Повече от чувство 52

Бяха минали три дни, през които Майкъл беше много зает, а Анджелика за пореден път разбираше, че връзката й с него й е донесла нежелана популярност. Тя се опита да излезе от хотела и да се разходи из Токио, но това се оказа невъзможно. В мига, в който прекрачи във фоайето на хотела усети как чифтове очи я наблюдават и за миг беше застигната от светкавици на фотоапарати. Не бяха много – може би 2 или 3, но това я накара да се извърне рязко и да се отправи към асансьора. Беше й станало ясно, че няма да може да излезе необезпокоявана и ако иска да го направи ще трябва да търси алтернативни пътища и да ползва аварийни изходи. Сякаш за миг осъзна на какво беше подложен Майкъл през целият си живот и потръпна. Да загубиш свободата си, да ставаш обект на интерес на непознати хора, които те преследват като сенки беше нещо, което я изпъваше с огромен протест, възмущение и страх. Тя сви към асансьорите и видя как пред нея усмихнат застава Грег. Анджелика забави ход и не знаеше как да реагира и дали не е най – добре да го отмине, защото спомена от последната им среща все още я караше да потръпва от гняв.

- Здравей, скъпа! – каза той. – Как си?

- Грег... Какво искаш пак?

- Така ли ще говориш с мен, хънибий?

- Нямам време за теб, така че казвай защо си тук?

- Исках да те видя. Исках да разбера как си. Вероятно си много объркана след всичко онова, което се изписа и изговори за теб и любовника ти. Бих ли могъл да помогна с нещо? О, между другото вчера говорих с баща ти... – каза той и поклати глава – Много е наранен, мила. Ядосан дори. Отвратен.

- Грег! Върви си. Не искам да те слушам.

- Защо? Защото съм искрен с теб ли? Какво правиш, Анджи? Кога така тотално ослепя? Какво си мислиш? Че това между теб и Майкъл ще продължи още дълго ли? Защо се заблуждаваш?

- Не желая да коментирам връзката си с никого и най – малко с теб.

- Анджи, не се дръж така с мен. Аз не съм дошъл тук, за да бъда обиждан. Повярвай ми, наистина се притеснявам за теб – каза Грег.

Анджелика се вгледа в него и се опита да прецени, дали той е искрен или не и за своя изненада откри, че Грег наистина не изглежда враждебен.

- Грег, не мога да остана тук. Има много репортери, ако искаш да поговорим, ела с мен.

Грег кимна в знак на съгласие и след малко се качи с Анджелика в асансьора.

- Къде отиваме? – попита той.

- В апартамента на Майкъл. Там журналисти не могат да дойдат, защото има охрана. Не желая някой да те снима на излизане от стаята ми. И изобщо не знам, дали постъпвам правилно в момента.

- Ако искаш ще си тръгна.

Тя го погледна и осъзна, че иска да говори с някой, който я познава така добре като него. Искаше да разговаря за баща си, за ситуацията, в която бе попаднала след като снимките и видеото с Майкъл бяха обиколили целият свят. Анджелика искаше най – сетне да чуе мнение на човек, който няма да я излъже. Знаеше, че Грег може би беше най – подходящ за тези нейни желания.

- Не искам – отговори му тя, а той се усмихна.

Щом влязоха в апартамента на Майкъл, Грег възкликна:

- О! Той не се лишава от лукс и удобства.

Анджелика се усмихна:

- Не забравяй за кого говориш все пак.

- Хмм, след като разбрах, че имаш връзка с него ми е малко трудно да го приемам като поп – звездата. За мен той е мъжа, който ме лишава от възможността да се опитам да се боря за още един шанс с теб.

- Грег, нямаш шанс. Нали се разбрахме за това още в Кения? С или без Майкъл за мен ти си в миналото. Няма сила, която да ми върне предишните чувства към теб. Нека не говорим затова, моля те!

- Трудно ми е, но ще опитам, защото знаеш, че все още те обичам, нали? – каза Грег.

Анджелика не отговори на въпроса му, а попита:

- Искаш ли нещо за пиене?

- Не си забравила какво пия, нали?

Тя се усмихна и се отправи към витрината с алкохол.

- Сигурен ли си, че искаш да пиеш уиски точно сега?

Грег й кимна утвърдително и след като тя му наля питието, седна срещу него и го изчака да отпие. После срещна очите му да я изпиват и той каза:

- По – красива си от всякога. Той прави чудо с теб. Завиждам му.

- Моля те, разкажи ми как е баща ми! – Игнорира коментара му тя. - Какво ти каза?

Грег се вгледа в нея и се замисли, дали да й каже всичко, което беше чул от баща й или да й спести обидите, които бе изрекъл и възмущението от поведението й. Той не искаше да я наранява, а в същото време изпитваше силна потребност да я накаже заради щастието, което беше изписано по нейното лице, въпреки всички проблеми, които имаше. Ревнуваше я от Майкъл разкъсващо и почти изпитваше омраза към този странен и неразбран от целият свят гений и мъж, който беше обсебил красивата му Анджелика.

- Каза ми, че не иска да те вижда повече, хъни... Каза, че не може да ти прости онова, което си му причинила. Не мисля, че ще удържи на думата си – добави Грег, когато видя как очите на Анджелика плувнаха в сълзи. – И двамата знаем, че той те обожава. Няма да издържи да се сърди дълго.

Анджелика въздъхна и преглъщайки сълзите си попита:

- Каза ли нещо друго?

- Анджи, познаваш баща си, нали? Той е като теб. Избухва и огънят му е страшен, но когато пожара се потуши той става отново милият и добър човек, когото и двамата с теб обичаме.

- Той не иска да си отида за Коледа, Грег. Каза ми, че не желае да ме вижда в дома си, че се срамува от мен... Никога няма да забравя как звучеше гласа му. Сякаш изсипваше тонове лед върху мен. Исках да викам, а трябваше да стоя тихо и само сълзите мокреха лицето ми. Много ме нарани. Защо никой от близките ми не ме подкрепи в този труден момент? Защо дори и майка ми застана зад баща ми и ми каза, че не одобрява връзката ми? Кажи ми, Грег! Защо?!

Грег не искаше да я вижда така наранена и отчайващо загубена в болката си. Той много добре знаеше каква силна връзка има Анджелика със семейството си и колко много обича да бъде с тях. Понякога, докато бяха били заедно тя се беше будила рано сутринта и той събуждайки се от тихия шум, който тя създаваше я виждаше как опакова багажа си. Тогава нямаше нужда да я пита къде отива. Той знаеше, че носталгията по семейното огнище и Маями я караха да пожелае да хване първия полет към дома. Той ставаше и ако нямаше неотложни ангажименти и работа започваше да събира и своите неща, а тя само го поглеждаше и се усмихваше, а после бързо го целуваше и казваше: „Радвам се, че ще дойдеш с мен.”. Когато пристигнеха наставаше истински празник и Грег не можеше да се насити от чувството на абсолютна хармония, което го обземаше, докато споделяше смеха, закачките, разказите и онази невъзможна да се опише топлина, която семейството на Анджелика хранеха един към друг. Вечерите се превръщаха в сутрини и те двамата често осъмваха със Силвио, който след няколко бири ставаше тъжен и често говореше за загубата на първородният си син и мъката чертаеше по лицето му сенки на неописуема болка.

- Не бива да страдаш, Анджи – каза той и седна до нея. – Опитай се да ги разбереш. Те го правят, защото те обичат.

- Каква обич е това? Те не искат да чуят, че аз съм щастлива с него. Не искат да разберат, че не ме засяга нищо останало... Никакви бременни съпруги, неговата слава и име. Не искат да разберат, че аз обичам човека, който за тях е една звезда, която ще ме използва. Грег и ти си мислиш, че греша, нали?

- Да, мисля го.

- Защо не можехте да познавате Майкъл поне мъничко, за да разберете колко сте несправедливи?! Той е най – удивителният и прекрасен човек, който съм срещала в живота си.

- Говориш като всеки влюбен човек, Анджи, – каза Грег – но ако се отърсиш от заслепеността си ще разбереш, че нямаш бъдеще с него.

- Защо всички мислите така? Когато приятели, познати и роднини ни говореха как ние с теб двамата сме идеалната двойка и очакваха да остареем заедно видя какво се случи. Ти съзираш само това, че той е известен и звезда, че е Майкъл Джаксън, но не можеш да видиш душата му. Той не е способен да лъже и да играе игри с чувствата на хората. Не е устроен така.

- Нима? Защо тогава има бременна съпруга и любовница? Не е ли същият като мен? – Попита Грег.

Анджелика потръпна. Никога не бе правила това сравнение и сега то се стовари с пълната си сила върху нея.

- Не е същото – отговори тя.

- Защото не искаш да го видиш ли? Коя е разликата? Че аз и ти не бяхме женени ли?

- Спри, Грег. Не ме наказвай повече. Не е същото, защото аз знам, че той ме обича и ще се ожени за мен. Иска го, ще го направи...

Грег се разсмя, а Анджелика го погледна ядосана.

- Ох, мила, извинявай, но това е най – голямото клише, което съществува на този свят. Той се е оженил, докато бяхме в Кения, нали? Защо да се разделя със съпругата си? Ако искаше теб за спътница в живота си щеше да сключи брак с теб, хънибий. Нямаше да го направи с нея. Помисли, Анджи! Аз също обещавах много неща на Кери, но оставах с теб и все още щях да съм теб, ако ти беше повярвала, че те обожавам и че тя е нещо, което ще си отиде с времето.

- Не искам да говорим за миналото, Грег. То вече е далече. Искам да живея сега и искам близките ми да се радват за мен, да са щастливи заради моето щастие, а не да не желаят да ме виждат. Много ме боли. Аз съм си същата. Защо не ме иска вече? Какво му сторих? Дори и да греша аз ще понеса сама болката от тази грешка.

- Аз ти казах, че познаваш баща си. За него това е грях. Как беше: „ Не пожелавай жената на ближния си”, „Не прелюбодействай”. Нали бяха от 10 Божии заповеди? Ти знаеш, че той е ревностен католик. Нали не очакваш да приеме такава връзка? Беше му трудно и нашата да приеме в началото, не помниш ли.

- Всичко помня, Грег... Ох, обичам Майкъл. Това е. Нека съм грешница, но не мога да спра да го обичам. Не мога!

Анджелика сложи ръце върху лицето си и сълзите дойдоха сами. Беше объркана, а не обичаше да се чувства по този начин. Грег й беше показал една друга страна на връзката й. Тя не вярваше на думите му, защото вече познаваше Майкъл, но Грег бе посадил зрънцето на съмнението в нея и тя отново се страхуваше, че може пак да бъде наранена. Не държеше на брак, но искаше любовта му завинаги. Нямаше да може да събере отново разбито сърце и беше сигурна, че никога нямаше да може да се възстанови и да повярва отново.

Грег видя как раменете на Анджелика започнаха леко да потрепват и я погали по гърба.

- Не плачи, хънибий. Недей.

Тя сякаш не го чуваше и той я прегърна, а тя продължи да излива целият си протест срещу споходилата я неочаквано несправедливост, сгушена в прегръдката му. Стаявала сълзите си и умело криела тъгата си от Майкъл сега тя плачеше като малко дете в прегръдката на майка си. Имаше нужда да го направи, защото болката и обидата, които се бяха забили с неумолима сила сякаш право в сърцето й на моменти не й позволяваха да диша.

Вратата се отвори и в апартамента влезе Майкъл. За секунда той не успя да асимилира разкриващата се пред него гледка, но след това видя Анджелика в обятията на бившия си приятел, който галеше нежно гърба й. Майкъл застина на мястото си и не знаеше как да реагира. Силна и режеща болка го прониза, но след това чу как Анджелика изхлипа и осъзна, че тя плаче.

Грег го видя и реагира на присъствието му като само кимна за поздрав. Майкъл продължаваше да се чувства така все едно сънува. Очите му не се откъсваха от прегърната двойка на дивана в хотелската му стая и той искаше да извика на Грег веднага да пусне Анджелика.

- Анджи? – осъзна се той. – Анджи! Защо плачеш?

Той се приближи бързо и тя чула гласа му се отдели от Грег и го погледна с очи пълни с чисти сълзи, които бяха молещи и сякаш събрали неистова болка в себе си.

Майкъл седна до нея и попита:

- Миличка, какво се е случило? Защо плачеш, съкровище?

- О, Майкъл! – успя да каже тя и пожела неговата прегръдка като го обгърна с ръце изпод раменете му.

Той също я прегърна и отправи неразбиращ и въпросителен поглед към Грег.

- Някой ще ми обясни ли какво се случва тук?

Грег стана от мястото си и каза:

- Съжалявам, г- н Джаксън, но мисля, че трябва да тръгвам. Довиждане. Анджи, довиждане, мила... и се успокой. Анджи? Погледни ме, моля те! – каза Грег, клякайки пред тях. – Хайде, успокой се. Ще можеш ли?

Анджелика го погледна и след кратко колебание кимна и каза:

- Грег, тръгвай. Аз съм добре вече. Върви.

Грег я погледа още малко и се изправи, а Майкъл проследи движението му и каза:

- Довиждане, г- н Майлс.

Тона му беше красноречив и показваше желание Грег веднага да напусне апартамента и хотела, Токио и Япония и никога повече да не пресича пътя си с неговия.

Грег се отправи към врата и хвърли последен поглед към Анджелика, която вече не плачеше, а силно прегръщаше Майкъл, който й шептеше нещо, галеше косата й и целуваше слепоочието й.

- Анджи, довиждане.

- Довиждане, Грег – каза тя без да го поглежда.

Анджелика не бе предполагала, че Майкъл ще се прибере толкова скоро и съжаляваше, че той трябваше да стане отново свидетел на сълзите й. Не знаеше какво ще отговори на въпросите му за състоянието й и само го прегръщаше и се насищаше от любимия си негов аромат и успокояваща топлина. Тя предполагаше, че срещата му с Грег и начина, по който той ги завари го е шокирала, но засега Майкъл не задаваше въпроси за него, а не спираше да се опитва да я утешава с тихия си галещ глас и да я моли да се успокои. Постепенно тя започна да се връща към реалността и да се опитва да загърби режещата я дни наред болка. Искаше да се усмихва за Майкъл и да му носи само позитивни емоции. Нямаше нужда той да бъде притесняван от нейните проблеми. Той беше така натоварен с ангажиментите си, че тя искаше да беше могла да му спести грижите около нея, за да може той да си почива, а не да се опитва да събира парченцата от разбитото й сърце.

- Анджи? Мила, моля те, говори ми! – Помоли я Майкъл.

- Добре съм – каза най – после тя и въздъхна. – Щом ти си тук аз съм добре.

Майкъл продължаваше да е объркан и мислите му галопираха в догадки и въпросителни, на които той се надяваше скоро да получи отговор. Грег беше бил тук и това, че Анджелика беше разстроена означаваше, че той бе причината за състоянието й. Единственото нещо, което го изпълваше с протест и неосъзнато чувство, което не беше нищо друго, а ревност, че тя беше била в прегръдката му. Майкъл недоумяваше защо тя би позволила на Грег да я прегръща, ако той по някакъв начин бе предизвикал буйния водопад от сълзи в очите й?! Той искаше час по – скоро да разбере какво се е случило, но се въоръжаваше с търпение, докато Анджелика се успокои. Надяваше се тя сама да му обясни и да не му се налага да й задава въпроси, които биха я накарали да се разстрои отново.

Анджелика освободи Майкъл от прегръдката си и след като му отправи бърз поглед, каза:

- Извини ме, Майкъл, но ще отида да се освежа.

Майкъл се опита да я задържи като я хвана за ръката, но след това отпусна бавно пръстите си и тя се отдалечи от него като, докато вървеше изтриваше следите от сълзи по лицето си.

Когато се върна тя седна далече от Майкъл в един от фотьойлите и се сви в него, прегръщайки коленете си. После го погледна и каза:

- Предполагам, че искаш да знаеш защо Грег беше тук и защо бях така разстроена?

- Да. Настоявам да разбера.

Анджелика не знаеше как и дали ще успее да излъже Майкъл, но искрено се надяваше да не й се налага да му споделя истината, от която се срамуваше.

- Срещнах го долу в лобито на хотела. Исках да изляза на разходка, но имаше репортери и трябваше бързо да се върна, а той каза, че се тревожи за мен и иска да поговорим. Не можех да му откажа. Той все пак е част от живота ми и ... Разбираш ме, нали?

- Анджи, аз не искам да се чувстваш длъжна да ми обясняваш с кого и защо се виждаш. Искам да знам защо беше така разстроена? Не съм те виждал такава от много време. Кажи ми какво те тревожи? Когато излизах ти беше добре. Какво се промени? – задаваше въпрос след въпрос Майкъл.

- Нищо не се променило. Просто цялата тази медийна атака ми дойде в повече и не издържах. Не мога да изляза от хотела, а искам да се разходя из града, да снимам. Трябва винаги да чакам теб и охраната ти, за да бъда изведена безпрепятствено като престъпник. Аз обичам свободата си и сега се чувствам като в клетка. Не издържах. Това е.

- Защо Грег искаше да те види? Какво иска все още от теб? – попита Майкъл.

- Не знам. Не ми каза. Майкъл, съжалявам! Ти не трябваше да виждаш това мое състояние. Не искам да те тревожа допълнително с глезотиите си.

- Не са глезотий. Но ... Не искам да го виждам повече, Анджи. Ако държиш на него го виждай, но ще те помоля да не ми натрапваш присъствието му. Съжалявам, че се чувстваш по този начин. Извинявай, че ти го причиних!

Майкъл се почувства ужасно, защото знаеше колко много се е променил живота на Анджелика след като я беше поставил в ситуация, от която тя нямаше как да се измъкне. Той осъзна колко прав беше Франк, когато го беше посъветвал тя да се върне в Америка и да се скрие за известно време от погледите на репортери и папараци. Осъзнаваше, че не бе успял да я предпази от отровните им пипала, които го преследваха цял живот и искаше да може да помогне.

- Анджи, не мога да повярвам, че ще го кажа, но не мислиш, че е по- добре за теб да си заминеш за Америка? Беше ми казала, че задължително празнуваш Коледа със семейството си. След 4 дни е Коледа. Аз нямам създадени навици да празнувам Коледа и просто ще почивам преди концертите във Фукуока. Не си мисли, че искам да си тръгваш, но искам да си свободна и да се усмихваш. С мен си като затворник. Не си длъжна да плащаш цената на моята слава.

- Добре. Ще замина – каза Анджелика.

Тя наведе лицето си и дланите покриха главата й. Усети се сама и безпомощна. Не можеше да остане с Майкъл, защото той щеше да стигне до причината, заради която тя не иска да си тръгне, а тя не желаеше това да се случва. Не можеше отиде в Маями, защото беше нежелана там. Трябваше да се върне в Лос Анджелис и да прекара за първи път Коледа сама. Да остане на празника, който обожаваше затворена между стените на дома си и далече от най – любимите си хора. Сълзите неканени отново се появиха и въпреки че тя се опита да ги спре те следваха своята собствена логика и изпълваха очите й, спускаха се върху страните й и капваха върху бедрата й.

- Анджи? – каза Майкъл.

Тя не можеше да го погледне. Искаше да успее да се успокои, защото сълзите й бяха прекалено много за един ден.

- Анджелика, погледни ме! – чу гласа му близо до себе си тя и усети дланите му върху ръцете си.

- Майкъл, моля те, остави ме! Дай ми малко време и след това ще си събера багажа.

- Анджи, какво се случва с теб? Искам истината! Има нещо, което не ми казваш. Какво ти каза Грег?

- Майкъл, недей. Не питай, защото не искам да говоря затова.

Тя усети как дланите му се отстраниха от ръцете й и чу как той студено й каза:

- Предполагам, че Грег заслужава повече доверието ти. А аз, глупака мислех, че споделяме нещо, което е неописуемо.

- Майкъл, разбери, че това не е свързано с теб. Няма защо да го знаеш.

- Да, разбирам. На него можеш да кажеш всичко. Вие все пак сте имали толкова дълга връзка. Сигурно аз нямам право да знам за нещата, които споделяте. Аз съм в живота ти само от няколко месеца и не съм заслужил доверието ти и...

- Майкъл, спри! – извика Анджелика и вдигна мокрото си от сълзите лице. – Искам да те предпазя от моите проблеми. Не искам да те натоварвам. Няма нищо вярно в онова, което каза. Как можа да си го помислиш? Как можа да го изречеш? Колко пъти трябва да ти казвам, че Грег е в миналото?

- Странно е как видях миналото да те прегръща и гали.

После Майкъл й обърна гръб и влезе в другата стая.

Малко след това Анджелика го последва и след като вече беше в спалнята отвори шкафовете и започна бързо да изважда вещите и дрехите си като ядосано ги хвърляше на леглото пред безизразният поглед на Майкъл. След като всичко беше върху спалнята тя взе куфара си и започна да поставя багажа си в него. Вътре безразборно се смесиха дрехи, козметика, парфюми, бельо и в един момент погледа й попадна на кутията с огърлицата. Тя я взе и обръщайки се към Майкъл му я подаде:

- Може да я задържиш. Аз няма къде да я нося. Не съм звезда, която се появява по червени килими непрекъснато, за да нося огърлица от диаманти за десетки хиляди долари.

Майкъл пое кутията и в очите му проблесна гняв и обида. Той беше безкрайно ядосан и наранен, защото ревността бе започнала да го обсебва тотално и той беше предаден в нейната власт.

- Точно така – тръгни си. Отиди при миналото. Там няма да си като затворник. Ще си щастлива, защото откакто си с мен ти имаш само проблеми, нали?

Анджелика рязко се извърна, погледна го с див поглед и замахна, но Майкъл беше по – бърз от нея и хвана ръката й малко преди да се стовари върху лицето му. Той я гледаше изненадан и не пускаше ръката й, а тя дишаше тежко и миг след това се опита да се освободи от захвата му.

- Щеше да ме удариш?! – недоумяващо попита той. – Това ли заслужих? Благодаря ти! Много ти благодаря, Анджелика! – каза той и рязко пусна ръката й.

Щом вече беше свободна тя се обърна към куфара си и се зае да го закопчава. Хаоса в него затрудняваше затварянето му и тя извън всякаква трезва мисъл се опитваше да се пребори с неочакваната пречка като набутваше вещите си и създаваше още по – голяма неразбория вътре и въпреки многократните й опити куфара оставаше отворен.

- Помогни ми да го затворя, по дяволите! – изруга тя.

Тя се обърна към Майкъл и застина. Той стоеше прав с отпуснати безпомощно ръце до тялото си и плачеше. Тя виждаше как сълзите му се търкулват по лицето и проблясват за миг и след това се загубваха, оставяйки мократа си следа по страните му. Очите й се разшириха пред неочакваната гледка и тя се приближи към него, а той отстъпи назад и покривайки лицето си с длан, каза:

- Недей!

Тя изпълни молбата му и изведнъж осъзнала цялата абсурдност на ситуацията, седна безпомощно на леглото и отпусна виновно глава. Не знаеше какво ще последва след минути и затова очакваше реакцията на Майкъл. Анджелика разбираше, че точно сега не може да си тръгне и ще трябва да изчака поне малко, за да може поне той да се успокои.

Майкъл влезе в банята и когато излезе лицето му издаваше решителност и суровост.

- Може би вече е време да тръгваш? – каза той и коленичи пред куфара й, за да се опита да го затвори.

- Не искам да тръгвам – каза тя, а той се извърна към нея, премигвайки учуден от думите й. – Не бях искрена с теб. Не съм те лъгала, а само ти спестих някои неща, които ми се случиха. Искам да знаеш, че го направих, защото не желая да те въвличам в проблемите си и не искам да те притеснявам. Грег беше човека, на който можех да ги кажа, защото имах нужда да го направя. Тук си нямам никого освен теб. Имах нужда да споделя и да поплача, защото съм наранена както никога през живота си. Не знам дали нещата ще се променят, но знам, че вече няма да е като преди.

- Ще ми кажеш ли какво се е случило? – попита Майкъл.

- Да, но искам да знаеш, че се срамувам от това и в същото време жестоко ме боли… - тя въздъхна и продължи. - Знаеш, разказвала съм ти за семейството ми, за ценностите ни, за това, че дълго време ходихме с братя ми на неделно училище в нашата църква. Баща ми така е възпитан и наистина е вярващ и много религиозен, предполагам като майка ти. Помниш ли деня, в който Бриджид се обади? – Попита Анджелика и Майкъл кимна. – Тогава тя ми каза, че майка ми иска да говори с мен, но аз не открих нея, а баща ми... Няма да ти казвам какво ми говори и колко обиди ми отправи, но Майкъл, той ми каза, че не съм добре дошла в дома му, че не желае да ме вижда и не иска да се връщам в Маями за Коледа и че съм... – тя потръпна – каза, че го отвращавам и че съм курва и грешница. Аз много обичам семейството си, а с баща ми имам някаква специална връзка... Сега вече я няма, защото той я прекъсна. Не иска да говори с мен и да ме вижда и всичко това, защото те обичам.

Майкъл стоеше коленичил до куфара на Анджелика и я гледаше с широко отворени очи.

- Защо си скрила такова нещо от мен? Аз не съм бебе, за да ме пазиш, Анджи. Знам, че не бих могъл да ти помогна, но поне мога да те прегърна. Боже мой, ела тук! – каза Майкъл и протегна ръце към Анджелика, а тя седна на пода до него и той я прегърна. – Защо беше нужно да премълчаваш и да живееш сама в мъката си? Ти си... Милата ми, мъничка, измъчена душа! Колко много болки и неприятности ти донесох! Никога няма да мога да ги изкупя. Съжалявам, принцесо! Сега разбирам всичко... Анджи, извинявай... аз съжалявам!

- Това е съзнателен избор, Майкъл. Не съжалявам за нито една секунда с теб. Боли ме и се чувствам като сирак с живи родители, но ми стига да знам, че ти си до мен. Ако все още искаш да си тръгна, ще го направя. Не искам да ти преча.

- Да ми пречиш ли? Никъде няма да ходиш! Ще останеш с мен. Ние си принадлежим. Аз си мислех съвсем друго, когато ти казах да заминеш. Сега след като знам на какво си била подложена и си го таила в себе си дни наред искам да изкупя вината си и да ти се реванширам. Обещавам, че ще се опитам да направя тази Коледа незабравима. Ти го заслужаваш, миличка. Боже, как те измъчих! Никога няма да си го простя!

- Ето, затова не исках да ти казвам. Един от нас е достатъчно да страда. Не искам да се чувстваш виновен, защото не си. Майкъл, извинявай за преди малко. Не знаех какво правя. Понякога съм такава. Не мога да се контролирам.

- Добре, че успях да хвана ръката ти навреме, защото усещам, че щях да понеса много силен шамар. Нищо, Анджи, но не се опитвай да го правиш отново. Не харесвам физическото насилие. В детството си понесох достатъчно – каза той и се усмихна тъжно.

- Съжалявам! Отдай го на огнените ми испански гени.

- Добре, но ги потушавай, моля те.

- Мйакъл, ти си способен да ги потушаваш и да ги разпалваш точно, когато имаш нужда от огън – констатира тя и се обърна към него. – Какви си плановете ти за днес?

- Приключих с тях. Сега съм свободен и понеже се сещам за обещанието, което ти дадох преди малко ще се заема да го превърна в действителност. След това ще си взема дълга вана с теб и после не знам... Ще решим.

Анджелика проследи как той излезе от стаята и се замисли над това как не трябваше той да научава за тревогите около баща й, но знаеше, че не бе имала избор. После, обзета от силен импулс тя взе телефона, за да се обади в Маями, но чу как Майкъл говори и го остави на мястото му. Знаеше, че щом не бе успяла да се свърже сега, няма да го направи и по – късно.

Майкъл се появи на врата и попита:

- Анджи, какво предпочиташ – снежна Коледа или не?

Тя го погледна изненадано и също му зададе въпрос:

- Какво правиш, Майкъл?

- Хайде, скъпа, казвай. Чакат да им отговоря.

- Не е нужно да ме питаш. Снежна, разбира се.

- Но може да е мноого снежна и студена.

- Нека – отговори тя.

- Добре – каза той и изчезна.

Анджелика вдигна неразбиращо рамене и се усмихна, защото сякаш предвкуси приближаващата свобода и възможност да бъде с Майкъл далече от преследващи ги на всяка крачка журналисти. Искаше да сподели една вълшебна Коледа с него и да забрави за малко действителността. Спомни си за времето, което бяха прекарали на острова в Испания и този спомен я изпълни с красотата си. Сега тя се надяваше, че отново ще успеят да избягат от безличните хотелски стаи. Тя си мечтаеше за разходки с Майкъл, за споделени мигове под лъчите на слънцето и не спираше да се усмихва, очаквайки това да се случи съвсем скоро.