Повече от чувство 43

Анджелика седеше край огънят и се наслаждаваше на прекрасното небе, което се сбогуваше със слънцето и беше обагрено в преливащи се алени цветове. Бяха останали сред пустоща, защото джипа се беше повредил и все още не успяваха да продължат пътя си.
Искаше й се сега Майкъл да е до нея. Той й липсваше безумно много и след като бе имала време да въведе мислите си в ред, тя не спираше да се обвинява, че така импулсивно напусна Индия. Желаеше да го види, да го прегърне, да усети аромата му и да се окъпе в слънчевата му усмивка. Тя вече не се вълнуваше от съществуването на Деби. За кратко беше изживяла пълен катарзис в мисленето си. Тук сред красотата на Африка тя осъзна любовта си и силата й за сетен път. Една вечер в малката си хотелска стая тя така силно беше усещала липсата на Майкъл, че бе мислила, че още на другия ден ще хване първият самолет и ще отиде при него. Искаше да го почувства и ръцете му да я приласкаят нежно в обятията си.
Грег се показа иззад храстите, идвайки от мястото, където беше паркиран джипа и те с Мичъл и Бени се опитваха да поправят. Той седна до нея и също се вгледа в залеза. Шумовете от дивата природа се засилваха и той дочу рева на лъв сякаш съвсем близо до тях. Много беше мислил за Анджелика последните дни и каза:
- Анджи, искам да ти кажа нещо.
- Какво?
- Няма да ми се сърдиш, нали? – предпазливо започна той – Просто искам да ти кажа, че всички тези дни, през които сме заедно върнаха с голяма сила чувствата ми към теб и искам да те питам, дали би могла да ми дадеш още един шанс?
Тя рязко се извърна към него:
- Как смееш да ме молиш за това?! Забрави ли какво ми причини?
- Не съм. Вече много пъти ти казах, че съжалявам. Искам да ми повярваш. Не го направих, защото съм спрял да те обичам и харесвам, а от... глупост.
- Все едно, Грег. Вече е късно – отговори му тя и се загледа в играта на огнените езици в огнището.
- Предположих, че ще го кажеш. Защо, хънибий? Нали се обичахме? Не искаш ли да си го върнем?
Анджелика не харесваше разговорът, в който Грег я въвличаше и се молеше той скоро да се откаже.
- Грег, не желая да говорим повече за това. Нека оставим всичко в миналото. Там имаше много хубави моменти, но онова което ме накара да си тръгна е непростимо.
Грег я погледна и откри в как в очите й гори силният пламък на обидата.
- Въпреки всичко, аз съжалявам – каза той – Искам да го знаеш.
- Грег, моля те, спри!
- Не мога да спра. Искам те обратно в живота си! Нужна си ми! – и той я прегърна през рамо.
Анджелика се опита да се изправи, но Грег хвана с ръка и другото й рамо и я извърна към себе си.
- Изслушай ме, Анджи. Моля те, искам да го кажа. Искам да ми простиш! Знам, че сгреших, знам, че те нараних много... Бях глупав, бях слаб, бях страхливец и негодник, но те обичах и все още те обичам. Не може заради една изневяра да се сърдиш така. Ние си принадлежим. Не помниш ли какво ми обеща онази вечер в Маями?
- Грег, това е... Спри! Не искам да говорим повече!
- Анджелика, държиш се като дете – обвини я той.
- Не се държа като дете. Ти ме накара да се чувствам толкова зле. Месеци наред се възстановявах. Не мога така лесно да ти простя цялата тази болка. Не мога! Ти за много дълго ме накара да се страхувам от любовта, да не вярвам, че я има, но сега съм влюбена и обичам. Не мога да съм с теб, дори и да ти простя. Безумно съм влюбена.
Грег отново се вгледа в нея. Изражението му беше сериозно и той сякаш преценяше, дали тя му казва истината. След това пусна раменете й.
- Добре... И кой е той? Разкажи ми за него. Искам да знам на кого завиждам в момента.
- Не е нужно да ти разказвам нищо.
- Разкажи ми! Повече ли те обича от мен?
Анджелика се усмихна. Тя нямаше отговор на този въпрос. Не знаеше, дали Майкъл я обича повече, отколкото я беше обичал Грег, но това нямаше никакво значение. За нея беше по- важно как го обичаше тя. Цялата им любов, лумнала като факла я изгаряше и я караше да осъзнава, че той беше нейната сродна душа, нейната обич. Не искаше нищо повече от това да може да го обича и да е близо до него.
- Не знам, дали ме обича повече. Знам как го обичам аз.
- Как? – Попита я Грег, който не сваляше очи от нея.
- С него е... С него не се опитвам да поема дъх, а се стремя да вдишам самият него. Искам го целият, до дъното му, до най- скритите му кътчета, до най- безумните му мисли, до най- нежните му пръсти, до стоновете му, когато ме люби...
- Анджи, спри! – Помоли я той. – Не искам да слушам повече!
Тя погледна към Грег. Огънят оставяше оранжевите си отблясъци върху лицето му и го правеше загадъчен и някак далечен. Потрепващата му челюст й показваше как той яростно стиска зъби в опит да овладее удара, който тя му бе нанесла. Анджелика за миг, за съвсем кратко съжали за думите си. Не бе предполагала, че това, което каза ще причини такъв ефект върху него. Но Грег продължаваше да изглежда засегнат и объркан.
- Не ме гледай! – Каза той и стана.
За кратко Анджелика остана сама. Тя безпомощно се взираше в играта на огъня, очите й втренчено се впиваха в него и тя губеше мислите си. Всяко мускулче по лицето й бе застинало и само очите й се разширяваха, сякаш омагьосани от пламъка.
Възмутеният, висок глас на Грег я извади от унеса й:
- По дяволите! Аз правя всичко това заради теб. Кения е заради теб. Не давам пукната пара за този филм. Мога да мина и без него. От изложбата ти не спирам да мисля за теб... Кажи ми какво да правя сега?
Анджелика го погледна и видя онзи Грег, в когото преди много време се беше влюбила. Дънките му прилепваха по силните му бедра, черната тениска плътно следваше формите на мускулестият му торс и той с ръце сключени зад тила си я гледаше безпомощен.
- Кажи ми, Анджелика, какво да правя?! – Повтори той.
- Не знам Грег. Аз обичам Майкъл – отговори тя и веднага съжали, че неволно изрече името му.
Грег отправи поглед нагоре към звездното небе и каза сякаш разговаря с него:
- Правилно. Заслужавам го!
- Грег, недей така. Моля те! Ти имаш Кери.
Той впи очите си в нея за кратко и поклати глава:
- Кери... Кери е... Тя е като пътен знак. Съобразяваш с него, но рано или късно го отминаваш.
После той клекна пред нея и погледа му срещна нейният:
- Аз все още те обичам, хънибий.
Анджелика се помисли, че той преиграва. Тя предположи, че дните, които прекарваха заедно сега вероятно бяха отключили носталгията по нещо безвъзвратно загубено. Знаеше как той я наблюдава понякога, как очите му обхождат и обгръщат тялото й и разбираше, че липсата на интимност започва да му влияе. Не можеше да знае, дали все още го привлича така както преди, но мислеше, че само мъжката му нужда го кара да й говори сега по този начин.
Грег взе лицето й в дланите си и видя как през очите й премина уплаха. Дишането й стана по- учестено и гърдите предизвикателно се повдигаха в опасна близост до тялото му. Тя изгледаше толкова мила в безпомощността си, че той съжали за това, което й причинява в момента и за онова, което й беше причинил преди време.
- Прости ми, Анджелика! Поне това направи. Наистина сгреших, но те моля, умолявам те да ми простиш!
- Ти ме предаде, Грег. Ти ме излъга. Ти... Аз бях... Не искам да говоря повече. Не искам да казвам неща, които не трябва да казвам.
- Кажи ги, Анджи! – Насърчи я той. – Това трябва да се изрече, за да си отиде от теб.
- Ти не разбираш. Няма смисъл – каза тя.
- Но аз виждам, че този гняв те изяжда. Хайде, обвини ме! Скарай ми се! Ако това ще ти помогне - удари ме! Хайде!
Анджелика го гледаше в сините очи и през мисълта й протичаха като на лента спомените от болницата и как тя трепереща очаква да я приспят и да я лишат от възможността да бъде майка и да дари живот. И точно сега тя поиска да го накаже заради това усещане, което й причини, когато се събуди от упойката. Да го накара да почувства поне малко от празнотата и безпомощността, която изпита. Не знаеше, дали той ще усети и частица от онова, което тя чувстваше?! Спомни си как тогава много искаше да се обади на някого, за да сподели мъката си, но само Спарки стана свидетел на катастрофалното й състояние и на разкъсващата я на парченца болка.
- Искаш да говоря ли? Това ли искаш? Добре, но няма да ти хареса. Помниш ли денят, в който си тръгнах, докато ти спеше?
Грег поклати утвърдително глава.
- В този ден разбрах, че не мога повече да се преструвам, че някога ще ти простя. В този ден аз взех и едно друго решение, за което никой, никога не разбра. Ти ме беше предал, беше ме лъгал нагло месеци наред и дори когато те умолявах за истината ти ми даваше лъжата. Знаеш ли, че дори бях намерила нейна вещ в спалнята? В нашата спалня, Грег! Дълго време ми трябваше, за да осъзная, че няма да мога да ти простя това унижение. В този ден направих и още нещо.
Анджелика погледна Грег, а той продължи да гали лицето й с палеца си, докато не спираше да го държи в дланите си. Нейните очи станаха ледени и тя каза:
- Отидох до Невада и си записах час за аборт..
Грег спря да я гали, очите му се разшириха и той стреснато свали дланите си от лицето й.
- Направила си какво???
Анджелика вдигна по- високо брадичката си и борейки се със завръщащата се пареща болка от спомена, продължи:
- На другият ден направих аборт. Толкова ти бях ядосана, обидена... Така ме болеше от начина, по който постъпи с мен... Исках да залича всичко от четирите години прекарани с теб. Исках да махна всеки спомен от теб.
- Анджелика!!! Спри! Спри! Обясни ми!!!
- Какво да ти обясня, Грег? Когато те напуснах бях бременна.
Въпреки застигналата я болка тя ликуваше. Бе мечтала да види това, което виждаше в момента. Грег беше смазан. Те бяха имали своите моменти, в които прегърнати градяха планове за бъдещето си заедно. Той си представяше как ще напуснат L.A. и ще си купят къща далече от шума и лудостта на големите градове. И винаги й повтаряше: „ И искам да е на място, където вали сняг. Ще си играем с децата ни сред падащите снежинки и смеха ни ще кънти сред белотата.” Мечтите им бяха основани на силната връзка, която имаха и която бяха успели да изградят с течение на времето.
Когато Анджелика и Герг се бяха запознали, тя бе на 21 години и известно време се беше опитвал да я накара да го забележи. Той се беше влюбил в нея вероятно от мига, в който я видя и по- късно се удивляваше непрекъснато от нейната волност, непредсказуемост и жизнерадост. След време тя също се влюби в него и отношенията им се бяха превърнали в красива любов.
Грег не можеше да си представи друга жена до себе си освен Анджелика. Дори, когато й изневеряваше усещаше, че това сякаш го кара да я обича още по- силно. Всеки път с Кери му доказваше как Анджелика е незаменима и го кара да мечтае, да се развива и доказва, да провокира най- доброто в него и да го кара да я желае дори само с едно малко докосване или жест. Кери се беше вкопчила в него след ужасният си развод и той не бе успял да устои на желанието й за нежност и нуждата й от някой, който да й помогне да стъпи на краката си. Грег винаги си бе обещавал, че ще скъса с нея, но така и не бе успял. Когато Анджелика му даде да разбера, че знае за лъжата му той не беше имал смелостта да й признае, защото се страхуваше, че ще я загуби. Скоро след това тя си беше тръгнала. Сега той усещаше как в него се надига вълна на гняв. Изправи се и й обърна гръб.
Анджелика не спираше да наблюдава как най- сетне получава своето възмездие. Но то не я караше да се чувства по- добре, не намаляваше обидата, която й беше нанесъл и не премахваше усещането й за грях и вина, че се бе намесила в делата на природата и Бог, унищожавайки един зародил се живот.
Герг се обърна и тя видя как цялото му изражение говори за ярост, обида и недоумение.
- Как си могла?! Защо не ми каза? По дяволите, Анджи! - Викаше той. - Защо? Аз нямах ли право да знам? За коя си се помислила, че сама да решаваш какво ще се случва с още два живота? Кое ти е дало това право?
- Ти ме нарани. Ти ме унижи. Ти ме лъга. Лъга ме половин година. Нали не очакваше от мен да остана с теб след всичко това? След миризмата й върху завивките ни, които не си правеше труда дори да изпереш?
- Знаеш ли, ти си по- лоша от мен! Много по- лоша – крещеше Грег. – Ти никога не повярва, че те обичам все още и Кери е нещо, което ще си отиде, а ти ще си завинаги в душата, сърцето и мислите ми. Ти си унищожила живот, който аз съм създал и дори не благоволи да ми кажеш за съществуването му. Що за човек си ти?! Как можа?!
- Да не би да си мислиш, че ако знаеше щеше промениш решението ми да те напусна? – повиши глас Анджелика. – Нима си мислиш, че щях да остана с теб, приемайки да отглеждаме заедно детето ни, въпреки че не ти вярвам вече и те ненавиждам? Знаеш колко много обичам децата. Знаеш колко много исках да имаме деца, но ти уби всичко. Ти уби този неродил се живот. Не се опитвай да ме накараш да се чувствам виновна повече отколкото съм. Ти не заслужаваше любовта ми, защото си долен лъжец. Това си ти, Грег!
Анджелика стана и се отдалечи от него, изтривайки гневно и с трепереща ръка бликналите си сълзи.
- Не, не ми обръщай гръб отново, Анджи? – извика след нея Грег.
- А защо не? – Анджелика се извърна към него – Или това е само твое право?
След малко след като се успокои тя се върна и видя, че Грег, Мичъл и Бени седят до огъня и тихо разговарят. Грег чу, че тя се приближава и се извърна. В погледа му Анджелика прочете болка. Тя седна срещу тях и обръщайки се към Мичъл, попита:
- Успяхте ли да поправите джипа, Мич?
- Да, успяхме, слава Богу. След малко можем да тръгваме.
Анджелика се усмихна и каза:
- Искам да ви кажа, че бих искала да си замина. Това, което успях да заснема ми стига.
Мичъл погледна нея, а след това Грег, който поклати глава, казвайки:
- Не можеш.
- Защо да не мога, Грег? – попита заядливо тя.
- Защото там, където отиваме няма летище. Не мисля, че ще намериш и автобус.
- Тогава ще ме закарате до първото място, от което бих могла да си взема автобус до Найроби или Момбаса.
- Анджелика, аз съм тук, за да работя – скастри я Грег. – Не съм дошъл на екскурзия. Имам да спазвам срокове. Не мога да те разхождам като принцеса, където и когато ти пожелаеш.
- Но аз не мога да остана тук повече. Не желая – невъзмутимо му отговори тя.
Той я погледна, стисна зъби и каза:
- Тогава тръгвай. Не мога да те спирам.
След това Грег стана и се отдалечи. Анджелика го проследи с поглед и каза на Мичъл и Бени:
- Извинявайте, но трябва да поговоря с него.
Мичъл се усмихна:
- Да, трябва. Аз през това време ще отида да проверя още веднъж нещата по джипа.
Разговорът на Анджелика и Грег беше може би най- откровеният, който бяха провеждали от времето преди той да започне да я мами с Кери. Те си казаха неща, от които ги заболя и които ги просълзиха, но успяха да достигнат до онзи така важен за тях момент, в който осъзнаха, че искат да си простят.
Анджелика се изненада колко естествено дойде това желание в нея и тя го прие и му позволи да намери своята реализация. Тя дълго беше таила цялата обида и болка и сега след като я изля пред Грег се почувства свободна. Усети как миналото наистина се превърна в минало и как тя вече не поглежда към него със страх и болка. Сега тя усещаше как времето с Грег стана нейният голям урок за любовта, от който тя се бе научила на безценни истини.
Грег прости на Анджелика за решението й да не му каже, че е бременна. Сякаш за първи път осъзна колко е било важно да бъде откровен с нея. Той също разбра, че Анджелика беше безумно влюбена и въпреки че почувства колко много завижда на този мъж и желаеше да се бори за нея усети, че няма да успее да си я върне. Пламъкът в очите й когато тя говореше за него му беше добре познат и Грег знаеше, че когато той лумне в тях Анджелика гори от обич и страст. Тогава тя ставаше неописуемо красива и цялата грееше в съвършенство.
След около 30 минути те пътуваха обгърнати от мълчание, което беше нарушавано само от гласа на любимия на Мичъл, Том Джонс, който питаше:„Why, why, why Delilah?"