След като бяха свършили с вечерята Майкъл и Анджелика бяха седнали на пода пред камината и неусетно бяха започнали да водят един от сериозните си разговори, които понякога завършваха с ожесточени спорове. Засега те говореха съвсем спокойно и не влизаха в конфронтация.
- Според последните изнесени проучвания ние сме превишили лимита, който би могъл да ни осигурява необходимите ресурси и затова търсим алтернативни варианти, за да си ги набавим. Този неестествен начин обаче води до абсолютното замърсяване на околната среда - говореше Майкъл. - Знаеш ли, че тук, в Япония, например, защото тя е една от най - гъсто населените страни в света, на квадратен километър живеят около 300 души?
- Да, но има толкова територии, които не са населени - прекъсна го Анджелика.
- Така е, но те са или неплодоносни или труднодостъпни и непроходими, което автоматично ги прави непривлекателни за обитаване. Някои от тях са и с неблагоприятни климатични условия. Виж какво е тук. Зимата е много студена и дълга, местността е високопланинска и точно затова не предполага и гъстота на населението. Няма и ресурси.
- Съгласна съм, но ти отиваш в друга посока.
- В какъв смисъл? - Попита Майкъл.
- Говорим затова, че земята изчерпва ресурсите си т.е. че ние ги изчерпваме.
- Да, точно затова говорим. След като една част от нея е неплодоносна ние пренаселваме районите, които са плодоносни и ги замърсяваме, а от това страда цялата околна среда. Озоновата дупка се разширява и започва да вреди както на флората така и на фауната. Гледал съм и съм чел за такива безумни замърсявания, които продължават с години и превръщат иначе привлекателни райони в пустини.
- Според теб какъв е изходът? - Попита тя.
- Мисля, че ако не приемем това място като свой дом и не се отнасяме към него с грижа и разум, нищо добро не ни чака. Изсичат се гори, изтребват се застрашени от изчезване животински видове и това е само заради нашата алчност или суетност.
- Противоречиш си - каза Анджелика.
- Хайде пак - въздъхна Майкъл. - И защо да си противореча?
- Защото сам казваш, че ресурсите са ни изчерпани, а в същото време си против това да си ги набавяме от местата, където ги има в изобилие. Теорията ти издиша.
- Не, не ме разбра. Всичко трябва да е добре премерено, а не да се превръща в безумие. Виж какво се случва. Не забелязваш ли колко е гъст смога стелещ се над L.A. и всички големи градове? Това ни убива, Анджи. Толкова ме боли да виждам как цялата красота, която ни заобикаля се съсипва. Боли ме от заливащите ни киселинни дъждове, от това как, когато докосна някое листо то е лепкаво и покрито с отрови и катрани и ми се плаче, защото то е третия ми бял дроб, а ние безумците го унищожаваме. Слънцето се крие зад отровни газове... Едва дишаме, задъхваме се и боледуваме все по - често.
Анджелика го погледна и стана.
- Не знам, Майкъл. Все още има места, които са недокоснати от човешка ръка. Докато бях в Кения... - тя поклати глава. - Това е изключителна красота. Поемаш я на големи порции и пак не ти е достатъчна и се зашеметяваш от нея. Всичко е толкова девствено - горите, саваната, високите планински райони. Там се чувствах както никъде не съм се чувствала, защото бях в пълен синхрон с природата.
- Ето, виждаш ли. А сега си представи как тази красота скоро ще бъде заличена. Не те ли побиват тръпки? И това е необратимо, Анджи. Завинаги е. Превръщаме Земята в пустиня. Когато се върнем в Америка ще ти пусна документални филми, за да видиш колко е страшно.
- Гледала съм, Майк, но какво бих могла аз да променя? Мога да карам колата си с безоловно гориво, да се грижа да не замърсявам, но глобално не мога да помогна с нищо. Аз не съм правителство.
- Можеш. Всеки може. Точно ти можеш.
- Как?
- Ти имаш начин как да отвориш очите на хората за случващото се, можеш да го покажеш. Само си представи поредица от снимки на красиви места като в Кения, например. Красива и успокояваща сетивата зеленина и до тази снимка ... умиращ делфин, птица... целите им тела покрити с нефт, с катран. Как да не можеш?! Ти имаш тази сила. Ние човеците сме егоисти и ако нещо видимо не ни застрашава си мислим, че всичко е наред, но не е. Погубваме се с всяка изминала секунда и завещаваме на поколенията след нас пустиня.
Анджелика го слушаше застанала до прозореца и се опитваше да види, дали навън продължава да вали. Срещите й със зимата в истинският й вид се брояха на пръстите на ръцете й и тя искаше да вземе колкото може повече от предоставеният й шанс за съприкосновение. Тя се обърна към Майкъл, който вече беше спрял да говори и подпрял се на дланите със свити колене се вглеждаше в играта на огъня в камината.
- Майкъл, аз излизам навън - каза Анджелика.
- Добре - тихо й каза той.
После, разбрал какво му казва тя се извърна бързо към нея и попита:
- Какво?! Къде отиваш?
- Навън.
- Защо? Вече е тъмно и много студено.
- Знам, но въпреки това искам.
- Ще дойда с теб - каза той и се изправи.
- Не е нужно, Майкъл. Аз ще съм пред вилата. Просто искам да вдишам зимата.
- Ще дойда - повтори той.
- Недей, Майкъл. Аз ще бъда навън за съвсем малко. Искам да остана сама. Може ли? - погледна го виновно тя.
- О! Разбирам. Добре тогава, но не се отдалечавай.
- Няма - усмихна се тя.
Анджелика въздъхна и протегна длан, а върху нея кацнаха няколко снежинки. Тя се вгледа в тях и захласната от перфектния им рисунък и форма се опита да разбере коя й харесва най - много. Обеща си, че още щом се събуди ще излезе да снима, защото не можеше да устои на прекрасната белота, която ги обграждаше.
След това извърна глава встрани и погледна към големият панорамен прозорец на вилата. Майкъл отново седеше пред камината и на нея й се стори, че среща погледа му, но знаеше, че той не би могъл да я вижда в тъмното. Очите му бяха търсещи и той бързо премигваше, което й даваше да разбере, че той е завладян от нещо негово и го обмисля. Внезапно той стана и тя видя как облича якето си. Анджелика поклати недоволно глава и след малко чу как вратата се отваря и обръщайки се назад видя Майкъл да излиза.
Той първоначално потръпна и се загърна, докато се приближаваше към нея.
- Анджи, искам да те питам нещо? Ти докога ще си в New York?
- О, изложбата е две седмици. Предполагам, че около 20 януари ще се прибера в L.A. Защо питаш?
- Това е добре - каза той сякаш на себе си.
- Кое е добре?
- Нищо. Мислех си за някои неща. Нищо важно.
Тя го погледна с недоверие, а той се усмихна.
- Не, наистина не важно... Няма ли да влизаш вътре вече? Много е студено, мила.
- След малко - отговори му тя.
- Добре.
Той й обърна гръб и отново влезе вътре, оставяйки я да недоумява защо беше толкова важно за него да разбере кога ще се прибере от изложбата си.
След като беше излязла навън Майкъл отново беше започнал да си мисли за Деби. Това му се случваше все по - често и той знаеше, че много скоро трябва да се свърже с нея и да си поговорят съвсем открито и честно за бъдещо си. Предполагаше, че тя бе разбрала, че ще трябва да се разделят и въпреки, че нещата между тях бяха съвсем ясни от самото начало Майкъл се чувстваше виновен. Знаеше, че няма повод да усеща тази вина, но гризящата го съвест не му даваше спокойствие. Не си представяше, че може да пропусне Анджелика да мине през живота му за кратко и да остане само красив спомен. Той не беше влюбчива натура и такова чувство, което го владееше сега бе изпитвал твърде рядко в живота си. Силата му го караше да постъпва неразумно и той го знаеше, но не успяваше да му противостои. Всичко, което имаше значение за него се беше изтеглило назад и Анджелика бе завладяала с пълна сила сърцето му. Музиката, децата, танците... го вълнуваха и той не спираше да им е отдаден, но в мига, в който започваше да мисли за Анджелика всичко биваше изместено и той в самозабрава я търсеше, за да попие от аромата и топлината й. Едно единствено нещо можеше да се мери с тази сила, с която го владееше тя и това беше предстоящото му бащинство. Искаше го безумно и знаейки, че то предстои съвсем скоро трябваше да уреди нещата си с Деби и Анджелика по най - деликатният и разумен начин без да предизвиква скандал. Това означаваше, че въпреки че щеше да се разведе с Деби не можеше да заживее веднага с Анджелика и да обяви бъдещите си планове свързани с нея.
Майкъл предполагаше, че това ще я нарани отново. Познаваше вече твърде добре нейният характер и тя пак щеше да се почувства длъжница на неговата известност и слава. Не искаше да я вижда отново обидена и гневна и не знаеше как да постъпи. Трябваше му време, за да го обмисли и затова излезе, за да я попита за изложбата.
Когато влезе вътре той се почуства ограбен. Даде си сметка, че след по - малко от 10 дни ще трябва отново да се раздели с нея. Беше й казал, че ще посети изложбата й, но не бе сигурен, че ще успее да го направи. Трябваше да работи по предстоящият си албум и да го завърши през времето, когато беше паузата между двете части на турнето му и това трябваше да се случи точно през януари. Записите щяха да бъдат в L.A. и Монтрьо в Швейцария. Графикът му беше ясен за месеци наред и той се страхуваше, че ще има съвсем малко време за Анджелика, нещото, заради което тя страдаше най - много. Майкъл си помисли, че всичко е толкова несправедливо и че не може да очаква от нея да го следва навсякъде. Разкъсван между ангажиментите си и желанието си да я с нея той предусещаше, че може да я загуби и изтръпваше при тази мисъл. Тя обичаше да е близо до нея, да я обгръща с вниманието и времето си, а той не разполагаше с такова. Как щеше да се пребори с всичко това? Можеше ли да я накара да му повярва, че я обича, а да бъде непрекъснато далече от нея?
Анджелика влезе и прекъсна мислите му.
- Майкъл, зимата е невероятно нещо. Смразяващо, но красиво. Замислям се, дали да не се преместя да живея някъде, където четирите сезона съществуват?!
Майкъл се усмихна и наблюдавайки я как сваля якето си и се приближава към камината, се изправи, защото му се прииска да я прегърне. Тя протегна почервенели длани към огъня, а той я обгърна с ръце през талията и попита:
- И къде мислиш да се преместиш?
- Не знам. Но ще е хубаво да виждам и сняг. Не мислиш ли?
- Мисля. Аз обичам зимата. Тя е любимия ми сезон. Не питай защо. Не знам. Просто я обичам. Студено ли ти е? - попита той, защото тя потръпна.
- Да, но скоро ще се стопля. Ще ми налееш ли още вино?
- Хмм, не пи ли достатъчно?
- Не знам, но много ми хареса и искам още една чаша.
- Ще се напиеш, Анджи.
- Само една, Майкъл - помоли го тя. - Аз не съм пила много. Ти пи повече от мен.
Майкъл не й отговори, а я пусна и изпразни бутилката в чашата й. След това й я подаде:
- Заповядай!
Тя му се усмихна, благодари и отпи малка глътка, а след това попита:
- Ще ми кажеш ли защо се интересуваш за изложбата и кога се връщам в L.A.?
- Не - кратко й отговори той.
Анджелика се отдръпна от него и седна на дивана, а Майкъл я последва.
- Миличка, казах ти, че не е важно.
- След като не е важно защо ме питаш?
- Не мога ли да знам колко дълго няма да те видя?
- Нали каза, че ще я посетиш? - попита тя и отново отпи от виното.
- Казах, че може би ще успея да я посетя, но...
- Но ще си твърде зает, за да го направиш - довърши думите му тя, прекъсвайки го.
- Анджи, аз...
- Не, не казвай нищо. Разбирам.
- Сърдиш се, нали? - попита той
Анджелика го погледна и разбра, че не би могла да му се разсърди. Тя го обичаше. Той беше Майкъл Джаксън. Как можеше да му се сърди, че е една от най - известните личности в света и е прекалено зает, за да отделя внимание на изложбата на един не много известен фотограф?
- Не, не се сърдя - отговори му тя и отново поднесе чашата с вино към устните си.
- Съжалявам, мила!
- Няма за какво. Ти си върши твоята работа, а аз ще си върша моята. Когато ни остане време ще се виждаме. Това е.
- Не говори така. Няма да бъде по този начин.
- А по кой ще е? Защото, Майкъл, аз не виждам друг.
- Ела, скъпа - посегна той към нея и тя попадна в прегръдката му. - Няма да е така. Обещавам ти - прошепна той в ухото й.
Гласа му изпрати топлите вълни, които се спуснаха по тялото на Анджелика и тя остави чашата на пода и обви длани около врата на Майкъл. Гледайки го в очите тя попита:
- Обещаваш?
- Да - отново прошепна той и я целуна.
И двамата искаха разговора им да спре до тук и да се оставят единствено и само на настоящият момент, в който той не беше звездата, а просто мъжа, който Анджелика обичаше, а тя жената, която караше Майкъл да го боли от любов. Устните им се намираха и се изпиваха и те отново пътуваха към обземащото ги силно желание да се чувстват вплетени един в друг.
Анджелика въздъхна и спря да целува Майкъл.
- Майкъл, аз ще си взема душ - каза тя.
- След малко - отговори той и устните му целунаха врата й.
- Не, спри. Искам сега.
Анджелика излезе от банята и не видя Майкъл в спалнята и погледа й спря на шкафа, в който беше оставила лубриканта и презервативите. Знаеше, че ако иска да пробва тази вечер този секс трябваше да каже на Майкъл за намерението си. Това я караше да се изчервява и да се пита кой е най - удобния момент, за да го сподели.
Докато си задаваше тези въпроси в стаята влезе Майкъл.
- Уау! - Възкликна той. - Изгледаш... секси.
Анджелика се усмихна, защото той изглеждаше наистина очарован от нея, а в същото време бе безкрайно сладък и обикновен облечен в долнище на пижама и бяла тениска.
- Уау! - Възкликна тя. - Изглеждаш... като готов за сън.
Той се разсмя и приближавайки се към нея я прегърна.
- Ще спя, но не съм убеден кога ще заспя точно. Ти, ако искаш лягай.
- О, и аз не съм в точното настроение за сън - каза тя.
- И в какво настроение си?
- Не мога да ти обясня, но определено мога да те накарам да го почувстваш... Майкъл, трябва да ти кажа нещо.
- Мммм... Да? - Каза той, докато целуваше врата й.
- Ще отвориш ли най - долното чекмедже на шкафа?
Той спря да я целува и й отправи престорено неразбиращ поглед.
- Кое? Това ли? - питаше той, докато сочеше към шкафа.
- Да - отговори му тя и седна на спалнята.
Майкъл извади тубата с лубриканта и презервативите от чекмеджето и изненадано погледна към Анджелика.
- Какво е това? Презервативи. И?
- Прочети описанието - каза тя.
Майкъл обърна тубата и прочете познатият му вече надпис. След това отправи поглед към Анджелика и се приближи към нея.
- Какво се опитваш да ми кажеш, Анджи?
- Аз... Аз бих искала да опитам... това.
- Кое? - седна до нея Майкъл.
- Знаеш кое.
- Анджи, сигурна ли си?
- Да. Мисля, че да.
- Кажи ми защо го искаш? - Попита Майкъл.
- Не знам. Любопитно ми е и искам да пробвам - отговори му тя.
- Това не е достатъчно, миличка. Трябва да го желаеш, да усещаш, че имаш нужда от него. Само любопитството не стига.
- Но, Майкъл ти сам каза, че няма как да знам какво е, ако не го пробвам. Ето, реших, че искам да разбера.
- И не е свързано с мен и думите ми, че го харесвам?
- Разбира се, че е свързано. Аз те обичам и искам да ти е хубаво с мен.
- Анджи, на мен ми е хубаво с теб. Защо си помисли, че имам нужда от повече?
- Не съм си го помисляла. Искам да знам, че съм ти дала всичко, което мога да ти дам.
- Не е нужно, скъпа - погали бузата й той. - На мен ми е хубаво да те докосвам само. Не искам да правиш нещо само заради мен.
- Не е само заради теб, a заради мен. Искам да го изпитам. Мисълта за това ме възбужда.
- Наистина? Погледни ме и ми кажи, че си го решила със сигурност. Вероятно ще те боли. Аз не искам да правиш нещо, което ще ти донесе болка без да си убедена, че искаш да го изпробваш - каза Майкъл.
- Много ли боли? - Попита тя разколебано.
- Боли. Не знам колко. Няма как да знам.
- Майкъл, когато си го правил бил ли си с жена, на която й е за първи път?
- Това какво общо има с нас?
- Няма, но искам да знам какво се случи.
- Не, не съм бил и не знам, но те уверявам, че ако кажеш, че наистина, но наистина - каза той като наблегна на думата - го желаеш аз ще бъда много нежен и внимателен с теб... Анджи, ти всъщност кога взе това решение?
- Амии вчера или днес?! Не знам точно кога.
- А от къде тогава имаш този гел?
- Купих го - усмихна се тя.
- Купи го? - Учуди се той. - Кога?
- Днес.
Майкъл я погледна с палави пламъчета в очите и попита:
- И как успя? Кога?
- Докато ти спеше отидохме с Мануел до курортното селище и го купих.
- С Мануел значи? - Усмихна се Майкъл. - Ти си луда, момиче и аз те обичам безкрайно много!
- Майкъл, искам да пробвам. Страхувам се от неизвестното и болката, но трябва да пробвам. Не съм предполагала, че някога ще пожелая точно това, но знаеш ли, когато ме докосваш там ми е хубаво.
- Наистина? - Попита той с игрива интонация в гласа си, усмихвайки се. - Нормално е, скъпа. Там е една от силно ерогенните зони.
- Майкъл, те са ти казвали какво е усещането - присви очи тя. - Сигурна съм. Разкажи ми, моля тя!
- Не са ми разказвали. Виж, аз не бях първият, така че... Анджи, не искам да говоря за минали преживявания. Искам само настоящето и теб. Сега ми кажи, дали си сигурна?
- Да, сигурна съм, въпреки че ме е страх.
- Не се тревожи, Анджи. Ще бъда много внимателен. Искам само едно от теб.
- Какво? – Погледна го тя, а в очите й се четеше уплаха.
- В мига, в който почувстваш болка и дискомфорт да ми кажеш. Дори и съвсем малка да е, ми кажи и аз веднага ще спра.
- Добре, Майкъл.
Той я гушна и я целуна нежно по тила.
- О, и още нещо – искам да ми говориш. ОК?
Тя поклати глава, съгласявайки се с него, а цялото й тяло се беше стегнало и двамата усещаха напрежението й. Анджелика се страхуваше от неизвестното, но в същото време беше твърдо решена да получи онова, което никога не беше си помисляла, че ще поиска да изпита.
Майкъл я изгори с погледа си и устните му бавно и изкусително разтвориха нейните и езика му потърси нейния. Тя затвори очи и се остави на любимото си усещане - Майкъл да я завладява. Той плъзна пръсти по гръбначния й стълб и тя го прегърна още по – силно. Устните му се преместиха на врата й и след това продължиха пътя си по ключицата й. Майкъл дръпна презрамката на нощницата й и оголи рамото й, дарявайки го с целувки, а след това дланите му обгърнаха гърдите й.
Анджелика отпусна глава назад, усещайки как тялото й започва да се подчинява на докосванията на Майкъл. Той развърза една от връзките на нощницата й и устните му се впиха между гърдите й. Майкъл леко всмукваше нежната плът, а след това се вгледа в прекрасният й добре оформен и стегнат бюст, който се откриваше пред него и пръстите му отново зарисуваха наелектризиращо по гърдите й. После се спускаха по стомаха й, преминаваха по вътрешната страна на ластика на бикините й и пак се връщаха обратно.
- Ела – каза той. – Седни в мен.
Анджелика седна в него, а нощницата и се набра, вдигна се нагоре и оголи бедрата й, които тя обгърна около таза му. Майкъл сви колене и отново впи устни в гърдите й. Едната му ръка продължи да гали гърба й, а другата се плъзна по едно от бедрата й. Тя тихо измърка, а той я погледна, неспирайки да всмуква и дразни със зъби и език зърната на гърдите й. После взе ръката й и тя разбирайки желанието му я сложи върху слабините му. Твърдата му изпъкналост я накара да усети пърхащи пеперуди в корема си и да въздъхне, искайки да я усети възможно най – скоро в себе си.
- Да, скъпа, не спирай – задъхано каза той.
След това устните му се впиха в нейните и езиците им се вплетоха в страстна целувка. Майкъл пъхна длан между бедрата на Анджелика и пръстите му я погалиха през сатененото бельо. Тя издаде тих стон, а той намери горещото място на тила й и това я накара да вплете длани в косите му и по толкова издайнически начин да ги опъне, че без думи да му покаже, че я е завел близо до мига, в който очите й щяха да потънат във влага, а дишането й да стане все по – бързо.
- Ще ми помогнеш ли, Анджи?
- Да – тежко дишайки му каза тя.
- Ще свалиш ли това? – и той дръпна леко бикините й.
Тя се усмихна и изправяйки се смъкна бельото си, докато Майкъл галеше и целуваше бедрата й. Той повдигна нощницата й, обхвана в длани сексапилното й дупе и целуна корема й и после се спусна с устни към венериния й хълм, усещайки как тя отново вплита длани в косата му.
- Ела, Анджи. Седни отново.
- Целуни ме там, Майк.
- Не сега, скъпа – усмихна се той. – Хайде, ела!
Той целуна още веднъж коремчето й и й помогна да седне в него. Взел я отново в обятията си той пожела да усеща нежната й плът и свали V – образната си бяла тениска, а след това и нейната нощница. Гърдите й се отриха в него и тя започна да целува врата му. Ръката й отново се върна на слабините му и тя нежно обхвана пениса му през пижамата му. Майкъл затвори очи и въздъхна, когато тя пъхна ръка в процепа на пижамата.
- По дяволите, момиче! – Изпъшка той.
Анджелика усети как Майкъл спира да контролира възбудата си и гледайки го в очите не спираше да го гали. Погледите им се срещаха и се изпиваха разгорещени и подвластни на завладялата телата им стрелкаща се с неумолима скорост страст и желание да се имат.
- Искам те, Анджи! – С хриптящ глас каза Майкъл.
След това той отново пъхна своята длан между бедрата й и пръстите му преминаха бавно по овлажнената й съкровеност.
- Исусе! – Простена тя.
Майкъл не спираше да увеличава дразненето си и скоро тя усети един от пръстите му да потъва в нея. Той безпогрешно улучи мястото, което я караше да потръпва в обятията му и продължи да го стимулира, извиквайки сладките й въздишки и тихи стонове. Скоро след това той пъхна и другия си пръст и тогава тя отново се притисна безпомощна и омаломощена към него и трепереща потърси устните му.
През цялото време тя не беше спирала да движи ръката върху слабините на Майкъл и да чувства как той тръпне в дланта й.
Анджелика беше толкова отдадена на момента, в който той я караше да изгаря от желание, че не видя как той посегна към оставената близо до него туба с лубриканта. Майкъл се опита да я отвори със свободната си ръка, но не успя и затова извади пръстите си от Анджелика и бързо скри тубата зад гърба й.
- Не! Защо?! – Простена тя.
- Шшшш... Само секунда, мъничка.
Той бързо отвори тубата и изцеди гел върху една от дланите си, докато устните му срещнаха нейните.
- Обичам те! – Шептеше той. – Много те обичам!
Майкъл имаше чувството, че слабините му скоро ще се взривят и искаше да усети как Анджелика го поема сладка и гореща в себе си. Пръстите му отново потънаха в нея и тя въздъхна тихичко.
Майкъл се колебаеше. Усещаше, че тя вече е много възбудена, но въпреки това не се решаваше да предприеме необходимото действие.
- Не спирай! – Притисна лицето си към рамото му тя. – Ахххх, Боже! Майкъл... По дяволите!
Точно тогава той реши, че няма смисъл да губи повече време, защото след малко щеше да бъде твърде късно. Ръката му се плъзна по дупето й и тя усещайки влагата по нея сякаш изтръпна. Той не спираше да й носи наслада с пръстите си, с които умело потъваше в нея и тя искаш да остане подвластна на това усещане и да не мисли за това, което предстои.
- Скъпа, погледни ме!
Анджелика бавно вдигна глава от рамото му й го погледна.
- Искаш ли да продължа? Кажи ми, миличка.
Тя само кимна, но той видя и паника в очите й. Майкъл погали лицето й и я целуна.
- Запомни, че не искам и няма да ти причиня болка. Ти определяш до къде да стигнем. ОК?
- Да – съгласи се тя.
- Сега само се отпусни и ми се довери.
- Страх ме е, Майкъл.
Очите й продължаваха да го гледат, издаващи уплахата й и той каза:
- Не, ти не си готова за това.
- Не! Аз... Просто ме е страх, но искам.
Майкъл отново я погали.
- Не, мила. Щом те е страх ти няма да се отпуснеш достатъчно. Виждам го в очите ти. Няма смисъл. Ще опитаме друг път.
- Аз искам, Майкъл. Нека го направим сега.
- Сигурна ли си? – попита той отново.
- Да, ако не мога ще ти кажа.
Майкъл нищо не й отговори, а отново пъхна ръка между бедрата й. Искаше да я върне към състоянието, в което беше преди са започнат да говорят. Това се случи много бързо и той разчел сигналите на умопомрачилата я възбуда внимателно докосна дупето й оставяйки дланта му да се плъзга по него, за да може гела, който беше върху нея да се поеме от кожата й. Мястото стана много хлъзгаво и той, неспирайки да я гали с другата си ръка започна да масажира ануса й.
Първоначалната реакция на Анджелика беше да се стегне, но после тя почуства как това негово докосване не беше застрашително и смесено с другото й донесе приятно усещане и тя въздъхна.
- Говори ми – погледна я Майкъл.
- Не мога. Хубаво е. Но това и преди се е случвало.
Майкъл се усмихна и в същият момент докосването му стана малко по – силно, но тя все още не изпитваше болка, а възбуждащо дразнене. Той умело я водеше към момента, в който трябваше да проникне в нея с пръст. Майкъл знаеше, че не трябва да бърза, за да я накара да се отпусне напълно и затова постепенно и едва доловимо усилваше натиска си. В един момент той прецени, че вече може да пробва и бавно и внимателно започна да опитва да пъхне пръста си в нея. Веднага усети мигновената реакция на Анджелика, която впи пръсти в гърба му и изпъшка и почувства противодействието на мускула й, който се сви.
- Говори ми, мила! – Помоли я той. - Трябва да знам как се чувстваш.
Тя отново остана безмълвна, но не спираше да се притиска в него и да диша забързано, а тялото й започна леко да потръпва.
- Анджи? Искаш ли да спра?
Тя поклати глава върху рамото му и с този жест му даде да разбере, че иска той да продължи.
- Боли ли те?
- Продължавай, Майкъл. Аз съм подготвена за болката.
Майкъл се опита да я погледне, но тя се беше притиснала така плътно в него, че той не успя. Пръста му отново продължи натиска си, а той не спираше да шепти в ухото й нежни думи. Взе пак тубата с лубриканта и изцеди още от него върху пръстите си. Проникването стана малко по – лесно и той усети как тя сякаш започна да свиква и да се отпуска, Майкъл отново натисна, а мускулът й пак се стегна и Анджелика простена.
- По дяволите! – Изруга тя.
- Какво? – Мигновено спря Майкъл. - Моля те, говори ми!
- Боли.
- Тогава спираме – каза той.
- Не, продължаваме. Болката не е непоносима. Ако стане нетърпимо ще ти кажа да спреш.
- Но ще ми говориш.
- Не, не мога. Не искай това от мен.
Той си помисли за болката й и я целуна по рамото. След малко Майкъл успя да проникне с почти целият си пръст в нея и бавно започна да го движи. Когато усети, че мускулът й се отпуска той пъхна и другият и продължи внимателно да движи пръстите си в нея, неспирайки да следи за реакциите й. Анджелика продължаваше да е склонила глава на рамото му и тихо да простенва.
- Добре ли си, мила? – Попита Майкъл.
- Да. Добре съм.
Той спря и извади пръсти от нея. Отдръпна се назад, за да види лицето й и въпреки че над горната й устна бяха избили ситни капчици пот очите й вече го гледаха уверено и непоколебимо. Той я погали и започна да я целува.
Познатото усещане на стабилност и сигурност накараха Анджелика да се отрие в Майкъл, а той бавно я сложи да легне и след малко потъна в захарната сладост на утробата й, която го завеждаше в друг свят, изпълнен с разкъсващи сетивата му усещания. Скоро и двамата чувстваха, че моментът на замайващата наслада идва и затова Майкъл помоли Анджелика да се обърне с гръб и да коленичи.
Тя сякаш бе извадена от приказен свят и недоволно простена, защото знаеше, че точно сега е моментът да разбере, дали другият вид сливане ще й хареса или не. Анджелика усети как Майкъл плъзна пръсти и започна отново да масажира изпъкналата влажна перла между бедрата й. После почувства как те се преместват и той повтаря действията си от преди малко. Този път Анджелика не усети толкова силна болка и дори за миг си помисли, че може би аналният секс ще й допадне.
Майкъл беше спрял да я докосва и тя се извърна, за да го погледне и видя как той разопакова презерватива. Когато очите им се срещнаха той попита:
- Кажи ми, ако искаш да спра. Не искам да правиш нищо против волята си.
- Вече е късно да спираме. Аз трябва да знам.
Майкъл бързаше, защото не искаше да пропуска момента, в който усещаше, че Анджелика е много възбудена. Надвеси се над нея и започна изгарящо да я целува, а пръстите му отново започнаха да плъзгат в ануса й. Той я обгърна през кръста и прошепна задъхано в ухото й:
- Готова ли си, миличка?
- Не знам. Да. Направи го, по дяволите!
Анджелика не беше подготвена за усещането и силно простена, когато почувства как сякаш Майкъл запалва вътрешностите й. Бели петна бързо запулсираха пред стиснатите й плътно очи и силната болка я остави почти без дъх. Тя сграбчи ръката на Майкъл, който бе изпаднал в състояние на пълна заслепеност и въпреки че внимаваше за действията си почти не успяваше да контролира желанието си да се загуби целият в тази плътно обгръщаща го теснота. Но въпреки това усети как Анджелика почти прималява в обятията му и малко след това чу гласа й:
- Спри! Майкъл, моля те, спри!
Майкъл бързо прекрати и я притисна плътно към себе си.
- Край. Свърши. Край. Съжалявам, мъничка! Много ли те боли?
- Да – тихо прошепна тя. – И аз съжалявам, Майкъл.
- О, скъпа, недей!
- Аз не мога... Исках, но не мога. Съжалявам!
- Всичко е наред, скъпа.
Той я целуна по рамото и усети солеността на избилите ситни капчици пот по кожата й.
- Миличкото ми бебе. Успокой се и се отпусни.
Той целуна прекрасните й устни, докато тя все още не спираше да се притиска потръпваща в него.
Анджелика през цялото време се бе опитвала да се бори с прорязващата я болка. Беше си мислила, че се глези и че щом толкова много жени го правят и тя би могла да я преодолее. Точно, когато се беше надявала, че всичко скоро ще отмине и тя ще свикне бе усетила силна и нетърпима болка, която преминаваше прага на поносимостта й и я беше накарала да спре Майкъл.
- Майкъл, аз мисля, че бях до тук. Няма да мога. Не ми хареса усещането. Съжалявам, ако ти дадох напразни надежди!
- Не си. Изобщо не си. Не си мисли, че за мен това е важно. Даваш ми напълно достатъчно. Обичам те!
- И аз те обичам! Благодаря ти, че беше така внимателен!
Майкъл беше в банята и докато се опитваше да успокои силната си възбуда мислеше, че не трябваше да се съгласява с Анджелика и че това негово поведение бе било крайно егоистично. Мисълта за собственото му задоволяване беше надделяла и той заслепен от нея и от уверенията на Анджелика не беше помислил, че тя никак не е готова за тази стъпка и го прави само заради него. В момента същата мисъл продължаваше да го владее с пълна сила и той не успяваше да спре да се лута в желанието си да я прогони и физическата нужда да я осъществи.
На вратата се почука и той чу гласа на Анджелика:
- Майкъл?
- Да?
- Може ли да вляза? – попита плахо тя.
Той й отговори утвърдително и Анджелика отвори вратата на банята. Дъха му отново спря за секунди, когато я видя красива и неустоимо привлекателна пред себе си. Тя отново беше облечена с нощницата си и Майкъл добре разбираше, че ласките им бяха останали някъде далече и тази вечер нямаше да продължат.
- Добре ли си, Майкъл? – Попита тя, гледайки го въпросително.
- Да, добре съм. Да.
Тя плъзна поглед по тялото му и го спря върху слабините му. Мощната му ерекция я накара бързо да отмести очи и да се взре в неговите. Майкъл се почувства някак разголен и виновно й се усмихна, а тя каза:
- Съжалявам! Подведох те.
- Спри да се извиняваш, Анджи. Аз... аз ще се оправя след малко. Просто… просто ми трябва време и искам да те помоля да ме оставиш сам. Не мога да те гледам и да не мисля за... Действаш ми. Ще ми дадеш ли малко време, за да се успокоя? – Помоли я той.
Анджелика за кратко не реагира на думите му, но след това поклати глава в отрицание. Майкъл изненадано повдигна вежди, докато я наблюдаваше да се приближава към него.
- Имам по- добра идея – каза тя.
Анджелика се притисна в него, а ръката й се пъхна в процепа на пижамата му и обхвана пениса му. Майкъл въздъхна от споходилото го сякаш забиващо хиляди малки иглички по тялото му усещане на удоволствие и затвори очи, но след това бързо ги отвори и слагайки ръце върху раменете й леко я отблъсна от себе си.
- Недей, мила. Не искам така.
- Замълчи, Майкъл! – Каза тя и сложи пръст върху устните му. – Позволи ми да ти помогна.
- Недей… Аз…
Той пак въздъхна и не успя да продължи, защото усещането, което му носеше плъзгащата се по слабините му длан на Анджелика го влудяваше и той не можеше да се съпротивява. Майкъл леко захапа пръста й, който все още оставаше върху устните му, а ръцете му се плъзнаха по раменете й, преминаха по шията й и се заровиха в косите й.
- Боже, Анджи! Ще полудея! – Възкликна той и засмука пръстите й.
Анджелика не спираше да го гали и Майкъл изпадайки в главозамайващия плен на страстта, потърси пленителните й устни и впи своите в тях. Тя чуваше тежкото му му дишане, усещаше бързо повдигащите му се гърди, които докосваха нейните и се чувстваше нереално и в същото време много щастлива. После се отдръпна, прекратявайки целувката им и прокарвайки устни по гладките му гърди започна да коленичи.
Майкъл я наблюдаваше в захлас, а дланите му не спираха да се вплитат в къдриците й. Анджелика застана на колене пред него и повдигайки глава го погледна. Очите му сякаш хвърляха огнени искри и бяха не с топлия си кафяв цвят, а блестяха демонски и черни. Тя му се усмихна, а след това леко захапа пениса му през пижамата. Пръстите на Майкъл се впиха в хищно в косите й и ги вдигнаха нагоре.
Анджелика сложи ръце на таза му и отново го погледна. В неговите очи не прочете нищо друго освен трескаво очакване и тя премести пръсти и бавно развърза връзката на пижамата му и я смъкна надолу. Ръцете й погалиха бедрата му и след това устните й отново се впиха между тях.
- Анджи! … Ох! … - Простена Майкъл.
Тя отново го погледна изкусително, облиза устни и попита:
- Харесва ли ти, Майкъл?
- О, да, скъпа! Не спирай, моля те, не спирай! - Бързо и хриптящо каза той и притисна главата й към слабините си.
Анджелика усещаше нежната плът, която топла и пулсираща също като Майкъл я призоваваше да я докосва и тя запленена от собственото си откритие, че обича съприкосновението си с тази част от тялото му, се подчини на молбата. Устните и езика й започнаха да оставят мокрите си отпечатъци и да причиняват сладкия трепет у Майкъл, който усещаше как съвсем скоро ще достигне до кулминацията и ще се освободи от парещото желание да изпита необяснимо опустошаващият го край на пътя му към върхова наслада. Анджелика сякаш го караше всеки път да е като за първи и последен и въпреки че вече се познаваха достатъчно добре той не съумяваше да контролира страстта, на която ставаше пленник в нейните ръце. Тя го завладяваше със силата на всички стихии и той неспособен да я контролира й се отдаваше подчинен и победен. Химията, която ги свързваше с Анджелика бе невероятна и той знаеше, че никога не е и няма да изпита друга подобна.
Анджелика усети как Майкъл се опитва да я отстрани от себе си, но тя се притисна плътно към него и чувствайки как след секунди ще чуе тихите му стонове и ще усети как устата й се изпълва с вкуса на изядените от Майкъл на вечеря плодове, смесен с онази неповторима негова сладост, забърза движенията на устните си, а засмукванията й станаха все по- плътни и продължителни.
Миг след като Майкъл разбра, че тя няма да го освободи от устните си, усети как цялото напрежение от изминалите минути се освобождава и го кара да изкрещи от силата му.
Анджелика чу стона на Майкъл, усети топлината на разливащата се в устата и гърлото й течност и погледна към него. Той леко беше отметнал глава назад и беше затворил очи. Гърдите му се повдигаха забързано и тя протегна длан, за да ги погали. Майкъл отвори очи и срещна нейните и проследи как тя бавно попива с устни и облизва с език всяка капчица течност по пениса му, гледайки го победоносно и изкусително. Дланите му я хванаха под мишниците и я накараха да се изправи. Все още потръпващ от преживяното преди секунди, Майкъл я взе в прегръдката си.
- Анджи, Анджи... – шептеше й той. – Знаеш ли какво ми причиняваш, момиче?!
Така... напълно наясно съм, че с появата си ще възмутя някои "анонимни моралистки", но сега няма да мисля за тях, а и вече отговорих на упреците им в коментара си към предишната глава! :)
ОтговорИзтриванеИска ми се да отбележа задоволството си от разговора на двамата пред камината. Все едно чувах тихия, но призоваващ глас на Майкъл, който е говорил десетки пъти за замърсяването и унищожението на природата.
Сетих се и за "This is it", където той говореше точно за необратимостта на този процес!
Не мога, разбира се, да отмина мълчаливо и горещия акцент в поместената глава! :)
Очаквах действията да бъдат финализирани, но честно казано ми хареса логичното фиаско. Накара ме да се почувствам съпричастна с момичето. Толкова добре се усеща целият й страх, примесен с желанието да дадеш всичко на любимото същество!
Боже, колко е труден баланса в този вид игра! Не знам, много добре я разбирам.. и аз съм се чувствала така! И също като нея съм се чудила как толкова много жени го правят без проблем? Сигурно е въпрос на навик и практика. Не съм фен! Може би за това я харесах в действията й, става ти симпатична с невинните си детски реакции.
А мъжете, всичките са като по калъп в желанията си. Важно е да се проявява много такт, търпение и внимание!
Майк, както винаги е неописуемо сладък! Е как да не му дадеш всичко на такова същество?! :))
Оставам в очакване на продължението!
Лия, благодаря ти много! Както казах и аз нямам опит в това преживяване и ми беше много трудно да го представя достоверно. Всъщност, надявам се да е било такова. Много се колебаех, дали изобщо да го използвам, но реших, че Майкъл от моята история ще бъде по- разкрепостен, по- освободен, по- развратен, ако щете. Обаче пак ще си остава сладур и душичка.
ОтговорИзтриванеО, да, мъжете са си мъже, Лия. Как да извадя Майкъл от матрицата като искам да го "видя" такъв?
Исках да вмъкна и момент, в който да изпъкват и неговите идеи, защото той дишаше за тях.
Анонимните морализатори, могат да се скрият някъде:) Следващ подобен пост ще отиде бързо в кошчето и небитието. Никой няма право да отправя критики и да налага кой и какво ще харесва!
Благодаря ти и аз!
ОтговорИзтриванеПозволи ми да кажа, че е удоволствие да те възприема отстрани човек.
Без да те познавам мога да кажа, че си принципна, достойна, смела и много интелигентна!
Запази се каквато си!
Успех! :)