Повече от чувство 45

След като Майкъл се беше събудил двамата с Анджелика водиха много дълъг разговор за причината заради, която тя си беше тръгнала от Индия, за Кения, за сватбата на Майкъл, за начина, по който той се беше чувствал, докато си беше мислил, че тя си е отишла завинаги.
- Моля те, мила, никога повече не ме карай да изживявам този кошмар отново!
- Исках да ти се обадя, Майкъл. Нямаше как. И за миг не съм си и помисляла, че може да решиш, че ще се върна при Грег. Как си могъл да го допуснеш?! Не бих могла. Не и след онова, което той ми причини. Дори и да не бях те срещнала пак нямаше да успее да ме върне. Той ми причини много болка. Винаги, когато го виждам си спомням за нея. Как си могъл да предположиш, че не те обичам и че играя? Как се играе на любов?
- Не знам. Толкова бях объркан. Токова самотен и наранен. Не го прави отново. Много ме заболя.
Тя поклати решително глава:
- Няма. Обещавам ти.
На вратата се почука.
- Мистър Джаксън?
Изражението на Майкъл се промени и той стана и се отправи към вратата, отваряйки я рязко. Анджелика чу краткият разговор с телохранителят, който му съобщи, че Деби току – що е напуснала хотела и е казала, че си заминава.
Когато Майкъл се върна изглеждаше малко объркан и Анджелика каза:
- Ако искаш се опитай да я намериш.
- Деби ли? Защо?
- Не знам. Може би тя би искала да поговориш с нея.
- Нямам какво да й кажа, мила. Вероятно ти звучи грубо, но не мога да се преструвам. Не искам да го правя. Не мисля, че й дължа обяснения. Тя е съвсем наясно с нещата.
- Както искаш. И все пак...
- Недей, Анджи. Не се опитвай да ме убедиш, че трябва да направя нещо, което няма смисъл да правя. Не съм справедлив ли? Нека да е така. Аз искам ти да си на нейното място. Искам ти да си моята съпруга, искам дете от теб. Направи ме баща на детето си, Анджи!
Откровението на Майкъл остави Анджелика без дъх и тя за кратко не успя да каже нищо. След това нервно се усмихна.
- Майкъл, не говориш сериозно.
Той я погледна с очи изпълнени с любов и нежност и отговори:
- Не, скъпа, говоря напълно сериозно. Аз искам да ми позволиш да създадем живот. От мен и от теб, Анджи. Нека се претворим, прекрасна!
Анджелика усещаше как цялата емоция от изминалия ден продължава да ескалира и се чувстваше като на въртележка. Всичко пред погледа й кръжеше и тя останала безпомощна пред поредното предизвикателство бавно седна на спалнята и отправи поглед към Майкъл, който беше изпълнен с зов за помощ.
- Ооо, мила! – И Майкъл седна до нея. – Не исках да те плаша!
- Не си ме изплашил, Майкъл, но това беше напълно неочаквано за мен... Аз не знам какво да кажа?! Как може да искаш такова нещо от мен? Та, ти не ме познаваш, знаеш толкова малко за мен...
- Анджи, аз знам всичко, което ми е нужно. Аз познавам сърцето ти – и той постави ръка на гърдите й. – Не искам нищо повече.
- Майкъл, аз...
- Шшш... Не говори, принцесо! Не искам да говориш. Искам да чувстваш. Това не се нуждае от думи и ако си готова, аз ще го усетя.
Анджелика искаше да му каже, че е готова, че сърцето й прелива от щастие и любов. Нямаше по- голямо доказателство за чувствата на Майкъл от това да поиска да имат дете. За миг тя си се беше представила като майка. Беше изживяла за частица от секундата една абсолютна идилия, в която нямаше никой друг освен едно малко и нежно създание, което тя държи в обятията си и Майкъл сияещ и по- красив от всякога, гледащ ги с поглед изпълнен с гордост, блясък и очарование. Съзнанието й бе нарисувало прекрасна картина на перфектно семейство, в което всичко е завършено и съвършено, защото в него цари само любов.
Тя посегна и дланта й погали лицето на Майкъл, а той я погледна с огромните си топли очи и Анджелика усети как пропада в мекотата на кадифето им. Той беше толкова сериозен и това го правеше още по- скъп за нея в този момент.
- Обичам те, Майкъл! Много те обичам! – Каза тя.
Майкъл я прегърна и тя се отпусна на гърдите му, мислейки си, че няма по- сигурно и топло място на света от тази прегръдка. Думите му достигаха до нея с пропити с небивалата си нежност и тя покорена от красотата им се чувстваше като в транс.
Любовата им изпълваше стаята й тя се превръщаше в тяхната люлка, в която двамата омагьосани се отдаваха един на друг с нямаща равна на себе си изящност. Дланите им докосваха сякаш разказваха вълшебна приказка и с тях те сътворяваха къдрещи се плетеници по кожата си. Допирът им беше деликатен те имаха усещането, че за първи път се откриват. Чувстваха се така все едно държат в ръцете си най- финият порцелан и той може да се счупи при най- малкият натиск. Понякога сякаш преминаваха не по кожата си, а над нея, оставящи само полъх от топла диря. Двамата си разказваха за любовта с неописуема нежност и погледите им се къпеха в споделената взаимност и те ги сливаха в едно и извикваха разтапяща телата им слабост..
Знаеха, че имат нещо, което никога вече няма да получат в живота си и му се отдаваха всецяло и безпрекословно. Красотата ги омайваше и оставяше без дъх. Сладостта на устните им не свършваше и те пиеха неутолимо от нея, за да я имат завинаги.
„Усещаш ли го, Майкъл?”, шептеше Анджелика, а той й отговаряше: „Да, скъпа, да. Сякаш цял хор ангели пеят..”
Силата на чувствата им извираше от дълбините на сърцата им и те сътворяваха нейната необятност по телата си и ваеха по себе си, обсебени от щастието да се имат с греещи в блясъка на споделеността си очи и с усмивки на устните си. Майкъл и Анджелика разбираха, че в този миг се случва нещо космическо и че двамата съществуват сякаш извън гравитацията, че са някъде сред вселената на Сътворението и омаяно се опиваха от усещането за нещо огромно, безименно и светло.
Анджелика потръпваше от всяко едва доловимо докосване, всичките й сетива я бяха превърнали сякаш в лист и тя усещаше най- малкият порив на вятъра, всяка прокраднала се светлинка, звук и вкус. Никога не се беше чувствала по подобен начин. Сякаш всяко усещане беше подчинено на желанието да се извае красота и тя да е съвършена. Искаше й се тази безимена и омайна прелест да не си отива и тя да може да й се наслаждава завинаги.
Те двамата правеха любов с толкова финес и всяка гънка по телата им участваше в това сътворение на магията към която се стремяха. Стоновете не бяха търсещи пътя си към своето удовлетворение, а гальовно приласкаващи. Цялото им единение съществуваше извън тях и те попиваха ефирната си, грациозна нежност със завидна мекота.
И тогава за първи път през живота си, а може би и за последен Анджелика видя Майкъл да плаче, докато прави любов с нея. Първоначално си помисли, че се заблуждава, но когато чу неуспешно сподавеният му стон, тя разбра, че не греши. Ръцете й нежно обхванаха страните му и тя впи очите си, пълни сякаш с раждащи се звезди в неговите. Една сълза бързо се търколи по лицето му, капна върху нейното и се разтвори в невидимите му пори. Почувствал се безкрайно уязвим, Майкъл скри лицето си в тъмният облак от нейните къдрици и тихо прошепна:
- Ако има Рай, то той сигурно за малко е дошъл при нас. Обичам те, обичам те, обичам те...
После Майкъл сподавено простена и Анджелика усети как я изпълни познатата топлина. Той потреперваше, продължавайки да крие лицето си и устните му докосваха врата й шептящо, а тя го прегръщаше и безспирно го галеше. 
Двамата останаха дълго заключени в обятията си нашепващи си нежни слова и отдадени на прекрасното изживяване да бъдат отново заедно, да преживеят това невероятно единение на дух и тяло се разтваряха в мига и го попиваха с всички свои сетива.