Повече от чувство 48

Грег се усмихна:

- Знаех си, че ще ме последваш. Здравей, хънибий!

- Грег, какво правиш тук?! – Прошепна Анджелика.

- На парти съм. Точно както и ти.

- Какво правиш в Япония?! – Недоумяваше тя.

- Работя. Нали ти казах. Не помниш ли?

Анджелика беше открила Грег веднага след като излезе. По всичко личеше, че той беше очаквал появата й. Чак сега тя си спомни, че докато бяха в Кения той бе споменал за проект, който е свързан със снимки в Япония. Тогава той беше казал, че ще работи за някой, който беше много влиятелен и известен в Япония. Анджелика беше забравила за тази подробност. Не бе очаквала пътищата им да се пресекат толкова скоро, защото не помнеше Грег да е споменавал кога ще започне да работи по този филм.

- Върви си – каза тя и очите й го заляха с студенина.

- Не. Не мога. Това, което виждам не е за изпускане. Моята бивша приятелка придружава Майкъл Джаксън и те двамата изглеждат като влюбени гълъбчета. Не мога да си тръгна.

- Моля те!

- Ще ме представиш ли на кавалера си, Анджи?

Анджелика сви ядосано очи и с нисък съскащ глас отново прошепна:

- Върви си, Грег! На никого няма да те представя.

- Ооо, ще ме представиш, защото имам много приятели журналисти. Ще са ми много благодарни за изчерпателната информация, която мога да им дам за теб.

Анджелика почти не повярва на думите му. Това ли беше мъжа, когото бе обичала? Този същия, на който беше подарявала чувствата, надеждите и най – хубавите години от живота си? Той ли бе този, който някога я беше карал да се смее да забрава? Сега й се струваше малък и незначителен в изяждащата го коварно ревност.

- Жалък си.

Той отново се усмихна, а на нея й се прииска да изтрие тази самодоволна гримаса от лицето му и да я запрати извън битието. Той се появяваше в напълно неподходящ момент и тя не искаше Майкъл да се среща с него.

- Отиваме ли? Или да му се представя сам? – Попита я той.

- Грег, какво искаш?

- Да се запозная с любовника ти.

От неговата уста истината прозвуча безкрайно обидно и болящо и Анджелика потръпна.

- Грег, иди си!!! – почти извика тя.

Той се отдръпна леко и се разсмя:

- Спокойно, тигрице! Няма да ме изплашиш с виковете си.

- Защо, за Бога ми причиняваш всичко това? Какво още ще ми сториш, Грег?

- Хъни, успокой се. Не съм планувал да те видя по- скоро от седмица след като се разделихме. Явно съдбата иска да ни среща по – често, отколкото ние сме предвидили. Е, тръгваме ли при знаменития ти лю...

- Спри да го наричаш така! – Прекъсна го Анджелика. - Никъде няма да ходя с теб. Не може.

- Добре. Щом като не може, не може. Няма да те моля повече, – каза той и й намигна. – но не се учудвай, когато видиш пикантни истории за себе си по медиите. Има какво да разкажа, нали?

- Защо, Грег? Кажи ми защо?

- Да кажем, че ми харесва да държа козовете в ръцете си.

Към тях дискретно се приближи Дан:

- Г – це Мендес, този г –н притеснява ли ви?

- Не, Дан. Всичко е наред. Това е мой познат.

Дан изгледа продължително Грег и се обърна към Анджелика:

- Аз ще съм съвсем наблизо – каза той.

Анджелика проследи Дан с поглед и въпреки че той се отдалечи от тях продължаваше да е свидетел на разговора им. Тя не знаеше, дали той ги чува или не, но се обърна към Грег и свивайки очи каза:

- Върви си. Разкажи на всички. Вече наистина не мисля, че има значение за мен какво ще направиш. Искаш да извадиш на показ лични неща? Добре, направи го. Само че се махни. Махни се от тук, от живота ми. Не желая да си спомням, че те е имало дори.

- Не може, скъпа. Не можеш да ме забравиш. Свързва ни много, за да си позволиш да ме забравиш.

И изведнъж сякаш нещо се случи с Анджелика и тя грабна ръката му.

- Искаш да се запознаеш с Майкъл? Добре! Тръгвай!

Тя рязко го задърпа и той смеейки се я последва:

- Харесваш ми, хънибий, много ми харесваш, когато си ядосана.

- Млъкни, Грег! Просто върви, докато не съм се отказала.

Майкъл видя Анджелика и мъжа, когото тя държеше за ръката още в мига, в който влезнаха. Тя изглеждаше разстроена и ядосана, а той доволен. Майкъл си помисли, че не е добра идея да го води при нея. Не желаеше да се запознава с никого и да води разговори. Докато я нямаше беше решил, че когато тя се върне ще постоят още съвсем малко на партито и ще си тръгнат. Не понасяше повече шума и погледите, които уж случайно следяха всеки негов жест. Той искаше да се прибере в хотела и да остане далеч от цялата тази суета. Желаеше да бъде само с Анджелика и отново да вкуси зашеметяващият го аромат на пленителните й устни. Жадуваше да докосва нежната й сатенено гладка кожа и да чува тихите й приласкаващи го въздишки. Майкъл не искаше очите на присъстващите да попиват красотата й и не желаеше да я дели повече с никого.

Когато Анджелика и мъжа, с когото тя се върна застанаха до него, тя каза:

- Майкъл, бих искала да ти представя г- н Грегъри Майлс. Грегъри, това е г- н Майкъл Джаксън.

Майкъл погледна двойката, която стоеше пред него и за миг сякаш времето спря и те се превърнаха в картина, която той несъзнателно запечата завинаги в съзнанието си. След това бързо се върна в реалността и пое подадената му ръка.

- Приятно ми е г- н Майлс – отговори той.

- За мен е чест г- н Джаксън! Радвам се, че имам възможността да се запозная с вас.

Майкъл нищо не отговори, а просто сложи добре отрепетираната си за такива случаи усмивка и очите му се спряха на Анджелика. Тя беше застанала встрани и не го поглеждаше, но той видя колко силно трепери тя и как по лицето й се четеше истинска погнуса. Докато Грегъри му говореше нещо, което той не слушаше и просто механично отговаряше, Майкъл се изправи и се приближи към Анджелика. Той я прегърна през рамо и поглеждайки я, загрижено попита:

- Мъничка, добре ли си?

Тя най – сетне го погледна и в очите й той прочете раздиращата я вина, а с дланта си усещаше неконтролируемите конвулсии на тялото й. Тя, тихо и стискайки зъби, каза:

- Майкъл, не мога да остана повече тук. Моля те, искам да си отиваме! Моля те!

- Разбира се, принцесо. Веднага тръгваме.

Грегъри ги наблюдаваше и усещаше как иска да се приближи и да отдели този човек от жената, която все още обичаше. Искаше да й каже, че продължава да заспива и да се буди с мисълта за нея. Съвместната им работа в Кения го беше накарала да страда за нея още по- силно от преди. Беше си мислил, че пътуването му до Япония ще му помогне да се отърси от мислите за нея, но ето, че наколко дни след като той проследи как тя се отдалечава от него с изящната си походка, я срещаше отново. Факта, че тя беше влюбена в мъж, който беше едно от най – известните имена в света го беше накарало да изпита дива ревност. Той сега докосваше неговата Анджелика и Грег не можеше да спре да иска да върне времето назад и да поправи всички свои глупави грешки.

Майкъл все още беше напълно шокиран от появата на Грегъри на партито, от това, че беше в Япония. Той не искаше да си прави предварителни заключения, но усещаше как в него се надига гняв, породен от състоянието, в което беше Анджелика тъй като отлично разбираше, че виновникът за него е мъжът, който не спираше да му обяснява неща, които той не желаеше да чуе.

Майкъл само кимна към охраната си и те разбраха нареждането му и единият от тях веднага се отправи към изхода, за да подготви безпрепятственото излизане на Майкъл и Анджелика.

- Дали ще бъде прекалено нахално от моя страна, ако ви помоля да изпием по едно питие? – попита Грег.

- С удоволствие, но ще откажа, защото вече е време да тръгваме – каза Майкъл. – Утре имам концерт и трябва да почина добре.

- Няма да ви задържам дълго. Анджи, моля те! – Продължи да настоява той.

Анджелика му отправи поглед изпълнен с неприязън и каза:

- Ти вече получи отговора, Грег.

Грег впи очите си в нея и в тях тя прочете заплаха.

- И все пак? За кратко?

- Не. Съжалявам. Ние трябва да тръгваме – отговори вместо нея Майкъл. – Беше ми приятно да се запозная с вас г- н Майлс. Може би някой друг път ще имаме възможността да поговорим по- дълго.

- Надявам се, че ще се срещнем скоро – каза Грег и пое подадената му за довиждане ръка от Майкъл.

Майкъл се усмихна и кимна, изразявайки същата надежда, а телохранителите му дискретно застанаха между двамата, показвайки на Грег недвусмислено, че е време да се оттегли.

Анджелика се чувстваше ужасно и не можеше да погледне Майкъл, който взе ръката й в своята и те придружени от домакините на партито, излязоха. Двамата успяха необезпокоявани да влезнат в лимузината, защото този път охраната на събитието и тази на Майкъл бяха взели преждевременни мерки. Въпреки това, докато излизаха от гаража ги посрещнаха заслепяващите светлини на фотоапарати и неочаквано за Майкъл, Анджелика понечи да легне върху краката му.

- Анджи, какво правиш? – Каза той, задържайки я. - Не, скъпа. Недей.

Очите му я обгърнаха с голяма топлина и обич, но тя не видя това, защото се сви безмълвно в кожената прегръдка на седалката и погледа й се зарея навън. В момента тя се чувстваше като тумор в живота на Майкъл и единственото й желание беше да се приберат в хотела и да се затвори в стаята си и да плаче. Не искаше да прави повече сцени пред него, защото те нараняваха деликатната му същност и той не ги заслужаваше. Анджелика разбираше, че Майкъл се нуждае от спокойствие и възможност да възстановява максимално силите си, а усещаше, че тя му създава само неприятности. Обичаше го безумно много и беше непоносимо болезнено за нея да го вижда да изпада в компрометиращи го ситуации, които тя предизвикваше. Знаеше, че всичко, което се бе случило тази вечер можеше да бъде избегнато и тя вероятно щеше да се възпротиви, ако беше знаела къде отиват и че ще й се наложи да застане до него пред светлината на прожекторите. Анджелика се опитваше да открие логично обяснение за неговото решение и не можеше.

От друга страна появата на Грег я беше накарала страховете й да прераснат в паника. Тя беше живяла с него близо четири години. Той я познаваше изцяло, защото я беше имал изцяло. Никога не бе имала тайни от него, тъй като не обичаше скритите задкулисни игри в любовта, дори и породени от желание за собствено пространство. За дълго Грег беше бил усмивката в дните й, нейният изповедник и съветник. Той можеше да бъде зъл, а сега Грег изгаряше от ревност. Анджелика не знаеше, дали все още я обича, нещо което той често й бе повтарял, докато бяха в Кения, но разбираше, че завистта би могла да го накара да навреди и на нея и на Майкъл.

- Хей, къде си? – Попита Майкъл и хвана ръката й.

Анджелика се извърна към него и той видя колко тъжна е тя.

- Миличка, какво има? Кажи ми?

- Само проблеми ти създадох тази вечер.

- Не се тревожи за мен. Аз непрекъснато се справям с такива предизвикателства. По – страшно е, ако започнат да се занимават с теб... Анджи, ще ми кажеш ли как се появи бившият ти приятел на партито?

- Не знам, Майкъл. Той работел тук. Не ме питай за него, моля те! Когато съм готова да говоря ще ти кажа всичко.

- Само едно искам да ми кажеш и повече няма да те питам. Той засегна ли те с нещо?

Анджелика не отговори веднага и бягащите по лицето й светлини на Токио осветяваха изписаните по него разочарование и болка. После тя отново се загледа навън и до Майкъл достигна тихият й глух глас:

- Да.

Майкъл се облегна назад с въздишка, посегна към нея и я прегърна. Усети как топлината й се сля с неговата и как тя се изпълни с тиха покорност, осланяйки се на неговата закрила. Той знаеше, че им предстоят дни, които щяха да поставят на изпитание всичко, което се случваше между тях. Любовта им щеше да се превърне в прицел на нечисти хора. И тогава той изрече думите, които дори не бе планувал да каже, но те идваха от дълбините на сърцето и душата му и той имаше нужда да ги изкаже на глас, защото нямаше съмнения, че са най – истинското му желание в този миг:

- Анджи, ще се омъжиш ли за мен?

Без да помръдва тя каза:

- Да - в някой друг живот, в някое друго време и пространство.

- Не, аз имам предвид сега.

Тя го погледна и се усмихна:

- Благодаря ти, че за секунди ме накара да се почувствам най – специалната жена на този свят.

- А аз все още очаквам отговора ти – каза Майкъл.

Анджелика изведнъж осъзна, че той говори напълно сериозно и се изправи, освобождавайки се от ръцете му. Сърцето й заби лудо и тя усети как ръцете започват бързо да се изпотяват. Очите им се срещаха и тя не знаеше какво да му каже. После се усмихна отново.

- Майкъл, спри. Не ми го причинявай.

- Ти мислиш, че се шегувам? Не, скъпа. Не! Искам да бъдеш моя съпруга, Анджи. Искам да се събуждам и заспивам до теб. Не искам да те крия от света, не искам да си нещастна и наранена, защото те обичам. Искам да съзирам зората в очите ти всяка сутрин и звездите през нощта. Искам да гледам как вятъра си играе с косите ти и желая да целувам трапчинката ти. Искам да си до мен. Искам да чувам тихите ти стъпки и искам да се омайвам от нежните ти ласки.

- Това е твърде много за един ден, Майкъл. Кога ще ми дадеш почивка? – каза Анджелика.

- Ще го направиш ли, Анджи? Ще се омъжиш ли за мен?

- Ти имаш съпруга от по- малко от един месец. Не може да се жениш повече, Майкъл.

Той я погледна тъжно и попита:

- Тогава приемам отговора ти като „Не”.

- Това не е отговора ми, защото ти не можеш да ми зададеш този въпрос. Не ме обърквай така, моля те.

Майкъл въздъхна и след кратко мълчание каза:

- Предполагам, че си права.

Анджелика видя очите му, които я накараха да потъне и тя погълната от тях, приближи лицето си до неговото и го целуна.

- Стига ми да знам, че ме обичаш, Майкъл. Другото е само формалност.

- Мога да кажа много, но не искам да вгорчавам вечерта ни. Без друго някои хора се постараха да го направят.

Тишината отново се спусна в колата и всеки от тях остана с мислите си.

Двамата усещаха колко силно са влюбени и как всичко около тях преставаше да е значимо щом бяха един до друг. Препятствията изглеждаха малки и единственото, което оставаше беше неутолимото желание да попиват от топлината на телата си и да я превръщат в обща. И двамата нехаеха за пресата и за това, че всички медии след броени часове ще покажат така съкровената им интимност. И Майкъл и Анджелика знаеха, че нямаше как да се измъкнат от тази идваща със заплашителна сила буря, но искаха да не мислят за нея. Просто очакваха да се случи и знаейки, че няма как да я спрат се прегръщаха в тишината и разбираха, че трябва да подложат на тест чувствата си за пореден път.

Когато стигнаха в хотела, Анджелика пожела да остане за малко сама и въпреки че Майкъл упорито протестираше, тя успя да го убеди да й даде време да подреди мислите си.

Щом влезе в празната хотелска стая, в която нямаше нищо нейно вече, Анджелика седна на един от столовете и я обзе силно желание да говори с майка си. Изчаквайки отговора от отсрещната страна, тя прехвърли в ума си всичко, което й се беше случило с Майкъл през последните месеци и убедена, че го обича безумно, отговори на гласа на майка си с:

- Мамо, здравей! Не ме прекъсвай, защото искам да ти споделя нещо много важно. Нещо, което промени изцяло живота ми.

- Добре, скъпа, слушам те!

Анджелика дори не знаеше точно какво казва на майка си. Думите се вплитаха, тя се връщаше на срещата си с Майкъл, после разказваше за друго и всичко, което говореше се превръщаше в едно бурно море от емоции и чувства. Когато й разказваше за Грег тя се разплака, но майка й не отговаряше, защото бе помолена да мълчи. Щом тя приключи с изповедта си, попита:

- Мамо, сърдиш ли ми се, че не споделих с теб до сега?

Майка й въздъхна дълбоко и каза:

- Анджи, ти си голямо момиче вече и можеш сама да решаваш с кого да бъдеш и каква цена ще плащаш за чувствата си, но усещам, че въпреки че казваш, че няма по- влюбена жена от теб на този свят, ти страдаш. Искам да си щастлива, скъпа, без значение с кого си. Нищо повече. Щастлива ли си, ангелче?

- Обичана съм, мамо. Това щастие ли е?

- Би могло да е. Мила, сега съм в шок и искам да мога да осмисля онова, което ми разказа. Аз искам ти да си добре. Добре ли си и аз съм добре. Не ме засяга колко е известен или не човека до теб. Единственото, което искам от него е да те прави щастлива.

- Това са изтъркани фрази, мамо. Кажи ми какво мислиш наистина – помоли Анджелка.

- Хмм, не одобрявам такава връзка, ако искаш личното ми мнение.

- Защо? – зае отбранителна позиция тя.

- Моля те, не сега. Нека говорим друг път. Баща ти току – що паркира пред нас и можеш да си представиш как ще реагира, ако разбере. Засега е по- добре да не знае.

- Той скоро ще разбере.

- Няма да му казваме – каза майка й.

- Ти се срамуваш от мен, нали? – Възмутено реагира Анджелика - И не е нужно да му казва някой. Просто ще го научи от медиите. Сега трябва да отивам при онзи, който не одобряваш. Чао. Поздрави татко.

Анджелика дори не изчака майка й да реагира на думите й и затвори телефона. Беше се ядосала и имаше нужда да е близо до Майкъл. Той в момента я разбираше най- добре и нямаше човек на този свят, който да може да я накара да забрави всичко около себе си и само да се усмихва.