Повече от чувство 55

Минивана спря пред две дървени вили, които бяха изолирани от курортното селище и сред падащият вече на големи пухкави снежинки сняг изглеждаха като появили се от приказките. Te не бяха близо една до друга и щяха да предложат жадуваното от Майкъл и Анджелика усамотение. Вилите бяха разделени и от деликатна бариера високи окичени в бяло борове и охраната поведе Анджелика и Майкъл към по- голямата от двете.

Майкъл усети, че Анджелика не върви до него и се обърна назад. Тя беше спряла и съзерцаваше прекрасният снежен пейзаж, който се разкриваше пред очите й. Далечните върхове на планината, които едва се виждаха бяха облени в слънце и контраста със снежната пленена, която се сипеше беше изумяващ сетивата. Майкъл се приближи до нея и също се вгледа в заслепяващата красота. Тя се обърна към него и очите й блестяха от щастие. Страните й бяха порозовели от щипещият ги вятър, но тя сякаш не обръщаше внимание на студа.

- Красиво е, Майк. Не мога да се наситя на пейзажа. Виж колко е красиво! – Не спираше да се изумява тя.

Майкъл я прегърна през кръста и те останаха за кратко мълчаливи и приковаващи погледи в зимната картина, която разстилаше пред тях пленяващата си и хипнотизираща прелест.

- Г – н Джаксън, – чу се гласа на Дан – багажът ви е вътре във вилата.

- Добре, Дан. Благодаря! Свободен си вече. Ако имаме нужда от нещо, ще те уведомя.

- Разбира се, г – не.

- О! Дан! – Извика след него Майкъл. – Погрижи се никой да не ни безпокои.

- Да, г – не.

- Благодаря! Това е.

След малко двамата се отправиха към вилата, която затрупана, заради падащият силен сняг изглеждаше много примамлива и уютна.

Когато влезнаха в коридора Анджелика пое дълбоко въздух, за да подуши специфичната миризма на дърво и сякаш ноздрите й и дробовете й се изпълниха със смола. Вилата беше с високи стени и центъра на голямата дневна имаше стълби, които водеха до спалните. Цялата й облицовка беше от дърво, а огромните панорамни прозорци откриваха красива гледка към върховете на планината и сипещата от небето белота.

В единият край на помещението гореше огън в уютна камина, а до нея стоеше голяма елха окичена с красиви играчки гирлянди и лампички, които закачливо намигаха с цветовете си. Навсякъде из стаята се носеше коледният дух, заради богатата украса.

Анджелика се обърна и на лицето й беше изписана истинска благодарност и щастие.

- Майкъл, благодаря ти!

- За теб мога мога да направя много повече, принцесо. Само поискай.

Тя се приближи към него, обгърна го с ръце през кръста и гледайки го в големите топли очи с цвят на шоколад, каза:

- Това, което искам е да си до мен. Не желая да правиш нищо друго.

- Сигурна ли си? Защото мога да направя това...

Майкъл също я прегърна и започна да пее. Тя го погледна изненадано, но след това завладяна от гласа му отпусна глава на гърдите му и се заслуша, усещайки всяко негово поемане на въздух.

Майкъл пееше нещо непознато за нея и вероятно дори не беше негова песен. Мелодията бе бавна и красива и думите й бяха обяснение в любов – искрено и силно. Той пееше тихо, но влагаше толкова сила и заряд в изпълнението си, че караше Анджелика да изтръпва пред красотата на любовта, която той й споделяше чрез песента. Майкъл изглеждаше като славей, който главозамаян в търсене на любимата си не спира цяла вечер да извива зовящ глас и да завладява с изкусните си трели.

Той пя кратко, но Анджелика беше така пленена от неочакваното му решение, че не искаше да спира.

- Попей ми още, Майкъл! – помоли го тя.

Той се усмихна и каза:

- Ще трябва да си платиш.

- Добре – съгласи се тя. – Ти само пей.

Майкъл замълча за кратко, а след това устните му почти докоснаха ухото й и тя чу гласа му:

- I just want to lay next to you for awhile. You look so beautiful today, your eyes are so lovely your mouth is so sweet. A lot of people misunderstand me that's because they don't know me at all. I just want to touch you and hold you. I need you! God I need you! I love you so much!

След това той започна да пее. Анджелика позна тази песен, защото я имаше в единствения диск на Майкъл, който притежаваше.

- Как се казваше тази песен, Майкъл?

- „Не мога да спра да те обичам” – каза той бързо и продължи да пее.

Майкъл бавно започна да танцува подчинен на песента, а докато я пееше променяше на места текста и мелодията и сякаш по този начин я правеше специална и единствена, посветена само на Анджелика.

Когато свърши тя го помоли отново:

- Не спирай, Майкъл. Пей!

Той се усмихна и целуна челото й:

- Стига за днес, мила. Не си ли уморена от пътуването? Не си ли гладна?

- След онази закуска? Не. Никак.

- Какво искаш да правим сега? – попита той.

- Нека да разгледаме вилата, а после, ако не си изморен може да се разходим навън.

- Съгласен съм – отговори й той и пое подадената му от нея ръка.

Изкачиха по стълбите и влезнаха в първата стая, която се оказа малка уютна спалня. Анджелика само надникна и каза:

- Не, това не е нашето място.

Следващата беше голямата спалня, която ги накара да се спрат на вратата и да не смеят да прекрачат вътре. Те останаха вцепенени от изненада, защото не бяха очаквали, че зад дървената врата ги очаква толкова различен интериор от онзи, в който беше решена останалата част на вилата. Двамата се погледнаха и щом срещна очите на Анджелика, Майкъл се усмихна доволно и предизвикателно.

- Ти знаеше ли за това, Майк? – попита тя.

- Не. От къде да знам?!

Тя отново се обърна отправи поглед към спалнята и бавно влезе в стаята. Неновата светлина я превърна в силует и тя се приближи към кръглото леглото и седна в края му. Ръката й се плъзна по хладната завивка и тя започна да оглежда стаята. Под спалнята в кръг малко по – голям от нейната обиколка, пода блестеше в приглушена светлина от неонови лампи, които бяха вградени под дебело матово стъкло. Анджелика се обърна и видя как в краищата на спалнята има вградени тонколони и едва видимо се усмихна. По средата на всички стени в стаята преминаваше същата не много широка неонова лента и сред тази синкава сякаш лунна светлина тя успяваше да различи вратите на вграден гаредероб, а встрани от него голямо кръгло огледало с черна метална стойка. По - голямата част от другата стена беше заета от прозореца, който беше покрит с плътна тъмна завеса. След това идваше ред на бял кожен диван върху който имаше две декоративни възглавници и висока лампа до него. Тя се обърна и пред себе си почти в края на стената видя врата, която предположи, че води към банята, а малко след нея имаше 3 абстрактни картини, разположени над неголям шкаф. Погледа й се отправи към Майкъл, който продължаваше да стои на вратата и да проследява как тя разглежда стаята.

- Харесва ли ти? – попита той.

- Да, много. А на теб?

- Не е моят стил, но въпреки това ми харесва.

Анджелика не му отговори и отпускайки се назад легна върху спалнята. Веднага след като го направи видя отражението си, което я наблюдаваше над нея. Огромната кръгла лампа, която беше разположена над спалнята със спускащите се тънки дълги ресни, които докосваха големите възглавници, изправени на рамката на леглото, завършваше с огледало. По цялата му обиколка бяха разположени малки лампички, които спомагаха спалнята да остава меко осветена.

- Оооо! – изуми се тя.

- Какво? – полюбопитства Майкъл.

- Ела! Това ще ти хареса.

- Не искам да идвам – отказа той.

Анджелика отново седна и го погледна изненадано.

- Защо?! Ако не ти харесва тук ще отидем в другата спалня. Аз просто казах, че тук много ми харесва, но другата също не е лоша.

Майкъл се усмихна.

- Не ме разбра. Не искам да идвам, защото, ако го направя няма да излезнем от тази стая много дълго време.

- О, Майкъл! Стига! Ела да видиш. Няма цял ден да стоиш на вратата, нали?

- Казвам ти, момиче – не искам да идвам!

Анджелика отново легна и протегна ръце над главата си. Чувстваше се различно. Много по – различно от престоя си в хотелските стаи. Тук беше спокойно, усамотено, винаги когато поискаше щеше да може да излиза и на първо място Майкъл беше изцяло за нея. Нямаше ги вечните му ангажименти, срещи, приемания на награди и грамоти. Тук щяха да са само един за друг сред зимата и снега.

Изведнъж се досети, че утре е Бъдни вечер и й стана мъчно. Нямаше да види майка си и баща си, брат си и жена му, прекрасните си слънчеви племенници и да си говорят до сутринта, тайно надявайки се да успеят да видят кой и кога слага подаръците под елхата. На Коледа нямаше да отидат с Раул до любимото място на Енрике на South Beach и да поседят мълчаливо върху големите заоблени от вълните камъни, всеки потънал в мислите за брат им. Тя се опита да прогони обзелата я носталгия по слънчевия й красив роден град и погледна към Майкъл, а той я все още стоейки на вратата я наблюдаваше сериозен.

- Хайде, Майкъл! Спри да стоиш там. Ела при мен. Искам да те гушна!

Той отново поклати глава:

- Не, Анджи, няма да дойда.

Тя се учуди на упоритостта му, но спря да настоява.

- Добре, както искаш. Тогава аз ще влезна в банята. Жадувам да се изкъпя.

- Добре – съгласи се той.

Анджелика стана подозрителна. Тя не разбираше защо Майкъл се държи така странно сякаш беше далече от нея и на хиляди километри.

- Майкъл какво ти е?

- На мен? Защо? Нищо.

- Струва ми се... Нищо. Отивам в банята. Къде е багажа ни?

Майкъл се извърна и видя куфарите оставени до вратата на спалнята и каза:

- Тук са. До мен.

Анджелика стана и излезе в коридора за да прибере багажа си в стаята. Майкъл се отдръпна, за да й направи място, докато минава покрай него, а тя все още недоумявайки обзелото го мълчаливо – вглъбено настроение сложи куфара пред гардероба и го отвори. След това започна да изважда нещата от него и да ги подежда вътре.

- Донеси и твоите неща, Майкъл, за да прибера и тях.

- После – кратко й отговори той.

- Кажи ми – каза тя без да го поглежда – защо си такъв? Какво се случи през последните пет минути.

- Какъв съм, мила? Нищо не се е случило. Просто те гледам.

- Не ме лъжи, усещам те. Далече си.

- Мислех си...

Тя спря да подрежда нещата си и го погледна.

- Мислех си - продължи той – за нас. Анджи, ти сигурна ли си, че искаш да бъдеш с мен? Сигурна ли си, че би могла да живееш с човек като мен?

- Човек като теб ли? Какво имаш предвид?

- Ами... зает, непрекъснато пътуващ, работещ, понякога нуждаещ се да остане задълго сам със себе си... Такъв... различен, странен...

- О, Майкъл! – възкликна тя и се приближи към него. – Аз те обичам. Забрави ли? Обичам те защото си такъв. Различен, странен, с огромно сърце и душа, с най – слънчевия смях на света, с най – искрените очи... Обичам те какъвто си. Защо дойдоха тези въпроси точно сега?

- Защото се страхувам да не те разочаровам. Ти заслужаваш само щастие, защото си прекрасна. Стоя и те гледам и се страхувам, че ще те нараня.

Анджелика го прегърна и гледайки го се усмихна.

- Не искам да говориш така! Искам да забравиш за този страх. Помниш ли, че още в самото начало ти ми даде право да избера? Аз избрах, Майкъл. Така че, спри и не ме карай да гледам тъжните ти очи. Нали? – каза тя и го целуна.

- Толкова си... Аз те обичам много, но...

- Моля те, Майк, моля те! Сега аз отивам в банята и искам щом се върна ти да си прогонил тези свои страхове.

Тя го целуна още веднъж и го освободи от ръцете си. Щом влезе в банята Анджелика дълго стоя неподвижна по стичащата се по тялото й вода и не спираше да мисли за думите на Майкъл и те предизвикваха страх и в нея. Наистина ли можеха да продължават да бъдат заедно? Щеше ли само любовта да им бъде достатъчна да преодолеят многото различия помежду си и да останат щастливи? Можеха ли да се преструват, че проблемите не съществуват и да разчитат те да си отидат сами? Нито семейството на Майкъл, нито нейното приемаха връзката им. Майкъл беше женен, скоро щеше да бъде баща и доколкото го познаваше тази нова за него роля в живота му щеше да го обсеби и да внесе приоритет в дните му. Щеше ли Анджелика да може да приеме детето и да го обича като свое? Нямаше ли да я обземе ревност, че то обсебва Майкъл и тя ще трябва да се бори за внимание, което се страхуваше, че щеше да й бъде все по – трудно да печели? Питаше се какво ще остане между тях, когато страстта си отиде? Знаеше, че трябва да бъде повече от негова секс богиня, но той беше така многопластов и толкова изумително различни интереси, че на нея щеше да й е трудно да успява да бъде негов съветник, приятел и сродна душа. Начинът им на живот беше различен, бяха отраснали в съвсем различни светове. Майкъл беше станал звезда още като дете, а тя познаваше само обикновеното детство, а не онова бляскаво и изпълнено с прожектори и внимание, на което той беше подложен от ранна възраст. Можеше ли тя да проумее този свят? Можеше ли да свикне с него? И не беше ли Майкъл прав в опасенията си? „Трябва да спра да мисля за тези неща!”, каза си Анджелика и опитвайки се да изгони въпросите, които Майкъл беше накрал да я застигнат, започна да мисли за настоящето и за прекрасните 3 дни, които ги очакваха тук в тази красива вила. Тя искаше му да даде и получи от него цялата любов, които поетите възпяват в изпълнените си със зов стихове. Все още не се беше наситила на неговата приласкаваща я нежност, на буреносната му страст, на звънкия му смях и безкрайните му шеги, които я караха да му вярва, а след това да й се усмихва и да я кара да се пита дали не я лъже... Не знаеше дали някога ще спре да се насища от аромата му, от дълбочината на очите му...

Анджелика излезе от банята и не видя Майкъл в спалнята или на вратата й.

- Майкъл?! – извика тя, но никой не й отговори.

Тя излезе от стаята и застана на перилата и отправи поглед надолу към помещението и го видя легнал на дивана пред камината.

- Ето къде си бил. Майкъл?!

Той отново не й отговори и Анджелика все още мокра и с отичаща се по раменете и гърба й на ситни капчици вода, слезе при него. Когато застана пред Майкъл, разбра че той спи. Тя го погледа за кратко и след това нежно погали лицето му.

- Спи, любов моя – каза тихо тя и целуна слепоочието му.

После се отдалечи и вземайки от по – малката стая една завивка тя слезе отново долу и покри Майкъл с нея. Той леко се раздвижи, но не се събуди и Анджелика отново се върна в спалнята, за да се подсуши и облече. След като го направи тя усети глад. Не беше яла много на вечеря и на закуската и затова слезе долу, за да провери какво има в кухнята. Намери само плодове и седна и започна да се храни. Мислеше си, че вероятно Майкъл ще спи още много дълго, защото предполагаше, че не е успял да си почине добре във влака и при спомена за пътуването тя се усмихна. Обичаше го и никакви страхове не можеха да променят този факт. Тя си спомни за разговора им за крайностите в секса и подвластна на импулсивната си натура излезе от кухнята, погледна към Майкъл, който продължаваше да спи, облече якето си и излезе навън. Посрещна я студен вятър, който изпрати снежинки в лицето и тя бързо присви очи и сложи ръка пред него. Сякъш от нищото пред нея застана Дан и изненадан да я види сама навън попита бързо:

- Г – це Мендес, случило ли се е нещо? Добре ли сте? Къде е г – н Джаксън?

- Всичко е наред, Дан. Майкъл спи сега, но аз имам отново молба към теб. Искам да ме закараш до аптека.

- Не ви е добре ли, г – це? – Попита той отново.

- Добре съм, Дан. Но ми трябва аптека.

Дан се вгледа в нея за кратко, а след това изражението му се промени и той каза:

- Аз не мога да ви закарам сега, защото трябва да се грижа за сигурността около вилите, но можете да отидете с някой друг.

- За мен няма значение с кого ще отида – съгласи се тя.

Той й каза да го последва и те след малко стигнаха до джипа, който вече беше почти затрупан от обилно валящия сняг. Дан отвори и Анджелика влезе вътре. След като почисти колата от снега той й каза, че ще извика някой, за да я закара до центъра на курортното селище, което беше на около 30 километра от мястото, на което те се намираха.

Анджелика търпеливо зачака и когато вече бяха на път тя си мислеше, че не иска Майкъл да се събужда преди да се върне, защото беше сигурна, че много ще се разтревожи, ако не я намери във вилата. От друга страна не искаше да разбира и къде е ходила и пътуването й трябваше да остане тайна. Поне засега.

Тя погледна как излизат от зоната, в която бяха разположени вилите им и си помисли, че дори и далече и усамотени те пак трябва да се крият зад високи огради и порти. Вероятно това място наистина, както й каза по- рано Майкъл, беше предназначено за VIP посетители и трябваше да остане скрито за любопитните погледи на останалите хора. Вилите бяха доста навътре и не се виждаха от вратите, които забраняваха достъпа към тях. Анджелика предположи, че вече много журналисти са в издирване на Майкъл, но мястото й носеше спокойствието, че те няма да успеят да го открият.

- Г – це, може ли да ви кажа нещо? – наруши тишината бодигарда.

Тя се изненада от неочакваното му решение да разговаря с нея, но отговори:

- Да, разбира се.

- Хмм, извинявайте, че ще бъда така директен, но аз истински уважавам и харесвам г – н Джаксън и затова искам да ви кажа, че никога не съм го виждал по – щастлив. Вие го правите много, много различен и щастлив. Това не е само мое наблюдение. Радвам се, че той има жена като вас до себе си. Вие го карате да ... Както и да е . Исках да ви го кажа.

Анджелика не беше свикнала да приема хората около себе си като такива, които не трябва да изразяват мнението и само да си вършат задълженията и затова беше благодарна, че той започна разговора.

- Благодаря ти за думите. Искам той да е щастлив. Аз се казвам Анджелика – каза тя и подаде ръката си към него.

- Аз съм Мануел – усмихна се той.

- Мануел, от кога работиш за Майкъл?

- Отдавна. От... от почти 6 години.

- О, тогава ти би трябвало да го познаваш много добре.

- Не, не мисля. Той е ... Ние се грижим за сигурността му. Не влизаме в близки отношения с него. Г – н Джаксън е поверил живота си в ръцете ни и ние сме готови на всяка цена да го защитим.

- Трудно ли е?

- Да – отново се усмихна той. – Г – н Джаксън е ... знаете. С него винаги трябва да сме нащрек, дори и когато е на такива места като това тук.

- Той често ли обича да ходи на такива места? С жени?

Мануел се усмихна широко и си помисли, че иска да отговори на въпроса й и да й каже, че Майкъл никога не е бил така освободен и решен на неразумни действия с друга жена, както с нея, но не можеше и затова отговори:

- Мога да кажа само това, че той рядко действа импулсивно и не обича да нарушава графика си.

- Не разбирам?

- ОК, г- це, Анджелика, не мога да говоря за тези неща. Забранено ми е.

- Ооо, съжалявам! Не съобразих. И все пак аз си мисля, че той го е правил доста често – каза тя като констатация, но се опитваше да изкопчи отговор.

Мануел се разсмя.

- Той ви обича. Това е.

Тя разбра, че няма да успее да научи нищо от него за жените в живота на Майкъл и премина в по – безопасната тема, но отново свързана с любовта и връзките.

- А Лиса? Тя каква беше?

- Тя беше ... – Мануел спря и погледна към Анджелика. – Не мисля, че е моя работа да давам оценка за нея.

Анджелика се усмихна:

- Мануел, ти си много лоялен служител. Няма да питам повече. А така ми се искаше да знам...

- Г – н Джаксън е много щастлив с вас. Аз не лъжа като го казвам.

Точно тогава пред тях се откри курортното селище и те спряха да разговарят. Малко след това Анджелика слезе от джипа, молейки Мануел да остане вътре и влезе в аптеката. Вътре имаше само двама души и когато тя остана сама се приближи плахо към фармацевтката и попита тихо:

- Бихте ли ми помогнали, моля?

- Да, разбира се.

- Аз... – Анджелика усети как се изчервява, преглътна и продължи решително – Аз и съпругът ми...

Жената я гледаше в очакване и това правеше трудността Анджелика да изрече желанието си още по- сложна.

- Имате ли лубриканти? – най – сетне се престраши тя.

- Да, разбира се. Какъв желаете?

- Аз... не знам. Те какви са и каква е разликата между тях?

- Има на маслена, водна и силиконова основа. Зависи за какво ще го използвате.

Анджелика се чувстваше сякаш след малко ще потъне в земята от срам и искаше да излезе от аптеката, но осъзнаваше, че щом бе дошла до тук, нямаше връщане назад.

- Търся най – доброто, което бихте могли да ми предложите за анален секс.

Тя усети как цялата гори от срам, но жената съвсем професионално се обърна и след малко сложи пред нея четири туби с лубриканти и започна да описва техните свойства. Оказа се, че има такъв, който е с обезболяващо действие. Анджелика посочи него. В момента, в който бе решила да плаща, я застигна въпроса:

- Желаете ли презервативи и иригатор?

- Презервативи. Да, разбира се. Да, моля.

Докато се съгласяваше Анджелика се опита да си спомни какво беше иригатор и след малко успя. Отново се почувства много неудобно, но преодоляла най – трудната част от необичайният си пазар, каза:

- Ще купя и иригатор.

Анджелика плати и бързо излезе от аптеката и се шмугна в чакащият я пред нея джип.

- Готово, Мануел. Може да тръгваме.

Сега в колата Анджелика се замисли над това колко много може да направи заради Майкъл. Никога не си беше представяла, че ще прави такъв секс и никога мисълта за него не я беше възбуждала, но сега тръпнеше от желание. Знаеше, че вероятно ще я боли и въпреки всичко това предизвикателство я караше да няма търпение да го изпита и да преодолее неизвестността, която то таеше в себе си.

Тя имаше чувството, че се движат прекалено бавно и нетърпеливо барабанеше с пръсти по кожената седалка. Искаше да изненада Майкъл и той не биваше да знае какво му е подготвила. Сега си даде сметка, че се чувства като че ли за първи път ще бъде с мъж. Беше нервна, неизвестното я караше да си задава въпроси и да се опитва да им даде отговор, знаейки че това е невъзможно. Усещаше стомаха си свит и тръпнеше от вълнение. Питаше се защо иска да го направи и трудно получаваше отговор. Дали беше само заради Майкъл или собственото й любопитство да се гмурне в непознатото надделяваше?! После си казваше, че вероятно и двете са верни. Не можеше да не го има по всякакъв възможен начин и с тази мисъл тя слезе от джипа, благодари на Мануел и влезе във вилата.

Анджелика влезе бързо в нея и първото, което направи е да потърси Майкъл с поглед. След това въздъхна с облекчение, когато го видя да продължава да спи.

Тя се качи горе и прибра лубриканта и презервативите в едно от чекмеджетата на шкафа в спалнята. Вече се беше погрижила да подреди нещата на Майкъл в гардероба и нямаше опасност той да ги види. Или поне се надяваше да не го направи. След това седна на леглото, държейки иригатора в ръце, поклати глава, стана и влезе в банята.

Докато Анджелика беше там Майкъл се събуди и първоначално не осъзна къде е. След това си спомни и стана от дивана, чувствайки се много гузен, че е заспал и е оставил Анджелика да скучае.

- Анджи? – извика той.

Тя не му отговори и той се качи в спалнята. Пред нея не видя куфара си и изтръпна, спомняйки си, че в него беше подаръкът му за нея за Коледа. Влезе в спалнята, но нея я нямаше там. След това чу шум от банята и извика:

- Анджи? Там ли си?

- Да, Майкъл. След малко излизам.

- Къде е багажа ми, мила?

- Подредих го в гардероба.

- А куфара ми къде е?

- В другата спалня.

Майкъл излезе от спалнята и влезе в другата. Отвори и куфара си и повдигна дъното му. После въздъхна с облекчение, защото подаръка за Анджелика беше на мястото си. Прииска му се да го сложи някъде, което да може да е непрекъснато под неговия поглед и затова го взе и скривайки го зад гърба си се върна в спалнята. Огледа я, питайки се къде би могъл да го скрие и отвори гардероба. След кратък оглед реши, че мястото е неподходящо и погледът му се спря на шкафа. Той се приближи до него и отвори едно от чекмеджетата му. За кратко не успя да различи какво вижда, но после взе тубата с изписани по нея японски йероглифи и започна да я разглежда. Обърна я с гръб и видя ситния надпис и на английски: „Смазващ, възбуждащ и обезболяващ анален лубрикант”. Той препрочете още веднъж надписа и една доволна усмивка заигра по лицето му. „Луда Анджи, какво си намислила?” се запита той и остави тубата, вземайки кутийката до нея. Видя, че са презервативи и продължи да се усмихва, поклащайки глава. След това остави и презервативите им на мястото им и тихо затвори чекмеджето.

Подаръкът му все още беше в ръцете му и той не можеше да реши къде да го скрие, затова разчитайки, че Анджелика едва ли ще прояви интерес към празния му куфар го върна в него и за по – сигурно използва кода и го заключи. Когато го направи отново се върна в спалнята и започна да се съблича. Имаше нужда да влезе в банята и затова след като Анджелика излезе той я целуна бързо и каза:

- Жадувам да се изкъпя. Ако искаш, докато съм вътре поръчай да ни приготвят вечерята.

- Добре – съгласи се тя. – Ти как си? Наспа ли се?

- Да. Извинявай, че те оставих сама. Какво прави през това време?

- Нищо. Подредих ти нещата, почетох... Нищо особено.

След като Майкъл влезе в банята, Анджелика слезе долу и по вътрешната телефона линия, която свързваше двете вили поръча вечерята. После седна на дивана и се загледа в елхата и празничната украса. Беше се замислила, когато чу гласа на Майкъл и погледна нагоре. Той стоеше на перилата все още с халат и сушеше косата си с хавлия.

- Аз съм готов. Ти поръча ли вечерята?

- Да, поръчах я. Казаха, че скоро ще е готова.

- О, Анджи забравила си нещо в банята.

- Какво? – попита тя.

След това веднага се досети и лицето й поруменя. Майкъл я гледаше от горе и оставайки сериозен каза:

- Амиии... Виж сама. То все още е там.

- Да, Майк, досетих се какво е. Сега ще го взема.

Тя се ядоса на себе си. Не трябваше да го забравя, защото при мисълта, че Майкъл е видял тази така интимна вещ тя се чувстваше безкрайно неудобно.

Анджелика се изкачи по стъпалата, а Майкъл през цялото време не спираше да следи реакциите й и вътрешно да се усмихва, защото се досещаше защо беше използвала иригатора. Той не знаеше, дали да се радва на решението й или да се опита да говори веднага с нея и да разбере дали тя иска да го направи заради себе си или е подтикната само от факта, че той й каза, че много му харесва. Майкъл беше длъжен да разговаря с нея и въпреки че не знаеше какъв ще бъде крайният изход от разговорът им почувства как мисълта да я има и по този начин го кара да се възбужда. С Лиса го бяха правили не много често, но достатъчно, за да знае как да постъпи и какво трябва да направи, за да накара Анджелика да преодолее страха си, да се отпусне и да му се довери.

Анджелика мина покрай него без да го поглежда и влезе в банята. След това излезе, криейки иригатора зад гърба си и после застана с гръб към Майкъл и го прибра в кутията и го сложи при нещата си.

- Анджи?

- Да? – отговори му тя все още с гръб към него.

- Често ли го използваш? Проблеми ли имаш?

- Не искам да разговарям за това, Майкъл. Искам да те уверя, че с мен всичко е наред. Казвала съм ти, че съм отговорна към себе си. Всичко е наред.

- Тогава защо?! – преструваше се той.

- Моля те, не питай! Това е прекалено лично, Майкъл! – укори го тя, за да го накара да спре.

- Добре, разбирам. Ако мога с нещо да помогна? – попита той едва сдържайки усмивката си.

- Хей! – обърна се тя към него. – Казах ти да спреш. Моля те!

Анджелика изглеждаше наистина ядосана и Майкъл за кратко замълча, но понеже не можеше да удържи желанието си да я накара да му каже истината попита:

- Какво толкова казах?! Поинтересувах се за теб и дали си добре. Толкова ли е лошо?

- Майкъл!!! – извика тя.

- Какво?!

- Спри най – после!

- Добре, спирам, но знай, че не си права.

Анджелика не му отговори, защото така глупаво не се беше чувствала отдавна. Целият й замисъл се проваляше заради нейната разсеяност. Знаеше, че Майкъл има право да й задава тези въпроси и го прави от загриженост, но тя все още не беше готова да му сподели за решението си. Желаеше да го изненада. Тя не обичаше предварително нагласените сценарии в интимните отношения и й беше достатъчно неприятно, че дори тя знае. Обичаше нещата да се случват непринудено и съвсем естествено, но разбираше, че онова което искаше да преживее тази вечер с Майкъл се нуждае от подготовка.