Всички очакваха появата на Майкъл и когато лимузината се плъзна и паркира точно пред червения килим настана обичайното за неговото появяване истерично оживление. Многобройните му фенове се разкрещяха и с мощен тласък се опитаха да се приближат възможно най – близо до загражденията, за да имат възможността да видят идола си най – добре. Всички оператори и фоторепортери вдигнаха камерите и фотоапаратите си в очакване да заснемат най – добрия кадър. Репортерите сякаш се превърнаха в една вкаменелост и никой не отстъпваше и сантиметър от позицията си.
Трима от бодигардовете на Майкъл застанаха до вратата на колата и единият от тях я отвори. Майкъл бързо излезе и след това се обърна и надвесвайки се погледна вътре и протегна ръката си:
- Хайде, миличка. Лесно е.
Анджелика го гледаше уплашено и в очите й се четеше паника.
- Моля те, Майкъл нека ме върнат в хотела. Не мога.
- Можеш, скъпа. Просто хвани ръката ми и всичко ще е ОК.
Тя му отправи отново поглед изпълнен с колебание, но подаде дланта си и излезе от лимузината. Десетки светкавици я залепиха и тя присви очи.
Цялото множество пред киното за миг замлъкна. Чуваше се само щракането на фотоапаратите и гласовете на надпреварващите се в опит да бъдат удостоени с внимание журналисти. След това шума се върна и се изви в мощно кресчендо, опитващо се да изпочупи всяко препятствие.
Майкъл държеше ръката на Анджелика, а тя я стискаше толкова силно, че почти му причиняваше болка. Той се извърна към нея и се усмихна:
- Успокой се, принцесо. Аз съм тук.
Отстрани те изглеждаха едно красиво съчетание, което изглеждаше перфектно. Майкъл беше облечен изцяло в черно. Само някои от орнаментите по късото сако в любимият му милътъри стил имаха златно жълт цвят, а маншетите бяха в тъмно червено. Якето му беше закопчано и той изглеждаше прекрасно с добре оформените си рамене, върху които стояха красиви пагони. Черните му дънки с два тънки жълти канта идеално прилепваха на стройните му бедра. Част от косата му беше прибрана в малка опашка, а останалата се спускаше на неустоимите си абаносови къдрици и те немирно се развяваха от лекия вятър и покриваха част от лицето му. Той пристъпваше бавно и се усмихваше непрекъснато, а светкавиците и зорките очи на камерите го следваха неотлъчно.
В един момент, докато преминаваха покрай голяма група от фенове Майкъл се насочи към тях и започна да раздава автографи.
Анджелика, останала без неговата закрила, проявяваща се в това да държи ръката й се почувства безкрайно уязвима и бързо се приближи към него. Той я погледна, отново пое малката й трепереща длан и се отдели от почитателите си.
До тях стигаха всевъзможни въпроси, но сякаш един се чуваше най- често и най- отчетливо: „Майкъл, коя е дамата с теб?”. Той само се усмихваше, махваше или кимваше и продължаваше бавно и величествено по ярко червеният килим, който ги водеше към входа на сградата.
Анджелика все още не знаеше къде отиват и на какво събитие ще присъства. Чувстваше се много притеснена и сърцето й щеше да изхвръкне от вълнение. За първи път Майкъл си позволяваше да излезе с нея пред очите на целия свят. Тя не разбираше какво го бе накарало да постъпи по този начин. Той се бе държал загадъчно през цялото време, докато пътуваха и не пожела да й каже къде отиват. Сега всичко, което се случваше около тях беше сюрреалистично и тя не можеше да повярва, че е действителност. Целият този шум, фенове и медии я караха да търси близостта му и да се страхува, че ако изпусне за миг ръката й тя ще бъде пометена и разкъсана от тълпата.
Майкъл усещаше как Анджелика трепери от вълнение и се опитваше да съкрати цялото им преминаване по червения килим. Знаеше, че няма как да се възпротиви на всеки жест, с който PR – а му показваше на кого да обърне внимание. В един момент прецени, че всичко вече е достатъчно и каза:
- Джени, край! Влизаме.
Тя се наведе към него и прошепна:
- Мистър Джаксън, вътре също ще трябва да направим няколко снимки.
- Да, знам – отговори той.
След това погледна към Анджелика. Сърцето му за секунди се изпълни с умиление. Изглеждаше толкова мила в объркването и смущението си. Погледът й се луташе, а в него се отразяваха проблясващите светкавици и тя опитвайки се да ги избегне присвиваше леко очи. На Майкъл му се прииска да я целуне. Толкова беше красива в объркването си.
- Добре ли си, миличка? – попита я той.
Тя го погледна и премигна:
- Не знам.
Майкъл се наведе и й прошепна:
- Ако знаеш какво искам да направя с теб сега...
Той се отдръпна от нея и лицето му се промени. Анджелика го погледна, но той вече не гледаше към нея, а махаше на една група фенове. Само дланта му й подсказа, че не я забравил, защото леко я стисна и тя се усмихна.
След момент те вече влезнаха и тя успя да види колко много рекламни пана има в предверието. На всички тя виждаше Майкъл и пишеше "Michael Jackson`s Ghosts". Плактите бяха стряскащи и тя се обърна към него и тихо го повика:
- Майкъл?
Той за кратко не й отговори, но после се обърна към нея и я погледна въпросително.
- Какви са тези плакати? Филм ли е това? –попита тя - Зловещи са.
Той й се усмихна и каза:
- След малко ще разбереш.
Докато той й отговаряше към тях се отправи Франк. Лицето му беше сериозно. Когато се приближи той кимна на Анджелика каза:
- Майкъл, мога ли да разговарям с теб?
- Да, разбира се. Анджи, извини ме за минута.
Франк се отдалечи и застана с гръб към Анджелика, която се загледа във влизащите хора.
Когато Франк заговори гласа му почти трепереше:
- Майки, ти ума ли си си загубил или ...?
Майкъл го гледаше недоумяващ.
- Защо това момиче е с теб? Обясни ми защо?
Лицето на Майкъл промени изражението си и той се вгледа с ледени очи във Франк:
- Кой си ти, за да ми задаваш този въпрос?
Франк изненадан от тона на Майкъл за кратко замълча и после отговори:
- Джени не знае как да ти го каже, но въпросите вече валят. Какво ще обясним на всички? Обясни ми ти? Ти си женен вече, Майкъл. Не може да се появяваш на публични събития с непознати жени и да хвърляш в смут целия свят. Мисли за имиджа си. Защо забрави за това? Тъкмо нещата заглъхнаха след Чандлър. Какво ти стана? Не може ли да се забавляваш с нея и да ...
- Този разговор приключва точно тук – прекъсна го Майкъл.
- Не може да приключи, Майкъл. Искам да ми кажеш какво да отговорим на всички за нея!
- Каквото пожелаете – отговори му Майкъл, който беше вече с гръб към него.
Очите на Анджелика му се усмихнаха, когато видя, че се връща при нея и Майкъл забрави за разговора си с Франк. Той обичаше тази жена с цялото си същество и имаше нужда да я чувства до себе си всяка секунда.
- Готова ли си да получиш отговора на въпросите си, красавице?
- Да – отговори му тя.
Майкъл въздъхна и отново й прошепна:
- Умирам да те целуна.
Анджелика се изчерви и щом Майкъл видя как матовата й бляскава кожа се покри със свежа руменина се усмихна и каза:
- Ти си... Боже, колко много те обичам!
До тях се приближи Джени и каза, че вече могат да влизат в салона.
Придружени от охраната на Майкъл те влезнаха в полузатъмнения кино салон и изведнъж настана абсолютна истерия. Всички сякаш се опитваха да се надвикат. Гласовете не спираха да сипят обяснения в любов и името „Майкъл” се носеше из цялото голямо помещение, блъскаше се в стените му и се връщаше обратно с пълна сила.
Анджелика отново потърси ръката на Майкъл и тоя я пое в своята. Малко след това те заеха местата си на балкона в киното и светлините започнаха да угасват. Вълнението от присъствието на Майкъл се замени с любопитство и погледите им се приковаха към екрана.
Анджелика погледна Майкъл и той усещайки че тя го гледа, попита:
- Притеснява ли те нещо, Анджи?
- Не. Всъщност, ще говорим по- късно.
Точно тогава филма започна и те двамата прекратиха разговора си.
Майкъл обичаше реакциите на феновете си и ценеше тяхното мнение, но винаги за него бе било по- важно как реагират децата на неговата работа. Ако успееше да ги заведе на приказни места, да ги накара да говорят за филмите му след това и да види онзи неповторим блясък на преживяното вълшебство в очите им той се чувстваше неимоверно щастлив и доволен. Точно сега обаче той искаше да види реакциите на Анджелика. Майкъл знаеше, че тя никога не се беше интересувала от музиката му, не беше запозната с клиповете му и ако ги бе гледала е било съвсем случайно и без да им обръща внимание. Когато се шегуваше с нея, че тя не е забелязвала труда му, Анджелика винаги му беше казвала, че неговите клипове са й носили много по- различно усещане от всички други, но се извиняваше, че не ги помни. Сега Майкъл щеше да стане свидетел на нейното първо впечатление от Ghosts и почти не гледаше екрана, а облегнат назад се опитваше да следи за нейните реакции.
Анджелика беше попаднала в едно много нетипично състояние. Майкъл от екрана беше друг. Беше мощен и властен, беше сила, която я караше да гледа с широко отворени очи и да попива всеки звук и кадър с удоволствие. Тя се усмихваше и на моменти й идеше да се разплаче. Знаеше какво се беше случвало с живота на Майкъл и разбирайки намеците й се искаше да се обърне към него и да го прегърне казвайки му, че той е най- прекрасния човек, който тя познава. Филма беше по детски наивен и в същото време дълбок и с много житейска мъдрост в себе си. Майкъл сякаш разказваше за живота и самотата, за властта и за необходимостта от топлина и разбиране. Музиката й харесваше и сменяйки се от агресивна с нежно приласкаваща я караше да съжалява, че никога не се беше заслушвала в творчеството му. Майкъл определено беше различен от масата и тя едва напоследък разбираше какво носи той на музикалния свят.
Когато започнаха да текат финалните надписи и Анджелика видя как Майкъл се превръща в другия герой от филмчето, се усмихна. Да, беше имало нещо познато в очите, но до последно тя не бе била сигурна.
Края на филма беше съпроводен с аплодисментите на зрителите, които отново преминаха във викове и всички погледи се насочиха към Майкъл. Анджелика подвластна на цялата атмосфера се изправи, обърна се към него и също започна да го аплодира. Той вдигна очи към нея, сключи вежди, прехапа долната си устна и покривайки с длан лицето си и усмихвайки се, възкликна:
- О, не! Не!
Тя само поклати глава сякаш искаше да му каже: ”О, да!” и продължи да ръкопляска.
Майкъл се изправи и отново помаха на всички аплодиращи го. След това те се приготвиха да излизат от киносалона, придружени от зорко следящите му за нередности телохранители. Докато напускаха залата една почитателка все пак успя да се приближи до Майкъл и се хвърли в обятията му. Анджелика видя първоначалната му реакция, която се изразяваше в леко отдръпване, но след това той просто й позволи да го прегърне и също деликатно я прегърна. Момичето сякаш в транс му повтаряше, че го обича, а той й отговаряше с: „ Аз те обичам също.”
Охраната успя да я отдели от Майкъл и Анджелика видя очите й. В тях тя прочете толкова болка, толкова любов и възхищение, че за миг се почувства много объркана. Знаеше, че Майкъл е обичан много, но това, което виждаше сега не беше обич. Изглеждаше като лудост.
В лимузината Майкъл попита:
- Е? Хареса ли ти?
- Да, много!
И тя започна да му обяснява за всичко, което беше почувствала, докато бе гледала филмчето. Анджелика се вълнуваше от това да разказва на Майкъл за всичко, което бе я впечатило. Тя сега стоеше пред една от иконите на модерния свят и сякаш нейния Майкъл беше изчезнал за кратко. Пред този тя се чувстваше малка и напълно незаслужаваща цялото внимание, с което той я удостояваше. Това излизане й бе позволило да надникне в един обичаен негов ден. На концертите, на които бе присъствала не се бе чувствала точно по този начин. Там тя гледаше само него и след това се прибираха бързо в хотела. Нямаше толкова близък контакт с медии и истерични фенове. Тази вечер Майкъл й беше показал част от ежедневието си. На екрана в коносалона се бе появил едни завладяващ артист и творец и я бе накарал да потръпне от мисълта, че го има и че е неин, а той е така голям. Прегръщащото го момиче й бе показало и колко много е желан. За кратко Анджелика се запита какво го караше да иска да бъде с нея? Тя беше толкова обикновена и нямаше нищо общо с неговия свят изпълнен с блясък, милиони фенове и слава.
Лимузината спря и когато слязоха от нея Анджелика разбра, че не сa в хотела.
- Майкъл, къде отиваме?
- Трябва да присъствам на партито по случай премиерата. Нямаше как да се измъкна.
- Може ли аз да се прибера в хотела? – попита тя с надежда в гласа си.
- Не – кратко отговори той и хвана ръката й. – Никъде не отивам без теб.
Анджелика го погледна и в очите й отново се прочете уплаха.
- Анджи, моля те! Направи го заради мен – каза Майкъл и взе лицето й в дланите си. – Моля те!
Тя видя как той бързо обходи с поглед наоколо и после се приближи към лицето й и устните му нежно докоснаха нейните. Едната му длан се плъзна по шията й и той прокара пръсти в косите й и я прихвана зад тила. Целувката им изведнъж стана страстна и Анджелика чу как Майкъл издаде тихо звук подобен на ръмжене и таза му се приближи плътно до тялото й. Тя инстинктивно прокара ръцете си по гърба му и ги спусна по стегнатото му дупе като в същото време го придърпа още по- близо до себе си.
Майкъл усещаше как отново пропада в неистовата си лъст по Анджелика и едновременно искаше да се освободи от нея, защото трябваше да влизат на партито и не желаеше да се отдели от устните й. Тя беше така примамливо сладка, уханието й го влудяваше и той не успяваше да спре да я целува, докато тя нежно го галеше.
В същия миг, когато и двамата изпитваха насладата да се упояват от устните си, проблесна светкавица на фотоапарат. Анджелика усети как Майкъл за частици от секундата застина и после бързо се отдръпна от нея като попарен.
- Анджи, бързо. Тръгвай! – каза той на един дъх.
Телохранителите ги заобиколиха и образуваха сякаш защитен щит срещу натрапниците и заедно с тях много бързо се изкачиха по няколкото стъпала, водещи към задния вход на сградата.
Майкъл държеше ръката на Анджелика и вървеше много бързо, опитвайки да се скрие възможно най – скоро от следящите ги очи на фотоапарата и от онзи звук на заснеман кадър след кадър, който му беше познат до болка.
Когато влезнаха вътре, той се обърна към Анджелика и лицето му беше сериозно, а в очите му се четеше вина:
- Анджи, извинявай, миличка! Навлякох ти голям проблем. Прости ми!
- Майкъл, не се обвинявай! – каза тя. – Ти нямаш вина.
- Как можах да го допусна?! Още след час снимката ти ще в медиите. Как не успях да те опазя?! – После той се обърна към Дан. – Намери ми Джени. Колкото може по – бързо!.. По дяволите! По дяволите!
Анджелика за първи път виждаше Майкъл така несигурен. Тя го беше виждала тъжен, страдащ, но никога толкова объркан. Той крачеше нервно и сякаш никой не съществуваше около него. Беше вглъбен в мислите си и само очите му за секунди се впиваха в нея, разширяваха се и той сякаш невиждащ я ги отместваше и продължаваше да не спира на едно място.
- Майкъл, успокой се – помоли го тя.
Той я погледна с изненада, неочаквайки да го заговори, поклати глава и каза:
- Ти нямаш никаква представа какво означават тези снимки, нали?
- Напротив, имам – После го погледна в очите и попита. – Срамуваш ли се от мен, Майкъл?
- Оооо, за Бога! Какъв е този въпрос? - Възмути се той.
- Въпрос като въпрос, Майкъл.
Майкъл отново поклати глава:
- Ти наистина не разбираш.
- Обясни ми – предизвика го тя.
- Сега не мога да ти обяснявам, защото трябва възможно най – бързо да се справим с този проблем.
- Не можеш. Не разбираш ли? Вече е късно. Няма как да обясниш точно такъв кадър. Няма.
- Анджи, не говори, моля те! Ще трябва да има начин. За мен "Не може" не е опция.
Тя не му отговори нищо и просто се облегна на стената, оставяйки го да се вглъби в себе си. Анджелика го разбираше. Той имаше изграден имидж, беше женен, чакаше дете и да бъде заснет в подземен гараж да се целува с непозната жена бе прекалено неприятен удар върху репутацията му. В същото време тя се чувстваше отново ограбена. За миг си беше помислила, че й харесва, че успяха да я заснемат. „Най – сетне ще спра да съм невидима”, си бе помислила тя, но после бързо бе осъзнала колко егоистична е тази мисъл спрямо Майкъл. Анджелика не искаше той да бъде поставян в неудобно положение, не желаеше тя да бъде причина за неприятности и изобщо не допускаше какво би могло да се случи с нея. Предполагаше съвсем наивно, че снимката или видеото, ако имаше такова ще се появят в медиите и ще се приключи с интереса към нея.
Майкъл от своя страна не спираше да мисли как това ще се отрази на Анджелика. Знаеше на какво са способни журналистите дебнещи сензация. Щяха да намерят всичко за нея. Целият й живот, този на семейството и приятелите й щяха да бъдат изложени на показ. Щяха да намерят снимки от миналото й, вероятно щяха да се доберат с информация за миналите й връзки. За миг си помисли, че могат да се доберат, ако са настоятелни и до факта, че е правила аборт. При тази мисъл той потръпна и погледна към нея. Тя изглеждаше някак притихнала и замислена. Не беше забелязала, че я наблюдава и когато случайно вдигна очи към него в тях той видя сълзи. Бързо се приближи към нея и погали лицето й:
- Недей, скъпа! Всичко ще бъде наред. Обещавам ти! – Каза той и я прегърна. – Обичам те!
- Обещаващ ли? – Попита тя и се сгуши в обятията му.
- Обещавам.
Джени влезе и Майкъл, извинявайки се на Анджелика се отдели с PR си възможно най – далече от нея, за да разговаря без да я притеснява. Накратко той й обясни ситуацията и помоли за бърза намеса, за да могат да се изпреварят събитията. Джени му обеща, че ще се опита да направи всичко по силите си, за да разпространи информацията за тях и да представят нещата по приемлив за неговият имидж вариант, преди да гръмнат с нея другите медии. Майкъл настоя името на Анджелика да не бъде споменавано и да се упомене само, че тя е негова стара приятелка и в момента работи за него.
Джени кимна, но определено осъзнаваше, че няма да успеят да се преборят с активността, с която най – вероятно щяха да започнат да действат таблоидите щом надушат за тази пикантна история в живота на Майкъл. Тя беше разбрала всичко, което се случва между тях двамата още в мига, в който Анджелика беше слезнала от лимузината. В очите и им беше греел толкова силен и буен пламък, че никой не можеше да го сбърка. Езика на телата им, начина, по който държаха ръцете си говореше за връзка много по – силна от приятелство. Джени не разбираше защо Майкъл се подлага на такова изпитание и единственият й логичен отговор беше, че той не е в състояние да има трезва преценка, защото съзнанието му е замъглено от любовта. Тя работеше за него от съвсем скоро и за първи път през професионалната кариера разбираше каква невероятна отговорност е да се грижи за най – известната поп- звезда в света.
- Джени, ще ми помогнеш, нали?
- Ще се постарая, Мистър Джаксън, но ви предупреждавам, че положението никак не е добро.
- Знам. Сега няма да те задържам повече, за да можеш да се концентрираш върху работата си.
- Благодаря – отговори тя и добави – Вече ви очакват с нетърпение между другото.
- Да, добре. След малко идваме.
Майкъл се върна при Анджелика и тя му се усмихна.
- Не трябваше да ме вземаш със себе си – каза тя.
- Нека не говорим за това повече. Съгласна ли си? Не искам да си проваляме времето заедно. Станалото – станало. Ще мислим, когато разберем какво ще се случи от тук нататък. Хайде да влизаме на партито.
- Все още ли мислиш, че е уместно да те придружавам? – попита тя.
- Да – кратко отговори той и отново взе ръката й в своята.
Тя отново изпита онова стягане в стомаха си и въпреки, че около Майкъл се чувстваше защитена и напълно сигурна, непознатият за нея блясък и цялото внимание насочено към двамата я караше да изпитва необясним страх.
Когато ги въведоха на партито нещата обаче изглеждаха по съвсем различен начин. Присъстващите бяха хора от музикалната и филмова гилдия, извстни и състоятелни личности. Никой не се интересуваше от това коя е тя или защо е с Майкъл. Може би си задаваха този въпрос, но с типичната за японската култура деликатност и почтителност никой не отправи и намек за нещо нередно в това, че именно нея държи за ръката, а не съпругата си.
Всичко беше много приятно и всички се забавляваха, когато, докато Майкъл се беше навел към Анджелика и й шептеше нещо, прибирайки един от немирните й кичури назад, тя усети как нечий поглед се забива неумолимо в нея и я заставя да се обърне. Тя се извърна и първоначално не успя да види кой я набюдава. Точно, когато си мислеше, че вероятно си въобразява, очите й се срещнаха с една хипнотизираща я синева и тя сякаш усети как всичко около нея загуби реалните си очертания. Майкъл продължаваше да й говори, но тя не чуваше нищо, защото за секунда сякаш в главата й нахлуха тонове кръв и тя забушува бясно, блъскайки се безпощадно в черепа й. Синевата се приближаваше към нея и тя сякаш хипнотизирана не можеше да отдели поглед от очите и да се обърне към Майкъл, който усетил промяната в поведението й я викаше, но не получваше отговор.
Майкъл гледаше Анджелика и тя изглеждаше така сякаш е видяла призрак. Очите й се бяха втренчили в мъж, който се приближаваше към тях, но после смени посоката на движението си и се скри от погледите им. Тя продължаваше да се взира и да го търси и понеже все още не отговаряше на опитите да му обърне внимание, Майкъл се принуди да я хване за рамото. Тя усети дланта му и стреснато подскочи като опарена.
- Анджи, чуваш ли ме? – повтори въпроса си той.
- Да?! Да, чувам те – отговори тя, но погледа й отново се върна към посоката, в която беше изчезнал онзи мъж.
- Какво има, мила? Кого видя?
Анджелика се обърна рязко към него и той съзря истинска паника, изписана на лицето й.
- Никого... Аз... Никого не съм видяла.
- Какво те уплаши толкова много тогава?
- Нищо – отговори тя.
Майкъл я погледна в очите и тя разбра, че не й вярва и че не е успяла да скрие шока, който я бе обзел. Анджелика се изправи и той я проследи с неразбиращ поглед, ставайки след нея.
- Аз трябва да отида... Трябва да ида до... Ти знаеш – усмихна се тя.
Той също се усмихна и тя се отправи към изхода, а Майкъл проследи с възхищение начина, по който тя грациозно си проправи път и накара всеки да се обърне след нея. Той знаеше, че въпреки, че никой не показва интерес към тях, те бяха най – любопитните присъстващи на партито. Анджелика събуждаше интерес и заради невероятно красивата си външност и Майкъл знаеше, че вероятно вече медиите се надпреварват за снимките. После бързо се осъзна и извика Дан:
- Наблюдавай Анджи. Не искам пак да й се случи нещо непредвидено.
Дан само кимна и се отдалечи. Майкъл се облегна назад и се замисли над това какво скри Анджелика от него и кой беше мъжа, който я смути така.
Няма коментари:
Публикуване на коментар