Повече от чувство 75

Анджелика влезе с адвоката си в залата, в която вече ги чакаха Дилън и неговият адвокат. Тя изпита неприятно усещане в мига, в който очите й срещнаха тези на Дилън. Почувства се застрашена и много уязвима и сядайки се опита да овладее предаващите я емоции и да спре да мисли негативно, въпреки сковаващия я страх. Понеже срещата беше важна за нея и за Айзая тя впрегна всички сили, за да запази самообладание и да слуша внимателно онова, което адвокатите им предлагаха. Беше безкрайно неприятно да говорят чрез тях и то за някой, който й беше по- скъп от живота, но тя знаеше, че няма друг начин и попиваше всяка дума.

След дълги спорове, в които тя дълго бе защитавала позицията си, че не желае Айзая да вижда Дилън все някак я бяха накарали да осъзнае, че той има право да вижда детето си и сега адвоката й излагаше предложението й – две виждания през месеца за уикендите и две по десет дни през годината. Дори това й се виждаше много, но знаеше, че трябва да направи компромиси.

Когато Дилън чу предложенията се наведе към адвоката си и му прошепна нещо.

- Клиентът ми би искал да обсъдим предложението ви – каза неговият адвокат.

- Да, разбира се – изправи се нейният.

Тя го последва навън и когато влезнаха в кабинета тя попита:

- Сега какво, г – н Шмит?

- Сега ще чакаме.

Той седна, а тишината в стаята я караше да се чувства още по- зле и тя не успяваше да се успокои, поставена пред неизвестността.



Майкъл беше седнал на пода с Принс и Парис около себе си играеха с кубчетата. Беше разсеян и не участваше активно в играта им, а само се усмихваше вяло на опитите на Парис да строи кула и на забележките на Принс, поучавайки я как да я направи.

- Тати, тя пак не успя – каза Принс.

- Напротив, виж колко добре изглежда – похвали я Майкъл.

- Моята е по- голяма.

- По – висока, Принс и, да, такава е, защото ти си по – голям от нея.

Парис го погледна и усмихвайки се дойде при него и се сгуши в обятията му, а той нежно я прегърна.

- Разкажи ми приказка – помоли го тя.

Той се вгледа в нея и разбирайки, че вече е време за следобедният им сън се изправи и я взе на ръце. После се обърна към Принс:

- Хайде, момчето ми. Нека да отидем в стаята ви. Време е за сън.

- Не! – Категорично отхвърли предложението му сина му. – Не искам да спя!

- Вероятно не желаеш, но трябва. Как иначе ще имаш сили за изненадата, която съм ви подготвил за по- късно?

- Каква изненада? – С блеснали очи се изправи Принс.

- Ще разберете по- късно.

- Ще… - Принс се замисли, опитвайки се да отгатне. – отидем да се повозим на виенското колело и ще ядем сладолед и ще отидем да се повозим на въртележката и влакчето и ще… ядем мнооого бонбони и ще…

Майкъл се разсмя:

- Можеше да е това, но ние сме далече от Невърленд, така че ще е нещо съвсем различно.

- Аз искам да видя Хъмти – каза Парис.

- Кой е Хъмти? – Изненадано я погледна Майкъл.

- Той е моят най – добър приятел – отговори му Принс вместо нея.

- О, разбирам – усмихна се Майкъл. - А къде е Тоти?

Принс вдигна рамене:

- Той трябваше да замине по работа в една много далечна страна. Струва ми се, че беше мноооого студено там, но той каза, че в нея имало много шоколад и трябва да го вземе.

Майкъл не спираше да се усмихва и пропусна последвалата част от разказа на сина си, който му обясняваше за въображаемите си приятели. Малко по – късно му беше сравнително лесно да ги приспи, защото преди обяд те бяха ходили на дълга разходка с Грейс.

Майкъл влезе в кухнята, търсейки бавачката им и я намери да се храни.

- Грейс, Принс ми каза, че днес Парис е плакала. Какво се случи?

- О! Тя… Не знам. Вероятно беше уморена.

- Моля те, не ги натоварвай повече от необходимото. Сетивните им възприятия все още не са така добре развити, че да поемат много впечатления наведнъж и знаеш, че това ги уморява.

- Знам това, Майкъл. Съжалявам, просто мисля, че и аз самата се увлякох – усмихна се тя. – Имах идея да разгледаме само част от аквариума, но после се оказа, че може да посетим и шоуто и… Да, прав си. Дойде й много за един ден.

- Всичко е наред – усмихна се и той. – Принс не спира да говори за голямото кафяво нещо с големи зъби.

- Ще излизаш ли днес?

- Не. Днес ще остана с тях, така че, ако имаш някаква работа би могла да се заемеш с нея. Няма да имам нужда от теб. Свободна си за следобеда.

Тя кимна, а той си наля сок и пожелавайки й приятен ден излезе от кухнята и се качи на горния етаж. Чакаше Анджелика да му се обади и нямаше търпение да чуе какво се е случило. Включи радиото на една от любимите си станции Atlantic Oldies 2NG и сядайки на малкия диван затвори очи и се облегна назад, оставяйки се на музиката. В момента гласа на Neil Diamond изпълваше стаята и го караше да изтръпва, когато леко дрезгавият му глас изпяваше: "Hands, touching hands, reaching out, touching me, touching you..." Обичаше да слуша ретро музика. В нея имаше толкова искрен ритъм и сякаш бе по- изчистена и истинска. Харесваше му романтиката, която носи в себе си и тя го караше да се отпуска и да мечтае и истински да си почива, докато тя звучи.

Телефона най – сетне позвъни и когато чу гласа й се опита по интонацията й да отгатне, дали онова, което ще му каже е повод за задоволство. Не успя. Тя звучеше уморена.

- Беше истински ужасно, Майкъл! Не искам никога повече да ми се налага да го правя! Никога!

- Какво се случи, скъпа?

- Съгласи се. Трудно, но се съгласи.

Майкъл въздъхна с облекчение.

- Ти как си?

- Не знам. Изтощена… Разстроена… Предполагам, че ще трябва да свикна с мисълта, че ще се наложи Айзая да прекарва известно време далече от мен. Боже, не трябваше да бъде така!

Той усети протеста в гласа и сълзите й.

- Не, Анджи, не плачи, миличка! Чуваш ли? Спри да плачеш. Той има право да го вижда щом желае, а и Айзая има нужда да познава баща си.

Тя замълча за кратко и после каза:

- Не знам. Вече всичко е толкова объркано. Защо така обърках живота си, скъпи? Какво направих? Разочаровам всички около себе си.

- Анджи, спри да се самосъжаляваш и наказваш! Никого не разочароваш.

- Мислиш ли го наистина, Майкъл? Аз съм пълно бедствие. Сега наказвам и детето си заради глупавите си постъпки. Как можах да не мисля? Къде ми беше ума? Тогава сякаш бях лишена от всякаква мисъл. Сякаш бях недосегаема. Пиех, правех секс с Дилън и понякога дори ми харесваше, въпреки че ме болеше душата. Как те мразех тогава!

- Анджи, спри! – Помоли я Майкъл. – Не ми го причинявай!

- Извинявай, наистина съм разстроена. Айзая заслужаваше родители, които се обичат, а сега ще трябва да го разкъсваме и да го объркваме. Горкото ми, мило ангелче!

Майкъл мълчеше, защото знаеше, че е по- добре да я остави да каже онова, което й тежи. Тя беше права, но той едва понасяше мъката в гласа й, защото осъзнаваше, че има голяма вина за състоянието й.

- Майкъл, аз съм толкова объркана… Извинявай! Много ти благодаря за помощта и за това, че ме свърза с г- н Шмит. Той направи наистина много, за да постигнем днешния резултат.

- Знаеш, че това не представляваше трудност за мен… Анджи, кога ще те видя отново?

- Защо? За какво съм ти, Майкъл?

- Не го прави пак! – Въздъхна той. – Не ме карай да повтарям неща, които знаеш и които съм ти казвал милион пъти.

- Аз… Аз не съм същата вече, скъпи. Не ти трябвам.

- Не ми казвай какво ми е нужно, Анджи! Недей! Аз знам много по- добре от теб какво ми е необходимо.

- Не знаеш. Ти живееш в спомена за нас, а „нас” отдавна вече не съществува. Искаш да се нараним отново преди да го разбереш ли?

- Нищо ли не означава за теб онази нощ за теб, Анджи?

- Майкъл, - въздъхна уморено тя – онази нощ беше… момент на слабост. Имах нужда от топлина и се поддадох. Беше грешка.

Майкъл присви очи и усети как започва да се изпълва с гняв към нея.

- Ти ме използва, така ли?

- Не исках да кажа това. Не съм те задължавала да ми помагаш.

- Не говоря за това, Анджи! Говоря за нас. Не за проклетия адвокат.

- Да, вероятно те използвах. Секса с теб винаги ме кара да забравям за действителността.

- Секса? Това ли беше? Секс?

- А за теб какво беше?

- Дочуване, Анджелика. Ще се чуем… някой ден.

Майкъл не знаеше кое е по – силно в момента гнева му, обидата или болката?! След онзи перфектна и красива нощ с нея той си беше мислил, че най – после всичко си идва на мястото и те след толкова време ще могат да бъдат заедно. Сякаш напук на онова, което чувстваше по радиото започна тяхната „Never Can’t Say Goodbye” и той бързо взе дистанционното и го спря, но после отново го пусна и гласа на Suzi Quatro изпълни стаята с нейната "Devil Gate Drive" . И, сякаш тази песен го събуди по неподозиран начин. Майкъл бързо излезе от стаята и слезе долу. Заставайки пред вратата на Грейс той почука и когато чу гласа й въздъхна с облекчение. Тя отвори и той каза:

- Грейс, съжалявам, но се налага да изляза. Вероятно няма да се прибера тази нощ, така че се налага да останеш с децата.

- Няма проблем, Майкъл. Ти кога ще излизаш?

- Не знам точно кога?! След няколко часа предполагам, но не искам Парис и Принс да разбират, че съм тук, когато се събудят. Измисли нещо да ги държиш далече от мен. Имам да свърша няколко неща да преди да изляза.

Тя кимна и той й пожела приятна вечер и отново се качи горе.

Обади се на Доналд и си запази апартамент в хотела му. Имаше идея да избяга за кратко и понеже не искаше да го прави около децата си избра да остане сам. Не знаеше на какво е способен в момента заради емоционалното си състояние и имайки нужда да се отдаде напълно на гнева и болката си щеше да остане колкото му е необходимо далече от тях. Не искаше да го виждат разстроен или яростен. Взе си душ и се обади за колата си. Облечен изцяло в черно той изглеждаше почти перфектно. Докато пътуваха шофьора му се опита да се пошегува с него, но Майкъл не отговори на закачката и отвори бутилка вино „Chteau Margaux 1995”. Почувства как течността на боговете се разлива из тялото му и затвори очи. Дааа, щеше да се напие, искаше го, жадуваше го. Трябваше да забрави онзи нощ, за която мислеше повече от половин месец. Трябваше да изтрие от съзнанието си лицето й, докосванията й, да се накара да спре да чува въздишките й… Трябваше да се опита да я забрави поне за кратко. Виното беше тежко и с вкуса си на къпина, касис и ягоди го караше да вдига все по- често чашата към устните си и да отпива от него с наслада.

Когато се качи в апартамента той седна в тъмнината и до него остана само виното. Скоро бутилката беше почти празна и той поръча още две. Осъзнаваше какво прави, но не желаеше да спира. Гледаше навън в нощта и почти не мислеше. Искаше да спре за кратко да се измъчва и за малко да бъде онзи мъж, който рядко бе бил и от който се страхуваше, когато се появеше– саморазрушителният, безчувственият и невъздържаният. Не знаеше, дали се наказва или просто страда. Не знаеше, дали е много ядосан, наранен или вече не му пука. Нямаше представа как ще свърши нощта. Засега виното вършеше чудеса с него и той поемаше спасителната тъмна течност, изваждаща го от действителността, която пораждаше стотици въпроси.

Той посегна към телефона.

- Алекс, виж, седя си тук и си мисля, дали би могъл да ми помогнеш?... Ти вероятно си изпълнявал такива поръчки, а аз не съм съвсем наясно и си ми необходим… Намери ми момиче, Алекс… Хммм, нека видим… Руса, с дълга коса, красива… Това стига ли?

Беше ли отчаяно? Вероятно, но не му пукаше. След около час телефона му позвъни и той отпивайки от бутилката го вдигна.

- ОК, доведи я.

Чу звука от токчетата й по мрамора след като Алекс я въведе и понеже бе седнал във фотьойла с гръб към вратата не можеше да я види. Шума от стъпките й спря и той разбра, че тя очаква неговата реакция.

- На масата има маска за очи. Сложи я! – Нареди й той и отпи от виното.

Той отново чу звука от обувките й и след след малко до него достигна гласа й:

- Сложих я.

Майкъл се извърна и погледна към нея. Тя стоеше до масата с маска на очите си и изглеждаше нервна.

- Спокойно, няма да те нараня – увери я той.

После стана и крака му закачи една от празните бутилки, които бяха поставени до фотьойла му. Тя се търколи и наруши тишината.

Майкъл се приближи до момичето и започна да я разглежда. Тя беше перфектна. Алекс бе свършил отново добра работа, което му припомни да не забрави да му се отплати щедро за услугата. Той застана съвсем близо до нея и с ръждив глас попита:

- Как смяташ да ме задоволиш?

Тя започна да изрежда обичайните за всяка компаньонка думи, но Майкъл я прекъсна.

- Не бихме ли могли да бъдем малко по- освободени от клишетата?

- Каквото пожелаете, господине, но не правя…

- О, хайде, спри! Не питам какво не правиш? Аз съм човека с парите. Забрави ли? Имаш красив врат.

Майкъл докосна врата й, а тя трепна. Той отново усети нервността й се изненада от това откритие.

- Нова ли си в бизнеса, момиче?

Тя облиза устните си и след кратка пауза каза:

- Не, не съм. Аз… просто…

- Просто си нова… - засмя се той. – Какво бих могъл да направя за теб, за да те накарам да се отпуснеш?

Тя отново забави отговора си, но след това му отговори тихо и в гласа й имаше нотка на молба:

- Може ли да пуснете музика, г –не?

- Музика? ОК.

От радиото зазвуча хита на N’Synk "Bye Bye Bye" и Майкъл попита:

- Това добре ли е?

- Аз… Не знам. Не може ли да намерите нещо по- …

- По – бавно? – помогна й той, а тя кимна. – Съжалявам, момиче, но нямам време да задоволявам твоите желания.

Той се приближи отново към нея.

- Така… Кажи ми можеш ли да танцуваш?

- Аз… Да, мога.

Майкъл се усмихна и отпи от виното.

- Съблазни ме, момиче. Все още нищо не чувствам – прошепна той в ухото й.

Тогава ръката й се плъзна между бедрата му и тя леко се усмихна:

- Лъжте, г - не.

Той също се усмихна. Беше му напомняла за Анджелика и за нейната плахост в началото на връзката им.

- Ела – хвана той ръката й.

Майкъл седна отново на фотьойла и каза:

- Сега танцувай!

Майкъл се усмихна, защото песента, която звучеше бе невероятно подходяща за случая. Гласа на Debelah Morgan и хита й "Dance With Me" изпълваха помещението с ритъма си.

- Хайде, момиче, движи се!

Ханша й започна да се поклаща бавно и съблазнително, а ръцете й се плъзнаха по тялото й. Устните й се разтвориха и тя отново ги облиза бавно с език без това да изглежда вулгарно. Беше чувствено. Пръстите й погалиха красивия й врат и тя раздвижи ханша си още по – предизвикателно. Когато песента свърши и започна "Bad Touch" на Bloodhound Gang Майкъл не успя да издържи и се разсмя.

                                                          Превод на песента


- Ти не беше права, момиче. Тази станция е най – подходящата за случая и на мен дяволски ми харесва, а тази песен е повече от показателна за момента. Брутално подобаваща. Хайде, нека го направим както го правят по "Дискавъри"!

Кикота му я накара да спре да танцува, а той отпи отново от виното и каза:

- Защо спря? Продължавай!

- Не мога. Този ритъм е неподходящ.

- Няма такова нещо като неподходящ ритъм – каза той.

- Не мога. Аз не съм танцьорка, а компаньонка.

Майкъл сви недоволно устни.

- Момиче, имам нужда да танцуваш, така че танцувай, по дяволите!

- Не мога – отказа тя.

Майкъл посегна към нея и ръката му се пъхна под широкия колан, който обгръщаше тънката й талия и я придърпа към себе си. Тя остана на сантиметри от него между разтворените му крака и той каза:

- Тогава прави онова, което можеш.

Ръката му се плъзна по бедрото й и стигайки до края на чорапите й пръстите му усетиха нежността на мраморната й кожа. После бавно свали дрехите й и тя остана по бельо.

- Хайде, момиче! Времето лети.

- Защо съм с маска, г- не?

- Защото аз така желая – отговори й Майкъл и прокара ръка между бедрата й.

След това открил колко е оскъдно бельото й си пое шумно въздух и го отмести встрани, за да усети плътта й. Очите му се затвориха, за да се изолира от визуалните си възприятия и изведнъж до слуха му достигна неуспешно спираният й сподавен стон. Той я погледна й попита:

- Харесва ли ти, момиче?

Тя не му отговори, а коленичи пред него. Дланта й отново се плъзна по слабините му и го накара да се облегне назад. После нещата взеха логичния си обрат, но Майкъл изпитваше много силно всяко нейно действие. Той през цялото време, дори и със силно размътеният си от тежкото вино разсъдък беше знаел, че няма да стига до крайности с това момиче, но когато тя го накара да стене от онова, което правеше с устата си, той я пожела.

- Спри! Спри веднага! – Извика той задъхано.

Тя веднага се отдръпна послушно и облиза устните си.

- Изправи се – нареди й Майкъл, докато събуваше смъкнатия си панталон.

След като и той стана взе ръката й в своята и каза:

- Ела с мен.

Близостта му й беше подействала и тя се чувстваше неудържимо привлечена от този мъж. Неговият аромат, мистичният му, омагьосващ парфюм, въздишките и кратките му стонове я караха да го желае без дори да знае как изглежда. Почти никога не й се беше случвало да пожеле клиент, но от този беше привлечена много силно.

Майкъл й помогна да седне на ръба на леглото и докато събличаше останалите дрехи от себе си я наблюдаваше. Тя беше наистина красива на меката светлина на нощната лампа. Русата й права коса се спускаше по гърдите й и блестеше в златни отблясъци. Мраморната й кожа вече не беше така бяла, но продължаваше да е зашеметяваща с гладкостта си. Устните й. Боже, толкова му приличаха на тези на Анджелика – сочни, плътни и чувствени!

Той посегна отново към бутилката с вино. Трябваше да изгони онази пагубна, дяволска жена от мислите си и да я забрави завинаги, а в същото време спомените препускаха в съзнанието му и го караха да я иска неудържимо. Трябваше да се измъкне от отровната й мрежа! Трябваше!

Майкъл прокара ръка по лицето на покорно седящото момиче и попита:

- С колко мъже беше днес?

Тя въздъхна и не му отговори, а посегна и хващайки го за таза го придърпа към себе си. Устните й отново го поеха в копринената си гладкост и той за кратко се остави на запалващото слабините му усещане, но след това я отблъсна от себе си.

- Кажи ми! Колко?

Тя се отдръпна уплашено назад и той усети страха й. Майкъл погали отново бедрото й и с променен, тих глас, каза:

- Не се страхувай. Просто съм любопитен колко пъти са поругали красотата ти. Не ми отговаряй щом не искаш.

- Вие не знаете нищо за мен, г- не, така че защо не продължим?

Майкъл за първи път през живота си ползваше услугите на проститутка и в момента му харесваше и си казваше, че бе било глупаво, че досега не го беше правил. Така бе чисто и лесно, без излишни въпроси, обещания и разочарования. Просто едно обаждане и получаваше перфектна услуга за нуждите си. Той усети, че и тя свърши и се учуди от този факт, но не си даде труд да мисли върху него.

Когато й подаде плика с парите в ръката, попита:

- Мога ли да ти се обадя и друг път?

- Да, разбира се. Обадете се в агенцията и те ще ме изпратят.

- Как е името ти, момиче?

- Тъсете Фентъзи.

- Фентъзи – повтори Майкъл. – Можеш да тръгваш вече.

Фентъзи беше изпратена до вратата и когато чу как тя се затвори зад гърба й свали маската от очите си. Тя си помисли, че наистина иска този мъж, който докато беше правил секс с нея няколко пъти я беше нарекъл „Анджи”, да я потърси отново. След това бързо преброи банкнотите и установявайки, че са с 500$ повече се усмихна и ги прибра в малката си дамска чанта.

Майкъл довърши остатъка от виното в бутилката и след като си взе душ си легна и не след дълго заспа.