Текста не е подходящ за лица под 18 години!!!
В просъница тя чу гласа на Майкъл, който пееше нещо. Усмихна се и се заслуша в онова, което пееше той, а то не бе нищо повече от: „Анджелика, събуди се!” с различни интонации. Тя вдигна телефона:
- Здравей, Майкъл!
- Здравей, принцесо! Събудих те, нали?
- Да - каза тя и се прозя.
- Ооо, съжалявам!
- Наистина?
Той се разсмя:
- Всъщност, не, не съжалявам. Исках да те чуя.
- А какво е толкова важно, за да се осмелиш да ме събудиш в...О, Майкъл, 2: 45 сутринта е! Лошо момче!
- Амиии...Да видим. Непреодолимо желание да чуя гласа ти, смеха ти...Анджи, получи ли онова, което ти изпратих?
Анджелика долови палавия тон в гласа му и се усмихна:
- Да.
- Харесва ли ти?
- Аха.
- Само „Аха”? - престори се на обиден той.
- Много ми хареса. Благодаря ти!
- За нищо...Пробва ли я?- попита Майкъл с променен глас.
- Да.
- И?
- „И”, какво?
- Анджи! Не си играй с мен!
- Не си играя. Прекрасна е!
- Успях ли да улуча размера?
- Да, точен си - потвърди тя.
- Облича ли я вече?
- Аха.
- Бих искал да можех да видя как ти стои.
- Може би ще ме видиш - отново се усмихна тя.
- Може би? Какво означава това?
- Знаеш ли? Всъщност в момента съм с нея.
- О!..Започвам да си те представям и да искам да я сваля от теб.
- Майкъл! - каза тя смеейки се.
- Какво?
- Нищо.
- Анджи, това, което искам да ти направя в момента много ме възбужда.
Гласа на Майкъл беше станал дълбок и леко дрезгав. Анджелика вече отлично познаваше този глас и знаеше, че той наистина говори с този тембър когато е възбуден. Не знаеше какво да му отговори и затова предпочете да замълчи.
- Принцесо? Там ли си?
- Да.
- Знаеш ли какво си представям сега?
- Какво?
- Как те докосвам - знаеш къде, как те целувам, как...
Тя бързо го прекъсна:
- Майкъл, спри!
- Защо?
- Защото...Защото...
- Защото какво, скъпа?- попита той.
- Защото, когато ми говориш така започва да ми призлява от желанието да си до мен.
Майкъл замълча за кратко и после каза:
- Затвори очи, мила.
- Защо?
- Просто го направи и се води само по гласа и думите ми.
- Какво имаш предвид, Майкъл? – не спираше да недоумява Анджелика
- Довери ми се. Затвори очи.
Анджелика реши да приеме предизвикателството му и затвори очите си.
- ОК, затворих ги - каза тя.
- Сега си представи огрян от слънцето плаж на самотен остров. Ти си там. Сама. Лежиш върху белия ситен пясък, а вълните обливат краката ти. Слънцето блести в капчиците вода по тялото ти и те изглеждат като стотици малки диаманти. Там ли си вече?
- Да - отговори тя.
- С какво си облечена?
- Не съм облечена.
- ОК, ти си гола. Краката ти са свити в коленете и вълните те близват между тях. Какво усещаш?
- Хубаво е - каза Анджелика поемайки дълбоко въздух.
- Този допир на водата възбужда ли те? - попита Майкъл с още по- дрезгав глас.
- Да.
- Сега искам да сложиш ръката си там където вълните те докосват - той замълча за кратко. - Направи ли го?
- С какво си облечена?
- Не съм облечена.
- ОК, ти си гола. Краката ти са свити в коленете и вълните те близват между тях. Какво усещаш?
- Хубаво е - каза Анджелика поемайки дълбоко въздух.
- Този допир на водата възбужда ли те? - попита Майкъл с още по- дрезгав глас.
- Да.
- Сега искам да сложиш ръката си там където вълните те докосват - той замълча за кратко. - Направи ли го?
Анджелика се беше оставила на гласа му да я води и сякаш изпадаше в състояние на хипноза. Представата за острова, слънцето и вълните беше толкова ярка и реална, че тя се подчини на молбата му без дори да се замисля.
- Да - отговори му тя.
- ОК...Вълните вече не са ти достатъчни и ти искаш по- силно усещане. Какво е то?
- Ти да ме докосваш - въздъхна тя.
- Не...Сама си. Няма никой друг наоколо. Какво искаш?
- Искам теб! - простена тя.
- Анджи, довери ми се и се води по думите ми. Прокарай пръсти там където е концентрирано желанието ти. Бавно, скъпа...Много бавно. Правиш ли го?
Анджелика се подчини:
- Да.
- Какво е усещането? Опиши ми го?
- Хубаво е.
- Дай ми повече! - каза той и гласа му беше дълбок - Какво усещаш?
- Хубаво е...Влажно...
- Още! - Помоли я той.
- Някак нежно, деликатно...По тялото ми се разлива топлина. Приятно е.
- Сега искам да докоснеш клитора си. Внимателно...Не бързай...Прокарай пръсти по него...Много бавно...Правиш ли го?
Анджелика му отговори само със стон, а Майкъл продължи:
- Сега искам да го натиснеш леко и да отпуснеш, а след това повтори...Сега започни да го масажираш. Направи го, скъпа.
Анджелика изпълняваше думите му и усещането на възбуда я завладяваше напълно. Чуваше дрезгавият му глас и дълбокото му дишане в ухото си и това й действаше като електричество.
- Какво искаш сега? - попита Майкъл.
- Искам теб. Искам да си тук!- отново простена тя.
- Успокой се, скъпа! Искам да докоснеш гърдите си!
- Майкъл, искам те! Много те искам!
- Аз също, мила. Аз също. Просто искам да те освободя от напрежението, ОК? Не се разсейвай сега. Просто слушай гласа ми. Върни се на брега, усети вълните и слънцето. Те не спират да те докосват. Ти си възбудена, много си възбудена. Сега искам да спреш да докосваш клитора си и отново да се погалиш бавно и нежно. Правиш ли го?
- Да.
- Опиши ми какво правиш?
- Прокарвам пръсти бавно отгоре - надолу и ги връщам обратно. Още по- влажно е... – задъхано каза тя.
Майкъл въздъхна на пресекулки и пъхна ръка под боксерките си:
- Ох, скъпа!...Пъхни пръст в себе си и усети къде е мястото, което ти донася насладата...Намери ли го?
- Не още - каза тя.
- Хайде, скъпа! Можеш...С другата ръка не спирай да галиш гърдите си, стискай леко зърната им... Вълните не спират да те близват между краката, удрят се в клитора ти и след това пак се връщат. Намери ли вече мястото, мила? - попита той чувайки забързаното й дишане и стоновете й.
- Да.
- Сега пъхни и другия си пръст и не спирай да дразниш там където е точката на удоволствието ти. Не спирай, Анджи!
Стоновете на Анджелика се сливаха. Усещането й ставаше все по- силно, а Майкъл не спираше да й действа с побъркващия си възбуждащ глас:
- Хубаво ли е?
- Хубаво е. Много е хубаво!
- Близо ли си, скъпа?
Тя не му отговори, а той продължи:
- Не спирай, миличка! Кажи ми, близо ли си?... Хубаво е. Дяволски хубаво е. Ти си толкова близо. Секунди и ще усетиш как те завладява удоволствието. Отдай му се, скъпа! Искам да чуя колко ти е хубаво! Дай ми сладките си стонове. Дай ми ги, Анджи! Близо ли си?
Тогава Майкъл чу изригването й. Беше толкова въздействащо и пагубно страстно. Стоновете й го влудиха. Докато я беше водил по пътя към върха той не бе спрял да докосва себе си. Представи си я разпиляна с невиждащия поглед, потънала в насладата си и той свърши малко след нея.
След малко я чу да казва с онзи отмалял, но задоволен глас:
- Майкъл, толкова хубаво беше това, което направи. Толкова реално...Сега...Сега просто искам да те гушна и да те целуна. А ти?...Ти успя ли...- тя не посмя да го попита директно.
- Да, скъпа. Ти звучеше толкова сладко и възбуждащо. Как бих могъл да издържа?!
- О, как искам да си тук сега!- простена тя.
- Ела при мен, Анджи! – помоли се Майкъл.
- Майкъл, аз... – и тя замълча.
- Да?
- Не. Нищо.
- О, не, искаше да ми кажеш нещо – кажи го!
- Исках да кажа, че ти си... Чудо си. Липсваш ми! Аз не знам как... Ние се познаваме... Даваш ли си сметка, че се познаваме от по- малко от два месеца? Че сме се виждали...
- Анджи, спри! – Прекъсна я Майкъл. – Това има ли значение за теб?
- Не, всъщност, не. Аз го казвам не за друго, а защото е толкова силно. Аз се страхувам. Губя се. Не мога да се позная. Аз съм... Твоя съм изцяло и се страхувам, че е ... – тя отново замълча.
- Че е? – попита Майкъл.
- Не. Казах достатъчно – отказа да довърши Анджелика.
- Тогава нека аз ти кажа нещо. Не знам какви мисли се въртят в хубавата ти главица, но искам да дойдеш при мен и искам да ми кажеш кога ще го направиш.
- Не знам кога, но ще дойда.
- Не, не! Искам да ми кажеш: ” Майкъл, на... аз пристигам.” Тогава аз ще уредя всичко по пътуването ти, ще изпратя някой да те вземе от летището, ще...
- Майкъл, спри! Разбирам и ще ти кажа когато имам възможност да дойда. Не мисли, че не искам да го направя!
- Тогава го направи! Не мога повече така! Не мога!
Анджелика потръпна от протеста в гласа му. Искаше й се да му каже, че сигурно в края на седмицата ще се видят, но нещо я спря. След като разговорът им приключи тя вече знаеше защо не му сподели нищо за решението си и една палава усмивка заигра по лицето й. Щеше да го изненада.
- Да - отговори му тя.
- ОК...Вълните вече не са ти достатъчни и ти искаш по- силно усещане. Какво е то?
- Ти да ме докосваш - въздъхна тя.
- Не...Сама си. Няма никой друг наоколо. Какво искаш?
- Искам теб! - простена тя.
- Анджи, довери ми се и се води по думите ми. Прокарай пръсти там където е концентрирано желанието ти. Бавно, скъпа...Много бавно. Правиш ли го?
Анджелика се подчини:
- Да.
- Какво е усещането? Опиши ми го?
- Хубаво е.
- Дай ми повече! - каза той и гласа му беше дълбок - Какво усещаш?
- Хубаво е...Влажно...
- Още! - Помоли я той.
- Някак нежно, деликатно...По тялото ми се разлива топлина. Приятно е.
- Сега искам да докоснеш клитора си. Внимателно...Не бързай...Прокарай пръсти по него...Много бавно...Правиш ли го?
Анджелика му отговори само със стон, а Майкъл продължи:
- Сега искам да го натиснеш леко и да отпуснеш, а след това повтори...Сега започни да го масажираш. Направи го, скъпа.
Анджелика изпълняваше думите му и усещането на възбуда я завладяваше напълно. Чуваше дрезгавият му глас и дълбокото му дишане в ухото си и това й действаше като електричество.
- Какво искаш сега? - попита Майкъл.
- Искам теб. Искам да си тук!- отново простена тя.
- Успокой се, скъпа! Искам да докоснеш гърдите си!
- Майкъл, искам те! Много те искам!
- Аз също, мила. Аз също. Просто искам да те освободя от напрежението, ОК? Не се разсейвай сега. Просто слушай гласа ми. Върни се на брега, усети вълните и слънцето. Те не спират да те докосват. Ти си възбудена, много си възбудена. Сега искам да спреш да докосваш клитора си и отново да се погалиш бавно и нежно. Правиш ли го?
- Да.
- Опиши ми какво правиш?
- Прокарвам пръсти бавно отгоре - надолу и ги връщам обратно. Още по- влажно е... – задъхано каза тя.
Майкъл въздъхна на пресекулки и пъхна ръка под боксерките си:
- Ох, скъпа!...Пъхни пръст в себе си и усети къде е мястото, което ти донася насладата...Намери ли го?
- Не още - каза тя.
- Хайде, скъпа! Можеш...С другата ръка не спирай да галиш гърдите си, стискай леко зърната им... Вълните не спират да те близват между краката, удрят се в клитора ти и след това пак се връщат. Намери ли вече мястото, мила? - попита той чувайки забързаното й дишане и стоновете й.
- Да.
- Сега пъхни и другия си пръст и не спирай да дразниш там където е точката на удоволствието ти. Не спирай, Анджи!
Стоновете на Анджелика се сливаха. Усещането й ставаше все по- силно, а Майкъл не спираше да й действа с побъркващия си възбуждащ глас:
- Хубаво ли е?
- Хубаво е. Много е хубаво!
- Близо ли си, скъпа?
Тя не му отговори, а той продължи:
- Не спирай, миличка! Кажи ми, близо ли си?... Хубаво е. Дяволски хубаво е. Ти си толкова близо. Секунди и ще усетиш как те завладява удоволствието. Отдай му се, скъпа! Искам да чуя колко ти е хубаво! Дай ми сладките си стонове. Дай ми ги, Анджи! Близо ли си?
Тогава Майкъл чу изригването й. Беше толкова въздействащо и пагубно страстно. Стоновете й го влудиха. Докато я беше водил по пътя към върха той не бе спрял да докосва себе си. Представи си я разпиляна с невиждащия поглед, потънала в насладата си и той свърши малко след нея.
След малко я чу да казва с онзи отмалял, но задоволен глас:
- Майкъл, толкова хубаво беше това, което направи. Толкова реално...Сега...Сега просто искам да те гушна и да те целуна. А ти?...Ти успя ли...- тя не посмя да го попита директно.
- Да, скъпа. Ти звучеше толкова сладко и възбуждащо. Как бих могъл да издържа?!
- О, как искам да си тук сега!- простена тя.
- Ела при мен, Анджи! – помоли се Майкъл.
- Майкъл, аз... – и тя замълча.
- Да?
- Не. Нищо.
- О, не, искаше да ми кажеш нещо – кажи го!
- Исках да кажа, че ти си... Чудо си. Липсваш ми! Аз не знам как... Ние се познаваме... Даваш ли си сметка, че се познаваме от по- малко от два месеца? Че сме се виждали...
- Анджи, спри! – Прекъсна я Майкъл. – Това има ли значение за теб?
- Не, всъщност, не. Аз го казвам не за друго, а защото е толкова силно. Аз се страхувам. Губя се. Не мога да се позная. Аз съм... Твоя съм изцяло и се страхувам, че е ... – тя отново замълча.
- Че е? – попита Майкъл.
- Не. Казах достатъчно – отказа да довърши Анджелика.
- Тогава нека аз ти кажа нещо. Не знам какви мисли се въртят в хубавата ти главица, но искам да дойдеш при мен и искам да ми кажеш кога ще го направиш.
- Не знам кога, но ще дойда.
- Не, не! Искам да ми кажеш: ” Майкъл, на... аз пристигам.” Тогава аз ще уредя всичко по пътуването ти, ще изпратя някой да те вземе от летището, ще...
- Майкъл, спри! Разбирам и ще ти кажа когато имам възможност да дойда. Не мисли, че не искам да го направя!
- Тогава го направи! Не мога повече така! Не мога!
Анджелика потръпна от протеста в гласа му. Искаше й се да му каже, че сигурно в края на седмицата ще се видят, но нещо я спря. След като разговорът им приключи тя вече знаеше защо не му сподели нищо за решението си и една палава усмивка заигра по лицето й. Щеше да го изненада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар