Повече от чувство 39

3 Ноември 1996 година, Бомбай, Индия

Дните на Анджелика и Майкъл протичаха изцяло съобразени с неговият график. Той следваше ангажиментите си и още със слизането си от самолета беше зает. Тя се прибираше в хотела, в който винаги имаше стая и за нея. Много от хората в екипа на Майкъл вече я поздравяваха и въпреки че те двамата стриктно се стараеха да не демонстрират отношенията си, тя усещаше, че всички са наясно какво се случва между тях.

Сингапур и Куала Лампур

След като се освежеше след полета, Анджелика тръгваше да разглежда градовете и да се запознава, доколкото й е възможно с културата на местата, които посещаваха. Тя никога не бе имала шанса да пътува из Азия и сега се възхищаваше на този толкова интересен и изумяващ я свят.
Паралелно на цялото си задоволство от срещата с тази слънчевост на източната култура, Анджелика разбираше отлично, че тя наистина е оставила Майкъл да управлява дните й. Когато си правеше равносметка установяваше, че те двамата се виждат само за няколко часа и че през повече от времето тя беше сама. Той имаше много срещи, репетиции и почти не му оставаше време за нея. Всяка минута прекарана с Майкъл й носеше наслада и изпълваше сърцето й с любовта, която той й даряваше красиво и нежно, но Анджелика започна да си дава сметка, че в името на него не може да върши собствената си работа. Непрекъснатите полети, смяна на обстановка и напрежението й се отразяваха и тя започна на моменти да става все по- нервна и напрегната. Често спомените й я връщаха към красотата на онзи малък средиземноморски остров, на който сякаш бяха попаднали за кратко в безвремието.
Анджелика знаеше, че не може да изисква от Майкъл много. За всички тези дни, откакто беше пристигнала виждаше, че той няма време дори за сносна почивка, защото се стараеше след невероятно напрегнатият си ден да обърне внимание и на нея. Това му костваше по- малко сън и тя разбираше , че е време да си замине, ако искаше той да може да си върши работата и да се възстановява, доколкото е възможно.
Майкъл я гледаше:
- Анджи?!
- Да? Извинявай! Просто си мислех, че вече е време да се връщам в L.A.
- Как така? Защо? – изненада се Майкъл.
- Защото имам работа там, която повече не може да търпи отлагане. Вчера Кенет звучеше много уморен. Знам, че в момента е пренатоварен и не мога повече да злоупотребявам с неговото приятелство. Разбираш ли?
Майкъл я обгръщаше с очи и не искаше и за миг да си представи, че тя отново ще си тръгне и ще го лиши от сладкото си огнено присъствие.
- Ох! – въздъхна той. – Разбирам, но не искам да го правиш.
Майкъл се чувстваше спокоен и невероятно щастлив с Анджелика до себе си. Нейната любов го караше да вижда още по- голям смисъл във всичко, което правеше. В момента, в който той излезеше и я загубеше от погледа и обятията си си мечтаеше за мига, в който ще се върне при нея и ше попие цветният й аромат и ще целуне гладките й нежни устни. Имаше нужда да си почива при нея. Тя успокояваше напрегнатия му уморителен ден с мекият си глас, с милувките и целувките, с цялата й по детски чиста любов, която четеше в красивите и лешникови очи с форма на бадем. После тя се променяше и той й позволяваше да го отведе в царството, където властваше опияняваща сласт и опустошителна похот, в която той изтръпваше и забравяше, че някога е имало други жени преди нея. Анджелика му даваше целият небесен простор и той се рееше в него волен като птица, а крилете му бяха огрявани от слънчевата благодат на любовта и той се къпеше блажено в топлите й лъчи.
Майкъл разбираше, че тя не може да бъде непрекъснато с него. Понякога улавяше нежеланието й да го дели с целият свят, но оставаше безпомощен пред тъгата в нея. Спомни си как веднъж съвсем случайно тя беше казала: „ Защо си Майкъл Джаксън? Искам да си най- обикновен мъж. Името ти ми тежи.” Тогава той не беше отдал голямо внимание на думите й, но сега се опитваше да се постави на мястото й и разбираше цялата мъка в тези изречения. Искаше му се да има машина на времето, за да може с нея да прескочи месеците, които му оставаха до края на турнето. Майкъл често беше започнал да си мечтае за спокойни дни с Анджелика в Невърленд, където нищо и никой нямаше да ги притеснява. Представяше се как двамата се грижат за бъдещото му дете и в тези щастливи слънчеви мисли той не виждаше Деби.
Една вечер, в която беше бил много превъзбуден от умората и цялото му тяло беше като като изтръпнало и сънят все не идваше той си беше мечтал за семейство с Анджелика. Тя спеше спокойно сгушена в обятията му и той си беше мислил как иска да я има за своя съпруга и колко желае деца от нея. В онова състояние, което беше на границата между съня и реалността и в което мечтите изглеждаха така лесно изпълними, Майкъл се бе преизпълнил с невероятно силна увереност, че това ще се случи и един ден Анджелика щеше да бъде негова жена. Деби щеше да разбере. Майка му също трябваше да разбере. Всички щяха да разберат и той най- сетне може би щеше да успее да бъде щастлив.
Анджелика го прегърна през кръста и очите й се впиха в неговите. Скоро не й се беше налагало да води такава борба със себе си и да се колебае между „трябва” и „искам”. Майкъл я караше да полудява от любов. Сякаш с него беше стигнала до съвсем нов етап на осъзнаването си като жена. Тя беше открила колко спяща страст е имало в нея, която той беше отключил без никакви усилия. Понякога се бе срамувала от онова, което прави и говори, докато се любеха. Те бяха толкова безумно откровени в тези минути, че след това Анджелика не можеше да повярва, че това което се бе случвало бе било реалност. За тези дни секса с Майкъл беше бил толкова интензивен и толкова много, че тя не не разбираше как могат да продължават да се желаят същата страст. Колкото повече се любеха, толкова по- хубаво ставаше. Телата им вече се познаваха и безпогрешно откликваха на търсенията си.
Майкъл отговори на погледа й. Очите им за кратко запазиха контакта си, а после той прихващайки я за тила притисна лицето й към врата си, а тя нежно го целуна.
- Наистина ли се налага да си тръгнеш? – тихо попита той.
- Боя се, че да – отговори му тя.
Той въздъхна и ръката му се вплете в абаносовите й къдрици. Усещането за топлото и нежно тяло притиснато в неговото и дискретният й омайващ аромат, накараха Майкъл да изпита невероятна болка. В момента те бяха в Индия и през съзнанието му премина спомена за разходката им с лодка преди два дни. Тогава тя беше изглеждала като изящна източна принцеса на фона на реката и красивата зеленина обгръщаща бреговете й.

Анджелика беше била облечена в традиционните за индийките сари и чори. Цветът им беше светло син и те бяха украсени с много и изящни бродерии от сребърно и златно ламе. Воалът, който беше на главата й финно се спускаше по раменете й , а поставеният по средата на темето й и спускащ се към челото й накит блестеше обсипан със сините и белите си камъчета и в края си завършваше с голям камък в формата на капка. На великолепната й шия и част от деколтето й лежеше огромно колие от същия комплект, а невероятният блестящ ансамбъл завършваше с грозда на разкошни дълги обици. Той за първи път я виждаше силно гримирана и очите й бяха прекрасно изпъкващи на фона на прасковения отенък на скулите и устните й. Майкъл си спомни съвсем ясно чувството на благоговение пред красотата й, което го бе завладяло, докато я бе съзерцавал. Матовата й кожа сякаш сияеше в унисон с проблясващите камъчета на бижутата й, а тя усмихвайки му се бе казала: „ Изкушавах се да си сложа и накит на носа, но се отказах.”
Цялото им плаване по реката беше преминало в трепетното му и неспирно желание да се омайва и да попива прелестта й. Той не знаеше, че тя си беше купила този костюм и когато й се обади с предложението си за разходката и й беше казал с палав тон, че ще я чака един велик махараджа в лимузина, не беше очаквал тя да успее да го изненада така.
Сега Майкъл не знаеше как ще я пусне да си отиде. Не знаеше дали трябва да я пусне. Можеше да я моли да остане. Дори си мислеше, че би могъл да я склони да отложи тръгването си още малко, но знаеше, че не бива да я спира. Анджелика му беше разказала за всичките си усилия и борба, които е вложила, за да достигне до сегашното си положение във фотографската гилдия и Майкъл не можеше заради собственият си егоизъм да стане предпоставка тя да пропилее годините си труд.
Той се освободи от прегръдката й и седна на едно от креслата. Усещаше как иска да каже много неща, а думите не идваха. Анджелика стоеше пред него облечена в разръфаните си къси дънкови панталонки с ниска талия и бялото си късо потниче и беше олицетворение на сексапила. Всяка извивка на прекрасното й тяло се открояваше пред очите му и Майкъл изпита непреодолимо желание да премахне всяка пречка, която се изправяше между тях и да спре времето.
- Г- це Мендес, вие сте най- прелестното създание на тази земя!
Тя се усмихна на неочакваното му откровение и приближавайки се, сложи ръце на облегалките на креслото. Леко надвесена над него тя го изпи с погледа си и отговори:
- Благодаря ви, г- н Джаксън! Сияя само заради вас!
Майкъл остана напълно сериозен и не спираше контакта им с очи. Тя невъзмутимо отговаряше на предизвикателството на погледа му и виждаше как очите му бавно се присвиват и в тях започват да лумва онзи вече така добре познат й хищнически пламък.
Изведнъж той промени цялото си съзерцаващо я изражение и очите и устните му съвсем се присвиха. С бързо движение на ръката си Майкъл сграбчи колана на късите й панталонки и я притегли рязко към себе си. Анджелика едва не загуби равновесие, но успя да се задържи и се отзова на сантиметри от лицето му.
- Знаеш ли какво следва сега? - с дълбок и леко дрезгав глас попита той.
Анджелика се усмихна и каза:
- Да, знам. Телефона ще позвъни и ти ще трябва да тръгваш за всички ангажименти, които ти предстоят.
- Грешен отговор – апострофира я Майкъл. – Смятам да вкуся всеки милиметър от прекрасното ти тяло. Ще изпия всяка капчица отделила се от теб, ще се опитам да те накарам да ме молиш отново за спасението си и когато реша ще ти го дам.
Майкъл говореше с нисък хриптящ и възбуждаш глас, а Анджелика не спираше да се взира в лицето му. Тя отново се усмихна:
- Не би могъл. Имаш задължения.
Майкъл не й отговори нищо, а впи жадните си за плътта й устни във врата й.
След малко, когато и на двамата им причерняваше от обзелата ги страст и желание да се слеят, когато и двамата бяха само стонове, породени от целувки и докосвания, телефона позвъни. Анджелика въздъхна дълбоко и недоволно, а Майкъл стана, за да отговори на обаждането. Тя чу дрезгавият му глас и задъхана проследи как той прочиства гърлото си, докато говореше.
- Да, ОК. След по- малко от 10 минути идвам – каза той.
Анджелика, чувайки тези думи едва сдържа стона си в израз на протест. Беше невероятно възбудена. Цялата тлееше в желанието и това, че чуваше как Майкъл ще излиза я караше да се чувства пометена и опустошена.
Той затвори и остана прав до телефона. Видя как Анджелика посегна за потничето си и го облече, а после проследи как повдигайки леко таза си издърпва смъкнатите си панталонки и ги закопчава. Тя не го поглеждаше, а действаше методично, но Майкъл виждаше как отчаяно се опитва да нормализира дишането си.
- Миличка, съжалявам! – Каза той. - Аз мислех, че имаме време.
Анджелика все още потръпваше от пулсиращата възбуда, която я бе завладяла със страшна сила. Цялото й тяло гореше и тя не успя да проконтролира сълзите на отчайващото безсилие, които се спуснаха по скулите й и тежко започнаха да капят по голите й бедра. Тя закри бързо лицето си с длан, но Майкъл видя всичко и веднага се приближи и сядайки на масата срещу нея каза:

- Анджи, погледни ме! – и посегна към ръката й.
- Не ме докосвай! – помоли през сълзи тя. – Отивай! Не ги карай да те чакат.
- Не се сърди. Моля те! Знаеш, че искам да остана.
Тя усещаше, че колкото повече той й говори, тя се чувства още по- зле. Страстта я беше погубила и сега оставайки сама по пътя на нейното утоляване се чувстваше обидена и наранена.
- Хайде, ангелче! Моля те, не плачи! Знаеш, че ще ти се реванширам. И на мен не ми е по- добре. Само ме погледни – усмихна се Майкъл.
Анджелика не искаше нито да го гледа, нито да го слуша. Знаеше, че няма логика в това да му се сърди, но начина, по който я беше накарал да се чувства още гореше пагубно вътрешността й и тя протестираше срещу необмислената му постъпка и срещу цялата му ангажираност.
- Отивай, Майкъл! Остави ме, моля те! Ще се оправя. Тръгвай!
Майкъл я погледа още малко незнаещ какво да каже и след това се изправи, казвайки:
- Ще се върна след няколко часа, миличка.
- Да, ОК. Тръгвай сега!
След малко тя го чу да казва: „Довиждане. Обичам те!” и да затваря вратата след себе си, оставяйки я отново сама.
Близкият спомен за дланите, устните и думите му все още изпращаше парещи импулси в нея и тя безпомощно впи пръсти в облегалката на креслото. Анджелика никога не бе изпадала в подобна ситуация. Тя не беше и чувала някоя от приятелките й да беше докарвана до състоянието, в което беше тя сега и мъжа да си беше тръгвал. Знаеше, че Майкъл има разписание, което следва стриктно, но в момента това никак не й помагаше. Беше се почувствала неспособна да се противопостави на желанието си, което бързо замъгляваше съзнанието й. Анджелика за първи път в живота си изпитваше такава силна зависимост от секса и за първи път той я караше да забравя за заобикалящият я свят. Скоро си бе мислила, че би се отдала на Майкъл където и да я пожелае. Тогава нищо не съществуваше и всичко се случваше съвсем първично и естествено. В този момент тя имаше остра нужда да го почувства в себе си и не знаеше как да се справи с тази необходимост.
- По дяволите, Майкъл! – простена тя и отново се разплака.
Вече не плачеше заради желанието си, а от осъзнаването, че тя никога няма да има нормална връзка с него и това я караше да се увлича още повече в самосъжалението си. Да, тя бе поела риска да бъде с Майкъл въпреки всичко и на всяка цена, но цялото й същество се бунтуваше от невъзможността той да бъде отдаден единствено и само на нея. Съществуваха Деби, бъдещето им дете, майка му, децата, на които той не спираше да помага, музиката, танца и всички други ангажименти, които я отдалечаваха от нея. Анджелика знаеше, че той я обича и че любовта му е силна, но не знаеше дали тя приоритет в живота му.
С тези мисли тя влезе в банята и след като си взе душ извади куфара си и започна да прибира дрехите си в него. След като всичко беше вътре, Анджелика взе телефона, за да се информира за полет към Америка. Имаше след 4 часа и тя си запази място. После извади един лист от чекмеджето на писалището и написа: „ Не ми се сърди! Мразя сбогуванията. Много те обичам! Анджи.” След това остави бележката на спалнята и излезе от апартамента и се отправи към летището, за да напусне Индия. Анджелика осъзнаваше, че постъпката й е импулсивна и вероятно много ще нарани Майкъл, но някъде дълбоко в себе си тя парадоксално искаше да го заболи.