Повече от чувство 40

Майкъл се прибираше след дългочасовата си обиколка из Бомбай. Онова, което му беше разкрил града го бе подтиснало. Тук усети със страшна сила разликата в класите, деленето на касти и покъртителната бедност и живот потънал в мизерия. Лъскавият прием и пътуването му след това по бедните странични улици го бяха накарали да изтръпва.
Сега имаше огромна потребност да прегърне Анджелика. Знаеше, че тя има нужда от него, защото я беше оставил невероятно разстроена. На него самият също му беше трябвало много време, за да се възстанови от възбудата. Едва беше успял, защото мислите му непрекъснато се бяха връщали към зовящото й го горещо тяло, към устните й и сякаш непрекъснато бе чувал греховните й стонове и чувствал влудяващите й го движения. Тези спомени го бяха карали дълго време да води битка със себе си, за да не се върне при нея и да отложи всичко, което беше планувано за деня.
Майкъл изпитваше огромна вина, че не беше успял да мисли трезво и се бе поддал на желанието си, осъзнавайки, че тя най- вероятно е права и телефона няма да ги остави за дълго сами. Не беше преценил трезво, че ще стигнат така далече за толкова кратко време, но тя бе била така предизвикателна в близостта си, че той беше забравил за реалността. Сълзите й все още го нараняваха и той бързаше, за да й се извини. Знаеше, че Анджелика търпи много негативи в тази така сложна връзка. Майкъл жадуваше да има времето, за да може да бъде с нея, тя да може да го придружава на всички места, които той посещава, да я запознае с всички, но искаше да я предпази от любопитството на медиите и хората. Тя от своя страна заради работата си не можеше да се задържа за дълго при него, а той окован във веригите на турнето си беше заставен да бъде на хиляди километри от нея.
Днес за първи път Майкъл си позволи да й купи подарък, който беше скъп, но той толкова му хареса, че не успя да го отмине. 

 Красивата гривна, обсипана с диаманти перфектно щеше да прилегне на фината изящна китка на Анджелика и той копнееше да я постави на ръката й. Искаше да я зарадва и да види щастливият блясък в очите й. Въпреки че, Анджелика беше много по- различна от всички жени, които познаваше, Майкъл знаеше, че тя харесва красивите бижута и вярваше, че изборът му е правилен. Той се надяваше, че тя няма да изтълкува погрешно желанието му да й подари тази разкошна гривна. Той можеше и искаше да я обсипва с подаръци, но не желаеше тя да се чувства некомфортно от тях. Винаги, когато й подаряваше нещо се съобразяваше с това, че тя не разполага с неговите възможности и подаръците му бяха на нищожна цена, но винаги поднесени с много любов. 
Майкъл отвори вратата на апартамента и потъна в тъмнина. Той си помисли, че щом не е в хола Анджелика най- вероятно спи и бавно отвори врата на спалнята. Процеждащата се светлина от лампите в хола откриха пред него гледката на празното легло и Майкъл учудено посегна към ключа за осветлението. Леглото беше непокътнато и той още по- изненадан се отправи към банята, която също го посрещна тъмнееща и пуста. Не беше типично за Анджелика да остава навън в непознатите и чужди градове до толкова късно и в Майкъл започна да назрява паника, че нещо й се е случило.
Той затвори врата на банята и уплашеният му поглед се спря върху плика поставен върху възглавницата му. Майкъл го взе и извади листа от него. Прочете написаното и застина. Погледът му отново се плъзна по листа, попивайки всяка написана дума и след това той бавно седна на спалнята и сведе глава. Ръцете му се отпуснаха безпомощно върху бедрата му, а с едната от тях все още здраво държеше бележката от Анджелика.
Мислите му се лутаха в опита си да осъзнае действителността. Той недоумяваше защо тя бе постъпила по този начин?! Не можеше да си обясни как бе допуснала да му каже „Довиждане” така?! Майкъл започна да си мисли, че той се бе лъгал в чувствата й. Вероятно тя просто бе имала нужда от авантюра. Но, не! Той не беше усетил никакъв фалш. Чувстваше любовта й с всяка фибра на тялото си и всеки път когато се взреше в очите й. Тогава защо го бе направила?! Той недоумяваше как тя може така да си замине като му остави само три изречения. Толкова ли заслужаваше той? Три изречения и нищо повече? Наистина ли Анджелика е трябвало да си тръгне така спешно и да го лиши от възможността да й каже „Довиждане”. Без да му даде шанс да поговорят, без да знае кога биха могли да се видят отново? Постъпката й го нараняваше и обиждаше. Той знаеше, че прави всичко по силите си, за да я накара да се чувства добре. Не можеше да бъде непрекъснато с нея, но тя знаеше, че в момента той работи. Беше й обяснил и не веднъж, че животът му преминава в постоянно движение и че по време на турнетата е най- натоварен. Тя не можеше да му се сърди, че си върши работата и се отнася с отговорност към нея. Той също не й се сърдеше, когато тя си тръгваше, въпреки че искаше да е до него през цялото време. Обичаше да знае, че когато се прибере няма да го очаква пуста хотелска стая, а тя ще е там и ще го стопли с усмивката си и с нея ще накара умората му да изчезне. А сега я нямаше. Беше си тръгнала неочаквано, грубо и цинично. Сякаш го беше зашлевила през лицето. Не можеше да повярва, че момичето, което го караше да изпитва токова силна и безпрекословна любов се бе отнесло така безцеремонно с него. Не можеше да повярва, че това беше възможно. Болката засядаше в гърдите му. Погледът му беше празен и изумен и разширените му очи се взираха невиждащи в пода.
Майкъл набра рецепцията и поиска да го свържат с Америка. След това избра номерът на Анджелика. Чу сладкият й глас и след сигнала той тъжно и с огромна болка каза: „Защо постъпи така, мила?! Нарани ме. Накара ме да се чувствам глупаво. Наистина ли го заслужавам, Анджи? По този начин ли?” После той бавно остави слушалката и пак препрочете думите й които вече знаеше наизуст.
След малко Майкъл започна да сваля сакото си. Докато го правеше напипа кутията с гривната. Той я извади от джоба си, вгледа се в нея и я отвори. Отвътре диамантите примамливо заблестяха и сякаш намигвайки му го питаха къде е китката, която трябва да украсят. Майкъл рязко затвори капака и в пристъп на гняв понечи да хвърли кутията, но нещо го спря и той безпомощно отпусна ръката си. Чувстваше се безкрайно объркан и изгаряше от желание да говори с Анджелика. Тя му дължеше обяснение! Той искаше да я попита толкова много неща. В съзнанието му изплуваха разплаканото й лице, нежеланието й да разговаря с него и отчетливата й възбуда, с която тя се бореше. Майкъл не можеше да допусне, че тя си беше тръгнала, защото я лиши от секс и защото не задоволи нагона й. За него също бе било неприятно, че трябва да излезе, но и двамата отлично знаеха, че щом той се върне няма да издържат повече от час и вечерта им отново ще премине в утоляване на желанието им да се чувстват и сливат до припадък. Той не виждаше никаква логика в постъпката й, за която беше сигурен, че е необмислена и импулсивна. Какво искаше още тя? Какво? Имаше нещо друго, което я беше накарало да постъпи по този неочакван начин, нещо скрито , за което тя не му беше споделила. Искаше тя да да му каже какво е то, да му обясни детската си постъпка, която така силно го обиждаше и нараняваше. Даваше й всичко, което би могъл да даде на любимата си. Бореше се да запази връзката им чиста и неопетнена от медиите или от преценящите и осъждащи погледи на хората около тях. Майкъл си спомни подчертаната агресия на Карън към Анджелика, която винаги и при всеки удобен случай се опитваше да я засегне и нарани като правеше хапливи забележки по неин адрес. Веднъж съвсем неуместно тя беше изказала мнението си, че Анджелика е неискрена и че го мами за чувствата си. Веднага той беше провел много остър разговор с Карън, в който й беше дал да разбере, че ако продължава да демонстрира отношението си към Анджелика, ще се принуди да я уволни. Тя му беше казала: „ Помни, че съм права. Рядко греша в преценката си. Тя така ще те нарани, че болката от Лиса ще ти се стори като детска песничка.” Сега Майкъл не знаеше, дали Карън не беше права. Анджелика се отнасяше с него като с някой, с когото нямаше нищо сериозно и когото може да игнорира с лека ръка. Появяваше се и си тръгваше, когато тя пожелае, а Майкъл не одобряваше такова непостоянство и несигурност. Той не разбираше как може някой да наранява по този начин, когато обича?! Винаги ли беше така? Онези, които обичаше го нараняваха най- жестоко. Той знаеше, че тя ще си тръгне скоро, но това ли беше начинът? Такъв ли трябваше да бъде споменът, който тя искаше да му остави от последните им минути заедно?
В този момент Майкъл се почувства много сам. Загаси осветлението, легна на леглото и посегна към възглавницата на Анджелика в желанието си да открие аромата й, но спалното бельо беше сменено и той притискайки плътно към себе си възглавницата, тъжно въздъхна.
Искаше му се й се разсърди, заради отношението й, заради безпардонното й решение, но не можеше да изпитва нищо повече от пустота и обида. Искаше тя да е близо, имаше силна и неутолима нужда от нея. Това чувство се бе засилвало с всеки изминал ден, в който тя му беше подарявала усмивката и обичта си. Анджелика постепенно му откриваше себе си и той пиеше от откровенията й с цялата си влюбена душа. Чувстваше се сякаш пред предизвикателството да отваря врата, а след нея да следва друга и той да попада на нови места, които го изненадваха и омайваха. И не беше само физическото привличане. Анджелика имаше толкова мъдрост в себе си, толкова чувствителност и състрадателност, че той не спираше да желае да споделя с нея всяка секунда от живота си.
Телефонът иззвъня. Майкъл посегна и тихо каза:
- Ало?
Гласа на майка му го накара да се почувства защитен, но този миг трая съвсем кратко. Тя отново му говореше за Деби. Неочаквано попита:
- Чел ли си пресата?
- Знаеш, че не го правя, мамо? Каква глупост са написали отново?
- Не мога да повярвам, че имаш такъв огромен екип от хора, които се грижат за имиджа ти и са пропуснали да ти съобщят точно това! – Възмутено каза Катрин. – Майкъл, ти в кой век живееш? Къде си? Деби е говорила с приятелка, която е разгласила за бременността й. Трябва да прочетеш статията!
- Не желая. Все пак това е истина. Кое трябва да ме притеснява? – Попита незаинтересувано той.
- Как кое? Майкъл, порасни най- после! Те се опитват да те представят зле и с обидни имена, а ти се държиш все едно нищо не е станало.
- Мамо, - въздъхна Майкъл – уморен съм да чета глупости за себе си. Да пишат каквото искат. Трябва ли да се наранявам допълнително?
- О, те казват, че е имало изкуствено осеменяване...
- Мамо! – Прекъсна я Майкъл – Нека пишат каквото пожелаят. Аз знам каква е истината.
- И каква е, Майкъл? – попита Катрин.
- Не желая да коментирам.
- Кога ще се жените? – продължи атаката майка му.
- Наистина не ми се говори за това точно сега.
Катрин въздъхна и Майкъл се почувства длъжен да я успокои.
- Виж, мамо ще говоря с Деби и ще реша. Но запомни, че го правя само заради теб. Аз не обичам тази жена. Обичам друга.
- Другата се разведе с теб, ако си забравил – апострофира го Катрин.
Майкъл замълча, мислейки дали да сподели с майка си за Анджелика и после каза:
- Не говоря за Лиса.
- Какво се опитваш да ми кажеш, Майкъл?!
- Не се опитвам. Казвам ти го. Има друга жена, която обичам до полуда.
Въздишката на Катрин този път беше още по- дълбока.
- Не мисля, че искам да слушам повече. Обичай когото пожелаеш, но ти ще се ожениш за Деби. Разбираш ли?
Майкъл мълчеше.
- Майкъл? Чуваш ли ме?
- Да, мамо. Вече водихме този разговор и преди. Ще се оженя за Деби. Да, ще го направя. И, знаеш ли, пак ще им изглежда откачено. Всичко, което правя им изглежда ненормално.
Те говориха по този начин още дълго и след като приключиха разговора Майкъл се чувстваше на предела на силите си. Анджелика си беше тръгнала без да каже нищо. Майка му вече ставаше нетърпелива и го притискаше за брака му с Деби. Света вече беше гръмнал от новината за бременността на Деби и на него му изглеждаше как сякаш всичко се изплъзва от контрола му, а той дори няма желание да противодейства.
Майкъл набра шефа на отдела му за „Връзки с обществеността”. След като се информира за статията, даде нареждане да се пусне изявление от негова страна, което да отрича изкуственото осеменяване и да потвърждава бременността на Деби и неговите отношения с нея.
Главата го болеше. Мислеше си как Анджелика ще се прибере в L.A. и онова, което щеше да прочете за него или да чуе по новините щеше да е за другата жена и нейната бременност. Не можеше да спре да се обвинява как беше объркал живота си за по- кратко от година. Панически се страхуваше как ще реагира Анджелика на тези новини. За нея нищо от тях не беше новост, но въпреки всичко Майкъл предполагаше, че ще се почувства много зле, когато й се наложи да ги чуе сама. Той искаше да може да е до нея, когато тя се натъкне на цялата тази информация, за да я успокои и за да я прегърне, казвайки й колко много я обича. Денят му определено беше непоносим.

                                 ____________________________________________________

Анджелика отпусна ръцете си, които държаха „News of the world” върху скута си и се загледа през илюминатора в мрака навън. Чувстваше се сякаш далече от себе си и от целият свят. Сякаш не беше на 10 000 метра височина над земята, а някъде много по- високо, извън орбита, извън пространството. Усещаше се така сякаш главата й е отделена от тялото й и е пълна с хелий. На първата страница на вестника имаше статия за Майкъл и Деби. Имаше и снимките им. Анджелика за първи път видя жената, която косвено й причиняваше огромно страдание и се почуства още по- зле. Погледа й критично беше обходил всеки милиметър от снимката и тя недоумяваше как е възможно тази жена да бъде избрана от Майкъл за майка на детето му. Очите й се връщаха върху неговата снимка и после пак върху тази на Деби и объркването й ескалираше. Да, тя знаеше истината. Знаеше какво и как се беше случило, но не успяваше да проумее решението на Майкъл. Толкова ли е бил отчаян? Звезда от неговият ранг, толкова силна, мощна и богата фигура в съвременният свят, а толкова объркан и изправен пред невъзможността да е щастлив. За първи път, откакто беше започнала връзката си с Майкъл тя осъзна с пълна сила колко е ненормален живота му и се запита дали иска наистина да е част от тази лудост?! Не искаше тези мисли и непрекъснато се бореше с тях, но те се връщаха със силата на бумеранг в съзнанието й тя не успяваше да ги игнорира.
Майкъл беше станал част от нейният свят, от нейните най- съкровени тайни и тя го обичаше с невероятна сила. Той я бе уловил здраво и Анджелика не беше сигурна, че вече е себе си и че някога ще бъде същата като преди след като му бе позволила да я омагьоса и да я притежава. Всяка нейна мисъл и действие бяха свързани с него. Той вече определяше живота й и тя го знаеше. Сега се бе опитала да се върне към своя свят и ден и да нормализира всичко, но ето, че Майкъл я застигна почти веднага. Той беше навсякъде. Накъдето и да погледнеше тя усещаше присъствието му и огромните пространства скрити в шоколадовите му очи.
Анджелика се запита, дали той е знаел за статията?! Предположи, че няма как да не му е било известно за съществуването й, но не е искал да я коментира пред нея. Оценеше желанието му да я предпази от болката, която изпитваше в момента, но от друга страна се дразнеше от недоверието му към нея. Тя не беше дете и знаеше какво я очаква. Щеше да е любовница на една от иконите на съвременният свят и толкова. Нямаше да има нищо друго, а просто откраднати мигове на споделено щастие да е в обятията му, да е в плен на ласките му и да изригва в красива заря от сливането си с него. Толкова щеше да получи, а един ден, когато тя му омръзнеше той щеше да си тръгне от света й и да я остави унищожена и неспособна да събере парчетата, за да продължи с живота си.
- Г- це? Добре ли сте? – попита жената, която седеше до нея.
- Да. Благодаря! – каза Анджелика и пое подадената й салфетка.
Дори не беше осъзнала, че лицето й отново беше мокро от сълзи. Прииска й се да слезе от самолета, да се махне, да избяга, но не знаеше къде би могла да избяга от самата себе си?! Питаше се защо любовта трябва да й носи такова страдание? Искаше да бъде негова и той неин. Нищо, нищо повече. Желаеше да изчезне всяко препятствие което обричаше обичта им и те да се отдадат един на друг без да се страхуват от нищо и от никого. Стените, с които Майкъл беше обградил живота си я задушаваха и тя имаше нужда да ги разруши и да позволи на въздуха да нахлуе през тях. Искаше да го измъкне от там и да го накара да забрави кой е. Анджелика разбираше, че това са напразни мечти. Връщаше се в L.A. осъзнала, че Майкъл е може би любовта на живота й и разбрала, че те няма да могат да изживеят тази любов както им се искаше.
Когато се прибра в апартамента си след невероятно дългият си и уморителен полет и след като беше минала през Кенет, за да прибере Спарки, тя нямаше сили за нищо друго освен да легне на леглото си. Кучето й се качи и легна до нея, поставяйки влажната си муцуна върху корема й и й отправи неразбиращ поглед. Анджелика го погледна, усмихна му се тъжно и каза:
- Спарки, само, ако знаеш в какво се забърках.
Анджелика се отпусна, но после осъзна, че трябва да се мобилизира и да провери пощата си, обажданията си и да влезе в банята. После можеше да спи. Нямаше време за губене.
Пусна телефонният си секретар и започна да разпечатва едно от писмата. Един познат глас каза: „ Хей, красавице, къде си? Обади ми се, ако си там! Анджи? Явно те няма. Обади ми се. Важно е. Мисля, че няма да повярваш на онова, което имам да ти кажа.” Беше Грег. Гласът му звучеше въодушевен и така свеж. След малко тя го чу отново. Преброи общо 23 съобщения от него и се изуми на настоятелността, с която я беше търсил. За какво му беше?! Живота й без друго беше толкова объркан в момента, за да се появи и той и да я накара да се чувства още по- зле. После Анджелика чу гласа и на Бриджит, която й казваше, че знае, че я няма, но че е говорила с Грег и след като е разбрала, че той я търси неуспешно и причината, поради която го прави я съветваше веднага да му се обади, за да не съжалява след това. Това съобщение на приятелката й събуди любопитството й и тя с недоверие набра номера на Грег. Когато чу гласа на Кери, тя едва удържа желанието си да затвори телефона и безизразно каза:
- Бих искала да говоря с Грег, моля.
Кери замълча за кратко и после студено отговори:
- Един момент.
След малко Грег с присъщият си енергичен тон каза:
- Анджи! Здравей!
- Здравей, Грег! Току – що прослушах съобщенията си и забелязвам, че си задръстил секретаря ми с твоите. Защо ме търсиш така настоятелно?
- Преди всичко искам да ти кажа, че се радвам да те чуя, а след това искам да ти предложа нещо.
- Слушам те – каза Анджелика и се зачете в една оферта за изложба в Ню Йорк.
- Анжди, утре заминавам за Кения – отговори й Грег и замълча.
Докато преглеждаше тарифите за галерията, която може да ползва, Анджелика неразбиращо го попита:
- И затова си ми оставил 20 съобщения? Защо си мислиш, че ме интересува къде отиваш?
- Анджи?! – изненада се Грег – Алоо, събуди се! Отивам в Кения.
- Да, Грег, чух те. Отиваш в Кения.
И точно, когато произнесе тези думи Анджелика осъзна какво й говори Грег.
- Грег?! Отиваш в Кения! Ти отиваш в Кения!!!
- Слава на Бог, чу какво ти казвам – засмя се той. – Това интересува ли те вече?
- Ти шегуваш ли се?! Разбира се, че ме интересува. Разказвай!
Грег й разказа накратко на колко врати е почукал и как най- сетне от „National Geographic” са решили, че могат да му се доверят и са го наели да заснеме така бленуваният от него филм за племената в Кения.
- Направих и нещо, за което може би ще ми се сърдиш. Включих те в екипа си като фотограф.
- Какво си направил? – изуми се Анджелика.
- Моля те, не се сърди! Знам, че си или че беше обсебена от желание да снимаш там. Реших, че ще е хубаво да ти дам възможност да го направиш.
- Защо не ме попита най- напред, Грег?
- Опитах. От повече от седмица те издирвам, но теб те няма никъде. Трябваше да решавам бързо, заради визите и като не те открих, действах на своя глава.
- И сега какво? Задължена ли съм да замина? – попита Анджелика.
- Не, разбира се. Как мога да те задължа да дойдеш след като не знам, дали изобщо го искаш. Просто ти казвам, че можеш. Утре летим в 17:45 часа. Билета ти ще е в мен. Ако искаш, ела.
- Взел си ми и билет?
- Да, взех ти. Не съм ли сладур? – разсмя се той.
- Ох, Грег, трябва да помисля. Не знам. Нямаше ме в страната около 10 дни. Имам да върша толкова много работа. Наистина ме изкушаваш и ме караш да се чувствам пред голяма дилема. Знаеш колко много искам да снимам там. Едва ли друг път ще ми се отдаде такъв шанс.
- Дааа... А и ще поместят снимките ти в списанието.
- Наистина ли? – екзалтирано попита Анджелика.
- Да, мила, наистина.
Грег замълча за кратко и Анджелика чу как Кери му говори нещо и после той добави:
- Ще трябва да затварям. Ако решиш, ще съм на LAX към 16:30 часа на терминал 4. Пътували сме от там. Ще съм в кафето до 17 – 17:10. След това изчезвам. Чао, хънибий.
Анджелика се усмихна на позабравеното от нея обръщение и също се сбогува с него. После седна на дивана и се замисли върху предложението му. Спомни си затова колко време двамата с Грег бяха мечтали за осъществяването на тази идея. Бяха като обсебени от нея, но понеже винаги нещо се изправяше по пътя им да я превърнат в реалност тя си оставаше нереализирана. Сега Грег се беше преборил, беше намерил време за нея и дори при факта, че бяха разделени й даваше шанс да осъществи желанието си да се потопи в многообразието и колорита на тези африкански племена.
Тя отново взе телефона и се обади на Кенет. Разговорът им беше кратък и той беше екзалтиран дори повече от нея. Каза й че ще е престъпление, ако не замине и че няма да й го прости. Той я увери, че ще се справи сам със задачите и преговорите за изложбата в Ню Йорк и каза, смеейки се: „А и Спарки вече ни липсва.”
След като приключи разговора си с Кенет, Анджелика се обади и на Бриджит. Говориха много дълго. Тя не й сподели как си беше тръгнала от Индия и не каза нищо за мислите, които я спохождаха напоследък. Повече говориха за информацията за бременността на Деби. Бриджит каза:
- Толкова го обичам, но никога няма да разбера някои от постъпките и действията му. Вероятно е прав за себе си, но това не пречи всичко около тази личност , Деби, да изглежда някак откачено. Не те обиждам, нали?
- Не, защо да ме обиждаш? Той го е направил преди да се срещнем. Наистина му вярвам, че не би го направил, ако ме познаваше тогава. Не е излишно самочувствие, но, Бриджит, аз виждам и усещам любовта му. Лошо е, че се питам, дали е достатъчна?!
- Дали те обича достатъчно ли? – неразбиращо я попита Бриджит.
- Не, дали е достатъчна само любовта ни, за да продължим въпреки обстоятелствата? – поясни Анджелика.
- Мила, ако любовта не е достатъчна не знам кое друго би било?!
Анджелика не желаеше да обсъждат повече отношенията й с Майкъл и се прехвърли върху по- безопасната тема за предложението на Грег.
- Не, не се чуди, Анджи! – каза Бриджит – И двете знаем, че мечтаеш за Кения от 3 години. Това даже не подлежи на коментар. Просто го направи. Не мисли за работата си тук. Кенет вероятно се справя перфектно, а и сега като пълноправен твой съдружник има интерес да работи с пълна отдаденост, нали?
Анджелика знаеше, че ще замине за Кения още в момента, в който чу, че има уредена виза за там. Нямаше спор затова колко силно искаше да да осъществи този свой блян и разбираше, че не е по силите й да се откаже от заминаването си.
След кратка реорганизация на багажа си тя беше готова за новото предизвикателство. Спарки седеше близо до нея и наблюдаваше как се приготвя да го остави отново и сякаш усетил предстоящата им раздяла тъжно изскимтя.
- О, миличък! Знам, красивото ми бебенце! Толкова ще ми липсваш! – и тя клекна пред него и го прегърна. 
 Тя така и не прослуша всички съобщения на телефона си и не успя да чуе тъжните думи на Майкъл, които  я молеха за обяснение.