Анджелика се беше опитала да говори още веднъж с баща си след като бе разбрала, че пред дома им в Маями, та дори и пред клиниката му има журналисти, но той категорично бе отказал контакт с нея. Майка й се опитваше да я успокои, но и тя също не спираше да я обвинява за безотговорното й поведение. Казваше й, че непрекъснато някой дебне пред къщата им, че нагло им се бутат микрофони пред лицата и че да живеят спокойно в момента е невъзможно. Статиите по вестниците по нейните думи били нахални, вулгарни, саркастични и изпълнени със злоба и към Майкъл и към нея.
Анджелика не знаеше как да им помогне и непрекъснато се измъчваше във вина, че им причинява незаслужено страдание. Майкъл виждаше какво се случва с нея и също изпадаше ту в състояние на безграничен гняв, ту в умиление, когато виждаше как тя след поредния разговор с Америка се затваря в себе си и очите й се превръщат в плувнали в сълзи лешникови езера.
Сега тя седеше в поза лотос на спалнята и разговаряше с Кенет. Думите му й действаха ободряващо и тя се усмихваше на всички новини, които той екзалтирано й съобщаваше. Покрай скандала с Майкъл и появата й по всички медии тяхното студио беше спечелило много нови клиенти. Кенет казваше, че заявките валят и той и екипа им едва смогва да поема всички. Уверяваше я, че скоро ще бъдат принудени да връщат хора и се интересуваше кога Анджелика ще се връща в Лос Анджелис, защото голяма част от клиентите държели именно тя да направи сесията им. Той я зарадва и с новината, че в началото на годината е откриването на изложбата й в Ню Йорк и беше за една от най- добрите галерии.
Той каза:
- С това появяване до Майкъл ти постигна нещо, за което бяхме мечтали много дълго, мила.
- Цената е прекалено висока, Кен – отговори му тя.
- Анджи, не мисли за тях. Сега сте сензация, а утре ще е някой друг. Запази позитивното, а негативите ги отхвърли. Та, ти обичаш и си обичана. Всичко друго е без значение. Нека говорят, нека наливат масло в огъня. Всички, които те познаваме знаем какво прекрасно същество си и се радваме за теб. Не вгорчавай дните си, защото някой жалък дрaскач, който не е прекарал и една минута с теб те обсъжда и изгражда образа ти изкривено и неправдоподобно. Живей си живота и бъди щастлива, скъпа. Това е важното.
- Кен... Обичам те!
- И аз теб.
В този момент Анджелика чу скимтене и безпогрешно разпозна Спарки.
- Това Спарки ли е, Кен? – Попита развълнувано тя.
- Да. Имам чувството, че усеща, че говоря с теб.
Очите на Анджелика заблестяха и тя изпита силна необходимост да прегърне приятеля си с лъскава козина.
- О, моля тя, нека му кажа нещо. Сложи слушалката на ухото му.
Тя изчака за кратко и после каза:
- Спарки? Миличък, липсваш ми красива муцунке! Как си малкото ми, добро бебенце?
В отговор чуваше само дишането на кучето си и после то я изненада със силно скимтене.
- Знам, приятелю, – продължи тя – но потрай още малко. И когато се върна ти обещавам цял един ден, в който ще тичаме в парка. Обещавам да ти позволя да извършиш всички бели, които искаш. Ще гониш катерици и гълъби... Ще ...
Тя прекъсна думите си, защото разбра, че Спарки става все по- неконтролируем. Скимтенето му стана непрекъснато и Анджелика не искаше да го разстройва повече. После тя чу гласа на Кенет:
- Анджи, мила, той полудя. Сега е изправен с предни лапи върху коленете ми, гледа ме в очите с очакване и диша учестено. Изумен съм как те позна.
- Не може да не ме познае, Кен. Той би разпознал гласа ми винаги. Моля те нагушкай го от мен.
- Разбира се... Боже, сякаш очаква да изкочиш от телефонната слушалка. Не тъжи, Спарки, тя скоро ще си дойде – каза на кучето той.
В този момент в спалнята влезе Майкъл и изненадвайки се, че говори по телефона, каза:
- О, извинявай – и излезе.
- Кен, трябва да затварям. Прегръщам те и скоро ще се видим. Благодаря ти, че правиш всичко това за мен.
- За нищо, скъпа. Искам да си щастлива. Обещай ми, че ще си, Анджи!
- Аз съм, Кен. До скоро.
В другата стая тя намери Майкъл да седи на канапето и да съблича дрехите си.
- Здравей, слънчо. Как мина концерта? – Попита тя, а след това, сядайки до него го целуна.
- Беше... добре. Много съм уморен. Изтощен съм. Искам да свършва вече, а от друга страна е толкова хубаво да съм пред публиката си.
- Искаш ли да ти приготвя ваната?
Той я погледна и се усмихна:
- Да, но държа в нея да присъства любимата ми съставка.
Анджелка му отправи неразбиращ поглед и попита:
- Коя е тя?
- Ти.
- О, тази съставка е много специална и не знам, дали ще успея да я открия – усмихна се и тя.
- Постарай се, скъпа. Много добре се постарай.
- ОК, отивам да проверя, дали я има.
Анджелика се изправи и след няколко крачки чу как Майкъл пое звучно въздух през зъби и каза:
- Толкова си секси...
Тя се обърна, а погледът й откри как той безкомпромисно впива очите си в нея, а по лицето му се чете типична мъжка заслепеност.
- Майкъл!
- Какво?! Четири дни без да мога да те усетя, а да си толкова близо е мъчение. Имаш ли идея какво ми е?
- Не – усмихна се тя. – Но почти се досещам. Вижда се.
- Аууу... Къде гледаш!? ... Аууу... Сега вече ме засрами – разсмя се Майкъл.
- Нима?! Отивам, Майкъл. И помни, че нищо не обещавам... за съставката.
- О, не. Не ми минават тези. Ти днес каза, че...
- Това какво съм казала днес не означава, че ще го изпълня тази вечер.
- Как така?! Ти ... Не, не... – посочи я заканително с пръст той – не може така!
Анджелика се разсмя и влезе, смеейки се в банята.
- Не се смей, защото... – стигна до нея гласа на Майкъл.
- Защото какво?
- Хей, Мендес, не ме предизвиквай!
Тя продължи да се смее, но нищо не му отговори.
Времето, през което те не бяха били интимни им беше позволило да разговарят много и Анджелика за пореден път се бе уверила, че Майкъл беше най – изумителния човек, който някога бе срещала в живота си. Онова, което споделиха беше красиво и трогателно и не можеше да се замени с нищо друго останало на този свят. Разказите му я бяха карали да го обича още по – силно, възгледите му за света, тревогите му и неговата филантропска душа я бяха изумявали и тя се опитваше да си представи как е възможно в един единствен човек да бъде събрана толкова любов.
Понякога той беше ставал хаотичен и точно тогава тя бе виждала онези пламъчета в очите му, с които я той й бе „говорил”, когато за първи път бяха останали сами. Той и сега се бе опитвал да ги отпъди, но те лумваха страховито и той неиздържайки на силното привличане спираше по средата на разказа си и я придърпваше плътно към себе си и започваше да я целува така сякаш в следващият миг света ще свърши и ще ги раздели. Ръцете му я обръщаха и галеха, заравяха се в косите й и той тихичко простенваше измежду целувките, обладан от лудостта на желанието си. След това също внезапно спираше да я целува, ставаше и се отдалечаваше от нея, казвайки й че ако продължи да е близо рискува да получи инфаркт. После се успокояваше и отново сядаше до нея. Мекият му, кадифен тембър пак започваше да я води по непознати места и той усмихнат й разказваше за причудливи хора и страни.
Понякога изтощен от концерта той си лягаше и искаше да заспи, докато като малко дете се сгушва в топлата й прегръдка. Очите му я гледаха притворени и по лицето му се четеше голямата умора и той я молеше да му разказва за детството си, за всички бели, които бе извършила или за местата, на които бе ходила, за да се отдаде на страстта си по сърфирането. Докато тя говореше усещаше как дишането му става все по – дълбоко и дълбоко и после разбираше как Майкъл вече не я чува, защото сънят го беше загърнал с мекото си одеяло и той предаден на необходимостта да възстанови силите си бе заспивал в обятията й.
Друг път шум от другата стая я будеше и тя на пръсти се измъкваше, за да го намери заобиколен от листове да записва хрумнала му идея за песен. Тя го гледаше стаена и притихнала в сянката и сърцето й пулсираше с преливаща нежност. В тези мигове тя имаше чувството, че присъства на нещо свръхестествено и интимно. Нещо, което свързваше Майкъл с Вселената и той предаден на възможността си да чува какво му шептят невидимите светове и запленен от красотата им изглеждаше сякаш подвластен на магия. Понякога на лицето му заиграваше усмивка и той ставаше неописуемо красив. Къдриците му безразборно пръснати падаха пред очите му и той леко отмяташе глава, за да ги прогони, но те отново се спускаха палаво и той ги оставяше да рисуват своите плетеници пред очите му. Анджелика се съмняваше, че той ги вижда. В тези мигове тя много искаше да го прегърне и целуне, но си забраняваше дори да помръдва, защото не желаеше да прекъсва онзи поток от красота от звуци, в които Майкъл блажено се носеше.
Сега Анджелика си мислеше, че последните дни с Майкъл й бяха отворили неподозирани врати към него му и тя беше завинаги обсебена от прекрасния човек, който виждаше. Никога не беше поглеждала така дълбоко в световете зад големите му очи на сърна. Никога не се бе чувствала така близо до душата му. Анджелика не знаеше каква е причината за това проникновение, но изумена от силата му се питаше какво би се случило с нея, ако някога Майкъл си отиде от дните й? Тези мисли я караха почти неистово да запълва всяка наносекунда от присъствието му, за да може да вземе всеки възможен спомен за него и да го закъта в съзнанието си.
Водата се стичаше и пълнеше ваната, а Анджелика, седейки на ръба й вглъбена в мислите си и сякаш упоена от ароматните масла, които бе разтворила в нея не усети кога Майкъл е застанал подпрян на вратата със скръстени пред гърдите си ръце и безмълвно я наблюдава. Когато чу тихото му: „ Обичам те!” тя бавно извърна лицето си към него и попита:
- Обещаваш ли ми, че винаги ще си до мен?
Той се усмихна и сядайки срещу нея взе лицето й в дланите си. После нежно целуна малиновите й устни и каза:
- Завинаги, обещавам ти!... Какво стана? Намери ли съставката?
- Не, няма я. Съжалявам – каза тя и го погледна виновно.
- Добре. Щом я няма предполагам, че трябва да се примиря с онези, които има.
- Предполагам. Е, ваната ти е готова. Наслади й се – отговори му тя и се изправи.
Анджелика понечи да се размине с него, за да излезе от банята, но Майкъл хвана изненадващо ръката й и я придърпа бързо към себе си. Телата им се долепиха и лицето й остана на сантиметри от неговото. Той нищо не казваше, а само я гледаше и сякаш се опитваше да я накара с очите си да разбере колко много иска тя да остане и да сподели ароматната топла вана с него. В тази изкусителна близост Анджелика можеше да види всяка пора по лицето му, малките наболи косъмчета на брадата му и почти предала се на неговата безмълвна молба тя приближи устните си към неговите. Майкъл понечи да я целуне, но тя се отръпна и се усмихна.
- Анджии, хайде, не си играй с мен!
- Трябва да... – не успя да довърши тя, защото не знаеше какво да каже.
- Да?
- Аз трябва да отида до... телефона.
- Трябва ли? – отново попита той.
- Да, налага се – излъга тя.
Анджелика не разбираше защо й е нужна тази игра, но след като я беше започнала съзнаваше, че трябва да я играе до последно, въпреки и двамата да знаеха, че краят й отдавна е предизвестен. Тя не по – малко от Майкъл желаеше да сложи точка на времето, в което не можеха да се отдават един на друг, но да го принуждава да тръпне от желание беше нещото, което я изпълваше с таен триумф. Много пъти Майкъл я бе карал да изпитва необходимост тя да определя правилата, но той не й беше позволявал. Сега тя се възползваше от предоставилата й се възможност и не искаше да я пропуска.
- Анджелика Мендес, знаеш, че мога да те накарам да промениш мнението си много бързо, нали?
- Какво имаш предвид?
- Хммм... Нещо такова – отговори Майкъл.
Ръката му изненадващо бързо и с безпогрешна точност се плъзна по тила й тя несъзнателно притвори очи, а мозъка й изпрати хиляди малки импулси по тялото й и то сякаш настръхна от неочакваното удоволствие.
- О, ти си мислиш, че ми въздействаш ли? – опита се да се престори тя.
- Не мисля, а виждам, че го правя.
Майкъл продължаваше да гали тила й, а очите му не се отделяха от лицето на Анджелика. Той виждаше как съпротивата й бавно си отива и въпреки това не искаше да спира да й доказва, че не може да си играе с него, защото я владее изцяло.
- Ахххх... – простена Анджелика неволно.
- „Ах” ли чух?
- Не, не – преглътна бързо тя – това беше стон на недоволство. Не разбираш ли, че трябва да проведа разговора и опитите ти да ме накараш да направя нещо, за което не съм готова са напълно неуспешни?
Колкото повече тя се съпротивляваше, Майкъл толкова повече изпитваше необходимост да я подчини на волята си. Той спусна ръката, която беше обвил около кръста й по дупето й и притисна Анджелика плътно към таза си. След това бавно започна да се отрива в нея, като през цялото време не спираше да я гледа. Тя притвори очи отново и леко отметна глава назад, а Майкъл сякаш очаквал точно това нейно действие сложи устните си върху прекрасната й шия и засмуквайки нежната й кожа я накара пак да простене и да каже:
- Проклет да си. Влудяваш ме.
- Искаш ли да спра? – попита той.
- Боже, не! Не искам – каза тя и обви ръце около врата му.
Анджелика много бързо забрави за играта си и почувствала отново изпепеляващата страст, с която двамата се желаеха искаше Майкъл да я докосва непрекъснато.
- Мммм, мисля, че открих съставката си. Ела, скъпа, водата изстива – каза той и започна да разкопчава малките копчета на роклята й.
Анджелика се остави на ръцете и устните му, но изведнъж решила да продължи играе с него, въпреки нежеланието си да прекъсва бълбукащия в нея поток от приятни усещания, сложи и двете си ръце върху неговите. Майкъл я погледна изненадано и повдигна въпросително вежди. Тя бавно отстрани пръстите му от копчетата и каза:
- За кратко успя да ме обсебиш, но не мисля, че мога да продължа.
Майкъл си помисли, че тя наистина е сериозна и леко отстъпи назад.
- Добре, мила, няма да те притискам – каза той и започна да съблича V – образната си бяла тениска.
И точно, когато я изхлузваше през главата си той забеляза изражението на Анджелика и разбра, че го бе заблудила. Тя го наблюдаваше и по лицето й се разливаше едва доловима усмивка, издаваща, че ликува заради временният успех, който бе постигнала. Майкъл също скрито се усмихна и след това се запита, дали да приеме играта й или да разкрие откритието си. Обичаше да я вижда мислеща, че владее положението и нейната доволна физиономия го накара да реши да я остави да се позабавлява още малко.
- Нямаше ли да говориш по телефона? – попита той.
- Да. Трябва да проведа един много дълъг бизнес разговор. Знаеш ли, ще имам изложба в Ню Йорк и откриването й е в началото на януари. Ще бъде в "Alan Clotz Gallery". Кенет ще се погрижи за всичко около нея и аз само ще отида за откриването й. Много съм щастлива, Майкъл.
- Поздравявам те. Ти заслужаваш да излагаш в най – добрите галерии. Кога е точно е откриването й? На коя дата?
- На 8 януари – отговори му тя.
- О, фантастично! Това означава, че ще мога да я посетя.
- Ще го направиш ли? – с радостен трепет в гласа попита Анджелика.
- Разбира се. Нима се съмняваш? Първата част на турнето ми приключва на 4 януари и предполагам, че ще намеря свободно време в графика си, за да я разгледам. Любопитен съм.
Майкъл стоеше гол до кръста пред нея и тя вече искаше да прокара длани по гърдите му и да ги целуне, но сама се беше поставила в невъзможност да го направи и каза:
- Добре, аз ще те оставям да се отпуснеш във ваната и ще проведа разговора си.
Майкъл поклати глава в знак на съгласие, а тя попита:
- Искаш ли да угася осветлението? Ще се почувстваш по- добре само на пламъка на свещите.
- Да, моля те. Така и очите ми ще отпочинат – усмихна се той.
Тя загаси, обърна се и с нежелание излезе от банята. Сега се чудеше защо се беше опитвала да играе толкова увлечено, че да накара Майкъл да й повярва и да не може да се възползва от неговото градиращо дни наред желание по нея? Анджелика имаше нужда да бъде с него и да сподели цялата му нежност и се обвиняваше за необмислената й стратегия, която безмилостно й отмъсти. Ликуването й че е победител в играта за владеене на ситуацията се замени със съжаление и тя искаше да се върне в банята и да помоли Майкъл да я прегърне и целуне.
Вглъбена в мислите си, тя късно чу бързите стъпки на Майкъл зад нея и сграбчващите му я през кръста ръце я изненадаха.
- Какво си мислиш, че правиш, малка красавице? – попита той.
Анджелика понечи да му отговори, но той я повдигна и прегръщайки я плътно я понесе на ръце към банята.
- Майкъл!
- Замълчи, палавнице! – нареди и той.
Щом стигна в банята Майкъл спря пред ваната, погледна я дяволито в очите, усмихна се лукаво и тя разбра какво ще последва.
- Майкъл!!! Да не си посмял!
Той й отправи предизвикателен поглед и докато тя успее да изкаже заканата си към него, той я пусна във ваната. Анджелика извика и въпреки че беше отгатнала какво ще направи той, остана изненадана от решението му. Ръцете й все още не го пускаха и оставаха плътно сключени около врата му и тя го гледаше в очите и се опитваше да остане сериозна.
- Какво правиш, Майкъл?! Какво? Виж! Мокра съм.
Той сви рамене и се усмихна, а тя отпусна безпомощно ръце и го освободи от хватката им. Анджелика остана безмълвна и след това бавно и без да издава никаква емоция се изправи във ваната. От нея на струйки се стичаше вода смесена с пяна и Майкъл безпомощно наблюдаваше цялата изкусителност на гледката, на която ставаше тържествуващ свидетел. Бялата и тънка рокля беше напълно мокра и полепнала плътно по нея, проследяваше извивките на горещото й тяло. На сантиметри пред очите му гърдите й прозираха през тънката материя и го съблазняваха по - силно от всякога. Полата на роклята бе обгърнала предателски бедрата й и усукана около тях откриваше тяхната прекрасна заобленост. Майкъл преглътна и присви очи, а след това дълбоко въздъхна. Гледката го оставяше напълно зашеметен и той не можеше да устои повече на цялото изкушение, което неволно се откриваше пред него. Той чувстваше, че възбудата му расте с зашеметяваща скорост без да бе предполагал за ефекта, който можеше да му донесе една напълно мокра дреха плътно прилепнала по перфектното тяло на дяволски съблазнителната жена пред него.
Анджелика го гледаше и откриваше в погледа му цялата изуменост, с която я наблюдава. После тя бавно понечи да излезе от ваната, но в последният момент посегна към водата и загребвайки с дланта си, колкото може повече я насочи към Майкъл. Той се усети навреме и се извърна и пенливата водна маса плисна по гърба му. Тя се разсмя звънко и той обръщайки се към нея й отправи поглед, който обещаваше бърза и категорична разправа.
- Майкъл, недей! – смеейки се извика тя, докато той приближаваше към нея.
Майкъл бързо стигна до ваната и също загреба от водата в нея и опръска Анджелика. Тя не спираше да се смее, а той не спираше да я пръска. Водата се разливаше по цялата баня, правеше я хлъзгава и още по- ягодово ароматна, а те двамата не спираха да се смеят. Анджелика се чувстваше хваната в капан и не успяваше да се измъкне от ваната, за да избяга от обливащата я пенлива вода. Майкъл не можеше да откъсне очи от откриващите се пред него сексапилни форми на Анджелика и най – сетне влезе при нея във ваната.
- Искаше да си играеш с мен, нали? Играй, Анджи!
Той я придърпа към себе си и тя, задъхана му се усмихна. Сумрака в банята изведнъж се изпълни със силния заряд излъчван от близкостоящите едно до друго тела и направи обстановката много интимна. Сякаш по невидима команда и двамата посегнаха едновременно, за да отместят кичур от лицето на другия и после пръстите им се плъзнаха изучаващо по лицето на любимия. Майкъл хвана красивото лице на Анджелика в дланите и се вгледа в нея. Отблясъка на свещите я правеше загадъчна и още по – привлекателна и той, неможейки да се бори повече с желанието си, плъзна пръстите си назад и заравяйки ги в косите й, приближи лицето си до нейното и леко захапа долната й устна със своите. Той усети как тя сякаш изведнъж прималя и безпомощно отпусна ръката, с която галеше страната му и я постави на рамото му.
- Майкъл, аз... – каза тя.
- Какво?
Тя нищо не му отговори, защото предпочете не да казва, а да показва какво чувства и иска в този момент. Усещаше силната му възбуда и не знаеше докога той ще успее да я задържи. Майкъл трепереше от нея и Анджелика подозираше, че той скоро ще се превърне в див звяр и ще я подчини на волята си безапелационно, а тя не знаеше, дали иска да прави точно такъв секс сега. Искаше много нежност, защото последните дни я бяха накарали любовта му към него да добие съвсем реални очертания и смисъл. Тя беше станала плътна и изпълнена със съдържание. Преди време тя жадуваше за Майкъл. Тялото й тръпнеше за неговото и Анджелика търсеше на всяка цена близостта му. Сега искаше цялата му любов, цялото му внимание, душата и сърцето му, мислите му. Искаше го до дъното, до всяко кътче на необятната му мистериозна същност и див и необуздан секс с него вече й се струваше малко. Искаше изпълнени часове с ласки и приласкаване, искаше нежни думи и омайващи я погледи.
Майкъл наистина полудяваше в желанието си и едва успяваше да я целува без да стене. Ръцете му, треперейки започнаха да разкопчават роклята й и той скоро я пусна на пода върху плочките в банята. Тялото на Анджелика беше леко хладно и той посегна към кранчетата за водата, за да допълни ваната, която почти бяха изпразнили, а след това пое в устните си настръхналата й гръд, а дланите му стискаха сексапилното й стегнато дупе. Движенията на таза му бяха първоначално значително бавни и отриващи се в тялото й, а изведнъж се превърнаха в много по – агресивни и той почти я изблъскваше назад с ударите си в нея.
Ваната отново се напълни с вода и Майкъл пак посегна и я спря. Анджелика проследи действието му и го хвана за ръката, а той я погледна въпросително.
- Майкъл, аз искам да не бързаш така – сподели тя. - Ще можеш ли?
Той продължи да я гледа с изгарящият си поглед и изведнъж отсече:
- Мисля, че няма да мога. Ще се опитам, но, моля те, не ми се сърди, ако не успея.
- Успокой се, миличък, не бързай. Колко пъти си ми го казвал? – погали го тя по лицето.
Той я придърпа отново към себе си и прошепна хриптящо в ухото й:
- По - силно е от мен, принцесо. Сякаш пред очите ми танцуват цветни кръгове и изгарям от желание да те почувствам. Мина много време и... Мога да бъда без секс дълго, но щом има жена около мен и тя ми въздейства... – той не успя да довърши, а целуна ухото й.
- Добре, но, моля те да опиташ!
Майкъл не й отговори, а свали боксерките си и седна във ваната и протегна ръце към нея. Анджелка също седна с гръб към него и се облегна на гърдите му. Той я прегърна и тежко въздъхна.
- Затвори очи, скъпи и отпусни всяко мъничко мускулче на тялото си. Почувствай топлината на водата и се опитай да не мислиш. Само релаксирай.
Тя обърна лицето си към неговото и положила глава на гърдите му затвори очи и се остави на приятното усещане, което й носеха бавно и нежно галещите я длани на Майкъл. Анджелика усещаше колко е възбуден все още, но се опитваше да контролира желанието му, като не реагираше на неговата настойчивост. Тази нейна тактика успя да подейства и Майкъл разбра, че Анджелика няма да му позволи да я има веднага и че трябва да се постарае, за да я превърне в пантерата, за която той така жадуваше в момента.
- Майкъл?
- Да?
- Благодаря ти – каза Анджелика и погали бедрото му.
Той се усмихна и целуна рамото й:
- Миришеш на ягоди, цялата си като ароматна ягодова градина. Позволи ми да откъсна от плодовете ти, Анджи!
Анджелика се извърна към него и той й отправи поглед изпълнен с молба. Тя обви ръцете си около врата му и нежно го целуна.
- Обещай ми, че ще запомня всеки миг от тук нататък!
- Това зависи от теб, но аз ще се постарая да те накарам да се почувстваш по начина, по който желаеш.
- Тогава го направи.
В желанието си да задоволи изпепеляващата го необходимост да се слее с Анджелика и да почувства всеки неин мъничък трепет, да бъде парван от огнения й дъх и да вижда ескалиращата й с всяка секунда забрава, Майкъл я докосваше отново с небивалата си нежност. Деликатно, но умело се приближаваше до мига, който му беше много добре познат. Мига, в който очите й се изпълваха с влага и тя ги притваряше, а след това заравяше длани в косата му и започваше да го целува в самозабрава. Тя за първи път беше пожелала така категорично и гласно как иска да прави любов. Това бе един от малкото пъти, в които Анджелика сякаш се разтваряше на хиляди малки и нежни цветчета под пръстите му и той внимаваше да не нарани красивата им крехкост и с изкуството на вековни любовници, които като че ли се бяха преродили в дланите и устните му, Майкъл я караше да потръпва от наслада.
Пръстите му, които вече бяха между бедрата на Анджелика я накараха да повдигне леко таза си и да въздъхне тежко. Майкъл я погледна и след това нежно зацелува ухото й и като на няколко пъти горещият му дъх, принуди Анджелика тихо да простене и да потърси устните му със своите. Той знаеше, че точно в този миг е преминал границата и тя вече е изцяло негова и унесена в собствената си наслада беше готова да го приеме и да осъществи вилнеещото в него торнадо от страст. Тя отново си пое дълбоко въздух и стисна силно коляното му, а след това се обърна с лице към него и прегръщайки го го обгърна около кръста с бедрата си. Ръцете й се плъзнаха между катранените му мокри къдрици и тя се усмихна, а малката й трапчинка на дясната буза отново отново изгря.
- Милият ми чипоноско. Обичам те! – Каза тя и го целуна.
- Анджелика! – задъхано възкликна Майкъл – Ти си способна да ме накараш да полудея, момиче!
Начина, по който той произнесе „момиче” я накара да почувства как в нея се събуди позасплият й плам и тя се отри в Майкъл, гледайки го сериозно в очите и предизвиквайки го да реагира. Усещането, че той я желае безумно се засили и от начина, по който той впи върховете на пръстите си в гърба й и тя за миг си представи как те оставят бели кръгове по нейната кожа. После той приближи устните си към ухото й и прошепна наелектризиращо:
- Спри да ме измъчваш. Желая те и те моля да угасиш този пожар, защото ще изгоря жив в него.
Анджелика усети как една топла и мощна вълна завибрира ниско в корема й, но тя решена да получи цялата нежност, на която той е способен и да му отмъсти за всеки път, когато я беше карал да го иска да премала, също му прошепна:
- Не още, скъпи. Не още.
Майкъл я погледна с удивление и не успя да повярва, че тя продължава да контролира собственото си желание. Решен на всяка цена да я има колкото се може по – скоро той отново плъзна длан между бедрата й и показалецът му умело потъна в нея. Тя затвори очи и прехапа устната си и дланите й които все още бяха в косите му леко се плъзнаха и се вкопчиха в тях, сякаш търсещи пощада и спасение. Той не спираше да я кара да забързва дишането си и когато тя реши, че е безмилостен усети и средния му пръст в себе си. Той отново приближи устните си към ухото й и парещо й зашептя думи, които я възбуждаха и извикваха онова така познато чувство на пълна заслепеност.
- Не спирай, недей! За нищо на света не спирай – въздъхна тя.
В мига, в който чу тези думи, Майкъл спря. Тя отвори очи неразбиращо и притискайки се плътно към тялото му, повдигна таза си, търсейки съприкосновение с неговата тръпнеща да я почувства мъжественост.
- Моля те, моля те... Искам те! – потръпна влудена тя.
После и за двамата времето спря и те се загубиха в сладостта да се имат сред ягодовия аромат и стичащата се по телата им пухкава пяна. След малко тя потъна в блаженството си и сякаш не чу настоятелните му молби да види очите й. Не можеше да ги отвори. Беше така хубаво, че искаше действителността да остане скрита за още малко, за да може да усеща поне за още няколко секунди как Майкъл тръпне в нея и как топлината на неговата дива наслада я залива. „Боже, ти си Рая!”, прошепна той и намери прекрасните й сладки устни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар