите й блестяха, окъпани в задоволство.
- Да, хънибий, отиваме в Кения. Имам изготвен маршрут, който никак или почти никак не се различава от онзи, който правихме с теб. Ще бъде... О, нямам търпение!
- Колко време ще останем?
- Около 20 – 30 дни. Това притеснява ли те?
- Не. Не, разбира се – каза Анджелика и изведнъж си помисли как няма да чуе Майкъл повече от месец.
Не беше успяла да го чуе преди да тръгне. Знаеше, че вероятно той й се сърди заради начина, по който си беше заминала, но не предполагаше, че точно това го е спряло да й се обади. Сигурно пак беше зает и пътуваше от ангажимент в ангажимент и не бе имал време да се свърже с нея. Не искаше да го оставя в недоумение къде е ако я търси и затова беше променила съобщението на телефонният си секретар като казваше, че заминава за Кения. Това щеше да му даде да разбере защо я няма и не може да отговаря на евентуалните му обаждания. Анджелика много беше искала да говори с него и да му обясни постъпката си. Невъзможността да се чуят, отново я бе накарала да се замисли колко е сложно да има отношения с Майкъл и как неговата известност е невероятна пречка, за да може да се обичат като две нормални човешки същества.
- Анджи, трябва да тръгваме. Мичъл вероятно вече е вътре.
- Мичъл? Той с нас ли ще бъде?
- Разбира се, захарче. За къде съм без Мичъл? – Усмихна се Грег.
- О, радвам се! Това ми показва, че няма да има скука и ще се смеем много.
И двамата се усмихнаха. Мичъл работеше с Грег от много време и бяха добри приятели, но пълни противоположности като характери. Почти навсякъде пътуваха заедно и Анджелика се бе заливала от смях винаги, когато двамата заедно започваха да й разказват истории около снимките. Никога тези разкази не съвпадаха напълно и те започваха да спорят за безумни неща от типа на какво е било името на някого или за цвета на джипа, с който са се придвижвали.
Въпреки че Мичъл беше силно впечатлен от Анджелика той никога не бе поглеждал на нея като жена. За него тя бе едно изключително красиво момиче, в което неговият приятел беше влюбен и което бе само пет години по- голямо на възраст от неговата дъщеря. Сега Грег и Анджелика се приближаваха и той със съжаление констатира колко бе жалко, че те двамата бяха пропилели шанса си да бъдат заедно. Той знаеше, че Грег никога не бе спирал да обича Анджелика, но Кери се беше възползвала от негова моментна слабост и ловко и изкусно го бе омотала в отровната си мрежа и той не бе успял да устои на повика й. Не след дълго и съвсем логично беше загубил прекрасната Анджелика.
Мичъл прегърна греещата в усмивка от срещата им млада жена и каза:
- Радвам се да те видя, дете! Липсваше ми смехът ти!
- И ти ми липсваше, Мич! – каза тя - Както и твоят неизменен старомоден аромат на „Old Spice”.
В този момент чуха гласът на стюардесата, която ги подканваше да се отправят към входа. Анджелика погледна към Мичъл и след това към Грег и каза:
- Започва да се случва! – И в импулсивен пристъп на радост прегърна Грег. - Благодаря ти!
Той също я прегърна и отговори:
- Няма защо да ми благодариш. Дължа ти го.
Тя се отдръпна от него и през лицето премина сянката на тъга.
- Какво има, Анджи? – Загрижено попита Грег.
- Изведнъж ми стана ми изключително мъчно за родителите ми и Раул. Аз обиколих света, а все не намирам време да им се обадя дори – тя замълча за кратко и после усмихвайки се отново, добави – Спирам да хленча. Отивам в Кения!!! Грег, нали си включил в маршрута и езерото Накуру?
- Разбира се – отговори той и поклати глава. – Вече си спомних защо те обичам.
Анджелика му хвърли бърз поглед, взе раницата си и се отправи към входа за проверка на билетите, където Мичъл вече търпеливо чакаше реда си.
В самолета Анджелика заспа почти веднага и когато Грег нежно я побутна, защото трябваше да слизат за смяна на полета в Маями тя почти не осъзнаваше къде се намира. След това видя познатия пейзаж и й се прииска да откаже пътуването до Кения и да хване първото такси, което да я заведе в обятията на родителите й.
Тя реши да използва времето си и да поговори с тях, но не успя да ги открие и това още повече я натъжи. От много време не беше усещала така осезаемо липсата им. Сега Анджелика повече от всякога искаше да поговори с майка си. Искаше да й сподели за Майкъл и се нуждаеше от съвета й.
Грег наблюдаваше Анджелика, която стоеше до телефона и се чувстваше като преди години, когато я срещана за първи път. Спомените нахлуха в съзнанието му и той се усмихна на картината, която те му нарисуваха. Тя беше все още студентка, а той беше решил да пробва да преподава режисура, защото тогава имаше нужда да спонсорира проектите си. Беше видял Анджелика след една от лекциите си да си тръгва прегърната с едно от момчетата от неговия клас и от този миг не бе успял да спре да връща мислите си към красотата й. Той още си спомняше късата й сива плисирана пола с презрамки, които се кръстосваха на гърба й и съвсем ясно си припомни как едната от тях се беше смъкнала от рамото й падаща свободно върху ръката й. Сякаш до него достигна звънкият й смях, когато приятелят й я беше повдигнал и завртял като малко момиченце.
Анджелика седна до него и каза:
- Не мога да ги открия. Къде ле са? Толкова исках да ги чуя!
- Ще опиташ отново. Имаме време до полета – опита се да я успокои Грег.
Анджелика поклати глава и съгласявайки се с него, попита:
- Грег, имам ли време да отида да ги потърся?
- Знаеш отговора на въпроса си, нали?
- За съжаление, да – каза тя и красивите й очи изведнъж се изпълниха със сълзи.
- Анджи, наред ли е всичко? – попита той, проследявайки реакцията й.
- Да, Грег. Просто те ми липсват, а тук, у дома го усещам още по- силно.
Анджелика предполагаше, че те са излезли някъде. Родителите й обичаха да посещават при всяка отдала им се възможност всякакви събития. Понякога тя бе имала усещането, че те са като справочник за културните събития в Маями. Нищо не им убягваше и те продължаваха с невероятен плам да се интересуват от всичко, което ги отделяше от ежедневието им.
Тя пробва да се свърже с тях още два пъти и отново не успя да ги открие.
Отнякъде се появи Мичъл и с усмивка съобщи, че вече е време да тръгват.
За Анджелика полета до Кения отново премина в сън и когато кацнаха тя имаше усещането, че времето беше минало много бързо и не се намира отново на хиляди километри от родината си.
Пристигнаха в хотела и тя почти онемя от красотата, на която бяха подложени сетивата й.

Африка я посрещна красива и тя осъзна, че мечтата й се превръща в реалност и че е на мястото, за което беше бленувала така дълго, но досега винаги се бе появявала няккава пречка и тя не успяваше да се докосне до копнежа си.
Африка разпиляваше косите й с лекия си бриз и палаво като младо момче обвиваше тръпнещи длани около тялото й.
Африка докосваше по непознат за нея начин сетивата й и ги караше да се разтварят и да поемат всеки шум, цвят и аромат и тя да се очарова от непонятната им сила, с която бързо я превръщаха в своя поклонница.
Грег я гледаше и не смееше да каже нищо, защото изражението й говореше много повече от която й да дума. Анджелика беше щастлива.       



Майкъл беше пристигнал в Банкок и без да има време да се обади на Анджелика бе подет от вълната на постоянно съпътстващите го срещи, посещения и репетицията за концерта и опитите му всячески да отблъсне атаката от медиите за бременността на Деби. Екипът му работеше на пълни обороти, а Майкъл се стараеше да се съсредоточи върху работата си и да не обръща внимание на цялата лавина от въпросителни, които го измъчваха.
Той отново беше ядосан от грубата намеса в неговият личен живот и малко се сърдеше на Деби, но когато тя му се обади трепереща и плачеща от възмущение и обида на Майкъл не му оставаше нищо друго освен да я успокои и да й каже, че в неговият свят нещата се случват по този начин. Тя грубо проклинаше мнимата си приятелка, която не беше успяла да си замълчи и я беше „продала”, но той я накара да му повярва, че няма проблем. Все още не смееше да я попита за брак, може би защото сега повече от всякога не го желаеше.
След като приключи разговора си с Деби, Майкъл най- сетне намери време да се опита да говори с Анджелика. Той жадуваше за този разговор, защото обидата и недоумението заради начина, по който тя си тръгна все още изискваха отговорите й.
Майкъл набра номера й отново се включи телефонният секретар и след като изслуша съобщението на Анджелика сключи вежди в изненада и бавно затвори слушалката. За миг си помисли, че беше объркал номера, но след това реши, че тя вероятно е заминала по работа в Кения. Той се опита да си спомни, дали тя беше споменавала нещо за Африка, докато бяха заедно, но беше сигурен, че тя не бе говорила за такава вероятност. Недоумението на Майкъл ескалираше и той реши да се обади на Бриджид с надеждата, че тя ще има повече информация.
След като чу гласа на старата си приятелка, който звучеше както винаги приповдигнато и ведро, Майкъл се усмихна и каза:
- Здравей, момиче! Как си?
- Майкъл?! Ти ли си, момче? – Радостно възкликна тя.
След като поговориха затова как са и какво се случва с Майкъл напоследък, Бриджит каза:
- Предполагам, че ми се обаждаш заради Анджи, нали?
- Неее, исках да те чуя – каза Майкъл, а после добави – Но определено искам да знам къде е тя! Оставила е съобщение на телефонния си секретар, в което казва, че е в Кения.
- Да, Майкъл. Там е – отговори му Бриджит.
- Защо?
- Защото Грег успял да уреди всичко. Той ще снима филм там и понеже това е тяхната мечта Анджелика не успя да устои на предложението му. Нямаш идея от колко време бленуваха за тази възможност. Тя е като тяхна рожба – каза Бриджит.
- Грег? Кой Грег, Бриджит? – Попита Майкъл, усещайки как кръвта започва да бушува във вените му.
Само произнасянето на името на бившият приятел на Анджелика го накара да почувства как нещо в стомаха му се преобърна. Досега не беше я ревнувал от миналото й, но сега то му се изпречваше със страшна сила.
Бриджид замълча за кратко и после добави:
- Мислех, че ти е разказвала за него. Той е... Ех, Майкъл защо аз трябва да ти казвам това? – Каза тя, усещайки, че се намесва в отношения, в които няма право да присъства.
- За бившият й приятел ли говориш, Бридж? – Улесни я Майкъл.
- Ох, ти знаеш за него. Добре – сякаш успокои себе си тя. – Да, за него говоря.
- Колко време ще са там? – С безизразен тон попита Майкъл.
- Не знам точно, но тя спомена за период от около месец. Беше истински щастлива, че заминава.
- ОК, Бридж. Благодаря ти за информацията. Ще трябва да затварям, защото всеки момент ще излизам по ангажименти.
Майкъл затвори телефона и се загледа в него. След това усети как го спохожда силна вълна на възмущение и гняв. Тази новина беше последната капка, която той можеше да понесе и сякаш всичко в него преля. Разбра, че Анджелика просто си е тръгнала, за да замине с бившият си приятел за Африка. Най – вероятно чувствата й към него не са били достатъчни, за да заличат онези, които изпитва към Грег. Той беше усещал, че може да й подари света, а тя просто го бе заблуждавала, карайки го почти да загуби себе си в любовта си към нея. Колкото и да не искаше да повярва, Майкъл не може да намери друго логично обяснение за действията й. Всичко се изпари за секунди. Тя беше взела своето решение и вече бе напълно ясно, че го напуска. Без да има смелостта да му го каже в лицето.Подло и недостойно, нараняващо до безумие. Сега бележката й добиваше съвсем ясно значение за него. И какви бяха тези фалшиви думи, че го обича? Защо му го бе причинила? Беше го накарала да я заобича така както никога не бе обичал и после се беше върнала при онзи, който я беше лъгал и наранил. Обидата и болката пулсираха в тялото му, а ескалиращото егоистично чувство на ревност започваше да мъти разсъдъкът му. Той не успяваше да прогони започващите да се нижат като на филмова лента картини на Анджелика в обятията на Грег. Представяше си всяко докосване, целувка и сякаш чуваше стоновете й. Усети се безпомощен и малък и раната в душата и сърцето му, която тя беше отворила зееше като огромна кървяща дупка .
Майкъл не чу почукването и когато видя как в стаята му влиза Франк тихо каза:
- Вън!
- Майкъл, здравей! – Поздрави го Франк, който не беше разбрал какво изрече Майкъл.
- Вън! – Изкрещя Майкъл, а лицето му беше придобило диво изражение.
Франк го погледна учуден и застина на мястото си, незнаещ какво да прави.
- Какво има, Майки? – Неразбиращо попита той.
- Вън, Франк! – Отново извика Майкъл. – Вън!
Франк бавно отстъпи назад и хвана дръжката на вратата като не спираше да се колебае, дали да остане или не. Очите на Майкъл горяха и той изглеждаше не на себе си.
- Ти чуваш ли ме? ВЪН!!! – Изкрещя Майкъл и докато Франк излизаше във вратата се разби на много парчета една ваза.
Тя беше първото нещо, което бе попаднало в ръцете на Майкъл и той я запрати със страшна сила след излизащият Франк. Искаше да остане сам. Не желаеше ничие присъствие. Звука на разбиващата се ваза, събуди в него желанието да руши и той изпадна в състояние на пълна забрава и всичко, което се изпречеше пред погледът му беше обръщано, хвърляно или чупено. Скоро хотелският апартамент се превърна в сцена изпълнена с разхвърляни на всички страни възглавници от диваните, килнати на една страна кресла и множество счупени малки вещи. Погромът беше пълен, а Майкъл не спираше да търси какво още би могъл да унищожи и риташе всичко, което се изпречеше на пътя му. Лицето му бе покрито със ситни капчици пот и няколко кичура се бяха залепили за него. Очите му чернееха като въглени и той често ги присвиваше и заприличваше на дебнещ плячката си звяр и след това намирайки нова вещ, която да унищожи, разтваряше широко уста и с крясък или чупеше или хвърляше предмета без да се интересува къде ще се приземи.
Вратата на стаята му се отвори и през пролуката се подаде лицето на Дон:
- Г-н Джаксън, добре ли сте?
- Излез Дон! – Извика Майкъл. – Не искам да виждам никого!
После той бавно седна на дивана, който в единият си край беше с разпрана дамаска и с широко разтворени и невиждащи очи застина в отпусната поза. Гърдите му се повдигаха бързо и дишането му беше учестено. Той не спираше да мисли как всичко беше изчезнало за секунди. Не искаше повече да страда и не можеше да спре да се пита до кога ще трябва да плаща? Цял живот се опитваше да вярва, да бъде добър, да дарява обич, а в замяна получаваше болки. С Анджелика си бе мислил, че най- после е намерил отговора на молитвите си за мъничко щастие. Беше повярвал, че най – сетне слънцето се е подало иззад облака в неговия самотен и дъждовен свят и ето, че отново всичко се оказа лъжа. Той отново беше сам и раната от нанесеният удар кървеше и болеше. Не можеше да повярва, че тя така изкусно го бе заблудила. Той бе разтворил душата си за нея. Бе свалил всички свои маски и й бе позволил да открие и види истинската му същност, а тя беше играла роли. Всичките й усмивки и сълзи вероятно бяха били фалш и измама. Сега тя се беше върнала при любимия си. Майкъл дори не знаеше дали някога го бе напускала. Той потърси с поглед телефона и след известно търсене успя да го открие под една от възглавниците на канапето.
Майкъл набра номера на Деби и когато тя се обади той попита:
- Деби, ще дойдеш ли при мен в Австралия. Трябва да сме заедно сега.
Тя замълча за кратко и после каза:
- Да, Майкъл. Ще дойда.