Повече от чувство 83

Вече цяла седмица Анджелика недоумяваше поведението на Майкъл. След нощта на яхтата той сякаш се беше затворил в себе си и почти не успяваха да се видят. Оставайки до много късно в студиото той се прибираше, когато тя вече бе заспала, а след като се събудеше след около 3-4 часа бързаше да излезе. Понякога вземаше и Парис и Принс с него и Анджелика оставаше сама с Айзая в огромния хотелски апартамент и започваше да се чувства странно и много самотно. Когато се опитваше да разговаря с него Майкъл й казваше, че има да гони срокове и съжалява, че не може да й бъде с нея достатъчно време. После се усмихваше и я прегръщаше, обещавайки й че всичко ще се промени съвсем скоро и те ще си починат само след няколко дни след като заминат за Нвеърленд.

Тази сутрин Майкъл сякаш не бързаше и Анджелика седна срещу него, докато той преглеждаше някакви документи и започна да чете книгата си. Не усети, че той я наблюдава до мига, в който чу гласа му:

- Какво четеш, Анджи?

- О! Чета „Момичето с прелените обици” от Трейси Шавалие.

- Интересна ли е?

- Ами… Да. По – скоро, да.

- Питам те защото не искам да те прекъсвам, ако…

- Не, няма проблем. Искаш да говорим ли?

- Да, искам.

Анджелика постави книгата върху скута си и зачака какво има да й казва Майкъл. Скоро разбра, че той е притеснен и не знае как да започне.

- Майкъл, ако не си готов, не говори – успокои го тя.

- Не, не е това. Аз се срамувам, Анджи и затова ми е трудно да започна.

- От мен ли се срамуваш?

- Не, от себе си – той въздъхна и я погледна – Анджи, помниш Алекс, нали? - Тя направи красноречива гримаса на погнуса, кимайки му и Майкъл продължи – Аз, както знаеш го уволних, но преди няколко дни той ми се обади и заяви, че ще се свърже с всички медии и ще говори пред всяка, която прояви интерес за… за… - той дълбоко си пое въздух – за Фентъзи. Твърди, че вече бил разговарял с нея и тя нямала нищо против да потвърди историята му, ако се наложи.

- Защо го прави? – възмутено попита Анджелика.

- Предполагам, че очаква какво ще отговоря и много вероятно ще иска пари.

- Няма да му платиш, нали?

- Ще ми се наложи.

- Майкъл! Защо ще плащаш на това влечуго?

- Защото се трябва, скъпа. Не мога да го позволя. Просто не мога.

- Майкъл, понякога си голямо дете и страхливец.

- О, Анджи, понякога си толкова неуспяваща да ме разбереш. Погледни ме. Виж с какво се занимавам, за какво се боря и каква идеология изповядвам. Не мога да позволя на някой да се появи по медиите и да каже: „Аз му осигурих проститутка.”, а тя да приглася до него какво се е случило. Как после ще се появя и ще говоря за ценности? Как ще погледна децата в очите? Това е напълно невъзможно да го позволя и ако ми коства няколко хиляди, за да му затворя устата, ще го направя.

- Страхливец! – каза Анджелика.

- Защо ли ти споделих?! Беше очаквано да не можеш да ме разбереш.

- Не казах, че не те разбирам, Майкъл. Няма нищо чак толкова лошо в това хората да разберат, че и ти понякога правиш грешки.

- Не и такива. Аз не правя такива грешки.

- О! Нима?

- Не бъди язвителна.Вече ме познаваш добре мисля и знаеш, че аз не съм такъв.

Анджелика се изправи и вървейки към бара с гръб му каза:

- Знам какъв си, но наистина не проумявам как може да искаш да платиш? Няма ли друг начин? Ами, ако след време той пак се появи и поиска още? Пак ли ще купиш мълчанието му? А и тази Фентъзи… Тя също вероятно ще иска пари.

- Тя… Не знам. Мисля, че той все още не й е казал кой е бил клиента й онази нощ.

Анджелика взе бутилката с минерална вода и се извърна:

- Как така? Какво означава: „Не знае”? Нали сте били заедно? – Попита тя и потръпна почти видимо.

- Аз… Тя през цялото време беше с маска на очите си, Анджи.

Майкъл видя колко болка причинява на Анжелика като й разкрива тези малки подробности и затова каза:

- Съжалявам, скъпа! Не искам да те занимавам повече. Просто реших, че не бива да крия това от теб. Надявам се всичко да мине и той да спре да ме притеснява след като получи онова, което всъщност иска. Сигурен съм, че изгаря от желание да ме злепостави, но алчността му ще надделее.

Анджелика отново седна и след като отпи от водата попита:

- Имаш ли координатите на тази твар? Бих искала да поговоря с него.

- Не! Забранявам ти да се въвличаш!

- Вече е късно. Разреши ми да говоря с него, Майкъл. Понякога мога да бъда много убедителна.

- Не. Аз мога да се защитя сам и не желая да правиш нищо. Просто исках да знаеш, за да не се изненадаш, ако все пак някой ден някой се добере до тази история.

Майкъл дни наред живееше с кошмара от разговора си с Алекс. Той бе бил надменен, злобен и подъл. Не бе спирал да заплашва, че ще си отмъсти за несправедливото уволнение и че ще сподели много от нещата, които знае. Майкъл не се страхуваше за себе си, но имиджа му, който без друго беше пострадал преди години, натиска, на който беше подложен и невъзможността да реабилитира напълно името си не му даваха покой и никой не знаеше какво изпитва, когато случайно чуеше или прочетеше злобни коментари по повод неговата сексуална ориентация. Не искаше отново да се въвлича в подобен скандал и с цената на всичко щеше да го избегне. Беше говорил с екипа си от съветници и те споделяха мнението му, че точно сега, когато му предстоеше издаването на нов албум не бе никак уместно името му да се появява в медиите по този начин.

- Майкъл?

Анджелика го гледаше съсредоточено и очакваше да й обърне внимание. Очите й се впиваха изпитателно в него и му изглеждаше напълно обсебена от онова, което се криеше зад тях.

- Да, скъпа?

- Аз наистина искам да говоря с Алекс. Ако искаш и ти можеш да присъстваш. Не мога да ти позволя да плащаш на някой, защото си се държал като мъж.

- Анджи! – Извика Майкъл ядосано. – Кое от онова, което ти казах не чу? Ти не разбираш света, в който аз живея. Може да ти изглежда лесен, бляскав и…

- Мислиш ли, че аз виждам само това, Майкъл? – прекъсна го тя.

- Тогава спри да се опитваш да ме ядосваш. Няма да ти обяснявам колко мога да загубя от разклатената си репутация, ако това се появи някъде.

- Не може винаги да плащаш! Това е…

- Какво е? Опит да си запазя личния живот само мой. Омръзна ми да бъда на прицел. Понякога наистина е трудно да бъда светецът, който всички искат да съм.

Анджелика го съжаляваше и в същото време беше убедена, че трябва да се види с Алекс и да се опита да го накара да се оттегли.

- Разбери, Анджи, – продължаваше Майкъл – ще накърниш мъжкото ми достойнство, ако се намесиш и ти. Ако ме уважаваш няма да се опитваш да влизаш в контакт с него. Разбираш ли?

- Не искам да накърнявам теб, а него. Мога да ти помогна, Майкъл. Защо не ме допускаш до света си? Защо аз съм само твоята любовница, която години наред е скрита и дори с годежен пръстен на ръката си не може да има мнение за онова, което те заплашва? Защо не искаш да съм равнопоставен партньор? Защо?

- О! Стига, Анджи! Не може да мислиш по този начин! Ти имаш мен – истинският. Името, звездата и идолът ги остави на екипа ми. За мен работят достатъчно хора. Ти не си ми служител, за да се грижиш за създали се проблеми. Има хора, на които плащам да го правят.

- Чуй ме сега, г-н Аз Мога Да Плащам, обикновените хора нямат екипи и се справят с такива ситуации сами и заедно с партньорите си.

- Анджелика, – Майкъл поклати глава – работа е там, че аз не съм обикновен.

Тя завъртя очи и стана.

- Къде отиваш сега? – извика след нея Майкъл.

- Нямам какво да добавя. Плати му. Унижи се. Не ми пука. Какво ли разбирам аз обикновената?

- Исусе!

- Какво? – Върна се отново Анджелика. – Твърдиш, че не познавам света ти и че не мога да бъда част от него. Не ми позволяваш да се опитам да ти помогна. Как искаш да се чувствам аз? Мислиш ли, че това не ме обижда?

- Не би трябвало да те обижда. Аз мога да се справя без твоя помощ.

- Да, разбира се. Ще извадиш чековата книжка и ще платиш. До следващият път, когато се появи някой друг жаден за пари. Направи го, Майкъл. Защо изобщо си чакал? Направи го веднага!

- Днес адвокатите ми ще говорят с него и ще му представят офертата.

- Прекрасно.

Анджелика взе книгата от дивана и се отправи към спалнята.

Телефона й позвъни и тя видя името на Дилън изписано на дисплея. След краткият им разговор тя разбра, че той е по работа в NY и би искал да се вземе Айзая за няколко часа. Анджелика си уговори среща с него и влезе в стаята, където синът й спеше. Тя започна да го събужда, като нежно го галеше, а той потрепвайки отвори очи и след това отново ги затвори, унасяйки се.

- Хайде, любов моя. Време да ставаш. Баща ти иска да те води на разходка… Айзая. Хайде, красавецо, стани, миличък!

Тя се надвеси над него и целуна топлото му вратле, а той недоволно простена.

- Знам, че ти се спи още, слънчице, но не искаш ли да видиш баща си, Айзая? Може би ти носи подарък.

След дълги опити да го събуди тя най – сетне и успя и влезе в банята, за да го изкъпе. Докато се занимаваше с него тя не усети как Майкъл е застанал на вратата и гласът му я стресна:

- Анджи, сърдиш ли се?

Тя се извърна към него и духна към един кичур, който се спускаше пред очите й. Той само леко се повдигна и отново тежко падна покривайки лицето й. Майкъл се приближи и бавно го сложи назад.

- Кажи, сърдиш ли ми се?

- Не. Ядосана съм ти, но не ти се сърдя. Може би си прав. Какво разбирам аз от свят изпълнен с ограничения, забрани и опазване на дълги години изграждан имидж?!

Тя се наведе и започна да облива Айзая с подвижния душ, а след това му се усмихна и го целуна звучно:

- Красивото ми момче! Обичам те, Айзая!

Той също й се усмихна и обви ръце около врата й, докато тя го изваждаше от ваната.

- Анджи?

- Да? – погледна към Майкъл тя.

- Накара ме да се колебая.

- Не ме слушай, Майкъл. Аз вероятно наистина реагирам от позицията на обикновен човек.

- Знаеш ли, може би си права. Може би бих могъл да го накарам да се оттегли без да плащам като страхливец.

Той седна на креслото и започна да я наблюдава как изважда бельо и дрехи за Айзая. Малкият се радваше на това, че кожата му диша необременена и скачаше върху леглото и накара Майкъл да започне да се смее.

- Защо се смееш? – обърна се Анджелика.

- Ами, виж го. Той е щастлив…. Децата са способни да изтрият всяка грижа за секунди. Стига ми да чуя смеха им и сякаш всичко друго е маловажно и незначително. Ние се въвличаме в грозни проблеми и драми, а те… Айзая е щастлив само защото е чист и кожата му диша и защото майка му го обгръща с внимание и обич. Това ни е нужно, скъпа. Нищо повече.

- Да ни диша кожата ли? – Разсмя се Анжелика.

Майкъл я погледна, усмихвайки се и сладката й трапчинка го накара да се изправи и да я прегърне и да целуне мястото, на което се бе появила.

- Кажи ми как да постъпя, Анджи?

- Плати му. Ти и екипа ти го бяхте решили. Не искай съвет от мен, защото аз не съм човека, който може да ти го даде. На твое място аз бих го оставила да прави каквото си иска, а след това щях да го осъдя за клевета.

- Но той няма да излъже – изуми се Майкъл.

- Какво от това?

- О, това е нечестно.

- А той постъпва честно, така ли?

- Виж, аз, дори и да не му платя той ще си получи парите, продавайки историята. Така пак ще е доволен. Разбери, че вредата остава само за мен.

- Ако си беше държал панталоните закопчани нямаше да водим този разговор.

Майкъл много отдавна беше очаквал тя да го обвини за постъпката му, но въпреки всичко се почувства зле от думите й.

- Е, не успях, защото жената, която обичам ми беше казала, че е правила просто секс с мен и прекрасната ни нощ не е нищо повече за нея.

- О! Недей! Спри до тук! Не искам да се караме отново. Нямам време.

Тя се обърна към Айзая и борейки се с хленчещият му протест започна да му слага пелената и дрехите.

- Ще излизате ли? – попита Майкъл.

- Да. Ще се видя с Дилън.

- Дилън?

- Да. Той ми се обади, че е за няколко дни тук и иска да прекара известно време със сина си.

- А ти?

- Аз какво? – не разбра въпроса му Анджелика.

- Ще останеш ли с тях.

- Не. Това си е тяхното време и аз не искам да бъда там.

- Кога ще се върнеш?

- Защо са тези въпроси, Майкъл?

- Защото днес съм свободен и не бих имал нищо против да прекарам известно време само с теб.

Начина, по който го каза и погледа му й дадоха да разбере ясно как иска да прекара свободното си време Майкъл, но тя се усмихна и каза:

- Е, ще се наложи да го отложиш за друг път.

Майкъл първоначално не разбра думите й, но после предположи какво се крие зад тях и тихо промърмори:

- Времето минава толкова бързо. За колко време трябва да отлагам пак?

- Обичайното.

- Сега разбирам защо си толкова лоша и нервна.

- Хей, – замери го тя с една малка играчка тя – внимавай как ми говориш!

Айзая се разсмя и към Майкъл полетя още една плюшена мечка. Смеейки се също Майкъл каза, че иска да види, дали Принс и Парис не са се събудили вече, но бързо се върна.

- Толкова сладко и дълбоко спят… Рано е да ги будя, нали?

- О, да – отговори му Анджелика – аз вдигнах Айзая само заради Дилън. Остави ги да поспят още малко.

- Искаш ли да дойда с вас, Анджи? Имам работа, но тя определено може да почака. А и искам да попитам Дилън за това, дали ще разреши Айзая да напусне USA.

- Сигурен ли си, че искаш да пътуваме с теб, Майкъл?

- А ти какво предлагаш?

- Не знам. Бих могла да се върна в Маями за известно време.

Майкъл се приближи до нея и взе ръцете й в своите, а след това нежно целуна устните й:

- Не, мъничка, вече няма да се разделяме… Знаеш ли, че ми препоръчаха съвсем случайно сватбен агент. Ако искаш би могла да се видиш с него и да поговориш за сватбата.

- Да, ще го направя.

Начина, по който изрече думите накараха Майкъл да се вгледа в нея и да попита:

- Не одобряваш идеята ли?

- О, не, но… Защо си помисли, че не я одобрявам, Майкъл?

- Боже, ти все още се колебаеш, нали?

Тя се отдръпна от него и започна да изважда и нейните дрехи от гардероба.

- Анджи? Отговори ми!

- Не се колебая, Майкъл. Не бих приела, ако се колебаех, но ти отново се опитваш да наложиш свое виждане за някакъв известен сватбен агент, който ще ми предлага безумните си шикозни идеи. Аз искам красива сватба, знам точно как трябва да изглежда и имам човека, който ще ми помогне да превърна моите виждания в действителност.

- Исках само да помогна. Не знаех, че вече си решила кой ще бъде сватбеният ни агент. Защо понякога всеки разговор превръщаш в спор, Анджи? Толкова ли е трудно да приемеш, че не мога да спра да бъда заобиколен от кръг от известни и състоятелни хора, защото и аз съм такъв.

Анджелика му отправи недоволен поглед и каза:

- Не приемам това, че се опитваш да ме пристискаш, а не, че си богат.

- Ние никога няма да сключим брак, ако продължаваш по този начин. Или искаш или не, Анджи. Не е толкова трудно да го решиш.

- Майкъл, погледни ме добре, защото държа да го правиш, когато ще ти кажа. На първо място аз дълго преглъщах, но вече няма да ти го спестя. Ти не си ме запознал с родителите си, братята и сестрите си, а аз държа на това. Ако искаш го наречи старомодно, но аз се нуждая от благословията им и на …

- Глупости, Анджи – прекъсна я Майкъл. - Аз не се виждам с тях, чуваме се съвсем рядко. Защо ти е да ги познаваш?

- Защото… Не знам. Искам го. Ако го направя без да са ме видели ще се чувствам глупаво.

- Това ли те кара да си несигурна?

- Не само това – тя погледна часовника си. - Сега ме извини, но трябва да излизаме.

Анджелика бързо върза косата си на опашка и в движение сложи гланц на устните си. Те заблестяха в малиновия си цвят и Майкъл се изуми как за секунди тя успя да се преобрази.

- Какво?

- Красива си, Анджи и аз те обичам, но просто ме влудяваш понякога с характера си.

- Знам. Нали ме харесваше такава?

- Да. Това е парадокс, нали?

- Ти си падаш по парадоксите. Ако всичко около теб не е парадоксално няма да си ти.

- Така ли мислиш за мен?

- О, да. Извини ме, но закъсняваме. Ще говорим, когато се върна, ако искаш.

Майкъл кимна и й подаде Айзая, който беше седнал в него, докато тя се обличаше.

- Нее – извика той.

Анджелика го притисна към себе си, а той протегна ръка към Майкъл.

- Виждаш ли как обсебваш детето ми? Същото си направил и с мен.

- Едва ли е точно същото – усмихна се Майкъл, повдигайки вежди.

Тя поклати глава и посегна за дамската си чанта. После се наведе и го целуна бързо и скоро Майкъл остана сам с уханието на парфюма й, който го обгръщаше с ласкави длани.



- Не прие ли? Какво каза?... Добре. Предполагам, че няма какво да направим друго освен да чакаме отговора му. Ще се чуем утре отново… Да, след два дни летя за Калифорния. Благодаря ти!

Майкъл остави телефона си и отпусна глава назад, затваряйки очи. Питаше се как бе могъл да достигне до тук? Имаше жена, която обичаше с всяка фибра на тялото си, а се бе подвел по един глупав инстинкт и сякаш воден от черна и непозната за него сила, бе сгрешил. Беше наранил себе си и Анджелика, а сега стоеше пред прага на вероятен скандал, който отново щеше да подкопае устоите на имиджа му.

Телефона му позвъни и той без да знае кой е и все още със затворени очи каза:

- Ало?

- Frou- Frou, с какво да бъде? С парченца шоколад и стафиди или с бисквита и шоколад?

- За какво говориш, Анджи?

- За сладолед, глупаче – разсмя се тя.

Сладкият й глас и ведрото й настроение го накараха да се усмихне и да попита:

- Защо си толкова щастлива?

- Ще ти кажа като се върна. А ти сега би могъл да ми отговориш.

- Не знам. Избери ти.

- Значи и от двата.

- Добър избор – разсмя се Майкъл.

- О, не! Има и ментов. Защо влезнах тук?! Затварям, скъпи. До половин час ще се прибера.

Майкъл затвори и си представи Анджелика. Видя е пред витрина със сладолед, изглеждаща като мъничко момиченце с червената си плетена шапка с голямо цвете. Един неудържим порив да я прегърне го накара да набере номера й и щом чу гласа й да изпее:

- I just called to say I love you. I just called to say how much I care! I just called to say I love you and I mean it from the bottom of my heart.

- Майкъл! – Разсмя се Анджелика. – Тъкмо плащам, но е много мило да го чуя!

Майкъл спря да пее и каза:

- Връщай се по- бързо! Липсваш ми!

- Скоро съм при теб. И аз те обичам.

Той затвори и се усмихна. После усмивката му бавно се стопи пред спомена за Алекс. Не можеше да му позволи да помрачава щастието му, не можеше да разреши точно сега, когато с Анджелика най – сетне бяха намерили необходимия баланс в отношенията си да се появява някой, който да ги поставя пред ново изпитание. Щеше да плати, колкото трябваше, но и той като Анджелика не беше убеден, че това би могло да спре Алекс да продължава да го изнудва или да продаде историята си на медиите.



Анджелика се беше върнала преди около час и след като беше излязла от банята с нескрито удоволствие се наслаждаваше на ментовия си сладолед с шоколадови парченца и Майкъл не спираше да е гледа.

- Майкъл, наистина е невероятен и не разбирам защо не искаш да го опиташ?

- Защото тези дни трябва да пазя гърлото си. Утре е последния запис преди да си тръгнем и не искаш да го проваля заради сладолед, нали?

- Не, разбира се, но губиш.

- Kite, Алекс не е приел офертата. Казал е, че ще си помисли.

- Шегуваш се.

Майкъл поклати глава, а Анджелика понечи да каже нещо, но се отказа. Беше се почувствала застрашена за първи път, откакто той й бе споделил за този проблем. Усещането беше толкова силно и странно, че тя потръпна. Сви се и уплашено погледна към Майкъл.

- Моля те, направи всичко по силите си, за да го спреш! Имам лошо предчувствие.

- Не се страхувай, мила – прегърна я той. – Не ми се случва за първи път. Ще се справя с него. Обещавам ти!

- Направи го, защото… Страх ме е. Необяснимо е, но усещам как като заговорихме за него започна да витае една лоша енергия и не искам да я чувствам повече.

Майкъл целуна Анджелика и продължавайки да я прегръща се протегна за телефона си. След като приключи разговора си тя сви недоволно вежди и каза:

- Не бива да му предлагаш повече пари, Майкъл. Обади се и им кажи да не го правят. Така той ще си помисли, че владее положението.

- Искам този проблем да изчезне, скъпа.

- Тогава изчакай отговора му и не избързвай. Къде са Парис и Принс?

- С Грейс са. Останаха при нея днес. Исках да съм сам.

- Добре тогава. Аз също ще те оставя да си починеш и да събереш мислите си, но пак ти казвам – не го оставяй да те манипулира.

- Кога ще си вземеш Айзая?

- Ще пробваме да пренощува при баща си. Разбрахме се, че ако Айзая се почувства не комфортно Дилън ще ми се обади и аз ще отида да го взема от хотела. Но знаеш ли, мисля си, че Айзая го харесва и си прекарва добре с него вече. Виж колко бързо свикват децата с хората, които им доставят радост.

- Кой не е така? Възрастните също сме като тях. Жадуваме за любов, внимание и радост.

- Така е… Е, аз ще те оставям – каза Анджелика, ставайки. – Ще си догледам филма, за който ти каза, че е … Как беше?!

Майкъл я погледна и се усмихна уморено.

- Прекалено предвидим и повърхностен.

- Да.

- Гледай го щом ти харесва, но …

- Спри, Майкъл! – Усмихна се тя. – Харесва ми.

След малко до слуха на Анджелика достигна познат шум и тя разпозна познатата й вече много добре песен:

Тя стана и влизайки при Майкъл го видя да гледа „Питър Пан”.

- Все още ли искаш да си сам?

Той се извърна към нея и каза:

- Да. Моля те, не ми се сърди!

Анджелика се приближи към него и го целуна по челото:

- Не се тревожи, скъпи! Оставям те в Невърленд, но те моля да се върнеш от там скоро, защото си ми нужен!

След това бавно излезе, а чувство за нещо, с което ще се преборят много трудно и което ще остави много рани върху тях се завърна с мълниеносна скорост и тя потръпна от ледената мощ, с която я обгърна.

Следва продължение...

Моля, коментирайте и гласувайте за тази глава!