Повече от чувство 34

18 Октомври 1996 

До края на седмицата Анджелика работи почти денонощно и изпълнявайки огромните изисквания на клиентите си тя приключи работата си в необходимия срок. Сега летеше за Тайван и си мислеше, че само след броени часове ще види най- красивите очи на този свят и ще потъне в онзи аромат на любимият мъж, който сякаш я отвеждаше в Рая.
Анджелика беше говорила с Майкъл няколко часа преди да тръгне за аерогарата и го беше излъгала, че отново излиза по работа извън града. Той бе прозвучал толкова тъжно, когато й беше казал, че ще му липсва
невероятно много. Майкъл я бе попитал дали няма да има телефон там където ще отседне, но тя му беше отговорила, че не знае дори в кой хотел ще се настани. Плана й за изненадващо пристигане влизаше в действие.
Щом пристигна в Тайпе тя взе такси и запленена от източната култура, до която никога не се беше докосвала пряко, стигна до стадиона. Не знаеше кога пристига Майкъл за шоуто си и разбираше, че ще й се наложи да
почака. Тя седна върху куфара си и започна с интерес да наблюдава тълпите от фенове, които чакаха да влезнат вътре. Отново я обзе чувството, че този Майкъл от сцената – големия, иконата, огромната звезда
не беше нейният Майкъл. За нея той бе просто любим и онзи нежен мъж, който я даряваше с много любов. Майкъл беше онзи страстен мъж, който я караше да изтръпва от желание, онзи мъж с
огнените очи, които я изпепеляваха. Този мъж за нея не бе Кралят на попа, а грижовният и любящ човек с голямо сърце.
Навън започна да се смрачава и в един момент тя чу съвсем близо до мястото, на което беше писъци. Извърна очи и видя как един черен "Мерцедес" се плъзна бързо пред погледа й и потъна през близките врати,
които бързо се затвориха. Тя усети с цялото си същество близостта на Майкъл и стана.
Когато стигна до вратите един мъж от охраната й препречи пътя и на непонятния за нея език й каза нещо. Тя извади баджа си и му го подаде. Той го взе и дълго се вглежда в него, а след това в нея. После й го върна
обратно и вземайки станцията си започна да говори нещо с някого. Анджелика попита:
- Може ли да вляза вече?
Той я погледна неразбиращо и каза:
- Не, не!
- Аз имам право на неограничен достъп. Не виждате ли? – и тя отново му
показа баджа си.
- Чака малко! – отговори й той.
Анджелика му отправи гневен поглед и демонстративно постави куфара си пред него и отново седна върху му. Знаеше, че Майкъл не би могъл да я излъже, но предполагаше, че не е така просто да стигне до него и затова се опита да отпъди зараждащото се в нея съмнение, което й нашепваше: „Ами, ако не те пуснат? Как ще го откриеш?”.
След няколко минути, които й се сториха цяла вечност вратите се отвориха и от там се появи друг мъж, който започна да разговаря с охраната. Той посочи седящата пред него Анджелика и мъжът се приближи, а тя се
изправи.
- Добър вечер, госпожице! Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
- Добър вечер! Бих искала да се видя с Майкъл... Джаксън, моля! – каза тя.
Той се усмихна:
- Мисля, че десетки хиляди хора имат подобно на вашето желание.
Тя му подаде баджа си без да му отговаря. Усмивката му изчезна и той каза:
- Извинявам се! Последвайте ме, моля!
Минаваха по коридори изпълнени с охрана, а тя предусещайки срещата си с Майкъл, чувстваше как стомаха й се свива на кълбо и как сърцето й се блъска в гърдите й в лудешки ритъм. Стигнаха до зона, в която много
често се налагаше баджа й да влиза в употреба, но след като го видеха, пътя пред нея мигновено се оказваше отворен и тя необезпокоявана продължаваше, докато най- после тя видя позната физиономия. Пред една врата стоеше един от телохранителите на Майкъл – онзи, който беше пътувал с тях от остров Форментера до Сарагоса. Когато тя се приближи достатъчно близо той й се усмихна и я поздрави, а мъжът, който я придружаваше й пожела приятна вечер и си тръгна. Анджелика предположи, че трябва да покаже баджа си и на него, но той продължавайки да й се усмихва я спря и поклащайки глава каза:
- Не, няма нужда. Господин Джаксън ме е предупредил.
- Майкъл тук ли е? – попита Анджелика, сочейки врата.
- Да му предам ли за вас или искате да го изненадате? – предугади желанието й той.
- Искам да го изненадам  - усмихна се тя.
Той само кимна и отстъпи от вратата, осигурявайки й достъп.
- Сам ли е?
- Да – отговори й той.
Анджелика усещаше как сякаш краката й не я държат от вълнение. Ръцете й бяха плувнали в пот, а нервите й бяха опънати до краен предел. Толкова си мечтаеше да го види, а сега сякаш се страхуваше от срещата им. Тя осъзна, че стои глупаво пред врата и вземайки дълбоко въздух бавно натисна дръжката й и отваряйки вътре влезе в гримьорната. Майкъл стоеше с гръб към нея, облечен в златният си костюм, с който откриваше шоуто. Той чу, че някой влиза и обръщайки се каза:
- Търкъл, аз...
В първият миг той не успя да повярва кой е пред него. Виждаше Анджелика да стои до голям куфар облечена с много къса плисирана пола с десен от шотландско каре, с бели плътни чорапи покриващи коленете й и бяла тениска. Косите й се спускаха свободно по раменете й падаха изящно на едрите си тежки къдрици върху гърба й и тя изглеждаше като приказно видение.
Анджелика видя как за кратко Майкъл застина. Очите му се разшириха и той отвори уста. Цялото му изражение говореше за невероятна изненада. После той най - сетне повярва кой стои пред него и възкликна:
- Боже !!! Анджи!!!
Тя не разбра кой от двамата се приближи към другият или го направиха едновременно. Всичко сякаш се случваше извън пространството и времето. Сякаш стаята не спираше да се върти и сякаш нищо и никой друг не съществуваше в този момент освен тях на тази земя. Анджелика потъваше в тръпнещата силна прегръдка на Майкъл, който не спираше да повтаря името й, а после изгаряше от дланите му, които държаха лицето й, а
устните му го обсипваха с безброй целувки.
- Анджи, мъничката ми! Ти си тук! Тук си! – повтаряше Майкъл и я притискаше към себе си.
Сърцето му препускаше в див ритъм. Устните му ненаситно изпиваха нейните и той изгаряше в абсолютният екстаз на щастието да усеща любимото момиче в обятията си.
- Ти си ... Ти си луда! Боже, Анджи! Ти си прекрасна! Луда си! Господи,
колко те обичам!
Да я докосва, да се опива от сладките й устни беше като красив сън. В този толкова съвършен миг сякаш цялата Вселена съществуваше само заради тях. Сякаш нищо друго нямаше никакво значение и те не спираха да се прегръщат и целуват така все едно нямаше да има утре. Бяха като обезумели от близостта си. Никой от тях по- късно нямаше да си спомня какво си бяха казали. Щеше да остане само спомена за горещите длани,
които безкрайно се търсеха и за парещите устни, които се изпиваха.
Майкъл усещаше огромната си възбуда, предизвикана от Анджелика, която сякаш се топеше в ръцете му. Той чувстваше гърдите и долепени до неговите, плъзгаше ръце изследвайки омайните извивки на тялото й и без
да мисли за нищо друго пъхна ръка между бедрата й и отмествайки встрани бикините й прокара треперещи пръсти по жадуваната й съкровеност. Анджелика тихичко простена, а звука му напомни за мъркането на котка. Тя впи пръсти в гърба му и безпомощно отпусна глава на рамото му, предавайки се на усещането той да я води към каращата я да обезумява наслада. После задъхано му прошепна:
- Искам да те почувствам в себе си!
- Боже! И аз искам да те почувствам! – каза той хриптящо и я избута към стената.
Майкъл повдигна единият и крак и продължавайки да го държи с ръката си, подвластен на главозамайващото им желание да се слеят, потъна в нея. Тласъците му бяха придружени от тихите им сладки стоновете. След
няколко минути Анджелика бе застигната от силен и мощен оргазъм, който накара я да не успява да се държи на краката си. Майкъл усещайки слабостта й плътно я прихвана и след няколко бързи тласъка освободи
събралото се в него желание и копнеж по Анджелика. Стояха впили очи един в друг, дишащи тежко и след това устните им се сляха в нежна целувка.
На вратата се почука и Майкъл, опитвайки се да нормализира гласа си каза:
- Минута!
После отново нежно целуна Анджелика и каза невярващо:
- Ти си тук! – и притискайки я плътно към себе си повтори – Тук си!
След като се увериха, че изглеждат поне малко нормално, Майкъл отвори вратата и попита:
- Дан, кой беше?
Дан му каза нещо и Майкъл допълни:
- Кажи й че вече може да дойде.
После затвори врата и отново прегърна Анджелика.
- Красивото ми лудо момиче! Само, ако знаеш какво ми причини!
- Какво? – попита тя сгушвайки се в обятията му.
- Ох, не знам. Сърцето ми щеше да се пръсне! Как можа, лудетино? Как можа да не ми кажеш, че идваш?
- Исках да те изненадам – невинно каза тя.
- Успя. Ти не ме изненада. Ти просто ме... Разби ме. Знаех, усещах, че ми липсваш. Сега разбрах колко много е било всъщност.
На вратата се почука и Майкъл отговори като не спираше да притиска Анджелика в ръцете си.
В стаята влезе Карън, която първоначално се смути от гледката на плътно притиснатите две тела, които изглеждаха така интимни, но след това каза:
- Здравейте!
- Здравей, Търкъл! Нека ви запозная.
Те се представиха една на друга и веднага след това Карън добави:
- Няма време, Майкъл. Трябва да побързаме.
- Добре – каза той, сядайки на стола, но без да пуска ръката на Анджелика.
Карън ги погледна и се усмихна:
- Аз мога и така да работя, но ще ми бъде много по- лесно, ако не се държите за ръце.
Анджелика понечи да пусне ръката на Майкъл, но той стисна дланта й в своята и не й позволи да го направи. След това отправи предизвикателен поглед към Карън и попита делово:
- Ще започваме ли?
- Да, разбира се – отговори му тя и се обърна към Анджелика. – Как пътувахте, г- це Мендоса?
- Мендес! – поправи я Майкъл.
- О, съжалявам!
- За нищо – каза Анджелика. – Благодаря, добре пътувах предвид разстоянието.
Анджелика усещаше надменното държание на тази жена и се опитваше да разбере защо е така. Наблюдаваше я как работи със завидна бързина и професионализъм , но не успяваше да й се възхити, заради отношението й.
- И? ... Решихте да ни посетите? – попита Карън.
Майкъл бързо отговори вместо Анджелика:
- Не, реши да посети мен. Търкъл, би ли побързала, ако обичаш. Сега не е време за разговори.
- На мен не ми пречи да говоря и да работя, миличък. А и ти си почти готов.
Майкъл също недоумяваше защо Карън се държи по този начин с Анджелика. Той я познаваше изключително добре и поведението, което демонстрираше в момента го изненадваше и му беше напълно непонятно.
Той я погледна, а тя му каза:
- Готова съм. И ти също си готов за шоу!
- Благодаря ти! – каза Майкъл.
След това той се обърна към Анджелика и попита, усмихвайки й се:
- Как изглеждам?
Тя също му се усмихна и отговори:
- Красив както винаги.
Карън все още беше при тях и с нищо не показваше, че има намерение да излезе. Бавно прибираше гримовете си и ставаше свидетел на прехвърчащите искри между тях, които щом се срещнеха сякаш създаваха високоволтова електрическа дъга, която беше способна да изпепелява. Тя усещаше как в този момент те се отдават един на друг безмълвно и нещо я парваше.
- Г- це Мен .. Мендоса...
- Каръл! – повиши тон Майкъл – Тя е Мендес. Мендес!
- Съжалявам. Не помня имена. Г- це Мендес, докога ще бъдете с нас?
Майкъл я стрелна с поглед, но Карън не му обърна внимание, а гледаше право в очите на Анджелика.
- Мисля да поостана – влезе в тона й Анджелика – Г-жо Фай.
Карън се усмихна:
- Фей, мила, Фей.
- Съжалявам, но и аз трудно помня имена.
Майкъл беше изумен и не разбираше какво и защо се случва. Той нямаше как да знае как Карън за секунди се бе възхитила на Анджелика, как се бе омаяла от красотата й и невероятното й излъчване и как точно заради това бе спряла да я харесва почти веднага. Тя изглеждаше прекалено съвършена отвън, за да бъде така красива и отвътре. През годините беше изградила в себе си желанието да предпазва Майкъл и понеже го беше
виждала да страда не желаеше тази красива жена да му причини отново болка.
Майкъл се изправи и сякаш, за да игнорира Карън й обърна гръб и отново прегърна Анджелика.
Тя прошепна в ухото му:
- Обичам те!
Той се усмихна и вземайки лицето й в дланите си я целуна и каза:
- Аз те обичам много повече!
На вратата се почука и мъжки глас каза:
- Майкъл, време е.
- Идвам – отговори той и после се обърна към Анджелика – Ще предам на Дан да те доведе до кулисите. ОК?
Тя му кимна, докато той й намигаше.
- Пази се, Майкъл и направи страхотно шоу! Бог да е с теб! – каза му тя.
- Благодаря ти! – отговори й Майкъл и я целуна.
След като той излезе Анджелика остана в стаята с Карън, която започна бързо да събира нещата си и след като беше почти готова се обърна към нея, казвайки:
- Не го наранявай!
Анджелика искаше да й каже много неща, защото й беше ядосана, но точно тогава осъзна поведението й.
- По- скоро ще нараня себе си – отговори й тя.
Карън я изгледа предизвикателно и излезе от стаята. Когато остана сама, Анджелика усети огромна умора и седна на малкия диван. Беше летяла дълго и след изпитаното неописуемо вълнение от срещата си с Майкъл се
чувстваше неспособна да се пребори с нуждата си да заспи.
Когато Майкъл не успя да забележи Анджелика зад кулисите извика Дан и попита:
- Нали ти казах да доведеш г- ца Мендес тук. Къде е тя?
- Г-н Джаксън, аз се върнах, за да изпълня нареждането ви, но тя спеше. Исках да ви питам, дали искате да я събудя?
Майкъл се усмихна:
- О, не в никакъв случай не я буди. Нека спи.
Майкъл осъзна какво разстояние е прелетяла Анджелика, за да дойде при него и си помисли, че той е благословен, че успя да я срещне и има в живота си. В него се разля вълна на умиление, предствяйки си я спяща и му се прииска концерта да свърши по- бързо, за да я вземе в обятията си.