Повече от чувство 46

Когато Анджелика се събуди спомена за отминалата вечер я заля и тя се усмихна. Потърси присъствието на Майкъл, но още преди да отвори очи знаеше, че него го няма в стаята. Искаше й се да я беше събудил, когато излиза, но разбираше, че той не би го сторил. Ръката й се плъзна към възглавницата му и тя се премествайки се положи глава върху нея и познатият й аромат я накара да вдиша по- дълбоко, за да попие пикантна миризма тамян, щоколад, бергамонт, лимон и още много други нюанси , които се преплитаха и създаваха усещане за топлина, чувственост, но и страст.
Тя отвори очи и погледът й попадна на плик, който беше оставен на нощното шкафче. Тя посегна, извади листа и зачете с нетърпение.
„Анджи, извинявай, че излязох без да ти кажа „Довиждане”. Не можах да те събудя. Имам изненада за теб и се надявам да ти хареса. Обичам те с цялото си сърце и душа! Майкъл.”, беше написал той.
Анджелика се загледа в бележката и се опита да разгадае каква ще бъде изненадата. Искаше да разбере кога ще се появи Майкъл, но вече беше запозната до болка с натовареният му график и знаеше, че вероятно няма да е скоро. Тя погледна часовника и остана изумена – беше близо 16 часа. Не знаеше кога беше заспала, но целият й ден бе отминал в сън. Бързо стана, негодуваща вътрешно за пропиляното време и влезе в банята, за да си вземе душ.
Малко след като излезе тя чу как вратата се отваря и видя Майкъл да влиза. Той й се усмихна и приближавайки се към нея я прегърна.
- Здравей, красавице! Липсваше ми! – и той се наведе и нежно я целуна – Как си?
- Събудих се преди малко, Майкъл. Целият ми ден е преминал в сън.
Той отново се усмихна:
- О! И това лошо ли е? Иска ми се да можех да спя така. Анджи, имам изненада за теб, но преди да ти кажа за какво става въпрос искам да си взема една много дълга вана. Уморен съм. Да се качим до моя апартамент. Ще изпратя някой за багажа ти - той протегна ръка към нея. – Тръгваме ли?
Анджелика постави малката си длан в неговата и след малко те стигнаха до апартамента му. В мига, в който влязоха вътре тя бе споходена от спомена за това, което бе видяла, когато за първи път отвори тази врата. Инстинктивно потръпна и забави крачка. Майкъл усети колебанието й и се извърна към нея, поглеждайки я въпросително. Тя му се усмихна и той неуспявайки да разгадае появилата се в нея несигурност, също й се усмихна и каза:
- Предполагам, че си гладна, затова ще поръчам да ни донесат храната и след като излезна от банята ще се нахраним. Съгласна ли си?
Анджелика поклати утвърдително глава, а Майкъл нежно я придърпа към себе си и я целуна. После се опита да пусне ръката й, но тя го задържа. Погледите им се срещнаха и той взирайки се в нея, присви леко очи и попита:
- Всичко наред ли е, мила?
Тя отново поклати глава, но Майкъл сякаш не й повярва и хващайки с пръсти брадичката, каза:
- Погледни ме, Анджи. Ако нещо те притеснява искам да знам какво е!
- Нищо не ме притеснява, Майкъл. Добре съм.
- Сигурна ли си? – попита той, продължавайки да приковава очите си в нейните и да се взира в меките им лешникови дълбини.
- Да, сигурна съм – отговори му тя и обви ръце около врата му. – Обичам те!
Той също я прегърна и каза наелектризиращо, палейки с дъха си ухото й:
- Аз те обичам много повече!
Майкъл я целуна отново, усети как тя сякаш става мъничка и напълно подвластна на устните му и се отдръпна от нея.
- Отивам да се обадя за храната и влизам в банята, а след това идва и изненадата.
- Ще ми кажеш ли поне малко? – попита Анджелика.
Той се усмихна дяволито и поклати глава:
- Неее...Каква изненада ще е ако ти кажа?
- Мъъничко поне, Майкъл! – помоли го тя.
- Няма мее - каза той и продължавайки да й се усмихва се отправи към спалнята.
- Майкъл!!! – извика след него тя.
В отговор чу само звънкият му смях.
- Ти си лош!
- О, да! – съгласи се той.
Анджелика продължаваше да чува кикота му и престорено ядосана едва удържайки собственият си смях влезе при него.
- Майкъл!
- Да?
- Кажи ми! Откакто се събудих не спирам да се питам с какво ще ме изненадаш.
- Анджи, няма да ти кажа. Потърпи малко. Сега искам да релаксирам малко.
- ОК – сви устни тя.
Докато Майкъл беше в банята Анджелика получи багажа си и доставиха храната им. Тя тъкмо се отправяше към банята, за да каже на Майкъл, че вече е време да излиза, защото й липсва, когато на вратата се почука. Анджелика спря на мястото си, решавайки да отговори, но чу гласа на Карън и се отказа от намерението си. Тази жена все още събуждаше у нея усещането, че не я одобравя и тя се стремеше да я отбягва винаги, когато можеше. Последва ново и по- настоятелно почукване, което беше чуто и от Майкъл, който точно тогава излизаше от банята. Той недоволно сви устни и каза:
- Съжалявам, мила – и се отправи към вратата.
След кратък разговор в апартамента влезе Карън, поздрави с ледена усмивка Анджелика и се обърна към Майкъл.
- Трябваше вече да си облечен, скъпи. Нямаш много време.
- Мисля, че имам достатъчно време, Търкъл. Би ли дошла малко по- късно?
- По- късно ли? Кога? – попита Карън и хвърли поглед към Анджелика.
- Аз ще се обадя да те извикат. Не съм готов още.
- Добре. Не се бави. ОК?
Анджелика наблюдаваше покровителственото отношение на Карън към Майкъл и истински негодуваше срещу начина, по който тя се опитваше да контролира времето му. Когато останаха сами, въпроса: „ Майкъл, тя защо ме мрази толкова много?”, се появи съвсем неочаквано, дори и за самата нея.
- Не те мрази, мила! Тя е... Такава е.
- Каква? Зла?
Майкъл се разсмя и без да отговаря на въпроса й, попита:
- Искаш ли да хапнем?
Храната беше лека и много приятна. И двамата обичаха суши и се насладиха на отлично приготвеното ястие. След това Майкъл стана и каза, че иска да се обади някъде и влезе в спалнята.
Анджелика, останала сама се усмихна, усещайки, че скоро Майкъл ще направи своята изненада. Женското й любопитство вземаше връх и тя искаше да разбере колкото може по- скоро какво й е подготвил той този път.
Майкъл излезе от спалнята и седна на дивана, но малко след това на вратата се почука и той бързо стана. Анджелика не спираше да се усмихва на опитите му да остане сериозен и загадъчен. Тя видя как в стаята влезе непознатият й бодигард, с който беше влязла в схватка предишният ден. Той внесе голяма кутия и веднага излезе.
Майкъл погледна Анджелика, а в очите му играеха палави пламъчета, усмихна се и каза:
- Ще се приближиш ли, скъпа?
Тя също се усмихна и застана срещу него. Между тях остана масата и поставената върху нея кутия. Майкъл посочи с жест кутията и каза:
- Може да я отвориш.
Докато Анджелика разопаковаше изненадата си той я наблюдаваше с нескрито задоволство. Имаше нещо толкова наивно и детско в начина, по който тя нетърпеливо се опитваше да отвори подаръка си. Тя постави капака на земята и разтвори опаковъчната хартия. Вгледа се в съдържанието, после погледна към него, а Майкъл й се усмихна. Анджелика остана сериозна и отново сведе поглед към кутията. След това се отдръпна назад и инстинктивно сложи ръце пред лицето си. Когато проговори гласа й потрепваше и беше тих:
- Какво е това, Майкъл?
Тя не знаеше защо му задава този въпрос. В кутията имаше красива рокля, а на етикета пишеше "Versce for Angelika Mendes". Майкъл не й отговаряше, а я гледаше усмихнат и тя отново се приближи към масата и прокара длан по гладкия сатен.
- Красива е.
Анджелика никога не беше робувала на маркови дрехи и много рядко си купуваше официални облекла. Стила й беше както казваха и приятелите й все още момичешки и тя се увличаше в него. Знаеше, че може да изглежда предизвикателно и секси дори и в дънки и топ и не мислеше, че й подхождат строгите костюми и рокли. Харесваше ги, но ежедневието й не предполагаше ползването им. Сега пред нея стоеше красива черна сатенена рокля, която беше официална, вечерна дреха. Тя все още не се осмеляваше да я извади от кутията. Само очите й попиваха гладката й бляскавост.
Майкъл попита:
- Няма ли да я извадиш?
Тя го погледна и после много внимателно я взе в ръцете си. Роклята разкри цялата си красота и Анджелика запленена я разглеждаше по- скоро като произведение на изкуството, отколкото като дреха.
- Сега мисля, че би било добре да я пробваш? – каза Майкъл.
Анджелика не му отговори, а продължаваше да следи колко прецизно беше изработена роклята и как всеки малък шев по нея имаше значение за цялостният й облик. Самата дреха не беше нищо изненадващо като модел, но изглеждаше почти перфектна.
Майкъл се приближи до нея.
- Искаш ли да ти помогна да я облечеш? – попита я той.
- Да, моля! – каза все още тихо Анджелика.
Майкъл взе от ръцете й роклята и я постави на масата. Пъхна ръце под блузката на Анджелика и бавно ги плъзна по тялото й. Блузата започна да се набира от движението на дланите му, а когато те достигнаха подмишниците на Анджелика, Майкъл продължи да ги придвижва по ръцете й, които тя послушно вдигна като малко дете. Когато той свали блузата й и пред него се разкри перфектният й торс със съблазнителните й гърди той усети как ерекцията му става все по – голяма и се опита да отпъди желанието си да ги целуне. Сякаш усетила същия трепет, Анджелика прошепна:
- Майкъл, възбуждаш ме.
Майкъл я погледна, а тя бавно повдигна сведените си очи и в примрежеността им той откри, че тя наистина изпитва силен ефект от неговото докосване. Майкъл въздъхна и устоявайки на желанието си да я целуне сложи пръсти на копчето на дънките й и го разкопча и продължи и с другите. После бавно смъкна панталона и й помогна да го изхлузи от себе си. Докато беше клекнал усети как тя зарови длани в косите му и след това коленичи пред него. Очите й срещнаха неговите и той прочете в тях молба.
- Не сега, Анджи, моля те!
Тя сведе поглед и въздъхна, а ръцете й останаха все така вплетени в катранените му къдрици, а главата й се отпусна на рамото му и тя безпомощно прошепна отново:
- Искам те!
Майкъл сложи ръце на раменете й с леко побутване я застави да се отдръпне от него и да го погледне.
- Анджи, недей, миличка. Нямам време. Не ме измъчвай. Нека да облечем роклята. Искам да те видя в нея.
Тя се подчини на молбата му, но желанието продължаваше да се блъска във вените й. Недоумяваше как той успява само с едно малко и несъзнателно докосване да я накара да изпада в толкова силна необходимост да го има. Питаше се и за друго. Майкъл й подаряваше невероятно красива рокля, но тя не знаеше къде би могла да я носи. Сякаш той бе забравил, че тя не ходи по бляскави церемони и не се движи по червени килими. Докато тя мислеше тези неща, Майкъл посегна и взе роклята от масата и тя се остави той да я облече. Едва, когато закопча ципа и целуна рамото й, казвайки: „Боже, колко си красива!”, Анджелика се върна в реалността. Погледна към него, а той изглеждаше наистина възхитен. Очите му я изпиваха и тя пожела да види също как изглежда в тази прекрасна рокля.

Застана пред огледалото и разбра погледа на Майкъл. Дрехата й предаваше много женственост и в нея тя изглеждаше много различно. На Анджи и се стори, че не познава тази така елегантна и стилна жена в огледалото. Майкъл се приближи зад нея и я прегърна през кръста. Той отново целуна рамото й точно тогава Анджелика осъзна, че не бе успяла да му благодари за този специален подарък. Тя се обърна с лице към него и каза:
- Майкъл, емоцията така ме бе завладяла, че не ти благодарих. Прекрасна е! Най – красивата дреха, която някога съм имала през живота си. Благодаря ти!
Майкъл се усмихна и целуна върха на нослето й.
- Радвам се, че ти харесва, миличка. Поръчах я преди време и сега дойде момента да ти я подаря. Сега трябва да се обадя да донесат и моите дрехи.
- Пак ли ще излизаш? – попита разочаровано Анджелика.
- Да, скъпа. Налага се.
После Майкъл взе телефона и след като уточни с кои дрехи ще излиза се обади на Карън и я помоли да се качи в апартамента след 15 минути.
След като той затвори телефона, Анджелика го помоли да й помогне да разкопчае ципа на ролкята.
- Не ти ли харесва роклята?
- Напротив, но не бих искала да оставам с нея. Ще я пазя за някой много специален случай.
- Би ли останала с нея, докато излезна? Не мога да откъсна очи от теб. Изглеждаш зашеметяващо.
Роклята наистина стоеше така все едно беше шита само и единствено за Анджелика. Майкъл я беше поръчал на Versace преди известно време. Роклята беше уникат и нямаше друг модел като този. Тя наистина беше специално за Анджелика Мендес и за никоя друга жена на тази планета. Майкъл дълго бе чакал момента, в който ще й поднесе това произведение и след като събитията след неочакваното й заминаване от Индия го бяха настигнали с шеметна скорост той беше забравил за роклята. Спомни си за нея тази сутрин и реши, че е време тя да стигне до жената, заради която беше моделирана и ушита.
- Добре, но се страхувам да седна дори.
Майкъл се размя.
- Скъпа, това е дреха. Няма да я повредиш.
- Ти не разбираш. Това не е просто дреха. Това е ... Не мога да ти го обясня.
- Разбирам те, но те уверявам, че нищо няма да й се случи. А и да й се случи, ще ти подаря още по- красива.
На врата се почука и Майкъл се отправи, за да отвори. Дадоха му дрехите и той, влизайки отново при Анджелика започна да се облича.
- Черното ли е любимия ти цвят? – попита Анджелика, докато наблюдаваше с какво ще излиза Майкъл.
- Не, червеното, но обичам и черното – отговори й той и попита – А твоят?
- Аз също много обичам червеното. Не знам, дали ми е любимият цвят, но като се замисля гардероба ми прелива от червено. Иначе харесвам всички цветове. Бялото също.
- Да, бялото много ти отива – каза Майкъл и започна да закопчава черното си сако.
- Майкъл, изглеждаш много добре. Къде отиваш?
Той не успя да й отговори, защото трябваше да отново да отвори вратата. Анджелика знаеше, че това е Карън и остана в спалнята. Не желаеше да се вижда отново с нея и предпочиташе да изчака тя да си тръгне и тогава да отиде при Майкъл. След малко тя чу гласа на Майкъл, който я викаше. Анджелика се отправи с нежелание към другата стая. Не искаше отново да се сблъскава с ледената стена, която непрекъснато строеше помежду им Карън, но не можеше да откаже на Майкъл.
Когато влезе при тях, Карън продължаваше да гримира Майкъл.
- Какво ще кажеш? – попита той.
Карън се вгледа в Анджелика и каза:
- Наистина много хубава рокля. Поздравявам те за избора.
- Много е красива, нали? – възхитено каза Майкъл.
- Да, прекрасна изработка.
- Не говоря за роклята, Търкъл. Говоря за Анджи.
- Погледни нагоре, миличък. Трябва да работя сега. После ще й се наслаждаваш.
Анджелика се почувства като стока и попита:
- Мога ли да отида в спалнята, Майкъл. Вие сте заети сега.
- Не, остани. Аз вече съм готов. Сега Карън ще гримира и теб.
- Ще ме гримира ли? Защо? Не искам грим.
- Моля те, миличка. Нека те гримира – и Майкъл я погледна. – Искам да видя как ще изглеждаш с вечерен грим.
- Майкъл, какво ти става? Роклята, грима... Аз не съм някой от манекените ти.
Анджелика излезе от стаята. Беше се почувствала като кукла, с която искат да си поиграят. Почти веднага след като тя влезе в спалнята дойде и Майкъл.
- Анджи, мила, извинявай! Не исках да се държа така. Съжалявам! Прости ми, моля те!
Анджелика стоеше безмълвна и не знаеше какво да каже. Не беше обидена чак толкова много, за да се разсърди. Осъзнаваше, че отношението на Карън я беше наранило много, а не това на Майкъл.
- Майкъл, ти сигурен ли си, че Карън ти е просто приятелка? Никога ли не сте имали нещо повече?
Майкъл я погледна стреснато, а после се разсмя:
- Аз и Карън?! Не. Ти ревнуваш ли?
- Не, не ревнувам, но тя много. Не виждам друга причина да се държи така с мен.
- Анджи, съжалявам. Тя не харесва, когато има жени около мен. Никога не съм я питал защо. Не искам да знам. Опитвам се да не й обръщам внимание. Не й обръщай и ти.
- Опитвам се, но тя е навсякъде и винаги ме следи със зоркия си поглед. Не искам да ме харесва, но не искам и така явно да демонстрира колко ме ненавижда.
- Сега ще дойдеш ли да те гримира?
- Защо? – попита Анджелика.
- Ще ти кажа после.
- Толкова ли е важно за теб?
- Не, но искам да го направиш. Тя е професионалист, Анджи. Ако не харесаш начина, по който ще те гримира ще се разгримираш. Хайде, ела.
Анджелика направи недоволна физиономия, но пое подадената й от Майкъл ръка и отново се върнаха в хола.
Анджелика седна и преодолявайки нетърпимостта си към Карън се остави да бъде гримирана от нея. Майкъл беше застанал встрани и наблюдаваше без да говори, но по погледа му подсказваше, че работата на Карън му харесва.
- Готова си – каза Карън и се обърна към Майкъл. – Какво мислиш?
Анджелика изпревари отговора му и попита:
- Не трябва ли аз да кажа какво мисля?
- Ти все още не си се видяла, Анджелика, затова питам Майки.
Идеше й да стане и да я стисне за гърлото. Тази жена много я изнервяше и ненавиждаше присъствието и отношението й. Беше си мислила, че с течение на времето тя ще промени мнението си за нея, но това не се случваше. Карън пазеше Майкъл като орлица. Анджелика си спомни един случай, когато бяха зад кулисите на негов концерт. Той се прибра за смяна на костюма и се отправи към нея. В момента, в който я беше прегърнал, а тя му казваше с колко мощ и сила владее сцената, Карън се появи и с почти заповеднически тон попита: „Мислите ли, че сега е точното време за нежности?”. Майкъл беше замълчал, но след шоуто Анджелика беше наблюдавала отстрани разговорът им, след който Карън си тръгна много ядосана, но не беше пропуснала да й отправи унищожителен и смразяващ поглед.
- Ела, миличка, – каза Майкъл - нека чуя мнението ти, а после ще изкажа и своето.
Анджелика застана пред огледалото и въпреки цялата си неприязън към Карън не успя да скрие възхищението си от работата й. Тя беше успяла да предаде на лицето й точно толкова колкото трябваше. Не беше прекалявала. Всяка линия на грима беше използвана прецизно и с огромна професионална вещина. Лицето й грееше в естествената си красота, която беше послужила за перфектна основа върху която гримът само се разливаше елегантно и с финес. Само с използването на дланите си и един или два стилизиращи продукта, Карън беше придала на косата й перфектен обем и къдриците се спускаха идеално подредени.
Майкъл я гледаше с любопитство, очаквайки мнението й, но Анджелика бързо се върна в хола и каза:
- Карън, благодаря ти! Работата ти е невероятна. Благодаря!
- За нищо, скъпа. Това правя цял живот все пак.
След малко Карън си тръгна и Майкъл се обърна към Анджелика.
- Знаеш ли какво забравихме? Обувки. Имаш ли подходящи обувки за роклята, Анджи?
- Майкъл, спри да се занимаваш с мен. Не трябва ли да излизаш вече?
- Имаш ли, Анджи? – настояваше той.
- Мисля, че имам.
- Покажи ми ги.
Анджелика започваше да се изнервя от цялата му суетня около външният й вид, но реши, че не иска да спори с него и донесе обувките. Те също бяха черни и наистина успяваха да се съчетаят добре с тоалета й. Майкъл ги погледна с преценящо око и каза:
- Обуй ги.
- Искаш ли да ти кажа нещо? Влудяваш ме.
Майкъл само се усмихна и повтори молбата си.
- Не са ми удобни без чорапи – подразни го тя.
- Обуй чорапи тогава.
- Не! – отказа Анджелика.
- Моля те, принцесо! Нямам много време.
Докато се връщаше в спалнята Анджелика каза на следващият я като сянка Майкъл:
- Иска ми се да си излезнал вече. За първи път ми се случва.
Зад себе си тя чу смеха му, но нямаше желание да отговаря с каквото и да било на играта му. Щеше да изпълни молбата му да я види и когато излезеше щеше да се съблече и да си вземе една дълга и релаксираща вана. Докато обуваше чорапите си, Майкъл коленичи пред нея и започна да й помага да обуе обувките си. Анджелика се разсмя:
- Чувствам се като Пепеляшка.
Майкъл я погледна и каза:
- Не, ти си принцеса по рождение - и целуна коляното й. - Сега стани, за да те огледам.
Докато Анджелика позираше пред Майкъл той възхитено възклицаваше, а след това се приближи до нея и прегръщайки я през кръста, попита:
- Осъзнаваш ли колко зашеметяващо красива си?
Тя само се усмихна и благодари на комплимента му. Майкъл я погледа още малко и след това излезе от стаята, като я помоли да го изчака. Когато се върна й каза да се обърне с гръб към него. Анджелика се подчини, питайки:
- Сега, какво?

Майкъл не й отговори нищо, но тя усети как той се приближи плътно зад нея и малко след това почувства как поставя на врата и нещо и тя инстинктивно сложи ръка върху накита. С върховете на пръстите си усети множество камъни, отдръпна ръката си и понечи да се обърне.
- Не се движи, Анджи. Нека я закопчея – спря я Майкъл.
Няколко секунди след това той застна пред нея и каза:
- Сега вече всичко изглежда перфектно. Обиците ще трябва да ги сложиш сама.
Дланите на Анджелика отново се върнаха върху шията й и тя възкликна:
- Майкъл!? Аз... Какво...
Майкъл просто нежно се усмихваше и наблюдаваше с нескрита наслада изумената реакция на Анджелика, която вече се отправяше към огледалото.
Когато очите й видяха красивата диамантена огърлица и обиците, които той й подаваше, Анджелика не можа да реагира при вида на разкошното бижу. Изненадата и в същото време красотата я оставиха безмълвна. След секунди все още зашеметена тя успя да изрече: "Майкъл, разкошни са! Но...” Той я прекъсна като целуна устните й и взе от тях цялото изумление.
- Не, ти си разкошна!
- Майкъл, защо? Аз... Благодаря! Но...Защо?!
Майкъл постави пръст върху устните й и каза:
- Защото те обичам!
После той пое треперещата й длан в своята и каза:
- Време е да излизаме.
Анджелика го погледна неразбиращо, а Майкъл й подаде ръката си.
- Хайде, Анджи. Мисля, че закъснявам.
Анджелика пое дланта му, но все още не помръдваше от мястото си и продължаваше да го гледа с изненадан поглед. Тя премигваше бързо и изглеждаше така мила и уязвима, че Майкъл искаше да я нацелува до безпаметност. Разбираше, че в последните един – два часа я кара да се чувства объркана, но искаше да я изненадва на порции.
- Къде отиваме, Майкъл? Аз къде отивам?
- Ще видиш. Хайде!
Тя се подчини и тръгна с него. Чувстваше се отново зашеметена. Майкъл беше решил да си играе с нея и на нея тази игра много й допадаше. Тя обичаше да бъде сюрпризирана, а Майкъл днес не спираше да го прави. Сега излизаха от хотелския апартамент, а тя не знаеше къде отива и това извикваше приятен гъдел в стомаха й, който я караше да стиска здраво ръката на Майкъл и да се опитва да не забелязва как той я поглежда ликуващо и усмихвайки се.