Повече от чувство 35

Анджелика бавно отвори очи и в първия момент не разбра къде се намира. След това спомена за срещата й с Майкъл изплува и на лицето й се появи усмивка. В спалнята нямаше никой и тя се опита да си спомни как се
отзовала в хотелската стая, но не успя. Откъм притворена врата се чуваше шум на стичаща се вода и тя предположи, че Майкъл е в банята. Протегна се и се обърна на една страна, вглеждайки се в интериора на стаята. Всичко беше в онзи източен стил – от завесите до килима и носеше едно едва доловимо усещане за строгост, но и за чистота.
След малко шума от водата в банята спря и тя чу как Майкъл излезе. Едва доловимите му стъпки я накараха да се усмихне и да се обърне, защото искаше да го види. Майкъл застина на мястото си, докато тя се обръщаше, защото не искаше да я събужда, но когато срещна лешниковият й поглед се усмихна и каза:
- Добро утро, спяща красавице! Добре ли спа?
Тя се протегна и каза:
- Аха... Непробудно. Извинявай, че така заспах.
Той се приближи и я целуна.
- Не се извинявай. Ако имаш нужда поспи още. Аз след малко излизам.
- О! Къде? – недоволно попита Анджелика.
Майкъл изимитира недоволната й физиономия и се усмихна:
- Срещи, задачи... Съжалявам, че не мога да остана с теб, мила! Но в ранния следобед се връщам и съм изцяло твой.
- А аз какво да правя до тогава?
- Ако искаш излез, ако искаш остани тук и поспи. Ако искаш ... Не знам... Съжалявам, Анджи, но не мога да ги отложа. Те са част от ангажиментите ми. Не се сърди, моля те!
- Не ми се ходи никъде – и тя направи изненадана физиономия. – Странно за мен. Но мисля, че все още се чувствам изморена.
- Ето, виждаш ли? Поспи още малко. Ако си гладна си поръчвай каквото пожелаеш, а като се върна ще решим какво ще правим – каза Майкъл, докато с пръсти рисуваше по лицето и шията й – Още не мога да повярвам, че си тук.
- Аз също – и Анджелика прокара длан в мокрите му къдрици – Обичам те!
- Ооо! – възкликна той и я притегли към себе си – И аз те обичам!
Анджелика имаше чувството, че може да остане в прегръдката му завинаги. В нея чувстваше, че никакви беди не могат да я сполетят и че когато нежните му длани я обгръщат и чува ритъма на сърцето му нищо
друго няма значение на този свят.
Изведнъж Майкъл бързо се отдръпна от нея и стана от леглото. Беше усетил, че ако остане още малко в тази толкова сладка близост с Анджелика няма да отиде никъде и ще отложи ангажиментите си, а те бяха
важни и не биваше да го прави. Мислено си беше пожелал турнето му да свърши колкото може по- бързо, за да има по- голяма свобода и да прекарва огромна част от времето си с нея.
- Трябва да се приготвям. Всеки момент ще дойдат да ме вземат – каза той и й се усмихна виновно.
Анджелика го наблюдаваше как се облича и не говореше. Майкъл беше толкова хубав, че тя не можеше да откъсне очи от него, а той улавяйки погледа й се усмихна и попита:
- Какво?
Тя безмълвно поклати глава и също се усмихна.
- Знаеш ли какво? Когато се върна... – той не продължи, а само се усмихна.
- Когато се върнеш какво?
- Нищо. Ще видиш.
- Подготвил си ми изненада? – усмихна се палаво тя.
Майкъл поклати утвърдително глава и каза:
- Аха... Наспи се хубаво.
Тя се разсмя, а той оставайки сериозен добави:
- Няма да има сън за теб тази нощ. Обещавам ти!
- Как така? А, ако ми се доспи? – продължаваше да се глези тя.
- Няма да ти се доспи. Сигурен съм.
- Дали не обещаваш неща, които не можеш да изпълниш?
- Никога не обещавам нещо, което не е по силите ми. И само, ако не трябваше да тръгвам бих ти показал нагледно за какво говоря, но сега много бързам.
- Майкъл?
- Да?
- Ела! – помоли го тя протягайки ръка към него.
Той се поколеба за кратко, но след това се приближи и тя сядайки в леглото хвана неговата ръка и го придърпа към себе си.
- Анджи, недей, скъпа! Знаеш как ме караш да се чувствам, когато те усещам така близо.
- Как? – не спираше да го измъчва тя, докато го целуваше зад ухото.
- Моля те! – помоли се той, но тя не спираше.
Анджелика не знаеше какво я прихваща. Беше я обзела една много дива страст и не искаше да пусне любимия си мъж. Ръката й се плъзна по врата му, а другата обхвана вече възбудената мъжественост на Майкъл.
- Анджелика! – с пресипнал глас каза Майкъл и бутвайки я да легне я покри със своето тяло.
После взе ръцете й и ги вдигна над главата й. Тя се усмихваше, докато се опитваше да се освободи, а той разсмивайки се и каза:
- Чуй ме сега, глезорано! Трябва да тръгвам, но ти обещавам, че когато се върна ще те накажа за лошото ти поведение.
- Ауу! – продължаваше да се смее Анджелика.
- Ще ме молиш за милост!
- Да, господарю! Майкъл, пусни ме! – помоли се тя.
- Ако обещаеш, че ще слушаш!
- Обещавам!
Майкъл я пусна и тя го прегърна.
- Трябва ли да излизаш? – попита Анджелика.
- Да, трябва – каза Майкъл, целувайки я.
Тя го освободи от прегръдката си и той целувайки я още веднъж се изправи. Докато обличаше връхната си дреха в наситено червен цвят на вратата се почука и той каза:
- Е, време е да тръгвам. Няма да излизаш, така ли?
- Не – отговори му Анджелика и стана от леглото.
Тя се приближи към него и отново го прегърна, а той слагайки ръце на кръста й се вгледа в очите й откривайки разочарованието й каза:
- Анджи, след няколко часа съм тук. Не се цупи!
- Не се цупя, Майкъл. Така ли ти изглеждам? – и тя отпусна ръцете си. – Съжалявам!
- Ооо, това какво беше?
- Нищо. Аз много добре разбирам, че си зает – насили се да му се усмихне тя.
- Ще поговорим по- късно, защото сега наистина трябва да тръгвам. Ела, красавице! – и той я придърпа към себе си. – Обичам те!
- И аз те обичам!
На вратата отново се почука и Майкъл целуна Анджелика и намигайки й каза:
- Помня какво обещах!
Тя се усмихна и той казвайки й довиждане излезе.
Анджелика седна на леглото и се почувства ограбена за пореден път. Знаеше, че трябва да е щастлива, защото беше близо до човека, който обичаше, но отново разбираше колко ще й бъде трудно с него. Искаше й се той да бъде един обикновен мъж, който работи от 9 – 17 и след като се прибере у дома е свободен и не го чакат още хиляди срещи, истерични фенове и огромно количество работа. Осъзнаваше, че е егоист в желанията си, защото Майкъл обожаваше онова, което върши, а тя го ревнуваше от призванието му. Опитваше се да си даде сметка, че никак не е справедлива, но това, че рискуваше собствената си работа заради любовта си я караше да желае и той да направи същото за нея.
Вече не й се спеше и след като си взе душ не знаеше какво да прави с времето си. Пусна телевизора и без дори да гледа започна да прехвърля каналите. В един момент вниманието й бе привлечено от споменаването на името на Майкъл и тя видя репортаж на живо от мястото, на което беше той в момента. Той беше съпроводен от тълпи от фенове и репортери, които нагло се опитваха да се доберат до него. Майкъл се усмихваше мило и тя осъзна, че е истински егоист. Спомни си за разговора им, когато той й казваше колко е уморен от светкавици и осъзна, че въпреки цялата тази негова популярност и цялото внимание, на което беше подложен непркъснато, той бе запазил усмивката и чистота си. Гледаше го как раздава автографи, как се опитва да обърне внимание на всеки и тази негова човечност, която беше съхранил въпреки главозамайващият си статут на мега звезда я караше да го обича още повече. Изведнъж тя се почувства невероятно щастлива и благодарна, защото този изумителен човек беше избрал точно нея, за да я дарява с безкрайно красивата и пълноцветна гама на любовта си.
Живото предаване прекъсна и тя загаси телевизора. Не знаеше кога ще се върне Майкъл и затова съжали, че бе решила да остане в хотела. Анджелика вдигна телефона, за да се чуе с Бриджит, но не успя да я открие. Излезе на терасата и пред нея се разкри пейзажа на града, но и това й омръзна и когато се върна в стаята отново пусна телевизора, загледа се в някакъв филм и неусетно заспа.
Когато Майкъл се прибра завари Анджелика спяща на дивана пред телевизора. Той внимателно издърпа дистанционното от ръката й и го изключи, а след това седна срещу нея. Тя изглеждаше толкова невинна в съня си, така спокойна и нежна, че в него отново се пробуди желанието му да я закриля. Слънцето си играеше на светлосенки върху гладката й кожа и я правеше да изглежда още по- пленителна. Майкъл си мислеше колко много я обича. Сърцето му бе изпълнено с неописуемо умиление, докато я наблюдаваше сладко спяща пред себе си.
След малко той стана и след като я целуна по нежно по слепоочието излезе от стаята, съблече се и влезе в банята. Докато водата се спускаше ободряващо по тялото му той не спираше да мисли за Анджелика и да се усмихва щастлив, че най- после тя отново е при него.
Когато излезе Майкъл се върна при нея и видя, че тя вече се беше събудила, но по всичко личеше, че е отворила очи съвсем скоро. Все още гледаше с премрежен и сънен поглед.
- Майкъл?! Върнал си се – провлачено каза тя, докато се протягаше.
- Да, скъпа.
- Защо не ме събуди?
- Аз се върнах преди малко, взех си душ, а и не желаех да те будя. Ти спеше така сладко.
- Знаеш ли, сънувах те.
- Така ли? – усмихна се той.
- Да и беше много красив сън. Някой път ще ти го разкажа.
- А защо не сега?
- Не, не искам сега.
Докато говореха Майкъл беше клекнал пред нея и отместваше няколко къдрици, които покриваха голото й рамо.
- Разкажи ми, Анджи! – помоли се той и целуна изящното й рамо.
Анджелика се усмихна и на свой ред прибра назад един негов мокър кичур, който палаво се беше спускал пред очите му. Спомена за съня й отново изплува в съзнанието й тя пак се почувства в неговата власт.
- Ти беше у дома и седеше на дивана в дневната ми и си играеше със Спарки.
- Кой е Спарки? – попита Майкъл.
- Кучето ми.
- О! Имаш куче? Каква порода е?
- Той е един красив пълен с енергия лабрадор.
Майкъл се усмихна:
- Да? Аз си играя със Спарки. И?
- Аз... Не се смей! – предупреди го тя. – Аз правех палачинки и бях облечена с вечерна рокля и не бях в кухнята, а в стаята при теб. Ти ме попита, дали искам да ми помогнеш и тогава се появи майка ми и каза, че тя ще направи палачинките, а ние трябва веднага да излезем, защото имало някаква тайна в приготвянето им. След това не помня какво се случи, но ние не бяхме у дома, а се возихме в кола. Гюрука й беше спуснат, а ти караше с бясна скорост, караше стомаха ми да се свива от нея и се смееше с глас... Това беше. Всъщност сега като го разказвам не изглежда нищо особено, но усещането беше много красиво. Сякаш нищо и никой не съществуваше, освен чувството за една много силна връзка между нас, вятъра развяващ косите ни и пътя пред нас.
- Много хубав сън... Искам някога да ми приготвиш палачинки във вечерна рокля – разсмя се той.
- Майкъл! Това е сън. Не се подигравай.
- Кой се подиграва?! Искам да ям палачинки. И като стана дума за храна, ти какво си яла днес?
- Не съм яла.
- Анджи!!! Спомняш ли си кога яде за последен път?
- В самолета от L.A. за Токио – виновно го погледна тя.
- Ти се невъзможна. Нали ти казах да си поръчаш нещо?
- Амиии... Аз заспах – оправда се тя.
Майкъл поклати глава и се изправи.
- Какво искаш да поръчам?
- Не знам... Майкъл, искам сладолед.
- Храна, Анджи!
- О, избери ти!
Тя чу Майкъл да поръчва салати, варена царевица, пиле и сладолед.
- Анджи, какъв сладолед искаш?
Тя се замисли за кратко и после каза:
- Боровинков.
Майкъл се усмихна и докато довършваше проследи как тя стана от дивана и се отправи към спалнята. След като приключи разговора, той я последва и влезе през притворената врата на стаята. Завари Анджелика да се съблича и виждайки първоначалната й изненада, сведе поглед. Миг след това се изкуши да я погледне отново. Във времето, през което тя беше далече от него той често беше извиквал в спомените си красивото й сексапилно тяло, съблазнителните му извивки и сега беше безпомощен пред разкрилата се пред него отново красота.
Анджелика бързо посегна за хавлията, обви я около себе и усмихвайки се каза:
- Имам нужда от душ. Нали не възразяваш?
- Всеки път ли ще ме питаш, дали можеш да влезеш в банята?
Тя само му се усмихна без да му отговаря. Майкъл я проследи с поглед очарован за пореден път от грациозната й походка, от прекрасната й спускаща се като водопад по гърба й коса, от изящните й рамене... Анджелика влезе в банята, но остави вратата й леко притворена. След малко Майкъл чу шума от стичаща се вода и изкушен от сякаш предизвикателно подканващата го открехната врата се приближи и бавно я отвори, надниквайки вътре. Анджелика беше с гръб към него и той се облегна на рамката на вратата, кръстоса ръце пред гърдите си и с наслада се загледа в голото тяло пред себе си. Съвършената й фигура беше покрита с пухкава бяла пяна, която изтласквана от струята вода бавно се спускаше по омайните й форми и близваща за последно стъпалата й се сбогуваше с красотата й. Мократа кожа на Анджелика изглеждаше сякаш по- гладка от сатен и Майкъл изпитваше непреодолимо желание да я докосне, но не искаше да разваля мига, в който безмълвно съзерцаваше прелестта й.
Анджелика се извърна, за да вземе лосиона и усети погледа на Майкъл върху себе си. Когато срещна очите й Майкъл й се усмихна загадъчно, но тя не отговори на усмивката му, а го гледаше недоволна от това, че навлиза неканен в личното й пространство. Майкъл обаче игнорираше онова, което тя демонстрираше и невъзмутимо я съзерцаваше и усмивката продължаваше да играе по лицето му.
- Майкъл! - каза тя най- сетне
Той повдигна въпросително вежди.
- Излез! - покани го тя.
Майкъл поклати глава в отрицание. Анджелика отново се намръщи, а той сякаш изпитваше удоволствие да я гледа как се опитва да наложи своята воля и се усмихна отново.
Анджелика посегна с длан към струята и замахвайки с ръка я насочи към Майкъл. Капчиците полетяха към него и се приземиха върху лицето и гърдите му.
- Аууу... - разсмя се той . - Лошо момиче!
- Майкъл, излез!
- Няма - поклати глава той. - Не мога.
- Майкъл!!! - отпусна безпомощно ръце Анджелика.
- Какво като те гледам, Анджи?
- Притесняваш ми.
- Ще те притеснявам ли, ако се приближа? - предизвикателно я попита той.
- Да. Излез.
- Не - отказа той.
- Да - настояваше тя.
Майкъл искрено се забавляваше на опитите на Анджелика да я остави сама. Докато се опитваше безуспешно да го накара да излезе, Майкъл не спираше да попива с поглед. Тя се опитваше да застане така, че очите му да не могат да достигат до едни от най- съкровените места от тялото й, но той и нямаше нужда от това. Беше му достатъчно да вижда само красивите й тънки глезени, идеално оформените й прасци и стегнатите й дълги бедра и се изпълваше с възхищение. В момента гледката, въпреки че беше неописуемо възбуждаща, караше Майкъл да съзерцава Анджелика както художник съзерцава модела си. Правилните й пропорции преливащи се плавно една в друга го омагьосваха и той възхитен не можеше да помръдне от мястото си.
- Не - отново поклати глава той.
Анджелика го погледна с молба й каза:
- Това е лично, Майкъл!
- Ауу... И какво те притеснява, че ще видя? Нещо, което не съм видял до сега ли?
- Ти си лош.
Той се усмихна отново и се съгласи с нея:
- Лош съм, да.
Анджелика се отказа да спори с него и му обърна гръб, опитвайки се да игнорира присъствието му. Когато посегна към интимния си душ гел тя почувства, че не би могла да го нанесе пред Майкъл и отново го помоли без да го поглежда:
- Майкъл, не мога така... Моля те, излез!
Не го чу да й отговаря затова го потърси с поглед и беше изненадана да го види в непосредствена близост до себе си. Тя понечи да каже нещо, но той сложи пръсти върху устните й и каза:
- Шшшш... Нека ти помогна с това!
Тя отново искаше да каже нещо, но Майкъл поклати глава и взе тубата с гела от ръката й, а тя неспирайки да го гледа в очите бавно я пусна. След това Анджелика проследи как той сложи от гела върху дланта си и провря ръка между бедрата й. Усещането пръстите му да я докосват отново на това толкова сензитивно място я накара да затвори очи. Майкъл нежно плъзгаше пръстите си и не спираше да я гледа. Тя отвори очи и срещна неговите. Той я гледаше възхитен и омаян, а тя вече започваше да чувства ефекта, който й носеше деликатното му докосване и дълбоко въздъхна. Той прокара дланта си още веднъж и каза:
- Мисля, че си готова - и отдръпна ръката си.
Анджелка бързо посегна, успя да го хване за китката и помоли:
- Не спирай, моля те! Искам да продължиш!
Той впи очите си в нейните завладян от желанието да види отново как Анджелика се запалва, как гори и после как изригва в пламъците на блаженството. Искаше да се вгледа пак в премреженият й поглед, в лицето й покриващо се с руменина, желаеше да чуе забързаното й дишане, сладките й изкусителни стонове и да я притисне към себе си, когато усетеше как има нужда от силната му прегръдка. Заради тези си желания той отново върна ръката си между бедрата й и след малко Анджелика го прегърна през врата и отпусна глава върху рамото му .
Нежните му пръсти изкусно я водеха към момента, в който дъха й почти спираше и й се искаше да плаче от разливащата се по цялото й тяло наслада смесена с любовта към Майкъл.
Скоро Майкъл чу стоновете и сладките й въздишки и усети топлите й устни жадно търсещи неговите. Анджелика прокара пръсти през къдриците му и леко опъна косата му, когато усети как екстаза й е съвсем близо.
- Анджи, погледни ме!
Тя вдигна глава и той видя прекрасното й красиво лице и очите й потънали в омая. Майкъл я беше прегърнал през кръста със свободната си ръка и усещаше как тя трепери и как малко след това Анджелика се загуби и отмятайки глава на назад простена. После тя бързо се притисна към Майкъл, а той я притегли още по- плътно към себе си като нежно галеше гърба й.
Те останаха известно време прегърнати и нежно целуващи се, а водата се стичаше по телата им. След това Майкъл леко се отдръпна от нея, за да я погледне, а тя мило му се усмихна и каза:
- Обичам те!
Той отново я притисна към себе си и прошепна:
- Аз те обичам повече!